Р Е Ш
Е Н И Е
№ 667/21.12.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА,
ІV-ти състав, в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при
секретаря Л***
като разгледа докладваното от съдия Ницова
адм.д. № 575 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по жалба, подадена от А.К.Т. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. "б" от Закона за движение по пътищата № 18-0294-000193/11.09.2018 г., издадена от началник сектор при ОДМВР Монтана, РУ Лом. Жалбоподателят твърди, че така издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена изцяло. Твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, не е употребявал „.. наркотични вещества или техните аналози, но поради здравословни причини повече от осем години се лекува с лекарството“клонарекс“ и на посочената дата е изпил четвъртинка към 11.30-12.00 часа, което сигурно е дало влияние върху резултата от направената проверка..“ Твърди, че
основание за отмяна на атакуваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е неизпълнението на условието да е доказано от административния орган, че той представлява опасност като водач на МПС.
С тези доводи моли съда
да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна с всички законни последици
от това.
В хода на съдебното
производство жалбоподателят лично и чрез процесуалния представител адв. Г*** ,
поддържа жалбата си с първоначално наведените доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
Ответникът по не взема
становище по жалбата. Представя преписката по издаване на обжалваната заповед.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване
настоящето производство е заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП № 18-0294-000193/ 11.09.2018 г., издадена от
началник сектор при ОДМВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл. 22 от ЗАНН
на Т. на основание чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е приложена принудителна административна
мярка - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца.
Така издадената заповед
за прилагане на принудителна административна мярка е връчена на адресата на 01.11.2018
г., видно от надлежното удостоверяване на това обстоятелство в разписката,
представляваща неразделна част от самата заповед за налагане на ПАМ.
Недоволен от така
издадената заповед Т. обжалвала същата,
депозирайки жалба по пощата на 05.11.2018 г., видно от пощенското клеймо
положено върху пощенския плик, приложен към жалбата/л.6 и л.5 от делото/.
В хода на съдебното
производство от страна на жалбоподателя и пълномощника адв.Г*** изрично
заявиха, че няма да сочат доказателства и нямат доказателствени искания,
въпреки изрично дадените указания от съда, че за твърденията в жалбата за
наличието на медицинска необходимост да се приема лекарството“клонарекс“ не са
представени никакви доказателства.
От представената административна преписка по издаване на обжалвания административен акт
се установява, че на 11.09.2018
г. около 13.20 часа в гр.Лом, на кръстовището на ул.Ц*** С*** и Ш*** , при
проверка извършена от служители на ОДМВР Монтана, РУ Лом, е установено, че А.К.Т.
управлява лек автомобил“Б*** 316И“, с рег.№ М 5102 ВМ, собственост на К*** А***
Т. под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с Drug Check 3000, който отчел положителна проба. Издаден
талон за медицинско изследване с № 0019466, образувано ЗМ-643/11.09.2018 г.и съставен
АУАН с № 896817 по ЗДвП. В талона за
изследване, където е записано, че при извършената проверка на 11.09.2018 г. в
13.50 часа с тест Drug Check 3000 с № ARLC – 0321, е отчел
положителен резултат на АМР, ОРI, като Т. е приел този резултат и е подписал талона за
изследване/л.8 от делото/.
Т. отричала да е
употребявала наркотични вещества или техните аналози и твърди, че показаните
резултати от направения тест, установяващи, че се намира под въздействие на
упойващи вещества се дължат на употребяваното от него лекарство“клонарекс“. Полицейските служители са поканили
жалбоподателя да даде кръвна проба, дори са му издали талон за медицинско
изследване, но същият приел показанията на теста и отказал кръвната проба. На А.Т.
е съставен и връчен акт за установяване
на административно нарушение № 39/А, бл. № 896816 от 11.09.2018 г., в който
същият посочил, че пие „конорекс по лекарско предписание“/л.7 от делото/.
Съобразно разписаните процедури в МВР относно действията, които следва да бъдат
предприети при установяване на водач, който управлява МПС под въздействието на наркотични
вещества или техните аналози, полицаите предали Т. на дежурния разследващ
полицай – докладна записка ЗМ-643/11.09.2018 г./л.9 от делото/.
Така установеното от
фактическа страна относно случилото се на 11.09.2018 г. не е спорно между
страните . Де факто няма спор по фактите относно това кога, как и от кого е
извършена проверка на Т., в качеството му на водач на лек автомобил. Не се
спори и относно това какви са били действията на полицейските служители, в
какъв порядък са извършвани проверките на жалбоподателя, дали
управлява МПС след употреба на
алкохол или дали се намира под въздействие на наркотични вещества. Единственото
обстоятелство, което излага в своя защита жалбоподателят е, че той е изпил една
четвъртинка от лекарството“ клонарекс“ и
това е довело до положителната проба при теста. За това свое твърдение обаче
същият не е представил никакви доказателства, въпреки изрично дадените указания от съда както с определение от
03.12.2018г., така и изрично в изпълнение разпоредбата на чл.171, ал.4 АПК, че
за това обстоятелство от значение за делото не са представени никакви
доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, като обсъди доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите на страните,
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от лице, пряко засегнато от действието на акта, при наличие на
правен интерес от оспорване, при което съдът е редовно сезиран и дължи
произнасяне по съществото на повдигнатия правен спор. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна и недоказана. Съображенията на настоящия съдебен състав
за това са следните:
Анализът на събраните в
хода на съдебното производство доказателства дава основание на съда да счита,
че оспорваният акт за налагане на принудителна административна мярка е
законосъобразен, издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
при спазване изискванията за форма на акта, в съответствие с приложимите
материално-правни норми и при спазване на административно-процесуалните
правила.
Основният довод,
поддържан от жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорваната в това
производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на основание чл. 171, т.1,
б."б" от Закона за движение по пътищата, във вр. с чл. 5, ал.3, т.1, пр.2
от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН,
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, е че не
е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози,
не извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Твърди, че поради това, че се лекува с посоченото от него лекарство,
най-вероятно се е отразила на изследването с тест. Твърди, че спазва правилата
за движение, в случая „няма причинени материални щети, нито телесни
наранявания..“.
Настоящият съдебен
състав намира изложените доводи на
жалбоподателя и неговия пълномощник адв.Г*** за неоснователни. С оглед
основното искане - да бъде отменена заповедта за прилагане на ПАМ, несъмнено се
цели прекратяване на административното производство. В тази връзка е необходимо
изрично да бъде посочено, че оспорваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка не представлява акт, с който административният орган се
произнася по въпроса за отговорността и не е акт, завършващ едно
административно-наказателно производство. Впрочем от представеният препис на
акта за установяване на административно нарушение е видно, че
административно-наказващият орган е поставил резолюция " Образувано е ЗМ-643/11.09.2018
г.", която макар да няма всички изискуеми реквизити по същество
представлява акт за прекратяване на образуваното административно- наказателно
производство във връзка с установеното управление на моторно превозно средство
под въздействие на наркотични вещества или техните аналози.
Предмет
на съдебен контрол в настоящето производство е заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП № 18-0294-000193/11.09.2018 г., издадена от началник
сектор при ОДМВР Монтана, РУ Лом, като съгласно приложено удостоверение № УРИ
301р-163/04.09.2018 г. , издателят е началник сектор „Охранителна полиция“ РУ
Лом /заповед на л.12 и удостоверение на
л.22 от делото/ и този контрол следва да бъде извършен само по отношение
този конкретен акт и изпълнение на изискванията за законосъобразност при
неговото издаване, регламентирани в АПК. Доколкото предмет на разглеждания спор
не е законосъобразност на АУАН,с който започва административно-наказателното
производство, а индивидуален административен акт за прилагане на принудителна
административна мярка поначало нормите на ЗАНН не са приложими в това
производство. Ето защо наличието или не на висящо наказателно производство за
деянието, чието преустановяване се цели посредством прилагане на определена
принудителна административна мярка, е без значение за валидността,
процесуалната и материална законосъобразност на процесната заповед за налагане
на принудителна административна мярка. Иначе казано наличието на образувано
досъдебно производство за
извършеното престъпление от общ характер
е без правно значение относно законосъобразността на заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за
правоуправление, тъй като производството по налагане на принудителна
административна мярка не представлява такова по ангажиране отговорността на
жалбоподателя за извършеното от него посредством налагане на административно
наказание.
Настоящият съдебен
състав намира за необходимо да посочи, че оспорваната в това съдебно
производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е
издадена при спазване изискванията на приложимия материален закон. Нормата на чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е категорична, че за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ - временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС управлява моторно превозно средство под въздействие на наркотични
вещества или техните аналози, което обстоятелство- наличие на АМР и ОРI е установено с техническо средство, същото е прието
от проверяваното лице Т.- талон за изследване на л.8 от делото. Следователно
необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
е установено по надлежен ред. Управление на МПС под въздействие на наркотични вещества или
техните аналози, като обстоятелството, че водачът е употребил наркотични
вещества или техните аналози се доказва
с техническо средство или медицинско изследване, но същият като е приел
резултатите от теста е отказал медицинско изследване.. Самото установяване на
обстоятелството, че водач на МПС управлява същото под въздействието на наркотични
вещества или техните аналози се извършва посредством съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентни длъжностни
лица. Самият акт за установяване на административно нарушение, съобразно чл. 189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
В конкретния случай безспорно е установено, че административният орган е
установил наличието на законовите предпоставки за издаване на заповед за
налагане на принудителна административна мярка - установено е по надлежен ред
управлението на МПС от жалбоподателя под въздействието на наркотични вещества или
техните аналози. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че са налице
материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП, т.е не е налице отменително основание по
смисъла на чл. 146, т.4 от АПК.
Наложената ПАМ е
съобразена и с изискванията на чл. 146, т.5 от АПК - с целта на закона като същата изцяло съответства на целта на
закона, съобразно чл. 22 от ЗАНН
- да се предотвратят и преустановят административните нарушения по ЗДвП.
Обстоятелството, че Т. не е причинил „материални щети, нито телесни
наранявания..“ са ирелевантни за това дали оспорваната заповед е
законосъобразна и по конкретно дали същата е в съответствие с целта на закона.
Въз основа на изложените
съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорваният акт е
законосъобразен, издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му,
при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, поради което
жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал.2
и и чл. 143, ал.4 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна и недоказана жалбата от А.К.Т. ***, против заповед за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. "б" от
Закона за движение по пътищата № 18-0294-000193/11.09.2018 г., издадена от
началник сектор при ОДМВР Монтана, РУ Лом.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи
на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно разпоредбата на чл. 138 от АПК