Р Е Ш Е Н И Е
№ 960
гр.Пловдив, 01.06.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на четвърти април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА,
като разгледа АНД № 7263/2017г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. С. К., ЕГН: **********, с
адрес *** ***, чрез процесуалния си
представител – адвокат А.Б., срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 1173504 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Р. С. К., ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата /в ред. ДВ, бр. 10 от 2011г./, е
наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/, за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че електронния фиш е
незаконосъобразен, несправедливо издаден в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Посочва, че е подадено възражение срещу електронния фиш
което не е разгледано. Също поддържа, че не е управлявала МПС с рег.№ „***“ на
18.03.2016г., за което е отправено възражение с входящ номер 103000-3871 от
03.02.2017г., което възражение не е разгледано. Излага, че липсват
доказателства – снимка с географски координати относно поставяне знак Е-24,
както и че нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол - в
нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като присъстващият контролен орган е
следвало да констатира същото по общия ред, доколкото в разпоредбата е указано,
че електронен фиш се издава само когато нарушението е установено и заснето в
отсъствието на контролен орган и нарушител. Предлага електронния фиш да бъде
отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Б. поддържа
жалбата на изложените основания, предлага електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна – ОДМВР гр.Пловдив, не изпраща
представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата
подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу
електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша.
В настоящият случай се констатира, че жалбоподателят К. е получила
препис от обжалвания електронен фиш на 02.02.2017г. съгласно приложената в
оригинал обратна разписка. Установява се още, че жалбоподателят е подала
писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП с вх.№ 103000-3871 от
03.02.2017г.. По същото е изготвен отговор с рег.№ 317000-12297 от 15.11.2017г.
на директора на ОД МВР – гр.Пловдив /л.26/, в който по същество е взето
становище, че възражението е основателно, като отделно от това е посочен и
предходен „мълчалив отказ“. Последният отговор, съгласно писмо рег.№ 103000-248
от 05.01.2018г. на началник ОДМВР гр.Пловдив – сектор „Пътна полиция“ /л.22/ не
е връчен на жалбоподателя К.. Предвид
това в случая не е изтекъл предвидения в чл.189, ал.8 от ЗДвП 14-дневен срок от
получаване отказа анулиране на фиша, за подаване на жалба пред съда, доколкото
същия отказ не е получен от жалбоподателя.
Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява
се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на
обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен
на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените
в административно наказателната преписка материали жалбоподателят се е
възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл.189 ал. 6 от ЗДвП,
по което не е изготвен отговор в течение на повече от 9 месеца. Едва с отговор
с рег.№ 317000-12297 от 15.11.2017г. /л.26/ на директора на ОД МВР – гр.Пловдив
възражението е било оставено без уважение, като е взето становище по същество,
а отделно от това е посочен и предходен „мълчалив отказ“. Последният отговор е
изготвен след образуване настоящото АНД № 7263/2017г. по описа на ПРС, IX
наказателен състав. Безспорно в случая е, че изготвяне отговор в посочения
значителен срок, както и позоваване на мълчалив отказ, какъвто редът на чл.189
ал.6 от ЗДвП, съставляват нарушение процедурата по отговор на възражението,
предвидена в последния член. Последното обаче е неотносимо към предмета на
настоящото дело, доколкото по реда на
чл. 59, ал. 1 от ЗАНН съдът разглежда въпроса за законосъобразността на
електронния фиш по същество, а не този за законосъобразността на последващото
производство по чл.189 ал.6 от ЗДвП, който последен проблем, както вече бе
посочено, е от значение единствено за преценка спазване срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП.
От
фактическа страна е установено, че на 18.03.2016г. в 11:42 ч. в град Пловдив, на ул.„Санкт Петербург“ срещу № 73 с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение - № TFR1-M № 648 било заснето движение на лек
автомобил марка „Пежо 307“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от
85 км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението
било в размер на 35 км/ч..
Въз
основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан
регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 88 км./ч.
– превишение с 38 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията
за дата 18.03.2016г. и час - 11:42:14ч., като място на нарушението били
отразени географски координати.
В
описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни,
идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната
грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото
на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя на Р. С. К..
Изложената
фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе
писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия
клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол
по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 18.03.2016г. на Министъра на вътрешните
работи – относно начина на установяване на нарушението.
Член
21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в
час. В случа нарушението е извършено в населено място, а именно - гр.Пловдив,
на ул.„Санкт
Петербург“ срещу № 73, като съгласно същата разпоредба е забранено превишаването
на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, /в ред. ДВ, бр. 10 от
2011г. – приложима, като по-благоприятна за жалбоподателя/ водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 до 40
km/h - с глоба от 200 лева.
Така
издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението
е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено
доказателство.
Съгласно
Протокол № 15-32-15 от 27.03.2015г. мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M 648 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Собствеността
върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно - лек автомобил марка „Пежо
307“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни
КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя Р. С. К., ЕГН: **********.
Представен
е протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 18.03.2016г. на Министъра на вътрешните
работи, от който е вино начина на разполагане на техническото средство, както и
че посоката движение на контролираните МПС е от запад на изток.
В
тази връзка е представена и предвидената в чл.7, ал.2 от № 8121з-532 от 31 март
2016г. на Министъра на вътрешните работи снимка, с която се документира
разположението на пътен знак Е24, поставянето на който знак е отразено и в
посочения вече протокол по чл.10 от Наредбата.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в смисъл, че е подадено
възражение срещу електронния фиш което не е разгледано. Както вече бе посочено,
по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН съдът
разглежда въпроса за законосъобразността на електронния фиш по същество, а не
този за законосъобразността на последващото производство по чл.189 ал.6 от ЗДвП.
Също
така неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че не е управлявала МПС с
рег.№ „***“ на 18.03.2016г., за което е отправено възражение с входящ номер
103000-3871 от 03.02.2017г., което възражение не е разгледано.
Във
връзка с горното на първо място следва да се отбележи, че правото по чл.189,
ал.5 от ЗДвП на собственика на МПС да подаде писмена декларация с данни за
лицето, фактически извършило нарушението, по никакъв начин не е свързано с право
по чл.189, ал.6 от ЗДвП на лицето, отразено като нарушител в електронния фиш
(което лице може да е както собственик на МПС, така и водач, посочен от
собственика по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП) да оспори електронния фиш по
същество пред административния орган, на всяко едно основание.
В
настоящият случай и след като по делото бе приложена цялата преписка по възражение
с входящ номер 103000-3871 от 03.02.2017г., включително и след запознаване със
самото възражение в оригинал /л.23/, се установява, че последното съставлява
едно бланкетно възражение срещу електронен фиш серия К № 1173504 на ОДМВР –
гр.Пловдив, което не съставлява по никакъв начин декларация по смисъла на чл.189,
ал.5 от ЗДвП и в което дори не е обективирано твърдение – в каквато и да е
форма, че трето лице е управлявало МПС с рег.№ „***“.
Отделно
от горното, съдът с нарочно определение 26.11.2018г. е изискал данни от
въззиваемата страна дали е постъпвала декларация от жалбоподателя К., че друго
лице е управлявало същото МПС към датата 18.03.2016г.. С писмо рег.№
103000-2425 от 08.02.2018г. на началник ОДМВР гр.Пловдив – сектор „Пътна
полиция“ /л.33/ съдът е уведомен, че такава декларация от жалбоподателя К. не е
подавана.
Не
на последно място, за въззиваемата страна не съществува задължение да представи
изискуемата декларация по чл.189, ал.5, изр. 2-ро от ЗДвП, доколкото липсата на
подадена такава декларация е отрицателен факт, който е не подлежи на доказване,
включително чрез представяне на празна, непопълнена бланка от или др. под.,
каквито за въззиваемата страна не съществува задължение да съхранява и
представя.
Ето
защо налага се заключение, че жалбоподателят К. не се е възползвала
своевременно от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да подаде писмена декларация
с данни за лицето, фактически извършило нарушението, ако същото е било различно
от собственика на МПС. Недопустимо е такова доказване да се провежда тепърва
пред съда по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Неспазване посочения срок в чл.189,
ал.5 от ЗДвП 14-дневен срок за собственика на МПС да посочи друго лице – водач
при извършване на нарушението, създава необорима законова презумпция относно
това, че водач е бил именно собственика на МПС. Приемане противното становище
би противоречало на явно вложения от законодателя смисъл в нормата чл.189, ал.5 от ЗДвП, а също и би създало
очевиден път за злоупотреба с право. Последното е така, доколкото процедурата
по чл.189, ал.5 от ЗДвП с краен резултат – анулиране първоначално издаденият
електронен фиш и съставяне на нов такъв срещу посочения водач – нарушител, би
могла да бъде осъществено единствено в срока и при наличие законовите
предпоставки, посочени в същата разпоредба, включително – изрична декларация на
собственика. Предвид това собственик на МПС, който „пропуска“ срока да подаде
декларация относно лицето, управлявало МПС по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП и се
домогва да докаже, че друг е управлявал това МПС едва по-късно, включително
пред съда, се опитва да провежда същото доказване в условия, същевременно
напълно изключващи възможността да бъде ангажирана отговорността на сочения
водач, по този начин очевидно „заобикаляйки“ законовата алтернатива на чл.188,
ал.1 от ЗДвП, съгласно която собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Единствено
за пълнота следва да се отбележи, че дори да бе допустимо за жалбоподателя да
доказва тепърва пред съда, че не той, а друго лице е управлявало собственото му
МПС при осъществяване на нарушението (каквато възможност, съгласно вече
посоченото, настоящият състав на съда счита, че няма), то в конкретния случай
такова доказване не е проведено. В този смисъл, разпитания по делото свидетел М.
В. У. заявява, че преди му се налагало да управлява въпросния автомобил „Пежо“
– не може да каже колко често, 1 – 2 пъти на месец, няма и престава кой друг е
управлявал автомобила – предполага, че това е жалбоподателя Р.К., не е спиран
за проверка или да бъде санкциониран. Предвид това остава неясно как от същите
съвсем общи показания на свидетеля У., в които липсва всякаква конкретика –
нещо съвсем нормално, с оглед изминалите повече от две годи от дата на
нарушението – може да се направи заключение, че на 18.03.2016г. в 11:42 ч. в
град Пловдив, на ул.„Санкт Петербург“
срещу № 73 именно той, не жалбоподателя Р.К. е управлявала с регистрационен
номер „***“.
На
следващо място, неоснователно е възражението, че липсват доказателства относно
поставяне знак Е-24, доколкото както вече бе посочено, такива са представени, а
именно - предвидената в чл.7, ал.2 от № 8121з-532 от 31 март 2016г. на
Министъра на вътрешните работи снимка, с която се документира разположението на
пътен знак Е24, поставянето на който знак е отразено и в протокола по чл.10 от
Наредбата.
Също
като неоснователно следва да бъде преценено и възражението, че нарушението е
установено с мобилна система за видеоконтрол - в нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като присъстващият контролен орган е следвало да констатира същото по
общия ред, доколкото в разпоредбата е указано, че електронен фиш се издава само
когато нарушението е установено и заснето в отсъствието на контролен орган и
нарушител.
Във
връзка с горното следва да се посочи, че разпоредбите на § 6, т.65, бук.„а“ и
бук.„б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП предвиждат, че „Автоматизираните
технически средства и системи“ биват стационарни и мобилни. Същото е посочено и
в издадената на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП Наредба № 8121з-532 от
19.09.2016г. на Министъра на вътрешните работи.
Също
така, § 6, т.65, бук.„а“ и бук.„б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП указва,
че мобилни автоматизирани технически средства са – „прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“.
Ето
защо с мобилни автоматизирани технически средства нарушенията се установяват именно „в отсъствието
на контролен орган“ по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП, защото същият
контролен орган не борави с мобилното автоматизирано техническо средство в хода
работата на последното, а единствено поставя начало и край на работния процес.
В този смисъл не съществува изискване контролният орган физически да отсъства
от мястото на разполагане техническото средство, да отстои на някакво
определено разстояние от последното (неясно какво) и други подобни, за да бъде
процесът на установяване на нарушението определен като „неприсъствен“.
Горният
смисъл на понятието „в отсъствието“,
употребен чл.189, ал.4 от ЗДвП е очевиден и при логическото тълкуване на
последната. Съгласно същата, при установяване на нарушението с автоматизирано
техническо средство или система „се
издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“. Предвид
последното и доколкото в същия текст се визира както отсъствие на контролен
орган, така и на нарушител, то ако бъде прието едно схващане, че за да се
осъществи процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП, контролният орган трябва физически да не присъства на мястото на
извършване, съответно – на установяване на нарушението, то следва да се приеме,
че законово изискване е и нарушителят да отсъства от мястото на извършване на
нарушението, което очевидно е абсурдно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 1173504 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Р. С. К., ЕГН: **********,
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за
движението по пътищата /в ред. ДВ, бр. 10 от 2011г./, е наложена глоба в размер
на 200лв. /двеста лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.