Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 28.04.2015 година, постановено по гр. дело № 1097 по описа на Горнооряховски районен съд за 2013 година, завещанието на Б.Г. И. от 29.06.2006 година в полза на ответницата С. Г. Т. е прогласено да не е произвело правно действие, на основание чл. 54 от Семейния кодекс. Прието е за установено спрямо С. Г. Т., че ищците И. С. И. и А. С. И. са собственици на основание наследяване по закон от Б.Г. И. на масивна къща № 4, група 3 в квартал 74 и гараж, построени въз основа на отстъпено право на строеж в общински имот пл. № 604 в кв. 62 по плана на гр. С., Горнооряховско и на празно дворно место с площ от 880 кв.м., имот пл. № 272, за което е отреден парцел 7 в квартал 121 по плана на гр. С.. Осъдена е ответницата да предаде владението върху двата имота. Отменен е нотариален акт за собственост, издаден в полза на ответницата от 13.05.2013 година, том 5, акт № 128, № 1045 от посочената дата по описа на службата по вписванията гр. Горна Оряховица. Отхвърлен е предявеният иск за присъждане на владение върху движими вещи като неоснователен и недоказан. Осъдена е ответницата да заплати на ищците сумата от 200 лв., обезщетение за ползата, от която са лишени от ползването на за застроения имот и сумата от 100 лв., обезщетение за незастроеното дворно место, дължими от 23.03.2013 година до образуване на делото, ведно със законната лихва върху всяко от вземанията от предявяване на исковете насетне. Отхвърлен е предявеният от ответницата насрещен иск, с който претендира да се приеме за установено, че е собственик на една втора идеална част от стопанска сграда, построена в застроения с къща и гараж имот, на ограда от зидария и телена мрежа, на ограда от телена мрежа и колове, на конструкция за асми, на две големи порти и три малки, на отлята подпорна стена, бетонна пътека от къщата до стопанската сграда, на бетонна пътека към страничния вход, на бетонна настилка от входа на жилището до регулационната линия на имота, на отлята бетонова основа и монтирана телена мрежа да оградата към градината, на покрив и остъкляване на входната тераса, на два броя навеси пред стопанската сграда, бетонна настилка на двора, бетонна настилка от уличната регулация до гаража, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и насрещния иск за подобрения в застроения имот, с претендиран размер от 4 420 лв., като неоснователен и недоказан. В тежест на ответницата е възложено присъждане на направените от ищците разноски. Нейното искане за разноски е отхвърлено като неоснователно. Решението е обжалвано от С. Г. Т. в частите му, с които е прието, че завещанието й не произвежда действие, в частта, с която ревадникационните искове за недвижимите имоти и тези за обезщетение за осуетено ползване са уважени, в частта, с която са отхвърлени насрещните й искове и в частта за разноските. Претендира отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо първоначалните искове вцялост, уважаване на насрещните и присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на неправилно установяване на релевантните за спора факти - вида и същността на осъществяваната фактическа власт върху недвижимите имоти, времето и авторството на извършените подобрения. Излага доводи за неправилно приложение на материалния закон по отношение правните последици на завещанието в нейна полза и приложимостта на режима на семейната общност спрямо извършените в застроения имот подобрения. Спрямо завещанието произнасянето на съда било извън периметъра на сезирането. Искът бил за прогласяване нищожност на сделката. В исковата молба нямало претенция ищците да бъдат признати за собственици, изменение на исковете не било предприето. В тази част се търси обезсилване на решението. Предпоставките по чл. 108 от ЗС не били доказани: ответницата-въззивник не владеела имотите, доказателствата по делото сочели, че ищците имат достъп до жилището, щом там организирали погребението на наследодателя. Ответниците по жалбата - И. С. И. и А. С. И. - излагат доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Претендират разноски за второинстанционното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността във връзка с чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството и чл. 73, ал. 1, предложение трето от Закона за собствеността, както и насрещни искове с правно основание чл. 19, ал.1 и чл. 26, ал. 1, предложение второ от Семейния кодекс/отм./ и чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Ищците - И. С. И. и А. С. И. - излагат в исковата си молба, че са наследници по закон на Б.Г. И., починал на 29.03.2013 година. Той притежавал в собственост масивна къща № 4, група 3 в квартал 74 и гараж, построени въз основа на отстъпено право на строеж в общински имот пл. № 604 в кв. 62 по плана на гр. С., Горнооряховско и празно дворно место с площ от 880 кв.м., имот пл. № 272, за което е отреден парцел 7 в квартал 121 по плана на гр. С.. Сключил брак с ответницата през 1997 година. Бракът бил прекратен с развод на 31.07.2007 година. В полза на ответницата направил саморъчно завещание, с което завещал цялото си движимо и недвижимо имущество. Като отричат действието на завещанието по причина, че откриването на наследството на Борис И. следвало по времÕ развода му с ответницата и твърдят, че тя владее процесните имоти - снабдила се с констативен нотариален акт за тях, по реда на настоящото производство претендират да се прогласи за отменено завещателното разпореждане в полза на ответницата, да им се присъди владението върху имотите и да им се присъди обезщетение за осуетеното ползване в размер от 200 лв. за застроения имот и 100 лв. за втория за периода от 23.03.2013 година до образуване на делото, ведно със законната лихва върху всяко от вземанията от предявяване на исковете насетне. Ответната страна - С. Г. Т. - оспорва исковете с възражения да не владее спорните имоти. Тя била техен собственик по силата на завещанието, сочено в исковата молба. Разводът не бил пречка това завещание да произведе действие - съставено е след продължителна фактическа раздяла, датираща от 2005 година насетне. При тази обстановка нормално било завещателят да знае, че предстои развод. Обстоятелството, че въпреки това е направил завещание сочи на волята му то да важи за след смъртта му, независимо от съдбата на брака с ответницата. На посочените в исковата молба основания завещанието не можело да бъде нищожно. В Закона за наследството основанията, водещи до недействителност на такава сделка, били лимитативно изброени. В отношение на евентуалност спрямо тези си възраженията ответницата твърди да е собственик, на основание прекратена с развода имуществена общност, върху една втора идеална част на изградени със съвместни труд и средства имоти в застроения терен - една втора идеална част от стопанска сграда, построена в застроения с къща и гараж имот, на ограда от зидария и телена мрежа, на ограда от телена мрежа и колове, на конструкция за асми, на две големи порти и три малки, на отлята подпорна стена, бетонна пътека от къщата до стопанската сграда, на бетонна пътека към страничния вход, на бетонна настилка от входа на жилището до регулационната линия на имота, на отлята бетонова основа и монтирана телена мрежа да оградата към градината, на покрив и остъкляване на входната тераса, на два броя навеси пред стопанската сграда, бетонна настилка на двора, бетонна настилка от уличната регулация до гаража. По реда на чл. 211 от ГПК е предявила иск за установяване на правото си на собственост върху една втора идеална част от изброените обекти. Предявила е и насрещен иск за сумата от 4 420 лв., стойност на извършени в застроения имот подобрения по време на брака й с Борис И.. Претендира разноски. Ответниците по насрещния иск го оспорват с твърдения подобренията да са направени преди брака с общия наследодател. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените документи, че Б.Г. И., починал на 29.03.2013 година, е притежавал в своя изключителна собственост процесните два имота, че е сключил граждански брак с ответницата на 23.08.1997 година, прекратен с развод на 31.07.2017 година, че соченото от ответницата по първоначалния иск строителство в застроения имот е извършено, както и че на 29.06.2006 година Б. И. е завещал цялото си имущество на ответницата със саморъчно завещание от посочената дата. Последната се е снабдила с нотариален акт за имотите на основание обявеното завещание - извлечението от описната книга на служба вписвания гр. Г. О., лист 37 от преписката то първоинстанционното дело. Подобренията в застроения имот са извършени преди брака на Б. И. с ответницата. В тази насока са показанията на свидетелите в първостепенното производство и тези, разпитани в хода на настоящото. В обратна на посочената насока са показанията на свидетелите Н. Н. и Н. И., М. А. и Н. Т.. Освен че тази група свидетели подчертават близостта си с ответницата, показанията им касаят повече ремонтни дейности и такива по поддръжка на вече изградени обекти в имота. Дори да се приемат показанията им като напълно достоверни, в най-добрия за ответната страна случай те създават вероятност строителните и ремонтните дейности да са извършвани с участието на ответницата. За уважаване на насрещните претенции вероятността не е достатъчна - аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК. На посоченото правило следва да се настои и по причина, че четиримата посочени по-горе свидетели изнасят факти по време на съжителството на ответницата с Б. И.. Преди това те не познават имота и състоянието, в което ответницата го е заварила. Състояние, което останалата група свидетели описват заедно с твърдяните да са извършени от ответницата подобрения. Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага извод за доказаност и основателност на първоначалните искове и за неоснователност и недоказаност на насрещните. Постановява решение в посочения смисъл, водим от следните съображения. По исковете за присъждане на владението върху недвижимите имоти с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността във връзка с чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството: Липсата на спор, че Б. И. е притежавал недвижимите имоти в своя изключителна собственост, придобивайки ги по наследство и преди брака си с ответницата, родството му с ищците в хипотезата, посочена от нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗН, действията на последните с предявяване на настоящия иск, по несъмнен начин сочещи намерение да приемат оставеното наследство, запълват сочения в исковата молба фактически състав на твърдяното право на собственост - наследяване по закон с конклудентно приемане на открито наследство. В този смисъл доказана е активната материалноправна легитимация на ищците. Те са собственици на процесните имоти. Обстоятелството че ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост манифестира намерението й да свои и двата имота, а извънсъдебното й писмено признание по тъжбата й до Районна прокуратура Г. О., че притежава ключ от застроения имот доказва по несъмнен начин фактическата й власт върху търсените за ревандикация недвижими вещи. Тази фактическа власт е непротивопоставима на ищците. По силата на чл. 99 от ЗС, веднъж придобито, правото на собственост може да бъде изгубено ако друг го придобие или собственикът сам се откаже от него. В казуса ответницата не сочи придобивен способ, вън от завещателното разпореждане и придобиване на част от подобренията в имота под режима на семейна общност, който да елиминира правата на ищците. Не твърди да има право да държи имота на облигационно основание. Налага се изводът, че осъществяваното и манифестирано с издадения констативен нотариален акт владение е непровивопоставимо на ищците и ответницата осъществява фактическа власт без основание. В този смисъл исковете са доказани по основание и основателни, според предявеното: налице са предпоставките по чл. 108 от ЗС за уважаването им. Доводите на ответницата са неоснователни. По тази причина не могат да бъдат взети предвид при решаване на спора. Както старият - чл. 104 от СК /отм./, така и новият - чл. 54 от СК, Семеен кодекс отричат правните последици на имуществени разпореждания с оглед на смърт между съпрузи, по времесъставяне предхождащи прекратяването на брака с развод. Затова завещанието в полза на ответницата не поражда действие и въз основа на него права не могат да й бъдат признати. В разрез с цитираните норми е виждането, че чл. 104 от СК /отм./ не говори за завещания. Разпоредителните сделки с имуществени права с оглед на смърт ЗН е дефинирал по изчерпателен начин в два основни варианта - завет и универсално завещание. Само тези две сделки пораждат действие от откриване на наследството и доколкото облагодетелствуваното с тях лице ги приеме - чл. 22 от ЗН. Без правна стойност е какви са били очакванията на завещателя по времесъставяне на завещанието и след постановения развод. Отпадането на действието на завещание в хипотези като процесната произтича от нарочен законов текст, не от волята на завещателя. Той би могъл, съобразявайки се с развода, да състави ново завещание - нещо, което не е сторил. Не намира опора в закона - чл. 127, ал.1, т.5 от ГПК, че решението на първостепенния съд да е постановено свръхпетитум. Правилно районният съдът е съобразил, че с изявленията си по исковата молба ищците се домогват не толкова до прокрасяване нищожността на завещателната сделка, колкото до това да бъдат отречени правните й последици. Това ясно личи, че като основен свой довод, залегнал в обстоятелствената част на исковата молба, изтъкват, че завещанието предхожда развода с ответницата. Не може да бъде признато за основателно и виждането, че по ревадникационния иск съдът е излязъл от периметъра на сезиране като с нарочен диспозитив е признал ищците за собственици. Ревандикационният иск, като всеки осъдителен иск, съдържа и установителна част, която не само че не е неправилно, но е желателно да бъде в текст произнесена в диспозитива на решението. Тезата на ответницата, че не осъществява фактическа власт върху имотите с лични действия не държи сметка, че владение може да бъде осъществявано и чрез трето лице - чл. 68, ал. 1, предложение второ от ЗС. За уважаване на иска решаващото е, че тя държи ключовете от застроения имот и чрез нотариалния си констативен акт манифестира намерение да свои незастроения. По исковете за обезщетение с правно основание чл. 73, ал. 1, предложение трето от Закона за собствеността: Установеното право на собственост и непротивопоставимото на ищците владение, осъществявано от ответницата, запълва фактическия състав на чл. 73, ал.1, предложение трето от ЗС и онагледява доказаността на иска по основание. Осуетявайки достъпа до имотите, ответницата е попречила от тях да се извличат ползи в най-малко в размер на възможния наем за исковия период, за което според цитирания текст дължи обезщетение. Размерът на последното по реда на чл. 162 от ГПК съдът определя на присъдените с първоинстанционното решение суми. Доводите на ответницата по този иск са аналогични на тези по ревандикационната претенция, заради което съдът не намира нужно да преповтаря изложените по-горе съображения за неоснователността им по същество. По насрещния иск за собственост на една втора идеална част от изградените в застроения имот обекти с правно основание чл. 19, ал.1 и чл. 26, ал. 1, предложение второ от Семейния кодекс/отм./: Липсата на спор, че теренът, в който е изградено жилището и гаража са отредени за нискоетажно жилищно застрояване налага извод, че обектите по насрещната искова молба нямат самостоятелен вещноправен статус, щото да са годен обект на права, придобити под режима на семейната общност - чл. 31 и сл. от ЗТСУ /отм./. Изградените обекти имат вещната стойност на принадлежност към вещ и не могат да имат самостоятелно съществуване - чл. 97 и 98 от ЗС. Затова дори хипотетично да се приеме, че изграденото в жилищния имот е направено в резултат на съвместен принос, искът не може да бъде уважен. По насрещния иск за подобрения с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите: Голословно и в разрез с доказателствата - коментираните по-горе свидетелски показания - е твърдението на ищцата по насрещния иск да е извършила процесните строителни работи. Доколкото този факт не е установен с главно и пълно доказване, искът не може да бъде уважен. Създадената с показанията на свидетелите Н. Н. и Н. И., М.А. и Н. Т. вероятност не е достатъчна. Още повече че времеизвършването на въпросните дейности попада в доказателствените задачи на ищцата по насрещния иск. Ищците по първоначалния не са длъжни да опровергават изнесеното от въпросните свидетели, макар че в хода на съдебното дирене са провели успешно насрещно доказване. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищците по първоначалния иск имат право на разноски, по делото доказани като сума от 1000 лв., възнаграждение за пълномощника им по делото. Следва да се присъдят с настоящото решение. Решението в частта за разноските търпи корекция, защото е нарочен предмет на жалбата, включено в искането за присъждане на разноски, и защото е неправилно. С оглед на отхвърлената, респективно на уважената част от исковете, ищците при доказани разходи от 670 лв. имат право на разноски в размер на 600 лв. Ответницата по първоначалните искове е доказана разноски от 800 лв., възнаграждение за пълномощника й в първостепенното производство. От тях следва да й се присъдят 100 лв. относно отхвърлените искове за изнесени движими вещи от процесния жилищен имот. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 28.04.2015 година, постановено по гр. дело № ... по описа на Горнооряховски районен съд за 2013 година в частта за разноските, като постановява: Осъжда С. Г. Т., ЕГН: * от гр. С., ул. "М. Д." № 4, вход "а" да заплати на И. С. И., ЕГН: * от гр. С., ул. "Г. Д." № 32 и на А. С. И., ЕГН: * от гр. С., ул. "Ш." № 1, всекиму поотделно ´о 300 /триста лева/ лв., разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Осъжда И. С. И., ЕГН: * от гр. С., ул. "Г. Д." № 32 и на А. С. И., ЕГН: * от гр. С., ул. "Ш." № 1 да заплатят на С. Г. Т., ЕГН: * от гр. С., ул. "М. Д." № 4, вход "а" - всеки поотделно - по 50/петдесет/ лв., разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Потвърждава решението в останалата обжалвана част. Осъжда С. Г. Т., ЕГН: * от гр. С., ул. "М. Д." № 4, вход "а" да заплати на И. С. И., ЕГН: * от гр. С., ул. "Г. Д." № 32 и на А. С. И., ЕГН: * от гр. С., ул. "Ш." № 1, всекиму поотделно по 500 /петстотин лева/ лв., разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Решението в частта относно вещните искове подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |