Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 080/13.05.2021 година град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на тринадесети
април година 2021
в открито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
:В.П.
М.Недева
при секретаря
Е.Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 641
по описа на Варненския апелативен съд за
2020г., за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от В.Б.М. и Е.С.М.,*** против решение № 260275/09.10.2020г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 257/2019г., с
което е обявена по иска с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД вр.чл.649 ал.1 от ТЗ, предявен от А.Н.И.,***, при
участието синдика на несъстоятелното дружество Г.П.С. – съищец срещу „Милинвест“
ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, гр.Варна, В.Б.М., Е.С.М.,Т.К.О. и И.К.О.,***
ОТНОСИТЕЛНАТА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ по отношение на ищцата и на всички
кредитори на несъстоятелността на „Милинвест“ ЕООД /н/ на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № NN, том Х, рег. №
809, дело №ХХ от ХХ.ХХ.ХХХХг. на нотариус
К П с район на действие ВРС, вписан като акт №ХХХ, том XVIII, дело
№3684/2014г., вх.рег. №7397/11.04.2014г., с който „Милинвест“ ЕООД /н/ продава
следният недвижим имот, а именно: за В.Б.М. – 47.49 кв.м. ид.ч., а за Т.К.О. – 38.27 кв.м.
ид.ч. от самостоятелен обект апартамент № 6 с идентификатор 10135.1503.51.1.7
с площ 85.76 кв.м., находящ се в г.В, ул.“Р“ № ХХ, състоящ се от две входни
антрета, дневна с кухня-бокс, дневна, спалня, кухня-бокс, две бани с тоалет и
четири тераси, при граници на апартамента по съдебно решение: вътрешен двор,
УПИ VIII-3, УПИ VI-7, ул. „Радецки“ при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта – 10135.1503.51.1.5, 10135.1503.51.1.6., над обекта
няма, стар идентификатор – няма, както и
за В.Б.М. – ½ ид.ч., а за Т. К О.
– ½ ид.ч. кв.м. от принадлежащото към апартамента избено помещение
№ 2 с полезна площ от 8.56 кв.м., както и за В.Б.М. – 11.8840% ид.ч., а за Т.К.О. – 9.5746% ид.ч.
от общо полагащите се за апартамента 21.4586% ид.ч. от общите части на сградата
и правото на строеж върху поземления имот, заедно с за В.Б.М. – 16.79 кв.м., а
за Т.К.О.- 14.33 кв.м. идеални части или общо 31.12 кв.м. от поземления имот, в
който е построена сградата с идентификатор 10135.1503.51 за сумата от
32 700 лева с ДДС. Въззивниците считат обжалваното решение за неправилно,
незаконосъобразно, произнесено при неправилно тълкуване на материалноправни
норми и при процесуални нарушения. Молят за неговата отмяна и постановяване на
решение по същество, с което предявеният срещу тях иск да бъде отхвърлен
изцяло. Излагат подробни аргументи за това.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се релевират доводи за
нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение,
а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Постъпила е и въззивна жалба от Т.К.О.
и И.К.О.,*** против същото решение, в която подробно се излагат доводи за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Според въззивниците решението е
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се от съда
същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Постъпил е и писмен отговор от
ответната по жалбата страна А.И., в който подробно се излагат доводи за нейната
неоснователност с искане същата да бъде оставена без уважение.
Срещу двете жалби е подаден писмен
отговор от синдика на дружеството Г.С., в който се обосновава становище за
тяхната неоснователност, поради което се иска същите да бъдат оставени без
уважение, а обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като валиден, допустим и
правилен. Изложени са подробни аргументи за това.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за
установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.649 ал.1 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД.
Оплакването на въззивниците, че
претенция с такава правна квалификация не е заявена, е неоснователно. Съдебната
практика безпротиворечиво разграничава иска по чл.135 ЗЗД, който няма пречка да
бъде предявен и срещу дружество в несъстоятелност и специалния Павлов иск по
чл.649 ал.1 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД, който, въпреки общите признаци между двата иска,
има за предмет правни действия, накърняващи масата на несъстоятелността и за
който наличието на висящо производство по несъстоятелност е процесуална
предпоставка за неговата допустимост. Искът по чл.649 ал.1 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД
може да бъде предявен от синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор
на несъстоятелността с прието вземане. Във втората хипотеза съдът служебно конституира
синдика като съищец, който защитава общия интерес на участниците в
производството и има задължение да издирва и попълва масата на
несъстоятелността. Целта на специалния Павлов иск в ПН е да бъдат обявени за
недействителни спрямо всички кредитори на несъстоятелността правни сделки и
действия, с които той ги уврежда. Съдебната практика приема още, че от
съществено значение за квалификацията на иска като такъв по чл.649 ал.1 ТЗ и
неговата допустимост е моментът на неговото предявяване – изисква се това да е
след открито ПН на длъжника, както и да съдържа твърдения за увреждащ характер
на оспорваните действия спрямо масата на несъстоятелността /
опр.704/29.11.2019г. по ч.т.д. № 22081/2019г. на ВКС, ТК, второ т.о./
В процесния случай ищцата действително
е формулирала петитум да бъде обявена за недействителна само спрямо нея
процесната сделка от 11.04.2014г., но в обстоятелствената част на исковата
молба се съдържат твърдения, че на общото събрание на кредиторите, проведено в
началото на септември 2018г. синдикът е обявил, че е готов с необходимите
документи и до една седмица ще заведе иск, с който да се удовлетворят
вземанията им, но това не е направено повече от пет месеца. Твърди се още, че
първият ответник, разпореждайки се с четири свои имота 18 дни след
постановяване на решението за прекратяването му и обявяването му в ликвидация е
целял да увреди интересите на кредиторите си. Тези твърдения сочат, че според
ищцата процесната сделка уврежда именно масата на несъстоятелността и
удовлетворяването на всички кредитори. Искът е предявен и при наличието на
открито ПН на „Милинвест“ ЕООД. Ищцата безспорно е кредитор с прието вземане.
При това положение първоинстанционният съд съвсем законосъобразно е
квалифицирал иска като такъв по чл.649 ал.1 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД и служебно е
конституирал синдика на дружеството като съищец.
Искът е предявен и в рамките на
едногодишния преклузивен срок от откриване на ПН по чл.649 ал.1 ТЗ. Съгласно т.2
на Тълкувателно решение № 2/2018г. от 13.07.2020г. на ОСТК на ВКС по
тълк.дело № 2/2018г. началният момент на течение на срока е свързан с
осъществяването на две кумулативни предпоставки : 1/наличие на висящо производство по
несъстоятелност и 2/назначен синдик като носител на правото на иск ( има се
предвид всички видове синдици-временен, постоянен и служебен, имащи еднакви
правомощия). С оглед на това, че втората предпоставка не е налице в хипотеза на
постановено решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, началото на течение на срока е
различно. То зависи от това, какво е първоначалното решение по молбата по чл.
625 ТЗ - по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ или по чл. 632, ал. 1 ТЗ. При решение по
чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ началният момент на течението на срока по чл. 649,
ал. 1, изр. 1-во ТЗ е постановяване на самото решение. При решение по чл. 632,
ал. 1 ТЗ срокът започва да тече от обявяването в ТР на решението за възобновяване
по чл. 632, ал. 2 ТЗ, тъй като с него за първи път се назначава и синдик в
производството по несъстоятелност. Законодателят предвижда само в хипотеза на
начално спиране на производството едновременно с откриването му по чл. 632, ал.
1 ТЗ срокът по чл. 649, ал. ТЗ да започва да тече от вписването в ТР на
възобновяване на производството, тъй като няма легитимирано лице (синдик) да
предяви исковете почл. 649, ал. 1 ТЗ.
В процесния случай ПН за длъжника „Милинвест“ЕООД
- в ликвидация, ЕИК *********, е открито с решение № 261/10.4.2017г. като
длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството е спряно
на осн. чл. 632 ал. 1 ТЗ. Решението е обявено в ТР на 11.4.2017 г. С
решение № 400/23.05.2018г. ПН е възобновено, назначен е временен
синдик Г.С.. Решението е обявено в ТР същия ден. Т.е. – едногодишният срок по
чл.649 ал.1 ТЗ изтича на 23.05.2019г., а исковата молба е подадена на
15.02.2019г., поради което правота на иск не е преклудирано.
Предвид дадената и от двете инстанции
правна квалификация на предявения иск неоснователно се явява и оплакването на
въззивниците, че ищцата нямала правен интерес от завеждането му, тъй като е
кредитор от шести ред, преди нея следва да бъдат удовлетворени публични
вземания, установени с ревизионни актове на НАП в общ размер на
273 785,32лв. и като така дори и евентуално позитивно за нея решение не би
довело до удовлетворяване на вземането й, тъй като цената на апартамента по атакуваната
сделка е в пъти по-ниска от вземането на
държавата. Влязлото в сила решение по специалния Павлов иск в ПН има действие не само за ищцата, но и за
синдика и всички кредитори съгласно изричния регламент на чл.649 ал.5 пр.2 ТЗ.
Освен това искът е конститутивен и обосноваването на правен интерес от
провеждането му не е процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният
интерес в случая се презумира.
„Съотношението между дълга на
дружеството към ищцата и „вредата“, която би била нанесена на добросъвестните
купувачи при обявяване на сделката за недействителна“ според разбирането на
въззивниците е правно ирелевантно.
Елементите от фактическия състав, от
който произтича правото на иск по чл.649
ал.1 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД са : 1. Качеството на кредитор у ищеца; 2. Вземането на
кредитора да е възникнало преди действието, което се атакува; 3. Наличието на
действие, което уврежда кредитора и 4. Знание за увреждане у длъжника и приобретателите
по сделката когато същата е възмездна.
Безспорно установено по делото е, че
ищцата е кредитор на обявеното в несъстоятелност ответно дружество „Милинвест“
ЕООД с прието вземане, включено в списъка на приетите вземания, обявен по партидата
на търговеца в ТР на 20.07.2018 г. Вземането е в размер на 7 720,83лв
главница, включено с ред за
удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ. За лихвата до общия размер от
10 659.77 лева е прието с ред за удовлетворяване по т.9 на същия текст. Основанието
на вземането е ИЛ, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д. №
5759/2011 г. на ВРС. Същото включва главници и лихви по уважения осъдителен иск,
разноски в исковото и изпълнителното производство. Списъкът е одобрен при
отсъствие на възражения с определение № 2745/01.08.2020 г. по т.д. № 313/2017 г. на ВОС.
Вземането на ищцата произтича от
некачествено изпълнено строителство по договора от 01.11.2004г., сключен с ответното несъстоятелно дружество.
С влязло в сила на 14.01.2016 г. решение № 37/14.01.2016 г. по възз.т.д.№
670/2015 г. на ВОС, след частична отмяна на решението по гр.д. № 5759/2011 г. на ВРС, дължимото на
„Милинвест“ ЕООД възнаграждение от ищцата е намалено със сумата от 1379 евро
поради отклонение в поръчката, изразяващо се в изграждане на апартамент № 3 и
гараж № 2 с по-малка от договорената площ и изграждане на сграда с по-голяма
РЗП. Това вземане не възниква с установяването му по съдебен ред, а в момента
на неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора за изработка да
изпълни строителството без отклонения в договореното и подаването на исковата
молба до съда с искане за намаляване на дължимото от нея възнаграждение на
строителя. Моментът на изпълнение и приемане на строителството се свързва с
подписването на Акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строеж от
14.04.2006 година и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата от
11.05.2006 година, а исковата молба е подадена през 2011г. и безспорно предхожда датата на изповядване на
процесната сделка – 11.04.2014г. В този смисъл твърдението на въззивниците, че
вземането е възникнало с постановяване на съдебното решение № 37/14.01.2016г.
по в.т.д. № 670/2015г. на ВОС , което го признава по основание и размер, е
неоснователно.
По увреждането и знанието за увреждане:
Задължително условие за уважаване на Павловия иск е доказване на увреждащото
правно действие на длъжника, което е предмет на желаната от кредитора отмяна. Увреждане
е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено
опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр. Необходимо е да се отчита, че преценката доколко са
застрашени интересите на кредитора се прави не към момента на завеждане на иска
по чл. 135 от ЗЗД, а към момента на извършване на разпоредителното
действие. В решение №
45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. на ВКС, ІІІ гр.о. е прието, че
прехвърлителната сделка сама по себе си е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като
намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора.
В процесния случай обаче съдът намира,
че увреждането на кредитора, както и знанието за това у приобретателите по
атакуваната сделка следва да бъдат преценявани към един по-ранен момент по
следните съображения :
Установено е по делото, че по силата на Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот в строеж от 25.01.2005г. – л.239, т.втори,
„Милинвест“ ЕООД като продавач се задължило да
продаде на В.М. като купувач собствен недвижим имот, съставляващ ап.№ 6
на ул.“Радецки“ № 18, с площ около 59 кв.м. за сумата от 33 420 евро,
платима на посочените в чл.2 вноски. Съгласно заключението на ССчЕ, по данни от
приложените по делото квитанции към ПКО, издадени от „Милинвест“ ЕООД платената
сума е 33 757,45лв. Съгласно
Договор за изработка от 15.11.2005г. – л.244, възложителят В.М. се задължил да
заплати авансово сумата от 18 500лв за извършването на СМР на апартамент 6
с площ от 44,17кв.м. и изба с площ от 3,80 кв.м., находящ се на ул.“Радецки“
18. ССчЕ не е открила документ, установяващ сумата, която е следвало да бъде
доплатена по този договор. Установено е съставянето на фактура №
94/14.11.2005г. с издател „Милинвест“ ЕООД и клиент Е.М., с приложен към нея
касов бон, за сумата от 19 200лв. с ДДС. По силата на Договор за
изработка от 15.11.2005г. с възложител Т.О. изпълнителят „Милинвест“ ЕООД се е задължил да извърши СМР
на обекта, находящ се на ул.“Радецки“ 18 срещу авансово заплатена сума от 18 000лв.
Издадена е фактура № 95/15.11.2005г. от
„Милинвест“ ЕООД за клиент Т.К.О. за авансово плащане на обекта на ул.“Радецки“
18 за 18 000лв с ДДС. Продавачът/изпълнител и купувачите/възложители са
постигнали и Споразумение, с нот. заверка на подписите на 08.07.2008г., с което
„Милинвест“ ЕООД се е съгласил да раздели технически за своя сметка, след съдебно решение за делба
или договор за доброволна делба, апартамент 6 с площ от 114,25кв.м. на : апартамент 7 с площ от 58,92кв.м. за В.
и Е. М и апартамент 8 с площ от 47,47
кв.м. за Т.О.. В нот.акт ХХ/ХХг. е вписана продажна цена за целия апартамент на
М и О в размер на 37 200лв, от които 19 200лв за В.М. и 18 000лв
за Т.О.. Посочено е, че купувачът М. е платил тази стойност на 14.11.2005г., а Т.О.
- на 15.11.2005г. Данъчната оценка на имота е 126 280,890лв, а средната
пазарна цена, съгласно СОП – над 100 000лв.
Предварителният договор за
покупко-продажба, както и двата договора за изработка от 15.11.2005г. са оспорени
от ищцата. Споразумението с нотариална заверка на подписите от 08.07.2008г.
обаче е с достоверна дата. Същото доказва, че към 2008г. между страните по него
са съществували договорености за придобиване на посочените в него обекти за
всеки от ответниците, които са и предмет на оспорените договори за продажба на
имот и за изработка. Плащането на цената по двете фактури от 14.11.2005г. и от
15.11.2005г. съдът намира също за доказано. Още повече, че този факт е изрично
обявен и в процесния нотариален акт от 11.04.2011г. Въз основа на това съдът
приема, че между „Милинвест“ ЕООД и ответниците през 2005г. са възникнали
валидни облигационни отношения по изграждането и закупуването на апартамент
№ 6 на пети етаж на строящата се на
ул.“Радецки“ № 18 жилищна сграда, чрез подписването на предварителен договор за
покупко-продажба на имота и договори за възлагане извършването на
строителството. В началото но 2006г. В.М. и Т.О. са били във владение на
апартамент № 6. Изпълнението на задължението на „Милинвест“ ЕООД към купувачите
е станало възможно едва след влизане в сила на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД на
21.11.2013г., постановено по гр.д. 2926/2006г. на ВОС.
Доколкото атакуваната сделка е
изповядана няколко дни след постановяване на решението за прекратяване на
дружеството по реда на чл.517 ал.4 ГПК и откриване на производство по
ликвидация по гр.д. № 2192/13г. на ВОС и
при наличието на предварителен договор за покупко-продажба на имота, съдът
намира, че това изповядване е станало в изпълнение на задълженията на строителя
за прехвърляне на собствеността на имота. Съгласно посочената по –горе съдебна
практика обаче това прехвърляне на собствеността върху имота уврежда
кредиторите на прехвърлителя, тъй като намалява имуществото му, служещо за общо
тяхно обезпечение.
Липсва знанието у преобретателите по
сделката за това увреждане по следните съображения :
В хипотезата на сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот знанието за увреждане у купувачите
по атакуваната сделка следва да бъде преценявано към момента на сключването на
предварителния договор, тъй като това е моментът, в който се взема решение за
закупуването му. В този смисъл е разрешението, дадено в решение
263/21.01.2019г. по гр.д. № 1384/2018г. на ВКС, четвърто г.о., което настоящият
състав изцяло споделя. Сключването на окончателния договор през 2014г. се
осъществява в изпълнение на поетите по предварителния договор облигационни
задължения на страните и не предпоставя
формирането на ново субективно отношение – знание у приобретателите относно
наличието на задължения на прехвърлителя и евентуалната увреда на неговите
кредитори. Липсват доказателства по делото, че към 2005г. ответниците са знаели за задължения на „Милинвест“
ЕООД, за негови неудовлетворени
кредитори, за наличието на запори върху имуществото му или дружествените дялове
на едноличния собственик на капитала му.
А това налага извода за отсъствието на елемент от фактическия състав на правото
на иск по чл.649 ал.1 вр.чл.135 ЗЗД, което прави исковата претенция
неоснователна.
С оглед на горния правен извод
преценката на всички останали събрани по делото доказателства досежно знанието
за увреждане на приобретателите към момента на изповядване на сделката през
2014г. се явява иверевантно за спора.
По изложените съображения исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция на ответниците се дължат сторените от тях разноски за
двете инстанции, както следва : на В. и Е. М, представлявани от адв.Л.Ш. се
дължат 4 998лв и на Т. и И. О, представлявани от адв.П.В. се дължат
3 840лв.
На осн.чл.649 ал.6 ТЗ държавната такса
в размер на 1 886,30лв /1 257,53лв + 628,77лв / се събира от масата на
несъстоятелността.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260275/09.10.2020г.
на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д.
№ 257/2019г., като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Н.И., ЕГН **********
*** с правно основание чл.649 ал.1 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД, при участие на синдика на „Милинвест“ ЕООД /н/, ЕИК
*********, гр.Варна, ул.“Баба Тонка“ № 5, ет.2, ап.5 Г.П.С. против „Милинвест“
ЕООД /н/, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Баба Тонка“ № 5, ет.2, ап.5, В.Б.М. и Е.С.М.
*** и Т.К.О. и И.К.О. *** за обявяване по отношение на ищцата и на всички
кредитори на масата на несъстоятелността на относителната недействителност на Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт №ХХ, том Х, рег. № 809, дело №ХХ от ХХ.ХХ.ХХХХг.
на нот. К П с район на действие ВРС, вписан като акт №ХХХ, том XVIII, дело
№3684/2014г., вх.рег. №ХХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг., с който „Милинвест“ ЕООД /н/ продава
следният недвижим имот, а именно: за В.Б.М. – 47.49 кв.м. ид.ч., а за Т. К.О. – 38.27 кв.м. ид.ч. от самостоятелен
обект апартамент № 6 с идентификатор 10135.1503.51.1.7. с площ 85.76 кв.м.,
находящ се в г.Варна, ул. „Радецки“ № 18, състоящ се от две входни антрета,
дневна с кухня-бокс, дневна, спалня, кухня-бокс, две бани с тоалет и четири
тераси, при граници на апартамента по съдебно решение: вътрешен двор, УПИ VIII-3, УПИ VI-7, ул. „Радецки“
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта –
10135.1503.51.1.5, 10135.1503.51.1.6., над обекта няма, стар идентификатор –
няма както и за В.Б.М. – ½ ид.ч., а за Т.К.О. – ½ ид.ч. кв.м. от
принадлежащото към апартамента избено помещение № 2 с полезна площ от 8.56
кв.м., както и за В.Б.М. – 11.8840% ид.ч., а за Т.К.О. – 9.5746% ид.ч. от общо
полагащите се за апартамента 21.4586% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху поземления имот, заедно с за В.Б.М. – 16.79 кв.м., а за
Т.К.О. 14.33 кв.м. идеални части или общо 31.12 кв.м. от поземления имот, в
който е построена сградата с идентификатор 10135.1503.51 за сумата от
32 700 лева с ДДС.
ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН ********** *** да
заплати на В. и Е. М, представлявани от
адв.Л.Ш. сумата от 4 998лв, а на Т.
и И. О, представлявани от адв.П.В. сумата от 3 840лв. разноски за водене на делото в
двете инстанции.
ОСЪЖДА
„Милинвест“ ЕООД /н/, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Баба Тонка“ № 5,
ет.2, ап.5 да заплати от масата на несъстоятелността по сметката на Варненския
апелативен съд сумата от 1 886,30лв – държавна такса, на осн.чл.649 ал.6 ТЗ.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на
РБ
в
едномесечен срок от съобщаването
му на страните при условията
на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: