О П Р Е Д Е Л Е Н
И
Е № ...
гр. Враца, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.ч.гр. дело № 254 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 2, във вр. с чл.
413, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В,
подадена от юрисконсулт Р.И., против Разпореждане № 314/04.03.2020 г. по
ч.гр.д. № 108/2020 г. на Районен съд – Оряхово, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против солидарните длъжници Г.Ц.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.В.Я.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, за следните парични
вземания: сумата 1 788,87 лв. – главница по договор за потребителски
кредит № **********/25.05.2018 г.; сумата 273,35 лв. – неплатено договорно
възнаграждение за периода от 15.04.2019 г. до 03.09.2019 г.; сумата 1 093,82
лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата
49,37 лв. – лихва за забава за периода от 16.08.2018 г. до 03.09.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.02.2020 г. до изплащането на вземането, сумата 64,11
лв. – държавна такса и сумата 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се поддържа,
че разпореждането е
неправилно, тъй като заповедният съд е
превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила, тъй като
той не може на този етап от производството да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права относно съответствието ѝ със
закона или добрите нрави. Твърди се, че
съдът не е направил задълбочен анализ на кумулативните критерии за
неравноправна клауза, заложени в чл. 143 ЗЗП и не е отчел разпоредбата на чл.
145, ал. 2 ЗЗП.
По отношение на
възнаграждението по сключено между
страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по-конкретно се посочва, че допълнителните услуги, договорени със споразумение, представляват дейности
съгласно т. 14 от ДР на ЗЗП, които ще се извършат по повод на договора за кредит
в полза на друго лице – кредитополучателя,
не са част от обичайната дейност по кредитиране и предоставят на потребителя
права, които той няма по силата на закона, като те могат да бъдат уговаряни в
пакет. Излагат се съображения, че в пар. 1 от ДР на ЗПК е посочено, че в ГПР не
са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на споразумение за тях не е задължително условие за
получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия, какъвто
е настоящият случай и това изрично е предвидено в договора, в споразумението и
в общите условия. Твърди се, че сключването на такова споразумение е по искане
на потребителя, поради което не може да става въпрос за неравноправна клауза.
Сочи се, че споразумението дава възможност на кредитополучателя през целия
период на договора да влияе върху съществените му характеристики срещу което
кредиторът гарантира, че клиентът ще може да се възползва от всички услуги,
което ангажира огромен негов ресурс, като цената на услугите, която той
определя е изключена от преценката на съда съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Изтъква
се и че още при подписването на искането за кредит потребителят е бил
информиран за общо дължимата сума по договора, включително закупения пакет
допълнителни услуги, като е декларирал, че сключва споразумението за
допълнителни услуги по собствена воля, разбира съдържанието му и е съгласен с разпоредбите
му. Посочва се, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
кредитополучателят е ползвал закупените услуги, тъй като е получил приоритетно
разглеждане на искането си, поради което не следва да се приема, че плащането
на цената е предварително. Твърди се, че всички суми и основанието за
заплащането им са описани в самия договор, поради което не е налице
противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Изтъква се, че е ясно какви допълнителни
услуги са предоставени на клиента и същите нямат характера на действия по
усвояване и управление на кредита от страна на кредитора, предвид което не е
налице обоснована вероятност по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
потребителят да е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора по
договора.
Жалбоподателят
счита, че заявлението не противоречи на добрите нрави и в частта относно
претендираното договорно възнаграждение. Излага съображения, че преди
сключването на договора на ответника е предоставен Стандартен европейски
формуляр, с който е предоставена нужната преддоговорна информация, както и че
сключеният договор отговаря на всички законови изисквания. Посочва, че
уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения, въведени
с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя
методика за формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен
фиксиран лихвен процент, а не референтен такъв. Изтъква, че не може да е налице
недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е уредено с
императивна правна норма.
В жалбата се изтъква и
че неправилно и неоснователно е заключението на съда, че отхвърлянето на
заявлението в частта за договорното възнаграждение и възнаграждението за пакет
от допълнителни услуги влече отхвърляне на заявлението в неговата цялост.
Иска се от въззивния
съд да отмени обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на
„Профи Кредит България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като вместо него да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение
относно всички вземания на дружеството, претендирани със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Производството
пред Районен съд – Оряхово е образувано по заявление на „Профи Кредит България”
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против солидарните
длъжници Г.Ц.К., ЕГН: **********, и В.В.Я., ЕГН: **********.
В
т. 9 от заявлението се сочи, че се претендират следните парични вземания: сумата
1 788,87 лв. – главница; сумата 273,35 лв. – неплатено договорно
възнаграждение за периода от 15.04.2019 г. до 03.09.2019 г.; сумата
1 093,82 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги; сумата 49,37 лв. – лихва за забава за периода от 16.08.2018 г. до
03.09.2019 г. Претендира се и присъждане на законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски за
заповедното производство. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от
задължение по Договор за потребителски кредит № **********/25.05.2018 г.
Като
обстоятелства, от които произтича вземането, в т. 12 от заявлението се сочи, че
на 25.05.2018 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между Г.Ц.К.,
като клиент, и В.В.Я., като съдлъжник, от една страна, и „Профи Кредит
България” ЕООД, като кредитор, от друга страна. Договорът е подписан при Общи
условия, неразделна част от него, които са подписани от съдлъжниците, като
последните са декларирали, че са запознати със съдържанието им и ги приемат. На
основание чл. 121-127 ЗЗД В.В.Я. в качеството си на съдлъжник по договора за
потребителски кредит се е задължила да отговаря солидарно с Г.Ц.К..
Твърди
се, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като е превел по
посочения в договора начин заемната сума, а клиентът и съдлъжникът са поели
задължение за връщане на заетата сума за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 232,68 лв. и падежна дата всяко 15-то число на
месеца.
Посочва
се, че съгласно Общите условия на дружеството длъжниците дължат на последното
договорно възнаграждение, предварително определено в договора, което се
погасява от тях в рамките на погасителния план, като неизплатеното договорно
възнаграждение е в размер на 273,35 лв. за периода от 15.04.2019 г. до
03.09.2019 г. /датата на предсрочната изискуемост/.
Твърди
се, че страните са сключили Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, по силата на което длъжниците дължат възнаграждение, което
е разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на кредита, като остатъчното неизплатено
възнаграждение е в размер на 1 093,82 лв.
Посочва
се, че съдлъжниците не са изпълнили задължението, което са поели по договора,
направили са 9 погасителни вноски и са изпаднали в забава, като за периода от
изпадането им в забава на 16.08.2018 г. до обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на 03.09.2019 г. те дължат и лихва за забава, която е в остатъчен
непогасен размер от 49,37 лв.
Сочи
се, че тъй като солидарните длъжници не са изпълнявали задължението си за
извършване на плащания съгласно изготвения погасителен план и са изпаднали в
забава, кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на „Профи Кредит
България” ЕООД на 03.09.2019 г., за което те са уведомени.
Към
заявлението са приложени описаните в него Договор за потребителски кредит № **********/25.05.2018
г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия
и Погасителен план
С
Разпореждане № 314/04.03.2020 г. районният съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани от заявителя суми,
като е приел, че претенцията на заявителя за заплащане на договорно
възнаграждение и на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, се
основана на евентуално неравноправни клаузи, поради което искането следва да
бъде отхвърлено. Намерил е, че искането следва да се отхвърли и по отношение на
главницата, тъй като сумите, внесени по 9 погасителни вноски не са били усвоени
само за покриване на главницата, а и за останалите претенции, за които е приел,
че се основават на евентуално неравноправни клаузи в договора, като длъжникът е
поставен в невъзможност да разбере какво и колко дължи. Приел е и че въпросът
дали дадена клауза е неравноправна, подлежи на обсъждане и доказване от
страните, като в тази връзка следва да се даде възможност на същите при
условията на състезателно начало и събиране на доказателства да обсъдят
констатациите на съда, като последният не може в случая да приложи разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
В
производството по издаване на заповед по чл. 410 ГПК съдът
следи за наличието на следните предпоставки: дали вземането е за парични суми
или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден
на районния съд; за съответствие на заявлението с чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК; за прилагане на договорите, сключени с
потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки
по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5
ГПК.
В
конкретния случай заявлението е за издаване на заповед за изпълнение на парични
задължения и искът е подсъден на районен съд съгласно чл. 103, във вр. с чл. 104,
т. 4 ГПК. В заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация на вземанията и
описание на обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право.
При извършена служебни справка от заповедния съд е констатирано, че длъжникът
има регистриран постоянен адрес на територията на Република България.
Оплакванията
в частната жалба са свързани с извършената от заповедния съд проверка на
отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК въвежда задължение за заповедния съд
да извършва проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това,
следователно обхватът на извършваната от заповедния съд проверка при издаване
на заповед по реда на чл. 410 ГПК обхваща валидността на основанието за
издаване на заповед за изпълнение в случаите, когато искането се основава на
потребителски договор и се констатира наличие на неравноправна клауза в същия
или обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при
прилагане нормата на чл. 143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В ал. 2 на посочената разпоредба са изброени
хипотези, при наличието на които е налице неравноправна клауза, като това
изброяване не е изчерпателно.
В конкретния случай искането за издаване заповед за
изпълнение се основава на сключен между страните договор за кредит, по който на
длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП
и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени
дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.
По
същество настоящата инстанция намира, че извършената преценка за евентуална
неравноправност на клаузи в договора за кредит е правилна, но само за част от
претендираните от дружеството-заявител суми. При
извършената проверка, настоящият съдебен състав не констатира неравноправност
на клаузите от договора, на които се основават вземанията на кредитора за
заплащане на главница, възнаградителна лихва и лихва за забава. Настоящият
съдебен състав приема, че е налице евентуална неравноправност на клаузите от
договора, касаещи възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги, поради следните съображения:
С посочения пакет от допълнителни услуги на потребителя се
предоставят следните услуги: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.
Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. При предоставен кредит от 2 500,00 лв.,
страните са договорили възнаграждение от 1 875,12 лв. за пакета от
допълнителни услуги, платимо на равни месечни вноски, заедно с дължимите вноски
за погасяване на кредита. В споразумението и ОУ са посочени условията, при
които потребителите ползват тези допълнителни услуги.
Настоящият съдебен състав намира, че тези договорки пораждат
съмнение за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като
не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. От една страна, това е
така, тъй като елементите от пакета допълнителни услуги са договорени като
възможности за предоставяне, но не и като задължения на финансовата институция,
а принципът на справедливост и добросъвестност изисква потребителят да заплаща
възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично
ползване на такава. От друга страна, нито една от посочените услуги не
гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което може да бъде
упражнено без да обусловено от насрещната воля на доставчика. В ОУ изрично е
посочено, че съответната допълнителна услуга се ползва само след одобрение от
кредитора и подписване на допълнително споразумение – чл.15.2.3, чл.15.3.4,
чл.15.4.1, чл.15.5.1. Ето защо може да бъде направен обоснован извод за
евентуално наличие на неравноправни клаузи относно пакета допълнителни услуги
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 15 ЗЗП, което е достатъчно, за да бъде
отказано издаване на заповед за изпълнение на вземането, основаващо се на тези
клаузи.
Следва
да се отбележи и че възражението на жалбоподателя, че предоставянето на пакет от допълнителни услуги е по
искане на потребителя, поради което не може да става въпрос за неравноправна
клауза, е неоснователно. Проверката за наличие на неравноправни клаузи цели
именно установяване налице ли е равновесие между права и задълженията на
страните и предотвратяване на нарушенията им. Фактът на изразено съгласие на
потребителя с определени клаузи на договора не
ги изключва
от обхвата на служебната проверка.
Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в
потребителските договори е особен вид недействителност и е поставена в
зависимост от наличието на индивидуална договореност – чл. 146 ЗЗП, то в
рамките на исково производство, след изслушване становище на ответниците и
събиране на доказателства, следва да бъде направен окончателен извод относно
валидността на клаузите от потребителския договор, касаещи пакета допълнителни
услуги, като бъдат обсъдени и наведените доводи във връзка с начина на
сключване на споразумението, неговия предмет, еквивалентността на престациите и
пр. Също в рамките на исковото производство следва да бъде извършена преценка
дали тези клаузи са нищожни и на друго основание, а именно – поради
противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията във
връзка с предоставянето на потребителски кредити.
В обобщение настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата 1 093,82
лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги. По отношение на останалите претендирани
вземания заявлението следва да бъде уважено. Ето защо обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено в частта, в която е отказано издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за следните вземания: сумата
1 788,87 лв. – главница; сумата 273,35 лв. – неплатено договорно
възнаграждение за периода от 15.04.2019 г. до 03.09.2019 г.; сумата 49,37 лв. –
лихва за забава за периода от 16.08.2018 г. до 03.09.2019 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното ѝ изплащане. В останалата
част, в която е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумата 1 093,82
лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги,
разпореждането следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, със
заповедта на заявителя следва да бъдат присъдени и разноски за заповедното
производство съобразно уважената част от заявлението, както следва: 42,23 лв. –
държавна такса и 98,81 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция,
9,88 лв. – държавна такса и 32,94 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Мотивиран от
гореизложеното, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 314/04.03.2020 г. по ч.гр.д. № 108/2020
г. на Районен съд – Оряхово, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на „Профи
Кредит България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против солидарните длъжници Г.Ц.К. и В.В.Я., за сумата 1 788,87 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № **********/25.05.2018 г.; сумата
273,35 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.04.2019
г. до 03.09.2019 г.; сумата 49,37 лв. –
лихва за забава за периода от 16.08.2018 г. до 03.09.2019 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното ѝ изплащане, и ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх.
В, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против солидарните длъжници Г.Ц.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.В.Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***
и настоящ адрес:***, за сумата от 1 788,87 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № **********/25.05.2018 г.; сумата 273,35 лв. – неплатено
договорно възнаграждение за периода от 15.04.2019 г. до 03.09.2019 г.; сумата 49,37 лв. – лихва за
забава за периода от 16.08.2018 г. до 03.09.2019 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното ѝ изплащане, за сторените
разноски в заповедното производство в размер на 42,23 лв. – държавна такса и 98,81 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и за съдебните разноски във въззивното
производство в размер на 9,88 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и 32,94 лв. – юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Оряхово за издаване на заповедта за изпълнение
за посочените суми.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 314/04.03.2020 г. по ч.гр.д. №
108/2020 г. на Районен съд – Оряхово в останалата обжалвана част, в която е отхвърлено заявлението на „Профи
Кредит България” ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против солидарните длъжници Г.Ц.К. и В.В.Я. за сумата 1 093,82 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.