Решение по дело №387/2023 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 242
Дата: 13 декември 2023 г.
Съдия: Христина Даскалова
Дело: 20234000500387
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Велико Търново, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20234000500387 по описа за 2023 година
С Решение № 115/20.06.2023 г. по гр. д. № 40/2023 г. Ловешкият окръжен съд
осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. Т. С. от гр. Тетевен, по
банкова сметка BG02UBBS80021********** BIC UBBSBGSF в „ОББ“ АД на осн. чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 от
ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.,
изразяващи се в уронване на престижа, психиката и доброто му име, безсънни нощи,
влошаване на здравословното състояние-отслабване, висока кръвна захар и
„посттравматично стресово разстройство“, претърпени вследствие на незаконно
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК по
ДП №253/21 г. и пр. пр. №4848/21 г. по описа на РП-Тетевен за времето от
задържането му под стража на 06.11.2021 г. до 15.11.2021 г. и прекратяване на
наказателното производство с постановление от 05.07.2022 г., влязло в законна сила на
14.07.2022 г., ведно със законната лихва от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане,
като отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 50 000 лв. като неоснователен и
недоказан.
Осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. Т. С. на осн. чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ и чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от образуваното и
прекратено ДП №253/21 г. и пр. пр. №4848/21 г. по описа па РП-Тетевен – заплатено
1
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 06.11.2021 г., ведно със законната лихва от 15.07.2022 г. до
окончателното изплащане, като отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 3 800
лв.
Осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. Т. С. разноски
по делото в размер на сумата 1 017,88 лв. съобразно уважената част от исковете.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен
размер от 50 000 лв., а искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 100
лв. до 3 800 лв., е подадена от ищеца Ц. Т. С. чрез пълномощника адв. М. И.. Счита
решението за неправилно в тази част. Съдът неправилно е приложил чл. 52 от ЗЗД,
като не е взел предвид всички обстоятелства от значение за определяне на справедлив
размер на обезщетението. Установените по делото събития, стекли се изцяло по вина
на ответника, са довели до психотравма, в резултат на която се е развило
посттравматично стресово разстройство и към момента не е сигурно дали ще се
наложи съответно лечение от специалист. Ако кризата не се овладее, тя може да
предизвика по продължителни психологически, социални и медицински проблеми.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди са много над обичайните негативни
чувства и преживявания в подобни случаи. Психотравмата при него е свързана със
загуба на неговия авторитет и с уронване на престижа му. Той е личност с висок
интелектуален потенциал, който работи за общественото благо, затова стресът е
предизвикал тежки симптоми на срам и вина. Настъпила е промяна в душевното
състояние на ищеца. По отношение на имуществените вреди – платежното нареждане
за адвокатски хонорар в размер на 2 000 лв. е от 22.11.2021 г., т. е. във връзка с
приложения в ДП договор за правна помощ от 22.11.2021 г. Моли съда да отмени
решението в обжалваните части и вместо това да уважи изцяло претенциите. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от адв. И.. Претендира разноски съгласно списък по чл.
80 от ГПК.
Въззивна жалба против същото решение в частта, с която искът за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди е уважен в размер на 10 000 лв., ведно със
законната лихва, е подадена от Прокуратурата на Република България чрез Прокурор в
ОП - Ловеч. Счита решението за неправилно в обжалваната част, тъй като
обезщетението е завишено и не отговаря на критериите за справедливост, залегнали в
чл. 52 от ЗЗД и на трайно установената практика. Независимо от воденото наказателно
производство, ищецът и към момента заема ръководните си длъжности в Община
Тетевен и Община Етрополе. Ползва се с добро име и авторитет сред колегите си.
Досъдебната фаза на наказателното производство е протекла в изключително кратък
срок. След 72-часовото задържане, мярката за неотклонение е взета от съда. В съдебно
2
заседание прокурорът е заел становище за основателност на жалбата против взетата
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Разгласяването на случая чрез медии
не е станало чрез изявления на прокуратурата. Съдът не е посочил критериите във
връзка с икономическата конюнктура в страната, които е взел предвид при определяне
на обезщетението. Моли съда да приеме, че справедливото обезщетение е в значително
по-нисък размер и да отмени частично решението, като бъдат редуцирани дължимите
разноски.
В писмения си отговор Ц. Т. С. чрез адв. И. оспорва жалбата и я счита за
неоснователна
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане
на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца Ц. Т. С. сумата 50 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение по ДП № 253/2021 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен (пр. пр. № 4848/2021
год. на РП – Ловеч), което е прекратено с Постановление от 05.07.2022 год. на РП -
Ловеч, ведно със законната лихва от влизане в сила на постановлението за
прекратяване – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане и сумата 3 800 лв.
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото незаконно обвинение,
ведно със законната лихва от 15.07.2022 год. до окончателното изплащане.
В частта, с която искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е
уважен до размер на 100 лв., ведно със съответната законна лихва, решението не е
обжалвано от ответника и е влязло в сила.
В исковата си молба ищецът твърди, че срещу него било повдигнато обвинение
по ДП № 253/2021 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен престъпление по чл. 354а ал. 3
т. 1 от НК. В периода на наказателното преследване за него са настъпили значителни
неимуществени и имуществени вреди. Не е осъждан и престоят му в ареста за 10 дни
били изключителен шок за него. Бил в стрес, чувствал се безпомощен. Притеснявал се
за семейството си. Тежките условия в ареста допълвали негативните усещания.
Влошило се здравословното му състояние – започнал да получава бодежи в сърдечната
област и по предписание на лекар започнал да пие лекарства с успокоително действие.
Установени били завишени стойности на кръвната захар. Знаел, че не е извършил
деянието, но се притеснявал от развитието на наказателното производство. Акцията
срещу него била сериозно разгласена в медиите и в интернет пространството, което го
злепоставило и уронило личния му и професионален авторитет. Накърнен бил
обществения му авторитет, тъй като работи престижна и отговорна работа в Община
Тетевен и Община Етрополе. Негативно отражение имало и върху авторитета на
3
семейството му, тъй като съпругата му е директор на гимназия в гр. Тетевен. Наел
адвокати за процесуална защита по повдигнатото му обвинение, на които заплатил
хонорар в размер на 3 800 лв.
В писмения си отговор ответникът Прокуратура на Република България чрез
Окръжна прокуратура – Ловеч оспорил исковете по основание и размер. Мярката за
неотклонение „задържане под стража“ е взета с определение на РС –Тетевен. В
производството по мярката пред ЛОС прокурорът е заел становище за основателност
на жалбата на обвиняемия. Наказателното производство е протекло само в досъдебна
фаза. Не е доказана причинна връзка между повдигнатото обвинение и влошеното
здравословно състояние на ищеца. Медийните публикации не съдържат изявления на
прокуратурата и тя не следва да отговаря за действия на трети лица. Разходите за
адвокатски хонорари не са доказани. Направено е възражение за тяхната прекомерност.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
На 04.11.2021 г. ищецът Ц. Т. С. е подал до РП – Тетевен искане за получаване
на информация относно подаден срещу него сигнал, въз основа на който на 28.10.2021
г. е извършено претърсване на личния му автомобил за наличие на наркотици.
Посочил, че срещу него, като служител в Община Тетевен, чиято работа е свързана с
установяване и предотвратяване на нарушения в горските територии, в електронни
медии се публикуват неверни твърдения, че е ръководител на „горска мафия“, „чадър
на наркомафия в града“ и пр. Към искането е приложено копие от първа страница на
Протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 28.10.2021 г.,
извършена от оперативен работник при РУ – Тетевен, при която не са намерени вещи и
предмети, обект на престъпление.
На 05.11.2021 г. в 8.03 ч. в „Afera.bg“ е публикувана статия „Задържаха дясната
ръка на кметицата на Тетевен с марихуана“. В нея се съдържа информация, че
Началникът на отдел „Управление и стопанисване на общински гори“ в гр. Тетевен Ц.
Т. С. е задържан, тъй като при проверка на колата му е установено, че багажникът му е
пълен с марихуана.
На 05.11.2021 г. в 10.15 ч., след получаване на сигнал за държане на наркотични
вещества, разузнавач при ГДНП – МВР е извършил проверка на лек автомобил
„Сузуки“ - „Гранд Витара“ с рег. № ОВ43****, собственост на Ц. Т. С., при която е
намерен полиетиленов плик с размери 30х15 см., облепена с тиксо (Протокол за
проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 05.11.2021 г.). В 11.30 ч. е
извършен оглед на автомобила. Открит е пакет с тревиста маса с тегло 623 гр.
Извършено е претърсване и изземване на лекия автомобил и претърсване на жилището
на ищеца в гр. Тетевен в присъствието на съпругата на ищеца З. М. С.
Образувано е ДП № 253/2021 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен. Според
назначените експертизи растителната маса в пакета представлява коноп с активен
4
компонент тетрахидроканабинол, а върху пакета не са открити дактилоскопни следи.
С Постановление от 06.11.2021 г. на ст. Разследващ полицай в РУ – Тетевен по
ДП №253/2021 г. по описа на РУ-Тетевен (пр. пр. № 4848/2021 г. по описа на РП –
Ловеч) Ц. Т. С. е привлечен като обвиняем за това, че на 05.11.2021 г. в гр. Тетевен в
МПС – л. а. „Сузуки“- „Гранд Витара“ с рег. № ОВ43**** без надлежно разрешително
държал високорискови наркотични вещества от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП
във вр. с Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от НРКРВН – наркотично вещество-канабис,
с тегло около 623 грама – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
С Постановление от 06.11.2021 г. на РП – Ловеч ищецът е задържан за срок от 72
ч. и е разпитан в качеството му на обвиняем.
С Определение № 163/09.11.2021 г. на РС – Тетевен по ЧНД № 257/2021 г.
спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Определението е
отменено с Определение № 502/15.11.2021 г. на ЛОС по ВЧНД № 482/2021 г. и спрямо
ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.
С Постановление от 05.07.2021 г. на РП – Тетевен досъдебното производство по
отношение на Ц. Т. С. за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК
е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на
обвинението.
От заключението на допуснатата от първоинстанционния съд
съдебномедицинска и психиатрична експертиза се установява, че поставената в
амбулаторен лист №127/8.12.2021 г. диагноза на ищеца „мастна дегенерация на черния
дроб“, потвърдена и от ехографското изследване, представлява соматично заболяване,
което не може да се развие в рамките на един месец и не е в причинно-следствена
връзка с извършеният арест. Въз основа на констатираните симптоми – епизоди на
повтарящо се изживяване на травмата, емоционална притъпеност, анхедония,
експертизата приема, че ищецът страда от „посттравматично стресово разстройство“.
Налице е реакция на вегетативна свръхвъзбуда или хипервигилитет и безсъние - добре
изразени, както и чести симптоми на тревожност и депресия.
В съдебно заседание вещото лице-психиатър заявява, че заболяването
„посттравматично стресово разстройство“ съществува и към днешна дата, но не се
нуждае от медикаментозно лечение, а по-скоро трябва да се работи с психолог.
Информация за задържането на ищеца, за престъплението, за което е обвинен и
за съдебните производства по мярката за неотклонение е публикувана в сайтовете
„Проватон“, „Гласнюз“, „Факти, „bnr. Вg“ и „Nbox.bg“.
Като свидетел по делото е разпитана съпругата на ищеца З. М. К.. Тя е директор
на „Национална професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване“ –
гр. Тетевен, Познава се с ищеца от повече от 25 г., а от 1998 г. са семейство. До
5
образуване на наказателното производство бил психически стабилен, опора за
съпругата и семейството си, професионалист с голям авторитет, безкомпромисен в
работата си. Периодично се появявали статии за горските мафии, в които било
намесено името на ищеца, включително и за наркотици през 2021 г. Обикновено не
обръщали внимание. На втори ноември съпругът й разказал, че полицаи проверявали
колата му. Подал жалба в полицията. На 05.11.2021 г. й се обадил на работа, че отново
проверяват колата, звучал ужасно. Дошла си в къщи и го видяла клекнал до къщата,
разстроен, бил сринат. Улицата била отцепена, имало много хора. Отвели го в
полицията. Синът им, който работи в Холандия, й се обадил в същото време, защото
разбрал за ареста от интернет. В „Афера“ информацията била публикувана три часа
преди задържането. Дъщеря им била в къщи и се обадила на майка си, че полицаите
започнали претърсване в къщата. Изживели шок. Първо казали, че ще го заведат в
полицията, после че ще го задържат за 24 ч., а задържането станало 72 ч. Състоянието
му се влошило много. Видяла го в съда. Докарали го от гр. Ловеч без връзки на
обувките, бил метнал суичъра си върху ръцете с белезниците, за да не го гледат хората.
Мислела, че ще го освободят, но съдът взел постоянна мярка „задържане под стража“.
Като се върнал в къщи, бил съсипан емоционално, лицето му било променено, бил
отслабнал, без енергия, мнителен, не му се говорело. Не искал да се връща на работа и
да излиза сред хората. Смятал, че хората вярват на написаното. Задълбочили се
проблемите с кръвното му и отишъл на лекар. Сега редовно пие лекарства за кръвно.
Има завишени стойности на захарта. Не е същият уверен човек. След прекратяване на
делото в някаква степен се успокоил, но в работата си не е като преди. Свидетелката
научавала от сина си, че в местни тетевенски групи се пише, че баща му е престъпник,
който разпространява наркотици, как може майка му да е директор. В цялата фейсбук-
среда се изговорили грозни неща и коментари. Разследващият полицай й споделил, че
се е оттеглил от делото, защото се появила статия, че след освобождаването ищецът
„пирувал“ с него. Дъщеря им стеснила контактите си. Ангажирали първо адв. В., а след
това и адв. С.. Платили им по 800 лв. възнаграждение.
В показанията си свидетелят Н. С. Х. – приятел на ищеца и семейството му от 15
г., заявява, че Ц. споделил с него за първото претърсване на колата по сигнал срещу
него, но не го възприел сериозно. Още преди ареста свидетелят прочел статии, в които
свързват ищеца с кмета, с някакъв бизнес, с наркотици. Разбрал за задържането, видял,
че го отвеждат в полицията. След това излезли други статии, в които го „разколачили“
- че е замесен в разпространение на наркотици. Преди задържането бил жизнен и весел
човек, обичал гората и бил ангажиран с опазването й. Видял го случайно след
освобождаването – бил отслабнал с 10-15 кг, с уморено и измъчено лице. Още има
промяна в състоянието му. Не са се събирали семейно. Имал здравословни проблеми,
оплаквал се за кръвната захар. Дълго време не можел да започне работа, защото не бил
добре със здравето, а и му било неудобно от хората. Изгубил авторитета си.
6
Притеснявал се, че воденото срещу него дело ще има значение за работата му – че ще
му отнемат разрешителните и няма да може да изхранва семейството си. Задържането
рефлектирало и върху съпругата му, и върху дъщеря му.
Свидетелят П. Й. М. е главен архитект в Община Тетевен, приятел на ищеца.
Познава го от 2018 г. като лъчезарен човек, но след ареста се е променил видимо – бил
отслабнал, избягвал контакти с хората дълго време, дори и с близките си. Според
свидетеля Ц. е изгубил доверие в хората. Понеже е близък с ищеца, много колеги от
Общината го питали дали е вярно това, което пишат в жълтите онлайн-издания.
Ищецът бил доста разстроен и минало много време докато нормализира отношенията
си със свидетеля и с другите колеги. Споделял, че не му се работи, но явно чувството
му на отговорност и дълг го е накарало да се върне на работа, независимо че няма
същия хъс и желание.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Въззивната жалба на ищеца Ц. Т. С. е частично основателна, а тази на
Прокуратурата на Република България – изцяло неоснователна.
Предявеният иск е доказан по своето основание. Налице е фактическият състав
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на
Република България да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него вреди в
резултат на незаконното обвинение. Наказателното производство срещу него е
прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК с влязло в сила постановление, защото
деянието не е извършено от лицето, съответно - налице е основанието по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ.
По иска за обезщетяване на неимуществените вреди:
Въззивният съд намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение,
съдът не е оценил в достатъчна степен техния интензитет и обем съобразно личността
му. При прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД съдът трябва да
прецени редица обстоятелства, които са конкретни и обективно съществуващи. Според
настоящия състав, съществени и приоритетни при определяне размера на
обезщетението, което се дължи на ищеца, в случая са вида и тежестта на повдигнатото
срещу ищеца обвинение, приложените спрямо него мерки за процесуална принуда и
начина, по който наказателното преследване се е отразило върху живота на ищеца – в
семейството, сред приятелите и в професията му. Всички тези обстоятелства не са
съобразени в необходимата степен, поради което определеното от първостепенния съд
обезщетение в размер на 10 000 лв. е занижено спрямо доказаните по делото вреди.
За да направи този извод, въззивният съд изхожда от безспорно установеното по
делото относно личността, социалното и обществено положение на ищеца към датата
на повдигане на обвинението. Той не е бил осъждан, няма данни за криминалистични
7
регистрации и противообществени прояви. Работи като Началник отдел „Управление и
стопанисване на общински гори“ в Община Тетевен. Има семейство, две деца.
Съпругата му е Директор на „Национална професионална гимназия по горско
стопанство и дървообработване“ в гр. Тетевен. Всеки тези конкретни обстоятелства
очертават личност с висок обществен, професионален и социален статус. Ищецът и
семейството му са били познати в малкия град като почтени, с авторитет в обществото
и в професионалните кръгове, с отговорна работа, за която се изискват по-високи
морални качества. Като се има предвид този облик, следва да се приеме, че
привличането на ищеца като обвиняем е било изключително травмиращо преживяване
за него със съществени и продължителни последици за репутацията и авторитета му.
Високият интензитет на неимуществените вреди е напълно обоснован и с оглед
вида на престъплението, за което ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК (държане на наркотични вещества), за което законът
предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 2 000 лв. до 10
000 лв. Обвинение за подобно престъпление – „тежко“ по см. на чл. 93, т. 7 от НК,
обществено нетърпимо и морално укоримо, срещу лице с обществен и социален статус
като този на ищеца, безспорно компрометира личността и доброто му име.
Задържането на ищеца под стража е било стресиращо, не само заради
неудобствата и битовите условия в арестните помещения. Ищецът не е осъждан, няма
данни за противообществени прояви до датата на повдигане на обвинението, поради
което престоят в ареста, макар и само за 10 дни, е бил изключително негативно
изживяване – необичайно, стресиращо и травмиращо. Чисто житейски е обяснимо, че в
този период ищецът е изпитвал срам, страх, чувство за безизходица, гняв, бил е
обезверен и унизен – не само заради себе си, а и заради семейството си, което също е
било въвлечено в .
Наказателното преследване се е отразило на психичното здраве на ищеца и е
довело до „посттравматично стресово разстройство“, от което той страда и към
момента.
Повдигането на обвинение и задържането на ищеца под стража е станало
достояние на широк кръг от хора както в града, в който живее, така и извън него, при
това непосредствено след извършване на първоначалните процесуални действия (дори
и по-рано). Информацията, включваща имената на ищеца и престъплението, за което е
задържан, е била огласена чрез множество различни електронни сайтове и медии. В
малкия град „новината“ се е разпространила бързо, станала е повод за негативни
коментари и злонамерени обсъждания.
Всички посочени по-горе обстоятелства са определящи при преценката за обема
на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, които според съда са значителни и
дълготрайни. Те се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели,
8
който са от най-близкия приятелски кръг на ищеца и в този смисъл, впечатленията им
са преки и достоверни. Същото се отнася и до свидетелката З. С.а – съпруга на ищеца.
Показанията й следва да бъдат кредитирани, тъй като през целия период тя е била
заедно с него и непосредствено е възприела начина, по който той преминава през
трудната житейска ситуация. Отделно от това, показанията й кореспондират с тези на
другите свидетели и със заключението на съдебномедицинската експертиза.
Като съобразява всичко изложеното по-горе, въззивният съд приема, че
обезщетение в размер на 15 000 лв. в най-пълна степен ще репарира установените и
доказани по делото неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
повдигнатото срещу него обвинение, производството по което е било прекратено и
което обезщетение максимално удовлетворява критерия за справедливост, въведен в
чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователни са доводите на Прокуратурата на Република България за
неоснователност на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, евентуално - за
намаляването на обезщетението под присъдения от първостепенния съд размер от
10 000 лв.:
Вярно е, че и към момента ищецът заема същата длъжност в Община – Тетевен и
не е бил отстраняван, но репутацията и доброто му име са били накърнени сериозно, за
дълъг период от време. В периода на наказателното производство името му е било
свързвано с повдигнатото обвинение и в широк кръг от обществеността в града
(понеже е известен) са се породили съмнения в почтеността и морала му, които ще
отшумяват бавно и постепенно. Независимо, че задържането под стража е продължило
само 10 дни, а цялото производство – малко повече от 9 месеца, високият интензитет
на страданията в случая се извежда от общественото му положение – неговото и на
семейството му, което положение предполага висок морал и спазване на законовия ред.
Във връзка с повдигнатото обвинение Прокуратурата е внесла в съда искане по чл. 64
от НПК за вземане на мярка за неотклонение на ищеца „задържане под стража“, поради
което, обстоятелството, че същата е взета с акт на съда и че във въззивната инстанция
прокурорът е изразил становище за основателност на жалбата на обвиняемия, са без
правно значение за отговорността на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Същото се отнася и до медийното разгласяване на случая. Независимо, че то не е
станало въз основа на официални изявления на Прокуратурата, повод за публикациите
е повдигнатото срещу ищеца обвинение и задържането му, като във връзка с него са
огласени данните за личността му, за длъжността му, за вида на престъплението и за
приложената мярка за неотклонение. Установено по делото е и негативното отражение
на наказателната репресия върху психичното здраве на ищеца. „Посттравматичното
стресово разстройство“ е установено като заболяване на ищеца, видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза, неоспорено от ответника. Същото е
9
обосновано, извършено е след личен преглед и освидетелстване на ищеца, поради
което съдът го кредитира изцяло.
Всички описани по-горе обстоятелства са аргумент в подкрепа на извода за
висок обем и интензитет на преживените от ищеца страдания, пряка последица от
незаконното обвинение, поради което неоснователно е искането за намаляване на
определеното обезщетение за неимуществени вреди.
От друга страна, не са налице основания за присъждане на по-висок размер на
обезщетението над 15 000 лв., в каквато насока е искането на жалбоподателя-ищец. В
тази връзка съдът съобразява, че общата продължителност на наказателното
производство е малко над 9 месеца, а задържането му под стража е 10 дни, след което
спрямо ищеца е била приложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“.
Наказателното производство е прекратено, не се е развило в съдебна фаза, нито са били
постановени присъди от наказателния съд. Пряка причинна връзка с незаконното
обвинение има само „посттравматичното стресово разстройство“, за което, освен това,
не е необходимо медикаментозно лечение. Останалите заболявания, установени по
делото от писмените доказателства и заключението на съдебномедицинската
експертиза, нямат връзка с наказателното преследване. На следващо място,
наказателното преследване срещу ищеца не е предизвикало драстичен обрат в неговата
кариера и социален живот. Макар авторитетът му в професионалните среди и в
обществото да е бил сериозно накърнен, той е продължил да работи на същата
длъжност, която е заемал и преди повдигане на обвинението, дори не е бил отстранен
от длъжност за периода на разследването, което означава, че доверието в неговата
компетентност и морал не е било изгубено.
Предвид изложеното по-горе, решението в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение е отхвърлен за разликата
над 10 000 лв. до 15 000 лв., следва да бъде отменено и вместо това, на осн. чл. 271, ал.
1 от ГПК претенцията следва да бъде уважена за още 5 000 лв. Върху обезщетението се
дължи законната лихва от датата на прекратяване на досъдебното производство -
15.07.2022 г. до окончателното изплащане. В останалата част, с която искът е
отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв., решението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По иска за обезщетяване на имуществените вреди:
Видно от приложените към исковата молба и в ДП № 253/2021 г. по описа на РУ
на МВР-Тетевен (пр. пр. № 4848/2021 г. по описа на РП – Ловеч) договори за правна
помощ и съдействие, в наказателното производство пълномощници на ищеца са били
адв. В. В. (договор от 05.11.2021 г.), адв. Св. С. (договор от 06.11.2021 г.), адв. Д. Б. и
адв. Л. Г. (договор от 22.11.2021 г.). Единствено в договора за правна защита и
10
съдействие на адв. С. е посочено, че е договорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. Поради това и първостепенният съд е уважил
предявения иск за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, в размер на 100 лв.
С исковата молба е представено извлечение за извършен на 22.11.2021 г. банков
превод на сумата 2 000 лв., с наредител Ц. Т. С. и получател Д. Г. Б.
Въззивният съд намира, че извлечението следва да бъде съобразено, тъй като то
удостоверява заплащане на конкретната сума на пълномощника на ищеца адв. Д. Б., в
деня, в който двамата са сключили договор за правна защита и съдействие по
досъдебното производство (22.11.2021 г.). По делото няма данни в същия период
ищецът да е имал отношения с адв. Б. по други дела, поради което следва да се приеме,
че платената сума е възнаграждение за защита по досъдебното производство.
Действително, съобразно разрешенията относно съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК – т. 1, възнаграждението на упълномощения адвокат за
защита по конкретно дело следва да бъде посочено в договора, като бъде указан и
начина за плащането му – в брой или по банков път. Тези разрешения обаче са
приложими при разпределение на отговорността за разноските на страните по реда на
чл. 78 от ГПК и конкретно – по какъв начин следва да бъдат доказани разноските. В
случая заплатеното адвокатско възнаграждение се претендира като имуществена вреда
в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение по реда на
чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, която отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за
отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму,
доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени
правила в ЗОДОВ. „Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на
основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето,
подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на
адвокатска защита във всеки стадий на това производство“. Това разрешение е
възприето в Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г.,
ОСГК и е приложимо в случая.
В този смисъл, според настоящия състав, в производството по ЗОДОВ
преценката на съда не е ограничена от формално отразеното в договора за правна
защита Имуществената вреда може да бъде доказана с всички доказателствени
средства, при спазване на правилата и ограниченията по ГПК, като следва да бъде
установена както щетата, така и пряката й причинна връзка с незаконното обвинение. В
случая, от представеното по делото банково извлечение и договора за правна защита и
съдействие се установява безспорно, че сумата в размер на 2 000 лв. е изплатена от
11
ищеца на неговия пълномощник по досъдебното производство адв. Б. в същия ден, в
който е извършено упълномощаването, поради което искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в този размер е
основателен и доказан.
Адвокатското възнаграждение не е прекомерно спрямо фактическата и правна
сложност на делото, в каквато насока са възраженията на ответника. Размерът на
възнаграждението (в уважената част от 2 000 лв. и 100 лв. по влязлата в сила част на
решението) е съобразен с вида и тежестта на обвинението, както и с обема на
дължимата и адекватна защита, която следва да бъде осъществена от пълномощника. С
оглед на това, платеното възнаграждение е в рамките на разумния и обичаен размер и е
в причинна връзка с предприетата наказателна репресия.
Върху обезщетението се дължи законната лихва от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство – 15.07.2022 г. до
окончателното изплащане.
Решението в обжалваната част, с която искът е отхвърлен за сумата над 100 лв.
до 2 100 лв. следва да бъде отменено и вместо това, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК
претенцията в размер на 2 000 лв. следва да бъде уважена, ведно със съответната
законна лихва. В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата до 3 800 лв.,
ведно със законната лихва от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане, решението
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед частичното уважаване на двата иска (общо 7 000 лв.), в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени допълнително разноски пред първата инстанция в размер на
705 лв. (общ размер на разноските 1 723 лв.), при общ размер на разноските на ищеца
5 422 лв. и обжалваем интерес 53 800 лв.
С оглед уважената част на въззивната жалба на ищеца (7 000 лв.), ответникът
следва да понесе отговорността за разноски в размер на 193 лв. (общо разноски: 5 лв.
ДТ по жалбата и 1 200 лв. платено адвокатско възнаграждение; обжалваем интерес
43 700 лв.).
Или, общо разноските за двете инстанции съобразно уважената част на исковете
над присъдените от първостепенния съд възлизат на 898 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 115/20.06.2023 г. на Окръжен съд – Ловеч по гр. д. №
40/2023 г. по описа на същия съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Ц. Т.
12
С. от гр. Тетевен против Прокуратурата на Република България искове с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за разликата над 10 000 лв. до
15 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК по
ДП №253/21 г. по описа на РУ на МВР - Тетевен (пр. пр. №4848/21 г. по описа на РП-
Ловеч), прекратено с Постановление от 05.07.2022 г. на РП - Ловеч, ведно със
законната лихва от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане и за разликата над 100
лв. до 2 100 лв. обезщетение за имуществени вреди от същото незаконно обвинение,
ведно със законната лихва от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. Т. С. от гр.
Тетевен, *********, с ЕГН **********, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ал. 1
от ЗЗД сумата 5 000 лв. (пет хиляди лева) обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение по ДП №253/21 г. по описа
на РУ на МВР - Тетевен (пр. пр. №4848/21 г. по описа на РП - Ловеч), прекратено с
Постановление от 05.07.2022 г. на РП - Ловеч, ведно със законната лихва от 15.07.2022
г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 000 лв. (две хиляди лева) обезщетение
за имуществени вреди от същото незаконно обвинение, ведно със законната лихва от
15.07.2022 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. Т. С. от гр.
Тетевен, *********, с ЕГН **********, сумата 898 лв. (осемстотин деветдесет и осем
лева) разноски по делото пред двете инстанции съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13