Р Е
Ш Е Н
И Е
N 95
гр.Русе, 01.03.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гр.
дело N276 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявеният иск за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът Община Иваново,
представлявана от кмета Г. А.М. чрез юрисконсулт Д. С. твърди, че по силата на
договор за отдаване под наем на земеделски земи- пасища, мери от общинския
поземлен фонд / ОПФ/ №Д-18/14.03.2014 г. предоставили на ответното
дружество общо 4458.645 дка пасища, мери
в землището на с.Ч. и с.Н., подробно индивидуализирани. Договорът бил сключен за срок от 5 години с
обща годишна наемна цена от 27509.84 лв. Съгласно чл.5.2 от договора наемната
цена за стопанската 2014/2015 г. била с падеж 31.03.2015 г. Въпреки че били
коректен наемодател и многократно
търсила съдействие от страна на ответника, същият не изпълнил договорните си
задължения за заплащане на дължимата по договора наемна цена за 2014/2015 г.
Плащане не последвало и след изпращане на покана за доброволно изпълнение.
Поради неизпълнението на посоченото задължение се снабдили със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 6613/2015 г. по
описа на РРС. Ответникът оспорил с възражение издадената заповед, което
породило и правният им интерес от иска. Претендира, съдът да постанови решение,
с което да признае за установено, че съществува вземането в размер на 27509.84
лв., представляваща неплатена наемна цена за 2014/2015 г., ведно със законната
лихва, считано от 05.11.2015 г. до окончателното плащане по издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 6613/2015 г. на РРС. Претендира и направените
разноски както в заповедното, така и за настоящото производство.
Ответникът „Бритера“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Борисова“ №8, ет.3 оспорва основателността на иска.
Твърди, че ищецът бил неизправна страна по договора за наем, поради което не
можел да иска изпълнение, докато неизправността била налице. Признава факта, че
с ищеца сключили договор за наем на описаните в исковата молба пасища, мери,
както и че не платили уговорената наемна цена за стопанската 2014/2015 г.
Неплащането било в резултат на упражнено от дружеството право на възражение
като ищецът бил писмено уведомен за причината за неплащане на наемната цена.
Твърди, че не дължи плащане, тъй като
ищеца е неизправна страна по договора по съображения, изложени в отговора на
исковата молба.
В производството е приет
за съвместно разглеждане и предявеният от „Бритера“
ООД- гр.Русе против Община Иваново насрещен иск с правно основание чл.82 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на
договорно задължение.
В насрещната искова
молба се твърди, че дружеството било регистрирано като земеделски стопанин по
реда на ЗПЗП и имали регистриран животновъден обект в с.Ч. под № ********** в
ОДБХ-Русе за отглеждане на ЕПЖ- месодайно говедовъдство. Освен това развивало и
растениевъдство и зеленчукопроизводство в земи, в землищата на с.Чернев и
с.Кацелово, Русенска област. В края на 2013 г. ответникът обявил търг за
отдаване под наем на земеделски земи от ОПФ, представляващи „пасища- мери“.
Дружеството преценило, че имало стопански интерес за наемане на такива земи.
След извършена проверка и оглед на място, приели, че можели да наемат
посочените в търга парцели в землищата на с.Ч. и с.Н. като стопанският им
интерес бил в две насоки- добиване на груби фуражи / сено и листник/ за
отглеждане на ЕПЖ за угояване и за извършване почистване на листников
груб фураж и дървесина от премахването на дървета и храсти. Чрез дробилка
възнамерявали да превърнат дървесината в „чипс“,
който се продавал на цена от 60 лв. на тон с вкл.ДДС. Проучили пазара и
установили, че можели да реализират добитата продукция. Проучили и действащата
нормативна уредба и установили, че действат стандарти по поддържането на
пасищата / трайно затревени площи/ в добро екологично и земеделско състояние. С
компетентен специалист обходили предложените на търга парцели и установили, че
при почистването им, можели да добият над 3000 т. дървесна и растителна маса,
която да се преработи в чипс и да се продаде.
Действащите стандарти позволявали изрязването на дървета и храсти в 75% от
парцелите. Към тръжната документация бил приложен и договора за наем, от който
се убедили, че целта на договора е наетите терени да се поддържат в добро
земеделски и екологично състояние. Явили на търг и след приключването му,
сключили договор за наем с ответника. Организирали извършването на необходимата
техническа подготовка на изпълнение на договора, закупили специализирана
техника, назначили работници на трудово и граждански договори, запознали се с
режимите на защитените зони и територии, попадащи под режима на „Натура 2000“.
Сключили договор за изработка с юридическо лице, притежаващо специализирана
дробилка, осъществили контакти с РИОСВ-Русе и по тяхно указание стартирали
процедура по паспортиризиране на пасищата и изготвяне
на петгодишен план за управлението им, одобрен от РИОСВ. След 15.06.2014 г. започнали
същинската дейност по почистване на терените като до октомври 2014 г. почистели
от дървета и храсти около 1600 дка. По- голямата част от дърветата и храстите
били само отрязани и стояли в парцелите, тъй като дробилката нямала такъв
капацитет да надробява на чипс. В края на м. октомври
2014 г. започнали проблеми, които довели до невъзможността да ползват наетите
имоти по предназначение. По сигнали на Община Иваново- наемодател по договора,
органи на МВР, РДГ и РИОСВ и на самата община, извършили проверки и съставили
поредица от АУАН в насока, че дружеството при дейността по изпълнение на
наемния договор, нарушило норми на общинското, горското, екологичното и
наказателното законодателство. Образувани били административно наказателни
производства. Наред с това била издадена Заповед №144/17.11.2014 г. на
Директора на РДГ-Русе, с която се спрели всякакви дейности в процесните
парцели. След тази заповед и до настоящия момент дружеството било лишено от
възможността да ползва наетите площи. РДГ извършили оглед, съставили протоколи
с констатации за действителното положение за всеки отделен имот и дали указания
за действия от страна на ответника. Община Иванова не предприела никакви
действия. При проверките било установено, че част от отдадените под наем земи били
устроени по реда на ЗГ като гори, което само по себе си било неправомерно
действие от страна на наемодателя да ги отдава под наем като пасища, мери.
Ответникът въпреки исканията, не открил процедура за издавена на съответните
актове за извършване на дейностите по почистването на дърветата и храстите.
Ответникът бил уведомен, че дружеството изпълнило всички указания на РДГ като
извършила регистрация на дейност по добив на дървесина, регистрирало е горска
марка и склад за съхранение и продажба на дърва за огрев и въпреки това не
издала необходимите разрешителни. Съща така била известена и за приключилата
процедура в РИОСВ и даденото съгласие за извършване на дейност в парцелите.
Поради издадената заповед №144/17.11.2014 г. и последвалите я други административни
производства, върху около 800 дка останали отрязани дървета и храсти, които не
били преработени в чипс, а преработения чипс не могли да използват. В резултат на умишленото
бездействия от страна на Община Иваново от м. ноември 2014 г. дружеството било
в невъзможност да се ползва от договора за наем. Независимо от проведените
срещи, общината не изпълнила задълженията си по договора в качеството на
наемодател като до настоящият момент било налице пълно виновно неизпълнение на
договорните задължения. Неизпълнението се изразявало в невъзможността за
ползване на наетите площи по предназначение, тъй като ответникът не определил
действителния статут на парцелите, отказал е да
устрои част от тях като гори, отказал да издаде изискващите се
административни актове за разрешаване на премахване на дървета и храсти, укрил
умишлено и отказал да даде информация за имотите, устроени като гори, изплащал
подвеждащи сигнали до държавни органи за неправомерни действия от страна на
дружеството, с което допълнително създал пречки за ползването на наетите имоти.
В резултата на неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника,
дружеството претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи и
пропуснати ползи. Пропуснатите ползи били от неполучени доходи от продажбата на
22000т дървесен чипс, който можел да бъде реализиран
по 50 лв. без вкл.ДДС. Този дървесен чипс щял да бъде
получен от почистването на 2500 дка от наетите площи, които по силата на
констатациите от протокол от 09.11.2015 г. били захрастени
и обрасли с дървесни видове, подлежащи на премахване. Обективно този обем
недобита суровина можела да се получи само от премахването на инвазивните
видове дървета и храсти, с които съобразно нормативните актове задължително се
водела борба в трайно затревени площи. Вредата за дружеството от недобиването
на дървесен чипс възлизала на 150 000 лв. В
резултат на невъзможността за добиване на
груби фуражи- сено и листник за изхранване на животните, дружеството
било принудено да закупи такива на стойност 7770 лв. по издадените фактури.
Тези разходи не биха били направени, ако можели да извършват коситба на сено в
наетите площи, а това не било възможно, тъй като парцелите не били почистени от
дървета и храсти по вина на ответника. Ответникът дължал обезщетение за
причинените им вреди от неизпълнението на поетите с договора задължения.
Претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 26 000 лв., частично от сумата 157 770 лв., представляваща
обезщетение за причинени вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на договорни
задължения.
Ответникът Община
Иваново оспорва основателността на иска по съображенията, изложени в отговора
по чл.131 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2014 г. в
с.Иваново Община Иванова от една страна и от друга- „Бритера“
ООД-Русе, ЕИК ********* са сключили договор № Д-18/14.03.2014 г. за отдаване
под наем на земеделски земи- пасища, мери от общинския поземлен фонд. Съгласно
чл.1 от договора наемодателя предоставя на наемателя за временно, възмездно
ползване недвижими имоти- земеделска земя от ОПФ, подробно индивидуализирани в
договора, находящи се в землищата на с.Ч. и с.Н.,
които имоти се предоставят за индивидуално ползване на наемателя за поддържане
на земята в добро екологично и земеделско състояние съгласно чл.37п от ЗСПЗЗ и
в съответствие с утвърдените национални стандарти, за регистрация за
подпомагане по СЕПП- чл.1.2 от договора. В чл.2 от договора е уговорено
задължението на наемодателя да предаде имотите в състояние, което отговаря за
ползването, за което са наети. Съгласно раздел ІІ уговорената годишна наемна
цена е общо в размер на 27509.84 лв. като в чл.4 и чл.5 е уговорен начина на
плащането й. Договорът е сключен за срок от 5 стопански години, считано от
2013/2014 г. В раздел ІV и раздел V са уговорени правата и задълженията на
всяка от страните по договора. В чл.20 изрично е посочено, че почистването на
пасището се извършва при спазване на реда и условията на ЗОСИ и ЗГ.
От представените актове
за публична общинска собственост, както и извлечение от регистъра на земеделски
земи, гори и земи в ГФ по партидите на имотите- предмет на договора, се
установява, че същите са с начин на трайно ползване- пасища, мери.
Преди сключване на
договора ответното дружество е извършило оглед на недвижимите имоти- предмет на
договора и същото е запознато със специалния режим на част от наетите площи. Този
факт се установява с представената декларация- приложение №2, в която
представителят на ответника е заявил, че е запознат с фактическото състояние на
имота, тръжната документация и проекта на договора като е материализирано изявлението
му, че няма претенции за необективна информация и явни недостатъци.
С оглед на този
установен специален режим, под който се намират част от имотите, „Бритера“ ООД- Русе е подало заявление до РИОСВ-Русе с
приложен план за управление на пасищата, мери, находящи
се в землищата на с.Ч. и с.Н. и в тази връзка същите са провеждали консултации,
работни срещи и уведомление от РИОСВ-Русе за дейностите, които може да извършва
в наетите площи.
Дружеството е подало до
ДФЗ и заявление за подпомагане за 2014 г. по СЕПП и по мярка Натура 2000 и е
получило плащания.
През м. ноември 2014 г.
дружеството сключило договор за изработка с друга фирма, притежаваща
специализирана дробилка за почистването на терените от тревна, храстовидна и дървестна растителност и превръщането им в чипс, както и изнасянето им от обект и складирането им в
посочени от дружеството места. Фирмата работела по карта около 4000 дка, като по
същото време работели и работници на ответника.
Част от произведения чипс продали по цена от
50-55 лв. и така си покрили разходите.
В наетите площи се
извършвала сеч на големи дървета, за което в Община Иваново получили сигнал.
При извършена проверка от РДГ било установено, че от терените се извършва сеч на дървета без
позволително за това. Сечта била спряна със заповед №144/17.11.2014 г. на
РДГ-Русе като принудителна административна мярка. Били съставени АУАН и въз
основа на същите били издадени НП, отменени по съдебен ред.
За незаконната сеч било
образувано и наказателно производство.
След издаване на
заповедта на РДГ-Русе е водена кореспонденция между страните, както и
кореспонденция с РИОСВ-Русе и РДГ-Русе, извършвани са проверки, за което са
съставяне протоколи. След издаване на заповедта на РДГ-Русе всякакви дейности в
парцелите са били преустановени като част от дървесината е останала на терена,
а друга част е била складирана, но не била реализирана.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
от приложените дела, както и от разпита на св.Г.И., св.Я.Я.
и св.Г.Д..
Видно от представени
преписи от фактури „Бритера“ ООД-Русе е закупило от „Агроактив“ ЕООД-Русе фураж на обща стойност 7 770.20
лв.
С приетата по делото
експертиза се установява, че наетите
парцели има налична 1775 куб.м плътна дървесина и 1430 куб.м. храсти с обща
маса 2394 тона, че имотите, в които има дървесина се намират в границите на
защитена зона, където има забрана за изсичането на единични или групи дървета.
С експертизата се установява също, че
процесните терени без да се нарушават ограниченията могат да се добият
1144 т. дървесен чипс от надробяването на 1430 куб.м.
плътни храсти. Цената на тон дървесен чипс съгласно
показанията на св.Д. и представена фактура възлиза на 50-60 лв.
Безспорно е по делото,
че за стопанската 2014/2015 г. наемателят- „Бритера“
ООД-Русе не е заплатил дължимата наемна цена в уговорения размер и срок на
плащане.
Община- Иваново се е
снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за сумата
от 27 509.84 лв.- неплатена наемна цена по договора за стопанската
2014/2015 г. по ч.гр.д.№ 6613/2015 г. по описа на РРС. В срок длъжникът е подал
възражение по чл.414 от ГПК, за което заявителят е уведомен на 23.03.2016 г.
Същият е подал искова молба на 20.04.2016 г. и е представил препис от нея в
заповедното производство.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
І. По отношение на иска
по чл.422 от ГПК:
Предявяването на
специалният установителен иск по чл.422 от ГПК предпоставя
наличие на издадена в полза на кредитора- ищец заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 от ГПК.
Подаването на възражение поражда правният интерес за кредитора да предяви иск в
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК
с цел да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на
заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането
срещу длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/.
В конкретният случай е
налице издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК срещу която ответникът е подал възражение в срока
по чл. 414 от ГПК, което е породило и правният интерес от търсената искова
защита. Искът е предявен в едномесечния срок, регламентиран в закона, поради
което същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
В настоящото
производство в доказателствена тежест на ищеца е да установи вземането си както
по основание, така и по размер.
По делото се установи,
че на 14.03.2014 г. страните са сключили в писмена форма договор за отдаване
под наем на земеделски земи- пасища, мери от ОПФ, находящи
се в землищата на с.Ч. и с.Н., подробно индивидуализирани в договора, с обща
площ 4458.645 дка.
Сключването на договора
е правопораждащ юридически факт, от който е възникнало
наемно правоотношение-
права и
задължения за всяка от тях с оглед двустранния му характер.
За ищеца в качеството му
на наемодател, е възникнало задължението да предаде на наемателя имотите в
състояние, което отговаря на ползването, за което са наети. Това задължение на
наемодателя е изрично посочено и в чл.2 от договора.
В чл.1, ал.2 от договора
е уговорено, че недвижимите имоти- предмет на договора, се предоставят за
индивидуално ползване от наемателя за поддържане на земята в добро екологично и
земеделско състояние съгласно чл.37п от ЗСПЗЗ и в съответствие с утвърдените
Национални стандарти, за регистрация за подпомагане по СЕПП, кандидатстване по
проекти и програми и подпомагане на селскостопанската му дейност.
Съвкупната преценка на релевираните по делото доказателства, дават основание да се
приеме, че ищецът е изпълнил това свое задължение.
Имотите- предмет на
договора за наем са земеделски земи, публична общинска собственост с начин на
трайно ползване- пасища, мери. Статутът на отдадените под наем парцели е категорично
установен с представените преписи от актове за публична общинска собственост и
извлечения от регистъра на земеделските земи при ОСЗГ-Иваново. Удостоверителната
доказателствена сила на тези писмени доказателства не беше оспорена по
надлежния ред от ответника, нито оборена по делото, поради което съдът приема,
че наетите терени имат характера на земеделски земи с начин на трайно ползване-
пасища, мери.
Доводите на ответника,
че същите са с неуреден статут се опровергава от представените АПОС и
извлечения от регистъра на ОСЗГ. Липсват други доказателства, които да
установяват, че част от наетите площи имат характер на горски територии по
смисъла на ЗГ. Такъв извод не може да се обоснове въз основа на протокола за
извършена теренна проверка, съставен от РДГ-Русе. В същият изрично е отразено,
че описаните имоти не са устроени с ГСП и комисията е изразила становище, че
три от имотите следва да се устроят като гора. Именно липсата на визираната в
ЗГ процедура по промяна на предназначението и устройването на тези имоти като
гори дава основание да се приеме, че същите към момента на извършване на
проверката са били със правен и фактически статут на земеделска земя.
Установи се също, че
ответникът е заявил имотите- предмет на договора за наем, за подпомагане по
СЕПП и мярка „Натура 2000“ пред ДФ „Земеделие“, като е получил финансово
подпомагане по мярка 213 „Плащания по натура 2000 и плащания, свързани с
Директива 2000/60/ ЕО- за земеделски земи. И този факт опровергава твърденията
на ответника, че ищецът му е предоставил
за ползване терени с неуреден статут.
Писмените доказателства,
както и показанията на разпитаните по делото свидетели, дават основание да се
приеме, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора- да предостави
наетите имоти за целите, за които са наети и в състояние, което отговаря на
ползването им.
Възраженията на
ответника за неизпълнение на задължението от страна на наемодателя, уговорено в
чл.9 от договора- да осигурява безпрепятственото ползване на наетите имоти са
недоказани и изцяло несъстоятелни.
Дейността по
поддържането на земеделските земи в добро екологично и земеделско състояние се
регламентира от Националните стандарти. Те са задължителни за изпълнение от
всички земеделски стопани, собственици и/ или ползватели на земеделски земи,
които ще получават подпомагане по различните схеми от Общата селскостопанска
политика, както и по посочените в тях мерки, вкл. и плащанияна
по Натура 2000. Условията за поддържане на земята в добро земеделско и
екологично състояние обаче не отменят задълженията на собствениците или
ползвателите, установени В ЗОСИ, ЗСПЗЗ и други нормативни актове. Това задължение
е изрично посочено и в раздел ІІІ на националните стандарти.
Установи се по делото,
че ответникът е предприел действия по в изпълнение на задължението си за
поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние- сключил е
договор с фирма, притежаваща специализирана дробилка за преработка на дървесина
от дървета и храсти в чипс и е предприел действия по премахване
на дървета и храстовидна растителност от наетите територии. Такива действия по
опазване на земеделската земя от дървесна и храстовидна растителност са
предвидени по Национален стандарт 4.4 за поддържане на земята в добро
земеделско и екологично състояние към м. март 2014 г. Почистването на пасищата обаче следва да се
извърши при спазване на реда и условията на ЗОСИ, ЗГ, ЗСПЗЗ и другите действащи
нормативни правила. В този смисъл в договора е посочено изрично задължение за
наемателя- в раздел V, чл.20 от договора.
Действащата нормативна
уредба- ЗГ, ЗОСИ и Наредба №20, приета с решение №412 по протокол 45/20.06.2014
г. на ОбС- Иваново въвежда разрешителен режим при
предприемане на сеч на дървета, независимо дали същите се намират в земеделски
земи или в горски територии. Преди извършването на сеч, ответникът е следвало
да подаде писмено заявление с приложени към него документи, за издаване на
позволително за сеч.
По делото няма
доказателства ответникът да е изпълнил вмененото от закона задължение да подаде
писмено заявление за издаване на
разрешително /позволително/ за сеч. С оглед на това съдът приема
твърденията му, че Община Иваново отказала да издаде необходимите разрешителни
и книжа за извършване на сеч и почистване на терените за изцяло неоснователни.
Предприетите от ответника
действия по почистването на терените съставляват незаконна сеч, тъй като същият
не притежава разрешително за извършването й. Именно поради извършване на сеч
без разрешително спрямо него са били предприети административни и наказателни
процедури и му е била наложена принудителна административна мярка със заповед №144/17.11.2014
г. на директора на РДГ-Русе, с която е спряна само незаконната сеч в посочените
в заповедта имоти, но не е ограничен достъпа на ответника до тях.
Преустановяването на
дейността по почистването на терените чрез извършване на сеч на дървета и
храсти е в резултат на виновно поведение от страна на ответното дружество, а не
е резултат от неизпълнение на задължението от ищеца за осигуряването на
безпрепятствено ползване на имотите.
Образуването на
административно наказателни производства и образуването на административни
преписки сами по себе си не лишават ответника от правото да ползва наетите терени,
нито от възможността същият да добива едри фуражи от тях. Наличието на такива
производства не се дължи на самоволно поведение на служители на ищеца, а са
действия, предприети след получаването на сигнали за извършване на незаконна
сеч и установяване наличието на такава дейност.
Съдът приема, че ищецът
е изпълнил договорните си задължения, поради което като изправна страна има
качеството на кредитор по смисъла на чл.79 от ЗЗД. За него е възникнало
субективното право да претендира заплащане на уговорената в договора наемна
цена.
Безспорно е по делото,
че ответникът не е платил дължимата наемна цена за стопанската 2014/2015 г.,
което дава основание да се приеме, че е налице пълно неизпълнение на поетото с
договора задължение.
Неизпълнението е нов правнорелевантен факт, настъпил в договорната връзка на
страните, от който са възникнали нови правни последици.
За ищеца в качеството му
на кредитор е възникнало субективното право да претендира реално изпълнение на
задължението по заплащане на наемна цена в уговорения размер от 27 509.84
лв.
Изложеното дава
основание съдът да приеме, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен изцяло.
ІІ.По насрещния иск:
В производството по
делото е приет за съвместно разглеждане и предявеният от „Бритера“
ООД-Русе против Община- Иваново насрещен иск с правно основание чл.82 от ЗЗД-
за заплащане на обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на договорно
задължение.
За да бъде уважен иск за
заплащане на обезщетение за вреди, в процеса следва да се установи
осъществяването на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, а именно: наличие на сключен договор между страните, изпълнение на
задълженията от страна на ищеца, за да има същия качеството на кредитор, виновно неизпълнение на задълженията от
страна на ответника, както и причинени вреди, пряка и непосредствена последица
от неизпълнението.
В процеса в
доказателствена тежест на ищцовото дружество е да установи елементите от фактическия
състав, пораждащ субективното му право на обезщетение за причинени вреди и
пропуснати ползи.
Съвкупната преценка на докозателствата дава основание да се приеме, че в
настоящият случай не е налице основание за ангажиране на договорната
отговорност на ответника на заявеното основание.
Безспорно е по делото,
че страните са сключили в писмена форма договор за наем на земеделски земи-
пасища и мери от ОПФ, както и че преди сключването на договора ищецът е
извършил оглед на имотите, бил е запознат с тяхното фактическо състояние и не е
имал претенции по отношение на обективността на предоставената информация- в
това число и тази, свързана със специалния режим на част от тях. Това е изрично удостоверено в подписаната от
законния представител на ищеца декларация и се установява и от предприетите от дружеството действия след
сключването на договора- подаване на заявление до РИОСВ-Русе, до ДФЗ по
подпомагане по СЕПП и мярка Натура 2000. С оглед на това доводите му, че
ответникът умишлено е укрил информация за статута на имотите- предмет на
договора, е изцяло неоснователен.
По изложените по- горе
съображения съдът приема, че не налице
заявеното от ищеца неизпълнение на договорните задължения от страна на
Община Иваново, в качеството й на наемодател, за осигуряване на безпрепятствено
ползване на наетите терени.
Преустановяване на
дейността на дружеството по почистване на терените от дървета и храсти се дължи
на други факти, а не е резултат от виновно неизпълнение на договорни задължения
от страна на наемодателя.
Създадените трудности и развилите
административни процедури са в резултат не от действия на ответника, а от неправомерното
поведение на ищеца, както вече се посочи.
Наемодателят е изпълнил
задълженията си по договора и е изправна страна, поради което не е налице
основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл.82 от ЗЗД.
Искът е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските по делото са в тежест на ответника. Същият дължи и направените от
ищеца разноски за заповедното производство в размер на 600 лв., от които 550
лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и
заплащане разноските за настоящото производство в размер на 850.20 лв. / вкл. и
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв., определено по правилата на чл.78, ал.8 от ГПК/.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по
отношение на „Бритера“ ООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Русе, че съществува вземането на Община Иваново в размер на
27 509.84 лв., представляващо неплатена наемна цена за стопанската
2014/2015 г., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2015 г. до
окончателното плащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 6613/2015 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Бритера“
ООД-Русе против Община Иваново насрещен иск за сумата в размер на 26 000
лв., частично от 157770 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от
неизпълнение на договорно задължение като неоснователен.
ОСЪЖДА „Бритера“ ООД-Русе да заплати
на Община Иваново сумата в размер на 600 лв.- разноски за заповедното
производство, както и сумата в размер на 850.20 лв. съдебни разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: