№ 9968
гр. София , 05.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ в закрито заседание на пети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно
гражданско дело № 20211110137463 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на А Т Е за издаване на заповед за изпълнение срещу КР.
Л. Т. за сумата 1000 лева, представляваща задължение по договор за кредит № 2 от
27.02.2020г. ведно със законната лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането,
административни разноски в размер на 46,50 лв., възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 297,49 лв., договорна лихва в размер на 300 лева
за периода от 12.04.2020г. до 09.06.2021г., както и 82,88 лева разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Ако
съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за
добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
По отношение на претенцията за възнаграждение за предоставено поръчителство:
Заявителят претендира заплащане на възнаграждение в размер на 297,49 лв. на
основание договор за поръчителство, съгласно който той се е съгласил да отговоря
солидарно с длъжника за задълженията на втория към трето лице-кредитор. Сключването на
договора за кредит е обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
кредитополучателя, като последицата от неизпълнението на това задължение, предвидена в
чл. 4, ал. 2 от договора, е липсата на кредитно правоотношение – при непредставяне на
обезпечение в посочения срок се счита, че заявлението за кандидатстване за кредит не е
одобрено. Съгласно клаузите относно обезпечеността на кредита длъжникът не е имал и
1
право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, а същият, за да
ускори разглеждане на заявлението си за кредит, е следвало да подпише договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител. В
тази връзка, макар представените договори за кредит и за поръчителство формално да
представляват самостоятелни договори, то е налице основание да се направи извод, че
дългът по кредитното правоотношение и така уговорените акцесорни плащания трябва да се
разглеждат като едно цяло, което е видно както от уговорката за сключване на договор за
поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице -
поръчител, от сключването на договора за поръчителство и договора за кредит в един и
същи ден, така и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8,
ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
Предвид изложеното, съдът намира, че уговореното възнаграждение за поръчител
представлява общ разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и същото
следва да бъде прибавено като размер към уговорената възнаградителна лихва. В този
случай, размерът на задълженията, свързани с ползването на предоставената парична сума,
би надвишил ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, съответно е налице противоречие със
закона. Предвид това следва да се приеме, че претендираните под формата на
възнаграждение за поръчител допълнителни плащания не са възникнали, съответно за
длъжника не е налице задължение за плащането им, включително и към поръчител.
По отношение на претенцията за административни разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Сумата за административни разноски не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу
тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това не е такса,
защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската
цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Предвид това следва да се
приеме, че е налице противоречие със закона, респективно уговорката се явява нищожна и
заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 19593/28.06.2021г. по описа на СРС, подадено от А Т Е
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу КР. Л. Т., В ЧАСТТА, касаеща
2
вземането за сумата 46,50 лева, представляваща административни разноски във връзка с
извънсъдебно погасяване на задължението и вземането за сумата 297,49 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3