№ 2008
гр. Варна, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500907 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието храните и горите, чрез процесуален
представител юриск. Н.Д., срещу Решение №262946/13.12.2021г., постановено по
гражданско дело № 20821/2019г. по описа на Районен съд – Варна, в частите, с които:
1.) е прието за установено в отношенията между ищеца ЯН. В. ВЛ. от една страна, и
ответника Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите от
друга, че ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 873 кв.м.,
представляваща част от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от
2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор: ***********, номер по предходен план: 2238 , при граници
на реалната част : ПИ ***********, ПИ ************ и останалата част на имот
**********, с площ 873 кв.м., която реална част е защрихована в зелен цвят и е ограничена
между точки 2, 1, 8, 7 и 9 на приподписаната от съда комбинирана скица № 1 по
заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото
лице Р.П, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК;
2.) прието за установено в отношенията между К. ХР. В., от една страна, и ответника
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите от друга, че
ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 200 кв.м.,
1
представляваща част от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от
2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор: ***********, номер по предходен план: 2238, при граници
на реалната част : ПИ **********, ПИ ************ и ПИ ************, която реална част
е защрихована в жълт цвят и е ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на приподписаната от
съда комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№
299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК;
3.) жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебно-
деловодни разноски на ЯН. В. ВЛ. в размер на 1389,13 лева, както и на К. ХР. В. в размер на
50,00 лева.
Въззивникът изразява становище за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и за неговата
необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени доводи
и възражения на страните и не е изложил съображенията си по тях в мотивите на решението
си. Държавата била собственик на имота, а по силата на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ Министъра на
земеделието упражнявал правата на собственика. Правото на собственост произтичало от
закона, поради което не било необходимо издаването на титул. Жалбоподателят сочи още,
че по силата на чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния поземлен фонд се
установяват от общинските служби по земеделие, като ирелевантен бил факта че от 2000 г.
земята е загубила земеделския си характер. Последният бил установен с Решение № 725 от
26,07.2000 г. па Поземлена комисия-гр.Варна, което на основание чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ Министерството на земеделието- е признато за собственик на нива от 36.920 дка,
пета категория, находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността „Чиган" /Боровец -
юг/ на землище Галата гр.Варна, представляващ имоти е №№ 1031, 1032, 1057, 1058 и 1070
по плана па стари имотни граници, изготвен през 1996 г. С решение № 322-4/29.05.2000г. на
Общински съвет - Варна са одобрени околовръстните полигони и са създадени нови
селищни образувания - общо 25 на брой, сред които и селишно образувание „Боровец-юг“,
като същото е обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000 г. След влизането му в сила, територията
е загубила земеделския си характер и е станала урбанизирана, но това не означавало, че
правото на собственост, което е възникнало по силата на закона е отменено с обратна сила.
На следващо място въззивникът излага твърдения, че не може да бъде придобит по
давност имот, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ до издаването на заповед на кмета
по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като неправилно и необосновано първоинстанционният съд е
отхвърлил това негово възражение. Последният не е обсъдил и множество неизчерпателно
изброени във въззивната жалба писмени доказателства. От същите се установявало че
процесният имот е държавна собственост още от 40 - 60 години на миналия век. Той и други
имоти в местността били отнети от частни лица за нуждите на отбраната и били
предоставени на Министерство на отбраната за „Бреговата батарея". В него имало изграден
2
бункер, което било и индиция, че нуждата от този имот не с отпаднала, както и че същият е
държавна собственост. Във всички планове до сега той бил посочен като собствен на
Министерство на земеделието. От заключението на СТЕ се потвърждавало становището, че
имотът бил включен в баланса на ТКЗС и ДЗС, което налагало извод, че земята в която
попадал той, разположена в м."Чиган" на сегашното СО „Боровец юг" е принадлежала на
Държавата.
На следващо място, жалбоподателят счита, че решението е постановено при
съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като първоинсганционният съд е
кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, без да обсъди оспорването им, както и
очевидното им противоречие с показанията на останалите свидетели. Разпитаните по искане
на ищеца свидетели в не били безпристрастни, а от показанията им не се установявало, че
последният е владял конкретния имот, индивидуализиран с неговата площ, повече от 10
години. Приложените по делото графичен и снимков материал, в това число и ЦОФК от
годините назад сочат, че ищецът не е владял имота през процесния период от време. Това
беше потвърдено и от показанията на свидетелите на главно встъпилата страна, както и от
тези на ответника, за които счита, че се са интерпретирани превратно от
първоинстанционния съд.
Още веднъж потвърждава възражението си, че последният не е обсъдил доводите му,
че не е текла придобивна давност в полза на ищеца и на главно встъпилата страна за
претендираните от тях части на процесния имот, включително и поради уредения в § 1 от ЗД
на ЗС, чл.24, ал.1 и ал.7 от ЗСПЗЗ, както и относно това, че от одобряването на ПНИ до
влизането му в сила на 10.01.2021 г. давност не е текла.
В заключение оспорва процесуалната законосъобразност на допуснатото изменение на
иска на ищеца, тъй като същият не е заявил дали оттегля или се отказва за частта от 6 кв.м.,
като счита, че е налице неяснота как това изменение в площта е обосновало недопустимост
на претенцията на главно встъпилото лице.
Въз основа на изложените доводи жалбоподателят отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените срещу него искове на двете
страни с присъждане на извършените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор ЯН. В. ВЛ., чрез процесуален
представител Д.П., с който по съображения, че съдът правилно е приел, че имотът
представлява урбанизирана територия и не е държавна собственост, моли за потвърждаване
на постановеното решение, като правилно и обосновано.
Подадена е още частна жалба от К. ХР. В. , чрез адв. А.Д., срещу частта от Решение
№262946/13.12.2021г., постановено по гражданско дело № 20821/2019г. по описа на Районен
съд – Варна, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по
предявения от частния жалбоподател срещу ЯН. В. ВЛ. отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 200 кв.м.,
3
представляваща част от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от
2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор: ***********, номер по предходен план: 2238 , при граници
на реалната част : ПИ **********, ПИ ************ и ПИ ************, която реална част
е защрихована в жълт цвят и е ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на комбинирана скица №
1 по заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на
вещото лице Р.П, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателят излага твърдения, че решението в посочената част е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че няма интерес от провеждане на
отрицателния установителен иск спрямо Яни Василев, който в съдебно заседание е
предприел изменение на своя иск относно площта на имота от 879 кв.м. до 873 кв.м. реално
обособени части от целия имот с идентификатор **********, уточнявайки, че претенцията
му обхваща нови граници, защриховани в зелено в приложената скица към заключението на
вещото лице. Счита, че определението, с което е допуснато изменението по отношение на
новите граници е недопустимо, тъй като такова не е заявено от ищеца, а същият е посочил,
че изявлението му представлява уточнение. Дори и така допуснато, същото не се отразявало
на правния интерес на частния жалбоподател от предявения срещу В. отрицателен
установителен иск. Доколкото ищецът не е посочил дали изменението е придружено с отказ
или оттегляне на иска в частта, с която същият е намален, то за него в качеството главно
встъпило лице съществувал правен интерес да установи, че последният не е собственик на
процесните 200 кв.м. реални части от имота. По изложените съображения моли за отмяна на
определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЯН. В. ВЛ., чрез пълномощника
си адв. Д. П., с който отправя искане частната жалба да бъде оставена без уважение, тъй
като макар жалбоподателят първоначално да е имал интерес от главното встъпване, то
същият е отпаднал с допуснатото изменение на иска.
Депозиран е още отговор Държавата, представлявана от Министъра на земеделието
храните и горите, чрез юриск. Н. Д., който въпреки дадените указания от администриращият
съд на основание чл. 101 от ГПК с Разпореждане № 261227/23.03.2022 г. е останал
нередовен, тъй като страната не е формулирала надлежно искане към въззивния съд. По
силата на чл. 101, ал. 3 от ГПК процесуалното действия, изразяващо се в подаване на
отговора на частната жалба следва да се счита за неизвършено.
Жалбите са депозирани в законоустановения срок и съдържат изискуемите по чл. 260
от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което са допустими и редовни, и
следва да бъдат приети за разглеждане в открито съдебно заседание. С тях не са направени
доказателствени искания, като не са налице основания за допускането на такива по почин на
съда.
4
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието храните и горите, чрез процесуален
представител юриск. Н.Д., срещу Решение №262946/13.12.2021г., постановено по
гражданско дело № 20821/2019г. по описа на Районен съд – Варна, в частите, с които:
1.) е прието за установено в отношенията между ищеца ЯН. В. ВЛ. от една страна, и
ответника Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите от
друга, че ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 873 кв.м.,
представляваща част от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от
2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор: ***********, номер по предходен план: 2238 , при граници
на реалната част : ПИ ***********, ПИ ************ и останалата част на имот
**********, с площ 873 кв.м., която реална част е защрихована в зелен цвят и е ограничена
между точки 2, 1, 8, 7 и 9 на приподписаната от съда комбинирана скица № 1 по
заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото
лице Р.П, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК;
2.) прието за установено в отношенията между К. ХР. В., от една страна, и ответника
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите от друга, че
ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 200 кв.м.,
представляваща част от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от
2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор: ***********, номер по предходен план: 2238, при граници
на реалната част : ПИ **********, ПИ ************ и ПИ ************, която реална част
е защрихована в жълт цвят и е ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на приподписаната от
съда комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№
299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК;
3.) жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебно-
деловодни разноски на ЯН. В. ВЛ. в размер на 1389,13 лева, както и на К. ХР. В. в размер на
5
50,00 лева.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от К. ХР. В. , чрез адв. А.Д., срещу
частта от Решение №262946/13.12.2021г., постановено по гражданско дело № 20821/2019г.
по описа на Районен съд – Варна, имаща характер на определение, с която е прекратено
производството по предявения от частния жалбоподател срещу ЯН. В. ВЛ. отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част от недвижим
имот с площ от 200 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор
********** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен
директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно
образувание „Боровец- юг", трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: ***********, номер по
предходен план: 2238 , при граници на реалната част : ПИ **********, ПИ ************ и
ПИ ************, която реална част е защрихована в жълт цвят и е ограничена между
точки 1 , 2 , 4 и 3 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа
експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П, на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 907/2022г. на 21.06.2022 г. от 09:30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7