Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 233 07.06.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурор Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА КАН дело № 176 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора против Решение № 260064 от 29.01.2021г., постановено по АНД №
3285/ 2020г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 24 - 002848 от 30.11.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на закона - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован
направения от въззивния съд извод за недоказаност на повдигнатото
административно наказателно обвинение. Съдът бил основал съдебния си акт на приетия
като доказателство разходен касов ордер, които бил антидатиран. Този извод
следвало да се направи от съда , тъй като по следващо дело със същия нарушител,
за което бил призован и работника Д.Й., която била свидетелствала, че всичките
й възнаграждения били платени на 10.01.2021г.
Вземайки впредвид това единствено доказателство съдът бил стигнал до
погрешен извод, че дружеството било изпълнило предписанието. С подробно
изложени съображения по наведеното касационно основание моли обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което решението
да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Ответникът по касационната жалба – „Иником” ЕООД гр. Стара
Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител по делото, но в писменото си становище релевира доводи за неоснователност
на подадената касационно жалба, като моли първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно да
бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение,
като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Иником” ЕООД гр.
Стара Загора против Наказателно постановление № 24 - 002848 от 30.11.2020г .,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което,
въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 24 – 002848/ 27.10.2018г., на „Иником” ЕООД в качеството му на работодател, на основание чл. 415, ал.1 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 21.10.2020
година проверка в ДИТ гр. Стара Загора
по представени писмени документи от дружество е установено, че „Иником“ ЕООД не е изпълнило
в срок до 30.07.2020г. задължително предписание, дадено от контролния орган
Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора на основание чл.404, ал.1 от КТ с
Протокол за извършена проверка № ПР2017609, връчен на 02.07.2020 година, а
именно „Работодателят да изплати обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника Д.Г.Й. за неспазен срок на предизвестието при
прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, съгласно изискванията на чл.228, ал.3 във връзка с чл. 220, ал.1 от КТ”.
Старозагорският районен съд е отменил
обжалваното наказателно постановление по съображения за недоказаност на
административно наказателното обвинение. Според съда за да е налице нарушение,
съгласно изпълнителното деяние, заложено
в нормата на 415,ал.1 от КТ то следвало това предписание да не бъде
изпълнено в срок. Представеният разходен касов ордер от 30.07.2020 година
доказвал изпълнението задължението на работодателя да изплати обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника Д.Г.Й. за неспазен срок на предизвестието
при прекратяване на трудовото й правоотношение. Според съда след като това
доказателството не било оспорено от АНО, то следва да бъде кредитирано от съда.
С оглед на което е прието, че не било доказан по безспорен начин извършването
на нарушението.
Решението на Старозагорския
районен съд постановено при правилно приложение и в съответствие с материалния закон и без
допуснати съществен нарушения на съдопроизводствените правила.
При
приетите за установени от районния съд фактически положения, които не подлежат
на касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл. 348 от НПК,
във вр. чл. 220 от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен
законът, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че решението на съда е постановено при неизяснена фактическа
обстановка. Районният съд е преценил внимателно и задълбочено всички
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението
си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост,
след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и
необходими доказателства, свързани с материалноправните предпоставки за
възникване на отговорността на нарушителя. Фактическата обстановка е напълно
изяснена, като съдът обосновано е посочил защо кредитира датата на съставяне на
РКО. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни,
а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало
до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че
решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа
обстановка. При положение, че са били спазени всички процесуални гаранции за
правото на защита на касатора няма никакво основание за контролиране по
касационен ред на вътрешното убеждение на съда при вземане на решение от
съществото на спора. Да се приеме обратното, като се даде друга оценка на
доказателствата по делото, както се иска от касатора означава да се промени
вътрешното убеждение на решаващия съд, с каквото правомощие касационната
инстанция не разполага. Всеки съд сам решава кои доказателства да цени и кои
не, като на последваща проверка подлежи само спазването на правилата за
формиране на волята му. Следва да се отбележи, че касаторът е присъствал в
съдебното заседание, в което е прието като доказателство РКО. Той не е оспорил
датата на съставянето му и не направил доказателствени искания за да обори
истиността му. Поради което не може да се приеме тезата, че съдът е бил длъжен
да събира доказателства вместо страната.
Още повече, че съгласно разпоредбата на
чл. 107,ал.2 от НПК приложима с оглед на препращата норма на чл. 84 от ЗАНН
съдът събира доказателства по искането на страните, а по свои почин, ако се
налага за разкриване на обективната истина. Поради което съдът приема, че
съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила при
събиране и оценка на доказателствения материал.
Ето защо обжалваното съдебно решение, като законосъобразно и постановено
при правилно приложение и в съответствие с материалния закон и при спазване на съдоприозводствените правила следва
да бъде оставено в сила. Искането на ответника по жалбата за присъждане на
разноски се явява недоказано поради липса на представени доказателства за
извършването им в настоящото производство
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260064 от
29.01.2021г., постановено по АНД № 3285/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 - 002848 от 30.11.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора
ОСТАВЯ без уважение претенцията на „Иником” ЕООД за присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.