Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря М. Кадиева,
като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм. дело №180 по описа на КАС за
2021 г.,
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118
от Кодекса за социалното
осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от „Бовиста - МД“ ЕООД, ***, ***, ЕИК ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение
№2153-08-128/17.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на
дружеството срещу задължителни предписания №ЗД-1-08-00920867/14.05.2021 г. на контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали.
Жалбоподателят намира
оспореното решение за незаконосъобразно, като счита, че са налице всички
предпоставки за деклариране на данните в декларация обр.1,
по отношение на лицето С. Б. Р. Твърди, че лицето е упражнявало трудова дейност
като ***, поради което намира за неправилни изводите на административният орган
в обратния смисъл. Сочи, че със С. Р. е сключен трудов договор, проведен й е
първоначален инструктаж, изплатено й е дължимото трудово възнаграждение и са
внасяни необходимите осигурителни вноски. В тази връзка и предвид липсата на
влязъл в сила съдебен акт за обявяване на недействителността на сключения
трудов договор, счита, че неправилно е предписано заличаването на данни,
касаещи служителя. Иска отмяна на
оспорения акт. В с.з., чрез процесуалния
си представител, поддържа подадената жалба,
като твърди, че административният орган не е извършил обстойна проверка и не е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ
- Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение на директора на ТП на НОИ - за законосъобразно. Намира за недоказано по
делото, упражняването на трудова дейност от страна на С. Р., както и че
събраните по делото доказателства не оборват констатациите в съставения
констативен акт. Счита, че издадените от контролния орган задължителни
предписания за заличаване на данни, са в рамките на вменените му правомощия и
са такива по събиране на информация за осигурените лица и
осигурителите, и осъществяване на контрол по спазване на осигурителното
законодателство. Претедира юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд,
като взе предвид доказателствата
по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Според трудов договор №**/*** г., жалбоподателят „Бовиста-МД“ ЕООД,
***, е назначил на
работа лицето С. Б. Р. на длъжността „***“,
считано от 22.02.2021 г., с посочено
място на работа в ***, на пълно работно време и с уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на ***
лв.
Видно от справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5
КТ, за сключения трудов
договор е подадено уведомление по чл.62, ал.3
КТ. Приложени са и служебна бележка за проведен
на 22.02.2021 г. начален инструктаж за безопасност и здраве, както и
декларация, че лицето е запознато с основните документи, регламентиращи
трудовия ред и правилата за безопасност в дружеството.
Според приложената по
делото длъжностна характеристика, деловодителят в предприятието осъществява
дейности по техническото обслужване на канцеларията, като обработва и следи
движението на входящата, изходящата и вътрешната кореспонденция, като изпълнява
и допълнителни задължения, възложени му от ръководството на предприятието.
Със Заповед №1/01.03.2021
г., издадена от управителя на дружеството, на С. Р. е разрешено ползването на
отпуск за гледане на малко дете, на основание чл.164, ал.1 от КТ, считано от 01.03.2021
г. до 19.09.2021 г.
Видно от платежен фиш за
м.февруари 2021 г. на лицето е изплатено трудово възнаграждение в размер на
126,09 лв., за 5 отработени дни в месеца.
По делото е
приложено и
Заявление-декларация №1/01.03.2021 г. по чл.53 от КСО, подадена от С. Р., за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на
детето С. /род. на *** г./, считано от 01.03.2021 г. до навършване на 2-годишна
възраст.
Със Заповед от 16.04.2021 г. /л.40 от делото/,
на основание чл.107 КСО, ръководителят на ТП на НОИ-Кърджали е възложил проверка по разходите за
ДОО на „Бовиста-МД“ ЕООД, във връзка с представено
удостоверение приложение №10 към заявление –декларация по чл.53 КСО и сигнална
записка от началник на сектор „КП“.
В
писмени
обяснения от 12.05.2021 г., изискани на основание чл.107 и чл.108 КСО, управителят
на „Бовиста-МД“ ЕООД – С. З. е посочил, че дружеството се занимава с
извършването на счетоводни услуги и се помещава в ***. Назначил е на работа
лицето С. Р. в края на месец февруари 2021 г., на длъжност ***, със задължение
- архивиране на документи /счетоводни и търговски/, с място на работа в *** и с
работно време от 9.00 до 17.00 ч. Служителката е работила съвместно с лицето М.
Д. К. При изпълнение на задълженията си не е изготвяла документи, като й е
изплатено и трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г.
В писмени
обяснения, дадени на 10.05.2021 г., на основание чл.108, ал.2 от КСО, С. Р. е
посочила, че е започнала работа в „Бовиста-МД“ на 22.02.2021 г., като ***, с работно време от 8.00 до
17.00 ч., на адрес в ***. Работила е там до края на м.02.2021 г., заедно с М. К.
– *** в дружеството, като за м.февруари 2021 г. й е изплатено трудово
възнаграждение в размер на ***
лв.
В Констативен
протокол №КП-5-08-00920836/14.05.2021 г., въз основа на представените от
осигурителя документи, справки в информационната система на НОИ, както и
горните писмените обяснения, *** при ТП на НОИ – Кърджали е отразил, че
служителката С. има отработени 5 работни дни, като за този период реално не е
изпълнявала задълженията си по длъжностната характеристика и не е изготвяла
документи, като лицето било назначено с цел ползване на осигурителни плащания.
Прието е, че същото не е упражнявало трудова дейност, която да е основание за
осигуряване, поради което следва да се издаде задължително предписание на основание
чл.108, ал.1, т.3 от КСО.
Със задължителни предписания №ЗД-1-08-00920867/14.05.2021
г. на контролен орган в ТП на
НОИ - Кърджали, на основание чл.108, ал.1, т.3 КСО
и чл.37, ал.1
от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на осигурителя „Бовиста-МД“ ЕООД,
*** е предписано да
заличи основни данни, подавани с декларация обр.№1 „Данни за осигурено
лице“ за лицето С. Б. Р., за месеците февруари
и март 2021 г., поради това, че горното
лице не е упражнявало трудова дейност на длъжност „***“, която да е основание
за осигуряване по чл.10, ал.1 КСО.
С
Решение
№2153-08-128/17.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, предмет на настоящия спор, е отхвърлена жалбата на „Бовиста-МД“
ЕООД срещу задължителни предписания №ЗД-1-08-00920867/14.05.2021 г. на контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали. С оглед данните, събрани
при извършената проверка, в решението е прието, че лицето Р. не е осигурено,
по смисъла на §1, т.3 ДР КСО, тъй като не е упражнявало
трудова дейност по сключения трудов договор, поради което
задължителното предписание е
постановено в съответствие със събраните доказателства и при спазване на
материалния закон.
По
делото е приложен и договор за изработка от 12.02.2021 г., сключен между „***“ ЕООД,
***, като възложител и „Бовиста-МД“ ЕООД, ***, като изпълнител, по
силата на който на изпълнителя е
възложена дейност по подреждане на счетоводни документи и архиви, находящи се в ***, при уговорено възнаграждение в размер на
*** лв., изплатено на 04.03.2021 г.,
според фактура №**/*** г. /на л.10 от делото/ и справки за сметки 703 и 602 към м.март
2021 г. Със Заповед №1/12.02.2021 г. на
управителя на „Бовиста-МД“ ЕООД, М. К. – ***, е била
командирована до „***“ ЕООД, ***, за времето от 15.02.2021 г. до 26.02.2021 г.,
със задача: подреждане на счетоводни
документи и архиви, като за периода на командировката /10 р.дни/ са й изплатени
*** лв. - дневни и пътни пари, според приложен РКО №ЛК/01.03.2021 г.
и справка за сметка 609 към м. март 2021 г. /на л.8/.
Според
показанията на разпитаната по делото свидетелка – М. Д. К. – *** в „Бовиста-МД“ ЕООД, свидетелката познава С. Р.,
тъй като в продължение на една седмица, през м.февруари 2021 г., са подреждали
архива на „***“ ЕООД, ***, с управител С. З. Работата се състояла в подреждане
на папки със стари документи в кашони и сортиране на кашоните по фирми и
рафтове. Свидетелката твърди, че С. не е изготвяла писмени документи, свързани
с извършваната работа. Съдът кредитира показанията на свидетелката, като
ги намира за непосредствени, обективни и напълно кореспондиращи, както помежду
си, така и с приложените писмени доказателства - договор
за изработка от 12.02.2021 г., фактура №**/*** г., командировъчна заповед №1/12.02.2021 г., РКО №ЛК/01.03.2021
г., справка за сметка 609 към м. март 2021 г., приложения ТД №5/22.02.2021 г., както и писмените обяснения на Р., дадени
на основание чл.108, ал.2 от КСО.
От изложената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от
закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е и основателна.
При извършена служебна
проверка за законосъобразност, съдът констатира, че оспореното
решение е издадено от компетентен орган, в предписаната
от закона писмена форма, като съдържа
и необходимите реквизити.
Съгласно разпоредбата на чл.53,
ал.1 от КСО, след изтичане срока на обезщетението за
бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане
на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно
парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване. Според чл. 52а КСО, осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение за
отглеждане на дете до
навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като
осигурени за този риск.Осигурено лице, по смисъла
на § 1, т. 3 от ДР на КСО,
е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 и чл.4а, ал. 1 от КСО, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно
чл.10 от КСО, осигуряването възниква
от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност
по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Анализът на горните
разпоредби сочи, че едно от необходимите условия, на които трябва да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е извършването на трудова дейност, за
която са внесени или дължими осигурителни вноски. В тази връзка е и трайната
съдебна практика, като наличието на сключен трудов договор не е достатъчно за
възникване на осигурително правоотношение.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят е подал основни данни обр.№1
„Данни за осигурено лице“ за С. Б. Р., за месец
февруари и месец март 2021 г., като за м.феврури 2021 г. са били внесени и дължимите осигурителни
вноски за общо заболяване и майчинство.
Горното се установява и от
приложената по делото справка /л.37 от делото/. Безспорно е също, че С. Р. има
необходимите 12 месеца осигурителен стаж
като осигурена за риска „Общо заболяване и майчинство“,
видно и от регистър на трудовите договори /на л.42 от делото/, както и че на
лицето е разрешено ползване на платен отпуск по чл.164 от КТ за отглеждане
на дете до навършване на 2 години. Според административния орган обаче, лицето не е упражнявало трудова дейност по сключения
ТД №**/***
г.,
поради което не се
счита за осигурено такова, по смисъла на §1, т.3 ДР КСО, а подадените от осигурителя
основни данни обр.№1 „Данни за осигурено
лице“, за горните два месеца, подлежат на заличаване.
В случая, събраните по
делото доказателства сочат, че С.Р.
реално е полагала труд, в периода 22.02.2021 г. – 26.02.2021 г. вкл., въз
основа на сключения трудов договор и допълнителните задължения, съдържащи се в
т.3 от длъжностната характеристика за длъжността „***“. Според показанията на св.К.,
Р. е работила в офис в ***, находящ ***,
където, заедно със св. К., е извършвала дейност по архивиране на документи -
подреждане на папки със стари документи в кашони и сортиране на последните по
фирми. Горната дейност е свързана с изпълнение на договора за изработка от
12.02.2021 г., обсъден по-горе, чиято действителност не е оборена по делото.
Според събраните доказателства последният договор е надлежно сключен и
изпълнен, изплатено е уговореното в него възнаграждение, а направеното плащане
е отразено в счетоводството на възложителя.
Посочените от контролния
орган несъответствия в писмените обяснения, свързани с мястото на сключване на
ТД, уговореното работно време, както и мястото на работа, не водят до обратния
извод, тъй като тези обстоятелства се съдържат в сключения трудов договор. Не
се установи и твърдението от ответната страна, че дружеството е сключвало и
други два трудови договора за кратки периоди, с цел ползване на осигурителни
плащания.
При тези факти, недоказани са
изводите на административния орган, че служителката
Р. не е упражнявала трудова дейност по сключения трудов договор и не
е „осигурено лице“ по смисъла на
§1, т.3 от ДР КСО, респ., че подадените за
лицето данни по чл.5, ал.4 КСО, подлежат на заличаване.
По изложените съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали се явява
незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
При този изход на спора,
основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски в размер на 650 лв., от които: 50 лв. за д.т. и 600 лв. за договореното
и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно ДПЗС от 13.07.2021 г., платими
от ответника.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№2153-08-128/17.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на „Бовиста-МД“ ЕООД, *** срещу задължителни предписания №ЗД-1-08-00920867/14.05.2021 г. на
контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Кърджали да
заплати на „Бовиста МД“ ЕООД, ***, ***, ЕИК ***, направените
по делото разноски в размер 650 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ – дневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: