Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

№ 260266

 

гр.Пловдив, 17.06.2021г

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева

 

при  секретаря Боряна Костанева и в присъствието на прокурора ....... ......................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 312  по описа за 2020г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:   

         

 

Обективно съединени искове на основание чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.София против Г.А.Р., ЕГН ********** ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата общо от 52 423,32лв, ведно със законната лихва, начиная от 18.05.2020г – датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане, представляваща заплатено от ищеца обезщетение по щета № 210324/3.11.2015г на пострадалата Т.Я.Н., следствие претърпяно от нея на 18.02.2014г пътнотранспортно произшествие в гр. А., причинено виновно Г.А.Р., при управление без правоспособност на мотоциклет „Малагути“ модел „Медисън“ ДК №  ****, собственост на Г.И.Х. от гр. А. и без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира разноски по списък.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Д.А.Г., оспорва исковете в частта за претендираните като дължими лихви и дължими разноски в образуваното против ищеца изпълнително производство по влязлото в сила съдебно решение на СГС и моли съда да ги отхвърли.

  Пловдивският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните не се спори по посочените от ищеца факти, че с решение по НАХД № 12/2015 на РС - Асеновград ответникът Г.А.Р. е признат за виновен  за това, че на 18.02.2014г в гр. А., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при управление на МПС - мотоциклет „Малагути“, модел „Медисън“ с ДК №  **** е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 119, ал.1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре; по чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; по чл. 150 от ЗДвП - Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4; по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП - За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство  за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство и по чл. 150, ал.2,т.2, б. „а“ от ЗДвП - За определяне правоспособността на водачите моторните превозни  средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви: категория А1: мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125 cm³, с  максимална мощност не повече от 11 kW и с отношение мощност/тегло, което не  превишава 0,1 kW/kg и по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на Т.Я.Н., изразяващи се в травма в областта на главата,  представяща се с разкъсно-контузна рана на главата в тилната област вдясно и счупване на тилната кост вдясно, представляващо нараняване, проникващо в черепната кухина и травма в областта на левия долен крайник, представяща се с контузия на лявата подбедрица и непълно счупване на малеола  на голямата пищялна кост на левия долен крайник, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека, деецът е избягал от местопроизшествието и управлявал МПС без да има необходимата правоспособност. Решението е задължително за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието по отношение неговото извършване и противоправност, както и по отношение виновността на дееца, на осн. чл. 300 от ГПК вр. чл. 413, ал.3 вр. ал. 2 от НПК.

Не е спорно, че от деянието е била увредена и М.Н.С., като двете са предявили пред ищеца претенция за обезщетяване по процесната щета. Ищецът определил обезщетение от 8000лв на С., с което тя се съгласила, ищецът ѝ го изплатил, а ответникът го възстановил на ищеца. Ищецът и втората пострадала Н. не постигнали съгласие за размера на обезщетяването ѝ, за което тя предявила иск и с влязло в сила решение № 2438 от 11.04.2017г, постановено по гр.д. № 3737/2016г по описа на СГС, гражданско отделение, І - 4 състав, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД бил осъден да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв, ведно със законната лихва, както и разноски по делото в общ размер от 1800лв – дължими ДТ и разноски. Решението било постановено при участието на Г.А.Р. като трето лице помагач на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, поради което Р. е обвързан със задължителната сила на мотивите на основание чл.223 от ГПК.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение Н. се снабдила с изпълнителен лист, образувала изпълнително производство и на 13.07.2017 до ищеца била изпратена покана за доброволно изпълнение за изплащане на сумата общо от 50 623,32лв, от която 40 000лв била присъдената главница, 5867,20 – законната лихва до момента, 1065лв за адвокатско възнаграждение, а за дължими такси по ТТРЗЧСИ – 48лв и 3643,12лв. Ищецът погасил изцяло сумите.

До ищеца било изпратено и уведомление по гр.д. № 3737/2016г по описа на СГС, гражданско отделение, І - 4 състав за доброволно заплащане на съдебните разноски в общ размер от 1800лв, които той също заплатил.

Така общият заплатен от ищеца размер възлизал на 52423,32лв и е бил дължим от него на увреденото лице Н., предвид установеното от ответника управление на МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Той изпратил регресни покани до ответника за възстановяване на платените суми, но плащане липсва, макар да не се оспорва наличието на негова регресна отговорност. Оспорването се отнася до изплатените от ищеца разноски в исковото производство пред СГС в размер на 1800лв и в изпълнителното производство, които са били за начислена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, както и за сумите 1065лв за адвокатско възнаграждение и дължими такси по ТТРЗЧСИ – 48лв и 3643,12лв, като посочва, че от него се дължи възстанвяване само на разходите, които ищецът е направил в разглежданата пред него процедура за определяне размера на обезщетението съгласно чл. 288, ал.8 от КЗ (отм.), а в тези разходи не се включват посочените суми.

Съдът намира за неоснователно възражението за недължимост на извършените от ищеца разходи в проведеното исково производство, което е единственият възможен път за определяне размер на обезщетение, за който пострадалото лице и Фондът не постигнат съгласие при разглеждането ѝ пред Фонда, какъвто е и настоящият случай. Провеждането на съдебна процедура също е свързано с извършване на разходи и те са част от всички разходи по определяне на окончателно обезщетение за пострадалата, респ. обхващат се от регресната отговорност, вкл и по отношение на дължимата законна лихва върху главницата, за която по делото липсват доказателства да не е била заплатена от ищеца своевременно, още повече, че в постановеното осъдително съдебно решение не е посочена сметка, по която ищецът редовно да изпъли. Въпреки това ищецът е имал задължението да погаси установените със съдебното решение суми и като не е сторил това, а с действията си е допуснал образуването против него на изпълнително производство, то следва в негова тежест да останат разходите по изпълнението - конкретно сумите от 1065лв за адвокатско възнаграждение и дължими такси по ТТРЗЧСИ – 48лв и 3643,12лв. За тях съдът намира, че излизат извън регресната отговорност на ответника и в тази част искът следва да бъде отхвърлен, а в останалата част, за сумата от 47667,20лв – уважен.

На основание чл.78 ,ал.1 от ГПК ищецът има право на  извършените в настоящото производство съдебни разноски, съобразно уважената част, които по представения списък са в общ размер на 4246лв и са за внесена ДТ по делото, такса на ЧСИ за призоваванена ответника и възнаграждение за назначения от съда особен представител на ответника. От тях ответникът дължи сумата от 3860,78лв по съразмерност.

За извършеното процесуално представителство по делото пред настоящата инстанция на адв. Д.А.Г. *** следва да се изплати определеното от съда възнаграждение в размер на 2102,70лв. Последното е внесено от ищеца по сметката на ОС – Пловдив за вещи лица, л. 188 от делото, съобразно определение на съда - л.177 от делото.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р         Е          Ш         И :

 

 

ОСЪЖДА Г.А.Р., ЕГН ********** *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.София сумата общо от 47667,20лв, ведно със законната лихва, начиная от 18.05.2020г – датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане, представляваща заплатено от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.София обезщетение по щета № 210324/3.11.2015г и определено по размер с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3737/2016г по описа на СГС, I – 4 състав, на пострадалата Т.Я.Н., следствие претърпяно от нея на 18.02.2014г пътнотранспортно произшествие в гр. А., причинено виновно от Г.А.Р., при управление без правоспособност на мотоциклет „Малагути“ модел „Медисън“ ДК №  ****, собственост на Г.И.Х. от гр. А. и без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 52 423,32лв (за сумите от 1065лв, 48лв и 3643,12лв), като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.А.Р., ЕГН ********** *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.София сумата от 3860,78лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на адв. Д.А.Г. *** за определеното й от съда възнаграждение в размер на 2102,70лв за защита на Г.А.Р., ЕГН ********** *** пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: