Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 169 24.06.2022год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и
с участието на прокурора Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Г.
Динкова КАН дело № 146 по описа за 2022 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д.М.М.,
подадена чрез пълномощника му адв.В.Д., против Решение № 158 от 14.04.2022г.,
постановено по АНД № 20225530200401/ 2022г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-1228-003846 от
23.12.2021г., издадено от Й.Й.А. на длъжност Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на решението в нарушение на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 във връзка с ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Според касатора
наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в него изцяло липсвало формулирано и конкретизирано описание на
нарушението, а в обстоятелствената му част единствено било възпроизведено
съдържанието на съставения АУАН. Твърди се, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като АНО не е изследвал заявеното от Д.М. твърдение, че не той е
управлявал процесното моторно превозно средство. По изложените в жалбата
съображения се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго по същество, с което да се отмени издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба – Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора – Г.Й.А., редовно
призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. По делото е
представено писмено възражение против касационната жалба, подадено от
пълномощника на ответника – юриск.И.М., с което се оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди се, че правилно и законосъобразно, въз основа на
събраните по делото доказателства, въззивният съд е потвърдил процесното
наказателно постановление, а възраженията на касатора се явяват несъстоятелни.
Иска се обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендират се присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното
решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд
се е развило по жалба на Д.М.М. против НП № 21-1228-003846 от 23.12.2021г.,
издадено от Й.Й.А. на длъжност Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Стара Загора, с което на Д.М.М., на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Като административно
нарушение е преценено обстоятелството, че на 24.11.2021г. около 08.10ч. по път I-5 на км.239+500, разклон за с.Загоре,
общ.Стара Загора, в посока юг, Д.М. управлява собствения си трактор – багер
товарач марка „CATERPILLAR 432Е“
с рег.№ ***, след като е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца с
НП № 21-1030-008793/ 09.09.2021г. за периода от 30.08.2021г. до 30.08.2023г.
За да потвърди наказателното постановление
районният съд се мотивира с неговата формална и материална законосъобразност.
Според съда фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При липса
на ангажирани от страна на санкционираното лице доказателства, които да ги
оборват, съдът е приел за доказано описаното в НП нарушение и извършването му
от жалбоподателя. По отношение на размера на наложеното наказание съдът е
приел, че същото съответства на тежестта на нарушението и обществената опасност
на нарушителя, съобразявайки опита на последния да се укрие, както и
множеството други наказания за нарушения на ЗДвП. По тези съображения е
обоснован извод за законосъобразност на НП и същото е потвърдено.
Решението е постановено в съответствие с
приложимия материален закон.
Административнонаказателната отговорност на Д.М.М.
е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП,
съгласно която лице, което управлява моторно превозно средство, след като е
лишено от това право по съдебен или административен ред, се наказва с глоба от
100 до 300 лв. Нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, посочена за
нарушена, предписва за управление на моторно превозно средство водачът да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство, да не е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс
и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
С оглед така очертаната нормативна уредба
касационният състав намира, че НП е изрядно от формална страна. Всички
релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административно-наказателната отговорност, са установени и
удостоверени в НП. В обстоятелствената му част подробно и ясно е отразено защо
административнонаказващият орган счита, че Д.М. е нарушил правилото на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП – поради факта, че
към 24.11.2021г./посочена в НП за дата на нарушението/ водачът е бил лишен от
право да управлява МПС по административен ред – с НП № 21-1030-008793/
09.09.2021г. При изведеното точно и недвусмислено описание от фактическа и
правна страна на извършеното нарушение по ЗДвП деецът несъмнено има обективна
възможност да разбере кое негово поведение е прието за противоправно по смисъла
на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв
начин. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Същото
напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Твърдението на касатора, че действителното
фактическо положение е различно от удостовереното в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП не е подкрепено с никакви доказателства. В
тази връзка и съобразявайки правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, съобразно които в тежест на лицето е да установи и докаже с надлежни
доказателствени средства своята защитна теза, процесуалното бездействие на
жалбоподателя не може да обоснове извод за непълно или неправилно установени
факти и обстоятелства поради допуснато процесуално нарушение от съда.
Въз основа на събраните в хода на въззивното
съдебно производство писмени доказателства
/в т.ч. приложената към административнонаказателната преписка Справка за
нарушител/водач, от която е видно, че с влязло в сила НП № 21-1030-008793/
09.09.2021г Д.М. е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както
и гласни такива /показанията на свидетеля-очевидец И.С.М., от които се
установява, че именно санкционираното лице е било водач на трактора, правилно е
прието за безспорно доказано, че вмененото нарушение на чл. 150а от ЗДвП е осъществено от касатора.
За това деяние е наложено предвиденото в закона наказание по вид и към средния
размер, което е напълно съобразено с данните за личността на нарушителя.
Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност
на НП № 21-1228-003846 от 23.12.2021г., издадено от Й.Й.А. на длъжност Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора и го е потвърдил,
районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице
твърдяното в касационната жалба основание за отмяната му. Обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на ответника
по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, Д.М.М. следва да бъде осъден да заплати на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното
производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 158 от 14.04.2022г., постановено по АНД №
20225530200401/ 2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА
Д.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара
Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.