№ 70
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110163614 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата
от 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, за периода от
04.10.2022г. до 23.11.2022г. - болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили в резултат на падане
на 04.10.2022 г. при влизане в сградата на ответника;
сумата в размер на 4827,79 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди /обща стойност на
заплатените от ищцата суми във връзка с инцидента –
имплант и съпътстващи лечението разходи/, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от
04.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Моли
1
за присъждане на разноски.
В исковата молба, ищцата твърди, че на 04.10.2022 г.,
следвало да посети сградата на ответника за планирана
операция. Посочва, че придружавана от дъщеря си, се
отправила към централния вход, който представлявал
стъклена плъзгаща се врата с фотоклетка, която се
отворила, дъщеря й преминала, но при опит ищцата също
да премине, вратата рязко и изненадващо се затворила и
блъснала силно ищцата, която паднала на лявата си
страна. Твърди, че вследствие на падането почувствала
болки, която многократно надвишавала нормалната
човешка търпимост. Поддържа, че след падането където
била прегледана, а след направено рентгеново изследване
било констатирано счупване на лявата тазобедрена става,
което наложило спешна оперативна намеса. Твърди, че пет
месеца преди инцидента, същата става вече е била
оперирана, а след инцидента на 06.10.2022 г., била
извършена втора операция. Посочва, че вследствие на
инцидента не можела да се обслужва сама. Поддържа, че
можела да пристъпва само с проходилка и след чужда
помощ, което й донесло физически и психически страдания.
Твърди се, че процесният деликт се дължи на
неизправността на автоматичната врата на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който изразява становище за
неоснователност на предявения иск въз основа на
2
твърдения, че не е извършено противоправно действие от
страна на служител на ответното дружество,
автоматичната врата е била технически изправна. Излага
се в отговора, че друг инцидент с вратата не е имало, а
инцидентът бил вследствие на неправилна експлоатация.
Твърди, че за нормалното функциониране на вратата се
правят периодични технически прегледи на всеки 4-5
месеца. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищецът В. С. С., не се явява,
представлява се от адвокат Г., която поддържа исковата
молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито
съдебно заседание се представлява от адвокат Т., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
По делото страните не спорят, че на дата 24.10.2022г. е
възникнал процесния инцидент. От показанията на
разпитаната на страната на ищцата свидетелка и нейна
дъщеря – М.К., се установява, че същата е непосредствен
свидетел на случилото се. В показанията си тя
3
възпроизвежда, че на процесната дата майка й имала
запазен част при д-р М. за преглед и консултация във
връзка с планирана бъдеща операция на гръбначния стълб.
Когато пристигнали пред болницата свидетелката вървяла
преди майка си за да може да отиде на регистратура за
информация, като в момента в който се обърнала, видяла
майка си как се държи на парапета и влизайки през
вратата на болницата /не въртяща се, а двукрила врата с
фотоклетка/, видяла как едното крило се затваря, блъска
майка й, последната направила няколко странични
крачки, след което паднала в болницата. Споделя, че
четири месеца преди инцидента била оперирана лявата и
тазобедрена става. Ищцата паднала, изгубила за момент
съзнание, пребледняла, на място станала суматоха. Веднага
била откарана на рентген в същата болница, като се
установило счупване на придържащите лявата става кости.
Лекар им обяснил, че поради скорошното извършване на
оперативна интервенция, нова операция би била
животозастрашаваща, като избора и е бил или да се
оперира, или да остане на легло. Свидетелката пояснява, че
това означавало, че избора следвало да бъде извършен от
майка й. Ищцата взела решение да се оперира. Операцията
била извършена на 06.10.2022г., като след интервенцията
подвижността и била силно ограничена и се свеждала до
това че донякъде се обслужвала сама. Ищцата не била в
състояние да си обуе обувките, чорапи, не било възможно да
си кръстоса краката, имала нужда от придружител.
4
Следоперативния период бил изключително тежък, нямало
яснота въобще дали ищцата ще живее. Било и казано, че
два месеца след операцията не трябва да стъпва на краката
си, така че тя стъпвала на краката си за минута, две, ходела
от стая на стая с проходилка. Ищцата в това положение
била изцяло зависима от други лица. Постоянно плачела.
След операцията била на памперси, не била в състояние да
се облича и обува сама. Имала силни болки след
операцията, като към чисто следоперативните болки се
прибавяли и болки от цистит, хемороиди, киселини от
употребата на лекарства, нисък хемоглобин, световъртеж.
Нуждата от постоянни грижи принудило свидетелката да се
премести при майка си от В. във В.. Състоянието и коренно
се различавало от това месец преди операцията, когато
излизала сама на разходка. Когато били в болницата
дочула, че и преди са ставали подобни инциденти с
вратата, която на процесната дата изглеждала видимо
технически изправна. Споделя, че на процесната дата били
за евентуална манипулация на прешлен на гръбначния
стълб, като проблемите били установени във В..
От приетите по делото епикриза за постъпване на
ищцата в /ФИРМА/ се установява, че след операцията по
повод процесната травма е претърпяла още една
интервенция – оперативно лечение по повод фрактура на
гръбначните прешлени, приет е по делото и оперативен
протокол, лист за предоперативна анестезиологична
консултация и преценка, както и експертно решение №
5
2306 от 14.06.2012г., от което се установява, че С. е със 76%
т.н.р., с налични заболявания, като хипертонично сърце,
захарен диабет, деформираща спондилоартроза,
генерализирана остеопороза, пиелонефрит и леко
персистираща астма. Тази операция е извършена в
болницата непосредствено след операцията по повод
процесната травма, видно от епикризата – И.З 20944/2022г.,
като е постъпила на 11.10.2022г. и е изписана на 14.10.2022г.
В тази връзка от изслушаната по делото съдебно
медицинска експертиза, неоспорена от страните, и
кредитираща се от съда, като компетентно изготвена и след
цялостно запознаване с приетата по делото медицинска
документация, се установява, че процесното счупване е
получено при процесното падане, като е посочено, че е
напълно възможно падането да е продиктувано от
извеждане от равновесие на ищцата от автоматичната
врата. Вещото лице и в епикризата, и впоследствие в о.с.з.
изясни, че наличието на генерализирана остеопороза е
улеснило счупването, като в тази връзка експертизата
съответства на приетото по делото експертно решение,
поради което съдът и дава вяра. Преди инцидента ищцата е
била лекувана оперативно, като и е сменена тазобедрената
става с главулечна ямка. Вещото лице е установило че тази
предхождаща процесната травма интервенция датира от
м.05.2022г., когато на ищцата и е била сменена лявата
тазобедрена става /видно от епикриза на /ФИРМА/“ – гр.В./,
където ищцата е била приета с окончателна диагноза
6
„счупване на бедрената шийка, закрито“, като вещото лице
е уточнило, че след смяна на ставата се получава добро
възстановяване за срок не по дълъг от 3-5 месеца след
операцията. След процесния инцидент ищцата е
претърпяла отново оперативна интервенция, видно от
приетата по делото епикриза – И.З. № 20364/2022г. по който
повод е приета в /ФИРМА/ и е изписана на 11.10.2022г.,
като при операцията е извършено ре-ендопротезиране на
тазобедрената става, или най-точно, както е обяснило
вещото лице: състояние след ендопротезиране /сменена
лява тазобедрена става през м.май 2022г./, счупване на лява
главулечна ямка на таза /ямката, където лежи главичката
на бедрото/ и лявата хълбочна кост. Уточнено е че след
операцията в първите седмици пострадалата е изпитвала
силни болки и страдания, като след вертикализирането й и
постепенното прохождане болките също са били силни. В
о.с.з. вещото лице уточни, че болките, свързани с
фрактурата на гръбначните прешлени, не следва да се
релевират с процесния инцидент, тъй като те датират
няколко месеца преди това и в каквато връзка е било
посещението на ищцата в болницата и е следвало да се
консултира с лекар. Вещото лице уточни, че втората
операция, свързана с гръбначните прешлени, значително е
затруднило възстановяването на ищцата и
вертикализирането и от предходната операция по смяна на
тазобедрената става, като вещото лице обобщи, че
установената и още преди години генерализирана
7
остеопороза обяснява всичките счупвания.
По делото е допуснато и събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетели и на
страната на ответника. От показанията на свидетелката
А.П., от година и половина „Началник отдел поддръжка
сграден фонд“, се установява, че веднага била уведомена за
въпросния инцидент, на който не присъствала лично.
Посочва, че вратата е технически изправна, че разполага с
два сензора за движение; единият намиращ се в посока на
влизане към централния вход, обхващаш разстояние от 1м.-
1,20м. и още един когато се излиза от другата страна.
Вратата била технически изправна, за което
свидетелствали приетите по делото на л.27-30 констативни
протоколи на фирма /ФИРМА/. Свидетелката
потвърждава, че за първи път чува откакто работи в
болницата за подобен инцидент, като, включително и в
деня на инцидента вратата била инспектирана от към
техническа изправност и не са открити технически
проблеми. Обстоятелството, че не е имало други подобни
инциденти се потвърждава и от показанията на другата
свидетелка, разпитана на страната на ответника – М.Т. –
„касиер фактурист“ на болничната каса, която в деня на
инцидента била на работа, но не станала непосредствен
свидетел на случилото се. В противовес на разпитаната
предходно свидетелка П., свидетелката Т. посочва, че не е
възприела след инцидента някой да е дошъл да прегледа
вратата.
8
Съвкупния анализ на доказателствата по делото,
съдът намира, че не установява, че полученото от ищцата
травматично увреждане „състояние след ендопротезиране
/сменена лява тазобедрена става през м.май 2022г./,
счупване на лява главулечна ямка на таза /ямката, където
лежи главичката на бедрото/ и лявата хълбочна кост, е
причинено от падане на ищцата в болницата вследствие
съприкосновение с процесната технически неизправна
врата и вследствие загуба на равновесие от сблъсък с нея.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 ЗДД е необходимо да се установи, че ищцата е понесла
вреди, причинени от лице, на което ответникът е възложил
определена работа, в резултат на противоправно деяние
/действие или бездействие/, при или по повод на
възложената работа. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината
се предполага до доказване на противното. Отговорността
по чл. 49 е обективна и има обезпечително – гаранционен
характер, не произтича от вина на възложителя на
работата - тя е за чужди виновни противовоправни
действия или бездействия и се поражда, когато
натовареното лице причини вреди при или по повод
изпълнението на работата. Фактическият състав обхваща
следните кумулативни предпоставки: възлагане на работа
от възложителя на изпълнителя, осъществяване на деликт
от последния по чл. 45 ЗЗД при или по повод изпълнението
на възложената работа, причиняване на вреди на трето
лице, причинна връзка между деянието и вредите /ППВС №
9
7/1985 г., ППВС № 9/1966 г./. В настоящия случай не се
установява противоправно поведение – действие или
бездействие на служител на ответника, натоварен с
безопасната експлоатация на автоматичната врата на
собствения му обект – болничното заведение, което да е в
причинна връзка с настъпване на увреждането. На първо
място, установи се безпротиворечиво, че автоматичната
врата е била технически изправна и е функционирала
съгласно производствените си характеристики. В тази
връзка съдът цени показанията на свидетелите П. –
Началник отдел „Поддръжка сграден фонд“, на
свидетелката Т., както и представените констативни
протоколи, които установяват, че в релевантния период
вратата е била техническа изправна – преминала е
технически преглед от фирмата, на която е възложено това
– /ФИРМА/ - първият от приетите протоколи е от дата
предхождаща инцидента – 31.08.2022г., а вторият
следхождащ датата на инцидента – 16.12.2022г. Не се ценят
в тази връзка показанията на свидетелката К. в частта, в
която тя твърди, че е чула по време на престоя на майка й
в болницата и за други подобни инциденти, тъй като
показанията и в тази част стоят изолирано от
горепосочените доказателства; последната само загатва, че
е дочула от други служители /без да назовава имена/, че е
имало и други подобни инциденти с вратата. Съдът
преценява показанията на свидетелката К. в тази част и на
плоскостта на нормата на чл. 172 от ГПК и отчита нейната
10
заинтересованост. Установи се на следващо място, че
процесната травма на ищцата не се дължи на пряк удар
между вратата и крака й /тялото й/, а при падане на земята.
В тази връзка съдът цени изслушаната съдебно медицинска
експертиза, като вещото лице е категорично, че
уврежданията на С. са вследствие падане върху терена,
като посочва, че е възможно това падане да е от изгубване
на равновесие вследствие от съприкосновение с вратата.
По делото се доказа също така, че ищцата е имала
затруднения при придвижването си – вървяла е бавно, със
затруднена походка и е претърпяла предходна операция от
месец май 2022г., като и е сменена тазобедрената става с
главулечна ямка, нещо повече самата ищца е имала и
проблем с гръбначните прешлени, по който повод и е
извършена операция, следхождаща инцидента и
оперативната интервенция, извършена във връзка с него.
При съприкосновение с движещото се крило на
автоматичната врата, ищцата е загубила равновесие и е
паднала на земята, от което падане е настъпило счупването.
По време на преминаване през автоматичната врата,
ищцата не е била подпомагана /съпровождана от
придружителя си – свидетелката К. /нейна дъщеря/, която в
този момент е вървяла преди нея и с гръб към нея,
доколкото и самата свидетелка поясни, че са закъснявали
като пътуващи от В. и тя е тръгнала напред за да отиде до
регистратурата, при все, че е била трудно подвижна и със
сменена тазобедрена става само няколко месеца преди това.
11
От изложеното следва, че не се установява противоправно
действие или противоправен пропуск да се извърши
дължимо действие от страна на лицата, натоварени с
експлоатацията на автоматичната врата, нито причинна
връзка между начина на функциониране на вратата и
вредоносния резултат, в каквато връзка са основните
твърдения на ищеца. Падането на ищцата, причинило
увреждането й, се дължи на загуба на равновесие в
следствие на съприкосновение с подвижно крило на
технически изправна и функционираща съгласно
техническите си изисквания автоматична врата. Такова
съприкосновение би могло да настъпи и с всеки друг
подвижен предмет от околната среда – например
механично движеща се /при отваряне и затваряне/ врата,
преминаващ друг пациент на болницата и т. н., което да
причини загуба на равновесие на трудно подвижен и с
двигателни затруднения човек. Ето защо не може да се
приеме, че е налице непозволено увреждане – субективните
особености на ищцата, свързани с двигателните й
затруднения, които потенциално водят до повишен риск от
падане, още повече от генерализираната и остеопороза
/както сам вещото лице поясни, че именно това е
причината за всички налични при ищцата счупвания/,
изискват от нея да осигури придвижването си в
пространството чрез придружител, който да я подпомага.
Обстоятелството, че подвижен предмет от околната среда е
довел до загуба на равновесие, падане и увреждане, не
12
означава неминуемо, че стопанинът на този предмет /в
случая – автоматична врата/ или лицата, които е
натоварил с експлоатацията му, с поведението си са
причинители на увреждането, след като въпросният
предмет, представляващ съоръжение, функционира
правилно. Ето защо следва да се приеме, че процесното
травматичното увреждане е в причинна връзка с
неполагане на дължима грижа от страна на ищцата към
собственото си безопасно придвижване, съобразено с
особеностите, наложени от здравословното и физическото й
състояние, а не от противоправни действия на лица,
натоварени от ответника с безопасната експлоатация на
автоматична врата в болничното заведение.
По изложените съображения съдът приема, че не се е
осъществил фактическият състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
поради което в полза на ищцата не са възникнали
претендираните вземания за обезщетения за вреди от
непозволено увреждане за имуществени и неимущетвени
вреди. Предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. При отхвърляне на главните искове на
отхвърляне подлежат и акцесорните такива.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
На ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2650,00 лева, за реалното
заплащане на което съгласно постановките на т.1 от ТР №
13
6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.75
и л.76 по делото.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. С., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК
**************, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, за периода от 04.10.2022г. до 23.11.2022г. -
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на падане на
04.10.2022 г. при влизане в сградата на ответника; сумата в размер на 4827,79 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /обща стойност на заплатените от
ищцата суми във връзка с инцидента – имплант и съпътстващи лечението разходи/, ведно
със законната лихва върху двете главници, считано от 04.10.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 2650,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14