РЕШЕНИЕ
№ 3780
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330106748 по описа за 2022 година
Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му
дължи сумата 767, 48 лева – главница, представляваща стойността на доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от ************ до ************; сумата 69, 96
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от *********** до **********, заедно
със законната лихва върху главницата от ********* до изплащане на вземането, които суми
е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ************, издадена по частно гр. дело № ********* по
описа на ПРС - ****** гр. състав, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира направените по делото и в заповедното производство разноски - включително и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението
на особения представител на ответницата.
Ответницата З. Н. С. от гр. П., чрез особения си представител адв. К. А., оспорва иска и
моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на
исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за погасяване по
давност на претенциите на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1
***********, издадена по частно гр. дело № ********* по описа на ПРС - **** гр. състав, е
било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 767, 48 лева –
главница, представляваща стойността на доставена и разпределена топлинна енергия за
периода от ************ до *********; сумата 69, 96 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от ************ до ***********, заедно със законната лихва върху
главницата от ************** до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер
на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Тъй като Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК, на
ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и ищцовото дружество е
подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от
ГПК.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от
************* на вещото лице по **** В. Ш., ответницата на ************ лично е подала
молба за откриване на партида за Купувач на топлинна енергия пред ищцовото дружество за
жилището, на което е собственик на основание извършено през ****** дарение, до което
жилище е била доставяна топлинната енергия, чиято стойност е било разпоредено да
заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение, като в имота на ответницата няма монтирани
отоплителни тела, но преминава отоплително тяло тип „щранг-лира“, а също така има
монтирани два броя водомери за топла вода и тя е консумирала през процесния период ТЕ за
БГВ - като начислените количества за ТЕ са правилно отчетени и съответстват на
специалната методика от нормативните актове - с оглед на което съдът намира за
неоснователни наведените от особения представител на ответницата доводи за недължимост
на сумите по Заповедта поради липсата на качеството на потребител на топлинна енергия,
както и поради това, че представените от ищеца писмени доказателства не били подписани
от страните и нямали доказателствена стойност.
Нито към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение в съда –
**********, нито към датата на подаване на исковата молба– *************, е изтекъл
приложимият в конкретния случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.В от ЗЗД за
вземанията на ищеца – поради което съдът намира за неоснователно направеното от
ответницата възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от
************ на вещото лице по **** Б. Д., общо за периода ответницата дължи на ищеца
за доставената топлинна енергия 767, 48 лева, а мораторната лихва върху тази сума за
посочения в Заповедта период е в размер общо на 69, 96 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по
основание по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените
от **** и **** действително дължими), поради което следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП
ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството –
включително и в заповедното производство, в размер общо на 830 лева – платени ДТ,
депозити за възнаграждение на особения представител на ответника и за **** и ****, както
2
и 150 лева юрисконсултско възнаграждение за двете дела (50 лева за частното гражданско
дело и 100 лева за настоящето дело).
На особения представител на ответника адв. К. А. следва да бъде издаден РКО за
осъщественото особено представителство в размер на 300 лева – като така определеният
размер е минималният законоустановен, поради което и не следва да бъде намалян от съда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Н. С., ЕГН: **********, с последен
известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., бул. „*********“ № ****, вх.****, ет.***,
ап.***, представлявана от особения представител адвокат К. А. А., със служебен адрес: гр.
П., ул. “************" № ***, ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” №
37, сумата 767, 48 лева – главница, представляваща стойността на доставена и разпределена
топлинна енергия за периода от ************* до ***********; сумата 69, 96 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от ************ до ***********, заедно със
законната лихва върху главницата от ********** до изплащане на вземането, които суми е
било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № **********, издадена по частно гр. дело № ********** по
описа на ПРС - ХІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА З. Н. С., с посочените ЕГН, постоянен и настоящ адрес, особен представител и
служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК
и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото –
ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО частно гр. дело № ************* по описа на ПРС – ХІІІІ гр.
състав, В РАЗМЕР НА 830 лева И 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХІІІ гр. състав частно гр. дело
№ ***********, ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответницата – адвокат К. А. А., с посочения
съдебен адрес, РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото
особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3