Решение по дело №1726/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260059/14.10.2020г.

 

                                                                     14.10.2020 г.                                                гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                  Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т. Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1726/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 26-49/15.09.2020 г. на Началника на отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав”, гр. Русе към Главна дирекция “Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. София, с което на основание чл. 75, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на Т.Р.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 8 бр. маломерна риба от вида шаран – върната във водата. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен процесуален представител.

Процесуалният представител на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. София - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.08.2020 г. при извършване на проверка от служители към отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“, област Шумен към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури в района на язовир Дибич било установено, че жалбоподателят Т.Р.М. извършва любителски риболов. По време на проверката било констатирано, че М. е уловил 8 /осем/ броя риба от вида шаран с размери под минимално допустимите за улов, съгласно Закона за рибарство и аквакултури, а именно под 30 см. всички, като уловената риба била събирана в пластмасова кофа, разположена непосредствено до него, между храстите и личния му автомобил. След установяване на нарушението в присъствието на проверяващите лица жалбоподателят направил опит да вземе кофата и да изсипе уловената риба във водата. Свидетеля Р.Т.С. успял да предотврати този опит. Впоследствие с помощта на служебна рулетка, собственост на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури същите били измерени, след което върнати във водата. Било установено, че 3 бр. риби са с размер 24 см, 3 бр. риби са с размер 22 см, 1 бр. риба е с размер 18 см и 1 бр. риба е с размер 16 см. На жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение № В0016350 от 21.08.2020 г., в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на  чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/. Актът за установяване на административното нарушение е бил съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него с възражения, сочейки, че рибите били запазени живи, за да се снимат в края на риболовния излет и върнати обратно във водоема. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 26-49/15.09.2020 г. на Началника на отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав”, гр. Русе към Главна дирекция “Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. София, с което на основание чл. 75, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на Т.Р.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 8 бр. маломерна риба от вида шаран – върната във водата.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р.Т.С. и на свидетелите П.Т.П. и С.С.И., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.С., П.П. и С.И. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава своите лични впечатления от възприетите факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 26-49/15.09.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав”, гр. Русе към Главна дирекция “Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. София, съгласно заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и              чл. 57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на  чл. 38, ал. 1 от ЗРА забранява уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2. Съставът на посоченото нарушение е изпълнен от обективна страна с осъществяване на което и да е от изчерпателно изброените изпълнителни деяния. В настоящия случай не се спори между страните по делото, че на 21.08.2020 г. по време на извършване на проверката жалбоподателят е извършвал любителски риболов във водите на язовир Дибич, област Шумен, за което е притежавал редовен риболовен билет. В същото време не се спори от страна на жалбоподателя, че в намираща се до него пластмасова кофа е имало уловена риба от вида шаран.

От разпита в съдебно заседание на актосъставителят  Р.С., така също и колегите му – свидетели при установяване на нарушението – П.П. и С.И. се установява по безспорен начин, че броя на уловените от жалбоподателя риби е осем и че всички са били с размер под минимално допустимата дължима от 30 см. Освен това същите са били измерени по посочения в разпоредбата на  чл. 38, ал. 4, т. 1 от ЗРА начин с помощта на ролетка.

Имайки предвид, че съгласно т. 29 от Приложение 2 към чл. 38, ал. 1 от ЗРА минимално допустимите размери за улов на риба от вида Шаран (Cyprinus carpio) е 30 см., то с улавянето на риба с размери 24 см., 22 см, 18 см., респективно 16 см., жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението, посочено в разпоредбата на                чл. 38, ал. 1 от ЗРА.

Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил деянието виновно, доколкото в качеството си на лице, извършващо любителски риболов и притежаващо редовен риболовен билет е следвало да бъде запознат с разпоредбите на ЗРА и подзаконовите актове, уреждащи дейността по извършване на любителски риболов, следователно е знаел, че няма право да лови риба, която не отговаря на посочените по-горе допустими размери, но въпреки това е извършил деянието.

Административно-наказващият орган е действал законосъобразно, като правилно е определил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно нормата на   чл. 75, ал. 1 от ЗРА, която предвижда наказание глоба от 600 лева до 900 лева за лице, което лови, пренася, превозва и продава риба и други водни организми с размери или тегло под минимално допустимите в нарушение на  чл. 38, ал. 1 от ЗРА.

В същото време обаче съдът намира, че настоящия случай следва да бъде квалифициран като „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на             чл. 28 от ЗАНН. Видно от приобщените материали, липсват доказателства за предходно санкциониране на дееца за нарушения по чл. 75, ал. 1 от ЗРА или на който и да е друг текст от закона, т. е. би могло да се приеме, че деятелността е инцидентна проява в поведението на жалбоподателя и характеризира дееца със сравнително по-ниска степен на обществена опасност. Следва да се има предвид, че предмет на простъпката са 8 броя риби от вида шаран, като всички са били върнати във водоема в живо състояние. Тоест по делото липсват данни от извършеното нарушение реално да са настъпили някакви вредни последици за обществените отношения, охраняващи нормалното развитие на рибните ресурси в страната. В този смисъл следва да бъде съобразено и обстоятелството, че жалбоподателят е осъществявал любителски риболов, като е притежавал редовно издаден риболовен билет. Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че очевидно описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по  чл. 38, ал. 1 от ЗРА. С оглед на изложеното се налага извода, че дори минимума на предвидената в разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗРА санкция от 600 лева се явява несъответна на тежестта на реализираното нарушение, поради което с оглед поправянето и превъзпитанието на нарушителя не е необходимо същият да бъде санкциониран по този начин. Доколкото процесното нарушение съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН, компетентният орган е следвало, вместо да санкционира жалбоподателя с предвиденото в чл. 75, ал. 1 от ЗРА административно наказание, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание. Като не го е сторил, административно наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, постановявайки незаконосъобразен правораздавателен акт, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. В този смисъл е и практиката на ШАС и по-конкретно Решение № 464 от 08.11.2013 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 381/2013 г., което е постановено по сходен случай.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-49/15.09.2020 г. на Началника на отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав”, гр. Русе към Главна дирекция “Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. София, с което на основание чл. 75, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на Т.Р.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: