№ 528
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500468 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 419 от ГПК, във вр. чл. 274-279 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. С. Н., чрез пълномощник
адв. В. Г., АК Пловдив, против Заповед № 7206 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.дело №
7391/22 г. на РС Пловдив.
В частната жалба се сочи, че представеният запис на заповед не е
редовен от външна страна и сумата, която е била получена във връзка с него е
била върната. Моли да бъде отменено разпореждането на ПРС, като бъде
постановено друго, с което да бъде отменено разпореждането за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и да се обезсили издадения въз основа на
нея изпълнителен лист. Моли, на осн. чл. 420 ГПК, въззивният съд да спре
производството по изпълнително дело № 202291000400864 по описа на ЧСИ
Р.Р., рег. № 910, район на действие ПОС.
Претендира разноски, включително определяне на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА.
Ответната страна по частната жалба "Кредитна агенция България" ООД,
гр. Пловдив, ЕИК *********, чрез адв. М., оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като и се присъдят
съдебни разноски. Твърди, че записът на заповед съдържа всички предвидени
1
в чл. 535 ТЗ реквизити, твърденията за изплащане на сумата следва да се
обсъждат в исково производство по реда на чл. 422 ГПК, а искането за
спиране на изпълнителното производство е недопустимо, доколкото то е
спряно по силата на закона, независимо от наличието на условията по чл. 420
ГПК, което е констатирано и от РС.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Съдът счита, че доколкото заповедта за изпълнение не подлежи на
обжалване, а на такова подлежи разпореждането за незабавно изпълнение на
издадената заповед, то с оглед направените възражения и искания в
подадената частна жалба, въпреки непрецизното посочване, предмет на
жалбата е законосъобразността на разпореждане за допускане на незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед № 7206 от 14.10.2022 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 7391/2022 г. по описа на РС Пловдив.
Производството пред РС Пловдив е образувано по заявление, подадено
от "Кредитна агенция България" ООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, чрез адв.
М., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на
документ – запис на заповед, издаден на 18.12.2018 г. от длъжника И. С. Н., за
сумата от 400 лв., предявен за плащане на 19.07.2021 г. Поискано е издаване
на заповед за незабавно изпълнени и изпълнителен лист за сумите от 400
лева, представляваща неплатена сума по запис на заповед, издаден на
18.12.2018 г. в град Пловдив, без разноски и без протест, платим на
предявяване и предявен на 19.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на постъпване на заявлението в съда – 23.05.2022 г. до окончателното
погасяване, както и 25 лева разноски за заплатена държавна такса и 300 лева
платено адв. възнаграждение. Заявлението е уважено изцяло и е издадена
Заповед № 7206 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 14.10.2022 г., по ч.гр.дело № 7391 по описа на
ПРС за 2022 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 830/22 г. по описа на ЧСИ Р.Р., рег. № 910 на КЧСИ, район на
действие ПОС, образуваното срещу длъжника И. С. Н.. С разпореждане №
2203 от 25.01.2023 г по ч.гр.дело № 7391 по описа на ПРС за 2022 г., ЧСИ Р.Р.
2
е уведомен, че изпълнително дело № 830/22 г. по негов опис е спряно по
силата на чл. 420, ал. 1 ГПК.
С оглед на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, ведно с възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт, с оглед посоченото по-горе уточнение, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Предметът на производството по чл. 419 ГПК е строго ограничен до
проверка предпоставките за допускане на незабавно изпълнение – дали
вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл. 417 ГПК, дали
същият е редовен от външна страна, както и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане на длъжника. Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК съдът издава
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на
документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае
единствено външната редовност на документа, като при нея следва да бъде
съобразен видът на документа и евентуално съществуващите нормативни
изисквания за неговото издаване. Съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК жалбата
срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на
съображения, извлечени от акта по чл. 417 от ГПК, като в случая това е
представения запис на заповед. Проверката на съда също е ограничена
единствено до това дали документът е сред изчерпателно посочените в чл.
417 от ГПК и дали е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В настоящия случай процесното вземане се основава на запис на
заповед, което е от категорията на посочените в чл. 417, т. 10 ГПК документи,
въз основа на които е допустимо издаването на заповед за незабавно
изпълнение. Записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити, което
е констатирано и в приложеното Определение № 2167/21.09.2022 г. по
в.ч.гр.д. № 2443/22г. на ПОС, цитирано в самата заповед за изпълнение,
поради което съдът намира, че е редовен от външна страна. Записът на
заповед е платим на предявяване и предявен за плащане на длъжника на
19.07.2021 г., поради което и е настъпила изискуемостта на вземането.
3
Имайки предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че
подадената частна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение и потвърдено издаденото разпореждане за незабавно
изпълнение.
Иска се и спиране от въззивния съд на изпълнението по образуваното
въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.дело № 7391 по описа на ПРС за 2022 г. изпълнително
дело № 202291000400864 по описа на ЧСИ Р.Р., рег. № 910, район на действие
ПОС, на осн. чл. 420 ГПК. От приложените по делото писмо от ЧСИ Р. и
ПДИ е видно, че по така издадените по делото заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
202291000400830 по описа на ЧСИ Р.Р., като при изписване на делото в ПДИ
е допусната грешка и е посочено изпълнително дело № 202291000400864. С
разпореждане РС Пловдив е уведомил ЧСИ Р., че изпълнителното
производство по изпълнително дело № 202291000400830 е спряно на осн. чл.
420, ал. 1 от ГПК. От една страна компетентен да се произнесе по искането за
спиране по чл. 420 ГПК е районния съд, от друга, когато издаденият
изпълнителен лист е въз основа на постановено незабавно изпълнение на
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ – запис на заповед, то
изпълнителното производство се спира по силата на закона, на осн. чл. 420,
ал. 1 ГПК, както е посочил и районния съд. Доколкото страните не са
уведомени за това, явно е налице неяснота по отношение на действието на
възражението, то следва да бъде указано, че доколкото разпоредбата на чл.
420, ал. 1 ГПК сочи, че възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл. 417 ал.1, т. 1-9, освен при
посочените хипотези, то следва, по аргумент на обратното, че възражението
срещу заповедта за изпълнение в случаите на чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК спира
принудителното изпълнение по силата на закона.
С оглед резултата от спора следва да се разгледа направеното искане за
присъждане на разноски от страна на заявителя. Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК, по отговорността за разноските в заповедното производство се
произнася исковия съд, който разглежда производството по чл. 422 от ГПК,
съгласно правилата на чл. 78 ГПК и изхода на спора за съществуване на
4
вземането, поради което не се присъждат разноски в настоящото
производство.
Мотивиран от горното, Пловдивския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение,
обективирано в Заповед № 7206 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.10.2022 г., по ч.гр.дело № 7391 по
описа на ПРС за 2022 г.
Указва на страните, че принудителното изпълнение по изпълнително
дело № 202291000400830 е спряно по силата на закона, на осн. чл. 420, ал. 1
от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5