№ 5210
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110207808 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Щ. Щ. Щ. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-005653 от 26.03.2021г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при
СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя Щ. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР на Щ. са отнети и 10 контролни точки.
В жалбата на Щ. Щ. се твърди, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно. Жалбоподателят сочи, че автомобилът е бил служебен и не е бил
уведомен, че регистрационните табели са с изтекъл срок. С тези аргументи Щ. Щ. иска
съдът да отмени изцяло обжалваното от него Наказателно постановление.
По повод на тази жалба първоначално било образувано НАХД № 6805/2021г. по
описа на СРС, НО, 101 състав, по което с Решение от 28.06.2022г. съдът е отменил
оспореното Наказателно постановление. С Решение № 3593/02.06.2023г. АССГ - III
касационен състав отменил Решението от 28.06.2022г. по НАХД № 6805/2021г. по описа на
СРС, НО, 101 състав и върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Поради това на
12.06.2023г. е образувано настоящото НАХД № 7808/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателя Щ. Щ. Щ. не се явява лично и не взема
становище по спора.
1
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП-СДВР, редовно призована, също не
изпраща представител пред СРС, НО, 10 състав и не взема становище по съществото на
спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Собственик на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **** бил „***“ АД с
ЕИК ****. Жалбоподателят Щ. е представител на Дружеството – собственик на автомобила.
За лек автомобил „*** ***“ с рег. № **** било издадено Разрешение за временно
движение № ********* от 30.07.2019г. със срок на валидност до 29.08.2019г.
На 30.08.2019г. около 16:20 часа Щ. Щ. Щ. управлявал лек автомобил „*** ***“ с рег.
табели **** в гр. София по бул. „Ломско шосе” с посока на движение от гр. София към гр.
Костинброд. Автомобилът бил спрян за проверка на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ с
Околовръстен път от свидетелите С. С. и В. В. (служители на ОПП– СДВР). В хода на
проверката се установило, че автомобилът е с временни табели с изтекъл срок на валидност,
тъй като превозното средство имало Разрешение за временно движение № ********* с
валидност до 29.08.2019г. В присъствието на свидетеля В., свидетелят С. съставил срещу Щ.
Щ. Щ. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 12713 от
30.08.2019г. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Щ. Щ. подписал Акта и получил
екземпляр от него срещу подпис на дата 30.08.2019г.
С твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по
случая, ведно с АУАН, е изпратена от ОПП – СДВР на Началника на 09 РУ – СДВР, а от там
на СРП, където била образувана пр. пр. № 8897/2021г. по описа на СРП. С Постановление
на прокурор от СРП от 25.02.2021г. (изведено в деловодството на СРП на 26.02.2021г.) е
отказано да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер, като
материалите от преписката са изпратени по компетентност на ОПП – СДВР за преценка на
основанията за търсене на административно-наказателна отговорност за нарушение по
ЗДвП.
На 26.03.2021г. Г.Б. – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното
Наказателно постановление № 21-4332-005653, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложила на Щ. Щ. Щ. „глоба” в размер на
300 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и 10 контролни точки.
Наказателното постановление е получено от Щ. на 19.04.2021г. и е обжалвано с
жалба, подадена до ОПП – СДВР на 23.04.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства : показанията на свидетелите С. С. и В. В. (дадени пред СРС, НО,
10 състав в съдебно заседание на 13.09.2023г.), както и писмените доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК -
Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 25.02.2021г.;
2
писмо от ОПП – СДВР до Началника на 09 РУ – СДВР с рег. № 4332р-35343 от 24.09.2019г.;
АУАН Серия GA № 12713 от 30.08.2019г.; Разрешение за временно движение № *********;
справка – картон на водача; удостоверение за актуално състояние на „***“ АД (всички те
приложени по делото пред СРС, НО, 10 състав), както и писма с рег. № 4332р.18617 от
05.04.2021г. и с рег. № 4332р-18617 от 19.04.2021г.; Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. и Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от
23.10.2019г. и с № 8121з-515 от 14.05.2018г. (всички приложени по делото пред СРС, НО,
101 състав).
Намиращите се на лист 5, лист 9, лист 22-25 и лист 28-42 от делото пред СРС, НО, 10
състав писмени документи представляват съпроводителни писма, призовки, Докладни
записки и писмени обяснения от Щ., дадени в хода на прокурорската преписка. Поради това
те нямат процесуалната стойност на писмени доказателства и съответно не следва да се
анализират от съда. Освен това обясненията на лист 37-38 от делото се явяват дадени не
устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и то от лице, което в настоящото
производство не е свидетел, а е жалбоподател. Поради това тези обяснения не представляват
нито гласно, нито писмено доказателство. Съдебният състав приема, че документите,
приложени на лист 5, лист 9, лист 22-25 и лист 28-42 от делото пред СРС, НО, 10 състав са
били изготвени в хода на проверката, протекла в СРП, но не подлага тяхното съдържание на
анализ, тъй като приема, че тези документи са били изготвени в хода на едно друго
производство, различно от настоящото. Освен това чрез писмените обяснения и Докладните
записки не може да се приобщава по реда на НПК съдържащата се в тях информация, още
повече, че трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III
НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита, че Докладната записка не
представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да
служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ Докладните записки, приложени
на лист 9 и лист 33 от делото пред СРС, НО, 10 състав.
При така направеното уточнение този съдебен състав счита, че цитираните по-горе
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК и приложени, както по делото
пред СРС, НО, 10 състав, така и по делото пред СРС, НО, 101 състав, се явяват достоверни,
непредубедени, обективни и относими към предмета на доказване по делото. Поради това
съдът ги кредитира.
Разрешението за временно движение № *********, справката – картон на водача и
удостоверението за актуално състояние на „***“ АД (приложени на лист 13-21 и лист 26-27
от делото пред СРС, НО, 10 състав) са достоверни, издадени са от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира
изцяло. Въз основа на така посочените доказателства СРС приема, че за лек автомобил „***
***“ с рег. № **** е било издадено Разрешение за временно движение № ********* от
30.07.2019г. със срок на валидност до 29.08.2019г., както и че собственик на този автомобил
е „***“ АД с представител Щ. Щ. Щ.. От справката на лист 15-21 от делото пред СРС, НО,
3
10 състав се установява, че Щ. има множество предишни нарушения по ЗДвП.
Приложените на лист 10 от делото пред СРС, НО, 10 състав и на лист 5-7 от делото
пред СРС, НО, 101 състав писма имат достоверна дата, характеризират се като
непредубедени и обективни писмени доказателства и не се опровергават от останалите
доказателства, събрани по делото. Поради това съдът дава вяра на писмото от ОПП – СДВР
до Началника на 09 РУ – СДВР с рег. № 4332р-35343 от 24.09.2019г., респ. на писмата с рег.
№ 4332р-18617 от 05.04.2021г. и с рег. № 4332р-18617 от 19.04.2021г. От писмото на лист 10
от делото пред СРС, НО, 10 състав се доказва, че материалите по преписката са били
изпратени от ОПП – СДВР на Началника на 09 РУ – СДВР с твърдения за съставомерност
на деянието по чл.345, ал.2 от НК. От писмата на лист 5-7 от делото пред СРС, НО, 101
състав се доказва,че НП е било връчено на жалбоподателя Щ.. Данни в този смисъл се
съдържат и в разписката в края на процесното НП, според която на 19.04.2021г.
жалбоподателят лично е получил препис от Наказателното постановление срещу подпис.
Постановлението на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от
25.02.2021г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с
доказателствената сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го кредитира и
приема, че в СРП е била извършена проверка, свързана с процесното деяние, която е
приключила с отказ на прокурора да образува досъдебно производство и материалите са
препратени на ОПП – СДВР.
Констатациите от АУАН Серия GA № 12713 от 30.08.2019г. отчасти намират опора в
кредитираното по-горе Разрешение за временно движение № ********* и същевременно не
се опровергават от нито едно, събрано по делото доказателство. Поради това и на основание
чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема, че АУАН има доказателствена сила за вписаните в него
обстоятелства.
Приложените на 8-10 от делото пред СРС, НО, 101 състав Акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019г. и Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180
от 23.10.2019г. и с № 8121з-515 от 14.05.2018г. имат доказателствена сила за посочените в
тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От Акта за встъпване в длъжност от
29.10.2019г., Заповедта на Министъра на вътрешните работи № 8121К-13180 от 23.10.2019г.
и точка 2.10 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се
доказва, че Гергана Владимирова Борисова е заемала длъжността Началник на 01 група
„Административно – наказателна дейност” на 03 Сектор „Административно обслужване”
към ОПП – СДВР и съответно е имала правомощието да издава Наказателни постановления,
включително и процесното НП.
С оглед нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и наличното по делото Постановление на
СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 25.02.2021г. не е необходимо да
се изследва компетентността на актосъставителя, както и дали АУАН е съставен в сроковете
по чл.34, ал.1 от ЗАНН, дали съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН и дали са изпълнени
изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и без Акт – при отказ на прокурора да
образува наказателно производство – може да се образува административно – наказателно
4
производство.
Показанията на свидетелите С. С. и В. В. (дадени пред СРС, НО, 10 състав в съдебно
заседание на 13.09.2023г.) се явяват неинформативни относно процесното нарушение, тъй
като свидетелите нямат съхранен спомен за проверката на лек автомобил „*** ***“ на бул.
„Ломско шосе“. Последното е логично с оглед естеството и обема на работа на С. и В., както
и на изтеклия период от време от датата на деянието до разпита им пред настоящия съдебен
състав. Въпреки това, обаче, от разпита на тези свидетели се установява как по принцип се
извършва проверка на автомобил с временни табели и в тази част думите на С. и В., като
еднопосочни, житейски достоверни и подкрепени от Разрешението за временно движение №
*********, следва да се кредитират. В останалата част /касателно доказване на елементи от
фактическия състав на конкретното нарушение/ показанията на свидетелите С. и В. се
явяват неинформативни, поради което съдът не ги постави в основата на фактическите и
правните си изводи.
При така установените факти и направения по-горе доказателствен анализ, СРС
достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/.
Доколкото след съставянето на АУАН на 30.08.2019г. е била образувана прокурорска
преписка № 8897/2021г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на
СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 25.02.2021г. и чак тогава е било
съставено процесното Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в
случая разпоредбите от ЗАНН относно АУАН (и най-вече чл.34; чл.40; чл.42; чл.43 от
ЗАНН) се явяват неприложими, тъй като следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено
при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. При така направеното уточнение настоящият съдебен
състав счита, че в случая не следва да се прави преценка дали Актът отговаря на
изискванията на ЗАНН, а само дали по отношение на НП са спазени разписаните в закона
разпоредби.
След служебна проверка СРС, НО, 10 състав прие, че са изпълнени процесуалните
правила на ЗАНН относно издаването на Наказателното постановление. В него нарушението
е ясно и разбираемо описано. Посочени са датата, часа, мястото, посоката на движение на
моторното превозно средство (МПС) и това, че същото е било на път, отворен за
обществено ползване. Отбелязано е, че МПС-то не е било регистрирано по надлежния ред,
като е пояснено, че временните му табели са били с изтекъл срок. Посочен е самият срок на
валидност на временните табели и е цитирано Разрешението за временно движение на
МПС-то. Поради това този състав на СРС приема, че деянието е в достатъчна степен
5
индивидуализирано. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението в обжалваното Наказателно постановление.
Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи : „По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени
в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.” Поради това нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се
счита извършено тогава, когато МПС е било в движение „по пътищата, отворени за
обществено ползване”. Само изтичането на срока на валидност на Разрешението за
временно движение не е достатъчно, за да е реализиран съставът на нарушението по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, ако превозното средство не е в движение. Поради това настоящият съдебен
състав счита, че датата на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е била правилно посочена от
наказващия орган, тъй като това е моментът, когато са реализирани всички елементи от
фактическия състав на нарушението.
Именно с оглед цитираното по-горе съдържание на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
следва, че движението на МПС, което не е регистрирано (респ. е с невалидно /просрочено/
Разрешение за временно движение) е отделно и самостоятелно нарушение от движението на
МПС, което няма регистрационни табели или движението на МПС, за което няма заплатена
пътна такса /винетка/. Това са три самостоятелни нарушения, предвидени в чл.140, ал.1 от
ЗДвП и видно от текстовата част на обжалваното Наказателно постановление в случая
административното обвинение срещу Щ. Щ. касае нарушението по чл.140, ал.1, предл.1 от
ЗДвП.
Водим от изложеното СРС, НО, 10 състав прие, че в настоящия казус не са допуснати
процесуални нарушения в хода на административно - наказателното производство, не са
ограничени правата на нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава
и спорът следва да бъде решен по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП /с оглед
конкретиката на настоящото административно – наказателно обвинение/ е необходимо да се
докаже, че Щ. Щ. Щ. е привел в движение превозно средство по пътищата, отворени за
обществено ползване и че това превозно средство към същата дата не е било надлежно
регистрирано, т.е. че към датата на управление на МПС-то то е било с изтекъл срок на
валидност на Разрешението за временно движение.
Събраните по делото доказателства показват, че жалбоподателят действително на
30.08.2019г. е управлявал лек автомобил „*** ***” с рег. № **** в гр. София по бул.
„Ломско шосе“ с посока на движение от гр. София към гр. Костинброд и че към тази дата за
МПС-то е било издадено Разрешение за временно движение № ********* от 30.07.2019г.
със срок на валидност до 29.08.2019г., което означава, че към 30.08.2019г. МПС-то е било в
изтекъл срок на валидност на Разрешението за временно движение. В Решение №
3593/02.06.2023г. АССГ - III касационен състав приема, че изтичането на срока на валидност
на временните регистрационни табели се приравнява на управление на МПС без надлежна
6
регистрация. Според чл.27, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (на кратко:
Наредба № I-45/24.03.2000г.) след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен
номер същите не могат да се използват. Именно поради това и настоящият съдебен състав
приема, че автомобилът се води без регистрация след крайния срок на разрешението за
временно движение. В случая това е след 29.08.2019г.
От АУАН, както и от Решението за временно движение № ********* се вижда, че на
30.07.2019г. е била направена регистрация на МПС и автомобилът е получил Разрешение за
временно движение със срок на валидност до 29.08.2019г. Според чл.27, ал.5 от Наредба №
I-45/24.03.2000г. след 29.08.2019г. транзитните табели на превозното средство не могат да се
ползват. Като се е движил със същите на 30.08.2019г. в гр. София по бул. „Ломско шосе” с
посока на движение от гр. София към гр. Костинброд водачът на лек автомобил „*** ***” с
рег. № **** е реализирал от обективна страна състава на нарушението по чл.140, ал.1, изр.1,
предл.1 от ЗДвП. От АУАН се установява, че водач на МПС-то е Щ. Щ.. Това обстоятелство
не се оспорва и от самия жалбоподател, нито от останалите, събрани по делото
доказателства.
От субективна страна съдът счита, че е реализиран съставът на вмененото на Щ. Щ.
Щ. нарушение, тъй като по делото се установи, че той е управлявал МПС-то, а според чл.27,
ал.4, изр.2 от Наредба № I-45/24.03.2000г. срокът на валидност на транзитните табели с
регистрационен номер се посочва в Разрешението за временно движение и водачът на МПС-
то е могъл и е бил длъжен да види този срок и да разбере, че е изтекъл на 29.08.2019г.
Гореизложеното означава, че Щ. Щ. е действал при непредпазлива форма на вина и по
аргумент от чл.7 от ЗАНН следва да се приеме, че повдигнатото срещу него
административно – наказателно обвинение е доказано и от субективна страна.
Водим от изложеното съдът прие, че са налице достатъчно доказателства в подкрепа
на административно – наказателното обвинение срещу Щ. за извършено нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Според чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, се наказва с „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с „глоба“ от 200 до 500 лева. Според този
съдебен състав в случая смекчаващи отговорността обстоятелства са изминалият период от
време от датата на деянието до момента, както и че нарушението е било извършено само ден
след изтичане срока на валидност на временните табели. Налице са и отегчаващи
обстоятелства – многобройните предишни нарушения на Щ. по ЗДвП. С оглед
съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната
относителна тежест съдът прие, че на Щ. Щ. Щ. следва да бъдат наложени предвидените в
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП административни наказания в размер над минимума и под
средния размер, предвиден в закона, т.е. „лишаване от право да управлява моторно превозно
7
средство” за срок от 8 месеца и „глоба” в размер на 300 лева. Доколкото , обаче, съдът е
сезиран по жалба на Щ. и съществува забрана за влошаване положението на жалбоподателя,
СРС не може да увеличи размера на наказанията, които административно – наказващият
орган е определил с процесното НП („глоба” в размер на 300 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца). Поради това настоящият съдебен състав не може да
увеличи размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 6 на 8 месеца и
следва, както това наказание, така и другото наказание („глоба“ в размер на 300 лева) да
бъдат потвърдени от съда.
Съгласно чл.6, ал.1, т.5, предл.1 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 на МВР) при управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред - на нарушителя следва да се отнемат 10
контролни точки. Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки,
които подлежат на отнемане при извършено нарушение по чл.175, ал.3, вр. чл.140, ал.1 от
ЗДвП не дава право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства и на това основание на жалбоподателя, освен административните наказания
„глоба” и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, следва да се
отнемат и 10 контролни точки, което е изцяло съвпада с посоченото в процесното НП
касателно приложението на Наредба № Із-2539 на МВР.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.140, ал.1,
пр.1 от ЗДвП. То е довършено в момента, в който Щ. е привел в движение по пътищата,
отворени за обществено ползване въпросното МПС след като е бил изтекъл срокът на
Разрешението за временно движение. Доколкото са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, а смекчаващите не са нито многобройни, нито изключителни, правилно
административно – наказващият орган не е приел, че конкретният случаят е маловажен и
съответно не е приложил чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално. Поради това не е
необходимо да са настъпили вредни последици от него. Ето защото и липсата на такива не
следва да се приема като изключително оневиняващо обстоятелство.
Водим от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че атакуваното
Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло. Въпреки това, доколкото
въззиваемата страна не е претендирала разноски, нито е била представлявана пред съда от
процесуален представител, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по въпроса за
разноските с този съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-005653 от 26.03.2021г.,
издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на Щ. Щ. Щ. на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена
„глоба” в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
(шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и 10 контролни
точки.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9