Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно
отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на седемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Антоанета П., като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гр. д. №
10742 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 80202 от 01.04.2019 г., постановено по гр. д.
№ 63460/2017 г., Софийският
районен съд, 140-ти състав, е уважил предявените от В.В.Г. срещу
П.С.К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 232, ал. 1, предл.
първо ЗЗД и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. второ ЗЗД, като е
осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 250 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2017
г. – до окончателното ѝ погасяване, която сума представлява наемна цена,
дължима за периода от 01.06.2017 г. до 15.08.2017 г., по договор за наем от
24.10.2016 г. на втори етаж от къща, находяща се в гр. София, кв. „*******,
както и сумата от 201,84 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба – 12.09.2017 г. – до окончателното ѝ
погасяване, представляваща разходи, свързани с ползването на вещта, от които 182,84
лв. – консумативни разходи за електрическа енергия за периода от 06.04.2017 г.
до 05.07.2017 г., и 19 лв. – такса за възстановяване на електрическото
захранване. С решението съдът е уважил частично и предявения от В.В.Г. срещу П.С.К.
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, като е осъдил ответницата да заплати на
ищеца сумата от 305 лв., представляваща неустойка, дължима за периода от
01.07.2017 г. до 11.09.2017 г. на основание чл. 2.4 от договора за наем от
24.10.2016 г. за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемната
цена за периода от 01.06.2017 г. до 15.08.2017 г., като е отхвърлил иска за
разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 320 лв. Съдът е
отхвърлил предявения от В.В.Г. срещу П.С.К. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД
за сумата от 33 лв., представляваща неустойка за периода от 09.08.2017 г. до
12.09.2017 г., дължима за забавено изпълнение на задължението на наемателя за
заплащане на разходите, свързани с използването на вещта, както и предявеното
от П.С.К. възражение за съдебно прихващане с насрещно вземане на ответницата
срещу В.В.Г. за възстановяване на платен от наемателя депозит по договора за
наем от 24.10.2016 г. в размер на сумата от 500 лв. С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 882,24 лв. – разноски за първоинстанционното производство
съразмерно на уважената част от предявените искове.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с
която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от П.С.К.,
подадена чрез определения й особен представител адв.М., в която се
правят оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно поради това, че
съдът погрешно е приел, че договорът за наем е прекратен едва на 15.08.2017 г. с
предаване на имота на наемодателя, като не е съобразил разпоредбата на чл. 3.4.
от договора, съгласно която същият се прекратява по право с допускането на
забава по отношение на задължението за заплащане на една вноска за наемната
цена, което в случая е настъпило още на 01.07.2017 г. В този смисъл
жалбоподателката счита, че дори по делото да се възприеме, че между страните е
възникнало наемно правоотношение, то същото е преустановено още на 01.07.2017
г., съответно не е налице основание за заплащане на наемно възнаграждение за
периода от 01.07.2017 г. до 15.08.2017 г. При тези съображения оспорва и
основателността на претендираното вземане за неустойка за забава върху
вземането за наем за периода от 01.07.2017 г. до 15.08.2017 г. На последно
място жалбоподателката възразява срещу възприетите от първоинстанционния съд
съображения за отхвърляне на предявеното в производството възражение за прихващане
с насрещно задължение на ищеца за възстановяване на получения при сключване на
договора за наем депозит в размер на 500 лв., като се противопоставя на
възприетия в обжалваното решение извод за недоказаност на твърденията на
ответницата за реално предаване на сумата. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част, като вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил
от В.В.Г., в който въззиваемият се противопоставя на нейната основателност,
като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, след като съобрази доводите
и твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната
жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на правилността
на първоинстанционното решение съдебният състав намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр с чл.
232, ал. 2, предл. първо ЗЗД
Основателността на предявения за разглеждане иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр с чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за заплащане
на наемно възнаграждение в размер на сумата от 1 250 лв., дължимо за
периода от 01.06.2017 г. до 15.08.2017 г., се обуславя от наличието на наемно
правоотношение между страните по делото за срока на исковия период, произтичащо
от сключен между тях договор за наем, по силата на който ответницата се е
задължила да заплаща на ищеца месечен наем в размер на сумата от 500 лв.
По делото се установява, че на 24.10.2016 г. между В.В.Г.,
от една страна, и П.С.К., от друга, е сключен договор за наем, по силата на
който ищецът се е задължил да предостави на ответницата временното ползване на
процесния имот – втори етаж от къща, находяща се в гр. София, кв. „******* – за
срок от една година, срещу което последната се е задължила да заплаща наемно
възнаграждение в размер на сумата от 500 лв., платимо ежемесечно от 25-то до
30-то число на месеца, за който се отнася съответното плащане. В чл. 3.4. от
договора е предвидено, че при забава в плащането на вноска за наемната цена
повече от един месец от датата на падежа наемодателят може да прекрати договора
едностранно преди изтичане на едногодишния срок.
От показанията на свидетелката И. Р., събрани посредством
разпита ѝ пред първоинстанционния съд, се установява, че при сключване на
договора за наем ключовете от жилището са били предадени на П.С.К., с което ищецът
е изпълнил задължението си да предостави имота във фактическата власт на
наемателя.
Предвид установения в договора за наем срок за заплащане
на наемната цена по делото се установява, че наемното възнаграждение, дължимо
за месец юни 2017г., е станало изискуемо на 30.06.2017 г. Доколкото по делото
не се твърди, съответно не се и установява по отношение на задължението на
ответницата за заплащане на наемната цена за месец юни 2017 г. да е било извършено
плащане, същата е изпаднала в забава за тази вноска считано от 01.07.2017 г.
Съдът не възприема доводите на въззивницата, в насока че наемното
правоотношение се е прекратило по право на основание чл. 3.4 от договора за
наем с неплащане на наемната вноска за месец юни 2017 г. на уговорения падеж,
от една страна, поради това, че страните са обвързали последиците на цитираната
договорна клауза със забавяне на плащането на дължимата наемна цена с повече от
един месец, а от друга, че същите се състоят не в отпадане на наемното
правоотношение независимо от волята на страните по него, а в правото на
наемодателя да прекрати договора едностранно без да предоставя на длъжника допълнителен
срок за изпълнение.
Установените в чл. 3.4 от договора предпоставки за
преустановяване действитето на сключения договор за наем, налагат разбирането,
че в случая е налице съгласие на договарящите за отклонение от диспозитивното
правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, водещо до изключване необходимостта от предоставяне
на допълнителен срок за изпълнение в хипотезата на разваляне на договора поради
допусната от наемателя забава на задължението за заплащане на наемната цена
повече от един месец. Видно от представените по делото писмени дкоазателства, в
това число разписка № 125/PS161200FSJEV от 15.08.2017 г. за връчване на уведомление за
прекратяване на догвора за наем и протокол от 16.08.2017 г., наемодателят е
упражнил правото си да прекрати наемното правоотношение едностранно и при
условията на чл. 3.4 от договора за наем, като на 15.08.2017 г. е отправил до
насрещната страна по договора писмо, съдържащо изявление за прекратяването му в
изложения смисъл. С достигане на уведомлението от 15.08.2017 г. до неговия
адресат, за което по делото се установява да е настъпило на 16.08.2017 г. –
датата на която багажът на наемателката е изнесен от наетото жилище и
фактическата власт върху отдадения под наем недвижим имот е възстановена на
наемодателя – договорът за наем е прекратен. Наемното правоотношение е
преустановено с последиците по чл. 88, ал. 1, изр. 1-во, предл. второ ЗЗД –
занапред, считано от 16.08.2017 г., като П.С.К. е останала задължена за
заплащане на наемната цена за периода от 01.06.2017 г. до 15.08.2017 г.,
възлизаща в общ размер на сумата от 1 250 лв. Доколкото по делото не се
твърди, съответно не се и установява погасяването на задълженията за заплащане
на наемна цена за процесния период, предявения за разглеждане иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр с чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за заплащане
на наемно възнаграждение в размер на сумата от 1 250 лв., дължимо за
периода от 01.06.2017 г. до 15.08.2017 г., се явява основателен за пълния
предявен размер, в която част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Основателността на предявения за разглеждане иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД в обжалваната част за заплащане неустойка възлизаща в
размер на сумата от 305 лв., дължима за периода от 01.07.2017 г. до 11.09.2017
г. за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена за
периода от 01.06.2017 г. до 15.08.2017 г., се обуславя от установяването на
постигната между страните по договора за наем от 24.10.2016 г. валидна уговорка
за заплащането на неустойка в случай на забавено изпълнение на задължението за
заплащане на наемната цена в претендирания размер, както и от наличието на
допусната от наемателя забава в изпълнението на обезпеченото с неустойката вземане,
продължила за времето на исковия период.
По делото се установява, че в чл. 2.4 от сключения между В.В.Г.
и П.С.К. договор за наем от 24.10.2016 г. страните са уговорили, че при забава
в плащането на наемната цена наемателят дължи неустойка за забава в размер на
0,5 %, начислявана ежедневно. Уговорената по този начин неустойка цели да обезпечи
своевременното изпълнение на задължението на наемателя за заплащане на наемната
цена, както и да обезщети наемодателя за вредите от евентуалната забава, с
оглед на което и доколкото същата не уговорена извърн присъщите на института
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съдът намира, че уговорената
в чл. 2.4 от договора за наем неустойка обвързва страните.
Срокът за плащане на наемното възнаграждение е уговорен в
чл. 2.2 от договора за наем, където е предвидено, че наемната цена се заплаща
от 25-то до 30-то число на месеца, за който е дължима. При допуснато от страна
на длъжника неизпълнение същият изпада в забава, считано от 31-во число на
съответния месец, съответно от 1-во число на следващия месец в случай, че
предходния месец няма 31 дни. Задълженията за заплащане на наемната цена за
месец юни, месец юли и месец август 2017 г. са станали изискуеми последователно
на 30.06.2017 г., 30.07.2017 г. и 30.08.2017 г. и доколкото същите не е
изпълнено на падежа длъжникът е изпаднал в забава за заплащането им считано съответно
от 01.07.2017 г., 31.07.2017 г. и 31.08.2017 г. При съобразяване на
последователното изпадане на длъжника в забава в изпълнението на задължението
за заплащане на наемната цена общият размер на неустойката за забава върху
наемните вноски за месец юни, мецес юли и месец август 2017 г., дължима за
периода от 01.07.2017 г. до 11.09.2017 г. възлиза в размер на сумата от 305 лв.
При изложените съображения предявения за разглеждане иск
с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане неустойка, дължима на основание чл.
2.4 от договора за наем от 24.10.2016 г. за периода от 01.07.2017 г. до
11.09.2017 г. за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемната
цена за периода от 01.06.2017 г. до 15.08.2017 г., се явява основателен за
пълния уважен от първоинстанционния съд размер на сумата от 305 лв., в която
част обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Неоснователно е
позоваването на представителя на въззивницата в съдебното заседание пред
въззивния съд на решение по т.дело №2951/2017год. на ІІ ТО на ВКС, тъй като то
се отнася до различен слечай от процесния и за уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
наем и каквато не е уговорката в случая за забено изпълнение на задължение за
дължима наемна цена.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр с чл.
232, ал. 2, предл. второ ЗЗД
Основателността на предявения за разглеждане иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр с чл. 232, ал. 2, предл. второ ЗЗД за заплащане на
сумата от 201,84 лв., представляваща дължими от наемателя разходи, свързани с
ползването на вещта, се обуславя от възникването в срока на наемното
правоотношение на задължение за заплащане на разходи, свързани с ползването на вещта,
в претендирания размер и погасяването им от наемодателя.
При съобрзяване незабавното влизане в сила на договора за
наем, считано от датата на сключването му на 24.10.2016 г., и с оглед
прекратяването му с достигане до наемателя на изявлението на наемодателя за
разваляне на договора, по делото се установява, че договорът за наем е дейсвал
между страните за периода от 24.10.2016 г. до 15.08.2017 г. На основание чл.
232, ал. 2, предл. второ ЗЗД заплащането на разходите, свързани с използването
на вещта за посочения период, се дължи от наемателя.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че за периода от 06.04.2017 г. до 05.07.2017 г. за клиентски №
300016903730, отнасящ се за предоставения за ползване по договора за наем
недвижим имот, е потребена електрическа енергия в размер на сумата от 182,84
лв., платена от наемодателя на 09.08.2017 г. съгласно представена по делото
разписка № 04000619482136/09.08.2017 г., на която дата, съгласно разписка №
04000619482137/09.08.2017 г., същият е заплатил и дължимата такса за
възстановяване на електрическото захвранване на имота, възлизаща в размер на
сумата от 19 лв. Така извършените разходи за имота, доколкото представляват
такива, свързани с ползването на вещта по смисъла на чл. 232, ал. 2, предл.
второ ЗЗД, настъпили са срока на наемното правоотношение и са били заплатени от
наемодателя, следва да бъдат възстановени на последния от наемателя.
При изложените съображения предявения за разглеждане иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр с чл. 232, ал. 2, предл. второ ЗЗД за
заплащане на сумата от 201,84 лв., представляваща дължими от наемателя разходи,
свързани с ползването на вещта, се явява основателен за пълния предявен размер,
в която част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По възражението за прихващане:
Предвид достигнатия от съда извод за основателност на
предявените искове в обжалваната част, са налице предпоставките за произнасяне
по наведеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане с насрещно
вземане на ответницата за възстановяване на платен при сключване на договора за
наем депозит в размер на сумата от 500 лв.
Основателността на възражението за прихващане се обуславя
от установяването на постигната между страните по договора за наем от 24.10.2016
г. уговорка за внасяне на подлежащ на възстановяване при прекратяване на
наемното правоотношение депозит в размер на сумата от 500 лв. и реалното му
заплащане от наемателя.
В чл. 2.5 от договора за наем от 24.10.2016 г. страните
са постигнали уговорка при сключването му наематлят да заплати на наемодателя
безлихвен депозит в размер на сумата от 500 лв., който да му бъде възстановен
при прекратяване на наемното правоотношение. По делото обаче не се установява
уговореният депозит да е бил реално заплатен от наемателя. Настоящият състав не
възприема доводите на въззивната жалбоподателка, че писменият документ,
обективиращ договора за наем, следва да се разглежда като разписка за
получаване на сумата на депозита от наемодателя, доколкото в документа не се
съдържа негово изявление в посочения смисъл. Напротив, от показанията на
свидетелката И. Р., присъствала при сключването на процесния договор за наем,
се установява, че уговореният депозит не бил платен на наемодателя при
подписване на договора, тъй като наемателката заявила, че не разполагала с
необходимата за заплащането му сума.
По изложените съображения настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявеното от П.С.К. възражение
за съдебно прихващане със сумата от 500 лв., представляваща подлежащ на
възстановяване при прекратяване на договора за наем от 24.10.2016 г. депозит, в
която част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При неоснователност на въззивната жалба не се дължат
разноски на въззивницата. При отсъствието на искане за присъждане на разноски за
въззивното производство от страна на възиваемия, такива не следва да бъдат
присъждани и на последния.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 80202 от 01.04.2019 г., на СРС, 140-ти
състав, постановено по гр. д. № 63460/2017 г. по описа на Софийски районен съд
в обжалваната част.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.