№ 110
гр. Пловдив, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500144 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 1514/13.12.2024 г., постановено по гр.д. №
286/2023 г. на ОС-Пловдив, с което е осъдена П на Р****** да заплати на К. К.
Н. сумата 130 000 лв. като обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за
неимуществени вреди, произтекли от неоснователно повдигнато й обвинение
по ДП № ********* г. по описа на СДВР, пр.пр. № ******** г. на
Специализираната прокуратура, разглеждането на което е продължено от
ГД“НП“-МВР под № ********., за това, че в периода от месец януари 2014 г.
до 28.03.2016 г. на територията на страната в качеството си на длъжностно
лице съдия по вписванията при „А Ва“ заедно с М И А и Н В С участвала в
организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три лица
с цел да вършат съгласувано в страната престъпления против собствеността,
раздел Четвърти „Измама“ по смисъла на чл.212 от НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е
създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице – престъпление по
чл. 321,ал.3,пр.2 и пр.4, т.2 във вр. с ал.2 от НК, производството по което е
прекратено с постановление от 21.01.2021 г. по пр.пр. № ******** г. на
1
Специализираната прокуратура, влязло в сила на 23.04.2021 г., поради
недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва от 23.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, като над уважение до пълния предявен размер от
150 000 лв. е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ като неоснователен, както и е осъдена П на Р****** да заплати на К.
К. Н. сумата 10 лв. –разноски за заплатена по производстото ДТ и сумата
4 711,38 лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважения иск.
Жалбоподателят П на ** моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която П на ** е осъдена да
заплати на К. К. Н. сумата 130 000 лв. като обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ за неимуществени вреди, произтекли от неоснователно повдигнато й
обвинение по ДП № ********* г. по описа на СДВР, пр.пр.№******** г. на
Специализирана прокуратура, разглеждането на което е продължено от
ГД“НП“-МВР под № ********., за това, че в периода от месец януари 2014 г.
до 28.03.2016 г. на територията на страната в качеството си на длъжностно
лице – съдия по вписванията при Агенцията по вписванията, заедно с М И А и
Н В С участвала в организирана престъпна група – структурирано трайно
сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления
против собствеността, раздел Четвърти „Измама“ по смисъла на чл.212 от НК,
за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,
като трупата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице –
престъпление по чл.321,ал.3,пр.2 и пр.4,т.2 във вр. с ал.2 от НК,
производството по което е прекратено с постановление от 21.01.2021 г. по
пр.пр.№******** г. на Специализираната прокуратура, влязло в сила на
23.04.2021 г., поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва
от 23.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в частта му за
разноските, с която е осъдена П на ** да заплати на К. К. Н. сумата 10 лв.-
разноски за заплатена по производството ДТ и сумата 4 711,38 лв.-разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск, по
съображения, изложени в подадената на 30.12.2024 г. въззивна жалба, и да
бъде постановено от апелативния съд решение, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло, евентуално, да се намали размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Като ответник в производството пред
окръжния съд оспорва предявените от К. Н. искове и моли те да бъдат
2
отхвърлени като неоснователни.
Ответникът по тази въззивна жалба моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Жалбоподателката К. К. Н. моли решението на окръжния съд да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която
предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за размера над 130 000 лв. до
пълния предявен размер от 150 000 лв., ведно със законна лихва, както и в
частта му за разноските, по съображенията, изложени в подадената на
29.01.2025 г. въззивна жалба. Като ищца в производството пред окръжния съд
предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
2,ал.1, т.3,предл.3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150
000 лв. за претърпени болки и страдания вследствие на воденото срещу нея
наказателно производство, произтекли от неоснователно повдигнато й
обвинение по ДП № ********* г. по описа на СДВР, пр.пр.№******** г. на
Специализирана прокуратура, разглеждането на което е продължено от
ГД“НП“-МВР под № ********., за това, че в периода от месец януари 2014 г.
до 28.03.2016 г. на територията на страната в качеството си на длъжностно
лице – съдия по вписванията при Агенцията по вписванията, заедно с М И А и
Н В С участвала в организирана престъпна група – структурирано трайно
сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления
против собствеността, раздел Четвърти „Измама“ по смисъла на чл.212 от НК,
за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,
като трупата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице –
престъпление по чл.321,ал.3,пр.2 и пр.4,т.2 във вр. с ал.2 от НК,
производството по което е прекратено с постановление от 21.01.2021 г. по
пр.пр.№******** г. на Специализираната прокуратура, влязло в сила на
23.04.2021 г., поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва
от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба П на *** моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
3
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че срещу ищцата К. Н. е било водено
наказателно производство по ДП № ********* г. по описа на СДВР, пр.пр.
№******** г. на Специализирана прокуратура, разглеждането на което е
продължено от ГД“НП“-МВР под № ********., по което тя на 29.03.2016 г. е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 321,ал.3,пр.2 и пр.4,т.2 във
вр. с ал.2 от НК, което наказателно производство по отношение на нея е било
прекратено с постановление на прокурор от СП-гр.София от 22.01.2021 г. на
основание чл.243,ал.1,т.2 от НК (когато прокурорът намери, че обвинението
не е доказано). Няма спор понастоящем, че това постановление е влязло в сила
на 23.04.2021 г.
С подадената на 31.01.2023 г. искова молба ищцата твърди, че тя е юрист
и към 28.03.2016 г. работи (от 2009 г.) като съдия по вписванията в С В - С,
като преди това в периода 2001 г.-2009 г. е била съдия по вписванията в СВ-
Пловдив, а от 1998 г. до 2001 г. е била адвокат в А - П Твърди, че към този
момент живее с М И А под наем в апартамент в гр. София. Твърди, че от 1988
г. е диагностицирана с хронично автоимунно заболяване Л, като при нея са
засегнати ставите и мускулите, което заболяване от 2002 г. до предприемането
на действия от П против нея на 28.03.2016 г. тя поддържа дълго време в
ремисия под лекарски контрол. Твърди, че на 25.03.2016 г. в Следствения
отдел при Специализираната прокуратура е образявено ********** по описа
на СДВР, пр.пр. № ******** г. на СП. Твърди, че на същата дата 25.03.2016 г.
тя е претърпяла операция за отстраняване на доброкачествен тумор в болница
в гр.Пловдив с оглед предприемане след това на ин-витро процедура, изписана
е на 27.03.2016 г. с предписано домашно лечение в продължение на месец и
затова остава в дома на майка си в с. Б. Твърди, че на 28.03.2016 г. в дома й
идват полицейски служители и извършват процесуално-следствени действия
по претърсване и изземване в къщата и в автомобила й, които продължават
повече от час в присъствието на възрастната й майка (на 84 години) и на
съседи, повикани като поемни лица, при които са иззети вещи и документи.
Твърди, че на същия ден за извършени процесуално-следствени действия й в
дома в гр.София, в който тя живее, в присъствието на М А и от там е иззет
4
личният й компютър, който тя използва служебно. Твърди, че към 21,30 часа й
е връчена заповед и тя е задържана за срок до 24 часа в РПУ в Пловдив.
Твърди, че на следваща сутрин е откарана с полицейски автомобил до СДВР и
с постановление от 29.03.2016 г. е привлечена в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.321,ал.3,пр.2 и пр.4,т.2 във вр. с ал.2 от НК – участие в
качеството й на длъжностно лице в ОПГ заедно с М А (с когото живее на
семейни начала) и с Н В С в периода от месец януари на 2014 г. до 20.03.2016
г. на територията на страната, с цел съгласувано извършване на престъпления
против собствеността – измама, за които е предвидено лишаване от свобода
повече от 3 години, като групата е създадена с користна цел и в нея участва
длъжностно лице. Твърди, че с прокурорския акт и е наложена МНО
прокурорско задържане за 72 часа, която тя изтърпява в ареста в гр.София.
Твърди, че стресът, преживян от задържането й и от предприетите срещу нея
действия на П, водят до възстановяване на симптомите на заболяването, като
при престоя й в ареста ставите й се подуват силно, болките в ставите и
мускулите се обострят, поради което се налага да потърси лекарска помощ и
да й бъдат предписани обезболяващи медикаменти. Твърди, че постановление
от 1.04.2016 г. на СП й е определена МНО парична гаранция в размер на 4 000
лв., намалена след обжалване от нея на 1000 лв. Твърди, че във връзка с
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление в качеството й на
длъжностно лице със заповед от 14.04.2016 г. на министъра на правосъдието
тя е отстранена от длъжност до приключване на наказателното производство
против нея. Твърди, че след прекратяването с постановление от 22.01.2021 г.
на прокурор от СП на наказателното производство в частта му, в която то е
водено против нея и й е повдигнато обвинението за престъпление по
чл.321,ал.3,пр.2 и пр.4, т.2 във вр. с ал.2 от НК, със заповед от 4.06.2021 г. тя е
възстановена на заеманата от нея длъжност. Твърди, че с привличането й като
обвиняема и задържането й първоначално за 24 часа в РПУ в Пловдив, а
впоследствие за 72 часа в ареста, й е нанесен тежък емоционален стрес.
Твърди, че в резултат от проведеното ДП тя силно се е променила, видимо е
отслабнала, сринала се е психически. Твърди, че е преживяла случилото се
изключително тежко, защото се е ползвала с отлична репутация като съдия
вписванията, била е човек със самочувствие, уважаван от колегите си, имала е
амбиции и планове за кариерно развитие като нотариус или съдия, изградила е
имидж на добросъвестен служител. Твърди, че по време на престоя й в ареста
5
тя не се храни, не може да спи от преживения стрес и от болки в ставите и
мускулите, заради които и е затруднена в условията на ареста да извършва
своя ежедневен тоалет в нейното състояние на получен пристъп на болестта Л,
който продължава впоследствие като хронично влошаване, както и в първия
ден не разполага с дрехи, лекарства и санитарни принадлежности, които са
особено необходими в нейното състояние след претърпяната операция.
Твърди, че поради отстраняването й от длъжност заради разследването за
неизвестен период тя е загубила единствения си източник на постоянни
доходи и стресът от това се засилва поради необходимостта да плати и сумата
за парична гаранция за наложената й МНО и липсата на нейни спестявания и
задължението за плащане по потребителски кредит в размер на 3 000 лв., което
наложило тя да вземе пари на заем от свой братовчед. Твърди, че
единственият източник на средства за издръжката и на ищцата е била
пенсията на нейната майка, както и парични средства взаем от нейни
приятели. Твърди, че впоследствие на 18.10.2016 г. с ЕР на ТЕЛК й е
определена 94% трайно намалена работоспособност и тя започва да получава
инвалидна пенсия, която става единственият й доход до 4.06.2021 г., когато е
възстановена на заеманата от нея длъжност и на основание чл. 288,ал.2 от ЗСВ
й е заплатено трудово възнаграждение за периода на отстраняване. Твърди, че
поради неизвестния период на провеждането му и неясния му край, както и
поради преживения стрес, тя е отложила предприемането през 2016 г. на ин-
витро процедура, за успешното провеждане на каквато е имала шансове с
оглед възрастта й към онзи момент (46 години), а към прекратяването на
наказателното производство през 2021 г. вече е била на възраст, при която
шансовете за успех от такава процедура са драматично намалели. Твърди, че
безизходицата, в която е поставена, налага тя да ползва психологична и
психиатрична помощ, като няколко месеца след престоя й в ареста, през 2016
г. постъпва за около месец в Ц - П. Твърди, че вследствие на силния стрес
изпада в дълбока депресия, не иска да се среща с никого, да излиза от дома си,
срамува се от колеги, съседи и приятели, от общителен и жизнерадостен човек
се превръща в мрачна и потисната личност, изпитва чувство на безполезност и
малоценност,както и вина за притесненията и негативните емоции, които
причинява на семейството си. Твърди, че освен влошаването на психичното й
състояние се срива и здравето й и през месец май на 2016 г. тя постъпва в
клиника по ревматология за лечение на тежкото заболяване Л, от което страда,
6
където й е назначена трайна терапия. Твърди, че през месец април на 2019 г. в
резултат на остра болка в кръста се налага да бъде хоспитализирана и
лекувана в отделение по неврология в болница в гр. Пловдив, както и че в
периода от месец май на 2016 г. до 5.11.2021 г. претърпява серия от
хоспитализации във връзка с обостряне на болките в ставите и мускулите й
поради влошаване на тежкото заболяване, от което страда. Твърди, че преди
образуването на ДП срещу нея тя е заемала отговорна длъжност като съдия по
вписванията, била е с перспектива за растеж в професията, имала е амбиции за
кариерно развитие и като нотариус или съдия и затова се е явявала на
конкурси за такива длъжности, а след воденото срещу нея ДП от ангажиран и
деен човек се превръща в безнадеждна личност, страдаща от множество
заболявания, претърпява срив по социалната стълбица, което води до промяна
в самочувствието й. Твърди, че са били публикувани статии в различни
електронни издания, свързани с провежданото ДП, в които фигурира името й,
които са станали достояние на широк кръг лица, в резултат на което е изпитала
срам и неудобство от опетняване на доброто й име в обществото, в
професионалната общност и сред близките й, повод за които публикации са
дали предприетите от органите на П действия, поради което следва да се
ангажира нейната отговорност. Твърди, че образуваното ДП оставя дълбока
емоционална травма, срива нейното самочувствие и я променя безвъзвратно,
като през този период е налице сериозно негативно въздействие върху
психиката, здравето, финансовото състояние, социалната и професионална
реализация, което я променя завинаги, като дори прекратяването на ДП не
успява да премахне у нея чувството, че има негативна атестация в обществото.
Посочени са в исковата молба случаи, които според ищцата са подобни, и
какви обезщетения са били присъдени. Ищцата претендира за присъждане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, които са пряка
последица от образуваното и водено срещу нея ДП, в размер на 150 000 лв.
С подадения на 4.04.2023 г. писмен отговор от страна на ответника по
делото П на ** претенциите се оспорват като неоснователни, недоказани по
основание и размер. Заявено е, че ангажираните от ищцата доказателства не
установяват безспорно и категорично действително претърпени вреди като
пряк и непосредствен резултат от обвинението. Твърди се, че приложената
медицинска документация не доказва непосредствена причинно-следтвена
връзка между обвинението, воденото срещу ищцата наказателно производство
7
и влошеното й здравословно състояние, като здравословните проблеми на
ищцата датират от 1988 г. и 2000 г., много преди повдигане на обвинението
срещу нея на 29.03.2016 г. Твърди, че вредите от отстраняване на ищцата от
длъжност не са в причинна връзка с повдигнатото обвинение, доколкото
органът по назначаването й е действал при условията на оперативна
самостоятелност, тъй като законодателят е оставил изцяло в негова
компетентност преценката дали да отстрани или не ищцата от заеманата от
нея длъжност. Заявено е, че относно вреди от твърдяното отлагане на ин-витро
процедура липсват доказателства, че то е в резултат на повдигнатото
обвинение. Твърди се, че по начало публичните личности за разлика от
частните лица са изложени на много по-голям интерес от страна на
обществото и медиите именно във връзка със заеманата от тях длъжност или
позиция в обществения живот, поради което не може да се търси отговорност
на П за публикувани от медиите статии, като в случая приложените
публикации са във връзка с предоставяне на информация за прекратяване на
производството, а не във връзка с повдигнатото обвинение. Твърди се, че
претендираното от ищцата обезщетение в размер на 150 000 лв. е силно
завишено и не отговаря на твърдените от нея понесени вреди, както и на
икономическия стандарт в страната. Заявено е, че наказателното производство
с продължителност 4 години и 10 месеца не е извън разумния срок, като за
ищцата същото е приключило още на досъдебната фаза на процеса. Заявено е,
че взетата мярка за неотклонение парична гаранция не е довела до
ограничаване правата на ищцата. Посочено е, че П не може да носи
отговорност за начина, по който е извършено претърсването и изземване в
дома на ищцата, като задържането й е било за непродължителен период от
време – 72 часа. Твърди, че размер на обезщетение от 150 000 лв. ведно с
лихвата върху сумата не е в съответствие с чл.52 от ЗЗД и съдебната практика
в аналогични случаи.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, че предявеният иск по чл.
2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен и П дължи на ищцата обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в размер на 130 000 лв. Окръжният съд
отчита, че на ищцата е повдигнато обвинение в извършване на тежко
престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК (тъй като за него е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от 5 години) и че с влязло в сила на
8
23.04.2021 г. постановление наказателното производство против ищцата е
прекратено на основание чл.243,ал.1,т.2от НПК – поради недоказаност на
обвинението. При изследването на представената по делото от ищцата и по
нейно искане медицинска документация съдът констатира, че на 18.10.2016 г.
ищцата се е явила пред ТЕЛК и й е определена 94% намалена
работоспособност, включително за смесено тревожно депресивно
разстройство, като в графата анамнеза е удостоверено въз основа на
съобщеното от нея на същата дата пред комисията, че от няколко години във
връзка със служебни натоварвания била постоянно тревожна, не спяла,
изпотявала се, имала вариращо РР, чувствала се потисната, смятала, че не се
справя с ангажиментите си, лекувана е в ПК през месец април на 2016 г. Въз
основа на протокола за личен обиск на ищцата от 28.03.2016 г., на решението
на ТЕЛК от 18.10.2016 г. и на епикриза от ЦПЗ-Пловдив от 20.05.2016 г. съдът
приема за установено, че при обиска на 28.03.2016 г. у ищцата е намерен
блистер на медикамента Ксанакс, непълен, 1 брой, нейна собственост, тя е
направила посоченото по-горе изявление пред ТЕЛК и ТЕЛК е потвърдила
диагностицираното при пролежаването й в ЦПЗ-Пловдив в периода 25.04.2016
г.-20.05.2016 г. психично заболяване „Смесено тревожно-депресивно
разстройство“, от което следва, че то е било налично у ищцата към датата на
задържането й и е невярно твърдението в исковата молба, че тя е търсила
психична и психиатрична помощ поради безизходицата, в която е поставена
вследствие на незаконно започнатото срещу нея наказателно преследване.
Съдът преценява, че не кореспондира на приетите като доказателства
медицински документи и на заключението на вещото лице от СМЕ и
твърдението на ищцата, че здравето й се срива в резултат на незаконното
обвинение. Съдът приема, че не се установява закономерна връзка между
диагностицираното при ищцата общо забовяване „Увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия“ при пролежаването й в лечебно заведение през септември на
2016 г. и април на 2019 г. и образуваното досъдебно производство, тъй като в
основата на тази увреда стои дегенеративен процес, а припадъкът на ищцата
на 20.08.2021 г. поради ниско кръвно е станал почти седем месеца след датата
на приключване на наказателното производство срещу нея. Съдът посочва, че
според заключенията на СМЕ с оглед идентичността на резултатите от
изследванията при многократните хоспитализации на ищцата през периода не
9
се наблюдава прогресиращ ход на заболяването системен Л, не е налице тежко
или сериозно активиране на заболяването, тъй като в нито една епикриза,
издадена при многобройните болнични пролежавания на ищцата, не е
предписано лечение за дома, по-скоро има някаква ниска активност на
заболяването заради имунологична активност и заради болките по ставите,
които стресът донякъде е активирал. Съдът приема за недоказани твърденията
на ищцата за медийно отразяване на образуваното срещу нея досъдебно
производство, тъй като от приетите по делото две статии, публикувани в
сайтове, се установява, че медиен интерес е проявен само с оглед
прекратяване на образуваното срещу нея ДП и в тях се поставят риторични
въпроси с цел да се поставят под съмнение действията на П във връзка с
прекратяване на наказателното производство срещу ищцата, поради което не
може да се приеме, че зад тези публикации стоят длъжностни лица на
ответника, а се касае за упражняване на правото по чл.41 от Конституцията на
страната за търсене, получаване и разпространяване на информация. Изводът
на окръжния съд е, че вследствие на незаконно повдигнатото й обвинение
ищцата е преживяла силен стрес от неочакваното и внезапно нахлуване в
личното й пространство посредством прилагането от страна на полицейските
органи на два от предвидените в чл.136,ал.1 от НПК способи за събиране на
доказателства – претърсване на личния й автомобил и на жилищата й в Б и
София, а след това и чрез полицейското й задържане за срок от 24 часа и
последвалото го вземане спрямо нея на две мерки за неотклонение,
регламентирани в чл.58,т.4 и т.2 от НПК - задържане под стража и гаранция,
които процесуално-следствени действия са извършени три дена след като й е
направена операция, вследствие на което у нея се е засилил ставно-болковият
синдром от наличното й автоимунно заболяване системен Л, персистирало е и
наличното към датата на полицейското задържане психично заболяване
смесено тревожно-депресивно разстройство, сринала се психически,
настъпили са промени в характера й – затворила се в себе си и не искала да
вижда никой, загубила веселия си нрав, изнервила се, не можела да спи
спокойно, провалили се плановете й за кариерно развитие и за създаване на
поколение, била е отстранена от работа поради привличането й като
обвиняема и на 46 години изпаднала във финансова зависимост от майка си,
тъй като за период от полече от половин година била лишена от доходи, а
имала и заем за изплащане, което допълнително психически я травмирало, при
10
което са накърнени основни нейни права на гражданин на страната – правото
й на неприкосновеност на личния живот съгласно чл.32,ал.1 от Конституцията
със засягане на честта и достойнството й, правото на неприкосновеност на
жилището по чл.33,ал.1 от Конституцията, правото й по чл.35,ал.1 от
Конституцята на свободно избиране на местожителството и на свободно
придвижване на територията на страната за времето на полицейското й
задържане и на задържането й под стража, както и правото й на труд по
чл.48,ал.1 от Конституцията, в резултат на което в неимуществената й сфера са
настъпили негативни последици, надхвърлящи обичайните в хипотезата на
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ – причинени са й изключителни неудобства и душевни
терзания, от които тя се е сринала психически, накърнено е името й, променен
е обичайният й ритъм на живот, провалени са нейни лични и професионални
планове. При определяне на размера на обезщетението окръжният съд отчита,
че ищцата е обвинена в извършването на 1 тежко умишлено престъпление,
наказателното производство от момента на предприетите срещу ищцата
процесуално-следствени действия на 28.03.2016 г. до прекратяването му с
влязло в сила на 23.04.2021 г. постановление е продължило общо 5 години и
26 дни и това е изключително дълъг период предвид обстоятелството, че
съобразно данните по делото след изтичане на срока от 72-часовото
задържане на ищцата с нейно участие не са извършвани никакви процесуално-
следствени действия, спрямо нея е приложена принудителна административна
мярка полицейско задържане, както и са взети две мерки за неотклонение –
задържане под стража и гаранция, първата от които е най-тежката, тя е съдия
по вписванията и повдигнатото й обвинение е за престъпление в областта на
професионалната й реализация, това е довело до прекършване на желанието й
за по-нататъшно кариерно развитие, включително до завръщането й на
старата й месторабота след възстановяването на заеманата длъжност, ищцата
не е публична личност, поради което образуваното срещу нея наказателно
производство не е предизвикало никакъв обществен отзвук, но то е поради
отстраняването й от длъжност е станало известно освен на нейните близки,
съседи и приятели, но и на професионалното й обкръжение и затова честта и
достойнството й са засегнати повече от обичайното, случилото се е повлияло
и върху социалното й функциониране, тя се е самоизолирала, включително и
за да се предпази, настъпила е промяна и в начина й на живот – останала е без
работа по време на цялото наказателно производство, а за период от повече от
11
половин година и без доходи, което я е поставило във финансова зависимост,
въпреки оправдаването й обаче тя не само няма амбиция, но не е в състояние
да продължи да се реализира професионално. Съдът отчита и че
незаконосъобразно повдигнатото й обвинение не е довело до твърдяното в
исковата молба сриване на здравето на ищцата, но неминуемо е повлияло
негативно на здравния й статус, тъй като оплакванията й от наличното към
датата на полицейското й задържане общо заболяване смесено тревожно-
депресивно разстройство, изразяващи се в напрегнатост, безпокойство,
тревожност, безсъние, липса на настроение, несправяне с ежедневни
ангажименти, са персистирали, а от преживения силен стрес от неочакваното
и внезапно полицейско задържане и задържането й под стража се е засилил
ставно-болковият синдром от заболяването й системен Л, с което тя е
диагностицирана през 1988 г. С оглед големия интензитет, не малката
продължителност на страданията, персистирането и обострянето на
оплакванията от наличните у нея две общи заболявания, настъпилите промени
в социалното й функциониране, включително и поради отстраняването й от
работа за времето от 14.04.2016 г. до 17.06.2021 г., в начина й и в качеството й
на живот, препятстването на възможността да създаде поколение и по-
значителното засягане на честта и достойнството й, в съответствие с критерия
за справедливост съдът намира, че дължимото обезщетение за репариране на
установените неимуществени вреди следва да е в размер на 130 000 лв., за
който размер искът следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 150 000 лв. Съдът приема, че върху сумата се
дължи присъждане и на законна лихва от датата на влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство 23.04.2021 г.
С подадената на 30.12.2024 г. въззивна жалба жалбоподателят П на **
твърди, че решението е неправилно в частите му, с които окръжният съд е
уважил исковете на ищцата. Посочено е, че съдът не е приел за доказани
твърденията на ищцата, че здравето й рязко се влошава в резултат от
повдигнатото й обвинение, както и твърденията, свързани с медийните
публикации по темата. Заявено е, че като се изключат показанията на
разпитаните четирима свидетели, липсват доказателства за установяване на
приетите за установени от съда вреди и причинна им връзка с обвинението.
Заявено е, че с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът е следвало да
прецени с особено внимание показанията на свидетелката Н Н., която е майка
12
на ищцата и следва да се има предвид възможната нейна заинтересованост от
изхода на делото, както и да ги съпостави с всички други доказателства
поделото. Заявено е, че другите три свидетелки са близки на ищцата и е
очевиден стремежът с показанията си да подпомогнат тезата на ищцата и
техните показания не са проверени, респективно подкрепени от други
доказателства. Твърди се, че заключението на СМЕ също не подкрепя
твърденията на ищцата. Посочено е, че в решението е прието, че въпреки че
формално ДП е продължило над 5 години, реално процесуални действия по
него, насочени пряко срещу ищцата, почти не са извършвани. Заявено е, че е
невярно приетото от окръжния съд - по отношение на ищцата не са взимани
две мерки за неотклонение по чл.58,т.4 и т.2 от НПК – задържане под стража и
гаранция, а мярката за неотклонение е само и единствено парична гаранция в
размер на 4 000 лв., която след обжалване е намалена на 1000 лв. Посочено е,
че задържането по чл.72 от ЗМВР и последващото от 72 часа от страна на П не
са мерки за неотклонение. Заявено е, че за твърдените вреди от влошеното
психично състояние, както и влошеното здраве на ищцата, липсват
доказателства, че това влошаване е в резултат на повдигнатото обвинение.
Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение следва да бъде намален
до неговия разумен минимум, съответстващ на принципите за справедливост
по чл.52 от ЗЗД, тъй като той е силно завишен, не съответства на вредите,
които са твърди да е претърпяла ищцата, и на съдебната практика в
аналогични случаи, като са посочени конкретно четири решения на ВКС –
решение № 79/6.02.2024 г. по гр.д. № 4853/2022 г., 4 ГО, решение №
50017/21.02.2023 г. по гр.д. №1090/2022 г., 3 ГО, решение № 19/23.07.2019 г.
по гр.д. № 2026/2018 г., 3 ГО и решение № 869/24.11.2009 г. по ч.гр.д. №
1576/2008 г., 3 ГО. Поддържа се заявеното пред окръжния съд възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищцата, което
възражение е оставено без уважение от окръжния съд с обжалваното съдебно
решение.
С подадената на 29.01.2025 г. въззивна жалба жалбоподателката Н.
обжалва решението на окръжния съд в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за размера над 130 000 лв. до пълния предявен размер 150 000 лв.
Твърди се, че определеният от окръжния съд размер на обезщетението е
занижен в противоречие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Заявено
13
е, че в случая анализът на окръжния съд не съдържа съпоставка с други сходни
казуси. Посочени са с оглед необходимостта от извършване на сравнителен
анализ относно размера на присъденото обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ казусите по присъждане на обезщетения за неимуществени вреди на
съдия П С (250 000 лв. съгласно решение на САС от 29.10.2021 г. по в.гр.д. №
2773/2019 г.), на бившата районна прокурорка на Л В К (150 000 лв.), на
бившия военен министър Н Ц (100 000 лв. съгласно решение № 41/5.01.2018 г.
на САС по в.гр.д. № 2582/2017 г. и определение № 781/20.11.2018 г. на ВКС по
гр.д. № 1720/2018 г.). Изложени са отново твърденията, изложени в исковата
молба (т.III от исковата молба), как конкретно е увредена правната сфера на
ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от П при обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
Съгласно нормата на чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява
срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. В случая е безспорно, че срещу ищцата К. Н. от П е
повдигнато обвинение на 29.03.2016 г. в извършване на престъпление по чл.
321,ал.3,пр.2 и пр.4, т.2 във вр. с ал.2 от НК и че наказателното производство
срещу нея е прекратено с постановлението от 22.01.2021 г. на прокурор от
Специализираната прокуратура, влязло в сила на 23.04.2021 г., на основание
чл.243,ал.1,т.2 от НПК (поради недоказаност на обвинението), тъй като е
прието, че липсата на достатъчно доказателства за наличието на изискуемите
от закона характеристики относно обвиняемата Н. в случая изключва
квалифицирането на извършената от нея престъпна дейност като
престъпление по чл.321 от НК. Налице са следователно основания за
ангажиране на отговорност на П на ** при условията на чл.2,ал.1,т.3, предл.3
от ЗОДОВ. Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, поради което обезщетение следва
да бъде присъдено.
Ищцата Н. претендира за присъждане на обезщетение за претърпени от
воденето на наказателното производство неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания, изразяващи се в тежък емоционален стрес, психически
14
срив, притеснения поради отстраняването й от длъжност със загуба на дохода
й и оставане без средства, несигурност и отлагане затова на предприемане на
ин-витро процедура, необходимост поради поставянето й в безизходица да
ползва психологична и психиатрична помощ, унижение и срам пред близки,
съседи, приятели, познати и колеги, развиване на чувство за вина към
близките си, срив в нейното здраве, загуба на амбиции за професионално
развитие, понасяне на дълбока емоционална травма, срив на самочувствието и
необратима промяна в нея завинаги. По начало наличието на отрицателни
стресови преживявания, притеснения и напрежение по време на провеждано
наказателно производство е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с
нормална психика и не се нуждае от специално доказване. Безспорно е, че в
хода на наказателното производство Н. не се е признавала за виновна.
Несъмнено е, че провеждането на наказателното производство за тежко
престъпление, за каквото е привлечена ищцата като обвиняема с
постановление от 29.03.2016 г. – престъпление по чл.321,ал.3,пр.2 и пр.4,т.2
във вр. с ал.2 от НК – участие в качеството й на длъжностно лице в ОПГ
заедно с М А (с когото живее на семейни начала) и с Н В С в периода от месец
януари на 2014 г. до 20.03.2016 г. на територията на страната, с цел
съгласувано извършване на престъпления против собствеността – измама,
като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице - за
което е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, е
причинило на ищцата стрес и притеснения. Ищцата не заявява твърдение и не
предявява претенция за определяне и присъждане на обезщетението и поради
търпени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок съгласно чл.6,§1 от ЕКЗПЧ при условията на чл.2б от ЗОДОВ.
Затова при разглеждането на предявената претенция с правно основание
чл.2,ал.1,т.3,предл.3 от ЗОДОВ обстоятелството относно продължителността
на провежданото срещу ищцата наказателно производство следва да се
преценява само с оглед определяне на тежестта на отговорността на ответника
и дали тази продължителност обосновава по-голям размер на обезщетението.
Видно е от приетите в първоинстанционното производство представени
от ищцата с исковата молба и с молба от 26.09.2023 г. в копия писмени
доказателства– документи от наказателното производство, досъдебното
производство е образувано с постановление от 25.03.2016 г. (л.627 от досието
на делото на ПОС), на 28.03.2016 г. в присъствието на ищцата са извършени
15
претърсване и изземване относно лекия автомобил и къщата на ищцата в с. Б
(л.634 и 636), със заповед на органите на МВР-Пловдив от 28.03.2016 г.
ищцата е задържана до 24 часа (л.649) и й е извършен личен обиск (л.651), със
заповед от 29.03.2016 г. ищцата е задържана до 24 часа от органите на МВР-
гр.София съгласно чл.72 от ЗМВР (л.645), на 29.03.2016 г. е извършен личен
обиск на ищцата (л.648), с постановление от 29.03.2016 г. (л.664) ищцата е
привлечена като обвиняема в извършване на престъпление от общ характер, а
именно че в периода от месец януари на 2014 г. до 28.03.2016 г. на територията
на страната в качеството си на длъжностно лице съдия по вписванията при А
Ва, заедно с М И А и Н В С участвала в организирана престъпна група –
структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления против собствеността – Раздел четвърти измама по
смисъла на чл.212 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и в нея
участва длъжностно лице – престъпление по чл.321,ал.3,пр.2 и пр.4, т.2 във вр.
с ал.2 от НК, като постановлението й е връчено на същата дата 29.03.2016 г.,
ищцата е разпитана в качеството на обвиняема на 29.03.2016 г. (протокол на
л.665), с постановление на прокурор от 29.03.2016 г. (л.667) ищцата е
задържана за срок до 72 часа. Видно е от постановлението на прокурора от
29.03.2016 г., че задържането на ищцата (и другите двама обвиняеми) е за срок
до 72 часа и до довеждането им пред съда, считано от часа на привличане към
наказателна отговорност на всеки един от тях, и е на основание чл.64,ал.2 във
вр. с ал.1, вр.чл.63,ал.1 от НПК и чл.199 от НПК. Разпоредба на чл.64 от НПК
в редакцията й към посочената дата урежда взимането на мярка за
неотклонение задържане под стража в досъдебното производство, но съгласно
чл. 64,ал.1 от НПК мярката за неотклонение задържане под стража в
досъдебното производство се взима само от съдия (от съответния
първоинстанционен съд) по искане на прокурора, а съгласно чл.64,ал.2 от
НПК явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от
прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на
обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда. Видно е, че заповедта за
задържане на ищцата от органите на МВР-Пловдив е издадена на 28.03.2016 г.
в 21,15 часа, а заповедта за задържане на ищцата от органите на МВР-София е
издадена на 29.03.2016 г. в 8,35 часа. Видно е от същата документация, че с
постановление на прокурор от 1.04.2016 г. (л.680) на основание чл.61,ал.1 от
16
НПК е определена спрямо обвиняемата Н. мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 4 000 лв., вносима в 10-дневен срок от получаване на
препис от постановлението, като е разпоредено след изтичане на срока на
задържане до 72 часа, определено с постановление на прокурор при СП от
29.03.2016 г., тя да бъде освободена от следствения арест. Видно е от
представеното от ищцата в копие определение от 27.04.2016 г. по НЧД №
1247/2016 г. на СпНС, по жалба на Н. е изменено постановлението на СП от
1.04.2016 г., като е намален размерът на паричната гаранция от 4 000 лв. на
1 000 лв. С постановлението от 22.01.2021 г. на прокурор от СП наказателното
производство срещу Н. е прекратено. Установява се следователно, че
наказателното производство срещу ищцата е проведено само в досъдебна фаза
във времето от 29.03.2016 г. до приключването му с постановлението от
22.01.2021 г., влязло в сила на 23.04.2021 г., и е с продължителност 5 години и
25 дни. Ищцата е била задържана по разпореждане на органите на МВР и на
прокурор за срок, съответно, 24 часа и 72 часа, но задържането съгласно
чл.64,ал.2 от НПК не е мярка за неотклонение по смисъла на чл.63 от НПК,
тъй като в случая задържането не е разпоредено от съдия съгласно чл. 64,ал.1
от НПК. В хода на наказателното производство ищцата е търпяла една мярка
за неотклонение– парична гаранция в размер на 1 000 лв. Не е установено кога
конкретно мярката е била отменена, поради което следва да се приеме, че тя е
търпяна за посочения по-горе период на воденото срещу ищцата наказателно
производство от 5 години и 25 дни. Не се установява на ищцата да са били
налагани други ограничителни мерки. Процесуалните действия, проведени в
хода на разследването с участието на ищцата, са с изключително ниска
интензивност – само предявяване на обвинението и неин разпит в качеството
й на обвиняема на същата дата 29.03.2016 г.
Видно от представената от ищцата в копие с исковата молба заповед от
14.04.2016 г. на министъра на правосъдието (л.34), ищцата е отстранена от
длъжност като съдия по вписванията в С - С, привлечена като обвиняема за
престъпление от общ характер, до приключване на наказателното
производство срещу нея. Заповедта е издадена от министъра на основание чл.
288,ал.1 от ЗСВ, като в мотивната й част е посочено, че в министерството е
постъпило уведомително писмо от 11.04.2016 г. от СП с оглед предприемане
на съответни действия по компетентност спрямо съдията по вписванията Н.,
която е привлечена в качеството на обвиняем с постановление от 29.03.2016 г.
17
с повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.321,ал.3,пр.2 и
пр.4, т.2 във вр. с ал.2 от НК, а именно участие в качеството си на длъжностно
лице в организирана престъпна група (с М А и Незабравка Стоименова) в
периода от месец януари 2014 г. до 28.03.2016 г. на територията на страната с
цел съгласувано извършване в страната на престъпления против собствеността
– Раздел IV „Измама“ по смисъла на чл.212 от НК, за които е предвидено
лишаване от свобода повече от 3 години, като групата е създадена с користна
цел и в нея участва длъжностно лице. Съгласно нормата на чл.288,ал.1 от ЗСВ,
министърът може да отстрани от длъжност съдия по вписванията, който е
привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, но е несъмнено,
че причината в случая за отстраняването е именно обвинението срещу
ищцата, повдигнато конкретно в служебното й качество на съдия по
вписванията, поради което отстраняването е закономерна последица именно
от това обвинение. Съответно, то следва да се вземе предвид при преценката
какви неимуществени вреди е търпяла ищцата и при определянето на
обезщетението. Видно от представената от ищцата с исковата молба в копие
заповед от 4.06.2021 г. на министъра на правосъдието (л.61), ищцата е
възстановена на длъжността и е разпоредено да й се заплати трудовото
възнаграждение за периода на отстраняване. Безспорно е, че в изпълнение на
заповедта и съгласно чл.288,ал.2 от ЗСВ на ищцата е било изплатено
трудовото възнаграждение за периода на отстраняване. Отбелязано е върху
заповедта, че ищцата е уведомена за нея на 14.06.2021 г. и ще се яви на работа
на 17.06.2021 г. Видно е следователно, че заради повдигнатото на ищцата
обвинение тя е била отстранена от длъжност във времето от 14.04.2016 г. до
17.06.2021 г. или за 5 години и 2 месеца, през който период не е могла да
работи и не е получавала трудово възнаграждение. Видно от представеното от
ищцата в копие с исковата молба ЕР на ТЕЛК от 18.10.2016 г. (л.38), била й е
определена неработоспособност 94% без чужда помощ, като впоследствие са
издадени и други ЕР на ТЕЛК (на 10.11.2017 г., 11.11.2019 г., 20.12.2021 г.), с
оглед на което тя е получавала инвалидна пенсия, която е била единственият й
източник на доходи до възстановяването й на длъжността. Не е посочено от
ищцата, съответно не е установено по делото, в какъв размер е била пенсията.
Установява се следователно, че във времето от 14.04.2016 г. до 18.10.2016 г.
ищцата е останала напълно без доходи и средства за живот, а след това до
4.06.2021 г. е могла да разполага само със средствата от пенсията. Несъмнено
18
е, че оставането на ищцата първо без никакви доходи, а след това с доход само
от пенсията, се е отразило изключително негативно на ежедневието й и на
качеството й на живот, тъй като тя не е имала средства за издръжка за себе си,
разчитала е на дохода от пенсия на своята възрастна майка, което безпаричие
по начало се отразява силно негативно на емоционалното състояние.
Видно е от представената от ищцата в копие с исковата молба епикриза
(след хистологичен резултат) от 1.04.2016 г. от А ***** (л.32 от досието на
делото на ОС), че на 25.03.2016 г. ищцата е била оперирана и е изписана на
27.03.2016 г.
Видно от заключението на СМЕ от 9.09.2024 г., изготвено от вещото
лице д-р М К, прието в съдебното заседание на окръжния съд на 19.11.2024 г.,
ищцата страда от заболяването *********** (***), което е диагностицирано
през 1988 г., за него няма дефинитивно лечение и то постоянно присъства в
живота й, при ищцата заболяването се изразява основно със ставно засягане с
болки и оток на пръстите на ръцете и коленни стави и хематологично с лек
анемичен синдром, симптомите не са постоянни, като са възможни ремисии,
не е ясна причината за обостряне на симптомите, като се счита за основен
техен трегер инфекции, стрес или фактори на външната среда като
ултравиолетовите лъчи, изисква медикаментозно лечение според клиничните
изяви на заболяването, стресът е по същество един от основните фактори за
активиране на автоимунните заболявания, няма как да се оцени директният му
ефект върху имунната система, възможно е стресът, притесненията и
напрежението от пребиваването в ареста да са допринесли за влошаване
здравословното състояние на ищцата поради засилване на ставно-болковия
синдром, което се наблюдава в предоставените епикризи, от направените
изследвания при хоспитализациите се установява ниска възпалителна
активност, лек анемичен синдром и варираща имунологична активност,
задържащи се във времето, не е възможно да се прецени дали това е естествен
ход на заболяването или е следствие на преживения в ареста стрес, в
предоставените епикризи не е отразена назначена поддържаща терапия.
Видно от обясненията на вещото лице д-р К в съдебното заседание на
19.11.2024 г., ищцата е била в ремисия към момента на задържането,
епикризите са със следваща дата, преди това има една при установяване на
заболяването и една по-късна, в епикризите е записано обостряне на
заболяването, това е изискване на Здравната каса за отчитане на клинична
19
пътека, вещото лице е гледало и изследванията, всичко отразено в тях, от
изследванията може да се каже, че заболяването е в една ниска активност, не
може да каже, че е било много обострено след датата на задържането. Видно е
от същите обяснения, че вещото лице смята, че не е имало някакво тежко
обостряне на заболяването, налагащата се хоспитализация понякога е за
уточняване на появата на симптоми и да се направят изследвания, във всички
тези хоспитализации изследванията са едни и същи и няма някакво драстично
авансиране, резултатите на изследванията са абсолютно идентични, вещото
лице не може да каже, че заболяването се развива в прогресиращ ход и налага
чести хоспитализации, а по-скоро е било едно проследяване, има
имунологична активност, защото антителата й са били високи през цялото
време, в период на клинична ремисия (човек се чувства добре и няма никакви
оплаквания) също могат да са високи антителата, имунологична ремисия е
когато антителата са негативни и тя е състояние близко до излекуване,
наличието на хоспитализация с подута става говори за някаква активност,
ниска активност на самото заболяване. Видно е от същите обяснения, че
според вещото лице не може да разбираме, че има повишена активност от
предходното за периода след задържането на ищцата, защото нямаме години
напред просредяване, епикризите преди това са от 1988 г. и 2000 г., тогава е
имала активност с множество симптоми, те отдавна са изчезнали и ги няма,
ищцата не е проследявана, един пациент за да не се проследява толкова
години значи че се е чувствал добре, макар че това не винаги е така. Видно е
от същите обяснения, че вещото лице не намира тежко активиране или
сериозно активиране на заболяването системен Л в продължение на година
или при пролежаването на ищцата в Е от епикризите, а едно стациониране с
ниска активност, болки в коленете без възпаление, без ЦРП или възпалителни
маркери, но с наличие на имунологича активност, която потвърждава, че
заболяването стои в имунологична фаза, във всички епиркизи липсва указание
за лечение в дома (прием на посочени медикаменти), което говори, че не се
касае за някакво сериозно, тежко страдание. Според вещото лице може да има
някаква ниска активност на заболяването заради имунологичната активност и
заради болките по ставите, стресът донякъде може да го е активирал, стресът
ще повлияе в негативен аспект на самото заболяване и е възможно да се
обостри, епикризите показват, че няма някакво тежко обостряне, не върви
прогресиращо, заболяването може да протича много тежко, при ищцата може
20
би се наблюдава една минимална активност, щом се хоспитализира. Според
вещото лице вероятно стресът ще бъде един провокиращ фактор, но
провокиращи фактори могат да бъдат и много други, стресът категорично
въздейства негативно на самото заболяване. Установява се следователно от
заключението и обясненията на вещото лице, че при заболяването системен Л,
с което ищцата е диагностизирана през 1988 г. и за което не е лекувана след
2000 г. до 2016 г., се наблюдава минимална активност след 2016 г., за която
стресът е провокиращ фактор, но няма тежко обостряне.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната и психологична
епикриза от 19.05.2025 г., изготвено от вещите лица д-р Д. К. (психиатър) и Д.
В. (клиничен психолог), прието в съдебното заседание на апелативния съд
на 28.05.2025 г., при ищцата в психоемоционален аспект след образуваното
срещу нея досъдебно производство са предизвикани неудоволствени
изживявания, които за период от време на имали изразеност на субективни
оплаквания, те са съотносими към симптоматиката на ситуативно обусловено
тревожно депресивно разстройство, състоянието е било с продължителност,
съответна на времето, посочено за отстраняване от работа и посочено за
повлияване от приеманите медикаменти, преживяното е причинило
психоемоционален стрес, който повлиява и емоционалното състояние на
ищцата, повлияло е върху възприятията й, вътрешните й нагласи, очаквания и
емоционални състояние, изпитвала е неудоволствени изживявания с
негативен емоционален нюанс с различна продължителност и интензитет във
времето, ищцата се е справяла и продължава да се справя според капацитета и
особеностите на личността си. Видно от същото заключение, ищцата е
търсила оценка на психичното си здраве и помощ за наличните оплаквания
след началото на досъдебното производство, анализът на медицинската
документация сочи, че установената симптоматика е била в рамките на
тревожно депресивния синдромокомплекс, не е имало основание да се приеме,
че се касае за депресивен епизод с психотична симптоматика, в този период
ищцата е провела хоспитално лечение в Д - П, от наличните данни е видно, че
състоянието е преценено като Смесено тревожно-депресивно разстройство,
няма данни наличната депресивност да е била в изразеност на психично
разстройство с качествено нарушаване на психичните функции, провеждана е
медикаментозна терапия, посочени са периоди на безпокойство, напрегнатост,
безсъние, колебания в настроението, депресивност, телесен дискомфортц
21
Видно от същото заключение, при ищцата не се установява минало или
актуално психично заболяване с нарушение във функционирането на
психичните сфери. Тя притежава емоционална балансираност, която е
позволила да намира в сложни за нея житейски ситуации рационален изход,
негативните изживявания, причиняващи й дискомфорт, не са довели до
поведение извън характерното за личностовите й специфики и не са нарушили
качеството на психичните й функции, ищцата продължава да поддържа
съжителството си благополучно, поддържа социалните си контакти в рамките
на сегашната житейска ситуация, не е занемарила интересите си, полага грижи
за здравето си. Видно от същото заключение, експертизата приема, че
преживяното нежелано събитие е придружено с остра стресова реакция и
посттравматично стресово разстройство, острата стресова реакция касае
първите часове, които са съпроводени с неудоволствена изненада и
непреодолими обстоятелства, повлияващи значимо обичайния житейски
ритъм, посттравматичното стресово разстройство е последващия емоционален
личностов отговор на нежеланото непреодолимо житейско събитие, при
ищцата не са приложени данни и не се установява състояние на последвала
житейска дезадаптация, житейското функциониране е продължило въпреки
наложените ограничения и впоследствие съобразно променящите се
възможности, не са настъпили промени в психичното здраве, които да имат
поведенчески болестни нарушения, посттравматичното разстройство е с
продължителност, съответна на времето на остраняване от работа и посочено
за повлияване от приеманите медикаменти, по време на изготвянето на
експертизата не са установени особености в състоянието на ищцата, които да
покриват критериите на психично разстройство с качествени нарушения на
психичните сфери, не се установява житейска дезадаптация. Установява се
следователно от заключението, че задържането в началото на образуваното
против ищцата досъдебно производство е причинило на ищцата
психоемоционален стрес, който е повлиял и нейното емоционално състояние,
настъпило е при нея ситуативно обусловено тревожно депресивно
разстройство с продължителност на времето за отстраняването й от работа, в
първите часове е настъпила остра стресова реакция, а след това състоянието
се определя като посттравматично стресово разстройство, не е настъпило
състояние на последваща житейска дезадаптация, не са настъпили промени в
психичното здраве.
22
Относно твърдените от ищцата конкретни обстоятелства за претърпени
неимуществени вреди вследствие воденото срещу нея наказателно
производство тя е ангажирала и са събрани от окръжния съд гласни
доказателства – показанията на свидетелите Н К Н., майка на ищцата, Л П С и
Е Д М, разпитани в съдебното заседание на окръжния съд на 13.06.2023 г., и
свидетелката Н Г Д - К, разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на
19.09.2023 г. Видно от показанията на свидетелката Н Н., майка на ищцата, в
края на месец март на 2016 г. изненадващо дошли в дома й две коли полицаи,
дъщеря й точно била излязла от болница след гинекологична операция и била
в къщата, мислела след операцията да се подложи на ин-витро процедура,
дъщеря й от 18-годишна възраст има установено заболяване Л, към 2016 г.
била много добре и нямала никакви проблеми, работела като съдия по
вписванията, полицаите направили обиск в къщата, след това взели дъщеря й в
Пловдив, след това била 4 денонощия в ареста в София, след освобождаването
й от ареста тя се прибрала, състоянието й се обострило, започнала да се
схваща, да има болки по ставите, сринала се психически, откъснала се от
света, не искала да разговаря с никой, да вижда никой, била изпаднала в тежка
депресия, започнали да ходят на лекар – психолози, психиатри и за нейното
заболяване, не е имала престой в Ц в Пловдив, но й давали лекарства и ходела
на проверки там, не можела да спи спокойно, притеснявала се за майка си, в
периода 2016-2021 г. ищцата живеела в София на квартира, идвала си всеки
петък, с тези преживявания през петте години тя вече не можела да даде
яйцеклетки и да мисли за дете, дъщеря й се страхувала да не стигне до
съдебна зала и че няма да може да издържи, заболяването Л се проявявало и
след 2016 г., когато ищцата е притеснена, тя не искала да излиза, през този
период не работела, нейна приятелка нотариус Н Д я викала да замества нейни
служители, свидетелката продавала ценни вещи за получаване на средства да
живеят, ищцата не можела да отиде да работи никъде, ходела по доктори и
пиела лекарства, била отчаяна и изплашена, изпаднала в депресия, преди това
дъщеря й била весела, променила се много, станала нервна, минали 5 години
до приключването на производството срещу нея, след това пак преживяла
стрес като се върнала на работа, схванала се, взела си болнични за няколко
дни, сега дъщеря й работи в Пловдив в Районния съд като съдия по
вписванията, тя кандидатствала и са явявала на конкурси, симптомите на
заболяването й сега са причинени от депресията, от стрес, дъщеря й повтаря,
23
че където и да иде и колкото време да мине я знаят, че е била обвинена в
престъпна дейност, това я смущава, тя не е спокойно и защото не могла да
създаде семейство и да си роди дете. Видно от показанията на свидетелката Л
С, тя живее в Б наблизо, извикали я полицаите да бъде свидетел на обиска,
имало 5-6 полицаи, започнали всичко да изваждат, да претърсват, ищцата
била там, майка й също била там, ищцата била притеснена заради изненадата,
това продължило към 3-4 часа. Видно от показанията на свидетелката Е М, тя
е приятелка и състудентка с ищцата, работи в С като адвокат, отишла да види
ищцата в ареста в София, ищцата била в изключително тревожно състояние,
била с домашни дрехи наметната с палто, не била наясно със ситуацията, била
изключително изплашена и разтревожена, не се чувствала добре и физически,
била в болница предния ден за манипулации за подготовка за ин-витро, имала
нужда от дрехи и санитарни материали, свидетелката ги купила и й ги занесла
в ареста, сега ищцата има подуване на стави и болки на кости, лекува се доста
сериозно, задържането било за 72 часа, след това била взета мярка за
неотклонение парична гаранция, ищцата била много притеснена, защото била
временно отстранена от длъжност и за целия период на водене на ДП не
ходела на работа и нямала никакви доходи от труд, особено първите няколко
месеца били кошмарни за ищцата, повече от половин година нямала никакви
доходи, живеела от пенсията на майка й, не можела да отдели пари дори да си
плати пътуването да отиде на гости на свидетелката, не искала да взима
заеми, защото се страхувала за бъдещето, впоследствие получила инвалидна
пенсия, ищцата била много разстроена от цялата ситуация, за нея обвинението
било изключително травмиращо, срамувала се да излиза в Пловдив и да
говори с хората, има промяна в характера й след случилото се, била скършена
като човек, като дух, било й трудно да се върне при колегите си в София след
петте години, поискала да се върне на работа в Пловдив, за нея негативният
ефект от незаконното обвинение продължава и към момента, ищцата имала
желание да работи като нотариус и участвала във всички конкурси за
нотариус, ищцата вече няма амбиции за развитие, тя е прекършена. Видно от
показанията на свидетелката Н Д-К, тя е приятелка на ищцата, ищцата била
отстранена от работа и се водело срещу нея наказателно дело, търсела морална
и финансова подкрепа от свидетелката, била много потисната, много
разтревожена, смятала, че това е една несправедлива акция срещу нея, нямала
средства, разчитала на пенсията си за инвалидност, била много напрегната и
24
много страдала, не работела, свидетелката я викала в кантората да помага за
дребни неща, сега е възстановена и ходи на работа и затова се успокоила, има
промяна в поведението й след приключването на наказателното производство.
Установяват се от тези показания конкретните обстоятелства относно начина,
по който ищцата е преживяла времето на провеждането на наказателното
производство, а именно с притеснение, срам, отчуждаване, депресиране като
конкретни проявления при нея на отрицателните преживявания, които
обичайно и несъмнено настъпват при неоснователно обвинение в
престъпление за лице без криминални прояви, с много добро професионално,
социално и материално състояние. Няма основание да се приеме, че тези
показания не отразяват вярно обстоятелствата относно последиците, които са
настъпили в емоционалното, материалното, социалното и здравословното
състояние на ищцата. Действително, свидетелите са близки за ищцата лица
(нейната майка, близки приятелки, съседка), но именно такива лица имат по
начало наблюдения, съответно знание за състоянието и преживяванията на
ищцата, като техните показания са логични, подкрепят се взаимно, и
обстоятелствата, посочени от свидетелите, се подкрепят и от събраните по
делото писмени доказателства, както и от заключенията на СМЕ и от
заключението на съдебно-психиатричната и психологична епикриза.
Видно от представеното от ищцата с исковата молба разпечатки от
публикации в интернет сайта А от 2.07.2021 г. и в сайта ***** от 26.07.2021 г.,
в тях са изнесени данни относно воденото срещу ищцата наказателно
производство и е посочено нейното име, но акцентът е върху неговото
прекратяване, като са изложени различни хипотези както относно причините
за неговото образуване, така и относно основанията за неговото прекратяване.
Няма при тези обстоятелства основание да се приеме, че при вече
прекратеното срещу ищцата наказателно производство органите на
разследването са дали повод за увреждащи ищцата публикации. В случая в
публикациите е изразено мнение по проблеми, които според авторите са
актуални с оглед значими за обществото въпроси, в който контекст се
коментират и обстоятелствата, касаещи ищцата, поради което няма основание
да се приеме, че П носи отговорност за негативни преживявания, които
ищцата твърди да е имала, включително поради нейна преценка за опетняване
на доброто й име.
Установява се следователно, че при воденето на наказателното
25
производство на ищцата Н. са причинени болки и страдания с неимуществен
характер със значителен интензитет и последици, за които вреди й се дължи
обезщетение от П по реда на чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД, което
следва да се определи с оглед обстоятелствата по случая в по-висок размер.
При определянето на размера на обезщетението следва да се отчете
обстоятелството, че ищцата Н. е била обвинена за едно тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т.7 от НК – по чл. 321,ал.3,пр.2 и пр.4,т.2 във вр. с ал.2 от
НК, извършено от нея като длъжностно лице, в процеса на работата й като
съдия по вписванията, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода
от 3 до 10 години, като наказателното производство е продължило 5 години и
25 дни, наложена й е една мярка за неотклонение – парична гаранция в размер
на 1000 лв. за същия период. Към момента на привличането й като обвиняема
ищцата е била на 46 години, с кариера като юрист от дълги години, работела е
на престижна длъжност като съдия по вписванията, с амбиции за
професионално развитие, с желание за предприемане на медицински
процедури, за да има дете, а към момента на прекратяването му тя е на 51
години, продължила е да работи като съдия по вписванията, но се е
преместила в друг град заради последващи наказателното производство
притеснения от негативно отношение, изоставила е професионалните и
семейните си амбиции. В хода на наказателното производство интензитета на
процесуалните действия, проведени с участието на ищцата, е изключително
нисък – те са се изразили само в предявяването на обвинението и разпит като
обвиняема на 29.03.2016 г., поради което ищцата не е имала допълнителни
притеснения и разходи с оглед нейно лично участие в тях. Към момента на
предприетите спрямо ищцата процесуални действия на 28 и на 29.03.2016 г.
обиск и претърсването, задържане от органите на полицията и от прокурор,
привличане като обвиняема и разпит в това качество ищцата е била особено
физически и психически уязвима, тъй като на 25.03.2016 г. е била оперирана в
акушеро-гинекологична болница, от където е изписана на 27.03.2016 г. и е
била в период на възстановяване. Наказателното производство е приключило
за ищцата в досъдебната му фаза с негово прекратяване от П. Особено тежко
обаче се е отразило на ищцата обстоятелството, че за един изключително
дълъг период от 5 години и 2 месеца тя заради воденото срещу нея като
обвиняема наказателно производство е била отстранена от длъжност, не е
могла да работи като съдия по вписванията и не е получавала трудово
26
възнаграждение, поради което е останала без доходи и средства за живот. Във
времето от 14.04.2016 г. до 18.10.2016 г. ищцата е останала напълно без
доходи, била е подпомагана от възрастната й майка, а след това до 4.06.2021 г.
е могла да разполага само със средствата от пенсията. Засегната е силно,
макар и не необратимо с оглед възстановяването й на длъжността, трудовата
реализация на ищцата, безпаричието е предизвикало сериозни притеснения в
битов и емоционален аспект, начинът й на живот е бил в сериозна негативна
степен променен – бил е увреден професионалният й авторитет, ограничени са
били социалните й контакти, влошен е статусът й пред колеги и познати.
Срокът за провеждане на наказателното производство срещу ищцата 5 години
и 2 месеца с оглед конкретните обстоятелства, при повдигнати обвинения
срещу три лица, което и до момента не е приключило с оглед писмо от
3.04.2025 г. от СРП, макар в случая да не се твърди и да няма основания да се
приеме, да е неразумен, е твърде продължителен, като през това време ищцата
е преживяла много тежък период от живота си и е налице значително
накърняване на професионалния и на личния й живот, влошаване качеството й
на живот като цяло, като засягането на служебния й статус, както и на личния
й живот и на емоционалното й състояние, е съществено и трудно преодолимо.
Преживяваният в хода на наказателното производство стрес е допринесъл за
влошаване и на здравословното състояние на ищцата. При заболяването
системен Л, с което ищцата е диагностизирана през 1988 г. и за което не е
лекувана след 2000 г. до 2016 г., се наблюдава минимална активност след 2016
г., за която стресът е провокиращ фактор, но няма тежко обостряне. В
началото, при образуването против ищцата на досъдебното производство, тя е
преживяла психоемоционален стрес, който е повлиял и нейното емоционално
състояние, настъпило е при нея ситуативно обусловено тревожно депресивно
разстройство с продължителност на времето за отстраняването й от работа, в
първите часове е настъпила остра стресова реакция, а след това състоянието
се определя като посттравматично стресово разстройство, не е настъпило
състояние на последваща житейска дезадаптация, не са настъпили промени в
психичното здраве. Не се нито твърди, нито установява от ищцата след
приключването на наказателното производство да са налице хронични и
трайни последици за нейното здраве. При определянето на обезщетението
следва да се отчете и особено значимото обстоятелство, че в случая
незаконното обвинение е за умишлено престъпление в областта на
27
професионалната реализация на ищцата, тъй като тя е упражнявала
професията съдия по вписванията, към която обществото несъмнено има
завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо правосъзнание и
професионализъм, поради което незаконното обвинения засяга в по-голяма
степен личния и професионалния живот на съответното лице. Преценявайки
така установените обстоятелства, както и предвид социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната към периода на причиняване на
неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване срещу
ищцата в периода 29.03.2016 г.-23.04.2021 г., в който размерът на минималната
работна заплата за страна нараства от 420 лв. през 2016 г. до 650 лв. през 2021
г. (460 лв. през 2017 г., 510 лв. през 2018 г., 560 лв. през 2019 г., 610 лв. през
2020 г.), настоящият съдебен състав намира, че размерът на справедливото по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение по чл.2,ал.1,т.3,предл.3 от ЗОДОВ, което
да е адекватно за репариране на тези неимуществени вреди, възлиза на сумата
60 000 лв.
При определянето на конкретното обезщетение съгласно чл. 52 от ЗЗД
във всеки конкретен случай съдът преценява специфичните за този случай
обстоятелства, имащи отношение към неимущественото увреждане и
справедливото му обезщетяване. Уместно е да бъде ползвана като ориентир
съдебна практика по други подобни случаи, но ако бъде установена такава и
при задължително отчитане на спецификата на всеки отделен случай, като се
търси сравнение при другите казуси с оглед характерните за настоящия казус
обстоятелства - възраст на ищцата 46-50 години, продължителност на
наказателното производство 5 години и само в досъдебна фаза, взета мярка за
неотклонение парична гаранция, отстраняване от длъжност за период от 5
години, възстановяване на длъжността, без настъпили тежки здравословни
последици във времето на воденото наказателно производство, без промени в
психичното здраве, без наличие след приключването на наказателното
производство на хронични, трайни последици за здравето.
От ищцата в исковата молба и във въззивната жалба са посочени
съдебни актове, постановени по съдебни казуси, съпоставими според нея със
случая по настоящия спор, но при анализа и сравнението между тях и този
казус те не могат да бъдат приети за такива, тъй като обстоятелствата при тях
са съществено различни, включително в тяхната съвкупност, от тези,
посочени по-горе, именно които са от значение за определянето на
28
обезщетението за ищцата Н.. В случая, по който е постановено решение №
344/24.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2378/2014 г., определеното обезщетение е
в размер на 200 000 лв., ищецът е адвокат, наказателното производство е
продължило почти 9 години, той е привличан два пъти като обвиняем,
производството е било прекратявано 6 пъти и възобновявано след
многократни обжалвания, ограничена е била възможността за пътуване,
невъзстановима е кариерата му, възраст 73 години, тотално разрушена
кариера като общественик, политик и блестящ юрист, професионален
обучител на навлизащите в адвокатската професия, психически срив,
необратима промяна на професионалната дейност и начина на живот. В
случая, по който е постановено определение от 11.07.2022 г. на ВКС по гр.д.
№ 1158/2022 г., определеното обезщетение е в размер на 250 000 лв., ищецът е
съдия, производството е приключило с оправдателна присъда, продължило е 4
години и 10 месеца, ищецът е бил жестоко унизен при задържането (принуден
да стои на колене в полицейски автобус, кадрите са разпространени чрез
медиите), задържан е заедно с други лица, които вече са били осъдени, някои
от които и с негов акт, ищецът е бил задържан за 68 дни в следствения арест и
е бил в близост до лица, които той е задържал преди това, слушал е
непрекъснато техните заплахи и обиди, което го е поставило в ситуации на
причинени несигурност, страх за живота и здравето му, воден е с белезници в
Съдебната палата, бил е отстранен от длъжност, съществено е увредено
здравословното му състояние, установеното заболяване множествена склероза
е в причинна връзка с повдигнатото обвинение и воденото наказателно
производство, инвалидизиране, без отражение за кариерното развитие. В
случая, по който е постановено решение № 267/26.06.2014 г. на ВКС по гр.д.
№ 820/2012 г., определеното обезщетение е 150 000 лв., ищцата е била
районен прокурор, обвинението е за две престъпления, имало е широка
разгласа в медиите, мярката за неотклонение е подписка, наказателното
производство продължило около 3 години и половина, ищцата е била осъдена
от първоинстанционен съд с присъда на 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода при условията на чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години за извършено
престъпление по чл.282 от НК, била е оправдана за престъплението по чл.311
от НК, ищцата не се е възстановила психически (паническо състояние),
работи като адвокат, материални затруднения. В случая, по който е
постановено определение № 781/20.11.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1720/2018 г.,
29
обезщетението е в размер на 100 000 лв., ищецът е бивш министър на
отбраната, задържан е на излизане от лечебно заведение, по време на
задържането е бил поставен на колене с насочен към главата му пистолет,
сложени са му белезници, а прокурор го е обявил за абсолютен престъпник,
задържането е било заснето и показано по всички медии, продължило е 2
месеца, след това е определена мярка за неотклонение парична гаранция от
15 000 лв., наложена е забрана за напускане на страната, наказателното
производство е продължило близо 5 години, по отношение на ищеца са били
приложени специални разузнавателни средства, които сериозно са нарушили
правото му на личен живот и неприкосновеност, имало е отразяване и
коментари в много медии, сериозно е била затруднена професионалната и
политическата му реализация, има негативно отражение върху физическото и
психическото здраве на ищеца. В случая, по който е постановено определение
№ 50750/20.10.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1326/2022 г., обезщетението е в
размер на 150 000 лв., ищецът е съдия в районен съд, бил е задържан за 9 дни,
след това мярката е парична гаранция в размер на 1000 лв., ищецът е бил
временно отстранен от длъжност, бил е признат за виновен с присъда на
първоинстанционен съд и осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години с
отлагане на изпълнението на наказанието на основание чл.66 от НК за срок от
5 години и с лишаване от право да заема магистратска длъжност за срок от 3
години и за същия срок да не упражнява юридическа професия, постановена е
оправдателна присъда от въззивен съд, тя е била отменено от ВКС и делото е
върнато на въззивния съд, ищецът отново бил оправдан от въззивния съд, тази
присъда е потвърдена от ВКС, срещу ищеца е водено и друго ДП, което било
прекратено, ищецът освен съдия е бил и преподавател в университет,
семейството му изпитвало финансови затруднения. В случая, по който е
постановено решение № 164/18.03.2025 г. на ВКС по гр.д. № 1134/2024 г., 4
ГО, ГК, обезщетението е 100 000 лв., ищецът е прокурор в окръжна
прокуратура, мярката за неотклонение е парична гаранция 3000 лв.,
обвинението е за едно престъпление, към онзи момент ищецът е на 42 години,
има медийна разгласа от П и широко медийно отразяване, използвани са СРС,
ищецът е временно отстранен от длъжност, ищецът е оправдан с присъда от
първоинстанционен съд, след 19-месечно отстраняване от длъжност е
възстановен на работа, през този период той няма доходи, има семейство с три
деца, присъдата е потвърдено от въззивне съд, ВКС отменя решението, при
30
второто разглеждане апелативният съд отново потвърждава оправдателната
присъда, решението е потвърдено от ВКС, продължителността на
наказателното производство е 4 години и 3 месеца, ищецът е имал преди това
впечатляваща служебна кариера, на която е сложен край, влошено е
здравословното състояние на ищеца, той се е явявал в открити съдебни
заседания по делата. В случая, по който е постановено определение №
3184/24.10.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1448/2023 г., 4 ГО, ГК, обезщетението е
125 000 лв., ищцата е изпълнявала длъжността изпълнителен директор на
НАП, към момента на образуване на наказателното производство е била на 53
години, с последователно развиваща се кариера в областта на финансите, била
е обвинена в качеството си на изпълнителен директор в извършване на 4
престъпления, ищцата с присъда е била призната за виновна по две от
обвиненията и оправдана по другите две, наложено е било общо наказание
лишаване от свобода за срок от 4 години и лишаване от право да заема
ръководна длъжност за срок от 6 години, присъдата е отменено в осъдителната
част с присъда на въззивния съд, с решение на ВКС е отменена
оправдателната присъда само относно едното от обвиненията, при новото
въззивно наказателно производство осъдителната присъда на СГС е била
отменена и ищцата е била оправдана, имало е широко медийно отразяване,
вследствие на стреса ищцата получила редица заболявания, едното от
обвиненията е поддържано в продължение на 7 години.
Посочена е във въззивната жалба и от П съдебна практика на ВКС с
твърдение да е по аналогични случаи, при която определените обезщетения са
в значително по-нисък размер, но тези казуси също не могат да се приемат за
сходни с настоящия случай. Не се установява казусите да са за присъждане на
обезщетение на лица, упражняващи, както е при ищцата, определени
професии, ползващи се с респект и уважение в обществото, поради което то
има значително завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо
правосъзнание и професионализъм, съответно, обвиненията срещу които лица
да са свързани с такава тяхна професионална дейност, при което естествено и
логично незаконното обвинение засяга в по-голяма степен техния личен и
особено професионален живот. В случая, по който е постановено решение №
79/6.02.2024 г. по гр.д. № 4853/2022 г., 4 ГО, обезщетението е 10 000 лв., към
момента на привличането като обвиняем за едно престъпление ищецът е на 51
години, заема ръководна длъжност началник на сектор „*************“ към
31
МО, ищецът е признат за виновен с присъда на военен съд, наложено му е
наказание лишаване от свобода за 3 години, чието изтърпяване е отложено
съгласно чл.66,ал.1 от НК, постановена е конфискация на лек автомобил,
присъдата е отменена от апелативен съд и делото е върнато на П, внесени са
отново обвинителни актове, с присъда ищецът е признат за виновен, тя е
потвърдена от апелативен съд, решението е отменено от ВКС, с решение
апелативен съд признава ищеца за невинен, то е отменено от ВКС и делото е
върнато на П, П отново внася обвинителен акт, следва присъда за признаване
на ищеца за виновен, наложено му е наказание лишаване от свобода за 3
години и е лишен от право да заема отговорна длъжност за срок от 2 години,
апелативният съд отменя присъдата и оправдава ищеца, оправдателната
присъда е потвърдена от ВКС, общата продължителност на наказателното
производство срещу ищеца е 7 години и 2 месеца, преминава през всички
възможни етапи, постановени са по отношение на ищеца три осъдителни
присъди, поради образуваното наказателно производство на ищеца е отказано
продължаване на разрешението му за достъп до квалифицирана информация,
което е необходимо условие за изпълнение на неговите служебни задължения,
след което служебното му правоотношение е прекратено, на ищеца не е взета
мярка за неотклонение, обвинението не е отразено в медиите, ищецът е без
работа през незначителен период от време, 4 месеца след прекратеното
служебно правоотношение той постъпва на работа, макар и по-ниско платена,
обвинението не рефлектира върху семейните отношения на ищеца. В случая,
по който е постановено решение № 50017/21.02.2023 г. на ВКС по гр.д.
№1090/2022 г., 3 ГО, обезщетението е 25 000 лв., ищцата е лекар,
наказателното производство е продължило 4 години и 8 месеца, ищцата е
участвала в множество процесуални действия и в съдебни заседания,
значително дискредитиране на ищцата в личен, социален и професионален
план, остра стресова реакция, отключване вследствие на стреса на две тежки
заболявания (захарен диабет и карцином с оперативно отстраняване на
дясната гърда), лека мярка за неотклонение, на ищцата е било наложено
наказание в друго наказателно производство – налице е предишно осъждане
на лишаване от свобода с изпитателен срок. В случая, по който е постановено
решение № 19/23.07.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2026/2018 г., 3 ГО,
обезщетението е 13 000 лв., ищецът е бил на 45 години към момента на
привличането му като обвиняем, осъществявал е охранителна дейност,
32
взетата мярка за неотклонение е задържане под стража, продължителността на
наказателното производство е над 13 години при разглеждане от две съдебни
инстанции, негативни последици в психологичен план, не са настъпили тежки
и трайни здравословни увреждания, висящи наказателни производства
задруги тежки престъпления в същия период, приключили с осъдителна
присъда, взетите мерки за неотклонение са задържане под стража за 10 дни,
парична гаранция в размер на 4 000 лв. за период от 6 години и 3 месеца,
наложена забрана за напускане на страната, стресова реакция във връзка със
задържането, ищецът е оправдан още на първа инстанция, не са установени
заболявания, понесените психологични загуби не са напълно преодолени. От
решение № 869/24.11.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1576/2008 г., 3 ГО не е видно
при какви конкретно обстоятелства е определено обезщетение в размер на
5 000 лв. и дали те са съпоставими с разглеждания сега казус, като съдебният
акт е постановен и при различни обществено-икономически условия, преди
повече от 15 години.
При тези обстоятелства и съображения настоящата инстанция намира,
че размер на обезщетението от 60 000 лв. за процесното обвинение е
съответен на изискването на 52 от ЗЗД, а определеният от окръжния съд
размер от 130 000 лв. е завишен. Обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в частта му, с която е присъдено обезщетение в размер на 60 000
лв. ведно с лихвата, и в частта му, с която претенцията е отхвърлена за
размера над 130 000 лв. до 150 000 лв., и следва да бъде отменено в частта му,
с която искът е уважен за размера над 60 000 лв. до 130 000 лв. ведно с
лихвата, като претенцията се отхвърли за тази разлика от 70 000 лв. ведно с
лихвата. Установява се, че подадената от ищцата въззивна жалба е изцяло
неоснователна, а подадената от П въззивна жалба е частично основателна,
съответно, частично неоснователна.
Решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено в частта му за
разноските, с която П е осъдена да заплати на ищцата сумата 10 лв. за платена
ДТ, която сума е дължима изцяло съгласно чл.10,ал.3 от ЗОДОВ. Решението
следва да бъде частично отменено с оглед разпоредбата на чл.10,ал.3,изр.2 от
ЗОДОВ относно присъдената по съразмерност в полза на ищцата сума за
платено адвокатско възнаграждение 4 711,38 лв. – над сумата 2 174,40 лв. до
4 711,38 лв. Платеното от ищцата адвокатско възнаграждение съгласно
представените пред окръжния съд платежни документи е в размер общо на
33
(1200 лв. плюс 4 000 лв. плюс 236 лв.) 5436 лв. В производството пред
окръжния съд от ответника е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което се поддържа и във въззивната жалба, с
искане то да бъде намалено. Основание за приложение в случая на нормата на
чл.78,ал.5 от ГПК обаче няма. Фактическата и правната сложност на делото не
могат да се приемат за занижени в сравнение с обичайните за този вид дела,
тъй като заявените и подлежащи на доказване обстоятелства са многобройни,
по делото са събрани многобройни доказателства, защитата е осъществявана и
в съдебните заседания при събиране на доказателствата. При ползване като
ориентир на размерите, посочени в Наредба №1/9.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, е видно, че възнаграждението е дори
под минимума от посочената определена сума (без процента за нейно
увеличаване) за възнаграждение по чл.7,ал.2, т.5 от Наредбата.
С оглед резултата от въззивното обжалване - отхвърляне изцяло на
жалбата на ищцата Н. и частично уважаване на жалбата на П - на Н. не се
дължи присъждане на разноски, направени от нея за производството по
нейната жалба, а жалбоподателят- Прокуратура следва да бъде осъден да
заплати на ответника по тази жалба Н. разноски за въззивното производство за
защитата по нея по съразмерност. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 27.01.2025 г. (л.73 от досието на делото на ПАС),
договорено е оказването на правна защита и съдействие във връзка с
изготвяне и подаване на въззивна жалба пред апелативния съд, както и
процесуално представителство в производството, като е определено общо
възнаграждение в размер на 3 600 лв. Сумата е платена, видно от
представеното платежно нареждане от 27.01.2025 г. (л.78). Не е посочена
разграничение каква сума е платена за защита по подадената от Н. жалба и за
защитата против жалбата на П, при което следва да се приеме, че
възнаграждението е по 1800 лв. При заявеното от П искане за отмяна на
решението на окръжния съд относно присъдената сума на обезщетението
130 000 лв. и отхвърлянето на жалбата относно сумата 60 000 лв., по
съразмерност на Н. следва да се присъди сумата 830,77 лв. за разноски.
Следва в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на АС-Пловдив и в
тежест на ответника да се присъди сумата (2 по 1017,90 лв.) 2035,80 лв. за
платено възнаграждение на вещите лица, изготвили приетото от апелативния
съд заключение на съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
34
съгласно чл.10,ал.3,изр.1 във вр. с чл.9а,ал.2 от ЗОДОВ.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1514/13.12.2024 г., постановено по гр.д. №
286/2023 г. на ОС-Пловдив, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е
осъдена П на ** да заплати на К. К. Н. сумата 60 000 лв. като обезщетение по
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, произтекли от неоснователно
повдигнато й обвинение по ДП № ********* г. по описа на СДВР, пр.пр. №
******** г. на Специализираната прокуратура, разглеждането на което е
продължено от ГД“НП“-МВР под № ********., за това, че в периода от месец
януари 2014 г. до 28.03.2016 г. на територията на страната в качеството си на
длъжностно лице съдия по вписванията при „А Ва“ заедно с М И А и Н В С
участвала в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение
на три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления против
собствеността, раздел Четвърти „Измама“ по смисъла на чл.212 от НК, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като
групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице –
престъпление по чл. 321,ал.3,пр.2 и пр.4, т.2 във вр. с ал.2 от НК,
производството по което е прекратено с постановление от 21.01.2021 г. по
пр.пр. № ******** г. на Специализираната прокуратура, влязло в сила на
23.04.2021 г., поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва
върху тази сума от 23.04.2021 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за сумата над
130 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., както и е осъдена П на
Р****** да заплати на К. К. Н. сумата 10 лв. –разноски за заплатена по
производстото ДТ и сумата 2 174,40 лв.-разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважения иск.
ОТМЕНЯ решение № 1514, постановено на 13.12.2024 г. по гр.д.
286/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която е осъдена П на
** да заплати на К. К. Н. сумата над 60 000 лв. до 130 000 лв. като
обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, произтекли
от неоснователно повдигнато й обвинение по ДП № ********* г. по описа на
СДВР, пр.пр. № ******** г. на Специализираната прокуратура, разглеждането
35
на което е продължено от ГД“НП“-МВР под № ********., за това, че в периода
от месец януари 2014 г. до 28.03.2016 г. на територията на страната в
качеството си на длъжностно лице съдия по вписванията при „А Ва“ заедно с
М И А и Н В С участвала в организирана престъпна група – структурирано
трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления против собствеността, раздел Четвърти „Измама“ по смисъла на
чл.212 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години, като групата е създадена с користна цел и в нея участва
длъжностно лице – престъпление по чл. 321,ал.3,пр.2 и пр.4, т.2 във вр. с ал.2
от НК, производството по което е прекратено с постановление от 21.01.2021 г.
по пр.пр. № ******** г. на Специализираната прокуратура, влязло в сила на
23.04.2021 г., поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва
върху сумата над 60 000 лв. до 130 000 лв. от 23.04.2021 г. до окончателното й
изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. Н., ЕГН ********** от с. Б,
ул.“********** против П на **–гр. С, бул. В****** иск за присъждане на
обезщетение за размера над 60 000 лв. до 130 000 лв. (т.е. за 70 000 лв.) като
обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, произтекли
от неоснователно повдигнато й обвинение по ДП № ********* г. по описа на
СДВР, пр.пр. № ******** г. на Специализираната прокуратура, разглеждането
на което е продължено от ГД“НП“-МВР под № ********., за това, че в периода
от месец януари 2014 г. до 28.03.2016 г. на територията на страната в
качеството си на длъжностно лице съдия по вписванията при „А Ва“ заедно с
М И А и Н В С участвала в организирана престъпна група – структурирано
трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления против собствеността, раздел Четвърти „Измама“ по смисъла на
чл.212 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години, като групата е създадена с користна цел и в нея участва
длъжностно лице – престъпление по чл. 321,ал.3,пр.2 и пр.4, т.2 във вр. с ал.2
от НК, производството по което е прекратено с постановление от 21.01.2021 г.
по пр.пр. № ******** г. на Специализираната прокуратура, влязло в сила на
23.04.2021 г., поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва
върху сумата на обезщетението за размера над 60 000 лв. до 130 000 лв. (или
70 000 лв.), считано от 23.04.2021 г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
36
ОТМЕНЯ решение № 1514, постановено на 13.12.2024 г. по гр.д.
286/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, И В ЧАСТТА МУ, с която е осъдена П
на ** да заплати на К. К. Н. сумата над 2 174,40 лв. до 4 711,38 лв. за
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА П на ** – гр. С, бул. В****** да заплати на К. К. Н., ЕГН
********** от с. Б, ул.“********** сумата 830,77 лв. за направени от нея за
въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение по
съразмерност.
ОСЪЖДА П на ** – гр. С, бул. В****** да заплати на основание чл.
чл.10,ал.3,изр.1 във вр. с чл.9а,ал.2 от ЗОДОВ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 2035,80 лв.,
платена от бюджетните средства на съда за разноски за възнаграждения на
вещи лица.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
37