Решение по дело №11992/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260892
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20191100111992
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                                            

 

 

 

Съдия Вергиния Мичева-Русева

 

 

 

при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11992 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се води по реда на чл.154 ал.1 вр. пар.5 ал.2 от ЗПКОНПИ, образувано по реда на чл.74 от отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество / наричана по-нататък в решението Комисията/ е предявила срещу:

1.                  ответницата И.А.Ш. иск за отнемане в полза на държавата на следното незаконно придобито имущество: сумата от 100лв., представляваща продажната цена на „Б.****“ ЕООД и сумата 549 538,90лв., представляваща изтеглени суми на каса и суми за погасяване на парични задължения;

2.                  ответника А.М.Ш. иск за отнемане в полза на държавата на следното незаконно придобито имущество: сумата от 100лв., представляваща 1 дружествен дял от капитала на „Р.**“ ЕООД и сумата 25 570,97лв., представляваща внесени суми по банкови сметки на дружества;

3.             двамата ответници И.А.Ш. и А.М.Ш. иск за отнемане в полза на държавата на следното незаконно придобито имущество - т.а. Митцубиши Аутландър на стойност 7500лв.

Комисията твърди, че е образувала производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ – София уведомление от Специализираната прокуратура за това, че И.А.Ш. и А.М.Ш. са привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по чл.321 ал.3 от НК /получаване на парични средства от продажба и държане на акцизни стоки без бандерол/, за престъпление, което попада в обхвата на чл.22 ал.1 т.23 от ЗОПДНПИ /отм./. При извършената проверка за периода 13.12.2007г. – 13.12.2017г. по отношение на ответника А.М.Ш. и при извършената проверка за периода 19.12.2007г. – 19.12.2017г. по отношение на ответницата И.Ш., ищецът е констатирал значително несъответствие между имущество и нетен доход, като претендира да бъде отнето имущество от двамата ответници на стойност 582 809,87лв. 

Ответниците  И.А.Ш. и А.М.Ш. са депозирали писмен отговор, в който оспорват предявения срещу тях иск за конфискация и молят съда да го отхвърли. Оспорват твърденията на Комисията, като посочват, че имат доказани законни доходи. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията на ищеца. Намират производството срещу тях за недопустимо, като посочват допуснати процесуални нарушения – ответниците не са били уведомени за започналата срещу тях проверка , не са поканени да подпишат изискуемата декларация, не им е било съобщено допуснатото обезпечение. Възразяват срещу начина на изчисляване на разходите за пътуване в чужбина, както и срещу начина на изчисляване на разходите за издръжка на семейството. 

Съдът, за да се произнесе, установи следната фактическа обстановка: с писмо изх.№ 208/2017г. Специализираната прокуратура  е уведомила ТД на КОНПИ- София, че ответниците, наред с други две лица, са привлечени към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК и за престъпление по чл.234 ал.1 от НК, а по отношение на И.Ш. и във вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, както следва:

-                      за това, че от неустановена дата на м.юни 2016г. до настоящия момент на територията на РБългария двамата ответници са участвали в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от четири лица с цел да вършат в страната и в чужбина престъпления по чл.234 от НК, за които е предвидено наказание л.св. повече от 3г. и групата  е създадена с користна цел- получаване на парични средства от продажба и държане на акцизни стоки без бандерол – престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК,

-                     за това, че на 29.09.2017г. в гр.София, в помещение офис, находящо се на партера на бул.*****, И.Ш. като извършител в съучастие с А.Р.М., е държала акцизни стоки без бандерол – 7 кашона обработен тютюн за наргиле, когато такъв  се изисква по закон – чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят е немаловажен – престъпление по чл.234 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

-                     за това, че на 29.09.2017г. в гр.София, в помещение склад, находящо се в гр.София, ж.к.“Люлин 6“, бул.“*****, А.М.Ш. е държал акцизни стоки без бандерол – 50 кашона обработен тютюн за наргиле, когато такъв  се изисква по закон – чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят е немаловажен – престъпление по чл.234 ал.1 от НК.

С протокол от 13.12.2017г. Директорът на ТД на КОНПИ София е образувал проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника Ш. /л.216 от делото/.

С протокол от 19.12.2017г. Директорът на ТД на КОНПИ София е образувал проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответницата Ш. /л.217 от делото/.

С решение №2137/11.09.2019г. и решение №2138/11.09.2019г. Комисията е взела решение, въз основа на събраните при проверките доказателства, да внесе искане до съда за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците на стойност 582 809,87лв. 

Изследваният период по отношение на ответника А.М.Ш.  е 13.12.2007г. – 13.12.2017г.

Изследваният период по отношение на ответницата И.Ш. е 19.12.2007г. – 19.12.2017г. 

От събраните по делото доказателства се установява, че ответниците са съпрузи от 31.07.1997г. и имат две деца – Л.Ш., родена през 1998г. , и М.Ш., роден през 2002г. Ответникът е гражданин на Сирийската арабска република, и е със статут на постоянно пребиваващ в България. Ответницата е българска гражданка.

Ответниците имат участие в следните търговски дружества и ЕТ:

Ответникът А.М.Ш. е :

1.      Регистриран като ЕТ „П.- А.Ш.“  през 2003г.;

2.      Съдружник в „Ш.“ ООД  със седалище в гр.Силистра, регистрирано през 1998г. Съдружници са съпругата му, И.Ш. и други две лица;

3.      Едноличен собственик на „Ш.-аш“ ЕООД, със седалище в гр.София, регистрирано през 2008г.;

4.       Едноличен собственик на „Р.**“ ЕООД със седалище в гр.София, регистрирано през 2014г. Капиталът на дружеството е в размер на 100лв.

Ответницата И.Ш. е:

1.      Регистрирана като ЕТ „Л.-И.Ш.“ през 1999г.;

2.      Съдружник в „Ш.“ ООД  със седалище в гр.Силистра, регистрирано през 1998г., наред със съпруга си  и други две лица;

3.      Едноличен собственик на „Д.ш.“ ЕООД със седалище в гр.София, регистрирано през 2009г.;

4.      Едноличен собственик на „Б.****“ ЕООД със седалище в гр.София, регистрирано през 2015г. с капитал 100лв. През 2016г. И.Ш. е продала дружествените си дялове на М.П.К.за сумата 100лв.

Ответникът не е придобивал недвижими имоти.

Ответницата е придобила ½ ид.ч. от пасище с площ от 3 дка в м.“Бачище“ в с.Хераково, общ.Божурище. Имотът е придобит през 2009г. общо за сумата 2000лв., от които ответницата е платила сумата от 1000лв. През 2010г. имотът  е поделен между съсобствениците, като ответницата е станала собственик на поземлен имот с площ от 1 433 кв.м. в с.Хераково, съставляващ УПИ І-030061 в кв.І по плана на селото. Като придобит по време на брака, имотът е СИО. Според назначената по делото експертиза, пазарната стойност на имота към датата на придобиване е 6 765лв. за 1/ 2 ид.ч.

Ответниците са собственици на 3 автомобила, два от които са придобили през 2001г., т.е. преди проверявания период – м. Форд ескорт и м.Опел кадет, и един, придобит през 2011г. – т.а. Мицубиши Аутландър с рег.№ *****. В договора за покупко-продажба от 12.03.2011г. е посочено, че автомобилът  е придобит за сумата 1173,50лв. Според назначената по делото експертиза пазарната стойност на автомобила към датата на придобиването му е 18 620лв.

През 2013г. „Прокредит Банк“ АД е предоставила на „Д.ш.“ ЕООД инвестиционен банков кредит в размер на 35 000 евро за срок от 3г. За обезпечаване на задълженията по кредита  И.Ш. е учредила ипотека в полза на банката върху  имота в с.Хераково.

През 2011г. „Прокредит Банк“ АД е предоставила на „Ш. – аш“ ЕООД оборотен банков кредит в размер на 30 000 евро за срок от 3г., който е обезпечен със собствен на ответниците апартамент в ж.к.Надежда /придобит преди проверявания период/. Кредитът е изплатен през 2016г.

През 2013г. „Прокредит Банк“ АД е предоставила на „Ш. – аш“ ЕООД оборотен банков кредит в размер на 32 000 евро за срок от 3г., който е обезпечен със собствения на ответниците апартамент в ж.к.Надежда. Кредитът е изплатен през 2016г.

Ответниците не са работили по трудово правоотношение /с малко изключение/, а са били самоосигуряващи се лица. За ответника Ш. осигурителният доход е заплащан от ЕТ „П.– А.Ш.“  в периода 2007 – 2014г., и от „Р.**“ ЕООД до края на проверявания период. Ответникът Ш.изглежда да е имал сключен трудов договор с „Г.П.“ за период от 1 седмица /8.08.2017г. – 15.08.2017г./. За ответницата осигурителния доход е заплащан от ЕТ „Л.-И.Ш.“ в периода 2007 – 01.2009г., от „Д.ш.“ ЕООД в периода 02.2009г. – 2015г., от „Б.**“ ЕООД в периода 2016г. - до края на проверявания период. На 30.03.2016г. е регистриран трудов договор между ответницата и „Б.**“ ЕООД.

Съгласно назначената по делото икономическа експертиза:

Ответникът  А.Ш. не е бил титуляр на банкови сметки.

Ответницата И.Ш. е имала открити две банкови сметки в „Прокредит банк“ АД, като общата сума в лева по сметките в началото на проверявания период е била 3 498,54лв.

По данни на НАП ответникът е имал доход за проверявания период общо в размер на 17 261,77лв., като в периода 2013г. - 2016г. той е имал 0лв. доход. Ответницата за проверявания период е имала доход в размер на 12 206,80лв. , като в периода 2009г. – 2015г. тя е имала 0лв. доход, през 2016г. от трудовото правоотношение с „Б.****“ ЕООД е получила общо 4272,21лв., а през 2017г. от същия работодател общо сумата 3778,40лв.

Общият доход на ответниците за проверявания период, съобразно декларираното в НАП, е 29 468,57лв.

Разходите за издръжка на домакинството на ответниците /двама родители с две деца до 14.06.2016г., а след навършване на пълнолетие на дъщерята на ответниците – двама родители и едно дете/, съобразно статистическите данни на НСИ са 119 228,44лв.

Разходите на ответника Ш. за пътувания са 33 043,41лв., а на ответницата – 1069,32лв. Установено е едно пътуване на дъщерята на ответниците, за което е направен разход за 23,96лв. и три пътувания на сина на ответниците за общо 886,63лв. Или общо разходите на домакинството за пътуване за проверявания период са в размер на 35 023,32лв. Разходите за пътувания в чужбина вещото лице е изчислило съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина от 2004г.

Разходите на ответниците за платени публични задължения над включените в статистически размер на потребителския общ разход по данни на НСИ /над включените в издръжка на домакинство/ са 23 339,93лв.

Изчислявайки установените приходи на ответниците и приетите разходи /обичайни и извънредни – за издръжка, пътуване в чужбина и платени публични задължения/, разполагаемият доход за ответниците пред проверявания период е бил общо – минус 148 123,12лв.

Експертизата установява, че през проверявания период А.Ш. не е имал банкови сметки. И.Ш. е имала шест разплащателни сметки. ЕТ „Л.-И.Ш.“ е имала една сметка, „Д.ш.“ ЕООД – 5 сметки, „Ш. – аш“ ЕООД -  5 сметки.

От движението по всички тези сметки вещото лице е установило, че ответницата Ш. е придобила парични суми общо в размер на 623 544,59лв. , с които погасявала задължения по кредити, теглила в брой, извършвала преводи по сметки на юридически и на физически лица, теглила пари в брой на каса, извършвала и други плащания. Ответникът Ш. е придобил суми общо в размер на 30 981,41лв., с които правил вноски по сметки на юридически лица.

Освен паричните средства, вещото лице е установило, че ответницата е придобила: имот за 13 530лв. /имота в с.Хераково/ , т.а. Мицубиши Аутландър за 18 620лв., дружествени дялове в „Д.ш.“ ЕООД и „Б.****“ ЕООД за 5100лв. Общата стойност на придобитото имущество от ответницата ведно с паричните средства е в размер на 660 794,59лв.

Ответникът Ш. е придобил дружествени дялове за 3600лв. в „Ш. – аш“ ЕООД и Р.**“ ЕООД . Ведно с паричните средства,  общо придобитото от него имущество е в размер на 34 581,41лв.

Придобитото имущество от двамата ответници е 695 376лв.

Стойността на несъответствието между нетните доходи на ответниците и стойността на придобитото от тях имущество е 840 000,58лв.

Съдът възприема изцяло заключенията на вещите лица. Същите не са  оспорени от страните и  пълно и обективно отговарят на поставените въпроси. Възражението на ответниците за начина на изчисляване на разходите на домакинството им и на разходите за задгранични пътувания, при тази пасивност на ответниците, съдът не приема. Официалните статистически данни за разходите на едно домакинство са единствения обективен и надежден източник на информация. Данните на НСИ отразяват най-основните разходи и в този смисъл ползването им не накърнява интересите на ответниците /действителните разходи на средните домакинства обикновено са по-високи от данните на НСИ/. Предвидените разходи за задгранични пътувания в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина от 2004г. са също в минимален размер, поради което при изчисленията на вещото лице разходите за пътуване са определени при най-ниските възможни цени /обикновено разходите на едно семейство при пътуване в чужбина надхвърлят в пъти ползваните като база нормативно определени цени/. След като ответниците не са представили данни за реалните си разходи, единственият начин съдът да ги установи е да ползва официални статистически данни.

Воденото срещу ответниците наказателно производство не е приключило. Срещу тях е бил внесен обвинителен акт в Специализирания съд. Съдът е върнал делото на прокуратурата, като няма данни прокуратурата да е внесла нов обвинителен акт срещу ответниците.

            Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

            Ищецът е предявил иск за гражданската конфискация на т.а. Мицубиши Аутландър от двамата ответници, на сумата от 100лв., представляваща продажната цена на „Б.****“ ЕООД и на сумата 549 538,90лв., представляваща изтеглени суми на каса и суми за погасяване на парични задължения - от ответницата Ш., на сумата от 100лв., представляваща 1 дружествен дял от капитала на „Р.**“ ЕООД и на сумата 25 570,97лв., представляваща внесени суми по банкови сметки на дружества – от ответника Ш..

Ответниците не са ангажирали доказателства, нито са дали обяснения какви доходи и разходи са имали през проверявания период. В отговора на исковата молба посочват единствено, че имат доказани законни доходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 141 от ЗПКОНПИ в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, което съгласно чл. 5 ал. 1 във вр. с ал. 1 т. 2 от закона е такова, за което не е установен законен източник.

Основание за възникване на правото на Държавата чрез Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да започне проверка и да предяви иск по чл.153 от ЗПКОНПИ е лицето, по отношение на което е поискано отнемане на имущество, да е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108 ал. 1 от закона, в рамките на извършена проверка да е установено, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

Съгласно разпоредбата на пар. 1 т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм), съответно на пар.1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период.

Нетният доход са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му – пар. 1 т.5 от ДР на ЗОПДНПИ (отм), съответно пар.1 т.8 от ДР на ЗПКОНПИ.

Законът налага презумпцията, че когато се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, то следва да се приеме, че произходът на забогатяването е незаконен (така е възприел и Конституционния съд на РБ в решение № 13/ 13.10.2012г. по к.д.№ 6/2012г.). В посоченото решение КС също е посочил, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен.

За да се опровергае презумпцията, в тежест на ответника е да установи, че получените или вложени през проверявания период законни приходи надвишават всичките му установени разходи, включително за издръжка, или че конкретното имущество е придобито със средства от установен законен източник.  

Степента на доказване в това гражданско съдопроизводство е наличието на обосновано предположение, че придобиването на имуществото е свързано с престъпната дейност на лицето.

В настоящия случай престъплението, за което ответникът е привлечен като обвиняем е такова по чл. 108 ал. 1 т.23 от ЗПКОНПИ, съответно чл. 22 ал. 1 т. 23 от ЗОПДНПИ (отм.). Предявеният иск на Комисията е допустим. Комисията е била надлежно сезирана от Специализираната прокуратура за повдигнатото на ответниците обвинение за стопанско престъпление - държане на акцизна стока без бандерол. Въз основа на това уведомление, с нарочен акт на директора на ТД е започната проверка срещу ответниците за установяване на незаконно придобито имущество. Събрани са доказателства за произхода на имуществото на ответниците, за начина на придобиването му, за преобразуването му. Комисията е ползвала като източник на информация всички възможни публични регистри и институции, които съхраняват информация за имуществото на физически и юридически лица в страната, както и за тяхното движение, и по отношение на които физическите и юридическите лица имат задължение да декларират определени обстоятелства. Така е събрана информация за вписаните имоти и тежести, за регистрирани МПС, за банковите сметки на ответниците и притежаваните от тях търговци, и движението по тези сметки, за декларираните доходи, печалба, загуба както от ответниците, така и от собствените им търговци, за пътуванията на ответниците. Въз основа на събраната информация Комисията е взела решение да внесе иск за гражданска конфискация на част от имуществото на ответниците. Въпреки, че повдигнатото срещу ответниците обвинение е основание за започване на проверка на тяхното имущество, приключването на наказателното производство не е свързано с настоящото производство по гражданска конфискация, т.е. не е налице обвързаност между наказателната отговорност и възможността за отнемане на имущество по реда на ЗПКОНПИ.

Фактът, че ответниците не са подали декларация по чл.57 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ и не са участвали в административното производство по реда на чл.60 от ЗОПДНПИ /отм./ не опорочава извършената проверка и не лишава Комисията от правото на иск срещу ответниците по реда на ЗПКОНПИ. От представените от Комисията доказателства  е видно, че декларациите по образец  и уведомления за участие в производството са изпратени на ответниците, но не са получени като непотърсени. Ответниците посочват, че са били задържани под стража, поради това не са получили изпратените им от Комисията писма. Това твърдение не е подкрепено с доказателства, още повече, че писмата са изпратени 2г. след като на ответниците са били повдигнати обвинения. Видно от уредбата на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, по реда на който е извършена проверката, участието на проверяваното лице в административното производство по проверка на имуществото му не е задължително /то може и да откаже да участва/, а и това участие е ограничено – едва след налагане на допуснатите от съда обезпечителни мерки. Именно в настоящото гражданско състезателно производство, което се развива по реда на ГПК, ответниците могат да посочат и ангажират доказателства за произхода на придобитото от тях имущество, а съдът да им съдейства да установят фактите, които са от значение за решаването на делото /съобразно задълженията си чл.7, чл.10 от ГПК/. Констатациите на Комисията, направени в административното производство, не са задължителни, нито ангажират гражданския съд, те представляват едни твърдения, които се установяват в съдебното производство с допустимите от ГПК доказателствени средства с пълноценното и ефективно участие и на двете страни.   

По същество, въз основа на събраните писмени доказателства и изслушаните експертизи, се установи, че при започване на проверката на 13.12.2007г. по отношение на ответника Ш., и  на 19.12.2007г. по отношение на ответницата Ш., ответниците са притежавали следното имущество: 1 апартамент в ж.к.“Надежда“ и 2 МПС /на 13г. и на 19г./ в СИО, ответникът е бил регистриран като ЕТ „П.- А.Ш.“ ,  а ответницата - като ЕТ „Л.-И.Ш.“, двамата са били съдружници, наред с още две физически лица, в „Ш.“ ООД, а ответницата Ш. е имала парични средства в две банкови сметки общо в размер на 3498,54лв. 

След 10г., в края на проверявания период, ответниците са имали следното имущество: запазили са собствеността си върху апартамента и двата автомобила, и са придобили имот в с.Хераково на стойност 13 530лв. и т.а. Мицубиши Аутландър на стойност 18 620лв. Ответницата е придобила дружествени дялове в „Д.ш.“ ЕООД и в „Б.****“ ЕООД на стойност 5100лв.,  както и е разполагала с парични суми общо в размер на 623 544,59лв. , с които погасявала задължения по кредити, теглила в брой, извършвала преводи по сметки на юридически и на физически лица, извършвала и други плащания. Ответникът Ш. е придобил дружествени дялове за 3600лв. в „Ш. – аш“ ЕООД и в „Р.**“ ЕООД, както и е разполагал с парични средства общо в размер на 30 981,41лв., с които правил вноски по сметки на юридически лица. Отделно от придобитото, ответниците са имали разходи за издръжка на домакинството си, за пътувания, за плащане на публични задължения, които са установени в размер на общо 177 391,71лв. или за да придобият това имущество и да си позволят тези разходи, ответниците са имали приходи в проверявания период в размер на 872 767,71лв. /сбора от всички изброени в този параграф стойности/. В същото време в този период ответниците са имали доход, съобразно декларираното от тях в НАП, в размер на  е 29 468,57лв. Очевидно е , че този деклариран доход не им позволява да придобият имущество, да разплащат парични средства, да учредят търговски дружества, да пътуват, да се изхранват и издържат общо за 872 767,71лв. Ответниците не дават обяснение за този доход. Съдът не може да обясни този доход с трудова дейност, с частно предприемачество, с наследяване, сделки и друго. Доходите от трудова дейност или от предприемачество се декларират в НАП, доходите от сделки също остават видима следа – както в документа, обективиращ сделката, така и в движението на парите в банковите сметки. Заемите могат да се разглеждат като законен доход, но ответниците не са получили заемните средства от трите кредита, които те лично или с имущество са гарантирали. Средствата са предоставени на техни търговски дружества - „Ш.-Аш“ ЕООД и на „Д.ш.“ ЕООД във връзка с търговската им дейност. Дори и да се приеме, че ответниците са ползвали като доход част или изцяло парите от кредитите, то общата сума по трите предоставени на двете търговски дружества кредити е 97 000 евро, което отново не обяснява произхода на сумата от 840 000,58лв., установеното несъответствие между стойността на разполагаемите средства /придобитото имущество/ и стойността на законно придобитото имущество.

Недекларирането на доходи се приравнява на тяхното укриване. Укритите доходи се предполага, че нямат законен източник. Съгласно възприетото от Конституционния съд на РБ в решение № 13/ 13.10.2012г. по к.д.№ 6/2012г., когато се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, то следва да се приеме, че произходът на забогатяването е незаконен.

Въпреки, че проверката на имуществото на ответниците е започнала по повод повдигнатото им обвинение за държане на акцизни стоки без бандерол, в настоящото производство не следва да се установява връзката между евентуално пристъпно поведение на ответниците и произхода на средствата, с които са разполагали. Връзката с наказателното производство е ограничена и се състои в това, че за да се избегне произволното образуване на проверки за установяване на обосновано предположение за наличието на имущество с незаконен източник, се изисква повдигане на обвинение за престъпление, което по естеството си предполага извличането на сериозна материална облага. Търсенето на връзка между престъпното поведение и придобитото имущество е в основата на класическите конфискационни закони, какъвто настоящия ЗПКОНПИ не е. И въпреки че законът продължава да ползва понятието незаконно придобито имущество /традиционно от ЗОПДНПИ /отм./, където е налице обвързаност между наказателната отговорност и възможността за отнемане на имущество/, в последния конфискационен закон по-скоро става дума за т.н. необяснимо богатство или непропорционално богатство, което не може да се обясни със законен доход.

Дали възприетата в ЗПКОНПИ  презумпция размества тежестта на доказване, като възлага на ответниците да доказват, че имуществото им е законно придобито. Съдът счита, че тежестта на доказване не е разместена. В тежест на Комисията като ищец остава задължението да докаже със степен на обосновано предположение, че доходът на ответниците няма законен източник /доказването на отрицателен юридически факт създава по-голяма тежест, но това е оправдано с големите ресурси и правомощия, с които Комисията разполага/. От ответниците се очаква в това производство да представят задоволително обяснение за законен източник на доходите си. Те са в най-благоприятната позиция да обосноват това, тъй като са най-добре запознати с дейността, която извършват и с доходите си. Комисията ползва публична информация, за да докаже тезата си. Ответниците могат да ползват информация, която не е публично достъпна, за да опровергаят твърденията на Комисията. Освен това, съдът е на мнение, че всеки със законен доход лесно може да посочи и обоснове източника на доходите си, дори и назад във времето. Ответниците не представиха задоволително обяснение за източника на доходите си. Простото оспорване на исковата молба не е достатъчно да разклати обоснованото предположение, формирано въз основа на събраните по делото доказателства, че  доходът на ответниците за сумата на несъответствието от 840 000,58лв. няма законен източник.

Съгласно разпоредбата на чл.141 от ЗПКОНПИ на отнемане подлежи незаконно придобитото имущество. Съгласно т.4 на пар.1 от ДР на ЗПКОНПИ имущество е всякакъв вид собственост , материална или нематериална, движима или недвижима, ограничена вещни права, както и юридически документи, доказващи право на собственост или други права върху него.

Ищецът иска да бъде отнето МПС и парични средства. МПС все още съществува в патримониума на ответниците, но паричните средства не са налични.

Във връзка с тълкуването на т.4 на пар.1 от ДР на ЗПКОНПИ е образувано т.д.№4/21г. на ОСГК, ВКС, по което ОСГК следва да постанови тълкувателно решение по два въпроса: дали парични средства, за които не е установен законен източник , в случай че не са налични в края на проверявания период , представляват имущество и участват при определяне размера на несъответствието; и дали парични суми, които не са налични в края на проверявания период, могат да бъдат конфискувани.

Към настоящия момент няма произнасяне по тълкувателните въпроси. Настоящият съд не може да спре производството, докато се постанови тълкувателно решение /така решение по т. дело № 8 / 2013г. , ОСГТК, ВКС/, поради което следва да реши делото, съобразно  правилото на чл.5 от ГПК.

Настоящият съд намира, че в имуществото се включват и паричните средства, независимо дали са налични в края на проверявания период. Парите са движими вещи и се включват в понятието „имущество“ по см. на т.4 на пар.1 от ДР на ЗПКОНПИ. Няма основание парите да бъдат третирани по различен начин в сравнение с останалите вещи и по отношение на тях да не важи правилото на чл.142 от ЗПКОНПИ. Освен това, ако се разграничат парите от останалото имущество на проверяваното лице, то не биха се постигнали целите на закона в чл.2 да се защитят интересите на обществото, а би се стигнало до абсурдната ситуация да се насърчават лица, които са придобили парични средства с незаконен произход да не придобиват с тях друго имущество /за да не им бъде евентуално конфискувано/, а да ги разходват /харчат/, или да укрият физически паричните средства, знаейки, че същите нямат да им бъдат отнети, ако не бъдат налични, тъй като не се считат за източник на обогатяване. Ако придобиването на парични средства с незаконен произход и тяхното харчене не е обогатяване, то здравият разум и принципите на правото и морала следва да отстъпят в тази конструкция. Всяко облагодетелстване е противоправно и морално укоримо, независимо дали с една и съща по размер парична сума е закупен автомобил или почивка в чужбина или дори екскурзия до луната. Не може да се счита, че в единия случай ще се отнеме автомобила или неговата равностойност, а в другия случай няма да се отнеме равностойността на екскурзията, защото парите вече са похарчени и ги няма. Няма и правно обяснение за неравно третиране на неправомерно облагодетелствалите се лица – от едните ще се отнеме имущество или неговата равностойност, а от другите не, само защото са харчили парите по различен начин. Понятието „имущество“ се ползва и в Конвенцията на ООН срещу корупцията /в сила от 2006г. за България и част от вътрешното ни право/. В чл.2 пар.iii б.г "имущество" е дефинирано като „всякакъв вид активи, изразяващи се във вещи или права, движими или недвижими, материални или нематериални, правни документи или документи, доказващи права или интерес по отношение на такива активи“. Тази дефиниция е сходна с ползваната от законодателя в пар.1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и по отношение на нея няма съмнение при тълкуването, че обхваща и паричните средства. Вярно е, че тази конвенция е насочена срещу незаконното обогатяване на длъжностни лица, а не спрямо по-широк кръг лица, какъвто е обхвата на  ЗПКОНПИ /такъв подход, въпреки и по-рядко срещан, имат и други държави/, но това не е основание да се изключат паричните средства от тълкуването на разпоредбата на чл.142 от ЗПКОНПИ.

В допълнение, няма основание за стеснително тълкуване на закона, чиято цел е ясно описана от Конституционния съд в цитираното вече решение по к.д.№ 6/12г.: „По същество законът цели преодоляване на последиците от неоправданото забогатяване за сметка на други лица или обществото като цяло, забогатяване от извършването на дейност, която поначало е забранена, като например укриване на данъци, неплащане на задължителни осигуровки, контрабанда, корупция, трафик на хора и наркотици, изнудване, крупни кражби и т.н. Придобиването и съответното натрупване на имущество с незаконен източник се намира в пълен дисонанс с редица конституционни ценности като справедливостта по смисъла на преамбюла на основния закон, принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1, принципа на равенството на гражданите пред закона по чл. 6, ал. 1 и принципа на законовото гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност по чл. 19, ал. 2. Основно задължение на гражданите е да спазват и изпълняват Конституцията и законите, да зачитат правата и интересите на другите (чл. 58, ал. 1 от Конституцията). Лицата, които се засягат от гражданската конфискация по оспорения закон като са се обогатили по незаконен начин, са нарушили това изискване, поради което не могат да получат закрилата по чл. 17, ал. 1 – 3 от Конституцията, която се дължи само на законните приобретатели на имуществени права“. Въпреки, че КС е обсъждал отменения ЗОПДНПИ, новият ЗПКОНПИ няма по-различна цел, нито е средство за отнемане на по-различно имущество. Твърдението, че не може да се отнеме нещо, което го няма, не намира опора в закона с оглед изричната разпоредба на чл.142 и на чл.151 от ЗПКОНПИ.

Споделяйки разбирането, застъпено в решение № 29/12.04.2021г. по гр.д.№ 1021/19г., ВКС, ІІІг.о., съдът включи паричните средства на ответниците, за които няма установен законен източник на придобиване, при определяне размера на несъответствието, независимо че тези парични средства ги няма в края на проверявания период. По същите съображения съдът намира, че тези парични средства подлежат на отнемане.

На основание чл.141 вр. чл.142 ал.2 т.2 от ЗПКОНПИ от ответниците следва да се отнеме т.а. Мицубиши Аутландър с рег.№ *****, придобит на 12.03.2011г. на стойност 18 620лв. Към датата на придобиването, видно и от таблица 11 към съдебно икономическата експертиза, ответниците не са имали законен източник на средства за придобиването му. Възражението на ответниците за изтекла давност по отношение вземането на Държавата, чрез Комисията, е неоснователно. Не е изтекла 10г. давност от придобиването на автомобила през 2011г. до предявяване на иска на 13.09.2019г. /арг.чл.152 от ЗПКОНПИ/. Сегашната стойност на автомобила е 7 500 лв.

На основание чл.151вр. чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 от ЗПКОНПИ от ответницата Ш. следва да се отнеме сумата от 100лв., представляваща продажната цена на капитала на „Б.****“ ЕООД. Ответницата е учредила дружеството през 2015г. и е внесла 100лв. капитал на дружеството. Към датата на придобиване на дружеството /чрез учредяването му/ ответницата не е имала законен източник на средства за придобиването му, видно и от таблица 11 към съдебно икономическата експертиза. Тъй като през 2016г. ответницата е продала дружеството, то следва да се отнеме паричната равностойност – или сумата от 100лв. 10г. давност от  2015г. до предявяване на иска не е изтекла, поради което възражението за давност на ответниците е неоснователно.

На основание чл.151 вр. чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 от ЗПКОНПИ от ответницата Ш. следва да се отнеме сумата от 549 538,90лв. Това е равностойността на сумата, която ответницата е придобила през проверявания период, с която сума е погасявала задължения по кредити, теглила в брой, извършвала преводи по сметки на юридически и на физически лица, извършвала и други плащания. Съобразно заключението на вещото лице по икономическата експертиза ответницата Ш. е придобила за проверявания период парични средства в размер на 623 544,59лв. Възражението на ответниците за изтекла давност 10г. преди предявяване на исковата молба или до 13.09.2009г. е основателно. Вземането на държавата за сумите, които ответницата е придобила от началото на проверявания период 19.12.2007г. до 13.09.2009г. се е погасило по давност. Сумата, която Комисията претендира за конфискация е съобразена с давността и затова е в по-нисък размер от установения по експертизата. 

На основание чл.142 ал.2 т.1 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ от ответника Ш. следва да се отнеме сумата от 100лв., с която той е придобил през 2014г. капитала на „Р.**“ ЕООД. Към датата на придобиване на дружеството /чрез учредяването му/ ответникът не е имал законен източник на средства за придобиването му, видно и от таблица 11 към съдебно икономическата експертиза. По отношение на това вземане на държавата давността по чл.152 от ЗПКОНПИ не е изтекла. От придобиване на дружеството през 2014г. до предявяване на иска на 13.09.2019г. не е изтекъл 10г. период.

На основание чл.142 ал.2 т.1 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ от ответника Ш. следва да се отнеме сумата от 25 570,97лв. От експертизата се установи, че в периода 2011г. - 2015г. той е внесъл тези пари  по банкови сметки на юридически лица. През този период той не е имал доходи със законен произход, видно от таблица 11 към съдебно икономическата експертиза. Следователно тези пари нямат законен източник и следва да се отнемат в полза на държавата. Тъй като към настоящия момент тези пари са излезли от патримониума на ответника, следва да се отнеме тяхната равностойност в размер на 25 570,97лв.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените от него разноски, които съобразно представения списък са в размер на 2200лв.

При този изход на спора, разноски на ответниците не се следват.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТНЕМА в полза на Държавата от И.А.Ш., ЕГН ********** и А.М.Ш.М. М.с ЕГН **********,***, на основание чл. 142 ал.2 т.2 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, товарен автомобил марка ’’Мицубиши”, модел ’’Аутлендър”, per. № *****, рама JMBXRCU5W6U004215, двигател 4G69LX0808, с дата на първа регистрация 23.10.2006 г. , придобит с договор от 12.03.2011г., и с пазарна стойност към момента в размер на 7 500 лв.

ОТНЕМА в полза на Държавата от И.А.Ш., ЕГН ********** на основание чл.151 във връзка с чл.142 ал.2 т.1, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ сумата от 100 лв., представляваща продажната цена на капитала на “Б.****” ЕООД, ЕИК *****.

ОТНЕМА в полза на Държавата от И.А.Ш., ЕГН ********** на основание чл.151 вр. чл.142 ал.2 т.1 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ сумата от 549 538,90 лв., представляваща изтеглени суми на каса от проверяваното лице и суми за погасяване на парични задължения, в периода 13.09.2009г. – 19.12.2017г.

ОТНЕМА в полза на Държавата от А.М.Ш. на основание чл.142 ал. 2 т. 1 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ              сумата от 100лв., представляваща равностойността на 1 дружествен дял в размер на 100 лв. от капитала на “Р.**” ЕООД, ЕИК *****.

ОТНЕМА в полза на Държавата от А.М.Ш. сумата от 25570,97 лв., внесени от него по банкови сметки на различни търговски дружества в периода 2011г. - 2015г.

ОСЪЖДА И.А.Ш., ЕГН ********** и А.М.Ш.М. М.с ЕГН ********** да заплатят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество разноски по делото в размер на 2200лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд София.

Съдия: