Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,10.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI-ти гр.състав, в
публичното заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр.дело № 3319 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.266, ал.1,
вр. чл.258 ЗЗД с цена на иска 10131,22 лв.
Настоящото гражданско дело е
образувано по искова молба на ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез
процесуалния си представител адв.Б. срещу „***със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя. Ищецът твърди, че с ответното
дружество били в облигационни отношения, по силата на които изработвало
различни видове конфекции. Ищецът твърди, че за извършените услуги издал фактура №86/31.01.2019г. за изработка на
ишлеме на конфекция 2000 бр. модел FC-3 с ед.цена 2,24 лева – 4928 лева, изработка на 412 бр. модел FC-4 на ед.цена 2,39 лева или
общо 984,68 лева, изработка на 1100 броя модел FC-9 с ед. цена 2,30 лева, общо 2530
лева или обща стойност с ДДС 10131,22 лева. Ищецът твърди, че провел разговори
с представителя на ответното дружество за заплащане на претендираната сума и на
17.04.2019г. подал заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение. Твърди, че срещу заповедта ответникът подал възражение,
поради което в законовия срок е предявена настоящата искова молба. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното
дружество му дължи сумата от 10131,22 лева, произтичащо от фактура
№86/31.01.2019г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.дело №2466/2019г. по описа на РС Плевен.
Ответникът представя писмен
отговор, в която оспорва предявения иск.
В съдебно заседание
ищцовото дружество не се представлява. Ответникът се представлява от
процесуалния си представител и изразява становище, че с претендираната сума по
фактурата в размер на 10131,22 лева, е извършено прихващане на задължения,
поради което претенцията се явява неоснователна. Ответникът е представил
писмени доказателства, приложени към отговора : стокови разписки, фактури,
преводни нареждания, справки декларации за ДДС, данни за упражнено право за
данъчен кредит, Протокол за инвентаризация на търговски взаимоотношения, Покана
за доброволно плащане на сумата 49756,93 лева, изпратена от ***до „***, 2 бр.
изявления за прихващане на суми : фактура №86/31.01.2019г. за сумата от
10131,22 лева и по фактура №87/28.02.2019г. за сумата от 818,93 лева.
Представените с писмения
отговор доказателства не са оспорени от ищеца.
Предявеният иск е
допустим. Видно от приложеното ч.гр.дело №246/2019г. по описа на РС Плевен,
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение. В срок длъжникът е оспорил заповедта и съдът е указал на заявителя
да предяви установителния си иск в едномесечен срок. Предявената искова молба е
подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По делото е прието
съдебно Решение № 31, постановено по гр.дело №98/2019г. по описа на ОС Габрово,
влязло в сила на 16.12.2020г.
Като съобрази събраните
по делото неоспорени от страните писмени доказателства, съдът приема за
установено следното :
Не се спори между
страните, че страните са
били в облигационни отношения. Установява се от представените стокови разписки от лист
36 до лист 186, че през периода януари до края на октомври 2018г. ***е предоставило на „***материали
за ушиване на общо 44661 броя изделия, като „***е върнало на ***44661 броя
изделия от този вид. Установява се, че във фактурите за посочения период са изработени 44661 броя изделия, но били фактурирани като ушити 64800 броя, или фактурирани са в повече 20139 броя изделия.
Установява се от
приложените по делото стокови разписки и фактури, че от общо фактурираните е 20139 броя
изделия модел FG 4 били приспаднати 2790 изделия от модел FG 6, които са ушити, но фактурирани
като FG 4, като
цената на ушиване е еднаква с тази на ушиване на модел F4 и след извършеното приспадане
остават като фактурирани
в повече 17349 броя изделия FG 4 с единична цена на ушиване 2,39 лева, или 2,87 лева с ДДС или общо
фактурираната сума в повече е в размер на 41464,11 лева без ДДС или 49756 лева
с ДДС.
По делото е представен
протокол за вътрешна инвентаризация на лист 236, от който се установява неоснователно фактуриране от
страна на ищцовото дружество изработка на 17349 броя изделия FG 4 на обща
стойност 41461,11 лева без ДДС или 49756,93 лева с ДДС.
Въз основа на този
протокол до
управителя на ищцовото дружество „Л.“ ***е изпратена покана за доброволно плащане (лист 237) от 20.02.2019г., получена от ищеца на 21.02.2019г. (лист 238)
Установява се, че въз основа на протокол за инвентаризация през месец
февруари била извършена корекция на ползвания за процесните 11 фактури данъчен
кредит, като е доначислен данък върху ДДС в размер на 9292,82 лева, което е
отразено в дневника за февруари на „***Установява се, че за неоснователно фактурираната
сума на обща стойност
41461,11 лева без ДДС или 49756,93 лева с ДДС, ответното дружество извършило прихващане на сумата от 10131,22 лева
с изявление за прихващане (лист 249), получено от ищцовото дружество
на 05.03.2019г. (лист 250) и на сумата 818,93 лева, получено от ищеца на 13.03.2019
(лист 252). За тези две суми има издадени фактури на 31.01.2019г.
От представеното по
делото решение № 31/31.01.2020г. на ***по гр.дело № 98/2019г. по описа на същия
съд, потвърдено с Решение № 100252 /13.10.2020г. по гр.дело № 153/2020г. по
описа на ***се установява, че “Л.“ ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***е осъдено да заплати на „***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***сумата от 38806,78 лева главница за фактуриране в повече на 17349 броя
изделия модел „FG 4“, както и сумата от 1220,00 лева мораторна лихва върху
просрочената главница до датата на предявяване на иска, ведно със законната
лихва от датата на предявяването му до окончателното изплащане. Видно от
решението, за да стигне до този извод, в мотивите си е приел, че общо дължимата
сума е била в размер на 41461,11 лева без ДДС или 49756,93 лева с ДДС. След
приспадане на две фактури, една от които е процесната, по която се претендира
сумата по настоящето дело в размер на 10131,22 лева и друга фактура на стойност
818,93 лева, задължението на че “Л.“ ***към ***остава дължимо в размер на 38806,78 лева, за колкото е уважен и предявеният
осъдителен иск.
При така изложеното,
съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение, тъй като претендираната сума по фактура №**********/31.01.2019г. е
прихваната с друго задължение на ищеца към ответника.
С оглед изхода на делото, “Л.“ ***, следва да бъде осъден да заплати на „***, направените по делото разноски в размер на 1400 лева, от които 1080 лева за
адвокатско възнаграждение, 320 лева депозит за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от “Л.“ ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***против „***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***иск с правно основание чл.79 вр. чл.258 ЗЗД, предявен по
реда на чл.422 ГПК да бъде признато за установено, че „***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***ДЪЛЖИ на “Л.“ ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***сумата от 10131,22 лева по
договор за изработка, дължима по фактура №**********/31.01.2019г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение №1376/18.04.2019г. по ч.гр.дело №2466 / 2019г.
по описа РС Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, “Л.“ ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***да заплати на „***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***сумата от 1400 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: