Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Враца, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V
граждански състав в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател:
Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 4657 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по предявен иск за намаляване на завещателно
разпореждане и възстановяване на запазена част с правно основание чл.30, ал.1,
вр. с чл.28 и чл.29, ал.1 от ЗН. Направено
е и обусловено от уважаването на предявения иск искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба ищецът Г.Ц.Г. ***
твърди, че с ответника И.Ц.Г. *** - негов брат, са наследници на общия им
наследодател и техен баща Ц.И.Г.,***, починал на 17.11.2015 год. Поддържа, че
приживе наследодателят им Ц. Г. и наследодателката им Ц.а Г.С.- тяхна майка,
починала на 30.06.1993 год., с нот. акт № 151, том ІІI-ти, нот. дело № 781/1993
г. на нотариус Рейна Стефанова - нотариус при Врачанския районен съд, на
21.01.1993 год. са прехвърлили на двама им с ответника, срещу задължението им
да ги гледат и издържат, притежавания от тях двамата в СИО недвижим имот, а
именно: дворище пл. № 250 от
Моли съда, след установяване на
твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което на основание чл.30,
ал.1 от ЗН намали завещателното разпореждане, извършено със саморъчното
завещание от баща им Ц.И.Г. на 11.05.2008 г. в полза на ответника до размера на
неговата запазена част от наследството, след което да възстанови, на основание
чл.30, ал.1 от ЗН, запазената му част от наследството на баща им Ц.И.Г.,
починал на 17.11.2015 г., до размера на неговата запазена част и отмени
нотариален акт № 167, том І-ви, рег. № 579, нот. дело № 40/2016 год. на
нотариус Снежана Петкова - нотариус при район на действие Районен съд - Враца,
вписана под № 006 в регистъра на нотариалната камара, в частта му, с която
ответникът е признат за собственик върху неговата наследствена част от
наследственият недвижим имот /неговата запазена част от наследството/, като
претендира и присъждане на разноските по делото.
Ответникът И.Ц.Г. ***, редовно
известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не
прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал
събирането на такива. С молба от 27.03.2019г. е поискал от съда да разгледа
делото в негово отсъствие от съдебното заседание.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намери за установено следното:
Активната легитимация на ищеца се
установява от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 13755
от 25.09.2018г., издадено от община Враца, от което е видно, че след смъртта си
Ц.И.Г., починал на 17.11.2015г., е оставил за свои законни наследници М.Ц.Г.
(дъщеря), И.Ц.Г. и Г.Ц.Г. (синове).
Установи се също така, че приживе
наследодателят Ц. Г. и наследодателката Ц.а Г.С.- негова съпруга и майка на
страните, починала на 30.06.1993 год., с нот. акт № 151, том ІІI-ти, нот. дело
№ 781/1993 г. на нотариус Рейна Стефанова - нотариус при Врачанския районен
съд, на 21.01.1993 год. са прехвърлили на техните синове И.Ц.Г. и Г.Ц.Г., срещу
задължението им да ги гледат и издържат, притежавания от тях двамата в СИО
недвижим имот, а именно: дворище пл. № 250 от
По предявен от Ц.И.Г. срещу И.Ц.Г.
и Г.Ц.Г. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД било образувано гражданско
дело № 372/1998 г. по описа на Районен съд - Враца и с Решение № 200/13.10.1998
г. по същото гр.д. № 372/1998 г. съдът развалил сключения с нот. акт № 151, том
ІІІ-ти, нот. дело № 781/1993 г. на нотариус Рейна Стефанова - нотариус при
Районен съд - Враца, договор за издръжка и гледане до размер на 1/2 идеална
част от гореописания недвижим имот.
Със саморъчно завещание от
11.05.2008г. Ц.И.Г. завещал на И.Ц.Г. цялото си недвижимо и движимо имущество,
което притежава. По молба на И.Ц.Г. с Протокол от 10.12.2015г. на Снежана
Петкова - нотариус рег. № 006 - РС Враца саморъчното завещание било обявено.
С нотариален акт за констатиране
право на собственост върху недвижим имот № 167, том І, рег. № 579, дело №
40/15.02.2016 г. на нотариус Снежана Петкова, ответникът И.Ц.Г. бил признат за
собственик на 3/4 идеални части от ПИ с идентификатор 12259.1006.401, гр.
Враца, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по кадастъра, целият с площ 660 кв.м., заедно с построената
в имота сграда с идентификатор 12259.1006.401.1, на два етажа, със застроена площ
от 91 кв.м. - жилищна, еднофамилна, както и сграда с идентификатор
12259.1006.401.2, със застроена площ 29 кв.м., с предназначение: хангар, депо,
гараж, на 1/един/ етаж, при съседи на целия ПИ 12259.1006.399, 12259.1006.402,
12259.1066.380 и 12259.1006.400.
Въз основа на така възприетите
фактически констатации, от правна страна, съда намира за обосновани следните
изводи:
Съгласно
чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг,
той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН
наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на
тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и
защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по
чл. 28, ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са
наследникът с право на запазена част и лицето /лицата/, което е
облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от
наследодателя, съответното – неговите правоприемници. Законът не ограничава
възможността на всяко дееспособно лице да се разпорежда в полза на трето лице с
конкретно свое имущество или изцяло с онова, което притежава, но в случаите на
безвъзмездни разпореждания – дарения или завещания – брани правата на
наследниците със запазена част по чл. 28, ал. 1 ЗН, като именно чрез иска по
чл. 30, ал. 1 ЗН им гарантира възможността да получат онази част от имуществото
на наследодателя или нейната равностойност, която е определена като тяхна
запазена част. Правото да се иска възстановяване на запазената част е от
категорията на т. нар. преобразуващи (потестативни) субективни права и може да
се упражни само по съдебен ред. Съдебното решение, с което се уважава това
право, има конститутивно действие - то преобразува съществуващото правно
положение, като отменя завещателното разпореждане или дарението, доколкото това
е нужно, за да се възстанови частта.
Между страните по настоящото дело не е спорно
обстоятелството, че завещанието е изцяло написано ръкописно и подписано от
самия завещател Ц.И.Г., като съдържа означение и на датата – 11.05.2008 г., на
която е съставено, а подписът на завещателя е поставен след завещателните
разпореждания (чл. 25, ал. 1 от ЗН). В него не е посочван мотив, поради който е
направено, а направените с него разпореждания не са поставяни под условие или
тежест. По делото няма данни и ответника, в полза на който е направено, да няма
право да получава по завещание. Между страните не е спорен и факта, че по време
на съставянето му, завещателят е бил способен да завещава и това му завещание
не е направено поради грешка, насилие или измама. При това положение съдът
намира, че то е действително (чл. 42 и 43 от ЗН).
Предмет на предявения иск с
правно основание чл. 30 ЗН е универсално завещание, с което общият на страните
наследодател се е разпоредил с всички притежавани от него движими и недвижими
имущества към момента на смъртта му, поради което не е необходимо да се
образува наследствена маса съобразно правилата на чл. 31 ЗН /Решение №
580/02.08.2010 г. по гр.д. № 1315/2009 г. по описа на ВКС, I ГО, Решение №
657/01.12.1995 г. по гр.д. № 636/1995 г. по описа на ВКС, I ГО и др./, респ. не
е необходимо да се назначава съдебно оценителна експертиза за определяне
стойността на наследственото имущество. Определянето на запазената и
разполагаемата част от наследственото имущество следва да се определи като
дробна част от цялото имущество.
В конкретния случай не се спори, че към
момента на смъртта си /17.11.2015 г./ наследодателят Ц. Г. е притежавал
единствено следния недвижим имот: 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор 12259.1006.401, находящ
се в гр. Враца, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, целият с площ 660 кв.м.,
заедно с построената в имота сграда с идентификатор 12259.1006.401.1, на два
етажа, със застроена площ от 91 кв.м. - жилищна, еднофамилна, както и сграда с
идентификатор 12259.1006.401.2, със застроена площ 29 кв.м., с предназначение:
хангар, депо, гараж, на 1/един/ етаж, при съседи на целия ПИ 12259.1006.399,
12259.1006.402, 12259.1066.380 и 12259.1006.400. Посоченият имот е бил придобит в собственост от
наследодателя по силата на съдебно решение № 200 от 13.10.1998 г. по гр. дело № 372/1998 г. на ВРС, с което е уважен иска му с правно основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключеният с нот. акт № 151, том ІІІ-ти,
нот. дело № 781/1993 г. на нотариус Рейна Стефанова - нотариус при Районен съд
- Враца, договор за издръжка и гледане до размер на 1/2 идеална част от
гореописания недвижим имот.
Не се спори, а и няма доказателства за противното, че
наследодателят Ц. Г. не е притежавал друго имущество към момента на смъртта си
и, че не е имал имуществени задължения към трети лица, поради което настоящият
състав приема, че половината от описания имот е цялото имущество, върху което
следва да се изчисли запазената част на ищеца - наследник по закон.
Тъй като наследодателят е оставил
три деца (дъщеря и двама синове), то приложение намира чл.29, ал.1, предл.
второ от ЗН, съгласно който запазената част на низходящите на наследодателя,
когато не е оставил съпруг при две и повече деца е 2/3 от имуществото на
наследодателя, които се разпределят поравно между неговите трима низходящи -
Мариана Генова, И.Г. и Г.Г., т. е. запазената част на всеки от тези три лица
възлиза на по 1/3 от 2/3 или - по 2/9 от наследството. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗН частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на
наследодателя, която в случая се равнява квотно на 1/3 идеална част.
Видно е, че с извършеното завещателно разпореждане наследодателят
се е разпоредил с имущество, което е повече от размера на разполагаемата част и
с това е накърнил запазената част на наследниците си по закон и в частност на
ищеца Г.Г., който е упражнил правото си по чл.30, ал.1 от ЗН, в размер на 2/9
ид.ч. от имуществото на наследодателя и съответно - 2/9 ид.ч. от недвижимия
имот.
Налице са предпоставките за
уважаването на предявения иск чл. 30, ал.1 от ЗН по отношение на запазената
част от наследството на ищеца Г.Г.. Установи се, че той е сред кръга на
наследници с право на запазена част и че приживе наследодателят се е разпоредил
безвъзмездно със свое имущество /чрез универсално завещание/. Пресмятането на
запазената част от наследството на ищеца следва да се направи така, както ако
всички сънаследници са поискали да се допълнят запазените им части, като в
крайна сметка завещателното разпореждане следва да се намали дотолкова,
доколкото трябва, за да се попълни запазената част на наследника, който е
поискал възстановяването - в случая на Г.Г..
Завещанието от
11.05.2008г., извършено от Ц. Г. в полза на ответника И.Г. следва да се намали
с 2/9 ид.ч. /или 4/18 ид.ч. от целия имот/ и да се възстанови на ищеца
запазената част от наследството на баща му в същия размер. Останалата 1/2 ид.ч.
(или 9/18 ид.ч.) от имота, която не е била обект на завещанието, е придобита от
страните по делото с НА № 151, том ІІІ, нот. дело 781/21.01.1993г. и от нея
страните притежават равни части - по 1/2 ид.ч. (или по 1/4 от целия имот).
По искането по чл. 537, ал. 2 ГПК
Тъй като съдът достигна до извод за основателност на
предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, то се реализира и вътрешно процесуалната
предпоставка за уважаване на заявеното искане. Ответникът се легитимира като
собственик на 3/4 идеални части от посочения по-горе недвижим имот въз основа
на издадения констативен нотариален акт по реда на чл. 587 и сл. ГПК. Съгласно
ТР № 3 от 28.11.2012 г. по т. дело № 3/2012, ОСГК на ВКС на отмяна по реда на
чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните
актове по обстоятелствена проверка, но не и нотариалните актове за сделки. В
случая отмяната е законна последица от уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН
и следва да се съобрази от съда, дори да не е направено искане в тази насока.
Издаденият констативен нотариален акт следва да бъде отменен за размера от 2/9
/две девети/ идеални части от обективирания в него недвижим имот.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него разноски в общ размер 844, 50 лева.
Водим от горното, на основание чл. 30, ал.1, вр. с чл. 29,
ал.1 от ЗН съдът
Р Е Ш И
:
НАМАЛЯВА завещателното разпореждане, извършено от
наследодателя Ц.И.Г.,***, починал на 17.11.2015 г., направено със саморъчно
завещание от 11.05.2008г. в полза на ответника И.Ц.Г., с ЕГН ********** с адрес
*** с 2/9 /две девети/ идеални части.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на ищеца Г.Ц.Г. с ЕГН **********
с адрес ***, в качеството му на наследник на Ц.И.Г.,***, починал на 17.11.2015
г., от наследството на Ц.И.Г., в размер на 2/9 /две девети/ идеални части.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК частично в
размер на 2/9 /две девети/ идеални части нотариален акт за констатиране право на
собственост върху недвижим имот № 167, том І, рег. № 579, дело № 40/15.02.2016
г. на Снежана Петкова - нотариус с район на действие РС-Враца, № 006 в
регистъра на НК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.Ц.Г., с ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ц.Г. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 844, 50
лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: