Р Е Ш E Н И Е
№
………/07.10.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА и прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА разгледа докладваното от съдия Сандева к.адм.д.
№ 284 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано
е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от „С.А.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ,
със седалище и адрес на управление: гр.ХХХХХХХХХ, представлявано от управителя И.Н.И.,
срещу решение № 72/04.03.2020 г. по нахд № 324/2019 г. по описа на РС – Балчик,
с което е потвърдено наказателно постановление № В-0047490 от 08.08.2019 г. на
директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра на Комисия за защита на потребителите, с което на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.214 от ЗТ за
нарушение на чл.132, ал.1 от ЗТ. Излагат се доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Основното възражение в жалбата е, че неправилно
районният съд е приел, че не е налице маловажност на нарушението. Иска се
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество, с
което да се отмени наказателното постановление. Претендира се и присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба оспорва основателността й в писмено становище по делото.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на другата
страна, в случай че надвишават минимално предвидените размери по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
респективно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Представителят
на ДОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че в хода
на административнонаказателното производство е установено по категоричен начин,
че към процесната дата дружеството – касатор не е изпълнило задължението си да
постави на видно място категорийна символика, поради което законосъобразно е
било санкционирано от административнонаказващия орган.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е и основателна.
С процесното
НП касаторът е санкциониран за това, че при извършена на 12.07.2019 г. проверка
е установено, че не е изпълнил административното си задължение да постави на
видно място в стопанисвания от него туристически обект – Бистро „Ла Бамба“,
находящ се в к.к. „Албена“ – базар „Нептун“, категорийна символика –
удостоверение и табела, с което е нарушил разпоредбата на чл.132, ал.1 от ЗТ.
РС е
приел, че нарушението е доказано и не е маловажно деяние, поради което е
потвърдил наказателното постановление. Счел е, че табелата е била налична и е
била поставена на видно място, но тъй като категорийната символика включва и
удостоверение за утвърдена категория, а такова е нямало, то правилно
административнонаказващият орган е направил извод, че е извършено нарушение по
чл.132, ал.1 от ЗТ. Изложил е мотиви, че започналата процедура за промяна в
обстоятелствата пред кмета на община Балчик и за издаване на удостоверение за
утвърдена категория не влияе на изводите относно съставомерността на деянието,
нито има значение за квалифицирането на деянието като маловажно.
Настоящият
касационен състав не споделя извода на районния съд за немаловажност на
нарушението.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на
ВКС, преценката на административнонаказващия орган за “маловажност” на случая
по чл.28, б.”а” от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а
административно-наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление.
Легалната
дефиниция на понятието “маловажен случай” се съдържа в чл.93, т.9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, “маловажен случай” е този, при който
извършеното деяние, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Следователно малозначително ще бъде такова деяние, което въобще
не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин,
че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено
опасно или че, без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се
обоснове явна незначителност, т. е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за
да бъде определено извършеното като административно нарушение.
Преценката за “маловажност” на случая се
прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието
и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на
вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат
същността и целите на административното наказване.
Безспорно е по
делото, че в конкретния случай не са налице настъпили вредоносни последици от
изпълнителното деяние. Действително това не е съставомерен елемент на
нарушението, но е от значение за приложението на чл.28 от ЗАНН. От съдържанието на съставения в хода на проверката
констативен протокол е видно, че на входа на бистрото е била поставена
информация за работно време, МОЛ, фирма, адрес и телефон за контакт. В обекта
се е водил регистър за рекламация на потребителите. Имало е работещ ЕКАФП и
касова книга. Предлаганите за консумация топли храни и напитки са били с
обявени грамажи и цени в лист и карт меню на заведението.
Целта
на изискването по чл. 132, ал. 1 от ЗТ е всички потребители на туристически
услуги да бъдат уведомени за категорията на съответния обект, а оттам и за
качеството на предлаганата услуга и нейната цена. За постигането на тази цел
законодателят е въвел унифициран образец на категорийна символика, включваща
табела и удостоверение.
С
поставянето на видно място на удостоверението се постига само част от целта закона,
тъй като основната информация за потребителите се съдържа в поставената на
входа информация по чл.114, т.3 от ЗТ относно търговеца, стопанисващ обекта,
материалното отговорното лице и неговия телефон за контакт. При положение че
тази съществена информация е била на разположение на клиентите, липсата на
поставено на видно място удостоверение за категоризация разкрива значително
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Няма данни потребители на услугата да са били въведени в
заблуждение относно действителната категоризация на обекта или да е ограничено правото
им на информация. От доказателствата по делото се установява, че табелата по
чл.132, ал.1 от ЗТ е била налична и е била поставена в обекта, т.е. била е
поставена на видно място част от категорийната символика, респективно
наказаното дружество е изпълнило частично задължението си по чл.132, ал.1 от
ЗТ. По време на проверката не са открити никакви други нарушения на дружеството
по ЗТ и ЗЗП, което говори за инцидентния характер на деянието. В противоречие с
чл.53, ал.1 от ЗАНН наказващият орган не е съобразил тези обстоятелства и в
частност, че търговецът е бил изряден по отношение на значимата за
потребителите информация.
Безспорно
изискванията по отношение на лицата, извършващи хотелиерство и
ресторантьорство, са по-строги, но това не означава, че нарушаването на някое
от тях не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Именно затова
преценката за наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН се прави конкретно по
всяко административнонаказателно дело, като се отчитат особеностите на случая,
определящи степента на обществена опасност на деянието и дееца. В случая
конкретните обстоятелства на времето, мястото и начина на извършване на
деянието изключват вероятността за някакъв обществено значим негативен ефект и
реално застрашаване на обществените отношения, предмет на регулиране и защита
от ЗТ. Нарушението е извършено за първи път, като доказателствата по делото
сочат, че не се касае за порочна търговска практика, целяща укриване на
информация и увреждане на интересите на потребителите, а за формален пропуск,
от който не са последвали някакви неблагоприятни вредни последици. Следователно
обществената опасност на извършеното нарушение е явно незначителна, поради
което неправилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, санкционирайки
дружеството с обжалваното НП.
Като е
приел обратното, отричайки маловажността на деянието, районният съд е
постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо
него да бъде постановен друг по същество, с който да се отмени наказателното
постановление.
Касаторът
е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение, но не е представил
доказателства за извършването им (по делото липсва приложен договор за правна
помощ и съдействие, разписка, платежно нареждане или др. доказателства,
удостоверяващи размера на уговореното адвокатско възнаграждение, както и датата
и начина на заплащането му), поради което съдът не му присъжда такива. С оглед
на изхода от спора ответникът също няма право на разноски по делото.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 72/04.03.2020 г. по нахд №
324/2019 г. по описа на Районен съд - Балчик, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
В-0047490 от 08.08.2019 г. на директора на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисия за защита на
потребителите, с което на „С.А.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление: гр.ХХХХХХХХХ, представлявано от управителя И.Н.И., е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.214 от ЗТ за
нарушение на чл.132, ал.1 от ЗТ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :