РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Девня, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100745 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявена молба с
правно основание чл. 50 от СК от Ю. Р. И., ЕГН: ********** от гр. Девня, ул.
******* и Ф. Б., роден на ******** г. от гр. Девня, ул. „************, с
искане за постановяване на развод по взаимно съгласие чрез прекратяване на
сключения на 26.01.2022 г. между тях граждански брак.
Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато между
тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака.
Заявяват, че нямат родени от брака си деца, нямат придобито по време на
брака недвижимо имущество, нямат движими вещи, които да не са поделили
помежду си доброволно, нямат семейно жилище, което да не са напуснали.
Към молбата е представено в писмен вид постигнато между тях споразумение
по смисъла на чл. 51 от СК, с което уреждат отношенията си след развода,
издръжката между съпрузите, фамилното име.
В съдебно заседание молителите не се явяват лично, а се
представляват от адв. Г. А., упълномощен пред с изрично пълномощно с
нотариална заверка на подписите на страните да ги представлява при
воденето на брачния процес по реда на чл. 50 от СК, като в това число и да
заяви в с.з. волята им за прекратяване на брака поради постигнатото помежду
им взаимно сериозно и непоколебимо съгласие.
С оглед представените по делото писмени доказателства,
удостоверяващи местопребиваване и месторабота на страните в РГермания,
1
съдът намери, че трудовата ангажираност на двамата молители извън
страната възпрепятства тяхното лично явяване в с.з. Същото съдът прие като
уважителна причина за неявяването им в с.з., поради което счете, че не е
налице хипотезата на чл. 330 ал.2 от ГПК за прекратяване на производството,
даде ход на делото и го разгледа в отсъствие на молителите, доколкото няма
съмнения в непоколебимостта на изразеното от тяхно желание за
прекратяване на брака им по реда на чл. 50 от СК.
Съдът, като взе предвид молбата и ангажираните с нея
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молителите са сключили граждански брак на 26.01.2022 г. в гр.
Девня, за който е съставен Акт за граждански брак № 0004/26.01.2022 г. от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Девня. Съпругата
не е приела фамилното име на съпруга си и след брака е запазила
предбрачното си фамилно име И..
От брака си молителите нямат родени деца.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че
двамата молители живеят в чужбина, като молителката живее и работи на
срочен трудов договор от 17.10.2022 г., удължен до 16.10.2023 г. в Германия,
а молителят живее и работи в Германия, като постоянния му трудов договор
датира от 07.07.2022 г. И двамата молители трайно са се установили в
чужбина, където осъществяват трудова дейност.
Молбата за развод е подписана лично от двамата молители и
депозирана в съда на 19.07.2023 г. Месец по – късно – на 04.08.2023 г.
страните са подписали пред нотариус писмено споразумение по чл. 51 от СК,
чиито условия възпроизвеждат посоченото в молбата им по чл. 50 от СК, въз
основа на която е заведено настоящото дело. В представените по делото
изрични пълномощни, подписани на същата дата, страните отново са
изразили волята си техния пълномощник да поддържа от тяхно име
подписаното то тях споразумение за развод по взаимно съгласие. Няма и
съмнение, че съгласието е дадено наистина от двамата молители, доколкото
подписите върху пълномощното са заверени от нотариус.
Явяването в съда на процесуалния представител на молителите, на
който последните са дали изрично нотариално заверено пълномощно сочи за
непоколебимото им желание за прекратяване на брака им с развод по взаимно
съгласие и последиците от същия.
Предвид горното, молбата по чл. 50 от СК се явява основателна и
като такава следва да бъде уважена, като съдът прекрати брака на молителите
с развод по взаимно съгласие при уговорените в споразумението по чл. 51 от
СК условия. Съдът намира, че не е в противоречие с целта на закона да бъде
допуснат развод въпреки неявяването на молителите. Ако някой от тях беше
се разколебал в решението си за развод, той би направил нужното за
2
оттеглянето на съгласието си. При това свое виждане съдът отчита и
динамиката на съвремието, условията на живот в страната и установилата се
тенденция на трудови и други трайни ангажименти на гражданите на
РБългария в чужбина.
Същевременно представеното от молителите споразумение урежда
напълно имуществените и лични отношения на съпрузите след прекратяване
на брака, обективираните в него клаузи не противоречат на закона и добрите
нрави, поради което гражданския брак следва да бъде прекратен, като
постигнатото между молителите споразумение бъде утвърдено.
При завеждане на исковата молба молителите са внесли държавна
такса 25 лв., изискуема съгласно чл. 6 т. 1 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 ал.1 от ГПК съдът с решението си
следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, която
според чл. 6 т. 3 от Тарифата е в размер до 40 лв. Съобразявайки материалите
по делото, доходите на съпрузите и тяхната възраст, факта, че двамата
работят извън границите на Република България, където реализират доход
значително над минималната работна заплата, установена за страната, съдът
намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия
случай следва да бъде в максимален размер, която съгласно сключеното
между тях споразумение следва да се поеме поравно от двамата молители.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключеният на 26.01.2022 г.
граждански брак, за който е съставен Акт за граждански брак №
0004/26.01.2022 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Девня между Ю. Р. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Девня, ул. „*********** и Ф. Б., роден на ********* г. с постоянен адрес: гр.
Девня, ул. „К*********** поради сериозно и непоколебимо ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ на съпрузите, на основание чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото по реда на чл. 51 от СК между
молителите Споразумение, като ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат претенции за
издръжка един към друг, нямат придобито по време на брака недвижимо и
движимо имущество, което да не са поделили помежду си доброволно, като
след прекратяването на брака молителката ще продължи да носи
предбрачното си фамилно име И..
ОСЪЖДА Ю. Р. И., ЕГН: ********** и Ф. Б., роден на 23.08.1999 г.
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
3
окончателна държавна такса в размер на от по 20 /двадесет/ лева, на
основание чл. 6 т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4