РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502726 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „АСВ“ ЕАД-
гр.****, представлявано от ИД Ю. Ю., чрез юриск. К. М. против Решение №
260301/ 09.08.2021г. постановено по гр.д.№ 1262/2020г. по описа на АРС - ІІІ
гр.с., с което е отхвърлен предявените от жалбоподателя искове против Р. В.
К. от с.***** за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
разликата над уважената главница по Договор за кредит № ***** -5815,86 лв
до предявената такава в размер на 8843,17 лв, както и за сумата 3001,95 лв -
договорна лихва за периода от 5.12.2018г. до 5.07.2023г., както и за разликата
над уважената лихва за забава 594,49 лв до предявената такава от 866,43 лв за
периода от 6.12.2018г до датата на подаване на заявлението. По изложени
оплаквания и довод в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявените искове в пълния им размер. Претендира се
присъждане на всички направени за производството разноски по делото.
1
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Р. В.
К. от с.***** , чрез пълномощника си адв.М.О., с посочен съдебен адрес:
гр.*****, с който отговор се оспорва жалбата като неоснователна, по
подробно изложени доводи в нея. Иска се потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния
представител на въззиваемата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът е сезиран от „АСВ“ЕАД-гр.**** против Р. В. К. от с.*****
с обективно съединени искове по чл.422,ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 ГПК за
признаване за установено дължимост на вземания по сключен с
първоначалния кредитор /БНП Париба пърсънъл Файненс“ ЕАД / ДПК №
*****/ 06.06.2017г., като висящ се явява спорът пред въззивната инстанция
относно процесните претендирани от кредитора-цесионер вземания за
разликата над уважената главница -5815,86 лв до предявената такава в размер
на 8843,17 лв, както и за сумата 3001,95 лв - договорна лихва за периода от
5.12.2018г. до 5.07.2023г., както и за разликата над уважената лихва за забава
594,49 лв до предявената такава от 866,43 лв за периода от 6.12.2018г до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
С решението с обжалваната му част е констатирано, че процесният
потребителски кредит е изписан със шрифт , по-малък от 12, в нарушение на
изискването на чл.1 ЗПК, съгласно който ДПК се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин , като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Поради това и на основание чл.22 ЗПК договорът за потребителски
кредит е признат за недействителен и е приложена правната последица на
чл.23 ЗПК, предвиждаща в този случай потребителят да връща само чистата
стойност на кредита без лихва и други разходи по кредита.
С въззивната жалба жалбоподателят законосъобразността на направения
2
от районния съд фактически и правен извод, основан на разпоредбата на
чл.10, ал.1 ЗПК с мотива, че констатацията относно размера на шрифта не
води автоматично до недействителност на договора без разглеждане на
въпроса дали същият е попречил на ответника да разбере съдържанието на
ДПК и условията. Поддържат се и доводите, че процесният договор е
сключен изцяло в съответствие с разпоредбите на ЗПК.
Жалбата е неоснователна.
Безспорно е между страните, че процесният ДПК № ***** между
първоначалния кредитор БНП Париба пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата
Р.К. е сключен на 06.06.2017г, към който момент е действаща разпоредбата
на чл.10, ал.1 ЗПК, в ред.ДВ, бр.35/2014г, в сила от 23.07.2014г./,
предвиждаща формалните изисквания за формата и съдържанието на
сключваните потребителски кредити, вкл. относно шрифта, на който са
изписвани тези договори. Това изискване се явява с императивен характер с
оглед целта на Закона за създаване гаранция за яснота и разбираемост
относно съдържанието на сключвания от потребителя договор, който извод се
налага и от текста на изричната разпоредба на чл.22 ЗПК, предвиждаща
изрична санкционна правна последица при нарушение на изчерпателно и
лимитивно изброени разпоредби, сред които и разпоредбата на чл.10, ал.1
ЗПК, без правно значение относно субективните възможности на всеки един
потребител, страна по сключения ДПК. В същия дух за яснота и
разбираемост са и Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. ,
основополагаща принципите относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и препращаща към националното законодателство
в случаите, когато същите гарантират по-висока защита на потребителите. В
този смисъл действително с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на съвета относно договорите за потребителски кредит са въведени общи
изисквания относно начина на предоставяне на информацията в тези договори
спрямо потребителя, като липсата на конкретно изискване относно шрифта на
договора, като начин на предоставяне на тази информация не налага извод за
противоречие на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК с посочената директива.
Независимо от горните съображения, в които правният извод за
прилагане на правната последица на чл.22 ЗПК за недействителност на
процесния договор, се налага извод за нарушение и на изискванията по чл.11,
3
ал.1, т.10 и чл.11 ЗПК във връзка с изискванията за посочване на ГПР
относно неговото съдържание и погасителния план към договора, които
предпоставят приложение на правната последица по чл.22 ЗПК. Видно от
съдържанието на процесния ДПК от 06.06.2017г. ГПР е посочен само като
цифрова величина, без наличие на яснота относно вида , броя и размера на
предвиждащите се за включване разходи като компоненти на ГПР, което не
създава яснота и разбираемост съответно на неговото съдържание у
потребителя за икономическите параметри на потребителския договор към
момента на неговото сключване. По аналогичен начин е оформен и
приложения към процесния ДПК Погасителен план , не създаващ условия за
информираност относно вида и размера на включените компоненти в
погасителната вноска, вкл. относно вземания, които пряко да произтичат от
потребителския договор.
По така изложените съображения следователно жалбата се явява
неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция на
основание чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител следва да се определи
възнаграждение в размер на 350 лв на основание чл.38, ал.2, вр. с чл.9, ал.1
НМРАВ.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260301/ 09.08.2021г. постановено по гр.д.№
1262/2020г. по описа на АРС - ІІІ гр.с. в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***** да заплати
на адв.М.М. О., вписана в АК ***** с личен № *****, със служебен адрес: гр.
гр.***** сумата 350 лева / триста и петдесет лева/ - адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му
пред ВКС на РБ.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5