РЕШЕНИЕ
№ 2615 / 4.6.2018г.,
гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 33-ТИ състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 04.05.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 9040 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова претенция,предявена от З."Л.И."АД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от М*** и П***, Изпълнителни
директори срещу С.Ч.А. ЛНЧ **********,
за осъждане на С.Ч.А. ЛНЧ **********, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца, сумата от 559.36лв./петстотин
петдесет и девет лв. тридесет и шест ст./, представляваща стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0003-1261-12-451095, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се с ИМ и
сторените по делото разноски за ю.к.възнаграждение, за присъждане.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата
молба: На 16.06.2012г., около 19.30
часа, в гр.Варна, на кръстовището на пътя от гр.Варна за гр.Добрич и пътя за
гр.Аксаково, С.Ч.А. управлявайки л.а. Тойота Раф 4,
с рег.№***, собственост на същата, без свидетелство
за правоуправление на МПС, при нарушаване на правилата за движение се ударила в
л.а.Шевролет, с рег.№ ***, собственост на „Халюде"ЕООД,
управлявано от Н*** В., като му нанесла вследствие на удара имуществени вреди.
За
настъпилото ПТП е бил издаден протокол на КАТ № 1273447 от 16.06.2012г.
Собственикът
на увреденото МПС Шевролет Авео, с рег.№ *** имал
сключена застраховка „каско"в З."Л.И."АД,
с полица № 93001210003318, валидна към деня на ПТП.
След
настъпване на ПТП, последният е подал уведомление и е била образувана щета №0003-1261-12-451095, извършен е бил оглед на автомобила и е било
определено обезщетение в размер на 559.36лв., което е било изплатено на
собственика с платежно нареждане от 02.07.2012г.
Виновното
МПС Тойота Раф 4, с рег.№ *** е имало сключен
договор за застраховка'Тражданска отговорност"
със З."Л.И."АД, с полица № 22112001265921, валидна към деня на ПТП.
С
горното и на основание чл.274 ал.2 от Кодекса за застраховане/отм./, предвид
заплащане на обезщетението, се
обосновава правният интерес от предявяване на настоящата претенция срещу
ответницата, като регресното основание е управляване
на МПС без свидетелство за правоуправление.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответницата, чрез назначения
й особен представител от ВРС адв.Е.Е. ***
и тел. ***, с който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на иска. Счита се, че искът на ищеца, входиран във
ВРС на 29.06.2017г., е подаден
СЛЕД ИЗТИЧАНЕ на ДАВНОСТНИЯ
СРОК, следователно позовавайки се на ДАВНОСТ, ответницата не дължи каквито и да
било суми на ищеца.
Сочи се, че в протокола за ПТП е
следвало да бъде отразено, че ответницата
не е отразено да е запитана и да е отговорила, ЧЕ РАЗБИРА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЗНАЕ
КАКВИ СА й ПРАВАТА, СВЪРЗАНИ С ТОЗИ АКТ, и е следвало да й бъде осигурен
преводач, което не е
било направено и отразено в протокола, което
от своя страна прави съмнително вписаното в протокола нейно изявление, че не
притежава свидетелство за управление на МПС.. Следователно считаме, че не е
била дадена възможност за реална защита на
ответницата.
Предвид изложеното се настоява за
отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните
по делото и относими към разрешаване на спора
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно заключението
на вещото лице по допуснатата в хода на производството съдебна автотехническа
експертиза на 16.06.2012г., около
19.30ч. в гр.Ваярна, на кръстовището на пътя от
гр.Аксаково в посока гр.Варна, по пътя гр.Добрич за гр.Варна, е настъпило ПТП
между два леки автомобила – л.а. Тойота Рав 4 с рег.№
В 53-96РВ , управляван от С.Ч.А. и л.а. Шевролет Авео,
с рег.№ ***, управляван от Н*** В., собственост на „Халюде“ЕООД,
като нанесените увреждания са по задната част на втория автообил,
без нарушение в целостта на купето. Л.а. Шевролет Авео,
с рег.№ *** е притежавал сключена застраховка „Каско“
в З. „Л.И.“АД с валидност към датата на ПТП. ЗК е изплатила на тази база
застрахователно обезщетение от 559.36лв. по щета № 0003126112451095 към дата
02.07.2012г. за извършения ремонт на увредения автомобил.
Виновният водач е
имал сключена застраховка „ГО“ при З.“Л.И.“АД, като причина за настъпилото ПТП
е несъобразена скорост на застигане на излизащия от знак „Стоп“ л.а.“Шевролет“,
от л.а.“Тойота“, при което на база разликата в скоростта е реализиран удар
между автомобилите. Според експертът по допуснатата СТЕ, действителната
стойност на уврежданията по .а. Шевролет Авео, с
рег.№ ***, възлиза към деня на ПТП по средни пазарни цени на 662.23лв.
При тази установеност на фактите съдът възприе
следните правни изводи:
За да възникне
правото на регресен иск на застрахователя в
хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ, на която ищецът основава главния си иск,
в негова тежест е, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, да докаже
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно
сключен с причинителя на вредата договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, извършено от последния виновно противоправно
деяние, изразяващо се в управление на МПС без свидетелство за провоспособност, в резултат, от което са произлезли вреди и
действително плащане на обезщетение на увреденото лице или на обезщетилия го
застраховател.
В конкретния случай,
безспорно установено е, че към датата на настъпване на процесното
ПТП между собственика на управлявания от ответника лек автомобил и ищеца е било
налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на сключен договор
„Гражданска отговорност”.
Същевременно
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е в състояние да
обуслови извода за причинени от ответника при управление на МПС в нарушение на
правилата за движение вреди по автомобила на третото на спора лице ОДП - Варна.
В тази връзка съдът намира, че представеният протокол от датата на ПТП е годен
да установи виновното поведение на ответника, изразяващо се в несъобразяване на
скоростта с пътните условия, като водачът не е представил на контролните органи
свидетелство за правоуправление.
На следващо място,
съдебният състав приема, че ищецът, в чиято тежест е било, е установил по
безспорен начин изпълнение на задължението си за плащане на застрахователно
обезщетение.
Наведено е от
ответната страна възражение за погасяване на зземането на суброгиралия се застраховател по давност, с изтичане на 5
–годишен срок. Давностният срок започва да тече от датата на изплащане на
застрахователното обезщетение т.е. от датата на която З. „Л.И.“АД, е заплатило застрахователното
обезщетение – 02.07.2012 г. В процесният случай искът
е предявен на 29.06.2017г., при което следва да се приеме, че давностният срок не е изтекъл.
В разпоредбата на чл.274 ал.ІІ от
КЗ, е уредено правото на регрес. В първата алинея са уредени конкретни
хипотези, при които застрахователят има право да получи от застрахования платеното обезщетение. В алинея 2-ра, на която ищецът
се позовава е предвидено право на застрахователя да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало
моторното превозно средство без
свидетелство за управление.
Основният въпрос, поставен в настоящия спор е управлявал ли ответника МПС
без свидетелство за управление и още по-точно –
липсата на българско свидетелство за управление равнозначно ли е на липса на свидетелство за
управление.
Свидетелството за управление на МПС е български личен документ, реда и
условията за издаването му, както и формата и значението му са уредени в
ЗБЛД. Според него – чл.50 – това
свидетелство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност, който
служи и като идентификационен документ за самоличност на българските граждани
на територията на РБ. В административно – наказателните разпоредби на същия
закон е употребен друг термин – „нередовни“ документи.
В разпоредбите на Закона за движението по пътищата, на които ищецът се
позовава е предвидено, че всяко МПС трябва да се управлява от правоспособен
водач- чл.150 от ЗДП.
Анализирайки всичко изложено и текста на разпоредбата на чл.274 ал.ІІ от КЗ, съдът намира, че тази разпоредба се прилага единствено, когато МПС се
управлява от неправоспособен водач. Придобиването и загубването на
правоспособността са уредени в законодателството и съдът изцяло споделя
доводите в тази насока, изложени в писменото становище на представителя на
ответника. Липсата на българско свидетелство за управление не прави водача
неправоспособен. В конкретния случая
само този факт е безспорно доказан/вж. писмо рег.№ УРИ №819000-12761, ек.№2 на
сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна/л.140/.
По изложените съображения, съдът намира, че предявения иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от
гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.274 от , предявен от З."Л.И."АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от М*** и П***, Изпълнителни
директори срещу С.Ч.А. ЛНЧ **********,
за осъждане на С.Ч.А. ЛНЧ **********, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца З."Л.И."АД, ЕИК ***, сумата от 559.36лв./петстотин
петдесет и девет лв. тридесет и шест ст./, представляваща стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0003-1261-12-451095, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: