Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 20.05.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. М.И.
при
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия И.
гражданско дело № 3677 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 275167 от 14.11.2019 г., постановено по
гр. дело № 19862/2019 г., Софийският районен съд, II ГО, 168-ми състав, е уважил
частично предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу М.И.Ж. (посочена
в диспозитива на съдебното решение с бащино име „И.“) установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумите от 564,15 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент
№ 80, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб. № 232205, за периода от 01.12.2015
г. до 30.04.2018 г. и сумата от 38,10 лева - представляваща дължима сума
за дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 07.12.2018
г. до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил претенциите по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 14.09.2016 г. до 22.11.2018 г. и сумата 0,29 лева –обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за предоствяне на
услугата за дялово разпределение за периода от 14.09.2016 г. до 22.11.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.12.2018 г.
по ч.гр. дело № 77325/2018 г. на СРС, ГО, 40-ти състав.
С решението М.И.Ж. е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 569,17 лева – разноски в
исковото производство и 50,44 лева – в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с
която предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба от М.И.Ж. чрез адв.
В.Л., в която прави оплакване, че решението в атакуваната част е неправилно, незаконосъобразно
и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй
като в хода на първоинстанционното производство съдът погрешно е приел, че
ответницата е в облигационни отношения с ищеца за процесния период, че
топлинната енергия е изчислена вярно и че не е заплатена, както и че е
направено искане за компенсация на разноски. Излага общ довод, че приетите по
делото експертизи не кореспондират с останалите доказателства по делото. С оглед изложеното, моли решението в обжалваната
част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв
не е постъпил от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД. В молба, депозирана преди открито съдебно заседание,
оспорва въззивната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение, а
решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и неговото реално заплащане. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“
ЕООД не взема становище.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне
по съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Ищецът в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 07.12.2018 г. г.
срещу М.И.Ж., по което е
образувано ч. гр. дело № 77325/2018 г. на СРС, ГО, 40 състав, по което
на 20.12.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с предмет описаните в диспозитива на обжалваното решение вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжника в
заповедното производство е подал възражение по образец, че не дължи изпълнение
на вземанията по издадената заповед.
При наличие на валидно възражение, породило своите
правни последици, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят, съгласно
дадените от съда указания, е предявил установителни искове с предмет всички
вземания,
за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по посоченото дело.
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е
да установи, че ответникът, е потребител на топлинна енергия, че сградата,
където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна
енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните
отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи
цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
С
оглед предмета на въззивното обжалване, на установяване в производството
подлежи единствено възникване на вземането за главница, тъй като исковете по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени и решението не е обжалвано.
От представените по
делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира апартамент № 80, находящ се в гр. София, ж.к. ********,
е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том III, рег. № 8077, дело № 469
от 15.12.2015 г. на нотариус В.
В. с район на действие Софийския районен съд, чието легитимиращото действие по отношение на принадлежността на
правото на собственост не е оборено в процеса, се установява, че ответницата е придобила
правото на собственост върху топлоснабдения имот на 15.12.2015 г. – в началото
на исковия период. По делото няма данни имотът да е отчужден или в полза на
трето лице да е учредено вещно право на ползване, поради което в качеството си
на собственик на процесния имот ответникът има и качеството на потребител на
топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, следователно
е легитимиран да отговаря по предявените искове.
Притежаваното от
ответника право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие
на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор
за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на
договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените
публично известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени с
Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г. и от
2014 г. и които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и
за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на
вещото лице по назначената СТЕ, както и от представените по делото отчети на
топлинния счетоводител, се установява, че през процесния период в имота не е
имало отоплителни тела, като за отопление на апартамент № 80 е разпределяна
топлинна енергия, отдадена от една щранг лира в банята, на което липсва
техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и топлинна енергия
за сградна инсталация. Топлинна енергия за БГВ не е разпределяна. Всички
измервателни уреди са преминали метрологична проверка, а дължимата сума за
апартамент № 80 е изчислена математически вярно, съобразно действащата
нормативна уредба и е в рамките на присъдената от първата съдебна инстанция
сума. В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция
количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е
преминал задължителни проверки и е проведен контрол от лицензирани лаборатории
за процесния период.
На
основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.”
ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „19 минути“ и вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г., дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка ищецът е
легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“.
От представения по делото
договор № 4075 от 23.09.2002 г., сключен от представител на етажната
собственост, в която се намира имотът, и „Т.С.“ ЕООД, както и от приетите като
доказателства формуляри за отчети и индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за топлоснабдения имот, се установява, че услугата „дялово
разпределение“ е извършвана за процесния период от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г.,
а нейната стойност, определена по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза общо на
38,10 лева, поради което правилно
първоинстанционният съд е признал съществуването на вземането.
Ето защо с оглед предмета на проверка, въведен с
въззивната жалба и липсата на други заявени относими към предмета на делото
оплаквания, въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
След връщане на делото в Софийския районен съд,
същият следва да извърши преценка за наличие на предпоставките за провеждане на
процедура по чл. 247, ал. 1 от ГПК по отношение на името на ответницата.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски на въззивника не се дължат.
На въззиваемия-ищец в
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да
се присъждат, тъй като по делото не са извършвани никакви действия, освен
подаването на молбa преди открито съдебно
заседание, в която въззивната жалба е общо оспорена и е направено искане за
присъждане на разноски.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 275167 от 14.11.2019 г., постановено по
гр. дело № 19862/2019 г. на Софийския районен съд, II ГО, 168-ми състав, в
обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД,
ЕИК *******, като трето лице помагач на
страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.