РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. Пловдив, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500322 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр. София, ЕИК *********; против решение № 4102/06,12,2022 г.,
постановено по гр. д. № 18752/2021 г. на РС Пловдив, 19 гр. състав.
С оплакване за незаконосъобразност на решението поради необоснованост и
противоречие с материалния закон, жалбоподателят претендира същото да бъде
отменено и вместо това – предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Ответникът Н. Г. М., ЕГН **********; изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК. Предявени от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр. София, ЕИК *********;
против Н. Г. М., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, постановена на 10,08,2021 г. по ч. гр. д. № 10899/2021 г. на РС Пловдив,
1
представляващи задължения по договор за паричен заем № *** г., сключен със „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 24,09,2019 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 24,09,2019 г., както следва: сумата от 500 лв.,
представляваща главница; сумата от 128,10 лв., представляваща договорна лихва ,
дължима за периода от 15,10,2018 г. до 14,08,2019 г.; сумата от 386,10 лв.,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 16,10,2018 г. до датата
на предявяване на заявлението – 30,06,2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на заявлението – 30,06,2021 г., до окончателното
изплащане; както и сторените за заповедното и за исковото производство разноски.
Ответникът оспорва претенциите като предявява възражение за нищожност,
евентуално – унищожаемост на процесния договор за потребителски кредит.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 10899/2021 г. по описа на РС Пловдив, за
претендираните вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника. Срещу същата в срок е постъпило възражение от
длъжника и на кредитора е указана възможността за предявяване на иск по реда на чл.
422 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото
дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на
предявените установителни искове.
Като основание на исковете си ищецът твърди, че претендираните вземания
е придобил с Приложение № 1 от 24,09,2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 24,09,2019 г. Същите са представени с исковата молба и
връчени на ответника. По действието на договора за цесия между страните не се
повдига спор. С него ищцовото дружество е придобило вземанията срещу ответника,
възникнали на основание сключен между него и „Сити Кеш“ ООД договор за паричен
заем № *** г.
С този договор, представен пред РС, на ответника е предоставен кредит в
общ размер от 500 лв., като ответникът се е задължил да го върне до 14,08,2019 г. при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,08 % и ГПР в размер на 48,28 %,
като по този начин общата дължима сума по кредита е определена на 628,10 лв.
В чл. 8 от договора се предвижда заплащане на неустойка в размер на 614,90
лв., дължима от кредитополучателя при неизпълнение на задължението му за
предоставяне обезпечение. Видно от представения с исковата молба погасителен план
към процесния договор, посочената неустойка е начислена като дължима,
разпределена е за плащане на месечни вноски, наред с редовните, и така размерът на
дължимите от кредитополучателя месечни плащания (вноска с неустойка) е определен
на 113 лв., или общо дължима за целия период на договора сума за плащане – 1243 лв.
2
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон (ЗПК), е нищожна.
Конкретни нарушение на закона са предвиден в чл. 19, ал. 5 и чл. 22 ЗПК. В чл. 19, ал.
4 ЗПК е указано, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е.
повече от 50 %, а според забраната в ал. 5 на същия член клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати. С оглед на тази дефиниция въззивният съд намира, че уговорената в т. 8 от
договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да
бъде взета предвид при определяне на ГПР. Въззивният съд не споделя изложеното от
жалбоподателя в обратния смисъл, тъй като сумата, необходима за заплащане на
процесната неустойка, се дължи от потребителя, и всъщност е разход за него, които
произтича от и е пряко свързан с договора за кредит.
Не се спори относно това, че в уговорения с процесния договор ГПР
(възлизащ на 48,28 %), задължението за заплащане на процесната неустойка не е
включено. Следователно, като не е съобразено задължението за заплащане на
неустойката при определянето на ГПР по кредита, последният е некоректно посочен в
договора, което съставлява нарушение на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Изложеното сочи, че при сключване на процесния договор са нарушени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което същият следва да се
приеме за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК. При това положение - като
последица от нищожността на договора, разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда
връщане на „чистата стойност“ на кредита. Тази разпоредба следва да намери
приложение и при разрешаване на настоящия спор за дължимост на претендирани
договорни задължения – предвид специфичните характеристики на договора за кредит
и периодичността на задълженията за връщане на сумата, с оглед принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване (в този смисъл е уеднаквена актуалната
практика на ВКС – с решение № 50174/26,10,2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, 4
г. о.; решение № 60186/28,11,2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, 1 т. о.; решение №
50259/12,01,2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. на ВКС, 3 г. о.).
Между страните не се спори, че длъжникът не е извършвал погашения по
кредита. Следователно дължима е цялата получена сума – 500 лв., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на заявлението. С оглед изложените изводи,
3
обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно в частта, с която е
отхвърлен иска за установяване дължимостта на претендираната главница в размер на
500 лв., като вместо това посочената сума следва да се признае за дължима. В
останалата част – с която са отхвърлени претенциите за установяване дължимостта на
претендираните договорна лихва и обезщетение за забава, решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Относно разноските: На жалбоподателя следва да се присъдят разноски по
съразмерност, съобразно уважената част от жалбата – 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 37 лв. за заплатена държавна такса. На въззиваемия следва да се
присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по съразмерност –
съобразно неуважената част от жалбата, в размер на 150 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4102/06,12,2022 г., постановено по гр. д. №
18752/2021 г. на РС Пловдив, 19 гр. състав; В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Н. Г. М., ЕГН **********; иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 500,00 лева - главница за периода от 15.10.2018 г. –
14.08.2019 г., дължима по договор за паричен заем № ***г., сключен от длъжника със
„Сити Кеш” ООД, вземанията по който са прехвърлени на 24.09.2019г. с приложение
№ 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.09.2019 г. на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД; И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Г.
М., ЕГН **********; дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД –
гр. София, ЕИК *********; сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща
стойността на кредита по договор за паричен заем № *** г., сключен със „Сити Кеш“
ООД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 24,09,2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 24,09,2019 г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от предявяване на заявлението – 30,06,2021 г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена на
10,08,2021 г. по ч. гр. д. № 10899/2021 г. на РС Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4102/06,12,2022 г., постановено по гр. д. №
18752/2021 г. на РС Пловдив, 19 гр. състав в останалата част.
ОСЪЖДА Н. Г. М., ЕГН **********; да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр. София, ЕИК *********; сумата от 137 лв.
4
(сто тридесет и седем лева(, представляваща разноски за въззивното производство по
съразмерност.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр. София,
ЕИК *********; да заплати на Н. Г. М., ЕГН **********; сумата от 150 лв. (сто и
петдесет лева), представляваща разноски за въззивното производство по съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5