Решение по дело №1349/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 25 септември 2019 г.)
Съдия: Силвия Иванова Мичева-Димитрова
Дело: 20181720201349
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 56                                 01.07.2019 г.                              Град   Перник

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                           VІ-ти нак. състав

На 31 януари                                                                                  Година 2019

 

В публичното заседание в следния състав:

                                                            Председател: Силвия Димитрова

Секретар: Роза Ризова   

 

Като разгледа докладваното от  съдията наказателно административен характер дело № 1349 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.И.А. в качеството му на собственик и управител на Тони А. 2014“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Бела вода, бл.18/3, против Наказателно постановление № 0333632/04.01.2018 г., издадено от Андреана Галчева – заместник-директор при ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание  чл.185, ал.2 ЗДДС за нарушение по чл.33,  ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се изтъкват подробни доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление, които се поддържат и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна, чрез юк К., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление следва да бъде потвърдено като издадено при спазване на процесуалния и материалния закон.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно  чл.59 ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по изложените в нея съображения.

Обжалваното наказателно постановление следва да се отмени на процесуално основание.

От фактическа страна:

На 27.10.2017 г., в 14:20 часа, контролни органи от ТД на НАП София извършили проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – кафе аперитив, находящ се в гр. Перник, кв. Бела вода, ул. Симеоновград № 18/3А, стопанисван от Тони А. ***.

След направена контролна покупка - консумация на стойност 19.60 лв., им бил издаден касов бон от функциониращото в обекта фискално устройство. След това двамата служители на ТД на НАП изискали дневния отчен на фискалното устройство и от издадената бележка установили, че той е на същата стойност. Изискали от намиращата се зад касата дъщеря на управителя – свидетелката Албена Трайкова, всички налични средства и тя им предоставила сумата от 80 лв., поради което двамата заключили, че разликата от 60.40 лв. е внесена в касата от проверяваното лице без за това да е използувана наличната функция „служебно въведени суми„ на фискалния апарат. Това според тях съставлявало нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006 г. на МФ. Заключението било направено без да се изследват възраженията, които свидетелката Трайкова направила по време на проверката, както и без да се съберат каквито и да е доказателства за произхода на тази констатирана разлика от 60.40 лв.

Така приетите констатации били обективирани в Протокол за извършена проверка № 0313066/27.10.2017 г., като на място срещу дружеството било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № 0333632/ 27.10.2017 г., в който деянието било квалифицирано като нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Актът бил предявен за запознаване и подписване на управителя А..

На 04.01.2018 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.185, ал.2 от ЗДДС и издал процесното наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателната отговорност на ЕТ “Тони А. *** за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

От правна страна:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, опорочили и законосъобразността на обжалвания акт.

Съображенията са следните:

Не са спазени установените към съдържанието на АУАН императивни изисквания на чл.42 от ЗАНН. Посочената разпоредба въвежда задължителните реквизити, които трябва да съдържа АУАН, като според т.5 трябва да са посочени и законните разпоредби, които са нарушени. Това предполага да е направена правна квалификация на извършеното деяние, за да може лицето, срещу което се образува административнонаказателното производство да е наясно с нарушението, което му се вменява и да може своевременно да организира защитата си като направи възражения, представи доказателства и т.н.

В конкретния случай, този императивно установен реквизит липсва и правната квалификация на деянието е направена едва при издаването на наказателното постановление. Съобразявайки това в контекста на правилата, на които е подчинено административнонаказателното производство – че решавайки въпросите по чл.53 от ЗАНН, релевантни за реализиране административнонаказателната отговорност на нарушителя, АНО е ограничен в рамките на фактическото и правното обвинение формулирано в акта, и че е недопустимо обвинението да излиза извън тези рамки, съдът приема, че посоченото нарушава съществено тези правила.

Констатираното непосочване на законната разпоредба, която се твърди че е нарушена, ограничава в изключително голяма степен правото на защита на жалбоподателя, тъй като го поставят в невъзможност да разбере в какво се състои твърдяното противоправно поведение, коя норма, на кой закон нарушава, за какво трябва да отговаря. На практика с издаденото наказателно постановление едноличния търговец е наказан за деяние, за което не му е предявявано обвинение, а това е възпрепятствало възможността му адекватно да се защити.

Нарушението съществено нарушава процесуалните правила и тъй като е неотстранимо, обосновава извод за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно на процесуално основание. По тази причина е безпредметно разглеждане и обсъждане доводите на страната по съществото на спора – има ли нарушение и виновно ли е извършено .

За пълнота на изложението е необходимо да се посочи и друго процесуално нарушение, изразяващо се в следното:

В наказателното постановление административнонаказващият орган е приел, че се касае за нарушение, наказуемо по чл.185, ал.2 от ЗДДС и на същото основание е постановил имуществената санкция.

Чл.185, ал.1 предвижда че “На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Чл.185, ал.2 – “Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“.

Както е изяснено по-горе проверяващите не са установили произхода на неотразената касова наличност от 60.40 лв. Доказателствената тежест на това обстоятелство лежи изцяло върху АНО. Пред проверяващите е възразено, че това са лични средства на свидетелката Албена Трайкова, което твърдение не е оборено по никой начин. Самите обвинителни факти, предявени на дружеството-нарушител предпоставят, че излишъка от суми, за които липсват фискални бонове е въведен от лицето, обслужващо касата без тези суми да са от продажба. Видно от цитирания по-горе текст на чл.185, ал.2 изр.2о от ЗДДС „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“. В случая след като самият АНО твърди, че тези суми не са от приходи от продажба, то е следвало да приложи разпоредбата на изр. второ във връзка с ал.1 на чл.185 от ЗДДС. Срещу такава фактология обаче жалбоподателя не се е защитавал, тъй като не му е предявявана или вменявана във вина.

Изложеното, на собствен ред води до извода, че е налице съществено нарушение на правото на защита, което винаги е основание за отмяна на НП.

По горните съображения и с оглед направените изводи, съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0333632/04.01.2018 г., издадено от Андреана Галчева – заместник-директор при ТД на НАП София, с което на Тони А. 2014“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Бела вода, бл.18/3, представлявано от управителя А.И.А., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание  чл.185, ал.2 ЗДДС за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                           СЪДИЯ: