Р Е Ш
Е Н И Е
№ 501
гр.Бургас, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44–ти наказателен състав, в публично заседание на На петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 1016 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на П.К.К., с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № Е-550/26.10.2018г., издадено от Д.Н.-кмет на Община Бургас,
с което за нарушение по чл. 35, ал.1 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), на
основание чл.70, ал.3, вр. чл. 68, ал.1 от ЗЗЖ, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че кучето
действително е собствено на жалбоподателя, но същото е било предоставено за
охрана на стадион „Л.“, като там се твърди
да са положени грижи за него от охраната на стадиона, и освен храна и
къщичката, същото да е било вързано с верига, която процесният
ден е била скъсана, прилага се и снимков материал, както и копие от паспорт на
кучето. Сочи се, че в случая деянието не е виновно. Посочва се алтернативно, че
е налице и хипотезата на чл.28 ЗАНН. Моли се за отмяна на атакуваното НП. В
с.з. се ангажират допълнителни гласни доказателства.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява .Изпраща представител – адв.
Л.К., която заявява, че поддържа жалбата. Посочва, че са допуснати и съществени процесуални нарушения
при изготвяне на АУАН. Моли съда да приеме, че не са спазени изискванията на
чл.40 и чл.42 от ЗАНН съгласно, които в акта е задължително да бъдат посочени
имената на свидетелите и ЕГН. Наред с това съгласно чл. 40, ал.1 от ЗАНН АУАН
се съставя в присъствие на нарушителя и свидетелите присъствали при извършване
или установяване на нарушението и едва ако такива липсват актът се подписва
само от свидетеля присъствал при съставяне на акта съгласно чл.40, ал. 5. В акта сочи, че се
цитират свидетелските показания на И.Д.Б., въз основа на които е констатирано
нарушението, но същият не е посочен и респ. не е подписал като свидетел на
установяване на нарушението. Нещо повече дори посоченият свидетел А.А. като присъства на съставяне на акта не отговарял на
изискванията на чл. 42, т. 7, защото липсвал точен адрес и ЕГН, които са
изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наред с това не било налице съвпадение
между нарушението описано в констативния протокол и АУАН, за което сме
санкционирани с наказателно постановление. Моли да се отмени наказателното
постановление.
За административнонаказващия орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт
В., която оспорва жалбата. Посочва, че НП е правилно и законосъобразно. Пледира
за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 03.10.2018г. св. М.И.И., инспектор „Екология и контрол за опазване на околната
среда“, общ. Бургас, съставил АУАН срещу
жалбоподателя, за това, че на 21.09.2018 г. около 08.50 часа по свидетелските
показания на посредствения очевидец И.Д.Б., служител в Приют за безстопанствени
кучета при Община Бургас, куче порода „Хъски“ -пол
мъжки, цвят бял, видима възраст 10 години, е напуснало само мястото на
отглеждане и е навлязло в двора на Основно училище „А.Г. – К.“.
АУАН е бил съставен на 03.10.2018 г. в приюта за безстопанствени кучета
в присъствието на собственика на кучето П.К. - допуснал самостоятелното пускане
на животното от мястото на отглеждане, който при подписването му не е правил
възражение. В законно установения 3-дневен срок след това, К. е позирал писмени
възражения, с които обяснявал, че според него, някой целенасочено е пуснал
кучето - негова собственост на свобода. Като свидетели по акта, били вписани -
1.В.Н.М., адрес гр. *********, служебна карта № 793 и 2.А.С.А., адрес
гр. ********. служебна карта № 780. Посочено е, че е извършена нарушение
на чл. 35, ал.1 ЗЗЖ.
Разпитан в съдебно заседание, в качеството на свидетел- актосъставителят- М.И.И., поддържа констатациите в акта, като посочва, че на
21.09.2018г. около 08.50 часа сутринта получили сигнал, че имало куче, което е
навлязло в двора на училище на „Ал.Г. К.“ гр. Бургас. Когато пристигнал на
място в училището установил, че пред самия вход на училището гражданин стоял и
галел едно хъски, за което ставало въпрос. След което извършил
проверка на самото животно със машинка четец на микрочипове и не бил установен
микрочип на животното, съответно и без стопанин, кучето било отведено в общинския
приют за безстопанствени животни към Община Бургас, където служител бил и
вписания в акта впоследствие-И.Д.Б., като той бил и човекът, който заловил
самото животно и го транспортирал до общинския приют, като същият пристигнал по
едно и също време с актосъставителя на мястото.
Кучето не било агресивно, а много дружелюбно. Актосъставителят-
М.И.И., заявява, че не е наясно как кучето е стигнало до училището и дали е било
завързано преди това и къде, като
сочи във връзка с възраженията в
жалбата, че футболният стадион се намирал в к-с „Л.“ гр. Б. и не се намира в
близост до училището, като разстоянието било около 1 км между стадиона и
училището. Жалбоподателят -П.К. отишъл до приюта да прибере своето животно и се
установило, че той е собственик на кучето, като свидетелят не знае, как
последният е разбрал къде се намира кучето му. И. отишъл на място в приюта и слез проверка на документите
на жалбоподателя и паспорта на кучето, представен от последния пристъпил към
съставяне на акта. На място го връчил и акта. Уточнява, че сигналът бил подаден, че кучето се намирало в двора на
училището „Ал.Г.К.“, но към момента на пристигане на адрес кучето било между
двете училища „Г.С. Р.“ и „Ал.Г. К.“.
От друга страна, свидетелят, ангажиран от защитата- Р.Г.В., работещ на стадион „Л.“ като поддръжка заявява, че работи на трудов договор със „С.п.м.“
поддръжка на терени, като на стадиона имало жива охрана и две кучета, едното от
които процесното куче, собствено на неговия началник-
жалбоподателя, като посочва, че същия е прокурист в Дружеството. Описва, че
самият той е докарал кучето на стадиона преди около една година от гр. К. от П.К.
да подпомога охраната, като сочи, че това било негово
лично куче. Посочва, че кучето се казва-Р. и се отглеждало, на стадиона, където
били стаите на охраната, хранели го, било завързано с вериги, от време на време
го разхождали пазачите. Кучето не било агресивно. Относно веригата, за която
било вързано кучето и при предявяване на снимки 1 и 2, находящи
се на стр. 7 и 8, свидетелят посочва, че кучето по принцип било вързано до къщичката
си, като и отвън понякога за желязната
пейка от снимките. За случката описва, че
Пазачът му се обадил
и казал, че кучето е изчезнало. Когато отишъл на другия ден, пазачът видял, че липсвала тази част от закопчалката,
която държала веригата. Разбрал и, че кучето било видяно на „ Ал.Г.К.“, на
другия ден -в училището. Сигнализирал собственика, който казал да търсят кучето, което
впоследствие било установено в приюта.
Въз основа на АУАН
на 26.10.2018г. било издадено атакуваното НП. АНО обсъдил направените
възражения, но не им дал вяра и също възприел дадената от актосъставителя
правна квалификация, като на основание чл. 70, ал.3, вр.
с чл. 68, ал.1 ЗЗЖ наложил на жалбоподателя административно накзание „Глоба” в
размер на 100 лева.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и
като съобрази задължението си в качеството на въззивна
инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.1 ЗАНН вр. чл.314, ал.1 НПК, намира жалбата
за основателна, като съображенията за това са следните:
На първо място, от извършения разпит на актосъставителя пред съда се установи, че същият не е
установил процесното нарушение лично и актът е
съставен единствено и само въз основа на сведения от трети лица, като след като
е пристигнал кучето е било извън двора на училището се налага извод, че в
частта, описана в НП, че в двора имало много деца и кучето е било уловено в
двора, не е било възприето пряко като обстоятелство от И.. От показанията му
става ясно и това, че в качеството си на длъжностно лице той е съставил акта,
вече в приюта, когато е бил установен собственика и е вписал, видно от
изложеното по-горе като свидетели, двама други свидетели и то действително,
както се възразява в жалбата, без да посочи ЕГН
и месторабота на лицата.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на адм.нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. От това следва, че за да удостовери фактическите обстоятелства по
отношение на дадено нарушение, съгласно цитирания текст от закона, актосъставителят следва да съобрази изискването, като
състави акта в присъствието на свидетелите, присъствали при извършване или
установяване на нарушението. На следващо място, ако нарушението е могло да бъде
съставено при хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, то тогава в АУАН е било нужно
изрично да се посочи това обстоятелство, като се подчертае, че актът е съставен
въз основа на официални документи и да се посочат. При тази хипотеза той се
съставя без свидетели. Съдът счита обаче, че тя е неприложима в случая
доколкото актосъставителят заяви, че е съставил акта
по данни на трети лица. Актосъставителят не е възприел
пряко и непосредствено релевантните обстоятелства, които е отразил в акта.
Посочените в акта свидетели също не са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, а са свидетели на съставяне на акта. Разпоредбата
на чл.40, ал.1 от ЗАНН предвижда, че актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключение от това
правило се съдържа в алинея 3 на същата норма, според която при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието
на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Несъмнено в
конкретния случай е била налице обективна възможност актът да бъде съставен в
присъствието на свидетеля, които е заварен на място, пред двора на училището да
държи кучето, а не на посочените свидетели, който евентуално са колеги на
жалбоподателя, ако се извежда такъв извод от посочения служебен адрес и
служебни карти. Нещо повече даже в самия акт в обстоятелствената част като очевидец на
нарушението, е посочен-очевидец И.Д.Б., служител в Приют за безстопанствени
кучета при Община Бургас, който е заявявал индивидуализиращи данни за кучето и
който е различен от човека, заварен на мястото на твърдяното нарушение. По
изложените обстоятелства, настоящият
състав счита, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални
нарушения, които рефлектират върху неговата законосъобразност и го
дисквалифицират като годно доказателствено
средство.От това следва, че презумптивната доказателствена сила на АУАН се компрометира от факта на
допуснатите съществени нарушения, поради което и обвинителната теза на НП се
явява недоказана.
Отделно от това, следва
да се посочи, видно от горецитираната доказателствена съвкупност, и при ценене на показанията и
на двамата свидетели, първият досежно
обстоятелствата, които е отразил, а вторият, макар и свидетел на защитата и в
служебна зависимост от жалбоподателя, като макар и при липса на представен
трудов договор по делото, то видно от служебно направена справка в ТР за
Дружеството- С.п.м.“-АД, се установи при справка по физическо лице, че
действително жалбоподателят има отношения с това дружество и показанията на
този свидетел, съдът намира за относими и правдиви,
като видно от актуалното състояние на Дружеството, и дейностите, който е
описано, че извършва се установява, че действително същото стопанисва процесния стадион, и при все че и видно от паспорта на
кучето, представен в заверено копие се установява, че именно жалбоподателят, е
собственик на Дружеството, за което и не се спори по делото, то се очертава
една единна смислова верига, че достоверна е защитната теза, че кучето се е
намирало за охрана на процесния стадион, като е било
на верига, която било то, било трето лице и скъсано, като в тази му част,
следва да се посочи, че представените снимки нямат достоверна дата, макар и
приети от съда, то са индиция, че реално по посочения
начин са се развили действията по озоваване на кучето първо в двора, а след
това и извън него на процесното училище, ден след
установяване на неговото изчезване, както сочи свидетелят на защитата, като
относно начина на стопанисване на кучето, съдът кредитира показанията на този
свидетел, като счита и че в рамките на ден и по-малко дори кучето е можело
обективно да измине разстоянието от стадиона до училището /1-3 км/.
Следователно съдът намира, че в случая е налице и хипотезата на чл. 15 от НК, видно от приетите от съда факти по делото.
След като са били положени необходимите грижи да се ограничи движението на кучето-
вързано на верига от трети лица, охранители на стадиона, различни от
собственика, то последният не е бил длъжен
да предвижда възможността за нарушаване целостта на веригата, а оттам и общественоопасните последици от деянието си. Затова, при
липса на каквато и да е вина от негова страна, съдът счита, че е налице случайно деяние. Разпоредбата
на чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН гласи, че деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. В конкретния случай е налице случайно деяние по смисъла на
чл. 15 НК – жалбоподателят е предоставил преди около година кучето си за охрана
на стадиона, и не е бил длъжен и не е могъл да предвиди скъсването на веригата- причината, поради
която кучето е излязло извън стадиона и е
стигнало до двора на училището. В този смисъл деянието е извършено невиновно и
не представлява административно нарушение, поради което и само на това
основание НП, извън гореизложените съображения, също следва да се отмени.
Освен вече изложеното,
се наблюдават и други пороци, както в акта, така и в НП, а именно: действително наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 70, ал.3 ЗЗЖ, а АУАН е съставен
от оправомощено лице по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗЗЖ,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
1182/04.05.2018г. на Кмета на Община Бургас. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото не е съобразено с
нормата на чл. 57, т.5 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42, т.4 от ЗАНН,
като не са описани в цялост фактическите обстоятелства около
нарушението, който актосъставителят при оскъдна в акта,
и Нп фактическа обстановка, се опита да доизясни в
с.з. Такова своебразно дописване на актовете е
недопустимо, като всички факти, срещу които следва да ес защитава лицето,
следва да са намерили отражение на първо място в акта, впоследствие и в НП, с което
окончателно се повдига обвинението за съответното административно нарушение и
което следва да отговаря на изискванията на обвинителен акт, което в случая не
е сторено. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. По съществото на спора съдът следва да посочи следното: Съгласно чл. 35, ал.1 от ЗЗЖ, собственикът на
животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото
на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. Няма
спор, че процесното животно-компаньон е собственост
на жалбоподателя, като няма спор и че процесното куче
попада в легалната дефиниция по § 1, т.9
от ДР на ЗЗЖ, според която - животни – компаньони са животни, които се
отглеждат в домакинството или от интерес към животното, доколкото става въпрос
за домашни животни или опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас Риби, но при обстоятелствата,
изложени по-горе, съдът намира, че поднадзорното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло, и поради това, че изложената в него обвинителна теза почива на
предположения и недоказани факти, почерпени от изложените фактически
констатации в акта, които не са възпрети пряко и от актосъставителя. И тъй като съдът при произнасянето си по
жалби във връзка с издадените НП прилага правилата на НПК, то в случая намира
приложение разпоредбата на чл.303 от НПК. Съгласно нея присъдата /в случая
посоченото нарушение, изложените в НП факти и обстоятелства и наложено
наказание/ не могат да почиват на предположения и съмнения, следователно НП
следва да се отмени и на това основание.
По всички
изложени аргументи, съдът счита, наказателното постановление следва да се
отмени изцяло, като незаконосъобразно и необосновано.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
Е-550/26.10.2018г., издадено от Д.Н.-кмет на Община Бургас, с което за
нарушение по чл. 35, ал.1 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), на основание
чл.70, ал.3, вр. чл. 68, ал.1 от ЗЗЖ, на П.К.К., с ЕГН: **********, адрес: ***, с адрес за призовки и съобщения: гр. **********,
чрез адв. Л.К., е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.