О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1668
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на осемнадесети юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 978 по описа
за 2020 година.
С Решение № 409 от 29.01.2020г., постановено по гр. дело № 7271/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на Ж.И.Ж. *** да се приеме за установено, че на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответната страна – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, му дължи сумата в размер на 405, 83 лева, за която има издадена Заповед № 186/08.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 85/2019г. на Районен съд – Пловдив.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Ж.И.Ж., с която се
претендира да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него
да бъде поставено ново решение по същество на спора, с което предявените искове
да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че неправилно съдът приема, че е налице
законово основание „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да извърши едностранна
корекция на сметката на Ж.И.Ж.. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че е
налице уведомяване на ответната страна, въпреки, че няма предвиден законов ред
за извършването на уведомяването за извършената корекция. В жалбата се посочва,
че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се
посочва, че ответната страна не е имала право едностранно да извършва корекция,
тъй като в процесния период са действали единствено разпоредбите на чл. 48 –
чл. 51 от ПИКЕЕ, а разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ предвижда, че
корекция може да се извърши, но само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията
на чл. 47 от ПИКЕЕ. Посочва се, че разпоредбата, към която се извършва
препращането е отменена с Решение на ВАС от 06.02.2017г., а самият констативен
протокол е съставен на 16.10.2018г., поради което макар да съществува
нормативна възможност корекция да се извърши, не съществува нормативен ред, по
който това да стане. В жалбата изрично се посочва, че отменената норма на чл.
47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена от разпоредби на Общите условия, тъй като
такава възможност не разрешава самата законова разпоредба на чл. 83, ал. 2,
изр. 2 от ЗЕ и именно поради неизпълнение на законовата делегация по чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ за създаването на правила, които да уреждат отговорността на
потребителя, не е налице нормативно предвидена обективна отговорност, поради
което приложение в конкретния случай отново следва да намерят общите правила.
Жалбоподателят посочва, че по делото не се установява неправомерно въздействие
върху СТИ от страна на потребителя, а категорично установен е само фактът на
неточно отчитане на електроенергията, по промяна в схемата на свързване, но не
и че въздействието върху СТИ е осъществено със знанието на потребителя.
В
жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно приема, че е
извършено надлежно уведомяване, въпреки, че няма установен ред за уведомяване
на клиента за извършената корекция на сметката и това обстоятелство е абсолютно
ирелевантно към конкретния спор, тъй като няма предвиден законов ред за
уведомяване на клиента за извършване на корекция на сметка.
Не
се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Отправя
се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване,
депозирана е от лице, което има правен интерес да го атакува и лицето,
депозирало жалбата разполага с валидна представителна власт за това. Жалбата е
постъпила в рамките преклузивния срок за атакуване на съдебното решение и
дължимата държавна такса е внесена.
Ответната
страна по въззивната жалба – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище
гр. Пловдив депозира по делото писмен отговор, с който претендира атакуваното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Посочва се, че решението на съда
е правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата, като всяко
едно от доказателствата е тълкувано поединично и в съвкупност с останалите
доказателства, решението е в съответствие с материалния закон, фактическите
констатации на съда съответстват на обективната истина, а правните доводи – на
закона. С отговора на исковата молба се посочва съдебна практика, която е в
съответствие с постановеното от първоинстанционния съд.
Не
се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Претендира
се да бъдат присъдени направените по делото разноски от въззиваемата страна.
Предявен
е иск от Ж.И.Ж. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с които се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна, че
ищецът Ж.Ж. не дължи сума в размер от 405, 83 лева, за която е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 85/2019г. по
описа на Районен съд – Пловдив.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гр. дело № 9782020г. по описа на Окръжен съд – Бургас постъпилата въззивна жалба с вх. № 10047 от 27.02.2020г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 409 от 29.01.2020г., постановено по гр. дело № 7271/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемата страна - „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.