Р
Е Ш Е
Н И Е
№18
гр.В. 05.04.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Oкръжен съд В.,
гражданско отделение, в публично
заседание
на деветнадесети март
две хилядна и деветнадесета
година в състав:
Председател:
В. В.
при секретаря .В. К..................... и в присъствието на прокурора ........................... , като разгледа докладваното от
съдия В.
В.
гражданско дело №390 по описа за 2018 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 432, ал.
1 от КЗ.
Делото е образувано по искова
молба от В.К.И. ***,ЕГН ********** *** с ЕИК..Поддържа се в исковата молба, че
на 30.12.2016 година в град В. на бул. непосредствено до бензиностанция „Л.“ Да.
В. Д. причинил пътно транспортно произшествие при управление на лек автомобил
марка „Крайслер“, модел „300Ц“ с рег. № ВН АА, в
следствие на което са били нанесени тежки физически, травматични увреждания на
ищеца по делото В.К.И..Същият е бил в болнично лечение в ортопедично отделение
на МБАЛ „Св. П.“ град В.. След извършването на рентгенови снимки и изследвания
се е установило раздробено счупване в горния край на лява табия /големият пищял/ и е била
извършена операция за открито наместване в следствие, на което той е изпитал силни болки и
страдания и се е наложило дълъг период от време да бъде подпомаган от своите
близки. Твърди, че след операцията в следствие на причинените му ПТП травми и
увреждания и счупването е получил флебит и тромбофлебит и отново е бил насочен
за болнично лечение и хоспитализация в хирургично отделение на МБАЛ „Св. П.“
град В.. Ищецът твърди, че вследствие ПТП и причинените му увреждания е
претърпял значителни, много силни и продължителни болки и страдания които
изпитва и към настоящия момент, както и психически стрес и страх за живота и
здравето си, които неудобства и затруднения са довели до затруднения в
ежедневното му обслужване и промяна в начина му на живот, които продължават и
до днес, за което свидетелства и братът на ищеца – свидетел по делото.Иска се
да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
деянието, както и сумата 1310 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 29.08.2018 година до окончателното
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В представения
отговор ответника оспорва предявеният иск като прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца на вреди.Прави се възражение за прекомерност
на претендираната сума.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установено следното:
С решение
№520/10.10.17г. по АНД №1175/17г. на ВРС Д. В. Д. бил
признат за виновен за това,че на 30.12.2016 година в град В. на бул непосредствено
до бензиностанция „Л. причинил пътно
транспортно произшествие при управление на лек автомобил марка „Крайслер“,
модел „300Ц“ с рег. № ВН АА в резултат
,на което били нанесени описаните в
решението травматични увреждания на ищеца по настоящето дело В.К.И.. По делото е
представена многобройна медицинска документация във връзка с проведеното лечение на ищеца.По фактура
№566/04.01.17г. издадена от МБАЛ“С. П.“АД-В. ищеца се е задължил да заплати сумата 1310лв. за „заключваща права
плака и канюлиран спонтизионен винт“.С приходен касов ордер от същата дата
ищеца е заплатил сумата 1310лв.Видно от представените епикризи на ищеца издадени
от МБАЛ“С. П.“АД-В. същият е бил на лечение за следните периоди:
-от 30.12.16г. до 06.01.17г.,
-от 24.02. до 01.03.17г.
-от 02.10. до 05.10.18г.
Със заявление връчено на представител
на ответника на 25.01.17г. адв.Гергов като пълномощник на ищеца е поискал
образуването на преписка за определяне на размера на обезщетението по
сключената застраховка.Съгласно заключението на назначената по делото
медицинска експертиза ищеца като пострадал при ПТП е бил с установено
ветреставно счупване в горната трета на лявата подбедрица.на същият е проведено
оперативно лечение в резултат, на която
е настъпило възстановяване на функцията на крайника и конгруентността на
ставата.Впоследствие ищеца е развил дълбок тромбофлебит на левия долен
крайник,за което е провел съответното стационарно и домашно амбулаторно
лечение.на 02.10.18г. ищеца е приет в ортопедо-травматологичното отделение за
отстраняване на импланти от първата операция с цел подобряване на движенията в
коляното и по-адекватна рехабилитация.Съгласно заключението налице е причинно
следствена връзка между ПТП-то,настъпилото увреждане и проведеното лечение.на
ищеца е причинено трайно ограничаване на движението на левия долен крайник,както
и болки и страдания.Болките били интензивни
в началото с постепенно намаляване на интензитета към 15-20 ден,в
резултат на проведеното лечение,включващо и обезболяващи.Срокът на проведеното
лечение е 6-8 месеца.От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява,че управляваният от Д. Д. лек автомобил „Крайслер“е навлязал
странично от ляво на дясно в опасната за спиране зона на управлявания от ищеца
велосипед.От техническа гледна точка водачът на велосипеда при движението с
определена скорост в конкретната пътнотранспортна обстановка не е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП-то.В представения по делото
констативен протокол за ПТП от 30.12.16г. се установява,че за лекия автомобил
марка „Крайслер“, модел „300Ц“ с рег. № ВН АА е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството ответник с №БГ
/02/116001538083.С протоколно определение от 26.02.19г. съдът е задължил
ответника да представи намиращите се при него копие от застрахователна полица
от 31.05.16г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
марка „Крайслер“, модел „300Ц“ с рег. № ВНАА и копие от предявената от ищеца
застрахователна претенция.С определението съдът е указал на ответника,че при
неизпълнение на задължението за представяне на посочените документи съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК и
ще приеме,че е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил марка „Крайслер“, модел „300Ц“ с рег. № ВН АА и че застрахователната претенция е
предявена от ищеца на 08.08.18г.По делото са разпитани трима свидетели,които
установяват следното:
Св.Г. установява,че поради
причинените при ПТП-то травми ищеца е бил на неколкократно лечение в
болницата.След като ищеца бил изписан от болницата и се прибрал в дома
си,същият не можел да се обслужва сам,което наложило свидетелят и брата на
ищеца да му помагат.Свидетелят установява,че след ТПТ-то и към настоящия момент
/датата на съдебното заседание от 26.02.19г./ ищеца изпитва силни болки и
затруднение в движението.От болките ищеца периодично получава кризи,поради което в продължение на по
няколко дни не излиза от дома си.В
продължение на около шест месеца ищеца
ходел с патерици. Свидетелят описва в подробности неудобствата,които ищеца
изпитал в следствие на претърпените травми.Поради травмите и преживяното у ищеца настъпили и психологически промени в
негативен аспект.
Св.Г. –познат на ищеца и свидетел на
произшествието, описва механизма на същото.Свидетелят установява,че на другия
ден след произшествието на ищеца е била направена операция.По време на
възстановителния процес брата на ищеца му оказвал помощ като му помагал в
извършването на най-елементарни жизнени потребности.Свидетелят установява,че
неколко месеца ищеца бил на легло като през този период бил обслужван от брат
си.
Св.И.-брат на ищеца установява,че след
произшествието ищеца е бил в шок от преживяното.След изписването от болницата
свидетелят в продължение на дълго време обслужвал ищеца за задоволяване на
житейски потребности-готвене,чистене,лична хигиена и други подобни.До края на
месец юни на 2017г. ищеца ходел с патерици,като дори и сега накуцва като
походката му е променена.През 2018г. ищеца отново бил в болница за да му бъдат
извадените поставените импланти.След произшествието рязко се променило
психическото състояние на ищеца,който се затворил в себе си и не желаел да
контактува с други хора.
При установената по-горе фактическа
обстановка съдът счита,че предявените искове са основателени и доказани и следва да бъдат
уважени като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищцата сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение
за причинените вследствие ПТП-то на неимуществени
вреди и сумата 1310 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.Установи
се по делото,че с посочената по-горе присъда Д. Д. е признат за виновен,че при
посоченото по-горе ПТП виновно е нарушил посочените правила за движение по
пътищата като е причинил описаните в присъдата травматични увреждания на ищеца.Установи
се от представения по делото констативен
протокол за ПТП от 30.12.16г. ,че за лекия автомобил марка „Крайслер“, модел
„300Ц“ с рег. № ВН АА е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с дружеството ответник с
№БГ /02/116001538083.С протоколно определение от 26.02.19г. съдът е задължил
ответника да представи намиращите се при него копие от застрахователна полица
от 31.05.16г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
марка „Крайслер“, модел „300Ц“ с рег. № ВН АА и копие от предявената от ищеца
застрахователна претенция.С определението съдът е указал на ответника,че при
неизпълнение на задължението за представяне на посочените документи съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК и
ще приеме,че е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил марка „Крайслер“, модел „300Ц“ с рег. № ВН АА.Предвид отразеното в протокола за ПТП и с
оглед на неизпълнението на задължението от страна на ответника съдът приема на
основание чл.161 от ГПК,че за лекия автомобил марка „Крайслер“, модел „300Ц“ с
рег. № ВН АА е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с дружеството ответник с
№БГ /02/116001538083.Непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, като
източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на
едно лице, представлява фактически състав, който кумулативно включва: 1.
деяние- действие или бездействие; 2. вреда; 3. противоправност на деянието; 4.
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и 5. вина, която се
предполага. Именно ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по
отношение на пострадалия, цели да обезпечи предвидената в законодателството
задължителна застраховка "гражданска отговорност“ на автомобилистите. Следователно, освен наличието на
валидно застрахователно правоотношение-каквото в случая е налице е необходимо да се установят и елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност.Съдът счита, че безспорно се
установиха всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, които са и част от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ на ответника по делото.Три от предпоставките,а именно деяние,което е
извършено противоправно и вина се
установява от представената по делото влязла в сила присъда по отношение на водача
Д..От заклачението на съдебно-медицинска експертиза се установи,че е налице причинно-следствена
връзка между причиненото ПТП и настъпилите увреждания на ищеца.Налице е и вреда причинена на ищеца,
изразяваща се в причинените болки и страдания във връзка с причинените травми и
продължителното лечение на същите впоследствие.Наличието на горните юридически факти, ,
представляващи състава на деликтното правоотношение, наред със сключената валидна
застраховка "Гражданска отговорност" с ответника за лекия автомобил марка „Крайслер“
с водач Д. налага извод ,
че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, в
качеството му на застраховател, по смисъла на чл. 432, ал.
1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. Спорен между страните и е
въпросът за размера на обезщетението за неимуществените вреди.Неимуществените
вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по
справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид
характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване,
развитие на постравматични заболявания и намаляването на работоспособността.Понятието неимуществени вреди, включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и
създаващи социален дискомфорт за определен период от време.Установи се,че вследствие причинените
увреждания ищецът се е затворил в себе си и е избягвал контакт с други хора.Съдът счита, че е справедливо обезщетението
за неимуществени вреди да се определи в размер на сумата от 70 000 лева.При определяне на размера на обезщетението съдът взе
предвид продължителността на лечението на ищеца в болнични и домашни
условия,отрицателните емеции свързани с необходимостта от помощ от страна на
трето лице за задоволяване на елементарни житейски потребности и наличието на
дискомфорт и към настоящия момент в придвижването на ищеца.Съдът счита,че тази сума е съобразена и с икономическите
условия на живот в страната за съответния период, както и със съдебната
практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания, настъпили в същия
период.
По отношение на претенцията за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1310лв. съдът
счита,че претенцията е основателна и доказана и следва да бъде уважена в пълен
размер.Установи се,че по фактура №566/04.01.17г. издадена от МБАЛ“С. П.“АД-В.
ищеца се е задължил да заплати сумата 1310лв.
за „заключваща права плака и канюлиран спонтизионен винт“.С приходен касов
ордер от същата дата ищеца е заплатил сумата 1310лв.Видно от заключението на
вещото лице-ортопед въпросната плака е имплантирана в крака на ищеца.налице е
причинна връзка между настъпилото увреждане и вредоносния резултат-намаляването
на имуществото на ищеца със сумата 1 310лв.
На основание чл.429,ал.3 от КЗ следва
да бъде присъдена и законната лихва върху присъдената сума считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция-29.08.18г. до окончателното
изплащане.
Ответника следва да бъде осъден да
заплати и направените по делото разноски от страна на ищеца за възнаграждение
на вещо лице в размер на 150лв.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК във
връзка с чл.38,ал.2 от ЗАдв. ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адвокат М. В. Г. от АК-В.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер
2630лв.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Окръжен съд-В. държавна такса върху уважените искове в
размер на 2852лв.
Водим от горното и Съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда ЗД „Б. И. АД град С. с ЕИК.. да заплати на В.К.И. ***,ЕГН ********** сумата 70 000лв.
представляваща обезщетение за причинени неимуществине вреди причинени вследствие ПТП настъпило на 30.12.2016
година и сумата 1310лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди дължими по застраховка „Гражданска
отговорност“ с №БГ /02/116001538083,ведно
със законната лихва считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция-29.08.18г. до окончателното изплащане и направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150лв.
Осъжда ЗД „Б. И. АД град С. с ЕИК . да заплати на Окръжен съд-В. държавна такса съразмерно с уважената част
от иска в размер на 2852лв.
Осъжда ЗД „Б. И.“ АД град С. с ЕИК.
да заплати на адвокат М. Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД град София с ЕИК ********* да
заплати на Венелин Кимонов Иванов
от град Видин,ЕГН ********** сумата
70 000лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществине вреди причинени вследствие ПТП настъпило на
30.12.2016 година и сумата 1310лв. представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди дължими по застраховка
„Гражданска отговорност“ с №БГ
/02/116001538083,ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция-29.08.18г. до окончателното изплащане и направените
по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150лв.
Осъжда
ЗД „Бул Инс“ АД град София с ЕИК ********* да заплати на Окръжен съд-Видин държавна такса съразмерно с уважената част
от иска в размер на 2852лв.
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД град София с ЕИК
********* да заплати на адвокат Мая Венелинова Георгиева от АК-Видин разноски
по делото за адвокатско възнаграждение в размер 2630лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването на
препис от същото на страните.
В. Г. от АК-В. разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер 2630лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването на
препис от същото на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: