РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Радомир, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20241730200207 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./29.01.2024 г. на началник отдел „Рибарство и
контрол- Западна България“- гр.С. към главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“ (ИАРА), със седалище в гр.Б.,
оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Заповед № РД ./01.04.2022 г.,
на министъра на земеделието, при спазване на изискванията на чл.53, ал. 1 и ал.2 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), на жалбоподателя В. А. В., с ЕГН
********** и с адрес: гр.П., ул.“Б.“ № ., е наложено административно наказание по чл.88 от
Закона за рибарството и аквакултурите- „глоба” в размер на 1000 лв.
Недоволен от наказателното постановление и останал жалбоподателят В. А. В. и
по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител- адв.Г. Б. от АК- П., обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло.
Наказващият орган – началник отдел „Рибарство и контрол- Западна България“-
гр.С.към главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури (ИАРА), със седалище в гр.Б., редовно призован е изпратил представител в
съдебно заседание- юрк.И. П., който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без последствие.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
От фактическа страна.
Административнонаказателното производство и инициирано със съставянето на
АУАН № ./11.10.2023 г. от М. А., на длъжност „ст.специалист“ в отдел „РК“ Западна
България, сектор Б.. Според отразеното в същия, на 11.10.2022 г. в 13,30 ч. на яз. „П.“, в
землището на с. Р., жалбоподателят В. А. В. отказал да съдейства при извършена проверка от
служител на ИАРА, като не предоставил личната си карта за съставяне на АУАН и се държал
надменно, след като служителят на ИАРА подал сигнал на тел. 112 към РУ - К.
Жалбоподателят напуснал мястото на нарушение с автомобил, марка „Т.“, с рег. № РК . АС,
в неизвестна посока и по този начин възпрепятствал работата на служителите на ИАРА и
нарушил чл. 88 от ЗРА.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
По делото са разпитани като свидетели актосъставителя М. В. А. и свидетеля по
акта С. А. Т.. Според показанията на актосъставителя, на длъжност „старши специалист“
към „ИАРА“ сектор Б., Териториално звено-П., на 11.10.2023 г. отишъл на проверка заедно с
колегата С. А. Т. в района на язовир „П. в т.н. залив „Р.“. Горе при спускане към язовира
видели, че има два лагера с риболовци. Оставили колата на около 600 м.-700 м. в страни от
мястото, където риболовците упражняваха хобито си и пеша се спуснали по обработваема
земя, един масив, спускахме се по него пеша и се озовахме в храсти, където риболовците
упражняваха своето хоби. Наблюдавали риболова, защото язовир „П.“ бил на режим- хвани
и пусни. Всяка риба следвало след улова да се пусне обратно във водоема. След като
установили, че единия лагер, който наблюдавали на 20 м. разстояние, след хващане на
рибата в една найлонова торбичка слагали риба в багажника на сив „М.“, след което един от
двамата риболовци, в случая Николай, впоследствие разбрал, извозвал рибата в неизвестна
посока. Поискали им личните карти за съставяне на АУАН и започнала голямата кавга.
Николай казал: “Ти знаеш ли кой съм?“, а В. мълчал. Бил подаден сигнал на 112 и след
около 20 минути пристигнали двама служители на РУ- Р.. Когато пристигнаха на място, и
изискали от Николай и В. личните карти. Съставени били общо на двамата 4 бр. АУАН. Два
от актовете били за прибрана риба, а другите по чл.88 за възпрепятстване на проверката.
Освен личните карти, когато поискал свидетелят, поискал да им конфискува въдиците, с
които били извършили нарушението. Те не ги представили. В присъствието на полицаите, те
не дали също въдиците и по тази причина в акта не било упоменато, че не са конфискувани
въдиците извършили нарушението. След съставяне на 4 бр. АУАН, рибата била върната
обратно във водата. Лицата Николай и В. напуснали мястото на нарушението.
Свидетелят през цялото време не е губил визуален контакт. Бил на 20 м. от
мястото на нарушението. През това време не са пристигали други лица на мястото. Николай
и В. риболовствали с по три въдици всеки един от тях. По време на проверката
проверяващите били със задължителната униформа, която е на ИАРА. Когато извършили
проверката се представили надлежно със служебните си карти. Когато пристигнали и 6-те
въдици въдици били във водата. На всеки заход с автомобил има табели указващи, че рибите
2
се връщат във водата.
Според свидетеля С. А. Т., на длъжнаст „старши специалист“ в ИАРА -Б.-
Териториално звено гр.П., били съставени четири акта, два за това, че се задържа риба в
забранен язовир, който е в режим „Хвани- пусни“ и два акта за възпрепятстване на проверка,
впоследствие, които бяха съставени. Случаят бил на 11.10.2023 г., към 12,30 ч. Сутринта при
рутинна проверка на язовира, при обиколка на цялата територия, започнали проверката от
залива на т. нар. „Р.“. Установили два броя лагери от по двама човека, извършващи риболов
на язовира. Като преди това били оставили служебната кола на разстояние от порядъка на
600-700 -800 м. спуснали се пеша до язовира, където установили двата лагера и започнали
наблюдение. Било сутринна към 9.00 ч. - 9.30 ч. решили да изгледат и проследят целия
риболов, кой как ще си тръгне и ще задържи ли риба. В последствие установили единия
лагер, в който били един млад и един възрастен мъж. Хванали риба от вида „шаран“, в
последствие я сложили в найлонова торба и по- младият я сложил в багажника на лека кола.
Направили проверка на риболовни билети, имали такива, във всеки един от двете лица,
извършвали риболов с три броя въдици, които били описани в протокол. Започнала
разправия, двамата казали, че „не е тяхна рибата, няма как да кажете, че е наша“. Колегата
им поискал личните карти за съставяне на АУАН, те отказали да ги дадат. Наложило се да се
изиска съдействие от РУ-Р.. Колегата се обади на тел.112. След около 10-20 минути
пристигнали служители на РУ – Радомир и изискали личните карти на двете лица, те си ги
представили чак тогава. Впоследствие колегата поискал за изземване на риболовните уреди,
които били 6 бр., на всеки един от по 3 бр., с което е извършено нарушението. Те отказали да
ги предадат и се наложило да се пишат още 2 бр. АУАН за възпрепятстване на проверка, с
което в последствие, рибите били премерени пред полицията и пред двете лица със
служебна везна и било определено количеството и килограмите.
Разпитани са и свидетелите Е.Ж., Н. А. и А. А..
Според свидетеля Е. Г. Ж., тогава не познавал Н., с негови приятели гледал имоти
на брега на ивицата. Присъствал на инцидента когато дошли двама човека с бургаска кола.
Станал конфликт, донесли плик с риба. Казахали, че е тяхна, а те бяхме през цялото време и
със сигурност твърди, че не била тяхна. Когато дошли хората с Бургаската кола, с
регистрация „А“, били на около десетина метра. Възрастният човек, който бил трудно
подвижен, хванал някакви рибки, но ги пускал, не ги е изнасял никъде. Твърди, че е имало
някакви разправии, но било отдавна и е забравил. Те им поискали въдиците и младото
момче, което впоследствие разбрал, че е син на прегърбения, му предал въдиците, които
били на баща му и неговите, които били във водата. Искали да ходят до колата и да им
вземат други въдици, но не може да каже точно. Докато имало конфликт, свидетелят
останал. След това си тръгнал и не знае как е приключил случая. било беше преди обяд.
Поне два часа били там, но не през цялото време. Не знае какви хора са, не знае, че са от
някаква институция, но бил там когато дошли. Не може да си спомни дали те са изискали
личните карти. Вниманието не му било насочено там. Точен час не може да каже кога са
дошли.
3
Според свидетеля А. М. А., който познава Николай, случаят бил през октомври
месец 2023 г. с негов познат Е. отишли там да гледат места за продажба покрай язовира. В
тази връзка засекли Николай и възрастния човек с него, да ловят риба на язовира. Общи
приказки си водели. Няма спомен Николай да е хващал риба. Това било сутринта някъде
може би от към 9,00 ч. до 11.00 ч. Било хубаво времето, с А. си били взели сандвичи. В един
момент се появила кола, слезли хора с тъмни дрехи, носели две торбички, с тях станало
спор и те си тръгнали. Не си спомня за какво бил спора.
Според свидетеля Николай В.ов А., син на жалбоподателя, на въпросния ден били
на язовира. Дошли служителите на ИАРА и искали да направят проверка. В същото време
донесли две торбички с риба, оставили я на земята и започнал спор, дали рибата е тяхна или
не е. свидетелят твърди, че рибата не била тяхна. След това служителите искали да изземат
въдиците. Той им казал, че им дава въдиците с които ловят, а те искали да вземат въдиците
от колата, а колата не била негова и въдиците вътре също и от там започнал спора.
По делото е разпитан и свидетелят И. М. Т., работещ на длъжност „старши
полицай“ в РУ-Р.. Не си спомня датата, когато били изпратени от дежурния за съдействие на
ИАРА, на язовир „П.“. На място констатирали две лица, там били служителите на ИАРА.
Представили се на лицата при пристигане. Поискали им документи за самоличност, които
предоставили на служителите на ИАРА. Имало спор за няколко риби, които били на земята,
за които служителите на ИАРА казали, че са на лицата. След това те им съставили актове по
техния закон в тяхно присъствие. Имало спор относно конфискуване на въдици.
Служителите искали да ги изземат, но лицата не ги предоставяли. На мястото били само
служителите на РУ - Р., лицата които ловели и служителите на ИАРА, които били двама.
Имало риболовци, които били далеч. Имало двама риболовци на около 100-200 м. Не си
спомня някой от служителите на ИАРА да е споменавал по какъв повод са извикани. По-
възрастния човек бил по- тих. Другото момче, по- младото било малко по- възбудено. Не
били конфискувани никакви въдици.
По делото е допусната очна ставка между свидетелите Е. Г. Ж., Н. В.ов А., М. В.
А. и С. А. Т..
Според М. А., по време на проверката присъствали Н. и В.. Наоколо имало двама
риболовци, които били от ляво на тях на около 100 м.
Според С. Т., на място били двама, на които били съставени актовете. По- късно
разбрал, че са баща и син. Имало двама души, които били на определено разстояние.
Впоследствие дошли двама полицаи, които извикали. Това били всички в района.
Според Н. А., били на място той и баща му. На ляво от тях на около 50 м. имало
рибари, двама или трима. На дясно от тях 15 минути преди да дойдат проверяващите имало
други рибари. Те били с две коли и си тръгнали 15 минути преди да дойдат проверяващите.
Е. и А. били пеша и били в страни от тях, на 30-40 м. може и 20 м. да са били. Между 20-40
м.
Според Е.Ж., когато дошли проверяващите, бил там с А., който се познавал с Н.
4
Той бил на около 20 м. и А. си говорел с Н.. Няколко часа стояли там, около 2 часа и
половина. Те си говорели от близко разстояние. А. се приближил към Н.. Служителите на
ИАРА дошли в последствие, той не знаел какви са. В момента на проверката, бил на
разстояние между 10-15 м. Не чул какво си говорят.
Е. Ж. твърди, че не е бил когато са дошли полицаите. Не може да каже дали са
поискали документи на Н. и на другия човек- баща му.
М. А. твърди, че никога не е виждал Е. Ж. преди.
С. Т. твърди, че за първи път вижда лицето в залата. По време на наблюдението,
също не го е виждали. Три въдици имал Николай и три въдици - В..
М. А. твърди, че Николай не подписал акта. Не предоставил документи
преди да дойде полицията. Не предоставили въдиците. Николай не му е предлагал да му
даде въдици за изземване.
Николай А. твърди, че няколкократно им предлагал да му даде двете
въдици, с които лови.
С оглед така установеното и въз основа на събраните доказателства, началник
отдел „Рибарство и контрол- Западна България“- гр.С. към главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“ (ИАРА), издал
обжалваното наказателно постановление № 14-./29.01.2024 г., с което на жалбоподателя В.
А. В., с ЕГН ********** и с адрес: гр.П., ул.“Б.“ № ., е наложено административно
наказание по чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите- „глоба” в размер на 1000 лв.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не са
издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона
реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
5
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и
чл. 42 от ЗАНН и не са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Налице
е пълно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място,
начин на осъществяване, както и са посочени точно обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.88 ЗРА. Съгласно този текст,
който съдържа и правило за поведение, наказва се с глоба от 1000 до 2000 лв. този, който
препятства проверките, извършвани от контролните органи. Въпреки обемния
доказателствен материал спорът в настоящия процес се свежда до това, дали е имало
препятстване на проверка, извършена от контролен орган по ЗРА и евентуално, дали лицето,
което е посочено като жалбоподател е автор на това деяние.
Съдът намира, че от свидетелските показания на актосъставителя М. А. и
свидетеля по акта С. Т., както и от показанията на И. Т., служител на РУ - Р., може да се
направи категоричен извод относно това, че е било налице извършено нарушение по чл.88
ЗРА. Съдът дава изцяло вяра на показанията на тези свидетели, тъй като първите двама от
тях са възприели изцяло фактическата обстановка, като са имали преки наблюдения, а
третият свидетел лично е пристигнал с екип по молба на служителите на ИАРА, предвид
неоказване на съдействие за предоставяне на лични карти и въдици от нарушителите. Макар
да не е установено жалбоподателят В. В. лично да е отказал да предаде въдиците, то
безспорно същият не е предоставил личната си карта на служителите, което е довело до
сигнализиране на тел.112 и намеса на служители на РУ – Р..
В протИ.вес на това са показанията на останалите свидетели, които или не си
спомнят нещо, или твърдят, че не са били там през цялото време, като не дават точна
ориентация за отстоянието от мястото.
В контекста на горното съдът не разглежда въпроса дали е налице незаконен улов
на риба, тъй като АУАН и обжалваното НП са издадени за нарушение на чл.88 Закона за
6
рибарството и аквакултурите.
Наказващият орган не е намерил за уместно да приложи разпоредбата на чл.28
ЗАНН, а именно – да прецени случаят като маловажен. Съдът споделя изцяло тези изводи,
предвид спецификата на случая, налице е демонстративнен отказ от предоставяне на лични
карти от страна на двамата и на въдиците – от страна на Николай А..
При определяне на наказанието наказващият орган се е съобразил с разпоредбата
на чл.27 ЗАНН, като е наложил предвиденото по вид наказание към минималния размер.
Предвид това обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание
чл.143, ал.1 АПК на наказващия орган се дължат направените разноски по делото.
Направено е искане за определяне на юрисконсултско възнаграгдение в размер, определен от
Наредба за заплащането на правната помощ. Съдът намира, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото, ръководейки се от разпоредбата на чл.15 от същата, следва да
бъде определена юрисконсултско възнаграждение в размерна 100 лв., платимо от
жалбоподателя на наказващия орган.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление наказателно постановление №
./29.01.2024 г. на началник отдел „Рибарство и контрол- Западна България“- гр.С. към главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“
(ИАРА), със седалище в гр.Б., оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно
Заповед № РД ./01.04.2022 г., на министъра на земеделието, при спазване на изискванията на
чл.53, ал. 1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с което
на жалбоподателя В. А. В., с ЕГН ********** и с адрес: гр.П., ул.“Б.“ № ., е наложено
административно наказание по чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите- „глоба” в
размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА В. А. В., с ЕГН ********** и с адрес: гр.П., ул.“Б.“ № ., да заплати на
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, сумата от 100 лв. (сто лева)-
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок.
7
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8