Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 24.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публично заседание на девети ноември
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Д.Ш.,
като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 4598 по описа за 2013
г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ПРИ
УСЛОВИЯТТА НА ОБЕКТИВНО ЕВЕНТУАЛНО И ПАСИВНО СЪЕДИНЯВАНЕ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.59 ОТ ЗЗД.
Ищецът „Л.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, м. „М.Л.“, ул. „**********,
представлявано от А.Н.Т., чрез адв. М.Х., със съдебен адрес ***, е предявил иск
против С.О., гр.С., ул. „*********,
представлявана от Кмета Й.А.Ф. и „С.В.” АД, ЕИК *********, с адрес и седалище:***, Бизнес Парк № 1, блок 2 А , представлявано от
Е.М.П.П. и М. Г.И. – поотделно. Твърди в исковата молба, че „Л.” АД
е търговско дружество с предмет на дейност: строителство и проектиране на
граждански производствени и административни сгради; производство и търговия със
строителни материали; инвестиции в областта на строителството и проектирането; придобиването
на лицензии, ноу-хау; както и всяка друга стопанска дейност,
незабранена със закон. Ответникът С.О. (СО) е собственик на
водопроводната и канализационна мрежа на гр.С., която е публична общинска
собственост на С.О. на основание разпоредбата на чл. 3, (2) т. 3 от
Закона за общинската собственост като имоти, предназначени за трайно
задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от
общинския съвет. Ответникът „С.В.” АД е търговско дружество, с предмет на
дейност: доставка на водоснабдителни и канализационни услуги /включително стопанисването
и поддръжката на активите на район С., съгласно ЗОС, обнародван в ДВ бр.
№44/21.05.1996 г. и последващите поправки, представляващи публична
собственост и които съставляват част от водоснабдителната и канализационната
система в С., да проектира, изгражда финансира и стопанисва нови активи, представляващи
част от водоснабдителната и канализационната система на С. в рамките на Община С.,
както и всички действия във връзка с или подпомагащи описаните по-горе
дейности. Дружеството е универсален правоприемник на „В.И К.” ЕАД, рег. по ф.
д. № 1068/1989 г., чийто едноличен собственик на капитала е СО. На 23.12.1999
г. ответниците СО и „С.В.” АД са сключили концесионен договор, въз
основа на който С.О. /концедент/ е предоставила на „С.В.”
АД/концесионер/ за ползване публичните активи на водоснабдителната и
канализационна система на гр.С., вкл. нейната реконструкция и разширение
съгласно Проекта към Договора срещу изключителното разрешение да предоставя
услугите в границите на концесионната площ. В раздел „Индивидуализация обекта
на концесия” страните изрично са договорили, че публичните активи на
водоснабдителната и канализационна система на гр.С., включително нейната
реконструкция и разширение, които ще бъдат изградени от и със средства
осигурени от Концесионера. Концесията е за срок от 25 години, считано от датата
на влизане в сила на концесионния договор, която е 06.10.2000 г.
С Нотариален
акт №20, том LXIX, дело 13687/96 г. на „Л.“ АД е учредено право на
строеж на жилищна сграда в парцел УПИ X-1191,1192, от кв.66, по плана на град С.,
местност „ж.к. „М.Л.-запад”, гр.С.. Същата година „Л.”АД е започнало подготовка
за строителство на обект „жилищна сграда”, въз основа на одобрен архитектурен
работен план и дадено разрешение за строеж и предвид строителните норми и
одобрения архитектурен план, ищецът е поискал подключването на строежа на
сградата към водопроводната и канализационна система на района. От фирма „В.И
К.” ЕАД С., общинска собственост, с тогавашен адрес: гр. С. , ул. „********, са
отговорили, че изградената в района водопроводна система е непригодна, не
отговаря на изискванията, с малък дебит и слабо налягане е, поради което към
нея не може да бъде направено подключване, а канализационна система в района
въобще не е изграждана. Ищецът е информиран, че има изготвени проекти и се
очаква финансиране за изграждането на реконструкцията на водопроводната и
изграждането на канализационна системи да се извърши през 1999 г. и са ги насочили за допълнителни указания към
ДАЕ/УАГ/-СО. На 07.02.1996 г. е поискал становище на УАЕ, СО,
като с писмо № ИБR 70 00 110/05.03.1996 г.
е потвърдено, че в района няма изградени водопроводен канал и
канализационна мрежа, като тази липса не е само за улицата, на която е
проектирана за изграждане жилищната сграда, за която е искано
подключване, а липсва уличен канал и проектиране на такъв по ул. ”*******”
в участъка от ул. „Българска легия” до ул. „********”, ул. „***”. Проведени
са многобройни срещи и разговори с длъжностни лица от СО, с кмета и
главния архитект на СО-район „Витоша”, ръководството на фирма „В.И К.” ЕАД,
които са предложили „Л.”АД да финансира проектирането и изграждането на
водопровод и уличен канал в целия район, а след разрешаване финансирането през
1999 г. ще им бъдат върнати инвестираните от тях средства. Обсъден е и вариант, ако
финансирането закъснее или не бъде разрешено до завършване и приемане на
обекта, Общината и Общинска фирма „В.И К.” ЕАД да му
съдействат вложените от тях средства да бъдат разпределени между строителните
инвеститори в района, при включване на строените от тях обекти във водопроводна
и канализационна система след нейното изграждане от тях. При тези обстоятелства
и тъй като районът е атрактивен и е предстояло бързото му застрояване, ищецът
заявил готовност да изгради липсващите магистрални водопроводна и
канализационна система в целия микрорайон с негови труд и средства, като
Общината и фирма „В.И К.” ЕАД са заявили готовността си да му
съдействат за нейното по-бързо изграждане, както и в последствие с нейното
приемане, узаконяване и разплащане. „Л.” АД е започнало работа по
изграждане на водопроводната мрежа и уличен канал в района изцяло с негово
финансиране и при пълното съдействие на Общината. Издадено е Разрешение №
008 от 04.04.1997 г. на името на Общинска фирма „В.И К." ЕАД,
в което изрично е записано, че изграждането на съоръжението се финансира със
средства на „Л.”АД. Ищецът твърди, че е изпълнил поетия ангажимент. Изкупил е
от проектантите вече готовите планове, финансирал е нанасянето в тях на
необходимите уточнения и изменения. След
финансиране на проектирането и одобрение на плановете изцяло с негови средства,
труд, материали и специалисти е изградил съобразно дадените му указания и
препоръки магистрален водопровод от тръби от френски чугун със сечение Ф
300, Ф 250 и Ф 150 - общо 361 линейни метра по улиците
„664”, ул. „********” и ул. „Б.”, както и
магистрален външен канал с диаметри Ф 1000, Ф 800, Ф
600, Ф 400, Ф 300 - общо 1256 линейни метра. Направената
инвестиция за това е в размер на 824 000 лв., съгласно експертна оценка
на лицензиран оценител от м. юни 2013 г.
Съоръженията са изградени в
степен на годност за ползване към края на 1997 г. и фирма „В.И К.”ЕАД С. ги е
пуснала в експлоатация. Ищецът твърди, че е поискал съобразно строителните
правила за изградените от него магистрален водопровод и канализация да се
издадат съответните актове № 15 и № 16, както и да уреди финансовите си
взаимоотношения с Общината и „В.И К.”ЕАД С.. Това му е отказано с обяснението, че изграденото
от него съоръжение не може да свърже с общата мрежа на С. с постоянна връзка,
поради липса на монтиран магистрален канализационен колектор на кръстовището на
булевардите „Бъкстон” и „Т. Каблешков”. Ищецът твърди, че е информиран, че след
изграждането на колектора ще бъде извършено съответното свързване на
изградените от него съоръжения и ще бъде узаконено тяхното ползване. Сочи, че
до тогава са му издали разрешение за временно ползване на съоръженията /за
изпитване/, предложили са му, поради
липса на финансиране от СО да се откаже от искането си за връщане на вложените
от него средства и да дари изграденото от него на С.О., което предложение той
заявава, че не е приел. С писмо на СО, район „Витоша” № ТС 70-0028/18.09.1997
г. подписано от кмета Касабов на „Л.” АД е
възложена цялостната поддръжка на изградените от него проводи, за негова
сметка до тяхното приемане с акт 16. С разрешение за ползване № 200 /23.12.1997
г., стр 7 на Държавна инспекция за териториално устройствен и строителен
надзор, е записано, че „Въз основа на направения преглед на изпълнения
строеж се установи, че всички СМР /АС, ВиК, ОиВ, ел.част/
са извършени съгласно одобрените проекти и действащите норми по проектиране и
строителство, всички заповеди в заповедната книга са изпълнени....Уличният
водопровод и канал са изградени, но са в пробна експлоатация, съгласно писмо
на СО, Район Витоша, № ТС 70 00 28/18.09.1997 г. Инвеститорът се
задължава да поема всички разноски по аварии и ремонти на
уличните мрежи до предаването им за експлоатация на фирма „В и К” ЕАД
с протокол обр.16”. Съгласно плановете изграждането и подключването
им към бъдещия колектор по бул.”Бъкстон” и предаването им с Разрешение за
ползване следва да се извършва от „Л.” АД, тъй като „В.И К.” няма как да включи
за поддръжка съоръжението без да е налице акт 16 и разрешение за ползването му.
От месец ноември 1997 г. до настоящия
момент „Л.”АД е осъществявало пълната поддръжка
изправността на изградените от него проводи. От началото на 1998 г.
до сега в района, в който е изградил и поддържал водопроводна и канализационна
система се е извършило широко мащабно строителство на
над 80 сгради и продължава строителството на нови. Всички те без изключение са
подвключени във водопроводната и канализационна мрежа, изградена от него от
фирма „В.И К.” ЕАД, а в последствие от „С.в.” АД, които са нейни универсални
правоприемници. „С.в.” АД ползва изградените от него с негови средства проводи
в стопанската си дейност за доставяне на води и отвеждане на каналните води на
абонатите и събира такси както за доставената услуга, така и за поддръжка на
изграденото и поддържано от него съоръжение, без това съоръжение да й е
предадено като концесионер от собственика СО, без да е прието по
надлежния ред и без да извършва тяхната поддръжка. От началото на 1998 г. до
днес ищецът е провел многобройни срещи с всички представляващи лица на Софийска
община, СО-район Витоша, фирма „В.И К.”, а в последствие
от „С.в.” АД. Сочи, че е разговарял с директора на „С.в.” АД, г-н С.,
зам.дир. И.К., зам.дир. П., които са му заявили, че изграденото
от ищеца съоръжение не представлява
интерес за тях и го насочили да уреди отношенията си със СО. „Л.”
АД се е обръщало многократно с молба за решаване на проблема към
кмета на район „Витоша” г-жа Г., следващия кмет на района г-н Й., зам.кмета Д.,
Гл.арх.С., с кмета на Софийска Община г-н С.нски, със зам. кмета Г.. Всички те
според ищеца са твърдели, че няма план за
финансиране на колекторите в района и са го препращали да се споразумява с другите строителни фирми,
които изграждат обекти в района. През 2006 г., с цел да се
заобиколи законното решаване на проблема, арх.С. от район „Витоша” неправомерно
е актувал голяма част от изградения от „Л.” АД магистрален канал с
Удостоверение за търпимост по §16 ал.1 от ЗУТ и след подадена жалба от негова
страна новият гл.архитект на район „Витоша” е отменил акта със заповед №
19/16.03.2009 г. Ищецът твърди, че от края на 2012 г. до м. април
201З г. „С.в.” АД най-накрая е изградило магистрален канализационен колектор на
кръстовището на булевардите „Бъкстон” и „Т. Каблешков”, премахнал е временната
връзка, която е свързвала изградените от „Л.” АД магистрален водопровод -
френски чугун Ф 300, Ф 250 и Ф 150, общо 361
линейни метра по улиците „664”, ул. „********”, ул. „Б.” и външен
канал Ф 1000, Ф 800, Ф 600, Ф
400, Ф 300 - общо 1256 линейни метра към общата мрежа
на гр.С.. Поради това, вече не е съществувала изтъкваната до тогава
пречка за актуване на изграденото и поддържано от него съоръжение да бъде
издаден Акт 16 и разрешение за ползването му, както и да му се плати от СО
вложената за неговото изграждане сума от 824 000 лв. При запитване от него кога
ще се случи това, от Общината са го препратили в „С.в.”АД с аргумента, че
след подписване на Договора за концесия задължението за
изграждане и поддържане на водопроводната и канализационна система на С. е на
„Софийска В.”, която е техен ползвател като концесионер. От „С.в.“ АД според ищеца
са твърдели точно обратното - че изграденото
от него е общинска собственост, поради което те нямат основание да плащат чужд
имот. И от двете места отново са му „предложили” да дари изграденото от него на
Общината, за да няма проблеми, като са
се позовали на Наредба за изграждане елементите на техническата инфраструктура
и гаранциите при строителството им на територията на С.О. на СО, приета през
2009 г, като са му заявили, че каквото е изградил се считало дарено на
Общината. С писмо вх. № С0-2600-4780 от 03.07.2013 г. е поканил Софийска община
доброволно да уреди възникналия не по негова вина проблем, като е поискал да
подпишат споразумение, с което да се уреди начина на заплащане на изграденото
от него съоръжение, публична общинска собственост и същото да бъде прието и
бъде дадено разрешение за неговото ползване съобразно строителните норми на РБ.
С писмо ЗИ 477 от 03.07.2013 г. ищецът е поканил „С.в.” АД за доброволно
уреждане на възникналите между тях финансови взаимоотношения по повод изграждането
и поддържането от него на водопроводни и канализационни съоръжения, които „С.в.”
АД ползва и чрез които реализира собствени доходи. В предложения срок за
доброволно уреждане на взаимоотношенията им, нито „С.О.”, нито „С.в.” АД са
отговорили на предложението му. С
изграждане на магистрален водопровод -френски чугун Ф 300, Ф 250 и Ф 150,
общо 361 линейни метра по улиците „************”, ул. ’’Б.” и външен
канал Ф 1000, Ф 800, Ф 600, Ф
400, Ф 300 -общо 1256 линейни метра, публична общинска
собственост на стойност 824 000 лв, СО неоснователно се е обогатила за сметка
на „Л.”АД. Стойността на изграденото от него съоръжение публична общинска
собственост представлява неоснователно обогатяване на Софийска
община за
сметка на „Л.”АД.
Поради това, с исковата
молба е предявен иск на осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД от 200 000
лв., който е частичен от дължимата му от ответника „Софийска В.” сума до
размера на неоснователното обогатяване. Ищецът сочи, че с подписания на 23.12.1999
г.
между двамата ответници концесионен договор, СО е прехвърлила
на концесионера „С.в.”АД задълженията си за финансиране „Публичните активи на
водоснабдителната и канализационна система на гр.С., вкл. нейната
реконструкция и разширение”, поради което същите неоснователно са се обогатили
за сметка на „Л.”АД със стойността на изграденото с негови средства разширение
на водопроводната и канализационна система на гр.С., както и от
извършваната в продължение на години негова поддръжка по нареждане на
собственика, което е тяхно задължение по концесионния договор и което
съоръжение те ползват в своята стопанска дейност.
Ищецът заявява, че ако предявеният иск срещу Софийска
община не бъде уважен в условията на евентуалност предявява същия иск, на
същото основание към ответника „С.в.” АД, като към юридическо лице, което
въз основа на договор възмездно срещу ползване, се е задължило вместо
собственика С.О. да извършва със свои средства и за своя сметка разширяването, реконструкцията
и поддържането на водопроводната и канализационна системи на С. публична
общинска собственост на С.О..
При отхвърляне и на този иск в условията на
евентуалност предявява същия иск солидарно срещу двамата ответници. Ищецът счита,
че на осн. чл.121 ал.1 от ЗЗД с подписания на 23.12.1999 г между двамата
ответници концесионен договор между С.О. и „С.в.”АД е възникнала солидарна
отговорност по отношение на трети лица имащи вземане, произтичащо от
неоснователно обогатяване във връзка с разширение на отдадените на концесия
водоснабдителната и канализационна система и нейната реконструкция извършени
със съгласие на договарящите страни, но със средства
на трето лице. Извършеното разширение и реконструкция на водопроводната и
канализационна система на гр.С. от ищеца е собственост на ответника С.О., която
до сключване на концесионния договор е имала задължение да финансира
проектирането и изграждането му, като не е платила на ищеца вложените материали
и труд по проектирането и изграждането на съоръженията нейна публична
собственост, същата неоснователно се е обогатила със тяхната реална стойност,
която въз основа на експертната оценка е определена в размер на 824 000 лв.
Ищецът твърди, че с концесионния договор ответникът С.О. е
прехвърлила задължението си за финансиране разширяване и реконструкция на
водоснабдителната и канализационна система на гр.С. на концесионера „С.в.”АД
възмездно срещу правото да ползва предоставената му публична общинска
собственост за осъществяване на стопанската си дейност. От 1997 г. до настоящия
момент „В.И К.”ЕАД, чийто правоприемник е ответникът „С.в.” АД, е започнала
ползване на проектираното и изградено от ищеца разширяване и реконструкция на
водоснабдителната и канализационна система на гр.С., без да го е заплатила
съгласно концесионните си задължения и без да и е предадено от концедента по
надлежния ред. СО е възложила поддържане изправността на
изграденото разширение на ищеца до приемането му, въпреки че задължението по
концесионен договор е на ползвателя „Софийска В.”, който ползва изградените от
ищеца системи доставя чрез тях на абонатите си съответните услуги и събира
пълните такси, в т. ч. и за поддръжка, без
да я заплати на ищеца, който я осъществява. Неоснователно е
възражението, че изграденото от него съоръжение не подлежи на заплащане от
ответниците, на основание цитираната по-горе Наредба. Същата според ищеца е
приета след изграждане на съоръжението при посочените по-горе условия от ищеца
и в частта, в която противоречи на Закона, нейните разпоредби са
нищожни. Ищецът сочи, че двамата ответници са се обогатили неоснователно със
стойността на проектираните и изградени от него магистрален водопровод -френски
чугун Ф 300, Ф 250 и Ф 150, общо 361 линейни метра по
улиците „664”, ул. „********“, ул. „Б.” и външен
канал Ф 1000, Ф 800, Ф 600, Ф
400, Ф
300 - общо 1256 линейни метра, публична общинска собственост на стойност 824
000 лв , поради което дължат връщане на тази сума на ищеца от датата, в която е
възникнало правото му на вземане - законовата възможност за приемане на
изграденото от обогатилите се и даване на разрешение за ползването му. Ищецът
моли съда да осъди ответниците С.О. и „С.в.”АД да заплатят солидарно на „Л.”АД
сумата от 200 000 лв, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда, представляваща част от дължимата сума в общ размер на
824 000 лв., стойността на проектираните и изградени от ищеца
магистрален водопровод -френски чугун Ф 300, Ф 250 и Ф 150, общо
361 линейни метра по улиците „664”, ул. „********“, ул. „Б.” и външен
канал Ф 1000, Ф 800, Ф 600, Ф
400, Ф 300 - общо 1256
линейни метра, публична общинска собственост, с която сума ответниците
неоснователно са се обогатили. Прилага писмени доказателства по опис.
Ответникът С.О.,
представлявана от кмета Й.А.Ф., гр. С., ул. „*********, чрез адв.
Д.П.,***, е депозирал отговор на исковата молба, в който
заявява, че предявеният иск е недопустим. Ответникът твърди, че не е спорно
между страните само обстоятелството, че на основание чл.З, ал.2, т.1 от ЗОС,
имотите и вещите, определени със закон, представляват публична общинска
собственост, процесната В и К мрежа е изградена на основание чл.19, т.4 от
Закона за водите и съгласно чл. 7, ал.2 от ЗОС не може да се включи като
собственост на търговско дружество, т.е. собственик на същата е С.О..
Ответникът твърди, че „Л.“ АД е изградил за своя сметка процесната В и К мрежа,
захранваща обект жилищна сграда с административен адрес гр.С., р-н Витоша, м. М.Л.,
ул. *******. Не е налице пасивна легитимация на С.О. по делото. Със сключването
на концесионния договор от 23.12.1999 г. между СО и „С.в.“ АД /момент, в който изградената от ищеца ВиК мрежа е
съществувала с надлежно издадено разрешение за ползване на строежа №
200/23.12.1997г., т.е. съществувала е както в правния мир, така и фактически, СО възмездно е прехвърлила на „С.в." АД, изцяло задължението си по
финансиране, разширяване и реконструкция на съответните публични активи,
описани в раздела за имуществените задължения на концесионера, находящи се на
територията на столицата. От този момент нататък, всички имуществени отношения
и спорове между инвеститори, различни от СО и концесионера „С.в.“ АД във връзка
с получените концесионни права, следва по силата на Концесионния договор да се
уреждат без участието на СО и на това основание, моли съда да заличи С.О. като ответник по иска.
Релевира се и възражение срещу иска като погА.по давност и на това
основание, същият е и недопустим. Ответникът сочи, че обектът е изграден и
приет с Разрешение за ползване № 200/23.12.1997 г., което означава,
че финансирането на изграденото външно ВиК е извършено преди тази дата или
най-късно на същата. С изтичането на 10-годишния срок /22.12.2007г./ е налице
абсолютна погасителна давност на претенцията. В случая е изцяло без значение
статута на изграденото - като временен строеж или
узаконен поради липса на спор по въпроса, предмет на иска е стойността на
изграденото, която не се влияе по никакъв начин от статута му по ЗУТ. Поради
това, предявеният иск е и неоснователен. Ищецът не е
представил каквито и да е доказателства, че с изградената от него външна ВиК
мрежа е претьрпял щета в посочените размери и изобщо, че е претърпял щета.
Липсват надлежни счетоводни документи, удостоверяващи съответното закупуване от
страна на ищеца на мрежовите В и К елементи, респ. заплащане на вложен труд и
механизация, както и счетоводни
документи, удостоверяващи тяхната стойност. Съгласно подписания на 28.06.1996
г. нотариален акт за учредяване правото на строеж, ищецът е бил длъжен да
предаде в годен за обитаване завършен вид на собствениците- учредители
съответно договорените имоти. Това
задължение е предполагало към момента на предаването освен наличието на
действащо електрозахранване, такова и на ВиK за всеки един от имотите, т.е. към
момента на подписването на нотариалния акт ищецът е бил запознат със
задължението си да ги предостави. С разрешение за строеж от 04.04.1997 г.,
касаещо външни ВиК и ел. захранване, ищецът е приел изграждането им да се
извърши изцяло с негови средства. В този смисъл според ответника и до настоящия
момент липсват представени от ищеца каквито и да е писмени доказателства, чрез
които да бъде доказано при условията на главно доказване и факта, че необходимите
средства за изграждане на външна ВиК не са били включени в ценообразуването на
целия обект съгласно общата му одобрена стойностна сметка, както и че не са
калкулирани в съответните продажни цени на останалите недвижими имоти в
сградата по т. 5 от цитирания в исковата молба нотариален акт. Липсват каквито
и да е писмени доказателства, относно претендирана във времето от 1997 г. до подаването на исковата
молба, стойност на вложеното както към С.О., така и към концесионера „С.в.” АД,
включително и при условията на Закона за деноминацията на лева /05.07.1999г./.
Ответникът оспорва представената като доказателство експертна оценка за
определяне на пазарната цена, същата според него е честен документ и не може да
служи като доказателство по делото, като е и изградена и на основа цени от 2011
г.
Не оспорва останалите доказателства представени с исковата молба.
Ответникът „С.В.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез
юрисконсулт Е.К.П., е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК . Относно допустимостта и основателността на иска, ответникът
счита предявения иск за недопустим по отношение на „С.в.” АД. Сочи, че
дружеството не е надлежен ответник. То е създадено на 28.12.1999 г. с Решение
№1 на СГС по фирмено дело 16172/1999 г. Ответникът твърди, че видно от
учредителния акт на „С.в.” АД, както и от извадка от партидата на дружество „В.И
К.” ЕАД в Търговския регистър към Агенция по вписванията, „С.в.” АД не е
универсален правоприемник на „В.И К.” ЕАД. Сочи, че универсално правоприемство
между двете дружества би било налице в някои от хипотезите на преобразуване,
предвидени в Търговския закон, или при прехвърляне на предприятие като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Такива юридически факти
според него не са налице при учредяването на „С.в.” АД, а и понастоящем „В.И К.”
ЕАД съществува като самостоятелно юридическо лице със собствена
правосубектност. Ответникът твърди, че видно от Решението за създаването на „С.в.”
АД, то е учредено в края на 1999 г., или повече от 3 години
след събитията, които ищецът излага като основание за предявената срещу него претенция. „С.в.”
АД няма пасивна процесуална легитимация и по отношение на него делото следва да
бъде прекратено и на основание чл.130 ГПК прави искане за прекратяване на
настоящото производство по отношение „С.в.” АД. В случай, че съдът счете иска за допустим по
отношение на „С.в.” АД, то той оспорва изцяло същия - както по основание, така
и по размер, Прави и възражение за давност. Твърди, че видно
от изложеното в исковата молба (стр.З), съоръженията, чието заплащане
претендира ищецът, са изградени в степен на годност за ползване в
края на 1997 г., когато според твърденията на ищеца „В.И К.”
ЕАД ги е пуснало в експлоатация. От този момент за ищеца започва да тече
срокът, в който е могъл да предяви твърдените от него вземания за вложени при
изграждането на обектите средства. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на 5-годишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно
правната доктрина и практика погасителната давност относно иска за
неоснователно обогатяване тече от момента на обедняването. В случая претенцията
е за твърдяно неоснователно обогатяване, вземането по което е станало изискуемо
след изграждането на въпросните съоръжения, в който момент е настъпило и
твърдяното обедняване на ищеца и съгласно твърденията на ищеца, изграждането до
степен на готовност на съоръженията е приключило в края на 1997 г.
Оспорва като недоказани твърденията на ищеца, че през периода до 1997г., включително е
изградил със свои средства водопровод с обща дължина 361 линейни метра по
улиците „664”, ул. „********” и ул. „Б.”, както и магистрален външен канал с
обща дължина 1 256 линейни метра, без да посочва къде според него е изградил
този канал, и че общата стойност на изградените съоръжения е в размер на 824
000 лв. Според ответника ищецът е представил работни проекти, в които са
описани предвижданията за необходимите работи, които следва да бъдат извършени,
но липсват документи, удостоверяващи действително извършени работи или закупени
и вложени материали, както и документи, удостоверяващи извършването на разходи, довели
до претендираното обедняване. Ответникът моли
съда да вземе предвид, че към момента на изграждането на съоръженията,
дори и за първия ответник С.О., както и за тогавашния оператор „В.И К.” ЕАД не
е налице задължение за изкупуване и/или заплащане на съоръженията. Това е така,
тъй като съгласно действащата към момента на изграждането на съоръженията
нормативна уредба и по-конкретно Наредба 9
от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(отм. ДВ, бр.88/2004г.) чл. 4, ал. 5
предвижда, че изграждане на мрежи от инвеститори по тяхна инициатива (при
условия и по ред, съгласно общинска наредба) в случаите, когато
общината/експлоатационното предприятие са в невъзможност да изградят сами
съответните съоръжения. Подобна общинска наредба към 1997г. не е действала, но
при систематичен прочит с първото изречение на същата алинея на Наредба 9/1994
според него става ясно, че във второто
изречение на разпоредбата се установява изключение от общия принцип за
изграждане на мрежите от и за сметка на общините/експлоатационните предприятия, т.е. ако определен
инвеститор бърза, не може да се съобразява с възможностите и плановете и
финансовите ограничения на общината/съответното експлоатационно предприятие, то
законодателството позволява мрежите да бъдат изградени от инвеститора, но са за
негова сметка. В противен случай (ако и при изграждане на съоръжения от
инвеститори) следва активите да бъдат заплащани от общините/експлоатационните предприятия, то
тази хипотеза по същество не би се различавала от първата - нито от
икономическа гледна точка, нито правно- технически подобно тълкуване на чл.4,
ал.5, изр.2 от наредбата има смисъл. Като предвижда по изключение изграждане на
съоръжения от инвеститори при невъзможност на общината/съответното
експлоатационно предприятие, наредбата визира невъзможност, произтичаща от
липса на финансов ресурс, а не просто необходимост от ползване на инвеститори
като някакъв вид подизпълнители за съответните строителни дейности. Именно тази
невъзможност според ответника се преодолява посредством поемане на финансовата
тежест от съответния инвеститор. Ответникът сочи, че да се приеме, че при чл.4 (5) изр.2 от
наредбата активите в крайна сметка се изграждат отново за сметка на
общината/съответното експлоатационно предприятие, би означавало, че съответният
инвеститор (неговите крайни клиенти) биха се поставили в по-благоприятно
положение от всички останали потребители, които могат да имат най-разнообразни
нужди във връзка с липсата или лошото състояние на мрежите, но които съгласно
чл.4 (5) изр.2 от наредбата са принудени да се съобразяват с бюджетните
ограничения и съответните приоритети в програмите на общината/съответното
експлоатационно предприятие. Съгласно чл.155, ал.2 Правилника за прилагане на
Закона за териториално и селищно устройство, също така действащ към момента на
изграждане на съоръженията, предмет на настоящото производство, изградените от
заинтересованите юридически лица съоръжения да се предават безвъзмездно за
стопанисване, поддържане и експлоатация на предприятията по В.И К. при
общините. Според ответника верността на
горните съждения се потвърждава в крайна сметка и от изричната регламентация на
глава II, раздел трети от Наредбата за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество от 2005г., която изрично регулира безвъзмездния
режим при изграждане на подобни съоръжения. Тази уредба е възприета и действаща
и към момента в Наредбата за изграждане на елементите на техническата
инфраструктура и гаранциите при строителството им на територията на С.О..
Задължение за заплащане на съоръженията, предмет на настоящото производство, не
е налице нито за С.О., нито за действащия към онзи момент оператор „В.И К.”
ЕАД. Поради това неоснователно е
отправянето на тази претенция към „С.в.” АД, което е концесионер на ВиК мрежата
на С.О. от 06.10.2000 г. Съгласно посочения Договор, и видно от извадката от
Общински концесионен регистър, представена от ищеца, предметът на концесията е
специално право на ползване на публичната ВиК система на гр. С., включително
нейната реконструкция и разширение, което се извършва след влизане в сила на
Договора за концесия със средства на Концесионера и видно от изложеното, за
Концесионера няма задължение да закупува или заплаща каквито и да било
съоръжения, изградени преди влизане в сила на Договора за концесия, още
по-малко такива, за които не е доказано законността на изграждане и въвеждане в
експлоатация. Ищецът не е ангажирал доказателства нито за действително
извършените от него разходи, нито пък удостоверяващи законността на изградените
съоръжения. Моли съда да приеме за
безспорно между страните, че Договорът за концесия между „С.в.” АД *** сключен
на 23.12.1999 г. и е влязъл в сила на 06.10.2000 г., с предмет,
посочен в извадката от Общинския концесионен регистър. Ответникът „С.в.” АД
моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявения иск изцяло
като недопустим, неоснователен и недоказан и да постанови решение в този
смисъл, претендира и присъждане на направените разноски в пълен размер, както и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
С молба, депозирана в ОСЗ от 17.06.2015 г.
на основание чл. 214 от ГПК ищецът е направил увеличение на иска,
като претенцията е заявена за пълния й размер
от
1 006 197,70лв. (един милион шест хиляди сто деветдесет и седем лева
и седемдесет стотинки).
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Писмо с изх. № ТО-6587/03.11.1995 г. фирма „В.И К.” С. е уведомила „Л.“ АД, относно
проектиране на жилищна сграда в парцели X-1191, 1192, кв. 66, м. Мнастирски ливади, че пред фронта на
имота няма изградени улични ВиК мрежи. Съгласно писмо на „Л.“ АД № 6/23.10.1995
г., че ще участва със собствени средства за проектиране и изграждане на уличния
водопровод и уличния канал и няма претенции за водоснабдяване на жилищната
сграда до изграждането им, фирма „ВиК“ е заявила, че не възразява да започне
стоителството на обекта.
С Писмо № ИБR-70-00-110/05.03.1996 г., изпратено във връзка с поемане на
ангажимент от страна на „Л.“ АД да изгради необходимите улични водопроводи и
канали, осигуряващи водоснабдяването и отводняването на обект „Жилищна сграда“,
предвидена за изграждане в парцел X-1191, 1192, кв.
66, ж.к. „М.Л. – Запад“, С.О. –
Управление „Архитектура и градоустройство“ е съобщила на „Л.“ АД мероприятията,
които следва да бъдат изпълнени.
С Нотариален акт за учредяване право на строеж № 20, том LXIX, дело № 13687 от 28.06.1996 г.
на I-ви Нотариус към нотариалната
служба при СРС, в полза на „Л.“ АД е учредено право на строеж за изграждане на Жилищна
сграда с три секции – А, Б и В, в ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. С., м. „М.Л.“,
цялото с пространство от 1955 кв.м., съставляващо парцел X-1191, 1192, от кв. 66, по плана на гр. С., м. „М.Л.“, съгласно
архитектурен проект, одобрен на 08.01.1996 г. от УАГ – СО.
С Писмо рег. № ТС-70-00-28/18.09.1997 г. С.О.
– Район „Витоша“ е дала съгласие за временна експлоатация от „Л.“ АД на подобекти:
Външен водопровод по ул. „***********“ и продължение ул. „***********; Външна
канализация по ул. „***********“, продължение ул. „***“, Б. улица до кв. 66 и
продължение ул. „***********.
На 23.12.1999 г., между С.О., в
качеството й на концедент и „С.В.“ АД, в качеството му на концесионер, е
сключен Договор за концесия във връзка с
доставката на водоснабдителни и канализационни услуги за С.О., с който
концедентът предоставя на концесионера, а той приема специално право на
ползване на публичните активи и изключително разрешение да предоставя услугите
в границите на концесионната площ. Съгласно чл. 10.1 от Договора правото на
собственост върху съществуващите публични активи остава за концедента през
целия срок на концесията. Правото на собственост върху нови публични активи
преминава към концедента от датата, на която такива са придобити или пуснати в
експлоатация от концесионера (чл. 11.1.1 от Договора). По делото е приложено извлечение от Договора за концесия на
английски и на български език.
В Известие за удовлетворение към
Договор за концесия (на английски език и в превод на български език) е посочено, че С.О. и „С.В.“
АД се споразумяват, че датата на влизане
в сила на Договора за концесия е 6 октомври 2000 г.
С Решение № 89/28.02.2008 г. на
Столичния общински съвет е одобрен проект на Второ допълнително споразумение към Договор за концесия
във връзка с доставката на водоснабдителни и канализационни услуги за С.О. със
съгласуваните изменения и допълнения, съгласно приложение № 1.
Приложено
е Второ допълнително споразумение към
Договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги
на територията на С.О., представляващо Приложение № 1 към Решение № 89 от
28.02.2008 г. на Столичния общински съвет, съгласно което Договорът за
концесия между страните е в сила от 06.10.2000 г. Споразуемнието отразява
всички постигнати между страните договорености за изменение на подписания на
23.12.1999 г. Договор за концесия, изм. по-късно с Първо допълнително
споразумение от 15.12.2000 г.
По делото
е представена и Извадка от Общински концесионен
регистър - С., съдържаща
информация за Концесионен договор, парт.
№ О-00145 от 23.12.1999 г., с концесионер „С.В.“ АД, по силата на който
концедентът предоставя на концесионера, а той приема специално право на
ползване на публичните активи на водоснабдителната и канализационната система
на гр. С., вкл. нейната реконструкция и разширение съгласно проекта към
договора срещу изключително разрешение да предоставя услугите в границите на
концесионната площ. Датата на влизане в сила на концесионния договор е
06.10.2000 г. Концесията е за срок от 25 години.
С Писмо с вх. № ТС-70-00-37/22.04.2004 г., изпратено във връзка с
обект: магистрални водопровод – френски чугун Ф 300, 250, 150 – 350 метра
линейни по улици 664, „*********** „Б.“; Канализация – Ф 1000, 800, 600, 400,
300 – 1370 линейни метра по улици „Зехтинков“, „Българска легия“, „Родопски
извор“, ***, *** и „Б.“, „Л.“ АД *** за оказване на съдействие по изкупуване на
съоръженията и предаване на собствеността и експлоатацията към съответните
органи.
С Писмо с рег. № ТС-70-00-28/26.04.2004 г. С.О. - Район „Витоша” е
уведомила „Л.“ АД, че съгласно чл. 222 до 225 от ЗУТ контролът по
сторителството се извършва от Дирекцията за национален строителен контрол, съответните
регионални дирекции или оправомощени от тях инстанции, с оглед на което не може
да му бъде издадено разрешение за разкопаване на ул. „Родопски извор“ за
премахване на незконно изградени канализационни отклонения. Съгласно становище
на „С.в.“ АД не е възможно предприемането на действия по полагане на нов
водопровод по ул. „Българска легия“, тъй като новоизграденият от „Л.“ АД ***,
до пресичането й с ул. „***“, не им е предаден за експлоатация.
В отговор на писмо с вх. № ЗИ-67/07.03.2008 г., „С.в.“ АД е
увеодмило „Л.“ АД, че с Договор за концесия, сключен на 23.12.1999 г. между „С.в.“
АД ***, в полза на „С.в.“ АД е учредено изключително право на ползване на
съществуващите и новоизградените публични активи – водопроводна и
канализационна мрежи и съоръженията към тях, включващо и ангажимент за опазването
и поддръжката им. С оглед на това и във вр. с чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗУТ „С.в.“
АД присъединява нови потребители към изградени улични ВиК проводи. В чл. 3, ал.
2, т. 1 от Закона за общинската собственост е указано, че публична общинска
собственост са „имотите и вещите, определени със закон“. От това следва, че
всяко изградено ВиК съоръжение на основание чл. 19, т. 4 от Закона за водите,
става изключителна публична общинска собственост, а съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОС не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, както и да се
включват в имуществото на търговските дружества.
С Покана за доброволно плащане и приемане на изграден обект, с вх. № на С.О. СО-2000-4780/03.07.2013 г.
и с вх. № на „С.в.“ АД ЗИ-477/03.07.2013 г., ищецът „Л.“ АД, във връзка с
изграден от него магистрален водопровод – френски чугун Ф 300, Ф 250 и Ф 150,
общо 361 линейни метра по улиците „664“, „Родопски извор“, ул. „Б.“ и външен
канал Ф 1000, Ф 800, Ф 600, Ф 400 – общо 1256 линейни метра, е отправил молба
до ответниците да предприемат необходимите действия за узаконяване и заплащане
на изградения от него обект.
Към доказателствения материал
по делото са приобщени още: Заповед №
РД-50-770/25.07.1995 г. на Главния архитект на гр. С.; Разрешение за строеж №008/04.04.1997 г. на СО- район „Витоша”; Разрешение
за ползване №200/23.12.1997 г., издадено от Държавна инспекция за
териториалноустройствен и строителен контрол; Протокол - Образец 16, за строеж: Жилищна сграда в пл. X-1191, 1192, кв. 66, м. „М.Л.“, ул. *******, С., съставен на 23.12.1997 г.;
Жалба с рег. № ТС-70-00-59/26.05.2004
г., подадена от „Л.“ АД ***, Сектор „Контрол по строителството“; Констативен акт № 114/25.07.2006 г. на
СО-Район „Витоша”; Писмо с рег. № ИБR-70-00-110/20.02.2007 г. на СО-Дирекция „Архитектура и градоустройство“, адресирано до „М-КАЛИСТО-МАТИ“
ЕООД; Удостоверение за търпимост с изх. № К-66/26.07.2006 г. на Главния архитект на Район „Витоша”; Заповед № 19/16.03.2009
г. на Главния архитект на Район „Витоша”; Писмо
с рег. № 7000-1651/23.07.2010 г. на СО-Район „Витоша“, изпратено от „Л.“ АД; Писмо с рег. №
7000-1817/19.08.2010 г. на СО-Район „Витоша“, изпратено от „Л.“ АД; Работен проект за обект: Водопровод по улица 664 - Ф 250, ул. „Родопски
извор” - Ф 300, по ул. „***” - Ф150 и по
новооткрита улица- Ф150 в ж.к. „М.Л.” – Запад – реконструкция, част:
водоснабдяване, с инвеститор „Л.“ АД, от м. 01.1997 г., ведно с приложения
и чертежи; Работен проект за обект:
Реконструкция на уличен канал за жилищна сграда в парцел X-1191, 1192, кв. 66, ж.к. „М.Л.“ – Запад, Част –
канализация, с
инвеститор „Л.“ АД, от м.02.1997 г., ведно с приложения и чертежи; Технически проект с обхват на РП за обект:
Канал по ул. „***“, ул. „Родопски извор“, ул. „Българска легия“ и по ул. „Ген. *******“
- ж.к. „М.Л.”, С., Част – канализация, от м.08.1994 г., ведно с приложения;
Извлечение от ТР за „В.И К.“ ЕАД към
30.09.2013 г.; Решение № 1 от 28.12.1999 г. на СГС, ФО, по ф.д. № 16172/1999 г.
за регистрация на „С.В.“ АД; Устав на „С.В.“ АД; Договор № 5625/30.10.2012
г. за застраховки „Имущество „Всички
рискове“, „Материални щети“ и „Прекъсване на дейността“; Договор №
5625/30.10.2012 г. за застраховка „Отговорност към трети лица“; Имуществена
застрахователна полица срещу саботаж и тероризъм № 0639 000 355; Застрахователна
полица Обща гражданска отговорност и
отговорност на продукта № 1331 000 356; Схеми на улиците, по които минават изградените водопровод и
канализация.
Представени са доказателства относно правосубектността
и представителната власт на управителните органи на ищеца и ответника
„С.В.“ АД – 2 бр.
Извлечения от ТР.
По делото в изпълнение на указанията на
съда, с цел изготвяне на ССЕ, са представени: Годишен баланс и Данъчна декларация на „Л.“ АД за 1997
г.; Справки за активи и пасиви; Пояснителни сведения; Отчети за заети лица и
разходи; Обработен ведомост за 1997 г.; Опис на разходи за улично осветление за
1997 г.; Опис на разходи за канал и телефонизация за 1997 г.; Опис на разходи
за водопровод и трафопост за 1997 г.
По делото е
приета съдебно - техническа
експертиза,
която като неоспорена, обективно и компетентно дадена, се възприема изцяло от
съда. Вещото лице, след проверка и анализ на представената по делото проектна документация, е установило, че предоставените количествени сметки към нея отговарят на предвидените за
изпълнение СМР. Остойностяването по пазарни цени включва разходите за труд,
материали, механизация и не включва печалбата на строителя. То се извърши въз
основа на: Справочник за цените в строителството бр. 4/2014 на Издателство СЕК,
гр. С., к-с Белите брези, ул. Искърски пролом №8, www.sek-bq.com; информация
за пазарни цени на две фирми изпълнители на СМР на външни В и К мрежи; лична
база данни на вещото лице; данни от интернет и др. За по-голяма пригледност
вещото лице е изготвило три приложения - поотделно за всеки обект: Приложение
1 касае обект за Реконструкция на улична
канализация за жилищна сграда в УПИ Х-1191,1192, кв.66, жк М.Л. - запад и
изчислената за него стойност е 219 355 лв. без ДДС или 263 226 лв. с ДДС; Приложение
2 касае обект за Улична канализация по ул. 664
(ул. *******), ул. Родопски извор, ул. Българска легия и по ул. Ген.******* в
жк М.Л. - запад и изчислената за него стойност е 679 638,02 лв. без ДДС или
815 565,62 лв. с ДДС; Приложение 3 касае обект за Водопровод по ул. 664 (ул. *******), ул. Родопски извор, ул.***(ул.
******* и по новооткрита улица, в УПИ Х-1191,1192, кв.66, жк М.Л. - запад и
изчислената за него стойност е 107 204,71 лв. без ДДС или 128 645,65 лв. с ДДС.
Получената обща стойност по
Приложенията е 1 006 197,70 лв. без ДДС или 1 207 437,30 лв.
с ДДС. След направени справки в НАГ
в плановете на подземния кадастър, вещото лице е установило, че процесната ВиК
мрежа не
е нанесена в подземния кадастър на жк М.Л.. След извършени проверки в р-н Витоша СО техническа служба,
вещото лице е установило, че уличните водопровод и канализация няма разрешение за въвеждане
в експлоатация.
По делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно
дадено се възприема изцяло от съда. Въз основа на доказателствения материал по
делото, както и след запознаване с предоставените от „Л.”АД и „С.в.” АД документи, касаещи допуснатите от
съда задачи, вещото лице е дало
следното заключение: Дружеството
„С.в.” АД е открило 88 броя партиди на абонати, включени в процесната В и К
мрежа за периода от м. октомври 2006 г. до м. октомври 2016 г. по номера, дата
на откриване на партидата, дата на закриване и основание за откриване на
партидата при „С.в.” АД, подробно описани в заключението. При извършена
проверка при ищеца „Л.“ АД, на вещото лице са предоставени първични, вторични и
други документи, и счетоводни регистри за отчетен период 01.01.1997 г. до
31.12.1997 г., през който са били изграждани двата процесни обекта - „Канал” и
„Водопровод”, като след преглед на всички оригинални първични счетоводни
документи, описани като разходи за отделните обекти, е констатирано, че всички
данъчни фактури съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 8. (1) от Закона
за счетоводството, същите са намерили отражение и в месечните отчети по ДДС,
видно и от Акт за констатации № 17-0074/29.04.1998 г. на Министерство на
финансите, Данъчна служба «Витоша» за извършена данъчна проверка на фирма „Л.“
АД, за извършена пълна данъчна ревизия за периода от 01.01.1997 г. до
31.12.1997 г. на фирма „Л.“ АД.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Правният режим на неоснователното обогатяване е
основан на принципа, че както в икономическите, така и в личните отношения, не
следва да се допуска обогатяване без основание, за чужда сметка. В основата на
неоснователното обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства
разместването на имущество при липса на признато от закона основание. При определяне на понятието „неоснователно
обогатяване", с оглед регламентацията в чл.55-59 ЗЗД, трябва да се има
предвид, че под „обогатяване" се разбира както получаване, така и
придобиване или спестяване на имуществени ползи от един правен субект за сметка
на друг правен субект, а под „неоснователно" се разбира липсата на каквото
и да било основание за разместването на имуществени блага. Само обогатяването
без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав по чл.59 ЗЗД, а правото на иск за вземане за неоснователно обогатяване при общия
фактически състав възниква само тогава, когато ищецът не разполага с друг иск,
с който може да се защити.
По
делото не се спори, че с Нотариален акт №20, том LXIX, дело 13687/96 г.
на „Л.“ АД е учредено право на строеж на жилищна сграда в парцел УПИ
X-1191,1192, от кв.66, по плана на град С., местност „ж.к. „М.Л.-запад”, гр.С.,
както и че същата година „Л.”АД е започнало подготовка за строителство на обект
„жилищна сграда”. Въз основа на одобрен архитектурен работен план и дадено
разрешение за строеж и предвид строителните норми и одобрения архитектурен
план, ищецът е поискал подключването на строежа на сградата към водопроводната
и канализационна система на района, като от фирма „В.И К.” ЕАД С., общинска
собственост, с тогавашен адрес: гр. С. , ул. „********, са отговорили, че
изградената в района водопроводна система е непригодна, не отговаря на
изискванията, с малък дебит и слабо налягане е, поради което към нея не може да
бъде направено подключване, а канализационна система в района въобще не е
изграждана; С писмо на УАЕ № ИБR 70
00 110/05.03.1996 г. е било потвърдено,
че в района няма изградени водопроводен канал и канализационна мрежа, като тази
липса не е само за улицата, на която е проектирана за изграждане жилищната
сграда, за която е искано подключване, а липсва уличен канал и проектиране на
такъв по ул. ”*******” в участъка от ул. „Българска легия” до ул. „********”, ул.
„***”. Л.” АД е започнало работа по
изграждане на процесните водопроводна мрежа и уличен канал в района изцяло с негово
финансиране, като е издадено е
Разрешение № 008 от 04.04.1997 г. на името на Общинска фирма „В.И К." ЕАД,
в което изрично е записано, че изграждането на съоръжението - а именно: магистрален водопровод от тръби
от френски чугун със сечение Ф 300, Ф 250 и Ф 150 - общо 361 линейни метра по улиците
„664”, ул. „********” и ул. „Б.”, както и магистрален външен канал с диаметри Ф
1000, Ф 800, Ф 600, Ф 400, Ф 300 - общо 1256 линейни метра, се
финансира със средства на „Л.”АД; Строителството е
направено в интерес на ищцовото дружество, който като лице в чиято полза е
учредено право на строеж върху новопостроена сграда в парцел УПИ X-1191,1192, от
кв.66, по плана на град С., местност „ж.к. „М.Л.-запад”, гр.С., е имал интерес същата да бъде водоснабдена, с осигурена канализация и
същата да бъде въведена в експлоатация. Безспорно е и обстоятелството, че
ищецът е предприел осъществяването на СМР-та, тъй като уличен водопровод и
канализация, към които да бъдат присъединени вътрешните инсталации в
новоизградената сграда, не е имало. Така мотивиран от собствения си интерес,
ищеца по своя инициатива и на собствени разноски е извършил подобрения в
подземната инфраструктура.
С оглед характера на заявената с
исковата молба претенция и отговорността на лицата от които се търси
реализицията й, съществени за делото се явяват правните въпроси, съсредоточени
около това кой е бил длъжен да изгради
процесните водопроводи и канали и чия собственост са станали те след
изграждането им.
"Строежи" по смисъла на Закона за териториално и селищно устройство (отм.), правилника, другите разпоредби по неговото прилагане и действащите
разпоредби по проектирането и строителството са надземни, подземни и проводни сгради, постройки, надстройки, мрежи, инсталации, съоръжения и пътища, а строителни и монтажни - са работите, чрез които строежите се изграждат, преустройват, поддържат или възстановяват. С текста на чл. 153 от ППЗТСУ е предвидо за всяко населено място, групи от
населени места и зони за отдих и туризъм да се изграждат цялостни водопроводи и
канализации,
а по изключение - частични, когато няма условия за цялостното им изграждане, като
изградените
съоръжения се предават безвъзмездно за стопанисване, поддържане и експлоатация на предприятията по В.И К. при
общините,
като се подчиняват на общия режим, установен за водоснабдителната и канализационната система на
населеното място.
Съгласно НАРЕДБА № 9 от 14.09.1994 г.
за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи
- Водопроводните мрежи и съоръжения на водоснабдителните системи, съответно
канализационните отклонения се изграждат от и за сметка на общините или на
съответните експлоатационни предприятия "В и К". При невъзможност на общината или на съответното предприятие да
изгради необходимите нови мрежи или да извърши реконструкция или основен ремонт
на съществуващи мрежи при възникнала нужда за захранване на нови строителни
обекти - собственост
на юридически и физически лица, по тяхна инициатива строителството може да се извърши от други
инвеститори.
По
смисъла на чл. 198о от Закона за водите (в
редакцията му с ДВ, бр. 47 от
2009г.) - Стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане, продължават да бъдат дейности
извършвани от ВиК оператори, като възлагането
на тези дейности се извършва с договор по реда на Закона за водите или по реда
на Закона за концесиите.
С приемането на Закона за
устройство на територията, а по-конкретно изм. ДВ,
бр. 65 от 2003 – е създадена разпоредбата на чл.64, ал.3,
по смисъла на която - Водопроводът и каналът, като съоръжения на техническата
инфраструктура в урбанизирана територия се изграждат от и за сметка на държавата, общината или експлоатационните
дружества. Така Законодателят е
предвидил различни субекти, задължени за изграждане на съоръженията, но това не
означава, че всеки от тези субекти е отговорен за изграждането на всички
съоръжения в републиката. Смисълът на тази разпоредба е, че когато обектите
са разположени в държавна собственост или касаят държавни обекти, съоръженията
трябва да бъдат изградени от държавата и са нейна собственост; когато се намират в общинска собственост
или касаят общински обекти, тези съоръжения трябва да бъдат изградени от
общината и остават нейна собственост; а сред задълженията на експлоатационните
дружества е да изградят тези обекти, които са им необходими за изпълнение на
нормативно възложените им функции и ще станат тяхна собственост.
Според
§ 7, ал.1, т. 1 и т.7 от ЗМСМА (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г.) - с влизане в
сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни
имоти: водоизточниците, включително
подземните и минералните води, които се ползват само от съответната община,
заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения; съответно - мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната
система, които обслужват само територията на съответната община и не са
включени в уставния фонд на търговски дружества. Така посочената разпоредба от една страна въвежда
общото правило, че уличния водопровод и уличния канал в населеното място е
публична общинска собственост, а от друга страна затвърждава изВ., че титуляр
на правото на собственост е Общината.
Паралелно с казаното по-горе е и разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4 от Закона
за водите, в редакцията й действала към 2002г., публична общинска собственост са водностопанските системи и
съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в
имуществото на търговски дружества, в т.ч. по б. „а” съоръженията и системите
за водоснабдяване на населените места в общината, включително и
пречиствателните станции за питейни води, и по б. „б” съоръженията и системите
за отвеждане и пречистване на отпадъчните води от населените места. Според тази норма, дори и след последното й
изменение (ДВ, бр.47/2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) водопроводите и каналите са общинска собственост, дори когато са
включени в имуществото на ВиК оператори с държавно/общинско участие.
В продължение на изложеното са и отговорите на следните материалноправни
въпроси – „може ли търговско дружество да носи отговорност за неизпълнение на
задълженията за изграждане на техническа инфраструктура при урегулиране на
имоти и дължи ли се обезщетение за изграден обект от инфраструктурата, неприет
с акт 16“ – дадени в инициирано производство по реда на чл. 290 от ГПК, приключило с Решение № 356/07.10.2011 г., на
ВКС, ІV. Г.О., и по смисъла на което: Обезщетението
дължи този, чиято работа е изпълнена или ако третото лице е извършило
строителство на общински съоръжения – Общината е тази, която трябва да го
обезщети за разходите по извършване на работата; като претенцията не може да
бъде насочена към другите визирани в чл.66 ал.3 от ЗУТ субекти; Въвеждането
на изграденото съоръжение в експлоатация с акт 16 не е условие за възникване на
вземането за обезщетение. Облигационните задължения възникват при предвидените
в ЗЗД предпоставки и трябва да бъдат изпълнени, доколкото по гражданския закон
те са изискуеми и длъжникът няма отлагателни или прекратителни възражения срещу
тях. Ако съответното съоръжение е изградено от трето лице вместо от субектът,
длъжен по закон и ако то се ползва по предназначение, обезщетението се дължи,
без оглед приключила ли е административната процедура по въвеждането му в
експлоатация.
В случая, с Писмо рег. № ТС-70-00-28/18.09.1997 г. С.О. – Район „Витоша“ е дала съгласие за временна
експлоатация от „Л.“ АД на подобекти: Външен водопровод по ул. „***********“ и
продължение ул. „***********; Външна канализация по ул. „***********“,
продължение ул. „***“, Б. улица до кв. 66 и продължение ул. „***********. На основание цитираното писмо е издадено и Разрешение
за ползване № 200/23.12.1997 г. Поради липса на други данни, процесните водопроводно и канализационно
отклонения по смисъла на - Според § 7,
ал.1, т. 1 и т.7 от ЗМСМА, респективно -
чл.19 т.4 б. а) и б) от Закона за водите, се явяват публична общинска собственост. В
тази връзка и тъй като задълженията за изграждане на техническа инфраструктура
при урегулиране на имоти са на Общината, същата и е носител на отговорността за
дължимо обезщетение за изградените от трето лице процесни обекти. В зависимост
от това, дали предприелият чуждата работа е бил лично заинтересован от нея или
не е имал интерес, той се обезщетява по правилата за неоснователното
обогатяване или за воденето на чужда работа без натоварване.
Искът
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД има субсидиарен характер, като
правото възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да
може да се защити. С ППВС № 1/1979г. са дадени задължителни указания на съдилищата по
прилагането на института на неоснователното обогатяване като са
разграничени хипотезите на чл. 55 и 59 ЗЗД. С т. 4 на цитираното Постановление е
прието, че при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка
на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера
на обедняването, т.е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и
обогатяването. Обогатяването
е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице; но и когато са му
спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Връзката между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника не е причинна, а следва да
се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат
от един общ факт или от обща група факти.
В
този смисъл исковата претенция е изцяло неоснователна предвид следното:
В хипотезата на чл. 59 от ЗЗД основанието е налице при самото извършване на
престациите, поради което, меродавен за
определяне стойността на обезщетението, изразяваща се в стойността на
изграденото е моментът на тяхното извършване. В случая, макар и кредитиритано с оглед направените
пълни, обосновани и компетентно дадени изводи, експертното заключение, не
е в състояние да определи действителната пазарна стойност на процесните обекти.
Причината за това е, че с оглед поставените му задачи, оценката не е съобразена
с исковия период, а към 01.01.2015 г. - моментът на изготвяне
на заключението. В тежест на ищцовата страната е да докаже
размерът на претенцията си, но тъй като в случая, други релевантни и допустими
по реда на ГПК доказателства, в това число - документи, удостоверяващи
извършването на разходи, довели до претендираното обедняване не се
ангажират, същата се остава недоказана. Представените от ищцовата страна
работни проекти, в които са описани предвижданията за необходимите работи,
които следва да бъдат извършени, не доказват действително извършени работи,
съответно - закупените и вложени материали. В този смисъл са били и
указанията на съда, дадени с определението му съдържащо проекто-доклада по
делото – указано е на ищеца, че носи тежестта за доказване на
обстоятелствата, че е изградил съоръжението, за вида и стойността по закупени и
вложени материали, цени на труд и други разходи, както и че носи тежестта за доказване
на обстоятелствата за счетоводното отразяване на посочените по-горе разходи в
счетоводството и в ГФО.
Следва
да се отбележи също така, че
недоказано остана и правното твърдение на ищеца, че е изградил водопровод с
обща дължина 361 линейни метра по улиците „664", ул. „Родопски
извор", ул. „***" и ул. „Б.", както и магистрален външен канал с
обща дължина 1 256 линейни метра. Ангажираните доказателства не доказват при
условията на пълно и главно доказване извършването на предвидените в работните
проекти СМР, необходими за изграждане на водопровод и канал с посочените
дължини. Видно т СТЕ, съоръжение, каквото твърди ищеца, не е отразено като
техническа инфраструктура в действащия подземен кадастър на ж.к. „М.Л." по
плана на гр. С. и за него няма издадено разрешение за въвеждане в експлоатация.
От друга страна в исковата молба се твърди, че е изградено ВиК съоръжение -
водопровод с дължина 361 линейни метра по улиците ул. *******", ул.
„Родопски извор" и ул. „Б." и канал с дължина 1256 линейни метра (за
който не е посочено къде е изграден). В приетата СТЕ е посочено, че
водопроводът е с дължина 361 линейни метра и минава по улиците ул. *******",
ул. „Родопски извор" и ул. „Б.", а каналът – 1 387 линейни метра е по
улици ул. „Ген. *******", ул. „*******" до ул. „Родопски извор",
ул. „***" до ул. „Б." и ул. „Б." до ул. „***". Съгласно
представеното Разрешение за строеж № 008/04.04.1997 г. водопроводът е с дължина
360 линейни метра, а каналът е предвиден да е с дължина 1 155 линейни метра,
като двете съоръжения следва да минават по ул. *******", ул. „Родопски
извор" и ул. „Б.", ул. „***", ул. „Българска легия" и ул.
„Ген. *******"; Ищецът е представил работни проекти, в които са описани
предвижданията за необходимите работи, които следва да бъдат извършени, но
въпреки дадените указания не представя доказателства, удостоверяващи
действително извършени работи или закупени и вложени материали, нито пък
документи, удостоверяващи извършването на каквито и да било разходи, довели до
претендираното обедняване. В заключението на СТЕ е посочена стойността на съоръжение
към 01.01.2015 г. Тази дата обаче е ирелевантна
за фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД. От значение е стойността на съоръженията към
момента на изгражданет, когато съответните средства за това са вложени и е
настъпило твърдяното от ответника обедняване. В гежест на ищеца е да
установи каква е действителната сума, с
която се е обеднил, а не пазарната цена съоръжението към 1997 г. Стойността
на вложените средства и труд за изграждането на обекта трябва да бъдат
установени към момента на самото построяване/изграждане, защото именно към този
момент би могло да настъпи обедняването. Още по-малко е от значение стойността на
съоръжението към 01.01.2015 г.
Нещо повече, част от писмените доказателства - Опис
на разходи за улично осветление за 1997" (от страница 61 до страница 74
включително от том III по делото); писмени
доказателства, свързани с разходи относно изграждане на трафопост (страници 91,
92 и 98 от том III от делото); писмени
доказателства, свързани с разходи относно микробус „Форд" (страница 99 от
том III от делото); писмени
доказателства, свързани с разходи, в т.ч. и разходи за правни услуги, за
периода 1995 г. - 1996 г. (страници 105 и 106 от том III от делото), не следва да бъдат кредитирани от съда като относими към
настоящия правен спор и са правно ирелевантни, тъй като не касаят процесното
ВиК съоръжение,
Освен изложеното, освен че е недоказана по основание и размер, исковата претеция не
подлежи на реализация по принудителен ред, предвид основателността на
възраженията, направени от ответниците относно
наличието на изтекла погасителна давност. По смисъла на ППВС № 1/1979 г., с което са дадени задължителни
указания на съдилищата по прилагането на института на неоснователното
обогатяване, е прието, че при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземанията, се погасяват
с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, като денят, в който
вземането е станало изискуемо и започва да тече давността е денят на получаване
на престацията, защото неоснователността на преминаването на блага от имущество
на едно лице в имущество на друго съществува при самото преминаване, а не в
някой последващ момент. Както бе
посочено в изложеното по-горе - обезщетението се дължи, и без оглед приключила
ли е административната процедура по въвеждането му в експлоатация, ако
съответното съоръжение е изградено от трето лице вместо от субектът, длъжен по
закон и ако то се ползва по предназначение. Предвид това и с оглед твърденията
на ищеца относно периода за приключване изграждането на процесните обекти и
данните по делото - за начален момент на
давността Съдът приема датата 23.12.1997 г.( съгласно издаденото
Разрешение за ползване № 200 от Държавна инспекция за териториалноустройствен
и строителен контрол), като в
съответствие с разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, същият е изтекъл на 23.12.2002
г. отчитане срока на погасяване на претенцията по давност е
датата на възникване на задължението за връщане неоснователното разместване на
благата, Неоснователни са доводите на ищеца, че давността за предявения иск за
заплащане стойността на изградената ВиК мрежа започва да тече от април 2013 г.,
когато „С.в." АД е изградило магистрален колектор на бул. „Братя Бъкстон"
и е възникнала законова възможност за приемане на изграденото от обогатилите
се. Последиците
от изтичане на конкретния период от
време, през който Кредиторът на задължението е бездействал, при наличие на
изрично своевременно волеизявление от страна на длъжника, водят до погасяване
правото му да търси защита за упражняването на това му право по принудителен
ред. Обстоятелството, кога е премахната
временната връзка и е осъществено включването в общата канализация и водопровод
на гр. С., респ. кога е можело може да бъде извършено предаването му, е правно
ирелевантно за исковата претенция. Същата е основана на претенция за
неоснователно обогатяване, съизмерима с извършени разходи, и става изискуема от
момента на извършването й, в който
момент настъпва обедняване на ищеца. В случай, че е налице каквото и да е
неоснователно разместване на имуществени блага, то следва да е настъпило към
момента, към който процесиите съоръжения са завършени в степен на годност за
ползване, а именно – в края на 1997 г., поради което и съгласно чл. 110 ЗЗД
5-годишният давностен срок е изтекъл към момента на подаване на исковата молба
по настоящото дело.
Доколкото претенциите, с които е сезиран съда, произтичат от едни и същи
фактически обстоятелства и основание, в случая изложените съображения относно
неоснователността и недоказаността на исковата претенция, се отнасят както до главния иск, така и по отношение на заявените при
условията на евентуалност пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 59 от ЗЗД. Като допълнение, към неоснователността на
субективно съединени искове следва да бъде отбелязано още - материалноправните
въпроси относно задълженията за изграждане на техническа инфраструктура при
урегулиране на имоти и отговорността за дължимото обезщетение бяха изяснени в
направеното по- горе изложение, като изрично бе посочено, че изграждането на
такива съоръжения в населените места е винаги за сметка на общината, която
остава техен собственик. Обезщетението дължи този, чиято работа е изпълнена или
ако третото лице е извършило строителство на общински съоръжения – Общината е
тази, която трябва да го обезщети за разходите по извършване на работата, като
претенцията не може да бъде насочена към другите визирани в чл.66 ал.3 от ЗУТ
субекти. Следователно исковете, предявени срещу лице, което не се явява титуляр
на задължението, кореспондиращо на заявените от ищците права, е достатъчно
самостоятелно основание за отхвърляне на
евентуалните претенциите, насочени
против ВиК оператора. (в този см.
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 356/07.10.2011 г., на
ВКС, ІV. Г.О.);
Що се
каса до солидарността – същата възниква, ако е уредена в специална норма и
когато е уговорена –чл.121 от ЗЗД. По отношение на задължението за обезщетение
по чл.59 от ЗЗД липсва специална норма регламентираща солидарна отговорност на
обогатилите се лица, а такава не е и
уговорена между страните по делото. В този смисъл - не могат да бъдат
споделени твърденията
на ищцовото дружество, че същата произтича от концесионния договор, сключен между
ответниците на 23.12.1999, в сила от 6.10.2000
г. Наличието на този договор доказва единствено
възлагането
на дейносите по стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите
и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите които
следва да бъдат извършвани от оператора,
но не и задължения на оператора за изграждане на техническа инфраструктура при
урегулиране на имоти, които стават Общинска собственост, за да дължи
обезщетение за изградени от трето лице такива обекти. Отделно, при твърдения за солидарност на отворността, изцяло в
тежест на ищеца е да докаже размера на обогатяването за всеки един от двамата
ответници по отделно (т.е. с каква сума
конкретно всяко лице се е обогатило неоснователно), доколкото те очевидно
са различни правни субекти с различно и отделно обособено имущество. Доказване
в тази насока за настоящия процес не бе проведено.
Следва да се отбележи също така, че исковата претенция
е за извършени разходи в размер на 1 006 197,70 лв. би била
неоснователна по размер и на още едно основание за размера над сумата
1 006.20 лв. Както е посочено по-горе, разходите са извършвани през
1997 г. Съгласно чл.1 и 2 от Закона за деноминация на лева (обн. В ДВ
бр.20/05.03.1999 г.), тази сума следва да се преведе в нови лева при
съотношение 1 000 стари лева = 1 нов лев, което се прави служебно от съда.
Предвид
изложеното, съдът
намира, главният
иск и заявените при условията на евентуалност пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за неоснователни, поради което същите
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, неоснователна и недоказана се
явява и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Предвид разпоредбата
на чл.78, ал.3 от ГПК и като съобрази представените
по делото платежни документи и списъци по реда на чл. 80 от ГПК, Съдът намира, че на
ответници следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, както
следва:
·
На ответника С.О. – разноски общо в
размер на 20 475,00, от които: 75,00 лв. депозит вещо лице и
20 400,00 лв. възнаграждение за процесуално представителство.
·
На ответника „С.ВОДА” АД – разноски общо в размер на 20 109, 90 лв., от които: 225,00 лв.
депозит вещо лице и 20 034,90 лв. с ДДС възнаграждение за процесуално
представителство.
След проследяване на изменията, въведени в текста на чл. 7 (а по-конкретно изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., ДВ, бр. 28 от 2014 г. ДВ, бр. 84 от 2016г.) от Наредба №1/ 9 юли 2004 г., относно
размерът на предвиденото възнаграждените за процесуално
представителво и защита при дела с определен материален интерес, Съдът намира
направеното от ищеца възражение за прекомерност на възнагражденията за
неоснователно.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, м. „М.Л.“, ул. „**********,
представлявано от А.Н.Т. ***,
представлявана от кмета Й.А.Ф., гр. С., ул. „*********, иск
с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата
1 006 197,70лв. (един милион шест хиляди сто деветдесет и седем лева
и седемдесет стотинки) представляваща стойността
на изградените
магистрален водопровод -френски чугун Ф 300, Ф 250 и Ф 150, общо 361
линейни метра по улиците „************”, ул. ’’Б.” и външен
канал Ф 1000, Ф 800, Ф 600, Ф
400, Ф 300, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното
плащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, м. „М.Л.“, ул. „**********,
представлявано от А.Н.Т. против „С.ВОДА”
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД заявен при
условията евентуалност – ако бъде отхвърлен главния иск против С.О., за заплащане на сумата
1 006 197,70лв. (един милион шест хиляди сто деветдесет и седем лева
и седемдесет стотинки), представляваща стойността
на изградените
магистрален водопровод -френски чугун Ф 300, Ф 250 и Ф 150, общо 361
линейни метра по улиците „************”, ул. ’’Б.” и външен
канал Ф 1000, Ф 800, Ф 600, Ф
400, Ф 300, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, м. „М.Л.“, ул. „**********,
представлявано от А.Н.Т. ***,
представлявана от кмета Й.А.Ф., гр. С., ул. „********* и „С.В.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, като солидарни длъжници, иск правно основание чл. 59 от ЗЗД заявен при условията евентуалност – ако
бъде отхвърлен главния иск по отношение на СО и евентуално съединения иск по
отношение на „Софийска вода“, за заплащане на сумата от
1 006 197,70лв. (един милион шест хиляди сто деветдесет и седем лева
и седемдесет стотинки), представляваща стойността
на изградените
магистрален водопровод -френски чугун Ф 300, Ф 250 и Ф 150, общо 361
линейни метра по улиците „************”, ул. ’’Б.” и външен
канал Ф 1000, Ф 800, Ф 600, Ф
400, Ф 300, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Л.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, м. „М.Л.“, ул. „**********, представлявано от А.Н.Т. ***, представлявана от кмета Й.А.Ф., гр. С., ул. „*********, на основание чл.78 ал.3
ГПК
направените
по делото разноски в размер общо на 20 475,00 лв. (двадесет хиляди четиристотин седемдесет и пет лева.
ОСЪЖДА „Л.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, м. „М.Л.“, ул. „**********, представлявано от А. Н.Т. ДА ЗАПЛАТИ на „С.ВОДА” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК направените по делото разноски в размер общо на 20 109, 90 .лв. (
двадесет хиляди сто и девет лева и деветдесет стотинки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: