Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр. Русе, 28 април 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 21 април 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ………
Дилян Михайлов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №58…… по описа
на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна жалба от ОД на МВР гр.
Русе, чрез гл. юрисконсулт в дирекцията Т. Й. против решение №260079/02.02.2021 год. на Русенски районен съд,
постановено по а.н.д №2001/2020 г. по описа на съда.
С решението е отменено наказателно постановление (НП) № 330-ЗЗ от 01.09.2020г. на директора на ОД на МВР гр. Русе, с наложено с НП на ответника-А.М.
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, по реда на чл.209а,
ал.1 от Закон за здравето, за нарушение на противоепидемичните мерки, въведени
със Заповед на министъра на здравеопазването под №РД01-124/13.03.2020г.
В касационната жалба са изложени подробни оплаквания, че решението на
съда е постановено в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че не са били налице основанията
за приложение от въззивната инстанция на института за маловажност, разписан в чл.28
от ЗАНН, а административното нарушение било с висока степен на обществена
опасност и е следвало санкционния акт да бъде потвърден.
Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно потвърждаване на
наказателното постановление. Претендират се разноски по списък.
Ответникът по касационната жалба, действащ чрез адв. Е. Н.,***, в писмено
възражение и в съдебна зала я оспорва като неоснователна, и се съгласява с
изводите във оспореното решение на районния съд. Претендира разноски.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде отменено въззивното
решение, тъй като не приема случая за маловажен.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното :
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Каква е установената от въззивната инстанция фактическа обстановка:
На 01.05.2020г., около 02.00 часа, в гр.
Русе, по улица „Тулча“ А.М., студент в РУ „Ангел Кънчев“ вървял пеша със свой
колега и съквартирант Б. Б., когато полицейски патрул ги спрял. От
служителите на ОД на МВР Русе им били съставени АУАН заради това, че са били
без поставени защитни маски на обществено място, с което нарушавали Заповед на
министъра на здравеопазването под №РД01-124/13.03.2020г. за противоепидемичните
мерки в Р България.
Въз основа на така съставения АУАН спрямо
ответника А. М. било издадено и оспореното пред РРС наказателно постановление,
в което АНО описал идентична фактическа обстановка, като за нарушението на Заповед
на министъра на здравеопазването под №РД01-124/13.03.2020г. му наложил на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ административно наказание „глоба“ в размер на 300
лева.
Русенският районен съд e изяснил описаната фактическата
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установените факти, от правна страна
е приел, че нарушението е безспорно установено и доказано, но деянието може да
бъде квалифицирано като „маловажен случай“. На следващо място, че с оглед
новата Заповед №РД-01-247/01.05.2020г. на МЗ, са смекчени изискванията за
носене на маски на обществени места, като към него момент вече носенето на
такава маска не е задължително условие, а само при определени обстоятелства,
които не са били налице към момента на проверката.
Касационната инстанция споделя изводите на
РРС, с които е отменил санкционния акт.
АС - Русе, на основание нормата на чл.221,
ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение мотиви
на Русенски районен съд относно маловажност на деянието на А.М., което
безспорно води до незаконосъобразност на санкционния акт. Преценката за наличие
на маловажен случай винаги е поставена в зависимост от наличие на конкретни
факти, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и
дееца. В случая безспорно се установяват обстоятелства, определящи по-ниска
степен на описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с другите подобни
простъпки. Въведените противоепидемиологични мерки във връзка с пандемия от
Ковид-19 охраняват обществени отношения от първостепенна важност, а именно
здравето и живота на гражданите. Но в настоящия казус натежава и е от
изключително значение кога и по какъв начин е извършено нарушението. А то е
извършено късно през нощта, нямало е други хора около М., за да им създаде с
поведението си опасност за тяхното здраве и живот. При това положение, съдът
приема, че санкционираното нарушение действително попада в категорията на така
наречените "маловажни случаи" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във
връзка с чл. 93, т. 9 от НК.
Съдебният състав е съгласен и с мотивите на
въззивната инстанция досежно промяната на нарушената Заповед на министъра на
здравеопазването под №РД01-124/13.03.2020г. с новата такава - Заповед
№РД-01-247/01.05.2020г., с която изискванията за носене на предпазни маски е облекчено
и поставено в зависимост от определени др. условия-„ Всички лица, които се
намират на открити обществени места ( в т.ч. паркове, улици, автобусни спирки)
са длъжни да спазват изискването за социална дистанция и всички
противоепидемични мерки, като при необходимост от контакт с други лица
да носят предпазна маска или друго средства, покриващо носа и устата“.
За пълнота на изложението:
Следва да се обърне внимание на АНО, че в
случаи, в които едно административно-наказателно производство е било прекратено
и изпратено на прокуратурата, а след това преписката върната за налагане на
административно наказание по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН „Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган“, АНО не
следва да се позовава в наказателното постановление на съставения АУАН, тъй
като той е бил дал началото на вече прекратено административно-наказателно
производство, а само и единствено на постановлението на съответната
прокуратура. То е акта, даващ възможност за ангажиране на отговорността на
лицето, извършило административно нарушение и съответно за издаване на
санкционния акт, а не АУАН.
В противен случай допуска нарушение на
административно-производствените правила.
Предвид на всичко изложено Административен
съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в
съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна
С оглед изхода на спора, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, чл.63, ал.3 от ЗАНН в тежест на АНО, намиращ се в
структурата на ОД на МВР Русе са и направените и доказани разноски от А.Т.М. за
адвокатско възнаграждение пред Административен съд Русе, в размер от 350 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260079/02.02.2021 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д
№2001/2020 г. по описа на съда.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Русе да заплати на А.Т.М., ЕГН ********** сумата от 350(Триста и петдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: