Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.05.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 27.04. 2021 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 207
по описа за 2020 година.
за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.228, ал.12 КЗ /отм./
във вр. с параграф 22 от КЗ.
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Г.,
гр. С.***против И.П.З., ЕГН **********
*** с цена на иска: 182 879,30лв.
Ищецът Г. посочва в
исковата си молба, че на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за
застраховане (отм.), изплатил по щета № 210272/10.08.2016г., обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер 182 879,30лв. на Д.М.Д. (50 г., син) и Н.М.М. (45 г., дъщеря) - наследници на М.Д.Т.(80 г.), загинал
вследствие ПТП като пешеходец, чрез адв. Е.Ж.от АК С.З..
Посочва, че виновен,
съгласно влязла в сила Присъда по НОХД №238/2016 г. на ОС-С.З. е И.П.З., ЕГН **********,
който управлявал л.а. „Мицубиши Паджеро”
с кипърски рег.№ ***, собственост на П.И. З. от гр.С.З. без сключена
задължителна застраховка „ГО”, съгласно служебна справка от ИЦ. Относно
валидността на рег.№ на същото МПС има отговор от Бюрото на РКипър
за прекратяване на валидността, считано от 30.06.2013г.
Ищецът сочи, че на
01.04.2014 г. около 23,30 ч в гр. С.З. на бул."Никола Петков”, срещу
„двора на фирма „А.” ЕООД (съгл. Присъдата) или „Автокъща
„Шанс” (съгл. Констативния протокол за ПТП) пострадалият Т., с алкохол в кръвта
0,63 промила, се движел от северна страна на северното платно на булеварда по
банкет с ширина 0,5 м, който бил затревен и намиращ се в непосредствена близост
до храстовидна растителност. В противоположна на пешеходеца посока, в близост
до банкета, се движел виновният водач, управлявайки с включени къси светлини и
скорост около 48 км/ч л.а. „Мицубиши Паджеро” с десен волан. В района на бензиностанция
„Петрол”, при липсата на улично осветление, облеченият с тъмни дрехи и с
покрита с шапка глава, Т. предприел пресичане на платното за движение от дясно
на ляво спрямо посоката на автомобила, като настъпил удар, при който Т. бил с
лице към предната част на МПС. Ударът бил тангенциален с минимално покриване на
габаритите на автомобила с тялото на пострадалия, което контактувало с дясната
част на предната броня на МПС и външната част на долен десен крайник, след
което последвал удар в предния десен калник, от който настъпили увреждания по
таза и дясна предмишница, след което се получила
двукомпонентна ротация на тялото и последвал удар на главата на пешеходеца в
страничното дясно огледало на МПС, от който освен увреждания по главата се
получило и сплескване на трети гръден прешлен. След ударите, тялото на
пострадалия се установило върху асфалта, лежащо на дясната страна, като след
транспортиране на пострадалия в ЦСМП - Ст.Загора, той починал в 1,45 ч. на
02.04.2014 г.
Сочи, че вследствие
на ПТП М.Д.Т.(80 г.) е получил следните травматични увреждания: Множествена
травма: счупване на тялото на трети гръден прешлен, счупване на таза, счупване
на дясна предмишница, травматично отслояване
на меките тъкани с оформени джобове на дясно бедро и подбедрица;
Умерено изразена мастна емболия в белите дробове.
Твърди, че са налице
данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който
като пешеходец в населено място е предприел пресичане на платното за движение
извън предназначените за това места, без да се съобрази с разстоянието до
приближаващото МПС и със скоростта му на движение (чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП).
Ищецът посочва, че Д.М.Д.
(50г., син) и Н.М.М. се обърнали към Г. за изплащане
на обезщетение за неимуществени на основание чл.288 от Кодекса за
застраховането (отм.), сега чл.557 от Кодекса за застраховането и по
образуваната щета № 210272/10.08.2016г., УС на ГФ взело решение да бъде
изплатено обезщетение в общ размер на 60 000лв. на 02.11.2016г.
Твърди, че в
нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.), сега чл. 490 от КЗ, ответникът управлявал
увреждащия автомобил, без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП.
В исковата молба се
посочва, че Д.М.Д. (50 г., син) и Н.М.М. не се
съгласили с решението на УС на ГФ и завели срещу Г. гр.д№ 16334/2016 по описа
на СГС за претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП,
по което ответникът по настоящото дело участвал като трето лице-помагач на
страната на Фонда.
Въз основа на
постановените решения по гр.д №16334/2016 по описа на СГС ищецът се снабдил с
изпълнителни листи и отправил покани за доброволно изпълнение за изплатените от
него суми.
Посочва, че на
29.11.2018г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д №16334/2016 по описа
на СГС, сума общо в размер на 59779,70лв.
На 29.11.2018г. Г.
изплатил по влязло в сила решение по гр.д. №16334/2016 по описа на СГС, сума
общо в размер на 59779,70 лв.
На 13.02.2019г. Г.
изплатил по влязло в сила решение по гр.д. №16334/2016 по описа на СГС, сума
общо в размер на 1850лв.
На 11.03.2019г. Г.
изплатил по влязло в сила решение по гр.д. №16334/2016 по описа на СГС, сума
общо в размер на 3582,26 лв.
Сочи, че във връзка с
обжалването на таксите по образуваните изпълнителни дела е възстановена на ГФ
сума в общ размер на 2112,36лв.
Посочва, че поканил
ответника да възстанови платеното от Г., но и до настоящия момент на
предявяване на иска същият не е погасил
задължението си.
Моли съда на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12
от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането, да осъди И.П.З. да заплати на Г. исковата сума от 182 879,30лв.
(сто осемдесет и две хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и 30 ст.),
представляваща изплатеното от Г. обезщетение по щета № 210272/10.08.2016г.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски, по следната банкова сметка:
**************************
Претендира да му бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение, в размер
на 100лв.
Съдът, в изпълнение на разпоредбата
на чл.367, ал.1 ГПК, е изпратил препис от исковата молба, с приложенията към
нея на ответника и е дал указания на същия във връзка с упражняване на правата
му по ГПК. Ответникът
е получил препис от исковата молба с приложенията, но в законоустановения срок
не е взел становище по иска. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди представените
по делото доказателства, установи:
Предявени
са искове с правно основание по чл.228, ал.12 КЗ /отм./
във вр. с параграф 22 от КЗ.
За о.с.з.,
проведено на 27.04.2021г., процесуалният представител на ищеца е депозирал
становище, с което прави искане съдът да се произнесе по спора, като постанови
неприсъствено решение по делото на осн. чл.238, ал.1
от ГПК, предвид неявяването на ответника по делото.
Съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се явява в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл.239, ал.1, т.1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание.
Видно от
материалите по делото, тези изисквания са изпълнени по отношение на ответника,
същият е редовно призован и са му указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа.
Второто изискване, съгласно чл.239, ал.1, т.2
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение е искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Съдът счита, че и това изискване в случая е
налице, видно от представените по делото доказателства и назначената и
изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за настоящото
производство в размер на 7 315,17лв. – заплатена държавна такса.
С оглед на
тези съображения, съдът приема, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, поради което и на основание чл.238, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 239, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ГПК.
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА И.П.З., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г., гр. С***,
БУЛСТАТ *** сумата 182 879,30лв. (сто осемдесет и две хиляди
осемстотин седемдесет и девет лева и 30 ст.), представляваща изплатеното от Г.
обезщетение по щета № 210272/10.08.2016г., ведно със законната лихва, считано
от 06.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.П.З., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г., гр. С.***,
БУЛСТАТ *** разноски в настоящето производство в размер на 7 315,17лв. /седем хиляди
триста и петнадесет лв. и 17 ст./ – заплатена държавна такса.
Дължимите суми следва
да бъдат платени по банкова сметка ***
IBAN: ***,
BIC: ***.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: