Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260536
Гр. Пловдив, 22.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ІV н.с. в публично съдебно заседание на двадесет и трети март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието на
секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕЖДИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №
7156/2020г. по описа на ПРС, ІV н. с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ № 16-002945/29.10.2020г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив /Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив/, с което
на „Меркари България“ ООД, ЕИК *********, в качеството на работодател, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Симеон“ № 32,
представлявано от А.Ш. - управител, е наложена имуществена санкция в размер на
1600 лв. за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекс на труда КТ/, на
основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
По съображения,
изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят „Меркари България“ ООД,
чрез процесуалния си представител адв. Т.Ф., моли съда да отмени обжалваното НП
като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалноправни и процесуални норми.
Въззиваемата страна
Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Н.К., моли
съда да остави без уважение жалбата и да потвърди атакуваното НП като правилно
и законосъобразно. Претендира се и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена
в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което е допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.09.2020г.
била извършена проверка от служители на Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив, сред които и
св. А.Д.П., на длъжност „***“, в склад за дрехи, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Цар Симеон“ № 32, стопанисван от „Меркари България“ ООД. По време на
проверката било установено, че в обекта на контрол работи като ******* св. С.С.Ж.,
ЕГН **********. На лицето била предоставена за попълване декларация по чл.402
от КТ, в която посочило, че работи в
склад на „Меркари България“ ООД в гр. Пловдив, на длъжност „*****“, считано от
01.09.2020г. Наред с горното свидетелят декларирала, че е с работно време от 8.30ч
до 17.30ч., уговорено трудово възнаграждение в размер на 25 лв. на ден, като
последното получено възнаграждение било изплатено на 14.09.2020г., почивни дни
– събота и неделя и почивки в работния ден – две по петнадесет минути и една от
тридесет минути. В справката лицето посочило, че има сключен граждански
договор. Тъй като от страна на упълномощеното от управителя на дружеството лице
било заявено, че включително и С.Ж. е работила вкъщи и в този ден е трябвало да
донесе изработеното, която информация противоречала на заявеното от
установените да работят в обекта лица, бил проведен повторен разговор с тях. Устно
пред служителите на Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив св. Ж. потвърдила, че не работи
от вкъщи, като записала това и на гърба на декларацията по чл.402 от КТ. Въз
основа на резултатите от проверката и на представените в Дирекция „ИТ“ гр.
Пловдив документи, проверяващите приели, че на 15.09.2020г. от страна на
работодателя „Меркари България“ ООД е приета на работа С.Ж. при установени
елементи на трудово правоотношение – работно време, работно място и уговорено
трудово възнаграждение, без да е сключен
с нея трудов договор в писмена форма. При тези обстоятелства св. П. преценил, че
като работодател дружеството не е изпълнило задължението си по чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 от КТ.
За така извършеното
нарушение срещу „Меркари България“ ООД бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 16– 002945/30.09.2020г. за нарушение по
чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. В акта от страна упълномощеното лице било
посочено, че ще представи възражения в законоустановения
срок. Такива били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на
съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на „Меркари България“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
Описаната
фактическа обстановка се установява от приложените към делото писмени
доказателства - АУАН № 16–002945/30.09.2020г., декларация по чл.402 от КТ,
Заповед № З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ и от гласните такива - показанията на св. П. /актосъставител/,
които съдът кредитира като обективни, логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства. От показанията на св. П. се
установява начинът, по който е била извършена проверката в стопанисвания от „Меркари
България“ ООД склад, както и това, че на работещите в обекта на контрол лица са
били предоставени за попълване декларации по чл.402 от КТ, като им е било
обяснено, че същите се отнасят за трудовите им правоотношения с дружеството.
Едно от тези лица била С.Ж., която при пристигането на служителите на Дирекция
„ИТ“ гр. Пловдив в обекта на контрол, отваряла кашони и вадела дрехи и която
попълнила декларацията без каквито и да било затруднения. Установява се от
показанията на св. П. и това, че във връзка с твърденията на упълномощеното от
управителя на дружеството лице, че включително и Ж. работи вкъщи и този ден е
трябвало да донесе изработеното, е бил проведен повторен разговор с нея, в
който тя отрекла това и го записала на гърба на попълнената вече декларация по
чл.402 от КТ. Св. П. посочва, че впоследствие от упълномощеното лице е бил
представен договор за изработка, но тъй като при проверката били установени елементи
на трудово правоотношение – работно време, работно място и уговорено трудово
възнаграждение, било прието, че е извършено нарушение на чл.62 от КТ.
Фактическата обстановка частично се установява и от показанията на св. Ж..
Съдът не кредитира същите в частта им, в която тя твърди, че в декларацията е
посочила работното време и почивните дни на склада, а не нейните, тъй като не
знаела какво трябва да напише и така преценила. Св. Ж. обаче заяви, че не е
имала каквито и да е затруднения при попълването на декларацията, тъй като
въпросите били достатъчно ясни, както и че е трябвало да се напишат имената,
ЕГН и работи за договора, т.е. не за дружеството или обекта, в който работи, в
какъвто смисъл са и показанията на св. П..
Във връзка с горното следа да се има предвид и това, което заяви св. Ж. относно
работния процес в обекта, а именно, че работата на следващата станция пряко
зависела от нейната работа, доколкото ако тя не изкара дрехите от кашоните и не
ги нареди на закачалките, не могат да бъдат етикетирани. От това следва, че
няма как тя самата да определя работното си време и кога да почива. Не следва
да се кредитират и показанията на св. Ж. относно това, че е започнала работа от
10.09.2020г., когато бил подписан договор между нея и дружеството, като същият
бил за срок от 5 дни, а именно до 15.09.2020г., т.е. до деня на проверката. В
декларацията обаче св. Ж. е посочила, че работи в склада, считано от
01.09.2020г., като твърдението й, че мисли, че се е объркала не може да бъде
прието, при положение, че същата е декларирала това обстоятелство под страх от
наказателна отговорност за неверни данни и го е удостоверила с подписа си. На
следващо място е налице противоречие относно заплащането между заявеното от св.
Ж. и уговореното в представения договор за изработка. Съгласно договора за изработеното възложителят
се задължавал да заплати на изпълнителя 140 лв., представляващи възнаграждение за
етикетирането на 6000 бр. облекла/обувки. На първо място, следва да се посочи,
че св. Ж. заяви, че не е етикетирала дрехи, а ги е вадела от кашоните и слагала
на закачалките, след което работещите на друга станция са слагали етикети.
Освен това в показанията си същата заявява, че са й плащали по 25 лв. на ден,
при което няма как за 5 дни, колкото е срокът на договора, тя да получи
възнаграждение в уговорения с него размер от 140 лв. Относно заплащането първо
твърди, че когато не е ходила в склада и не е работила, не са й плащали, след
това, че и за тези дни й било плащано, защото бройката била уговорена общо, а
не за дни, поради което и независимо дали и колко бройки правила на ден, й
плащали по 25 лв. За всичките 6000 бройки получила 125 лв., за разлика от
уговореното с договора възнаграждение в размер на 140 лв. Освен че показанията
на св. Ж. в посочената им част са вътрешно противоречиви и не кореспондират с
останалите доказателства, следва да се има предвид и заинтересоваността й от
изхода на делото, тъй като същата се намира в трудови правоотношения с дружеството–
жалбоподател.
Във връзка с
горното следва да се отбележи и това, че съгласно чл. 416 ал.1 изр.2 от КТ
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Предвид това и доколкото фактическите констатации, отразени в
акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
следва същите да се приемат за установени.
Предвид
установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото
доказателства, съдът приема за безспорно доказано извършено от страна на „Меркари
България“ ООД административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на
задължението за сключване на трудов договор в писмена форма при установени
отношения на предоставяне на работна сила, които се уреждат само като трудови
правоотношения. Жалбоподателят, в качеството на работодател, е приел в
процесния обект на работа като ******* С.Ж. при установени елементи на трудово
правоотношение – работно време от 8.30ч. до 17.30ч., работно място – склад за
дрехи в гр. Пловдив, бул. „Цар Симеон“ № 32, стопанисван от „Меркари България“
ООД и уговорено трудово възнаграждение по 25 лв. на ден, без да е сключил с нея
трудов договор в писмена форма. Налице е предоставяне на работна сила, което е
следвало да бъде регулирано с писмен трудов договор, но не е било сторено. По
този начин дружеството-жалбоподател е
нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, съгласно която трудовият договор се
сключва в писмена форма, във връзка с нормата на чл.1 ал.2 от КТ, която сочи,
че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да е
осъществено нарушение по чл.62 ал.1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат
до работа, без да е налице трудов договор, сключен в писмена форма между него и
съответния работодател. В настоящия случай са налице доказателства, че това
изискване не е било изпълнено от жалбоподателя към момента на проверката.
Правилно е възприето от контролните органи, че се касае за престиране на работна
сила от страна на св. Ж.. Последната устно и писмено в саморъчно попълнена от
нея декларация по чл.402 от КТ е декларирала, че е започнала работа в
дружеството-жалбоподател, считано от 01.09.2020г., посочила е работно време,
място на работа, като изрично както писмено в декларацията, така и устно пред
проверяващите, е посочила, че не работи от вкъщи, уговорено трудово
възнаграждение, а така също почивни дни и почивки в рамките на работния ден. Действително
в декларацията лицето е посочила, че има сключен граждански договор, като на
проверяващите бил представен договор за изработка от 10.09.2020г., между „Меркари
България“ ООД и С.Ж., но с оглед на събраните по делото доказателства следва да
се приеме, че със същия се цели прикриване на отношенията по предоставяне на
работна сила, които се уреждат като трудови правоотношения. В тази връзка
следва да се отбележи, че КТ предоставя възможност както за сключване на
трудови договори със срок за изпитване, така и на срочни такива за определен
срок или за извършване на определена работа.
С обжалваното НП на
жалбоподателя за извършеното от него нарушение е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1600 лв., на основание чл.414 ал.3 от КТ, която разпоредба предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на
чл.62 ал.1, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15000 лв. Доколкото по делото няма доказателства за други нарушения на
жалбоподателя по влезли в сила административни актове за ангажиране на неговата
отговорност и не са налице други обстоятелства, които да определят налагане на
наказание над предвидения в закона минимум, настоящият съдебен състав намира,
че следва да бъде намален размерът на имуществената санкция като същата бъде
определена в размер на 1500 лв., който се явява справедлив и отговарящ на
обществената опасност на извършеното нарушение.
Процесното деяние е
изключено от обхвата на привилегированата разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ предвид изричната
забрана на чл.415в ал. 2 от КТ. Случаят не може да бъде квалифициран и като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като така установеното нарушение не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност от тази на нарушенията от същия вид, напротив същата е
типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 от КТ. Изрично и в НП наказващият орган е посочил, че е санкционирал
дружеството след преценка, че нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 б.а от ЗАНН и чл.415в ал.1 от КТ, поради което и направеното в
тази връзка възражение се явява неоснователно.
При извършената
служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на НП. При
съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите са издадени от компетентни лица, в
рамките на материалната и териториална им компетентност, и в съответствие със
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е пълно, точно и ясно описано, посочени
са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят, който е
разбрал за какво е ангажирана отговорността му. От изложените в акта и
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да
опорочава атакувания акт и да налага неговата отмяна, поради което и
неоснователно се явява направеното в тази връзка възражение. Относно
твърдението, че в НП няма изложени мотиви защо депозираното в срока по чл.44 от ЗАНН възражение не е уважено, следва да се посочи, че съгласно чл.52 ал.4 от ЗАНН наказващият орган няма задължение да излага съображения, а следва само да
прецени направеното възражение, което в случая е сторено, като е посочено, че
същото е разгледано.
Съобразно изхода на
спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда
съобразно чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ в размер между 80 лева и 120 лв. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 80 лв.
Водим от горното и
на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002945/29.10.2020г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Меркари
България“ ООД, ЕИК *********, в качеството на работодател, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Симеон“ № 32, представлявано от А.Ш. -
управител, е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на
чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекс на труда КТ/, на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция на 1500
лв.
ОСЪЖДА „Меркари
България“ ООД, ЕИК *********, в качеството на работодател, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон“ № 32, представлявано от А.Ш. -
управител ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата
от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд-Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала.
А. Д.