ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 553/ 01.08.2018 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в закрито заседание
на първи август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
Мл. съдия: СИМОНА
КИРИЛОВА
разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. ч. гр. д. № 449 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по
частна жалба на С.М.Б., Б.М.Б., Е.М.Б.-М., В.А.С. и Н.А.Й. – чрез адв. А.А.,
срещу прекратителното Определение № 19.04.2018 г. по гр. д. № 4849/2017 г. по
описа на РС Перник.
Жалбоподателите
излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като
поддържат, че неправилно съдът е приел, че правният спор на страните вече е
разрешен със сила на пресъдено нещо. Обосновават допустимостта на инициирания
исков процес с посочения предмет с доводи, че ответниците в производството
неоснователно оспорват правото им на собственост, като се позовават на други
факти, настъпили след приключване на гражданскоправните спорове между техните
праводатели, а именно – давностно владение, като излагат подробни съображения в
посочения смисъл. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото
за продължаване на съдопроизводствените действия от първостепенния съд.
След осъществена
процедура по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор.
Съдът констатира,
че частната жалба е редовна и допустима, като подадена в законоустановения срок
от лице с правен интерес срещу акт, подлежащ на инстанционна проверка.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Районен съд Перник е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искови
претенции за установяване правото на собственост на ищците – настоящи
жалбоподатели, върху УПИ IV-769а, кв. 23, с площ 634 кв. м., находящ се в
землището на с. ***, общ. Перник, ***, и върху построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда, както и за осъждане на ответната страна да предаде
владението върху двата имота. С обжалваното определение съдът е прекратил
производството по делото по отношение на поземления имот, поради отвод за сила
на пресъдено нещо. Първостепенният съд е посочил, че ищците се позовават на
придобивни основания, обсъдени в мотивите на влезли в сила съдебни решения,
обвързващи техните наследодатели. Съдът е приел, че предметът на посочените
съдебни решения е тъждествен на част от предмета на образуваното пред него
производство, а именно – установяване правото на собственост върху процесния
поземлен имот и предаване на владението върху него, без да е въведено ново
придобивно основание. Изложени са подробни съображения досежно наличието на
обективен и субективен идентитет на делата, водени по отношение на поземления
имот, с претенцията, с която първоинстанционният съд е бил сезиран.
Окръжен съд Перник намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено, като изцяло споделя фактическите и правни изводи
на районния съд и на основание чл. 272,
вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях. Независимо от това и във връзка с
доводите в частната жалба е необходимо да се добави и следното:
Силата на пресъдено нещо има своите обективни и субективни предели. Предметът
й обхваща спорното право с неговите характеристики – юридически факт,
съдържание на правото и страните по спорното правоотношение, както и техните
наследници и частни правоприемници. За да бъде зачетена, следва да се установи
пълно обективно и субективно тъждество между предмета на делата. От този
обективен и субективен идентитет се е ръководил и първоинстанционният съд, като
е изследвал подробно предмета и страните в настоящото производство, както и
предмета и страните по делата, водени между техните наследодатели. От една
страна, адресатите на силата на пресъдено нещо по приключилите гр. д. №
227/1975 г. по описа на ОС Перник и гр. д. № 903/1978 г. на РС Перник са
наследодатели на страните в настоящото производство. Ответницата А.А. също е
обвързана от силата на пресъдено нещо на постановените съдебни актове,
доколкото същата се явява частен правоприемник на Т.Е., чийто наследодател е
страна по приключилите граждански спорове. Поради изложените съображения и по
арг. чл. 298, ал. 2 ГПК (чл. 220, ал. 1 ГПК
(отм.))
решенията по посочените граждански дела имат действие по
отношение на страните в настоящото производство. От друга страна, предявените
ревандикационни претенции целят да установят със сила на пресъдено нещо правото
на ищците спрямо ответниците върху същия поземлен имот, придобит от техните
наследодатели, и предаване на владението върху него, за което е бил издаден и
изпълнителен лист за въвод във владение, въз основа на който е образувано и
изпълнително дело по описа на ЧСИ Е. Д.. Силата на пресъдено нещо относно това,
че наследодателите на ищците са собственици на поземления имот на предявеното
основание е формирана, а ищците основават материалноправната си легитимация именно
на субективните права на своите наследодатели и на осъществилото се
наследствено правоприемство.
Доколкото ищци по настоящото дело са правоприемници на лица, по отношение
на които са налице влезли в сила съдебни решения, то обвързващата силата на
пресъдено нещо се разпростира и по отношение на правоприемниците (универсални
или частни). При наличието на обективно и субективно тъждество в предметите на
делата, разглеждане на исковете с предмет процесния поземлен имот би означавало
пререшаване на вече разрешения правен спор, което е недопустимо.
Наред с изложеното ищците обосновават допустимостта на ревандикационна
претенция със съображения, че ответниците са извършили разпоредителна сделка с
имота, като са се легитимирали като собственици с констативен нотариален акт, с
който правото на собственост е признато на основание „покупка, давностно
владение и наследство“. В този смисъл жалбоподателите поддържат, че ответниците
са се позовали на нов юридически факт – придобиване на имота на основание
давностно владение. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че придобивните
основания в нотариалните актове, с които ответниците са се снабдили, не са
основанията на настоящите искови претенции по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Наред с това ответниците не са релевирали такова възражение в настоящото
производство – част от тях не са депозирали писмен отговор, а защитната теза на
ответниците по постъпилия по реда на чл. 131, ал. 3 ГПК отговор е различна по
съдържание и не включва позоваване на придобивна давност по отношение на
поземления имот.
За правна прецизност, доколкото ищците намират, че с посоченото действие се
накърнява тяхно субективно право, налице е друг процесуален способ за защита, в
който смисъл са и разясненията на районния съд. Процесният случай съставлява
въпрос за осъществяването на принудителното изпълнение, което настоящият състав
намира, че е изцяло в компетентността на ЧСИ Е. Д. в рамките на образуваното
изпълнително дело.
Поради изложените съображения, Пернишкият окръжен съд намира, че частната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено,
като делото бъде върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по останалите субективно съединени искове, с
които е бил сезиран.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 19.04.2018 г., постановено по гр. д. № 4849/2017 г. по описа
на Районен съд Перник, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна частна жалба пред Върховния касационен
съд при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се
връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.