Р Е
Ш Е Н
И Е260168/6.4.2021г.
гр. ЯМБОЛ.06.04.2021..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........11.03.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Й.П.….....................................……...........и в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…………….....…...гр.дело N .3754…... по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното...................................................................
Производството по делото е образувано по молба на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
Б., с която желае да се признае за установено, че е налице вземане срещу
ответницата К.В.С. в размер на 306.24 лв., представляваща главница по кредита,
17.51 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, 33.05 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.05.2018г. до 11.06.2019
г. на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира за
присъждане на направените разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ищецът твърди, че с Договор за потребителски заем с
номер *** от 04.12.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж”, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б. е отпуснало паричен кредит в размер на
584.16 лв. и закупуването на застраховка от 0.00 лв.
Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена
от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б. е
изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума К.В.С. е
удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението”.
Въз основа на чл.1 от същия, за ответника възниква задължението да погаси
заемана 6 месечни вноски- всяка по 108.75 лв., които вноски съставляват
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния
процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по
договора.
Ответницата е преустановила плащането на вноските по
кредит номер *** на 20.04.2018г., като към тази дата са погасени 3 месечни
вноски. На основание чл.5 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон Б. става изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин
ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 323.75 лв.,
представляващи оставащите 3 броя погасителни вноски към 20.05.2018, към която
дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Това
принуждава кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която
изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Молят
съдът да обърне внимание, че поканата е
изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.10 от същия,
всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако
бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.
Алтернативно считат всички претенции за дължими, на
основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по
съставения между страните погасителен план, която е била на 20.06.2018 г., т.е.
към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла
и последната падежна дата, въз основа на което счита вземането за изискуемо на
посоченото основание.
Според ищеца ответницата дължи и обезщетение за забава
в размер на законната лихва в размер на 33.05 лв. за периода от настъпване на
изискуемостта на кредита - 20.05.2018 г. до 11.06.2019 г. В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от назначеният от съда особен представител на ответника, с който счита
иска за недопустим и изцяло неоснователен по следните съображения:
Посочва, че няма данни процесният договор за
потребителски паричен кредит от 04.12.2017 г. да е бил предмет на договор за
цесия по смисъла на чл.99 и сл. ЗЗД и/или за изпълнени задължения кредитора по
реда на чл.26, ал.4 от Закона за потребителския кредит. Предвид императивната
законова уредба кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК ***
е следвало да уведоми ответницата за настъпила промяна по процесния договор. Прави
възражения, че ответницата не е уведомена за извършената цесия. По делото не са
представени доказателства до ответницата, да са изпратени уведомления за
извършена смяна на кредитор и/или доказателства по наличните твърдения за
правоприемство. Ето защо счита и моли съдът да приеме твърдението за
недостатъчно да легитимира ищеца за кредитор. Фактът, че длъжникът не се явява
задължен към ищеца по делото, доколкото същият не доказва качеството си на
кредитор, предопределя извода, че ответницата по настоящото производство в
качеството на длъжник по процесното вземане, също не е обвързана спрямо
ищцовата страна. Поради изложеното и доколкото с настоящото производство се
цели установяване съществуването на вземане за неизплатено задължение по
процесния свързан договор за кредит, така предявения иск счита, че следва да
бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
На следващо място посочва, че от представените книжа
няма отпускане на револвиращ потребителки кредит, издаване и ползване на
кредитна карта *** оторизационен код ***от 04.12.2017 г., а само договор за
потребителски паричен кредит, който е „свързан договор за кредит” по смисъла на
чл.27 и сл. от ЗПК, респ. по смисъла на §1 т.П от ДР на ЗПК, като в тази връзка
моли настоящият състав на съда да обяви за нищожни чл.
12,13,14,15,16,17,18,19,20,21 и чл.23 от договора. Твърди, че ищецът с тези си
действия е поставил потребителката в условията на липса на информирано съгласие
при подписването на договора и възможност да защити интересите си.
Искът е неоснователен, тъй като въпросният свързан
договор за кредит е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК поради това, че
не са спазени императивните изисквания на чл.10 ал.1 от ЗПК. Същият е сключен в
нарушение на чл. 10 ал.1 ЗПК, защото текстът му е във формат и размер на шрифта
по - малък от 12, /в случая е на 10, а на застрахователния договор е на 8/.
Моли да бъде обявен процесния свързан договор за
кредит и акцесорния такъв застрахователен договор за недействителени по смисъла
на чл.22 от ЗПК и да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК - „ Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита”.
Според особения представител в стандартния европейски
формуляр /СЕФ/, приложение 2 към чл.5 ал.2 ЗПК, в част III т.З е отразено, че
ответницата не е задължително да сключва застрахователен договор неразделна
част от процесния свързан договор за кредит. Въпреки това са я заставили и
кредитора е възложил върху потребителя неправилно 6 вноски х 4.19 лв., което е
сума в размер на 25.14 лева общо, като това е незаконно и заблуждаващо отразено
в СЕФ в част II т.7 „сигурност на плащанията", което пак е в нарушение на
постигнатата между страните по договора преддоговорно съгласие и информация по
чл.10 ал.2 от ЗПК.
В стандартния европейски формуляр /СЕФ/, приложение 2
към чл.5 ал.2 ЗПК, в част III т. 1 е отразен - „лихвен процент по кредита -
ЛП%-33.71%, фиксиран, период на олихвяване: 6 месеца", като в случая е
неясно, фиксиран ли е ЛП% за целия период на свързания договор за кредит или
това е ЛП% за всеки отделен период от 6 бр. месеца- 6 периода на олихвяване.
Липсват елементите по формирането на лихвения процент и начините за тяхното
изчисляване и прогнозни стойности за в бъдеще.
Налага се изводът, че липсата на точно определен начин
на изчисляване на ЛП% е съществен порок на договора. подвеждащото и неясното
отразяване на ЛП% в размер на 33.71% в СЕФ реално опорочава процесния свързан
договор за кредит обосновавайки недействителността му и е самостоятелно
основание за оставяне на исковата молба без уважение.
В нарушение на изискванията на ЗПК в процесния свързан
договор за кредит няма посочено, как е изчислен ГПР - 39.44 %, с цел възможност
проверка спазени ли са изискванията на разпоредбите на Директива *** на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за
потребителски кредити.
Моли
на основание изложеното съдът да отхвърли иска на ищеца, като неоснователен и
недоказан.Моли разноските по делото да бъдат възложени върху ищцовата страна. Хода на производството възраженията се
поддържат
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. на ЯРС в полза на
кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е издадена заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника К.В. Д./преди развода С./
за сумата от 306.24 лв. -
главница, представляваща задължение по Договор за потребителски заем CREX – *** г., сумата 17.51 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 20.06.2018 г., сумата 33.05 лв. - мораторна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 75.00 лв. - разноски по делото, от които 25.00 лв. платена държавна
такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
е връчена на длъжника на при уславията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради
което съдът с разпореждане № ***г., връчено на заявителя на 07.10.2019г. му е указал да предяви установителен иск за
вземането си по заповедта. Последният е предявил иска си в съда на 22.10.2019г.
в законоустановения едномесечен срок.
В подкрепа на иска си ищецът е представил договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *** от 04.12.2017г., сключен с ответницата, с посочени параметри: обща цена
на стоките 559.00лв., размер на кредита 584.16, месечна погасителна вноска от
108,75лв., при 6 погасителни вноски, обща стойност на плащанията от 652,50лв.,
при 39.44 % годишен процент на разходите и 33.71% лихвен процент.Същият е
представил и зав. копие на кратък
медицински въпросник за приемане за застраховане от 04.12.2017г., зав. копие на сертификат № ***, зав. копие
на Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити – Приложение № 2 към чл.5
ал.2 от ЗПК от дата 04.12.2017 г., зав. копие на фактура № *** от 04.12.2017 г.
на „ Виденов груп“ООД за покупката от ответницата на холов ъгъл на стойност от
559,00лв. с ДДС, зав. копие на
декларация за предоставяне на лични данни. Ищеца е изпрати до ответницата
покана за доброволно погасяване на задължението от 17.10.2018 г., което е
получено лично от нея на 06.11.2018г. видно от приложената товарителница на
МиБМ Експрес ЕООД. За размера на задълженията е представено и извлечение по
кредит ***актуален към 15.10.2019 г.
По молба на ищеца във връзка с направените възражения
от особения представител , по делото бе назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. Според
представеното заключение , съгласно „Договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с
номер ***, на 04.12.2017 г. на лицето К.В.С. е отпуснат от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон Б."ЕАД, кредит за потребителски цели с максимален
кредитен лимит в размер на 584.16 лв.
Общия размер на усвоената сума към 04.12.2017 г. от
кредитополучателя К.В.С. е в размер на 584.16 лева. К.В.С. еднократно е
усвоила, съгласно условията на чл.1 от Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта с номер *** обща сума в размер на 584.16 лева, от които 559.00 лева за
заплащане на конкретна стока - холов ъгъл „***" по фактура №*** от
04.12.2017 г и сумата от 25.16 лева, представляваща сигурност на плащанията
(застраховка). Горе цитираната фактура е издадена с обща стойност от 559.00
лева от „Виденов Груп" ООД с ЕИК***. По извлечение на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон Б."ЕАД : усвоена сума на 04.12.2017 г. - 584.16 лева.
Погасителните плащания
направени от лицето К.В.С. по „Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер ***
са 3 месечни вноски съобразени с погасителният план към същия. Размера на
направените вноски са общо 328,75лв.
С внесената сума от 328.75
лева са погасени главница по кредита в общ размер от 277.92 лева и договорна
месечна лихва на обща стойност от 50.83 лева по ред и начин описани в Договора,
съобразени с погасителният план.
След 20.04.2018 г. няма направени плащания към „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон Б." ЕАД с ЕИК ***. Вещото лице е констатирало, че К.В.С. е преустановила редовното обслужване на
кредита след 20.04.2018 г., като по
баланса по същата има погасени 3 месечни вноски с общ размер от 328.75 лева.
На основание „Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта с номер *** на 04.12.2017 г на лицето К.В.С. от
предоставената сума в размер на 584.16 лева( с договорната лихва общо 652.50 лева) има неизпълнение на задължение в размер на обща сума в
размер на 356.80
лева, от които главница в на 306.24 лева към датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК, договорна възнаградителна лихва на
стойност от 17.51
лева за
периода от 20.04.2018 г. (първа
пропусната вноска) до 20.06.2018г. (датата на договора за доброволно изпълнение) и
обезщетение за забава в размер на 33.05 лева за периода от 20.05.2018 г. до 11.06.2019 година.
Главницата от 306.24 лева - представлява непогасен
остатък от предоставен заем по кредит към 20.04.2018 г. и е установено от вещото лице съгласно приложени справки и
извлечения , както и погасителен план приложен към делото. Законовата лихва за
просрочие е посочена и регламентирана чл.З от „Общите условия" на
Договора.
Остатък на задължението по Договор за потребителски
паричен кредит с номер *** на лицето К.В.С. към 11.06.2019 година е както
следва:
-
дължима просрочена главница - 306.24 лева;
- договорна лихва за периода
от -
17.51
лева; 20.04.2018
г. до20.06.2018п.
-
законна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 11.06.2019 г
- 33.05лева
Обща стойност на неплатеното
задължение : 356.80 лева . Съдът изцяло кредитира заключението на ССчЕ, като обективно и компетентно
дадено.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по
реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.79 от ЗЗД,
чл.240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД, чл.86,ал.1 ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. е
предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство,
в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
разпореждането на съда да предяви иска.
Искът по чл.422 ГПК представлява специален положителен установителен иск
с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че
присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. С
оглед характера на този иск в тежест на ищеца е да установи основанието и
размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на 04.12.2017г. между ответницата и ищеца е бил
сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от 04.12.2017г. с посочените в
него параметри, описани по-горе в решението, който попада в приложното поле на
ЗЗД и ЗПК. Кредиторът по него „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е заличен,
според направената справка на ТР, като ищецът по делото е негов универсален
правоприемник, поради което направените възражения от особения представител, че
ищецът не е кредитор и че липсва договор за цесия са неоснователни. Съдът
намира, че договора е действителен, т.к. са спазени изискванията чл.10,ал.1,
чл.11,ал.1, т.7-12 и чл.20 от ЗПК. Същият е сключен в изискуемата писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, клаузите в договора
покриват минимално необходимите изисквания за съдържание , посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен
процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита и правото на отказ от договора - чл. 10 от Договора.
Доказано е също, че ответницата е получила
преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр –
обстоятелство, което същата е удостоверила с подписа си. В него е посочен лихвения
процент , фиксиран в приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК към договора.
Лихвеният е процент е фиксиран от 33.71% за период на олихвяване от 6 месеца.
Начинът на прилагане на лихвения процент е посочен в чл.10 от „Общите условия“
на договора, както е констатирало и вещото лице.
Следователно макар в договора за кредит да
не е посочен начина на формиране на годишния процент на разходите, неговото
съдържание е изводимо от самия договор и приложенията към него. В този смисъл
не е налице соченото от особения представител нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК
Направените възражения, касаещи изискванията за
размера на шрифта на сключения договор, като основание за недействителност на
договора по чл.22 от ЗПК, съдът намира за недоказано. По никакъв начин по
делото не се събраха доказателства установяващи, какъв размер е шрифтът на
подписания между страните договор, като това може да бъде предмет на изследване
на експертиза, т.к. съдът няма със специални знания за този факт. С оглед на
това съдът намира и това възражение за неоснователно.
Не се установи ответницата да е била подведена или
заставена от кредитора да подпише договора.
Договорът за кредит
представлява двустранна сделка, която е възмездна, и поражда действие от
сключването му.
Не са налице и основанията по
чл. 143 ЗЗП за установяване неравноправност на клаузите на договора. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Клаузите на сключения между
страните договор са индивидуално уговорени, доколкото това обстоятелство е
удостоверено с полагането на подпис от потребителя, като с последните не се
предвижда заплащане на неоправдано високо обезщетение за кредитора. Не са
налице и останалите, установени в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, предпоставки за
установяване неравносправност на клаузите по договора.
Съдът намира, че кредитът
следва да се счита усвоен от потребителя – кредитополучател, доколкото по
сметката на търговеца е постъпила сумата, равняваща се на стойността на
продадената стока по сключения договор за покупко-продажба на холов ъгъл на
стойност от 559.00 лв. с ДДС, обективиран в издадената от търговеца фактура № ***
от 04.12.2017 г., подписана от длъжника. В този смисъл е и удостоверителното
изявление на длъжника, обективирано в договора за заем с полагане на подпис от
негова страна. Това
изявление на длъжника представлява признание на неизгоден факт. Доколкото
подписът, положен в договора за потребителски кредит в полето
„кредитополучател“ не е оспорен, досежно неговата автентичност, в
законоустановения за това срок от страна на ответника чрез особения представител,
следва да се приеме, че последният изхожда от него и удостоверява, че
изявленията в договора са направени от лицето, посочено като техен автор – арг.
чл. 180 ГПК.
Поради това за
ответницата се е породило насрещното й задължение за връщане на заемната сума,
заплатена за финансиране закупуването на стоки, ведно с възнаграждението за
кредитора.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
длъжникът е погасил частично задълженията си по кредита със заплащане на сумата
от общо 584,16 лв., с която е погасено задължението за главница до размер от
277,92 лв. и задължението за възнаградителна лихва до размер от 50,83 лв.
Вещото лице е установило, че вземанията на кредитодателя са останали
незаплатени в размер на 306.24лв. – главница, договорна лихва за периода
20.04.2018г. до 20.06.2018г. в размер на 17.51 лв. и законна лихва за периода
20.05.2018г. до 11.06.2019г. от 33.05лв.1 като общата стойност на неплатеното
възнаграждение е 356.80лв.
По така изложените съображения
предявените искове за установяване на вземанията на ищеца въз основа на
издадената заповед за изпълнение следва да се уважат в пълен размер.
При този изход на делото ответника
дължи на ищеца направените по настоящото производство и тези по заповедното
производство разноски, които са: съответно по настоящото производство – 125лв.
– платена държавна такса и 100лв. –юрисконсултско възнаграждение , 150лв. за
извършване на ССчЕ и 300лв.- депозит за особен представител, а по заповедното
производство платена държавна такса в размер на 25 лв. и 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 от ГПК в
отношенията между страните , че К.В.С., ЕГН ********** ***, представлявана от
особен представител – адв.Г.Х. от ЯАК дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б., ЕИК *** със
седалище и адрес на управление : гр.С., п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Д. Д. – *** сумата от сумата 306.24 лв. -
главница, представляваща задължение по Договор за потребителски заем ***г.,
сумата 17.51 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.04.2018 г. до
20.06.2018 г., сумата 33.05 лв. - мораторна лихва за периода от 20.05.2018 г.
до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 27.06.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА К.В.С. да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б. направените
по настоящото дело разноски в размер на общо 675,00лв., като и направените в
заповедното производство разноски в размер на 25,00лв. платена държавна такса и
50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: