П Р О Т О К
О Л № 118
Пловдив, 18.02.2016 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ Г.ЕВ
ВЕРА ИВАНОВА
при
участието на съдебния секретар Нели Кирилова
и
в присъствието на прокурора Красимир Папаризов,
сложи
за разглеждане докладваното от председателя ВЧНД № 94 по описа за 2016 година.
На именното повикване в 11.02 часа, в залата се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ И.И.Н. не се явява,
редовно призован за датата и часа на днешното съдебно заседание. Изпратената на
същия призовка е върната по факс с отметка, подписана от И.Н., че не желае да
присъства на днешното съдебно заседание.
По делото е постъпила и
молба от обв. Н., с която декларира, че не възразява настоящето дело да бъде
разгледано в негово отсъствие, като бъде представляван от упълномощените от
него защитници. Същата молба е представена в оригинал днес от адв. П..
По делото е постъпила по
факс и жалба от адв. М., в която сочи, че след проведен разговор с обв. Н., е
разбрал, че Н. е променил решението си и желае да се яви и да упражни днес
правото си на защита в настоящето производство.
Адв. М.: Това беше така, но
след това той взе последно решение и аз не мога да не се съобразя с него.
По делото е постъпила и
жалба от адв. М. М., в качеството на защитник на обвиняемия И.Н., срещу
определението на Пазарджишкия окръжен съд, с което спрямо него е взета мярка за
неотклонение „домашен арест“. Жалбата от адв. М. е постъпила по факс.
За обвиняемия И.И.Н. днес се явяват адв. П., адв. М. и адв. К..
НЕ СЕ ЯВЯВА другият
упълномощен от обвиняемия защитник - адв. Б., редовно уведомен за датата и часа
на днешното съдебно заседание. По делото е постъпила молба от обв. Н., с която
заявява, че оттегля пълномощията си спрямо адв. Б., като негов защитник,
считано от 16.02.2016 г.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор Красимир
Папаризов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход
на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИЛАГА към материалите по делото частната жалба на адв. М..
ДОКЛАДВА се частния протест на О.п.П. срещу
постановеното по ЧНД № 129/2016 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд
определение, с което спрямо обв. И.Н. е взета мярка за неотклонение „домашен
арест“, с искане същото да бъде изменено, като спрямо обвиняемия бъде взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
ДОКЛАДВАХА се и частните жалби на адв. Б. и на адв. М.
срещу постановеното по същото дело определение, с искане същото да бъде
отменено, като спрямо обв. Н. бъде взета по-лека мярка за неотклонение от
„домашен арест“.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста. Представям и моля да
приемете два разпита от вчера на свидетели и жалбата, депозирана по делото, във
връзка с която са проведени тези разпити. Нямам искания за отводи.
Адв. М.: Поддържаме приложените жалби. Оспорвам частния
протест. Няма да соча доказателства. Нямам основания за отвод. Представените доказателства
са относими към предмета на настоящето производство и
моля да бъдат приети.
Адв. П. Поддържам жалбите. Оспорвам частния протест.
Представям справка за съдимост на Й. А.. По делото има данни, но не са пълни и затова
искам да я представя.
Адв. К.: Поддържам и се присъединявам към становищата на
колегите. Да се приемат доказателствата, представени днес. Нямам отводи към
състава на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се приемат представените
писмени доказателства.
СЪДЪТ счита, че следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото днес представените от представителя на Апелативна
прокуратура Пловдив и защитниците на обвиняемия документи като писмени доказателства,
след което следва да бъде даден ход на съдебните прения. С оглед на изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
представените днес: копие на 2 бр. протоколи за разпит на свидетел от
17.02.2016 г., копие от жалба от К. Р.а с вх. № 3091/01.02.206 г. на О.п.П. и
бюлетин за съдимост на Й. М. А..
ПРОЧЕТОХА се същите.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам
частния протест на О.п.П. Считам, че жалбата на защитата е неоснователна. Тя е
базирана на обстоятелството, че на първо място няма обосновано предположение за
авторството на деянието по отношение на което на Н. е повдигнатото обвинение и
на второ място, че не е налице опасност Н. да се укрие или извърши престъпление.
След като първоинстанционният съд е постановил мярка за неотклонение „домашен
арест“, това е дало основание на прокуратурата да счита, че тя не е адекватна и
да иска по-тежка. Действително, съдът е застъпил становището, че е налице обосновано
предположение, че Н. е извършил деянието, в което е обвинен – че на 06.12.2015 г., в качеството на помагач е
участвал в умишленото умъртвяване на А.. Считам, че доказателствата в това
отношение са безспорни.
На второ място, съдът е приел, в противовес със становището
на прокуратурата, че няма опасност да се укрие или извърши престъпление. Преди
всичко протестът е базиран на това, че сме изправени пред хипотезата на чл. 63
ал. 2 т. 3 НПК, т.е. че от доказателствата по делото опасността Н. да се укрие
или извърши престъпление се предполага. Тази презумпция не е оборена по никакъв
начин. Спрямо Н. е повдигнато обвинение по чл. 115 вр.
с чл. 20 ал. 4 НК, за което се предвижда наказание от 10 до 20 години лишаване
от свобода. Същевременно, за да постанови съдебния акт, съдът се е позовал на
това, че той има чисто съдебно минало и добра характеристика. Това не е
достатъчно да се приеме тезата на съда, както е отбелязал колегата от Окръжна
прокуратура. Приетото от съда, че Н. е съдействал на разследването, това
категорично не е така и по делото е установено, че след като деянието е извършено
на 06.12 и на същия ден пострадалият е бил умъртвен, едва два месеца по-късно -
на 04.02, е открит трупа на пострадалия и то при обстоятелства, сочещи на
стремеж да бъдат заличени следите от престъплението. В това отношение съвсем
категорична е ролята на Н.. Първо, тя е такава, в момента, в който пострадалият
е бил заловен, до пребиването му и вкарването в имот, стопанисван от Н. и
заключването му в гълъбарник с продължаване упражняване на насилие спрямо него
и след това също тази роля е продължила в качването трупа на пострадалия в
автомобила на обвиняемия и откарването му на мястото, където той е бил открит -
в канала. Факт е, че два месеца по-късно е разкрито деянието и в този смисъл
показанията са категорично много. От какво се подкрепя тезата на прокуратура -
в самото начало са разпитани четирите малолетни деца на А., които показания са
дадени пред съдия и са посочили как на 06.12 баща им е бил бит от другите двама
обвиняеми. Той е бил заварен в имота на извършителя, но категорично това,
според мен, няма значението на това, което се опитва да предаде защитата. Днес
беше представена справка за съдимост на пострадалия, но това, което сочи на
дейност, насочена срещу имуществото на обвиняемия, е деяние със санкциониране по
присъда № 8 на А.. Забележете, че той в съдебното си минало има и обвинения за
незаконна сеч. На 06.12, когато е бил заловен в имота, не е имало какво да се
краде от земеделския имот, защото се касае за зимен период. Най-много намеренията
му са били да вземе някое дърво. Независимо от причината да влезе в имота, няма
институт, който да оправдава или да бъде приложен по отношение на обвиняемия за
неговото оневиняване. Той е заловен от другите двамата обвиняеми – В.С. и Г.Н..
По отношение на тях, като извършители в съучастие, те са задържани. След като в
началото на февруари окръжният съд разгледа вземането на мярката за неотклонение,
на 11.02 Апелативен съд Пловдив ги е потвърдила. Няма никаква причина и тримата
да бъдат в същото идентично процесуално поведение, защото се касае за
съучастническа дейност. Като доказателствата по делото, във връзка с обоснованото
предположение, е приложена разпечатка, от която е видно, че на 06.12 Н. е
получил обаждане от С.. Това съвпада и като информация по делото, че С. е
уведомил Н. за залавянето на А. и това го е накарало, от този банкет той да
стане и да отиде на мястото и да натовари вече бития А.. Освен това, то съвпада
и с обстоятелството, че след това А. е бил откаран в гълъбарника на обвиняемия
и е бил оставен там. Свидетелят Н. е извършил по-нататък разпознаване, това е
бил свидетел по снимков материал. Свидетелят П. дава сведения, че 10 мин. след
12.30 ч. е отишъл в базата на Н. и е разбрал от другите хора, че Н. е отишъл да
вземе някакъв циганин, който е крал. По отношение на св. Р., касае се за
следното: първоначално Р. е дал абсолютно точни показания, защото той е човек, който
срещу 1 - 2 лв. е работил като аргатин на обвиняемия. След това, с молба от
един от защитниците, който не участва в днешното съдебно заседание, подписана
уж от майката на Р., е изложил едва ли не полицейско насилие при показанията на
малолетния свидетел. Беше установено обаче, че не е имало никакво насилие, че
тази молба, както изрично сочи в разпита си жалбоподателката,
е изготвена лично от един от защитниците, лично той е отишъл и е принудил нейна
родственица, на Р.а, да я подпише и той е депозирал пред прокуратурата. От
показанията на тези свидетели категорично става ясно, че такива действия от
органите на досъдебнито производство по отношение на Р.
не са приложени. Ако има нюанс на неправомерно поведение, то е от страна на
защитника – адв. Б., който е изготвил тази молба.
За мен е много важно, не знам доколко е защитен и
доколко е таен свидетеля по отношение на обвиняемия, но той сочи, че за случая на 06.12 е разбрал
не от друг, а именно от И.Н., че пострадалият А. е хвърлен в канала на с. Б..
Касае се за деяние, извършено на тази дата и за съобщение от страна на И.Н., че
той е участвал в това хвърляне. Има едно изречение, което недвусмислено сочи
участието на Н. в това деяние. Факт е, че именно на този канал и на това място
е намерен пострадалия. Никой друг, ако няма съпричастие, не би могъл да посочи
мястото, където този труп е захвърлен. Този свидетел е категоричен, без да има
отношение към случката, че мястото му е съобщение от обвиняемия и това е
насочило издирвателните действия по отношение
намиране трупа на убития А.. Съвпадат и като описание със заключенията н СМЕ причините
за настъпване на смъртта, че се касае за остра дихателна и сърдечно съдова
недостатъчност, тежка гръдна травма, счупване на всички ребра. Това отговаря на
показанията на всички свидетели, по отношение на които твърдим, че са
достоверни и говорят по недвусмислен начин, че А. е бил пребит. Обоснованото
предположение маркирам във връзка с това, че част от становищата на защитата е
насочена срещу него. Затова смятам, че беше необходимо да бъдат изложени
няколко довода в тази насока.
Във връзка с опасността да извърши престъпление. Съвсем
категорично, за мен тя се предполага, както с оглед презумпцията на чл. 63 ал.
2 НПК, така и с оглед показанията, дадени от свидетелите. И Р., и С. и Н. са в
зависимост от подсъдимия. Факт е, че след неговото задържане, С. е дал
показания, а преди това този свидетел е твърдял, че не е виждал пострадалия. По
отношения св. Н., който в разпита на 04.02 е посочил, че в предишните си
разпити не е посочил всичко, което знае, защото го било страх. Той е в
безспорна материална зависимост от Н., защото той му е работодател. Такъв е и
по отношение на Р.. Това по недвусмислен начин сочи, че на този етап има опасност
обвиняемият да се въздейства върху свидетелите. Какво е действието, за което
представих доказателства по настоящето дело – отиваме, намираме майката на
пострадалия, подпиши този текст и отиваме казваме, за нас показанията са
изтръгнати с насилие. Това си е точно въздействие върху свидетел. Какво казва
майката после – дойде инспектор ДПС, имаме пълно доверие, тя дойде, разпита го
и не говори за никакво насилие, каквото и да било. Затова считам, че опасността
да извърши престъпление и в този смисъл е налице, защото има действия, които
дават индиция, че се работи в тази насока. В рамките
на домашния арест възможността на това въздействие не е ограничена и не би се създала
пречка при домашния арест тази дейност по отношение на Н. да продължи. Считам,
че към настоящия момент най-адекватната мярка за неотклонение е да продължи в
рамките на мярка за неотклонение „задържане под стража“. По тази причина
поддържам протеста и считам, че жалбата е неоснователна и моля да постановите мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, не иска да се яви
момчето, което е с изключително добри характеристични данни. Полезен не само за
семейството си, но и за много хора, на които дава работа. Не става въпрос само
за добри характеристични данни, става въпрос са установена репутация на млад
човек, който е безукорно, уважава законите и е абсолютно необходим и полезен.
Това само по себе си има значение, свързано с предмета на доказване, защото се
търси прогнозата от извършване на престъплението. Престъплението по чл. 115 НК,
законът е ясен, че има презумпция, че има опасност да се укрие или извърши
престъпление, защото е умишлен характера на обвинението. Разбира се, законът
ясно е записал, че тази презумпция е оборима. В този
казус стои въпросът дали тази презумпция, от събраните по делото доказателства,
е оборена. Преди това на вниманието на съдебния състав е въпросът за обоснованото
предположение. Тук има нещо, което процесуално е вълнуващо като стил на защита,
може би това е фигурата, известна на съда аберацио иктус, т.е. прокуратурата много сериозно аргументира тезата
си, че доверителят ни И.Н. е участвал в противозаконното лишаване от свобода на
А.. Имаме подобно обвинение, за което имаме парична гаранция. Ние сме изложили
много сериозни аргументи, че няма данни за противозаконното лишаване от
свобода, като за това деяние, за което има парична гаранция, е формулирано по
друг начин, като съучастническо помагаческо деяние за
извършеното убийство, станало на 06.12, според държавното обвинение, заедно с Г.И.
и В.С., които са извършителите. Това очертано изпълнително деяние в постановлението
за привличане определят и преценка кои доказателства доказват това обосновано
предположение, необходимо да уважите протеста на държавното обвинение. Доказателствата
са изброени в самата прокурорска теза, няма начин и друг да бъде, защото и прокурорската
теза трябва да бъде обоснована и аргументирана с тях. Точно тези доказателства,
които прокуратурата сочи, че са свързани с обоснованото предположение за
съучастническата дейност, категорично изключват съучастническата дейност.
Колегите ще се спрат защо няма данни и за това незаконно задържане по делото,
но аз ще обърна вниманието ви на това, че прокуратурата приема, че той е
помагач, като сочи в аргументацията си за това, че тази трагедия се случва на
06.12, около 11 без 20, в землището, собственост на другия обвиняем – С.. Това
нещо е много важно, да не кажа решително. Такива са показанията на Д. А.а, Г. А.,
че той бил бит от тези двама души по това време. Прокуратурата, която го е
установила като факт, на л. 184 т. 1 е записано извадка, от която се
установява, че С. е разговарял с Н. в 12.36 ч., следователно, той е разговарял
с него, след като А. е бил бит. По- нататък това се доказва, че контакта С. - Н.
е след като А. е бил бит, се доказва и от показанията на св. Н., който казва че
10 мин. след 12,30, тогава Н. отива с бусчето да го
вземе. Фактът, че Н. има контакт с жертвата на престъплението, има презумпция
за невинност, но за сега имаме този прочит на доказателствата, но във всички
случаи по делото е доказано, че Н. има отношение с тази мъчителна история,
оформена като казус, едва след като побоят е приключил. Вярно е, че св. П. И. казва,
че Н. му казал, че бил хвърлен в канала. Сега прокурорът направи извод, логически
неточен, откъде Н. да знае, ако не го е
хвърлил. Може да го знае от друг. Това, че е казал къде е хвърлен, не означава,
че той е участвал в хвърлянето, може да го знае от друг. Следователно това е
косвено доказателство, но във всички случаи това не означава това, което се
поддържа от прокуратурата, защото, за да имаме съучастническо деяние, следва да се докаже, че съучастническата
дейност е преди изпълнителното деяние. За това законодателят в разпоредбата е
записал съучастник е този, който интелектуално обещава, дава съвети и
разяснения, обещава помощ след деянието. Законът наистина е строг, трябва да
има и причинна връзка във формиране съзнанието на извършител. Тук оказването на
помощ след деянието, ако го приемем, че го има, с всички възражения, които
колегите ще изложат, тогава то е след и това означава, че това, което е описано като привличане за обвиняем като
обвинение, деянието не представлява престъпление, както е записано. Съдът е
отговорил на нашето възражение в мотивите си, че на този етап това е работно
обвинение. ТР 2/2002 г., което прилагате, това е вашето ежедневие, но там под
работно обвинение се има предвид детайли във връзка с обвинението – размер на
парите, вида на наркотика, такива примери, следователно работно обвинение не
означава да не е изписано като предмет на делото и като предмет на обвинението
изпълнителното деяние - време място и начин. Това, което е изписано в постановлението
за привличане – време, място и начин, с доказателствата, показва контакт след
като А. е бил бит. Той няма отношение към този побой. В никой случай това не е
съучастническо деяние, помагачество. В тази посока
може да се направи този логически извод, че С. участва в нещо, което е грозно и
нередно, ако се приеме, че го извършва, защото това е в неговата нива. Н. няма
отношение към това. Същият този А. е бил залавян миналата година, има
доказателства, и той е извикал полиция. Ако четете характеристиката, той ги
храни циганите там, той не ги бие. Ако приемете, че това се доближава до
истината, това е лекомислена постъпка. Не бива да се допусне задържане на български
гражданин за описан фактически състав, който не представлява престъпление.
Всичките доказателства са събрани относно контакта на Н. със С., който е
контакт след деянието. Това, което е написал съдията, това е работно обвинение,
това е несъстоятелно процесуално и второ, при прочита на доказателствата се
вижда, че по този въпрос не може да се направи нищо. И С., и обв. Г.Н. не са се подготвяли да го пребият, нито са искали
да го убият, следователно не може Н. да знае, че те ще направят нещо, което те
не знаят, че ще го направят, защото те са го били пред децата. Това са
доказателствата по делото. В никакъв случай не може да бъде обвинен Н., че той е
знаел за това нещо и е имал организацията след това да участва в прикриване на
делото. Това само е достатъчно да приемете, че мярката за неотклонение следва
да бъде „подписка“, защото така описаното деяние не представлява престъпление.
Когато има спор по правото и не се приложи правото, това е притеснително. Общо
взето тук има спор по правото и то с ясно разписаните текстове на чл. 20. За
това моля да освободите, като приемете, че няма налице деяние, това деяние,
описано, не представлява престъпление.
Идеята, че той трябва да остане в ареста, защото един
адвокат е проявил темперамент, само по себе си не е издържано. Всеки може да
прави всичко, въпросът е той какво е направил. Ще отворя малка скоба, обвиняват
колегата Б., че ходил там, че някой бил подписал молба от родственик на Р. и че
това било страшно и опасно. В протеста е записано, че адвоката няма право да
контактува със свидетели. Как да няма право? Той е длъжен да контактува. Когато
води свидетел, трябва да знае какви доказателства ще представи този свидетел. Разбира
се няма право да го кара да лъже, но контактът със свидетелите, стига да е
правомерен, не е забранено от закона. Темпераментът на прокуратурата ни е
позната при тези ситуации, може би е нормално да се търси чистота на процеса, но
тя не се замърсява от адвокатите. В цялата буря във връзка с показанията на св.
Р., с роднините, с всички представени доказателства, имаме нещо, което е извън
предмета на доказване по делото, защото предметът на доказване е обоснованото
предположение и опасността да извърши престъпление. От тук прокуратурата
извежда тезата, че извършва престъпление, понеже тези хора са били зависими от
него. Какво като зависят от него, те са казали това, което трябва да кажат.
Това че зависят от него е аргумент, че трябва да стои в арестите и килиите на Републиката,
защото прокуратурата проявява темперамент, който няма нищо общо с логиката и
със закона. Молбата е да бъде пуснат бързо, защото сме представили доказателства,
че има 3 000 дка под аренда, вземал е огромни кредити, за да може да ги
обработва. Има документи, че трябва да сади картофи, защото тор за стотици хил.
лв може да отидат на вятъра. Може да кажете, адвокатът
говори за картофи, когато става въпрос за убийство, но то се вписва, защото в
предмета на доказване влизат и други обстоятелства, които са решителни. В тази
чиста човешка връзка ще видите, че този човек ги храни тези хора и понеже ги
храни още 100-200 човека, които ще дойдат да садят картофите и ще останат
гладни, прокуратурата иска да бъде задържан. Това неправомерно поведение ли е,
за да бъде аргумент да се иска Н. да
бъде задържан.
Другото изискване, че има опасност да се укрие, в
случая не се коментира в тезата на прокурора, но се прокрадва и е записано в
частния протест. За да се приеме, че един обвиняем се стреми да се укрие,
трябва да е нарушена процедурата по призоваване от самия него. В случая имаме
нещо в протокола за привличане, че той беше освободен от ареста в П. към 4 ч.
От ареста отиде при следовател, привлякоха го и той сам, доброволно, спокойно,
съвсем отговорно, знаейки какво ще се случи, отиде там. Моля съда да прецени,
не като желание да отървем един, който е направил престъпление, да прецените че
в конкретния казус няма правното основание логическо, не може да има последващо помагачество. Момчето
дава хляб на хората и съм убеден, че по това дело перспективата не може да бъде
друга. Ориентираме се логически по горещите следи на престъплението. Към момента
това, което е станала на 06.12, е събрано всичко възможно. Друго не може да се
събере повече. Това, което е събрано, установява, че деянието не съставлява
престъпление. Моля да измените мярката за неотклонение от „домашен арест“, в
„подписка“.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, както е редно, трябва
да започна с обоснованото предположение, че моят подзащитен
бил извършил престъпление по чл. 115 НК. От самото обвинение, в него се казва „умишлено ги е улеснил да умъртвят Й. А.“.
Кои са данните? Няма такива доказателства. Като бил превозил пострадалия до
базата си в с. В.д., държал го в гълъбарник, след което го превозил до напоителен
канал и го изхвърлил. Както колегата М. изясни, че това не може да бъде последващо престъпление за помагачество,
няма в това, което е описано като обвинение, няма нито едно доказателство,
което да го подкрепя. Единственото, което е имало, е един престой в базата на
открития по-късно Й. А., в базата на моя подзащитен.
Няма данни как той е улеснявал, нито едно доказателство, нито една данна, която да е посочена от прокуратурата, как той е
улеснявал това, че превозва или не превозва, дори и прокуратурата си позволи да
каже, че превозва трупа, ама ние нямаме данни, че А. е бил мъртъв, когато е бил
в базата на моя подзащитен и никой не установява, че
той бил мъртъв. Даже тези, които са го видели да се качва в буса,
твърдят, че той се качил, някои от свидетелите казват не сме сигурни качиха го
или сам се е качил. Тук прокуратурата пак се позовава на показанията на свидетел
с тайна самоличност. Да, обаче, тук, в разрез на чл. 124 НПК се повдига
обвинение на свидетел с тайна самоличност. Този свидетел, моят подзащитен бил му се обадил и му казал. Защо точно пък на
него? Този свидетел дали няма участие в извършване на престъплението и се
опитва по някакъв начин да прехвърли вината си? Обърнете внимание на показанията
на св. М. С., който казва, на много места са противоречиви показанията на свидетелите,
били са на празненство, на прасе, употребявали са алкохол, но този свидетел С. твърди,
че моят подзащитен заедно със св. Н. и Й. А. -
починалия, се качили в буса и били последвани след
това от другите двама обвиняеми. Защо прокуратурата като разследващ орган и
полицията не зададоха въпроса на св. Н. какво е станало, след като и той се е
качил в буса. Ами св. Н. дава показания срещу моя подзащитен, а на него никой нито му повдига обвинение, нито
му задава въпроса какво е правил и той там и какво се е случило. Така го
приемем, че той прехвърля своя вина на моя подзащитен. Също и тайния свидетел,
аз ги отъждествявам двамата със св. Н., е отказал да бъде разпитан пред съдия.
Защо, вероятно не е говорил истина? Св. Р., едно малолетно дете, което от неговите
показания се установява, че Й. А. е стоял прав, моят подзащитен
му се е карал да не краде, дори му е казвал „да беше дошъл да поискаш от мен“, освен това му е изпращал храна. Човек,
който има намерение да съучаства в убийство или да
знае, че преди това ще бъде извършено нещо, което ще доведе до убийство и
смърт, ще изпраща ли храна? Установи се, че многократно на този Й. А. е давал
храна, поддържал го е, поддържал и семейството му. Последният пък, когато е
осъждан, Й. А. е осъждан 8 пъти за кражби, за изнасилване, като последната
присъда е, че е крал от нивата на моя подзащитен и не
кг –два, а 500 кг картофи, но въпреки това той нито го е умъртвил, нито го е
бил. Последният разпит на св. Н. в т. 3 също казва „предишният път, когато И. го хвана, го държа в базата 1 час, докато
дойде полиция“, така че няма и данни за предишното престъпление, за което
беше повдигнато обвинение, за незаконно задържане. До тук няма нито едно, дори
косвено доказателство, което да е в подкрепа на обвинението от прокуратурата. Като
хипотеза си задавам въпроса дали Й. А. не се е укривал при моя подзащитен,
защото при поредно обаждане в полицията, той е трябвало да отиде в затвора, тъй
като е изтърпявал наказание пробация 2 години. Преди
това е бил в затвора. Не оправдавам отношение към крадец подобно, да бъде убит
и т.н., но може би се е укривал. Това лице е водило със себе си децата си да се
учат да крадат и т.н., все въпроси, на които не сме получили отговор.
По отношение на реалната опасност моят подзащитен да се укрие или да извърши престъпление, по ал.
2 т. 3 на чл. 63 НПК. Това е оборима презумпция и
българският НПК не предвижда едно задължително задържане. В този смисъл е и практиката
на Европейския съд по защита правата на човека. В тежест е обаче на обвинението
да посочи конкретни данни, доказателства, които обосновават тази хипотеза и това
предположение. Тук такива данни не се посочват. Прокурорът каза, че моят подзащитен едва ли не, чрез защитника си - колегата Б., се
опитвал да въздейства върху свидетели. Няма такова нещо. Просто, за да няма
такова съмнение, той беше уведомен да оттегли пълномощията си, които е дал на адв. Б. и да не участва повече в наказателното производство
като негов защитник. Твърди се, и в първата инстанция се твърдеше, видите ли,
имало финансови възможности и ресурсите да се укрие. Няма такова нещо. Една
седмица вече е под домашен арест, тази мярка се контролира редовно от
полицията, каквото е и задължението по НК, за спазване на мярката. Той не се е
отклонил от мярката си. Твърдението, че се страхували някои от свидетелите –
негови работници. Тези свидетели, като се страхуват, аз и преди зададох
въпроса, защо продължават да работят за него. За тях, ако моят подзащитен бъде задържан под стража, за тях неминуемо ще
настъпи безработица, тъй като фирмата няма да може да съществува. Вече една
седмица никой от тях нито е заплашен, нито е бил уволнен, дори Н., който е казал,
че се бил страхувал, му бил носил кафе. Нали се страхува от него, защо му носи
кафе? Това знам от моя подзащитен. От негова страна не е постъпило никакво
оплакване, че моят подзащитен упражнява спрямо него
някакво влияние, насилие, заплахи. Няма такова нещо. Както колегата каза, той
дава работа на 10 семейства. На пролет, сезонно, ще даде на още много хора
работа, която не всеки иска да я върши – земеделие, много тежка. Ако бъде
задържан под стража, се лишаваме от един активно действащ земеделски
производител. Ясно е, че няма налице
реална опасност нито да се укрие, нито да извърши престъпление. Ето защо, моля
тази мярка „домашен арест“ да бъде изменена в по-лека и моля да не уважавате
искането в частния протест моят подзащитен да бъде
задържан под стража.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, колегите бяха
изключително чисти и брилянтни в техните пледоарии, ще бъда много кратък. Ще
акцентирам върху кумулативната предпоставка на 63 ал. 1 НПК. Доказателствата по
делото не сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление. Ще помоля състава, при постановяване на съдебния акт, да
се запознае детайлно и обстойно със събраните доказателства по делото, когато е
взета другата мярка за неотклонение „парична гаранция“ на подзащитния
ни. Там сме представили доказателства, от които е видно, с какво той се
занимава, какъв е размера на кредитите, които той е изтеглили, какво ще се
случи и какви са неустойките към момента, когато настъпва падежа на тези
кредити и какво ще се случи с цялата стопанска година. Проблемът действително е
огромен, тъй като подзащитният ни развива една
изключително мащабна земеделска дейност и бих казал, че може би повече от
разпитаните по делото свидетели са негови служители. Той храни цели семейства. Вземане
най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ би означавало, че тези
семейства биха били лишени от един изключителен доход, така необходим през тази
стопанска година, която следва. Другото, което е много важно, моля да имате
предвид, че реалната опасност да се укрие или извърши престъпление категорично
не съществува. Най-малкото няма как този човек да изостави един такъв огромен
оборотен и стокооборотен бизнес, с който би задлъжнял
още повече към институциите.
По отношение така вмененото му престъпление бих казал,
че тепърва все още сме на една фаза, в която не би могло да се направи обоснованото
предположение, че подзащитният ми е извършил това
деяние. Дори напротив, както колегите акцентираха, същият има чисто съдебно
минало, има постоянен адрес, не се отклонява от наложеното му мярка за
неотклонение „домашен арест“ от Пазарджишкия окръжен съд, грижи се за семейството
си и индиректно за стопанството. Това обосновано предположение не би следвало
да бъде такова реално. Няма как едно такова тежко обвинение да се сподели от
нас - защитниците на този етап и смятам, че от доказателствата по делото се
установява точно противното – че такова тежко обвинение не би следвало да бъде
понесено от подзащитния ни, по никакъв начин. Най-малкото,
всички събрани писмени доказателства сочат на обратното, че това е момче, което
е с изключително ниска, никаква степен на обществена опасност. Той няма нито
една криминална регистрация към настоящия момент, няма нито едно образувано ЗМ,
няма нито една данна, напротив данните са точно
обратно, че и по отношение на неговите работници той се е отнасял изключително
коректно, което продължава и към настоящия момент. С оглед на всичко казано до
тук, моля с вашия съдебен акт да вземете мярка за неотклонение „подписка“ на подзащитния ни, която изцяло ще изпълни целите на НПК и
наказателния закон.
Съдът, след съвещание, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и ал. 8 НПК.
С протоколно определение от 12.02.2016 г., постановено
по ЧНД № 129/2016 г. по описа на Окръжен съд П. спрямо обвиняемия И.И.Н. е взета мярка за неотклонение „домашен арест“.
Срещу така постановеното определение е постъпил частен
протест от О.п.П. с оплакване за неговата необоснованост и незаконосъобразност.
Прави се искане протестираното определение да бъде
изменено, като спрямо обвиняемия Н. бъде взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
Срещу определението са постъпили и частни жалби от адв. Н. Б. и адв. М. М.. Излагат
се доводи за допуснати съществени процесуални нарушение при постановяване на
атакуваното определение и за неговата необоснованост и незаконосъобразност.
Прави се искане обжалваното определение да бъде изменено, като спрямо
обвиняемия Н. не бъде вземана повторна мярка за неотклонение и алтернативно –
да бъде взета най- леката такава, а именно „подписка“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
представителят на Апелативна прокуратура Пловдив поддържа протеста и
направеното с него искане.
Защитниците на обвиняемия – адв.
М., адв. П. и адв. К.
подържат частните жалби направеното с тях искане.
Обвиняемият Н. – редовно призован, не се явява и не
изразява становище.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото материали и като
обсъди изложените от страните доводи и съображения счита, че частният протест и
частната жалба на обвиняемия, чрез неговите защитници, са процесуално ДОПУСТИМИ,
но ОСНОВАТЕЛНА се явява частната жалба на обвиняемия, чрез неговия защитник – адв. Б., и то по съображенията, изложени в нейната първа
част.
Не се налага обсъждането на доводите на страните по
същество, тъй като при произнасянето си, по искането на О.п.П. с вх. №
1656/12.02.2016 г. на ОС П., внесено по
реда на чл. 64 ал. 1 НК спрямо обв. И.Н. да бъде
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, окръжният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение. То се изразява в следното:
Спрямо обвиняемият Н., в хода на воденото ДП №
1649/2015 г. по описа на МВР П., на 01.02.2016 г. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 142а ал. 1 НК, което е от компетентността на
районен съд. Видно от приложените по ЧНД № 129/2016 г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд материали, а именно: заверено копие от протоколно определение от
11.02.2016 г. по ВЧНД № 112/2016 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, този
съд се е произнесъл като въззивен по отношение на
определение на Пазарджишкия районен съд, с което спрямо обв. Н. е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ЧНД № 252/2016 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд. С определението си Пазарджишкият окръжен съд, действайки
като въззивна инстанция, е изменил това определение
на Пазарджишкия районен съд и е наложил на обв. Н. мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. Определението на Пазарджишкия
окръжен съд е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му, а
именно - на 11.02.2016 г.
На същата дата, с постановление от 11.02.2016 г., И.И.Н. е бил привлечен по същото ДП № 1649/2015 г. като
обвиняем за престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20 ал.
4 НК. Базирайки се на това ново обвинение спрямо обв. Н., на 12.02.2016 г. О.п.П.
е направила искане за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
реда на чл. 64 НПК пред Пазарджишкия окръжен съд. Същият този съд, макар и при
изслушване становищата за даване ход на делото пред него, е имало възражение на
един от защитниците, че производството е недопустимо, е дал ход на делото, разгледал
е искането на О.п.П. като е приел, че спрямо обвиняемия следва да бъде взета мярка
за неотклонение „домашен арест“. Така, на практика по едно и също досъдебно
производство, спрямо едно и също обвиняемо лице понастоящем има действащи две
различни мерки за неотклонение – едната е „парична гаранция“ в размер на 3000
лв., другата е „домашен арест“. Това процесуално положение е недопустимо.
Искането на О.п.П. по реда на чл. 64 НПК спрямо обв. Н.
е следвало да бъде оставено от Окръжен съд П. без разглеждане и производството
по делото да бъде прекратено. За да бъде изменена вече взета мярка за неотклонение
спрямо обвиняемо лице, каквато в случая е налице, а именно „парична гаранция“ в
размер на 3 000 лв., спрямо обв. Н. е необходимо
да са налице съответните предпоставки. Те са визирани в чл. 66 ал. 1 НПК. Сред
основанията в посочения текст не е и посочено като основание привличането на
обвиняемото лице за друго, а в случая и по-тежко престъпление. При това
положение окръжният съд, както бе отбелязано, е следвало да остави искането на О.п.П.
без разглеждане, като процесуално недопустимо, тъй като спрямо обвиняемия е
имало вече първоначално взета и действаща към момента мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 3000 лв.
По изложените съображения съдът счита, че определението
на Пазарджишкия окръжен съд следва да бъде отменено, а искането на О.п.П. за
вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обв.
И.И.Н. следва да бъде оставено без разглеждане, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение от 12.02.2016 г., постановено по
ЧНД № 129/2016 г. по описа на Окръжен съд П., с което спрямо обвиняемия И.И.Н., ЕГН **********, по ДП № 1649/2015 г. по описа на РУП П.,
е взета мярка за неотклонение „домашен арест“.
ОСТАВЯ без разглеждане искането на О.п.П. за вземане
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на И.И.Н., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 1649/2015 г. по
описа на РУ МВР П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
Заседанието
се закри 12.25 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: