№ 505
гр. Велико Търново, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110103045 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост на
собствениците на обекти, находящи се в гр. Велико Търново, ул. „С. В.” № 5, Вх. Б,
срещу ИВ. ИВ. Н., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на
вземане на ищеца за сумата от 312.37 лева, представляваща сбор от неплатени месечни
такси за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост за м.
февруари 2018 г. и за периода от м. януари 2020 г. до м. май 2021 г. включително, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1531/2021 г. по описа на
Великотърновския районен съд.
В молбата се сочи, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в гр. Велико Търново, ул. „С. В.” № 5, Вх.
Б, както и въпреки взетите решения същият не е заплащал дължимите такси за периода
преди „С. вх.“ ЕООД да бъде избран за управител на етажната собственост, както и за
периода от м. януари 2020 г. до м. май 2021 г. включително.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който
последният оспорва иска. Не се спори, че е собственик на апартамент в етажната
собственост, но заявява, че същият е съсобствен между него и съпругата му и че не е
уведомен по надлежния ред за организирането и провеждането на общи събрания.
Твърди, че апартаментът никога не е използван, за което са подавани декларации в
Община Велико Търново, респ. че по аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗУЕС не дължи
заплащане на разходи за управление и поддържане на общите части. Прави възражение
за изтекла погасителна давност на задълженията от преди м. февруари 2018 г.
1
С протоколно определение от 1.2.2022 г. съдът е оставил исковата молба без
движение, като е указал на ищеца да уточни какви задължения на ответника за
предходен период се включват в сумата от 142.00 лева и за какъв период е всяко едно
от тези задължения; да уточни дали претендираната сума от 6.15 лева месечно е сбор
от месечна такса за домоуправител, за асансьор, за ток за асансьор, за общ ток и за
почистване на човек, или същата е формирана от вноски за „Фонд ремонт“ по Решение
№ 1 по протокол от 12.12.2019 г.
В уточнителната си молба ищецът сочи, че сумата от 312.37 лева всъщност не
представлява сбор от месечни такси за управление и поддържа на общите части на
сградата, а сбор от месечни вноски за Фонд „Ремонт“, от които за периода от м. януари
2020 г. до м. май 2021 г. в размер от по 6.15 лева месечно въз основа на решение на ОС
по протокол от 12.12.2019 г. и за периода от м. ноември 2020 г. до м. април 2021 г. в
размер от по 10.97 лева месечно въз основа на решение ОС по протокол от 16.9.2020 г.
Относно сумата от 142.00 лева, претендирана като задължения за предходен период, се
сочи, че същата отново е формирана от дължими вноски за Фонд „Ремонт“ в размер от
по 2.00 лева на месец за периода от м. април 2012 г. до м. февруари 2018 г.
Предвид така направеното уточнение съдът е указал на ищеца да уточни какъв е
правният му интерес от иск за установяване на вземания за вноски за Фонд „Ремонт“,
за които не е издавана заповед за изпълнение, а в случай, че предяви осъдителен иск за
процесната сума - да довнесе дължимата държавна такса за производството.
С молба от 15.2.2022 г. ищецът заявява, че няма правен интерес от установителен
иск за търсените суми, като иска осъждането на ответника за сумата от 312.37 лева -
сбор от неплатени месечни вноски за фонд „Ремонт“ за периода от м. април 2012 г. до
м. февруари 2018 г. включително и за периода от м. януари 2020 г. до м. май 2021 г.
включително, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
В предоставения срок за отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на исковете. Твърди, че не дължи заплащане на претендираните суми
за ремонт и обновяване, тъй като същите нямат законова обосновка и не са резултат на
законосъобразно проведена процедура. Прави възражение за изтекла погасителна
давност относно задълженията за периода от преди м. февруари 2018 г. включително.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения
иск. Заявява, че доверителят му няма правен интерес от продължаване на
производството по предявения установителен иск, поради което оттегля исковата
молба по същия. Счита, че от представените доказателства безспорно е установена
основателността на претенцията и моли за решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати претендираната сума.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на иска,
като заявява, че същият не е доказан от ангажираните доказателства. Твърди, че не са
2
представени доказателства за редовното свикване, разгласяване и провеждане на
общите събрания, на чиито решения ищецът основава претенциите си. Относно сумата
от 142.00 лева заявява, че няма взети решения за заплащане на такива суми от етажните
собственици, както и че по отношение на същата е релевирал възражение за изтекла
погасителна давност. Сочи, че не са ангажирани и доказателства относно приетия за
притежаван от ответника процент идеални части от общите части.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, вр. чл. 41 ЗС.
По делото е отделено като безспорно, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сграда – апартамент № 29, находящ се в гр. Велико Търново, ул.
„С. В.” № 5, Вх. Б, поради което това обстоятелство не подлежи на доказване в
производството.
Ищецът по предявения иск следваше да установи провеждането на общи събрания,
на които са взети валидни решения за заплащане на месечни вноски за фонд „Ремонт“,
размера на дължимите вноски за процесния период, както и изискуемостта на
вземанията. Ищецът следваше да докаже и фактите, обуславящи спирането или
прекъсването на погасителната давност по отношение на търсената от него сума от
142.00 лева за периода от преди м. февруари 2018 г.
По повод сумата от по 6.15 лева месечно за периода от м. януари 2020 г. до м. май
2021 г., или общо 104.55 лева, ищецът заявява, че същата е дължима на основание
решение на ОС по т. 1 от Протокол № 2/12.12.2019 г., според което се определят
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 3.00 лева на процент идеални части,
които да се начислят към месечните задължения на всеки самостоятелен обект в
сградата, считано от 1.1.2020 г.
По повод сумата от по 10.97 лева за периода от м. ноември 2020 г. до м. април
2021 г., или общо 65.82 лева, ищецът заявява, че същата е дължима въз основа на
решение ОС по т. 5 от Протокол № 1/16.9.2020 г., според което сумата от 5 000.00 лева,
необходима за ремонт на покрива на средата, следва да се разпредели и начисли според
процента идеални части за всеки самостоятелен обект за периода от 6 месеца, считано
от 1.10.2020 г.
От представените писмени доказателства става ясно, че на 12.12.2019 г. е било
проведено общо събрание на етажната собственост, като по т. 1 е взето решение,
според което се определят вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 3.00 лева
на процент идеални части, които да се начислят към месечните задължения на всеки
самостоятелен обект в сградата, считано от 1.1.2020 г. Както се посочи по-горе, срещу
ответника се претендира сумата от 104.55 лева – вноска за разходите по чл. 50 ЗУЕС –
3
фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. януари 2020 г. до м. май 2021 г. В чл. 50,
ал. 2, т. 1 ЗУЕС е предвидено, че вноските в този фонд се определят с решение на
общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици, но не по-
малко от един процент от минималната работна заплата за страната. Ето защо вноските
са определени в съответствие с правилата на ЗУЕС. С решението на общото събрание е
определена за плащане сума от 3.00 лева, която да се разпредели според притежаваните
от собствениците идеални части. Същевременно от протокола от общото събрание се
установяват идеалните части в общите части за обекта на ответника. Претендираната
от ищеца сума – по 6.15 лева на месец, съответства на притежаваните от ответника
2.05 % идеални части от общите части на сградата.
Установява се също, че на 16.9.2020 г. е било проведено общо събрание на
етажната собственост, като по т. 5 е взето решение, според което сумата от 5 000.00
лева, необходима за ремонт на покрива на сградата, следва да се разпредели и начисли
според процента идеални части за всеки самостоятелен обект за периода от 6 месеца,
считано от 1.10.2020 г. В случая срещу ответника се претендира сумата от 65.82 лева –
вноска за разходите по чл. 50 ЗУЕС – фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 6
месеца, считано от 1.10.2020 г. Както вече беше посочено, в чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС е
предвидено, че вноските в този фонд се определят с решение на общото събрание
съобразно идеалните части на отделните собственици, но не по-малко от един процент
от минималната работна заплата за страната. Ето защо вноските са определени в
съответствие с правилата на ЗУЕС. С решението на общото събрание е определена за
плащане глобална сума от 5 000.00 лева, която следва да се разпредели според
притежаваните от собствениците идеални части. Същевременно от протокола от
общото събрание се установяват идеалните части в общите части за обекта на
ответника. Претендираната от ищеца сума – 65.82 лева, не е съответства на
притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, отнесени към
сумата от 5 000.00 лева, а е по-малка. Притежаваните от ответника идеални части от
общите части на сградата – 2.05 %, отнесени към сумата от 5 000.00 лева, са равни на
сумата от 102.50 лева. Но доколкото претендираната сума е по-малка, няма пречка да
се уважи в търсения размер.
Съдът намира, че горепосочените суми се дължат от ответника. В тази връзка, на
първо място, следва да се посочи, че решенията на общото събрание от 12.12.2019 г. и
от 16.9.2020 г. са влезли в сила. В случая протоколът от общото събрание, проведено
на 16.9.2020 г., е връчен на ответника с получаването на преписа от исковата молба –
на 3.12.2021 г., а протоколът от проведеното на 12.12.2019 г. общо събрание е връчен в
открито съдебно заседание на 1.2.2022 г. Преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е
изтекъл, като по делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства
решенията, взети на въпросните събрания, да са обжалвани от ответника (Определение
№ 288/15.5.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2015 г., I г.о. относно възможността за
4
узнаване на решенията на ОС на ЕС по начин, различен от този по ЗУЕС).
Предвид на горното, влезлите в сила решения на общото събрание следва да се
зачетат от настоящия съдебен състав. Тук следва да се отбележи, че в съдебната си
практика върховната инстанция (Решение № 39/19.2.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. по
описа на I г. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че етажната
собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения,
които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на
събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната
собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките, като
субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната
собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила
решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези, които са гласували „против“, „за“, не са участвали във вземането
им, както и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.
Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да
направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Както вече
се посочи, по делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли в сила,
поради което защо въпросите за законосъобразното провеждане на тези събрания не
могат да бъдат разглеждани в настоящия процес. По тази причина не подлежи на
разглеждане възражението на ответника за нередовно свикване и провеждане на
събранието, за начина на провеждането му, за реда за приемане на решенията, за
нарушение на разпоредбите на ЗУЕС и пр. По същата причина не подлежи на
разглеждане и възражението, че не са ангажирани доказателства относно приетия за
притежаван от ответника процент идеални части от общите части на сградата, т.е. че не
става ясно дали размерът на задълженията на ответника отговаря на претендираните
суми. В настоящото производство не може да се релевира възражение за това, че не
става ясно как е определен притежаваният от ответника процент идеални части от
общите части. От една страна, както вече се посочи, такива възражения е следвало да
се отправят в изрично производство по чл. 40 ЗУЕС, каквото не е инициирано от
ответника, а от друга, в настоящото производство съдът няма правомощие да
проверява материалната законо-съобразност на взетите решения на общото събрание
на етажната собственост, доколкото същите са влезли в сила. Единствено в допълнение
следва да се отбележи, че възражението относно притежавания от ответника процент
идеални части от общите части е направено едва в хода на устните състезания, което е
самостоятелно основание същото да не бъде разглеждано.
Във връзка с възражението, че няма данни да е направен разход за ремонт на
покрива в размер на 5 000.00 лева отново да се има предвид, че влезлите в сила
решения на общото събрание са задължителни за всички собственици, като редът за
проверка на обстоятелството дали вноските, определени по реда на чл. 11, ал. 1, т. 7
5
ЗУЕС, са разходвани от управителя (управителния съвет) по предназначение, е при
приемането на отчета за съответната финансова година по реда на чл. 11, ал. 1, т. 4
ЗУЕС. Т. е. възраженията на ответника са могли да бъдат наведени именно при
приемането на този отчет. В ЗУЕС е дадена и възможност на собствениците да
контролират разходването на средствата – лично или чрез конституирането на
контролен съвет (чл. 24, ал. 5 ЗУЕС), като се налага извод, че на собствениците са
дадени достатъчно възможности да контролират разходването на средствата от
управителния съвет (управителя) и ако съответният собственик счита, че това
разходване не е осъществено по предвидения ред, има възможност да се възползва от
тези възможности. Такава възможност не може да бъде дадена в настоящото
производство, тъй като става въпрос за предварително определени вноски, които е
следвало да се заплатят.
Вземанията на ищеца са изискуеми на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, имайки се в
предвид, че исковата молба играе ролята на покана за тяхното плащане.
По повод възражението, че самостоятелният обект на ответника е съсобствен
между него и съпругата му и случай, че същото се прави в насока размера на
предявения иск и пасивната му материална легитимация, следва да се има в предвид, че
дори обектът да е придобит от ответника по време на брака му с трето за делото лице,
т.е. в режим на съпружеска имуществена общност, то съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, без да са необходими
другари – чл. 32, ал. 2 СК, поради което и съгласно нормата на чл. 122, ал. 1
ЗЗД кредиторът може да насочи иска си срещу всеки от съпрузите по негов избор.
Именно затова ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по
предявения иск, с който се претендират суми за Фонд „Ремонт“ и относно частта на
неговата съпруга.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че предявеният иск в частта за
осъждането на ответника да заплати сумите по решенията на общото събрание от
12.12.2019 г. и от 16.9.2020 г. е основателен и следва да бъде уважен.
Относно сумата от 142.00 лева, претендирана като задължения за предходен
период, ищецът заявява, че същата е формирана от дължими вноски за Фонд „Ремонт“
в размер от по 2.00 лева на месец за периода м. април 2012 г. - м. февруари 2018 г. В
случая обаче, не се твърди и не се установява (не са представени доказателства) да е
взето решение/решения на общото събрание на етажната собственост за заплащане на
такава сума, поради което в тази му част искът е неоснователен. Предвид извода на
съда за недоказаност на претенцията за заплащане на сумата от 142.00 лева, не следва
да се разглежда възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на същата.
Предвид изявлението на процесуалния представител на ищеца, че не поддържа и
6
оттегля исковата молба по предявения установителен иск, производството по същия
следва да бъде прекратено, а заповедта за изпълнение, издадена по ЧГД № 1531/2021 г.
по описа на Великотърновския районен съд, следва да бъде обезсилена, съгласно
разрешението по т. 11г от ТР № 4 от 18.6.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищецът има право на направените от него разноски
съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 177.26 лева, която следва да
се възложи в тежест на ответника.
Ответникът също има правно на част от направените разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, а именно сумата от 159.11 лева, която следва да се възложи
в тежест на ищеца.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по исковата молба на Етажна собственост на
собствениците на обекти, находящи се в гр. Велико Търново, ул. „С. В.” № 5, Вх. Б,
представлявана от „С. вх.“ ЕООД, срещу ИВ. ИВ. Н., ЕГН **********, с която се иска
да бъде прието за установено съществуването на вземане на ищеца за сумата от 312.37
лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за управление и поддръжка на
общите части на етажната собственост за м. февруари 2018 г. и за периода от м. януари
2020 г. до м. май 2021 г. включително, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 1531/2021 г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 628/31.5.2021 г., издадена по ЧГД №
1531/2021 г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. Н., ЕГН ********** да заплати на Етажна собственост на
собствениците на обекти, находящи се в гр. Велико Търново, ул. „С. В.” № 5, Вх. Б,
сумата от 104.55 лева – сбор от вноски за разходите по чл. 50 от ЗУЕС – фонд „Ремонт“
за периода от м. януари 2020 г. до м. май 2021 г. включително, определена с решение
на общото събрание на етажната собственост от 12.12.2019 г., както и сумата от 65.82
лева – сбор от вноски за разходите по чл. 50 от ЗУЕС – фонд „Ремонт“ за периода от м.
ноември 2020 г. до м. април 2021 г. включително, определена с решение на общото
събрание на етажната собственост от 16.9.2020 г., ведно със законната лихва върху
горните суми от датата на предявяване на осъдителните искове – 15.2.2022 г. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска за сумата от 142.00 лева – сбор от
вноски за разходите по чл. 50 от ЗУЕС – фонд „Ремонт“ за периода от м. април 2012 г.
7
до м. февруари 2018 г. включително.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. Н., ЕГН ********** да заплати на Етажна собственост на
собствениците на обекти, находящи се в гр. Велико Търново, ул. „С. В.” № 5, Вх. Б,
сумата от 177.26 лева – направените по делото разноски съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА Етажна собственост на собствениците на обекти, находящи се в гр.
Велико Търново, ул. „С. В.” № 5, Вх. Б, да заплати на ИВ. ИВ. Н., ЕГН **********
сумата от 159.11 лева - направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8