Р Е Ш Е Н И Е
№ 535, 01.06.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Пловдив, VIII граждански състав, на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година в публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина Мандалиева
ЧЛЕНОВЕ:
Недялка Свиркова
Николинка Цветкова
секретар: Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 2230 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 27998/26.09.2019г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България чрез
юрисконсулт П.П. против решение № 2569 от 19.06.2019г., постановено по гр. д. №
11877/2018г. по описа на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени
предявените искове срещу Д.Б.Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че Д.Б.Д. дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България,
сумата от 866, 40 лева главница, дължима по договор за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard
№ ***, активиран на 31.01.2016г., с лимит от 1000 лева, сумата
от 373, 15 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 01.10.2016г. до
11.11.2017г., сумата от 43, 98 лева обезщетение за забава за периода от
10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
01.06.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед №
5132/04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и ч.
гр. д. № 9055/2018г. на ПРС, IV гр. с-в.С решението е осъдено ищцовото дружество да
заплати на ответницата сумата от 319 лева разноски за производството и сумата
от 319 лева разноски по ч. гр. д. № 9055/2918г. на ПРС, IV гр. с-в, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Жалбоподателят счита, че
решението е неправилно и необосновано.Неправилно решаващият съд приел, че
ищецът не е доказал наличието на договор за предоставяне на револвиращ кредит
под формата на кредитна карта.В тази връзка жалбоподателят се позовава на
допуснати процесуални нарушения, свързани с доклада на делото, липса на
указания за подлежащите на установяване спорни обстоятелства и необходимостта
от допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване факта на
усвояване на сумата по процесната кредитна карта.Иска отмяна на атакуваното
решение, вместо което да бъде постановено друго, с което искът да бъде
уважен.Претендира разноски.
С отговора на въззивната жалба
се изразява становище, че същата е неоснователна и се моли да бъде оставена без
уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е
подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал
недоволен от постановеното съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание
е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните пороци в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 866,
40 лева, представляваща главница по револвиращ кредит; 373, 15 лева,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2016г. до
10.11.2017г.; 43, 98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
10.11.2017г. до 11.05.2018г. или общо дължима сума в размер на 1283, 53 лева,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.Искът
е предявен след издадена заповед № 5132 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 04.06.2018г. по ч. гр. д. № 9055/2018г. по описа на
Пловдивски районен съд, IV гр. с. и подадено възражение от длъжника в законоустановения
срок, във връзка с което са дадени указания и за предявяване на иск по общия
ред.
В обстоятелствената част на
исковата си молба ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер *** ответницата дала съгласието си, освен
за посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard.На 31.01.2016г. активирала предоставената й кредитна
карта № *** с максимален кредитен лимит 1000 лева.Същият
представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ,
плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му
кредитна карта.Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.За
ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължал годишна лихва,
посочена в приложението към договора в размер на 35 %, а годишният процент на
разходите по кредита възлизал на 44, 90%.Съгласно чл. 1 и чл. 14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума
до пълното погасяване на задължението.Минималната месечна погасителна вноска
относно задълженията по кредитната карта съгласно приложението към договора
била 60 лева.Съгласно чл. 13 от приложението месечните погасителни вноски се
правели до 1-во число на месеца.Твърди се, че ответницата е преустановила
редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2016г., когато било
последното плащане по нея, като балансът по същата бил минус 1239, 55 лева,
поради което използването й било блокирано от кредитора.Въпреки многократните
опити за контакт с длъжника и отправените покани за погасяване на натрупаното
задължение доброволно, продължавало виновното неизпълнение, което пораждало
интереса на ищеца от предявяване на иска.Към датата на подаване на заявлението
общият размер на задължението бил 1239, 55 лева, включващ претендираните
суми.Въз основа на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК било образувано ч.
гр. д. № 9055/2018г., 4 с-в и издадена заповед за изпълнение, срещу която било
подадено възражение от длъжника, а на заявителя били дадени указания за
предявяване на иск за установяване съществуването на вземането в едномесечен
срок.
С писмения отговор по реда на
чл. 131 от ГПК в първоинсатнционното производство ответницата е оспорила
предявения иск.Оспорила е обстоятелството, че е сключила договор за
предоставяне на потребителски кредит под формата на кредитна карта *** от 04.03.2015г. с кредитен лимит от 1000 лева.Не спори
относно сключването на договор за предоставяне на потребителски кредит от
същата дата в размер на 3500 лева.Оспорва твърдението, че е получила кредитна
карта и ПИН–код в запечатан плик.Твърди, че е не е извършвала тегления на каса,
нито в брой, не е извършвала и погасявания по кредитната карта.Относно
представения по делото договор за потребителски кредит от 04.03.2015г. е
релевирала възражения за неговата нищожност, поради противоречие с добрите
нрави и неспазване на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл.
22 от ЗПК при сключването му, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК.Към датата на подаване на исковата молба по същия била погасена сумата от
3081, 92 лева.
Първоинстанционният съд е
приел в решението си, че по делото не е установено заплащането на заемната
сума, респ. че същата е реално усвоена от ответника.Поради това и с оглед
реалния характер на договора за заем решаващият съд е направил извод за
недоказаност наличието на сключен договор за предоставяне на заем чрез кредитна
карта между страните, съдържащ описаните в исковата молба и допълнението към
нея параметри.Районният съд е приел също, че процесният договор е
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
Между страните не е спорно, че на
04.03.2015г. са сключили договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS, съгласно който на въззиваемата Д.Б.Д. е бил отпуснат
потребителски кредит в размер на 3500 лева.Съгласно т. 12 от договора
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит от 10 000 лева.Кредиторът ще издаде и достави
картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит на кредитополучателя.Във всеки случай издаването на кредитна
карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска
по кредита.Ако в този срок не бъде издадена кредитна карта, настоящият раздел
не произвежда действие и ефект между страните.Всички задължения, произтичащи от
този документ и свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучатея
на издадена кредитна карта по съобщения на
кредитополучателя от кредитора начин.Съгласно т. 17 кредиторът ще
изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на
кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции, но не
по-малко от веднъж годишно.Кредитополучателят ще заплаща месечна погасителна
вноска до изплащането на начислените задължения, покриваща задължението в
последователност разноски, лихви, главница – т. 18 от договора.В т. 20 е
предвидено, че кредиторът ще блокира кредитната карта по искане на
кредитополучателя при изтичането на валидността и/или неплащане на една или
повече месечни погасителни вноски.Съгласно т. 21 кредитната карта ще бъде
доставена от кредитора на кредитополучателя.С кредитната карта ще бъде доставен
документ – приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на
картата.Задължения на кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след
активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към
него.
С исковата молба е
представено като писмено доказателство Приложение към сключения договор между
страните, съдържащо условията за ползване на кредитна карта, което приложение е
подписано едностранно само от представител на кредитора.Представено е и месечно
извлечение по кредитната карта за период 16.09.2017г. – 13.10.2017г.
До кредитополучателя е
изпратено писмо с обратна разписка /препис от която е приложен на л. 25 от
материалите по делото/, отразяваща получаването на документи лично от нея на
28.01.2016г.
До кредитополучателя е
изпратена и покана за доброволно изпълнение на задълженията по кредитната карта,
получена чрез съпруг на 13.12.2017г.
В първоинстанционното
производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
което размера на годишния процент на разходите по договора за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *** от 04.03.2015г., изчислен съобразно формулата,
определена по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, е 26, 19 % при
параметрите, описани в раздел III-ти на заключението.В ГПР по договора като разход на
заемодателя е включена само договорна лихва.
Във въззивното производство е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което на Д.Б.Д. като
кредитополучател е отпуснат револвиращ потребителски кредит от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД – София на 31.01.2016г. под формата на кредитна карта № *** с максимален кредитен лимит 1000 лева.Кредитът е усвоен
в следния размер: теглена сума в брой и плащане в търговски обекти – 965, 79
лева; такса теглене в брой – 30, 40 лева, справка за лимит от АТМ - 0, 80
лв.Размерът на задължението на кредитополучателя по предоставената кредитна
карта към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК е, както следва:
дължима главница – 866, 40 лева; дължими лихви – 373, 15 лева, мораторна лихва
върху главницата за периода 10.11.2017г. – 11.05.2018г. – 43, 98 лева.Общ
размер на задължението – 1283, 53 лева.
След анализ на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите
на страните, въззивният съд намира за правилен извода на районния съд относно
липсата на доказателства за получаване на издадената кредитна карта от
ответника, респ. за наличието на сключен договор за предоставяне на заем чрез
кредитна карта между страните.В случая липсват конкретни доказателства, че картата
е предадена на картодържателя, като приложената обратна разписка,
удостоверяваща получаването на документи от ответницата, не може да обоснове
безспорен извод в тази насока.Само фактът, че с картата са теглени пари в брой,
не е достатъчен, за да се приеме, че именно ответницата е теглила сумите,
посочени в заключението на вещото лице /в този см. решение № 10 от 19.07.2016г.
по т. д. № 3386 по описа за 2014г. на ВКС, I т. о./.Вещото лице е посочило, че за изготвяне на
заключението е прегледало движението на средства при „БНП Пъриба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, гр. София.Съдът намира, че от счетоводните записвания в
счетоводството на дружеството, не бил могло да се установи по безспорен начин,
че за извършените платежни операции, е дадено нареждане от въззиваемата.При
постъпило възражение срещу заповедта, ищецът по иска по чл. 422 от ГПК носи
доказателствената тежест да установи своето вземане, като в това производство
извлечението от счетоводни книги не се ползва с материална доказателствена
сила.Този извод следва и от разпоредбата на чл. 56 от Закона за платежните
услуги и платежните системи /обн. в ДВ, бр. 23 от 27.03.2009г., в сила от
01.11.2009г./, предвиждащ, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че
не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно
изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи
доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната
операция, нейното точно регистриране, осчетоводяване, както и за това, че
операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък.В този
смисъл при оспорване от въззиваемата – получател на кредитната карта, на факта
на теглене в брой на суми от картовата сметка, в доказателствена тежест на
кредитора е да установи, че плащането на
сумите е извършено въз основа на платежни нареждания, изходящи от получателя на
картата.
Предвид гореизложеното и
настоящият състав на съда приема за недоказано възникването на задължение за
връщане претендираните суми от въззиваемата като картодържател.Поради това
въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а
първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора
на пълномощника на въззиваемата следва да се присъди сумата от 319 лева на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
2569/19.06.2019г., постановено по гр. д. № 11877 по описа за 2018г. на
Пловдивски районен съд, IX-ти гр. състав.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С. А.“ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, представлявано от Д. Т. Д. – зам. управител, да заплати на адв. Е.Г.И.
*** сумата от 319 лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 280, ал. 2 от ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :