Р Е Ш Е Н И Е
№ 1538 11.11.2019
г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Трети граждански състав
На 23 октомври
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА
С.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 224 по описа за 2019 година.
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди в исковата си молба, че
на 01.05.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на
което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 2673267/31.10.2016 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция
за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК: ********* била правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК: *********. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с
Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД, изпратено с
известие за доставяне.
Сочат,
че „Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на виемания" ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
По
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2673267 от 03.05.2017 г. за станалата
продажба, чрез „Български пощи“ с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит адрес на длъжника. Видно от известието за доставяне, писмото било
получено лично от ответника на 09.05.2017 г.
Към
настоящата искова молба представят и молят съда да приемете копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2673267 от
03.05.2017 г, което да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията
нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за
станалата продажба на вземания. Позовават се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.о.,
съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото
следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. От
друга страна считат, че длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече бил изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установяло, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №
173/15.04.2004 г. на ВКС по гр. дело 788/2013 г., ТК.
Твърдят,
че на 31.10.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Б.Л.Л.
/Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 2673267, в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят
се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 800 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. На основание чл. 3 от Договора с
подписването му Заемателя удостоверявал, че е получил от Заемодателя изцяло и в
брой заемната сума, като договорът имал силата на разписка за предадената,
съответно получена заемна сума. Редът и условията, при които Кредиторът бил
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора и Общите условия
към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на
Заемодателя да предостави заема и създавал задължение на Заемателя да заплати
на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на Договора и било посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер на 869,40 лв. - чл. 2, т. 7,
вр. т. 8. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в
размер на 69,40 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,
Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 30.03.2017 г. на 21 равни
седмични погасителни вноски, в размер на 41,40 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска бил 10.11.2016 г., а падежът на последната
погасителна вноска - 30.03.2017 г.
С
подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че
желаел договорът да бъде сключен.
На
основание сключения Договор за паричен заем и Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, в случай че Заемателят забавил заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен
период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не
можели да надхвърлят 45,00 лв.
На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно
клаузите на договора, а именно чл. 4, ал. 1, Заемателят се задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители,
всяко от които да отговаряло на следните изисквания: да представи на Заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подписвали договор за
поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да била валидна 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че
Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения,
съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 394,59 лева (чл. 4, ал. 2), която страните постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 18,79
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят била
в размер на 60,19 лева.
На
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 11.11.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 123,05 лева, който
бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът
не извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Срокът
на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
30.03.2017 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Сочат,
че в тази връзка за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД бил
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията за сумите от главница
800.00 лв., договорна лихва 69.40 лв., ведно със законната лихва за забава от
датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, неустойка за неизпълнение 394.59 лв., обезщетение за забава в
размер на 123.05 лв. и такса разходи в размер на 45.00 лв. или обща сума в
размер на 1432.04 лв. и по образуваното ч. гр. д. 3929/2018 г., 10-ти състав по
описа на Районен съд - Стара Загора била издадена Заповед за изпълнение.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от
своя страна обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата искова
молба.
Молят
съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по
отношение на ответника Б.Л.Л., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670Е40 следните суми:
-
800,00 лв. (осемстотин лева), представляващи главница по договор за паричен
заем;
-
69,40 лв. (шестдесет и девет лева и 40 стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 10.11.2016 г. до 30.03.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска);
-
45,00 лв. /четиридесет и пет лева/, представляващи такса разходи;
-
394,59 лв. /триста деветдесет и четири лева и 59 стотинки/, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 10.11.2016 г.
до 30.03.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска);
-
123,05 лв. (сто двадесет и три лева и 5 стотинки), представляващи обезщетение
за забава за периода от 11.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират
разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК както и направени в хода на настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.Л.Л.,
чрез назначения му особен представител адв. И.Д., в който оспорва по основание
и размер предявения иск.
Сочи,
че ответникът Б.Л.Л. сключил с „Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен
заем № 2673267/31.10.2016 г. По силата на този договор на ответника бил
предоставен заем в размер на 800 лева със срок за връщане 21 седмици и размер
на седмичната погасителна вноска - 41,40 лева. Договорена била и неустойка в
размер на 394,59 лева, която също се заплащала разсрочено, на вноски от по
18,79 лева, които се прибавяли към погасителната вноска по заема. Падежът на
последната вноска бил 30.03.2017г.
Заявява,
че ищецът твърди, че е правоприемник на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт"
АД, като се позовавал на Рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г., които вземания били индивидуализирани в Приложение № 1. Съгласно чл. 2.1.
от този договор, страните по него изразили воля да прехвърлят и нови вземания,
при спазване на условията на договора, на месечна база. Покупната цена на
прехвърлените вземания се определяла в съответното Приложение № 1, което
ставало неразделна част от договора и имало силата и значението на допълнително
споразумение.
Сочи,
че видно от представеното с исковата молба Приложение № 1, същото не съдържало
цена, поради което счита, че вземането на „Изи Асет Мениджмът” АД по договор за
паричен заем № 2673267, не било прехвърлено на ищеца. Даже и да се приемело, че
такова има, то нямало уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Подписът, положен на
известието за доставяне бил различен от подписа, положен на договора за паричен
заем, поради което оспорва извършеното уведомяване на Б.Л.. Твърди, че щом няма
прехвърлено вземане, респ. няма извършено уведомяване за прехвърляне, то
ответникът не дължал на ищеца никакви суми, което правил предявения срещу него
иск неоснователен.
Моли
съда да приеме също, че съдържащата се в чл. 4 (2) на договор за паричен заем №
2673267/31.10.2016 г., клауза за неустойка в размер на 394,59 лева е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави. Сочи, че тази неустойка била
договорена за неизпълнение на задължението по чл. 4(1), а именно задължение на
длъжника да осигури в три дневен срок от сключване на договора обезпечение на
задължението си, чрез поръчителство или банкова гаранция.
Според
правната теория и съдебната практика договорът за поръчителство бил съглашение
между кредитор и поръчител, а не между длъжник и поръчител. Последният поемал
задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Целта на договора за поръчителство бил
кредитора да се сдобие с още един „резервен" длъжник, от който може да
търси изпълнение. Счита, че изискването да бъдат представени две лица,
поръчители можело да бъде поставено на длъжника, като условие да бъде сключен договора
за паричен заем. Такова изискване не можело да бъде поставяно след сключването
на този договор. В договора за паричен заем № 2673267/31.10.2016 г. не било
уговорено, че неустойката по чл. 4(2) за неизпълнението на задължението по чл.
4(1) не се дължи при погасяване изцяло на задълженията по договора. Или, ако
ответникът върнел предоставения заем в сроковете и вноските, които били
договорени, но не представил обезпечение, то той ще дължи обезщетение в размер
на 394,59 лева.
Счита,
че в случая неустойката била уговорена не като обезщетение за неизпълнение на
същинско задължение на длъжника по договора за паричен заем, а за допълнително
поставено изискване на кредитора за представяне на обезпечение. Следователно
неустойката противоречала на разпоредбата на чл. 92 ЗЗД, който дефинира
неустойката като предварително уговорено обезщетение за неизпълнението на
договорно задължение, служещо за обезпечаване изпълнението на задължението.
Договорената в чл. 4(2) неустойка не обезпечавала изпълнението и не обезщетявала
кредитора за неизпълнението на основното договорно задължение за връщане на
заетата сума. Посочва, че заемополучателят ще дължи неустойка дори и при
изпълнение на същинското си задължение по договора за заем, ако не осигури
поръчител в тридневен срок от сключването му. Така договорена неустойката по
чл. 4(2) излизала извън рамките на присъщите на неустойката обезщетителна и
обезпечителна функция, и представлявала средство за неоснователно обогатяване
на кредитора. Тя противоречала на добрите нрави, тъй като се превръщала в
необоснована санкция за длъжника, необусловена от неизпълнение на същинско
договорно задължение.
Следователно,
като договорена в противоречие с добрите нрави, претендираната от ищеца
неустойка в размер на 394,59 лв. била недължима.
Поради гореизложените съображения, моли съда
да отхвърли предявения срещу Б.Л.Л. иск като неоснователен и недоказан.
От
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Видно
от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.
№ 3929/2018 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за
изпълнение № 2150 от 3.08.2018 г. по чл. 410 от ГПК, с която Б.Л.Л. е осъден да
заплати на ищеца по настоящото дело сумата
от 800,00 лв., представляваща главница по договор за паричен заем;
сумата от 69,40 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 10.11.2016 г. до 30.03.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска); сумата 45,00 лв., представляваща такса разходи; сумата 394,59
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 10.11.2016 г. до 30.03.2017 г. (падеж на последна погасителна
вноска); сумата от 123,05 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 11.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.08.2018 г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от 02.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 28.64 лева ДТ и
75,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Видно
от договор за паричен заем № 2673267 от 31.10.2016г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД гр.София,
като Кредитор и Б.Л.Л. като Кредитополучател е сключен договор за паричен заем.
Съгласно
сключения договор, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя в
заем, сума в размер на 800 лв.,
представляваща главница, който кредитополучателя е сладвало да върне на 21
седмични вноски по 41.40 лв. на посочените в договора дати за плащане – чл. 5.
По
делото е представено подписано на 01.05.2018 г., Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по
силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор
за паричен заем № № 2673267 от 31.10.2016г. е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви.
По делото е депозирано заключение на назначената
съдебно- икономическа експертиза, което не е оспорено от страните. Вещото лице сочи, че размерът на задълженията на ответника по
делото са както следва: сумата 800,00 лв., представляващи главница по договор
за паричен заем; сумата от 69,40 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2016 г. до 30.03.2017 г. падеж
на последна погасителна вноска); сумата 45,00 лв., представляващи такса
разходи; сумата 394,59 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 10.11.2016 г. до 30.03.2017 г. (падеж на
последна погасителна вноска); сумата 123,05 лв., представляващи обезщетение за
забава за периода от 11.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
По отношение на претендираната главница в размер на 800
лв., съдът намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Целта на това съобщаване е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Ето защо, правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението,
извършено от цесионера (новия кредитор). Съобщаването може да бъде извършено
както писмено, така и устно, като за съобщаването може да бъде изрично
упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице вкл. цесионера.
В
настоящия случай, по делото е налице упълномощаване от „Изи Асет Мениджмънт” АД
на „Агенция за събиране на вземанията” АД /понастоящем „АСВ“ ЕАД/ да уведомява
от тяхно име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 16.11.2010 г. и индивидуализирани във всяко подписано между страните
приложение № 1, което е станало неразделна част от Рамковия договор за цесия.
Ето защо, съдът намира, че цесионерът е бил упълномощен да уведоми от името на
предходния кредитор всички длъжници по прехвърлените вземания. В този смисъл
съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е
правно валидно, действително и поражда правните си последици. Видно от
уведомително писмо до ответника /получено с известие за доставяне на 03.05.2017
г. /, същият е узнал за извършеното прехвърляне на вземането, поради което
съдът приема, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съдът не споделя
становището на назначения особен представител на ответника, че подписът на
известие за доставяне не бил на ответника, тъй като не се представиха
доказателства и не се направиха искания във връзка с това твърдение.
В настоящия случай, е налице надлежно
уведомяване за извършената цесия. Поради това съдът намира, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се явява кредитор на Б.Л.. Видно от заключението на вещото
лице ответникът не е изплатил задължението си за: главница в размер на 800 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда -02.08.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 69,40 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 10.11.2016 г. до 30.03.2017 г., сумата от 123,05 лв., представляващи обезщетение
за забава за периода от 11.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2150 от 3.08.2018
г. по ч.гр.д. № 3929/2018 г. по описа на
РС Стара Загора.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният установителен иск в тази част е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Съдът
намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение в частта за
неустойката и разходи и такса разходи е неоснователно.
Съдът
счита, че предявеният установителен иск относно претендираната неустойка в
размер на 394.59 лв. и за сумата от 45 лв. такса разходи следва да бъде
отхвърлен поради нищожност на посочените клаузи в договора за кредит.
Според
разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
обаче е ограничена от същата тази разпоредба - съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави.
В
конкретния договор за паричен заем било уговорено, че в случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на договора, същият се задължава в тридневен срок след падежа да
предостави на кредитодателя допълнително обезпечение - поръчител, както и
конкретно посочени доказателства за неговата финансова надеждност /чл. 4, ал.1
от Договора от 25.10.2017 г./. Съгласно разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху платената в срок
сума за времето на забавата, а по ал. 2 – само законната лихва.
В
конкретния случай, от начина по който е уредено задължението на
кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчител, може да се обоснове
извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения, тъй като
изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би
могъл да получи в определения тридневен срок информация. Характерът на
информацията е свързан и с получаване на информация от различни държани
институции / трудова заетост, трудов стаж и трудово възнаграждение, кредитна
история, свързана със справка от БНБ/. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води
до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да
я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на
неустойката. Съдът намира, че дори само поради тези особености на договора,
клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.
92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла
на чл. 26, ал.1 ЗЗД .
Отделно
от това съдът намира, че главното задължение на заемополучателя по договора за
заем е да върне заетата сума, а не даването на обезпечение. Съдът намира, че
уговорената парична неустойка, няма как да улесни събирането на кредита доброволно
и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното
събиране, т.к. те са дължими на кредитора, както в исковото така и в
изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка увеличава дълга на
заемателя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до
увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това
навежда на извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на
кредитора и заобикаляне на закона. В случай, че кредиторът е искал да обезпечи
по-добре задължението си е следвало да отпусне заема едва след намирането на
поръчител.
По отношение на претендираната сума за такса за разходи, съдът намира, че
посочената договорна клауза, от която
произтича вземането за такса за разходи в размер на 45 лв. противоречи на чл.
33, ал. 1 ЗПК. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата /чл. 33, ал. 1 ЗПК/. Ето защо, валидността на уговорката, от която
произтича вземането за такса за разходи в размер на 45 лв., води до извод за
нейната нищожност. Освен това, конкретната уговорка противоречи и на чл. 10а,
ал. 4 ЗПК, която също е с императивен характер. Кредиторът може да събира само
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит /чл. 10а, ал. 1 ЗПК/. От твърденията в исковата молба не може да се
направи несъмнен извод за такъв характер на начислената такса, доколкото не се
изброяват извършените дейности или допълнителни услуги в полза на
кредитополучателя.
Предвид
изложеното, съдът приема, че договорената неустойка по договора за заем е в
противоречие със закона, добрите нрави и заобикаля закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД клаузата, с която страните са договорили този
размер на неустойката е нищожна. Тя не е породила права за заемодателя.
Клаузата за такси за разходи от своя страна се намира в противоречие със закона
/чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Поради това съдът, счита, че предявеният установителен иск
в тази част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
На
осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски
по делото в размер на 377.20 лв., юриск.
възнаграждение, депозит в.л., ДТ и възнаграждение за особен представител /400
лв./, и разноските направени в заповедното производство, съобразно уважената
част от иска.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Л.Л., ЕГН ********** *** / с назначен
особен представител адв. И.Г.Д. ***/, че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, главница в
размер на главница в размер на 800 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
-02.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 69,40
лв. (шестдесет и девет лева и 40 стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 10.11.2016 г. до 30.03.2017 г., сумата от 123,05 лв. (сто двадесет и три лева и 5 стотинки), представляващи
обезщетение за забава за периода от 11.11.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда -02.08.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 2150 от 3.08.2018 г. по ч.гр.д. № 3929/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Б.Л.Л.,
ЕГН ********** *** / с назначен особен представител адв. И.Г.Д. ***/, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, направените
в настоящото и заповедното производство разноски в размер на 377.20 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
установителен иск от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против Б.Л.Л., ЕГН ********** *** / с назначен
особен представител адв. И.Г.Д. ***/ за неустойка в размер на 394.59 лв. и за такса
разходи в размер на 45 лв., като неоснователен и недоказан.
Присъдената
в полза на ищеца сума следва да постъпи по банкова сметка:
*** ***, BIC ***,
Обединена
Българска Банка АД
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: