М О Т И В И
към Присъда № 20 от 25.01.2017г. по НОХД № 7759 по
описа за 2016 година
на Районен съд гр.Пловдив
Районна прокуратура гр.Пловдив с
обвинителен акт е предала М.Т.М. ***, с ЕГН ********** на съд за това, че на 04.02.2016г. в гр.Пловдив не е изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие – Заповед за незабавна защита от
11.01.2016г. на ПРС – II бр. състав по гр.дело № 196/2016г. на РС
гр.Пловдив, издадена в полза на Е.И.М.,
ЕГН: ********** и децата С.М.М., ЕГН: ********** и А.М. М., ЕГН: ********** –
престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Представителя на Районна прокуратура
гр.Пловдив в предвид доказателствата по делото пледира за присъда, като указва
подсъдимия М. да бъде признат за виновен за извършено престъпление от общ
характер с посочената в ОА квалификация и при условията на чл.55 от НК да му се
определи наказание „Пробация” за срок от шест месеца, при изпълнение на двете
задължителни пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност два пъти седмично и Задължителни срещи с пробационен служител.
Подсъдимият М.М. се явява лично,
признава се за виновен, дава обяснения
по обвинението си. При последната си дума поиска налагане на минимално
наказание.
След преценка на събраните в хода
на съдебното следствие по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Т.М. е роден на *** ***, б., български
гражданин, със средно образование, работещ, женен, осъждан, ЕГН:**********.
От приетата по делото справка
съдимост / лист 41 – 42 от досъдебното/ на М.М. съдът намира като установено,
че същия е осъждан един път с влязъл в сила съдебен акт на 17.06.2013г. на РС
гр.Дупница е признат за виновен за извършено на 12.04.2013г. престъпление по
чл354а, ал.3, т.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание една
година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години.
Подсъдимият М.Т.М. и свидетелката
Е.И.М. са имат сключен граждански брак, по време на който са се родили двете им
деца С.М.М., родена на ***г., с ЕГН ********** и А.М. М., роден на ***г., с ЕГН
**********. До края на 2015 година родителите и децата живеели заедно в
семейното им жилище, находящо се в гр.Пловдив, ***** и което жилище ползвали
като наематели, съгласно договор за наем
от 01.06.2012г.
По
отношение на подсъдимия М.Т.М. на 11.01.2016г. е била издадена Заповед за
незабавна защита по гр. дело № 196/2016г., II бр. състав по описа на РС гр.Пловдив, влязла в законна сила на
11.01.2016г., издадена на основание чл.18 от ЗЗДН и с която подсъдимият М. е
отстранен от жилище, находящо се в гр.Пловдив, ул.”***** и му било забранено да
доближава съпругата си, семейното жилище и местата за отдих и социални контакти.
На 19.01.2016г. подсъдимия М. е бил
запознат от полицейски служители при Първо РУ при ОДМВР Пловдив за издадената
Заповед за незабавна защита.
Впоследствие, с решение от 29.02.2016г. по гр. дело № 196/2016г. М.М. е бил отстранен
от семейното жилище за 18 месеца и за същия период от време е наложена забрана
да доближава съпругата и децата.
На 04.02.2016г. около 11 часа
подсъдимия М. пристигнал с лек автомобил пред жилищната сграда на ул.****. На
същата дата е бил подаден сигнал на тел.112, за това че подсъдимия нарушава
издадената заповед за незабавна защита и че се намира пред семейното жилище.
Сигнала е бил препратен на ОДЧ на Първо РУ на МВР Пловдив, от където
разпоредили на свидетелите Е.П.М. и Я.В.Г., полицейски служители, на служба
като автопатрул, да посетят адреса. При пристигане на полицейските служители на
мястото било установено, че подсъдимия М. е в ползвания от него лек автомобил,
паркиран пред жилищната сграда. При пристигането на полицейските служители
подсъдимия М. заявил, че идва до дома им да си вземе лични вещи. В присъствие
на полицейските служители подсъдимия влязъл в семейното жилище и взел лични вещи. В 12,30 часа на същия ден
полицейски служител по приема при Първо РУ на МВР Пловдив приел свидетелката Е.М.
по повод неспазване ЗЗДН. Били снети и обяснения от подсъдимия, в които същия
заявил, че е запознат със заповедта от 11.01.2016г., както и че няма забрана да
посещава семейното жилище, в което при пристигането си установил, че се намира
съпругата му. В хода на образуваното ДП, привлечен като обвиняем М.М. не се
признава за виновен. След приключване на ДП, на основание внесен ОА в РС
гр.Пловдив е образувано и се проведе настоящето наказателно производство.
Описаната фактическа обстановка се
установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства: обясненията на подсъдимия М.М., депозираните свидетелски показания дадени в
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.7, вр. ал.ал.3, вр.
ал.1 от НПК, както и от приетите
като надлежно доказателство по делото материали от ДП № 390/2016г. по описа на Първо
РУ при ОДМВР Пловдив.
Всички доказателства, разгледани по
отделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
При така възприетата фактическа
обстановка съдът намери, че подсъдимият М.Т.М. е осъществил състава на
престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
От обективна страна: Обект на
престъплението по чл.296, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с
правосъдието. Предмет на престъплението са именно тези отношения. Изпълнителното
деяние съставлява система от действия по нарушаване на законодателството в
страната. Изпълнителното деяние на това
престъпление по чл.296, ал.1 от НК е довършено. Това
престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на
определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно престъпление.
От субективна страна: Деянието е
осъществено при форма на вина с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1
от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият М. е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението и не е искал да ги предотврати, видно от поведението му преди,
по време и след извършване на деянието. Същевременно е съзнавал
неправомерността на поведението си, но и не е искал да предотврати последиците
от него.
Преценката дали
постановената забрана е била нарушена или не, следва да се извършва с оглед на
особеностите на всеки отделен случай, а не може да има спор, че влизането в жилищния
блок, в който се намира жилището, приближаването на подсъдимия към семейното
жилище, в което се намира съпругата му и едното от децата им попада в обхвата
на забраната. Постановената забрана, имайки предвид характера и целите на
защитата, която тя осигурява, обхваща и не приближаването на подсъдимия М.М. до
съпругата му и двете им деца, както и че разстоянието на това приближаване да
изключва възможна срещата на подсъдимия със съпругата му и двете им деца.
Действително в
разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК е предвидена наказателна отговорност за
лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие. Последната, както
и Заповедта за незабавна защита са различни съдебни актове, издадени на
различно основание и по различен ред. Същевременно и двата акта се издават от
съд по реда, предвиден в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични по своя
характер и естество ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл.
5 от ЗЗДН. Тази констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за
издаването на Заповедите, съответно предназначението им. В този смисъл в
разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК законодателят използва термина „Заповед за
защита от домашно насилие” по-общо, като няма предвид единствено съдебния акт,
издаден по реда на чл.15 от ЗЗДН. Под "Заповед за защита от домашно
насилие" следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на основание
определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат някои от
предвидените в този закон мерки за защита независимо от правното основание,
реда на издаване, възможност за обжалване и т.н. В противен случай би се
стигнало до неизпълнението на съдебен акт, с който се налагат мерки за защита
по ЗЗДН, да остане несанкционирано особено като се има предвид хипотезата по
чл.18, ал.1 от ЗЗДН - при наличие на данни за пряка, непосредствена или
последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице. В този смисъл
Заповедта за незабавна защита е напълно годен за изпълнение съдебен акт, който
подсъдимият не изпълнява, след като му е известно съществуването му и
предписаните в същия мерки за защита. Видно от обясненията на подсъдимия М., той не отрича за узнаването на горните
обстоятелства, напротив-потвърждава, че е знаел за издадените срещу него
заповеди за домашно насилие в полза на съпругата му – свидетелката Е.И.М.. Като причина за деянието съдът отчита незачитането на
правните норми, регламентиращи обществените отношения, свързани с правораздаването
в страната ни и усложнените семейни и лични отношения между двамата съпрузи. Смекчаващи
отговорността обстоятелства липсват. Отегчаващи отговорността обстоятелства –
наличието на предишно осъждане.
При определяне на наказанието си
съдът, при условията на 54 от НК определи на подсъдимия М.Т.М. наказание Глоба
в размер на 400 лева. Настоящия съдебен
състав приема, че следва да бъде наложено именно точно това по вид и размер
наказание, което ще изиграе своята превантивна и възпираща роля. Съдът счита,
че в този вид и размер присъдата ще изиграе своята възпираща, превантивна и
възпитателна роля и целите, визирани в чл.36 ал.1 от НК ще бъдат постигнати в
тяхната цялост.
На основание чл.309, ал.4 от НПК
съдът с оглед събраните по делото доказателства относно обществената опасност
на деянието и дееца и така наложеното наказание отмени взетата спрямо него
мярка за неотклонение “Подписка“.
Водим от тези съображения, съдът
постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.