№ 6012
гр. София, 17.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100101075 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба инж. М. М. С.. С разпореждане от 15.02.2023 г.
съдът, като е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от
ГПК, е дал на ищеца указания за отстраняване на допуснатите нередовности в едноседмичен
срок, като с молба по делото с препис за ответника да : 1. Уточни ответника/ответниците по
предявения иск – да посочи името и адреса му, законния му представител или пълномощник,
ако има такива; 2. Да изложи ясно обстоятелствата, от които извежда
претенцията/претенциите си; 3. Формулира ясно искането си до съда. 4. Конкретно по
отношение на искането си за установяване на престъпно обстоятелство - да уточни същото и
да посочи значението му за конкретно гражданско правоотношение, като поясни налице ли
са условията по чл.124, ал.5 от ГПК, които налагат установяването на престъпното
обстоятелство да се извърши от гражданския, а не от наказателния съд. Ищецът е
предупреден, че при неизпълнение на указанията, съдът ще върне исковата молба.
Препис от разпореждането е връчен на ищеца лично на 23.02.2023г. До изтичането на
срока, както и до постановяване на настоящото разпореждане, указанията не са изпълнени.
Отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба
гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно
решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това
законът (чл. 129, ал. 1 ГПК) е вменил в задължение на съда да следи за редовността на
исковата молба. Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на
същата от което и да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, той е длъжен да я остави
без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите
нередовности. В исковата молба задължително следва да са изложени обстоятелствата, на
които ищецът основава иска си (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), т.е. да се индивидуализира
спорното право чрез неговото основание, като се посочат недвусмислено фактите, от които
то произтича. Обстоятелствената част на исковата молба следва да е разбираема, а
изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така
че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът
основава претенцията си. Искът следва и да е насочен към надлежния ответник.
Процесуалната легитимация на последния е от съществено значение за допустимостта на
предявения иск, липсата на тази процесуална предпоставка води до недопустимост на иска и
връщане на исковата молба.
Съдът намира, че подадената искова молба не отговаря на изискванията за редовност
1
и съдържанието й не позволява индивидуализирането на предмета на спора.
Неизпълнението на указанията, дадени с разпореждане от 15.02.2023г. на свой ред
представлява самостоятелно основание за връщане на исковата молба.
С оглед горното и на осн. чл.129, ал.3 от ГПК , съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. в рег. на СГС номер 8324/30.01.2023 г., по която е
образувано гр.д. N 1075/2023 г. по описа на СГС, 30 състав.
Разпореждането за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1-
седмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2