Р Е Ш Е Н И Е
№ 713
гр. Пловдив, 20 април 2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на дванадесети
април, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №384
по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
К.И.Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Дедово, община Родопи, ул. “Изток“ №9, представляван от
адвокат Т.Т.- пълномощник, обжалва Решение №112 от 12.01.2022г. по Н.А.Х. дело
№20215330206684 (6684) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., XXII-ри наказателен
състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №3954578,
издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който на
жалбоподателя Ц. е наложена глоба в размер на 50,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се отмени процесният ЕФ. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Т., на основание чл.38, ал.1, т.3,
пр.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), за всяка от двете съдебни инстанции, за
което е представен списък с разноски.
Ответникът в
производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява и не изразява становище
по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Иляна Джубелиева, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 12.08.2020г., около 18:08ч., в с. Долна
махала, община Калояново, на ул. “1-ва“ №6, е прието за установено, че в посока
на движение от с. Долна махала към с. Черноземен се движи моторно превозно
средство (МПС), представляващо товарен автомобил “ХОНДА РИДЖЛАЙН“, с Рег.№РВ1555ХТ,
със скорост от 64 км./ч. (всъщност със скорост от 67 км./ч., от която е
приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при въведено ограничение на скоростта за
движение в населеното място от 50,00 км./ч. с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението
и скоростта на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), представляващо мобилна (преносима) система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M“ с №511, като за целта е
изготвена снимка №10615. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№РВ1555ХТ
е регистриран като собственост на жалбоподателя Ц.. Установеното движение на
посочения автомобил със скорост от 64 км./ч. се квалифицира като административно
нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП се издава процесният ЕФ.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации прилага закона правилно, като потвърждава оспорения пред него ЕФ, предвид
констатираните му правилност и законосъобразност.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се
посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се отнася до
възраженията в касационната жалба, че процесният ЕФ е издаден в нарушение на
разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, то същите са неоснователни.
Според разпоредбата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат
да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава
ЕФ.
В нормата на чл.39, ал.2
от ЗАНН няма посочен необжалваем минимум.
Разпоредбата на чл.39, ал.2
от ЗАНН урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни
случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган.
Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който не е
ЕФ, и която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50
лв., е необжалваема, но само в случай, че нарушителят е съгласен да заплати глобата.
Съответно, за да настъпи необжалваемост е необходимо да липсва спор и да се
постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената
глоба, в хипотезата на маловажен случай. Но пък “необжалваем минимум“ в смисъл
на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер на глоба не се
съдържа в нормата. А точно това значи изразът “необжалваем минимум“.
От друга страна,
необжалваемостта, по смисъла на чл.39, ал.2 от ЗАНН, след като бъде постигната,
води до приключване на административнонаказателното производство, тъй като с
издаването на фиш се постига ефектът на влязло в сила наказателно
постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл.39,
ал.2 от ЗАНН изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт
за установеното вече и санкционирано с фиш нарушение. В този смисъл
разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН е “нонсенс“, защото понятие “необжалваем“ в
ал.2, към която препраща тази алинея, няма.
Трудно може да се
разбере смисълът на нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН и по-точно какво се има
предвид под “необжалваем минимум“ – глобите от 10лв. или до 50лв. и защо да са
необжалваем минимум, след като всъщност никъде никой не изключва възможността
да се оспорва и този размер административно наказание, а само е предвиден
допълнителен облекчен ред за налагането им.
Отговор дава действащата
към момента на приемане на разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, според която не
подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с
които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза
на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено
обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон
е предвидено друго. Ето защо и предвид семантичното тълкуване на думата “необжалваем“-
нещо, което не подлежи на обжалване, очевидно става въпрос за необжалваем
минимум на глоба в размер на 10 лв. При наличието на тази разпоредба, едно
систематично и историческо тълкуване на ЗАНН предпоставя извод, че с разпоредбата
на чл.39, ал.4 от ЗАНН е въведено ограничение за издаване на ЕФ за глоби в
размер до 10 лв.
В исторически план, към
момента на приемане на разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН (Закон за изменение
и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП), обнародван ДВ, бр.10 от 01.02.2011г.), освен че
е действала разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, са приети и разпоредбата на
чл.189, ал.4 и ал.13 (досегашна ал.5) от ЗДвП, като според ал.13 не подлежат на
обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена
глоба до 50 лв. включително. Нормата на чл.189, ал.13
от ЗДвП е обявена за противоконституционна с Решение №1 на Конституционния съд
(КС) на Република България (РБ) от 01.03.2021г. (ДВ, бр.20 от 09.03.2012г.), но
пък съдейки по нейното съдържание, се налага извод, че “необжалваем минимум“
според законодателя всъщност са глобите с размер до 50 лв., до какъвто размер
могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл.39, ал.2 от ЗАНН с
фиш. Това обаче не означава, че поради разписаното в чл.39, ал.4 от ЗАНН с
електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв., най-малкото, защото и
според приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на
чл.189, ал.13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се
споменава и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50
лв., респективно законодателят не е изключвал никога тази възможност. Впрочем, с
разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва
възможността за издаване на електронни фишове под 50 лв., включително и за
глоби в размер на 10 лв.
Така, независимо, че
чл.189, ал.4 от ЗДвП, който въвежда института на ЕФ едновременно с приемането
на чл.39, ал.4 от ЗАНН, приемането в същото време и едновременно с това и на
чл.189, ал.13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН
да се тълкува в смисъл, че издаването на ЕФ не е предвидено за нарушения, за
които глобата е до 50 лв.
Обратното не може да се
заключи и при прочита на чл.85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон
няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП. Впрочем, тази разпоредба също е приета със ЗИДЗДвП (ДВ,
бр.10 от 01.02.2011г.) или едновременно с разглежданите по-горе разпоредби и
също трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика чл.85а от ЗАНН е
ненужна, защото с нея се препраща към специален закон при липсата на правила в
общия закон, което е така и по правило, съгласно Закона за нормативните актове
(ЗНА). А и налична е обратната разпоредба в ЗДвП. Според чл.189, ал.14 (предишна
ал.6) от ЗДвП, за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването
и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените
наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Във всеки случай няма как ЗАНН в
частите си относно електронните фишове да се счита за специален закон спрямо
ЗДвП, а в останалите си части да е общ закон по отношение на ЗДвП.
Това, че чл.39, ал.2,
във връзка с ал.4, от ЗАНН не въвежда ограничение в размера на глобите, налагани
с електронен фиш следва и от обстоятелството, че разпоредбата на ал.2 включва
хипотезите на маловажен случай без да препраща към друга норма и друг закон,
поради което очевидно се имат предвид маловажните случаи по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в ЗДвП има самостоятелно легално определение за “маловажно нарушение“
(§6, т.32 от ДР на ЗДвП).
Единственото императивно
въведено ограничение за санкциониране на нарушения, установени и заснети с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС), с електронен фиш е в случаите, когато
за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки (чл.189, ал.4 ЗДвП).
В контекста на
последното, становището, че с електронен фиш не може да се налагат глоби до 50 лв.
води като резултат провеждането на производството по издаване на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление (НП)
за нарушения, наказуеми с глоба в размер до 50 лв., т.е. по-леки нарушения, на фона
на предвидения изрично такъв ред в ЗДвП по отношение на по-тежко наказуемите, с
предвидени наказания лишаване от право да се управлява МПС. Нелогично и
противно на правната логика е по-усложненият ред да се прилага за по-леките
нарушения, след като изрично този ред е предвиден за по-тежките.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира,
че оспореното по делото решение е правилно, валидно и допустимо, поради което
следва да бъде оставено в сила.
А предвид очерталия се изход на делото, искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Т.Т., на
основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв, за всяка от двете съдебни инстанции е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№112 от 12.01.2022г. по Н.А.Х. дело №20215330206684 (6684) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2021г., XXII-ри наказателен състав, с което е потвърден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, Серия К №3954578, издаден от Областна дирекция
на МВР- Пловдив, с който на Костадин Иванов Цветков, ЕГН **********, е наложена
глоба в размер на 50,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………