Решение по дело №306/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр. Велико Търново , 9.11.2020   г.

 

        Великотърновски районен съд, осми състав, в публично заседание на 8.10.2020   г., в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА РАДЕВА,

 

при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 306/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Предявен е иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД .

 Ищецът " Райфайзенбанк / България/" ЕАД излага , че  между страните е имало договорни отношения, по силата на които ищецът е предоставил на ответника международна кредитна карта с кредитен лимит от 300 лева. Изтъква, че договорът бил сключен за срок от три години. Навежда неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя  относно  заплащане на дължимите месечни вноски за периода 16.10.2016 г. - 16.03.2017 г. Сочи, че задължението е изискуемо от 11.4.2017 г. , когато е бил крайният срок за погасяване на задължението. Изтъква, че освен дължимата главница ответникът дължи и акцесорни вземания- договорна възнаградителна лихва съгласно чл. 32 от договора; наказателна лихва поради забава на плащанията, както и такса и застраховка.  След подадено  заявление  била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3374/2019 г. на ВТРС, която е  връчена  по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 300 лева главница; изискуема редовна лихва в размер на 227,25 лева за периода от 15.11.2016 г. до 15.10.2019 г. вкл.; изискуема наказателна лихва в размер на 70,55 лева за периода 2.10.2016 г. до 31.10.2019 г. вкл.; изискуема такса от 103,05 лева за периода 17.10.2016 г. - 11.04.2017 г. вкл.; изискуема застраховка от 2,18 лева за периода 17.10.2016 г.- 15.06.2017 г. Претендира законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.С писмено становище поддържа предявения иск.

Ответникът Д.Х.Т., чрез особения си представител адв. Т. от ВТАК е депозирал писмен отговор на иска. Счита същия за допустим. Признава наличието на договорно правоотношение между страните. Прави възражение за изтекла погасителна давност  спрямо вземанията за лихви, такса и застраховка. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.   

Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

  Със заповед за изпълнение издадена по реда на чл. 410 от ГПК по  частно гражданско дело № 3374/2019 г. на ВТРС е постановено ответникът да заплати на ищеца сумата от 300 /триста лева/  изискуема главница по Рамков договор № 1403140437404842 от 11.04.2014 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта „РайКАРТ”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 227.25 лв. /двеста двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ - изискуема редовна лихва за периода от 15.11.2016 г. до 15.10.2019 г., включително; сумата от 70.55 лв. /седемдесет лева и петдесет и пет стотинки/ - изискуема наказателна лихва за периода от 02.10.2016 г. до 31.10.2019 г., включително, сумата 103.05 лв. /сто и три лева и пет стотинки/ - изискуема такса, начислена за периода от 17.10.2016 г. до 11.04.2017 г. и сумата 2.18 лв. /два лева и осемнадесет стотинки/ - изискуема застраховка, начислена за периода от 17.10.2016 г. до 15.06.2017 г. , както и направените разноски по заповедното производство.  От представените в исковото производство доказателства се установява, че по повод искане от ответника за кредит и кредитна карта отправено към банката на 7.03.2014 година, на 11.04.2014 година е сключен Рамков договор № 1403140437404842 за издаване и ползване на международна кредитна карта  Visa Classic/ MasterCard Standard/ Visa Gold/ MasterCard Gold /Billa Visa Classic, според който на кредитополучателя-картодържател е отпуснат кредитен лимит от 300 лева за срок от три години. Договорът съдържа условията, при които се издава кредитната карта и  отпуска посочения лимит, както и  правата и задълженията на двете страни по него.            В договора е обективирана Тарифата на банката , в която са посочени дължимите лихви, такси , както и размер на минимална погасителна вноска.  Доколкото в исковата молба ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, а на изцяло падежирало задължение при настъпил краен срок на договора на 11.04.2017 година, приетото писмо изх.№ 001-1833/9.01.2018 г.  не следва да се обсъжда , като неотносимо доказателство по делото.  От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се констатира, че кредитният лимит от 300 лева е изцяло усвоен от картодържателя към 23.06.2016 г.  Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение общият размер на задължението по рамковия договор за издаване и ползване на международна кредитна карта възлиза в размер на 703,03 лева , от които главница в размер на 300 лева; изискуема редовна лихва за периода 15.11.2016 г. - 15.10.2019 г.  в размер на 227,25 лева; изискуема наказателна лихва в размер на 70,55 лева за периода 15.11.2016 г. - 31.10.2019 г.; изискуема такса за периода 17.10.2016 г. - 11.04.2017 г.  в размер на 103,05 лева и изискуема застраховка в размер на 2,18 лева.  Наказателната лихва е изчислена поради забава на плащанията в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума.Направени са изчисления за дължимите суми според задачите, поставени към вещото лице към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към изготвяне на заключението и към 9.01.2018 година.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение  по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника - ответник по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността на кредитора по договора, основанията на които претендира вземането, както и неговия размер. По делото не се спори между страните, че между тях е възникнала облигационно-правна връзка,  основана на подписания   Рамков договор № 1403140437404842 от 11.04. 2014 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта  Visa Classic/ MasterCard Standard/ Visa Gold/ MasterCard Gold /Billa Visa Classic, по който ответникът-картодържател е получил от банката под формата на кредитен лимит сума в размер на 300 лева. Срокът на договора е три години и същият е изтекъл на 11.04.2017 година. Видно от условията по договора картодържателят се е задължил да върне заетата сума в уговорения срок ведно с възнаградителна лихва , представляваща печалба на кредитора и дължима съобразно  чл. 33 от договора. При неизпълнение задълженията на кредитополучателя да заплаща МПВ в срок разпоредбата на чл. 48 от договора предвижда  санкционни последици под формата на обезщетение за забава, или наказателна лихва.  Подписвайки договора картодържателят се е съгласил още да заплаща на банката дължимите такси за издаването и ползването на картата според Тарифата на банката, както и застрахователна премия по Застраховка Живот съобразно чл. 172 от рамковия договор. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът установи пълно и главно качеството си на кредитор по процесния договор. От своя страна  ответникът следваше да докаже  изпълнение на задълженията си по договора. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието и неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и обосновано се установява по несъмнен начин, че главницата от 300 лева предоставена  по кредитната карта е изцяло усвоена от ответника, но той не е извършил дължимите плащания към кредитора по начина и в сроковете, уговорени между тях. Ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2016 година, като от тогава не са извършвани дължимите плащания.  С изтичане срока на договора на 11.04.2017 година цялото задължение е било изискуемо, но не е било погасено  от ответника. Именно от тогава започва да тече погасителната давност , както по отношение на дължимата главница, така и по отношение на акцесорните вземания. В този аспект възражението на ответника относно недължимост на претенциите за възнаградителна и наказателна лихви, такси и застраховка, е неоснователно. Давността по отношение на тези вземания изтича на 12.04.2020 година / три години след деня, в който вземанията са станали  изискуеми/, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 31.10.2019 година.  Относно конкретния размер на претенциите същите се доказват по несъмнен начин от заключението на вещото лице, което е извършило проверка по движението на сметката по кредита на ответника. Според заключението дължи се главница от 300 лева , както бе отбелязано по-горе изцяло усвоена от ответника , без същата да е заплатена на ищеца. Съобразно предвиденото в договора дължи се и възнаградителна лихва за периода 15.11.2016 година- 15.10.2019 г., която е в размер на 227,25 лева към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Както бе изтъкнато по-горе възнаградителната лихва представлява печалбата на кредитора и е дължима, както при изпълнение, така и при неизпълнение задълженията по договора. Втората хипотеза относима към настоящия случай води до санкция за длъжника, чрез начисляването на наказателна лихва съобразно предвиденото в чл. 48 от договора. Не изпълнявайки задължението за плащане и изпадайки в забава ответникът следва да изтърпи и неблагоприятните последици от това си неправомерно поведение. Според вещото лице в случая ответника дължи   за периода 15.11.2016 г.- 31.10.2019 година наказателна лихва, възлизаща в размер на 70,55 лева.  Доказа се и дължимостта на таксата съобразно Тарифата на банката възлизаща на 103,05 лева за периода 17.10.2016 г.- 11.04.2017 г. Относно претенцията за  сумата от 2,18 лева за застраховка ответникът я дължи, доколкото се е съгласил с този разход предвиден в чл. 172 от рамковия договор, по който той е страна.  С оглед изложеното съдът счита, че ищецът доказа, както основанието така и размера на претенциите си. От своя страна ответникът не установи факта на плащане, с което би бил изправна страна по договора, а релевираното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност досежно акцесорните претенции е неоснователно. Иска е основателен и доказан, поради което следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът дължи на ответника сумата от  300 /триста/ лева  изискуема главница по Рамков договор № 1403140437404842 от 11.04.2014 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 227,25  /двеста двадесет и седем лева и двадесет и пет ст./ изискуема редовна лихва за периода от 15.11.2016 г. до 15.10.2019 г., включително; сумата от 70,55 /седемдесет лева и петдесет и пет ст. /  изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2016 г. до 31.10.2019 г., включително, сумата 103,05 /сто и три лева и пет ст. /  изискуема такса, начислена за периода от 17.10.2016 г. до 11.04.2017 г. и сумата 2,18 лв. /два лева и осемнадесет ст. /  изискуема застраховка, начислена за периода от 17.10.2016 г. до 15.06.2017 г.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски. Следва да се заплати сумата от  225 лева за заплатена ДТ,  депозит за  вещо лице от 160 лева , депозит за особен представител от 200 лева.  Относно юрисконсултското възнаграждение същото се определя от съда на основание    чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева в исковото производство. Общо дължимите разноски възлизат на 685 лева.   С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение .

Воден от горното съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание          чл. 422,ал.1 от ГПК вр. с чл. 415,ал.1,т.1 от ГПК, че Д.Х.Т. с  ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на  „РАЙФАЙЗЕНБАНК / БЪЛГАРИЯ/" ЕАД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София, бул." Н.Вапцаров" № 55, Експо 2000, сумата от 300 /триста/ лева  изискуема главница по Рамков договор № 1403140437404842 от 11.04.2014 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 227,25  /двеста двадесет и седем лева и двадесет и пет ст. / изискуема редовна лихва за периода от 15.11.2016 г. до 15.10.2019 г., вкл.; сумата от 70,55  /седемдесет лева и петдесет и пет ст. /  изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2016 г. до 31.10.2019 г., вкл., сумата 103,05 /сто и три лева и пет ст. / изискуема такса, начислена за периода от 17.10.2016 г. до 11.04.2017 г. и сумата 2,18  /два лева и осемнадесет ст. / изискуема застраховка, начислена за периода от 17.10.2016 г. до 15.06.2017 г.

ОСЪЖДА Д.Х.Т. с  ЕГН ********** *** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК / БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Н.Вапцаров" № 55, Експо 2000, сумата от 685 / шестстотин   осемдесет и пет/ лева разноски в исковото производство и сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 3374/2019 г.  на ВТРС .  

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд  Велико Търново , чрез Районен съд Велико Търново.

                                         

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :