Присъда по дело №1477/2018 на Софийски градски съд

ПРИСЪДА

                    №

Гр.София, 07.03.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3–ти състав в публично съдебно заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

 

при секретаря Весела Венева

с участието на прокурор И. Занев

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА НОХД 1477 по описа за 2018 година въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П      Р       И      С      Ъ      Д       И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.И.С. ЕГН **********, род. на *** ***, българин, български гражданин, висше образование, семеен, отстранен от длъжност, неосъждан, за НЕВИНОВЕН за това:

На неустановена дата в периода от 14.10.2015 г. до 31.12.2015 г. в жилищна сграда- етажна собственост (блок 5), намираща се на административен адрес *** в партерно помещение, в което е поставено метално табло с разположени в него уреди за търговско измерване на електрическа енергия- електромери, чрез другиго- чрез лице с неустановена по делото самоличност- да е осъществил неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия, а именно да е осъществил неправомерно въздействие върху еднофазен, двутарифен, статичен електромер с фабричен (идентификационен) № 50254783, обслужващ регистрирана партида за потребена електрическа енергия от обитателите на апартамент №22, с абонатен №********** и клиентски номер- 310224077534, с титуляр на партидата- К.И.С., като въздействието се е изразило в нерегламентирано присъединяване на друг (външен) електронен елемент (резистор) с означение 471, с което да е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, при разлика от 81 % между реално консумираната от обитателите на апартамент №22 електрическа енергия и отчетената (измерената) ел.енергия от манипулирания измервателен уред, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.234в, ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия К.И.С. /с установена по делото самоличност/ за НЕВИНОВЕН за това през лятото на 2016 г. в гр.София при условията на продължавано престъпление да е свождал А.Г.С. ***, родена на *** г. към съвъкупления с три лица от мъжки пол, като отделните деяния да са извършени както следва:

-през лятото на 2016 г. в гр.София да е свождал А.Г.С. *** към съвъкупление с лицето Д.Г.П., роден на *** г.

-през лятото на 2016 г. в гр.София да е свождал А.Г.С. *** към съвъкупление с лице от мъжки пол с неустановена по делото самоличност и

-през лятото на 2016 г. в гр.София да е свождал А.Г.С. *** към съвъкупление с лице от мъжки пол с неустановена по делото самоличност, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.155, ал.1, пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

ВРЪЩА на ЧЕЗ Р.Б.АД 1 бр. уред за търговско измерване на ел.енергия- електромер с фабричен (идентификационен) № 50254783.

На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мотиви по НОХД №1477 по описа на СГС, НО, 3 с-в за 2018 г.

 

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) против К.И.С. за това, че на неустановена дата в периода от 14.10.2015 г. до 31.12.2015 г. в жилищна сграда- етажна собственост (блок 5), намираща се на административен адрес – гр.София, кв.Манастирски ливади, ул.******в партерно помещение, в което е поставено метално табло с разположени в него уреди за търговско измерване на електрическа енергия- електромери, чрез другиго- чрез лице с неустановена по делото самоличност- е осъществил неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия, а именно е осъществил неправомерно въздействие върху еднофазен, двутарифен, статичен електромер с фабричен (идентификационен) № 50254783, обслужващ регистрирана партида за потребена електрическа енергия от обитателите на апартамент №22, с абонатен №********** и клиентски номер- 310224077534, с титуляр на партидата- К.И.С., като въздействието се е изразило в нерегламентирано присъединяване на друг (външен) електронен елемент (резистор) с означение 471, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, при разлика от 81 % между реално консумираната от обитателите на апартамент №22 електрическа енергия и отчетената (измерената) ел.енергия от манипулирания измервателен уред-престъпление по чл.234в, ал.1 от НК.

Обвинението е повдигнато и за това че през лятото на 2016 г. в гр.София при условията на продължавано престъпление подсъдимият С. е свождал А.Г.С. ***, родена на *** г. към съвъкупления с три лица от мъжки пол, като отделните деяния са извършени както следва:

-през лятото на 2016 г. в гр.София е свождал А.Г.С. *** към съвъкупление с лицето Д.Г.П., роден на *** г.

-през лятото на 2016 г. в гр.София е свождал А.Г.С. *** към съвъкупление с лице от мъжки пол с неустановена по делото самоличност и

-през лятото на 2016 г. в гр.София е свождал А.Г.С. *** към съвъкупление с лице от мъжки пол с неустановена по делото самоличност- престъпление по чл.155, ал.1, пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението по чл.234, ал.1 от НК, като излага на кратко каква фактическа обстановка се установява според него съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетеля Х., дадени пред органи на ДП, вкл. и пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, прочетени и приобщени в хода на съдебното следствие на основание чл. 281 от НПК, които се явяват пряк източник на информация за авторство на деянието. Сочи в подкрепа на обвинението още и констатациите при извършения на 30.03.2017 г. оглед на помещение с електромери, разположено на адрес по местоживеене на подсъдимия, заключението на метрологичното изследване на ВД, заключението на експертизата, допусната в съдебна фаза, както и показанията на свидетелите Л., В., Н., И., Г. и от части от показанията на Р., които според него допълват показанията на свидетеля Е.Х. и се явяват косвен източник на информация. Счита, че изложената от него фактическа обстановка се подкрепя и от писмените доказателства, приложени по делото, в това число договор за покупко-продажба на жилище, копие на фактури за потребена ел. енергия, справки за средно-месечни температури и др. Намира, че периода на извършената противоправна интервенция върху процесния електромер следва да бъде стеснен, редуциран темпорално в сравнение с посочения в обвинението най-малкото що се касае до началния момент, което не следва да се прави чрез изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, тъй като съгласно приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесния електромер е бил монтиран на 16.10.2015 г. и обективно няма как по-рано от тази дата да бъде извършена, описаната в обстоятелствената част манипулация върху него.

Коментира, че ако се сравнят данните от приложената фактура за потребена ел. енергия за периода 14.10.-11.12.2015 г. с данните от фактурите, издадени на същия абонат, но относими за следващите няколко месечни периоди 13.11.-12.12. 2015 г., 13.12.2015-12.01.2016 г. и 13.01.-12.02.2016 г., които в климатично отношение са се явили част от по-студения зимен сезон в края на есента и началото на зимата, обосновано според него би се стигнало до извода, че твърдяната от държавното обвинение противоправна интервенция върху процесния електромер е била извършена в периода между 16.10.-13.11.2015 г. и това е така, защото потреблението на ел. енергия в жилището на подсъдимия С. съгласно данните от приложените фактури е спаднало рязко след 13.11.2015 г. От ниво 723 киловатчаса към 12.11.2015 г. до ниво 260 киловатчаса за следващия по-студен месечен период. За следващите още по-студени месечни периоди намалението на консумацията е още по-драстично, въпреки, че в климатично отношение следващите периоди са били по-студени. Твърди, че няма как да не се кредитира справката, която е публична и от която това се вижда. Посочва, че е възможно по-малката консумация на ел. енергия след 13.11.2015 г. да се дължи и на отсъствие на обитателите в апартамента, но данни за такова трайно и продължително отсъствие по делото няма. Акцентира на показанията на свидетеля Х., дадени в хода на ДП и тези в хода на съдебната фаза, защото те са носители на релевантната информация за авторство на деянието. Счита, че съдът следва да кредитира прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания на същия за сметка на заявеното от него по време на разпитите му в съдебна фаза, тъй като в показанията му пред съда няма никаква конкретика, те са абстрактни с твърденията: „Не си спомням, не знам, не искам да свидетелствам, не искам да се занимавам“, включително и с изявления, че искал да отмъсти на подсъдимия. Твърди, че показанията на този свидетел, дадени в ДП са носители на достатъчна конкретика за време, място, начин на извършване на манипулацията, която конкретика извън самия подсъдим, извън лицето, което е било наето да извърши техническата манипулация, което е неустановено, друг не би могъл да я пресъздаде, освен ако не е бил пряк очевидец или съучастник.

На следващо място счита, че показанията на свидетеля Х. от ДП следва да бъдат кредитирани, защото интервенцията в процесния електромер се е случила темпорално във времеви период, в който свидетелят Х. и подс.С. са били в прекрасни отношения. Същевременно счита, че показанията му от ДП трябва да се кредитират и защото те се подкрепят от множеството косвени доказателства, разкрити чрез други доказателства и способи, в това число чрез оглед на местопроизшествие и последвалото предаване на манипулирания уред, от експертното метрологическо изследване и дори от заключението на последната изготвена и приета от СТЕ в съдебна фаза. Показанията на свидетеля Х., дадени в хода на ДП следва да бъдат кредитирани и защото няма никакви основания да се счита, че тези показания са били снети под натиск, влияние, давление, заплаха или каквато и да било друга форма на правна принуда. Още повече, че единия от разпитите е бил направен и пред съдия от СГС.

Намира, че показанията на свидетеля Х., дадени в хода на ДП трябва да се кредитират като достоверни и защото извършеното експертно изследване на манипулирания измервателен уред ясно показва, че  противозаконната техническа интервенция е дело на лице с технически познания и умения, каквито по делото няма данни да са притежавали нито подсъдимият С., нито Х.. Възможността манипулацията да е била извършена без знанието и съгласието на подсъдимия според прокурора е несъстоятелна, доколкото при осъществената на 30.03.2017 г. контролна проверка за изправността на електромерите в етажната собственост на ул.„******е установено отклонение в измерването освен на апартамента на подсъдимия С. само в още един електромер, който се е намирал в табло № 4, а не в табло № 3 и измерва консумираната ел. енергия в жилището на свидетеля Л.. Именно този свидетел, който безконтролно раздава ключ за помещението и не се интересува за колко време ще стои ключа в съответния съсед, кога ще бъде върнат и т.н. Двата електромера, обаче освен, че са били различни по вид – единият е еднофазен, а другият е трифазен, са били подложени на коренно различни методи и начини на противоправна манипулация, което не само, че практически изключва идентичност на авторството на интервенцията, но и подкрепя показанията на свидетеля Х., че интервенцията по отношение на процесния електромер за жилището на подсъдимия С. е извършена технически от външно за етажната собственост лице, респ. от лице, което не е било живущо, не е бил обитател и собственик на жилище в същата етажна собственост. Заявява, че е сигурен, че защитата ще се опита да защити тезата, че едва ли не манипулацията в електромера на жилището на С. е била дело на разследващите органи или на ДАНС, или на „ЧЕЗ“, в която връзка сочи, че това твърдение и такава теза е абсурдна. Това първо би означавало да се приеме, че органите на разследването са се сдобили по някакъв начин с ключ от помещението с ел. таблата и са извършили тази интервенция с цел дискредитиране на подсъдимия, а това практически няма как да стане, тъй като сдобиването с ключ без съдействието на свидетелите Р. или Л., или служители на „ЧЕЗ“ е било невъзможно, а ако се приеме, че „ЧЕЗ“ са имали интерес от манипулирането на процесния електромер, то поставя въпроса защо, ако манипулацията на електромера е извършена в края на 2015 г. се е изчакало повече от година и половина след интервенцията и се е пристъпило към контролно измерване на уреда едва тогава, при условие, че съгласно чл.48, ал. 1, т. 1 от действалите тогава правила за измерване на количеството ел. енергия, корекцията за реалното измерване на потребена ел.енергия е можело да бъде направена за минал период с максимална продължителност за период не по-дълъг от 90 дни. Ето защо твърди, че ако „ЧЕЗ“стоят в основата на тази манипулация, или ДАНС, или ГДБОП са бездействали в продължение на една година и половина, то те са приели да се трупат загуби от потреблението в жилището на С., знаейки че тези загуби няма как да бъдат възстановени парично и тези загуби са за месечни периоди от една година и три месеца.

Твърди, че доколкото свидетелят Х. в своите показания е изложил и други фактически данни, които свързват подсъдимия с извършени евентуално същински и несъщински корупционни деяния, които данни не са подкрепени от други доказателства и носители не следва според него да влече след себе си извода, че показанията на този свидетел от ДП следва да бъдат отхвърлени като цяло за недостоверни. Още повече, че счита, че и по това дело, въпреки, че то е отделено от другото дело, което се води именно за тези деяния, за които е съобщил Х. са налице достатъчно обективни находки, които потвърждават твърденията на същия, стоящи извън предмета на настоящото дело, които са индиция за достоверност или недостоверност на неговите показания. Подчертава в тази връзка, че и по настоящото дело има показания, в които има обективни източници на информация, които потвърждават твърденията на свидетеля Х., че от страна на подсъдимия са извършени действия по едно наказателно производство, по което е отказано предаване на лице на основание издадена ЕЗА, въз основа на обстоятелството, че срещу същото лице е било водено и наказателно производство в Република България.

Отбелязва, че с действията си по намиране на лицето – техник, което да извърши интервенцията върху процесния електромер и посредничеството при осъществяване на контактите между това лице и подсъдимия, свидетелят Х. е помогнал за реализирането на престъплението по чл. 234 в, ал. 1 от НК. Подчертава, че това поведение на свидетеля не е инкриминирано от него като представител на държавното обвинение, не защото е приел, че не съществува и не с оглед самоцелно поставяне в по-благоприятно положение на този свидетел, а с оглед преценка на въпроса по отношение на това, чие поведение е било с по-висока степен на обществена опасност. Набляга и на факта, че ако е било повдигнато обвинение и срещу свидетеля Х. на ДП по настоящето дело за помагачество, каквото фактически е било осъществено, това би довело до изначално процесуална невъзможност да се разкрие обективната истина по казуса. Заявява, че е преценил, че обществената опасност в поведението на подсъдимия С. се явява несравнимо по-висока от тази на свидетеля Х. и това е така, защото на първо място, ако подсъдимият С. не е бил поръчал манипулацията, това престъпление е нялао да бъде реализирано и на следващо място, противоправната облага и полза от неправомерното въздействие върху електромера е била изцяло за подсъдимия и членовете на неговото домакинство, а не за свидетеля Х..

Подчертава, че как точно и кога подсъдимият се е сдобил с ключ за помещението, където са се намирали таблата с електромерите не е установено по делото, но това според него не вреди на обвинителната теза, доколкото в хода на съдебното следствие е установено, че е имало няколко възможности за такова снабдяване с ключ или с дубликат. Такава предполагаема възможност е имало от страна на свидетеля Л., който в показанията си твърди, много пъти е предоставял ключа от партерното помещение на съседи като ключа му е бил връщан в следващите няколко дни. Сочи, че това поведение създава условия практически всяко едно лице, живущо в етажната собственост, което е поискало от него ключ да се сдобие с дубликат. От това следва, че С. е можел да получи ключ за помещението от всеки един обитател на етажната собственост, който се е сдобил с дубликат на ключа именно заради свободното и безкритично раздаване на ключа от Л.. Считам, че не следва да се изключи възможността свидетелят К.Р. да е предоставил ключ за помещението на подсъдимия С., а доколкото достоверността на показанията му в частта им относно начина на предоставяне от него на ключ за помещението е силно разклатена, заради твърдението му, че не бил давал достъп на служители на ДАНС до това помещение, респ., че бил узнал за проверката на „ЧЕЗ“ от 30.03.2017 г. едва, когато отишъл на разпит в ДАНС, което твърдение е невярно. Подчертава, че в протокола за оглед е записано, че на въпросната дата, на която се е извършил огледа помещението е било отключено от управителя на етажната собственост, живущ в апартамент № 29 и ползващ телефонен № *******, за който твърди, че се установява, че се е ползвал от свидетеля Р.. Още повече, че името на свидетеля Р. е на второ място в бележката с имена на лица, от които може да се намери ключ и е съвсем логично разследващите при условие, че са установили, че в свидетеля М.В.няма ключ да потърсят второто по списък лице, а това е бил именно свидетелят Р., който е осигурил ключа за въпросното помещение по време на огледа и това е вписано в самия оглед. Сочи, че изготвената по делото метрологична експертиза отговаря на процесуалните критерий на НПК и на правилата на чл.57 от Закона за измерванията и тя трябва да се кредитира изцяло. Обстоятелството по делото, че са налице данни, че от 20.03.2017 г. подсъдимият С. е променил постоянния си и настоящ адрес от кв. „Манастирски ливади“ в ж.к. „Гоце Делчев“ в жилището на свидетелката С.Г., чиито показания са приобщени по реда на чл. 371, т. 1 от НПК не променя извода за съпричастност към извършената противоправна интервенция върху електромера. Още повече, че тази интервенция съгласно и ВД, и гласните, и писмените доказателства е установено, че е извършена във време, през което подсъдимият С. и Пейчева няма как да са били във влошени отношения, които да налагат той да напуска апартамента и да се регистрира в друго жилище. По отношение показанията на свидетеля Г. сочи, че те не дават логичен отговор на въпроса защо един човек, който се изнася временно от дадено домакинство би променил постоянния си адрес при условие, че на него той продължава да има недвижима собственост. С оглед приложеното по делото писмо от регионално управление за образованието на л. 16, т. 3 от ДП се налага извода, че тази промяна е била фиктивна и с цел да бъдат записани децата в съответните детски заведения, които попадат в територията на новия постоянен адрес.

В заключение и във връзка с обвинението по пункт 1 от ОА отбелязва, че според него има достатъчно надеждни и достоверни факти, касаещи време, място и начин на извършване на манипулацията и съвкупния анализ на всички тях води според мен до категоричен извод, че подсъдимият С. е бил поръчител, инициатор на противоправната интервенция върху процесния уред, което поведение по същество е покрило всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 234 в, ал. 1 от НК и по това обвинение той следва да бъде признат за виновен. Като смекчаващо отговорността обстоятелство по това обвинение следва да се отчете чистото съдебно минало, на което обаче не следва да се отдава голямо значение, доколкото подсъдимият е магистрат и се нуждае от такова минало. Като отегчаващи отговорността обстоятелства за това обвинение сочи това, че деянието е извършено от отговорно длъжностно лице, магистрат, който по дефиниция трябва да е с безукорна репутация. Следва да се отчете и продължителния период на отчитане на по-малко консумирана ел. енергия в жилището на подсъдимия в сравнение с реално потребената – повече от една година и три месеца. Следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, че месечният доход на един магистрат е достатъчно висок за българските стандарти, за да му позволи да си плаща дължимите задължения към колекторски фирми без да се прибягва до използване на противозаконни средства за спестяване на разходи. Предлага в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен по това обвинение съдът да му наложи наказание лишаване от свобода между 1 г. и 3 г. и глоба между 5000-10000 лева. Счита, че целите на генералната и специалната превенция биха могли да се постигнат и чрез прилагане института на условното осъждане.

По отношение на обвинението по пункт 2 от обвинението за извършено престъпление по чл.155, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан, доколкото това обвинение не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Сочи, че тезата на държавното обвинение по този пункт се гради основно върху прекия доказателствен източник на информация, какъвто на ДП са се явявали показанията на свидетелката А.С., доколкото обаче в хода на съдебното следствие чрез ново експертно изследване е установено от една страна, че същата във времето след разпитите й в ДП е изгубила свидетелска годност и от друга страна, доколкото в чл. 281 от НПК не е предвидена процесуална възможност за приобщаване на показанията на такъв свидетел в ДП, то от доказателствената маса априори следва да се изключат именно тези гласни доказателства, вкл. извършените разпознавания с участието на С.. Подчертава, че без тези показанията на С. и при липса на други преки източници на информация, уличаващи подсъдимия в активни действия по свождане на тази жена към проституция, обвинението по пункт 2 не е защитимо. Акцентира, че във връзка с това обвинение към доказателствената съвкупност са приобщени показанията на свидетеля Х. от 02.10.2017 г., приложени на л. 207-209, т. 1 от ДП, но фактическите твърдения, които там Х. излага по казуса със С. освен, че не са достатъчно конкретни, са в резултат от придобитите от последния опосредствени, непреки впечатления за свождане въз основа на споделеното от подсъдимия и самата С., а само въз основа на опосредствени доказателствени източници обвинението и присъдата биха били необосновани и незаконосъобразни според него.

В случай на постановяване на осъдителна присъда за обвинението по пункт 1 предлага съда на основание чл. 73 а, ал. 2 от НПК и вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК да наложи запор върху част от парите, внесени от подсъдимия като гаранция с оглед обезпечаване заплащане на направените по делото разноски, касателно обвинението, по което той бъде признат за виновен, а за присъдените разноски да се издаде изпълнителен лист.

Защитникът на подсъдимия К.С.- адв.М. моли на основание чл.304 от НПК подсъдимият да бъде признат за невинен и по двете повдигнати му обвинения. Твърди, че в хода на проведеното съдебно следствие не са събрани абсолютно никакви доказателства, които да докажат обвинителната теза, както по пункт 1, така и по пункт 2 от ОА.

От фактическа страна за безспорно установено по делото счита единствено обстоятелството, че към инкриминирания времеви период и на двете обвинения подсъдимият е бил прокурор в СРП. Другото безспорно установено обстоятелство по делото е, че и на ползвания от неговото семейство електромер е установена интервенция. Намира тезата на прокурора за това, че защитната версия на подсъдимия би била да обвини охранителни органи като ДАНС, СО-СГП и СГП, ЧЕЗ в извършване на някакви противоправни действия за нелепа, като твърди, че вместо това прокурорът е трябвало да представи годни и убедителни доказателства, с които да обоснове своето обвинителна теза. Твърди, че обвинителната теза, която се поддържа от прокурора спрямо подсъдимия се позовава единствено на показанията на свидетеля Х., дадени в хода на ДП. Моли съда да приеме, че тези показания не са годно доказателство, събрано по предвидения наказателно-правен ред, за да обосноват един осъдителна присъда. Акцентира на това, че показанията му дадени на ДП пред разследващите органи са приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.4 от НПК, а разпоредбата на ал.8 на същата изрично забранява осъдителната присъда да се базира само на такива показания. Що се отнася до показанията му, дадени на ДП пред съдия по реда на чл. 223 от НПК подчертава, че тези показания са валидни, ако са дадени устно и непосредствено пред съда, разглеждащ делото и решаващ въпросите извършено ли е деянието и правната му квалификация, автор ли е подсъдимият на престъплението, каква е неговата вина и наказанието, с което следва да бъде санкциониран. Подчертава, че практиката на ВКС е трайна във връзка с практиката на Европейския съд по правата на човека, че гласните доказателства, получени извън съдебното следствие следва да са събрани при условия, сходни с тези на производствата пред съда. твърди, че в случая след разпита на Х. от разследващ орган на 21.03.2017 г. в случай, че е имало основание за повдигане на обвинение преди провеждането на повторния му разпит по реда на чл. 223 от НПК на 20.04.2017 г., един месец след първия му разпит при процесуално добросъвестен подход С. би имал статут на обвиняем и би се породило задължението за уведомяването му за участие в разпита на Х., което в случая не е сторено. Цитира в тази връзка Решение № 529/12.01.2009 г. по НОХД № 615/2009 г. на 3-то НО, ВКС. Подчертава, че единствено прокурорът в ДП на наказателния процес решава кога и на кого да повдигне обвинение, но липсата на процесуално добросъвестен подход при ползването на института на чл. 223 от НПК рефлектира върху процесуално гарантираните права на подсъдимия да бъде уведомен и възможността му да присъства на това действие, но само ако има валидно повдигнато обвинение преди това, което към онзи момент все още не е имало.

В настоящия случай посочената непълнота и лишаването на К.С. от правото му да участва в този разпит пред съдия на Е.Х. рефлектира върху правото му на справедлив процес по смисъла на чл. 6, т. 3, б. Д, вр. т. 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.

Акцентира, че по време на последния разпит на свидетеля Х. пред съда, последният не е заявил, както твърди прокурорът, че не знае, не си спомня, не иска да отговаря на конкретни въпроси по отношение на това оказвал ли е съдействие на С. за интервенция на неговия електромер, търсил ли е друг човек, който да извърши такава интервенция. Напротив- подчертава, че свидетелят в присъствието на страните категорично е отрекъл да е сторил това. От друга страна счита, че прокурорът избирателно се позовава на части от показанията на свидетеля Х. от ДП- тези, които обслужват обвинителния диспозитив. Твърди, че има събраните други доказателства по делото, които категорично ги опровергават. Х., разпитан в досъдебната фаза твърди, че С. като прокурор в РП- Гоце Делчев е образувал паралелно наказателно производство, което в последствие е прекратил, за да не бъде предаден в Испания лицето Ю.А.. Подчертава, че от представената справка от РП-Гоце Делчев е видно, че подсъдимият не само, че не е прекратил воденото срещу А.наказателно производство, а е внесъл срещу него ОА в съда като в последствие с присъда А.е признат виновен. Невярно е и твърдяното от Х. в този разпит, че два месеца след закупуването на апартамента си С. е подал молба в „ЧЕЗ“ за смяна на електромера си. Впрочем, такава молба за смяна на електромера в днешната обвинителна реч твърди и прокурора, че съществува. Подчертава, че от представената официална справка от „ЧЕЗ“, приложена по делото, се установява, че подсъдимият никога не е подавал молба за смяна на своя електромер в електроразпределителното дружество.

Счита, че твърденията в двата разпита на този свидетел на ДП освен, че не са подкрепени с другите събрани доказателства по делото, както твърди прокурорът, за да обоснове своя осъдителен диспозитив, а и в самите тях съществуват вътрешни противоречия. В първия, проведен разпит Х. е посочил, че лично е видял електромера на подсъдимия, който се намирал в дясно на една от долните редици електромери. В следващия разпит твърди вече, че електромерът са намирал сред другите в таблото, най-отдясно, втората редица от горе, на долу. В протокола за оглед електромерът на апартамента на С. е описан, че се намира на втория ред, от горе, на долу и на четвърто място от ляво на дясно. В тази връзка твърди, че нито едно от двете, представени от Х. положения на електромера не отговарят на обективната истина. Това по-скоро отговаря според защитата на заявеното от Х., че не е влизал в това помещение, че не е каран от подсъдимия да търси и да извършва интервенция на този електромер.

В първия разпит Х. сочи, че след като се срещнали с непознатото лице, което е извършило интервенцията по електромера, тримата са се отправили към апартамента на подсъдимия, като непознатият ги е последвал със своята кола. В следващия разпит вече твърди, че след като непознатият е преместил куфара в колата на подс.С., тримата се отправили към неговия дом с един автомобил. В първия разпит твърди, че след като непознатият е приключил, е звъннал по телефона, за да уведоми, че е готов, те със С. са се върнали и са го заварили да товари куфарчето си в колата. В следващия разпит казва друго, че са се върнали и подсъдимият е отключил вратата на помещението, за да излезе непознатия. В тази връзка сочи, че въпросните вътрешни противоречения са изцяло в кореспонденция със заявеното от свидетеля Х., че не е извършвал никакви помагачески действия за извършване на инкриминираното деяние.

По отношение на тенденциозния начин на събиране на доказателства, моли да обърне внимание, че в протокола за оглед от 30.03.2017 г. от следовател при специализираното звено „Антикорупция“ при СГП е записано, че помещението е отключено от домоуправителя, който живее в ап. 29. Противно на твърдяното от прокурора в негова реч, моли съда изцяло да кредитира показанията на свидетеля Р., който разпитан на два пъти пред съда категорично е заявил, че не е участвал в такава проверка от служители на ДАНС. Обективните доказателства за това са, че той не е вписан в протокола за оглед, а дори това да се приеме като пропуск от разследващия орган, моли съда изцяло да кредитира показанията на двете поемни лица, които разпитани категорично не са разпознали този свидетел да е присъствал там, още по-малко да е отключвал въпросната врата на помещението с електромерите.

Подчертава, че по делото е безспорно, че върху електромера на подс.С. е въздействано. Това се доказва от много доказателства, събрани в хода на първоинстанционното следствие - разпити на свидетелите В., Я.Г., Б., технико-метрологичната експертиза, назначената и приета допълнителна такава. Твърди, че в хода на проведените разпити е станало ясно, че такова въздействие върху електромера може да бъде извършено от лице, което притежава сериозна техническа подготовка, като тази интервенция не може да бъде осъществена дистанционно, а единствено пряко и непосредствено върху самия електромер. Сочи още, че по делото безспорно е установено, че електромерите на входа, вкл. на подс.С. и на свидетеля Л., на чийто електромер също е установена интервенция се намират във входа, като за да се стигне до тях трябва да се отключат две врати, заключващи се с два различни ключа. Ключовете за тези врати се съхраняват от домоуправителя Р. и заместника му Л.. Посочва, че двамата свидетели категорично са заявили, противно на твърдяното от прокурора, че не са давали ключове нито на подс.С., нито на член от неговото семейство. Моли съда да не възприема имагинерните твърдения на прокурора, че ключовете се раздавали едва ли не като на пазара, затова нямало никаква отчетност, никой нищо не водел като статистика на това на кой ги дава тези ключове и как се вадят. Твърди, че това е абсолютно погрешно. Сочи, че свидетелят Л. изключително рядко е търсен да дава ключове, предимно свидетелят Р. е давал, но и двамата не са давали на ключ на подсъдимия. Твърди, че в хода на съдебното следствие не са събрани никакви доказателства, установяващи, че именно подс.С. е съпричастен към извършването на това деяние чрез друго лице, което да е наел, което също е останало неизвестно. Счита, че събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно са недостатъчни за обосноваване на несъмнен и категоричен извод за участие в извършването на престъплението от подс.С., включително и чрез друго лице, което не е било и установено.

По отношение на твърдените от прокурора разминавания в месечните сметки съотносими с температурните амплитуди и с външните условия, моли съда да не се кредитират тези твърдения, тъй като твърди, че всички в тази зала плащат сметки за електричество и той не знае някой да има в два поредни месеца, или в период от 5 г., ако щете две месечни сметки абсолютно идентични. Отделно от това, по никакъв начин не са представени доказателства с какво в последствие се е отоплявал подсъдимия, с какво се е отоплявал и към инкриминирания времеви период. С това счита, че в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие абсолютно никакви доказателства не са събрани в подкрепа на твърдяното от прокурора, поради което и не намира основание коментира обвинението по чл.234в от НК от правна страна.

По отношение на втори пункт от обвинението, счита, че в хода на проведеното първоинстанционно следствие не са събрани никакви доказателства, които да обосноват осъдителен диспозитив. Сочи, че е установено, чрез приетата от съда СППЕ на свидетелката А.С., че тя няма свидетелска годност. От друга страна подчертава, че разпитан в проведеното на 11.10.2018 г. съдебно заседание свидетелят Д.П. е заявил, че лично свидетелят Х. му е дал телефона на А.С., респ. той ги е запознал. П. се е срещал няколко пъти с нея, при което са имали сексуални отношения. Подчертава, че според показанията на П. той не е коментирал със С. сексуалните си контакти със С.. Ето защо твърди, че не са представени и събрани каквито и да е било доказателства във връзка и с това обвинение. Предвид всичко изложено моли съда на чл. 304 от НПК да се произнесе с присъда, с която признае подс.С. за невинен и по двете обвинения.

Подсъдимият К.С. не дава обяснения по повдигнатите му обвинения. Заявява, че поддържа казаното от своя защитник. В последната си дума моли съда да го признае за невинен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият К.И.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, висше образование, семеен, отстранен от длъжност, неосъждан, ЕГН **********.

Към 2016 г. подсъдимият К.С. заемал длъжността прокурор в СРП, считано от 16.01.2014 г. Преди това същият работил като прокурор в РП- гр.Гоце Делчев, от където се познавал със св.Е.Х., който също живеел в гр.Гоце Делчев.

С договор за покупко- продажба от 09.10.2015 г., сключен под формата на нотариален акт, подс.С. и съпругата му К.П.придобили собствеността на апартамент №22 със застроена площ от 109,33 кв.м., находящ се в гр.София, кв.Манастирски ливади, ул.******, бл.5, ет.5. След като влязъл във владение на жилището, подсъдимият С. сключил договор от 14.10.2015 г. с ЧЕЗ Е.Б.АД за продажба на електрическа енергия с дружеството с предмет- доставка на електроенергия за битови нужди до процесния апартамент. На база този договор на името на подс.С. била открита индивидуална партида с клиентски номер 310224077534 и абонатен номер 9416410143. Количеството потребена енергия в апартамента за съответния месец се измервало чрез еднофазен, двутарифен статичен електромер  тип Daisy IVEL 3C9, с електронен дисплей, с клас на точност 1,0, с валидно удостоверение за одобрен тип №4110-01, с идентификационен номер- 50254783, произведен през 2007 г. от дружество Д.Т.ЕООД. Електромерът бил монтиран от служители на ЧЕЗ Разпределение България- АД в табло №III, разположено в партерно помещение на жилищната кооперация на блок №5, в която живеел подс.С.. Жилищната кооперация не била газифицирана и без ТЕЦ- отопление.

В апартамента подс.С. живеел с К.П., с която имали отношения като на семейни начала и с двете им деца.

Към момента, в който подс.С. се нанесъл да живее в жилището, домоуправител на етажната собственост във входа бил св.К.Р. (живущ в ап.29), а св.Л.Л. (живущ в ап.23) се водел нещо като заместник домоуправител на входа. Около 5 години преди 2017 г. ключ за портиерското помещение и за това, в което се намирали ел.таблата имал и св.М.В.(живущ в ап.48), тъй като жената, с която живеел на семейни начала била касиер на входа. Ключ от тези помещения той имал за около 6 месеца, след което върнал същите на св.К.Р.. Независимо от това още от онзи период от време върху бял лист хартия били изписани мобилните телефонни номера на тримата, съответно и апартаментите, които обитавали, като тази бележка била залепена на входната врата на портиерното помещение, от където могло да се стигне и до стаята с ел.таблата на входа. На първо място бил посочен мобилния номер на св.Л., след това този на св.Р. и на последно място- телефонния номер и апартамента на св.М.Василев.

Входната врата на блока се заключвала посредством чипове, с каквито разполагали само живущите във входа. След като се влезело във входа на блока в ляво от входната врата се намирало портиерно помещение, което било отделено с ПВЦ врата от партерната площадка на входа, която врата се заключвала с обикновен секретен ключ. Именно на нея била залепена бележката с телефонните номера и апартаментите на лицата, имащи ключ от помещението. След портиерното помещение следвало друго, отделно помещение, в което се намирали метални шкафове, в които били монтирани ел.таблата с електромерите на апартаментите във входа. В това помещение били и кабелите и другите устройства на мобилните оператори. Помещението било отделено от портиерното такова с метална врата, която също се заключвала с обикновен секретен ключ. В това помещение се намирали 4 бр. метални ел.табла, от които тези, обозначени с № I и II се намирали в дясно от входната врата на помещението. Табла под №III и IV се намирали срещу входната врата на помещението.

Електромерът на ап.22 (собственост на подс.С.) се намирал в табло №III, в което имало разположени 18 бр. електромера, разположени на 4 редици. На първата редица има разположени общо 6 бр. електромера, на втората редица има разположени общо  6 бр. електромера; на третата редица има разположени 5 бр. електромера, а на последната четвърта редица има разположен 1 бр. електромер. Електромерът към ап.22 (този на подс.С.) се намирал на втората редица считано от горе надолу и на 4-то място считано от ляво на дясно.  До него в дясно на този ред имало още два електромера.

Всички метални шкафове, в които били монтирани електромерите, били затворени с по два броя врати- първо с плътна, двукрила, метална врата, на която именно били изписани номерата на шкафовете с римски цифри. Под тази плътна метална врата на самия шкаф се намирала втора метална двукрила врата, която била на самите електромери. На всеки ред от тази врата срещу съответния електромер имало монтирано стъкло, което позволявало да се виждат самите електромери в частта относно техните показатели, но ограничавала достъпа до самите електромери като уреди. Върху тази втора метална врата с „прозорчета“ под прозорче на съответния електромер върху металната част от самата врата били изписани абонатните номера на електромерите и бил залепен етикет с номера на апартамента. Така под „прозорчето“ на апартамента на подс.С. бил записан абон.№143, респ. ап.22. Електромерът на апартамента на подс.С. бил първи по ред в дясната част (дясното крило) на ел.таблото, в което бил монтиран. В ляво от него в лявото крило имало още три електромера, а в дясно от него- в дясното крило – 2 бр. електромера.

Видно от заключението на приетата по делото Съдебно техническа експертиза, плътните метални, двукрили врати на шкафовете, в които били поставени ел.таблата с монтираните на тях електромери били оборудвани с три броя заключващи устройства- едно по средата и по едно в горния и в долния край, монтирани на дясното крило на вратата. Заключването на тази врата ставало по следния начин: първо се затваря лявото крило, което в десния край има “Г“- образен профил, след което се затваря дясното крило, което натиска лявото крило в областта на „Г“- образния профил и след като се задействат заключващите устройства на дясното крило е невъзможно да се отвори лявото крило. Заключващият механизъм, монтиран по средата на тази врата представлява тип секретна брава с патрон, секретни пластини и щифтове и заключващи дълги метални шипове. Самото заключване на плътната метална врата  става по следния начин- след завъртане на патрона посредством ключ тип секретен  в бравата се задействат метални пластини, които от своя страна придвижват нагоре и надолу заключващите метални шишове и техните краища застопоряват крилото към неподвижната рамка на вратата. Ключ за отключването на този тип механизми може да се направи, чрез отливка от оригиналния ключ или при използване на оригинален ключ за  образец, все едно се прави резервен ключ за секретната брава. Според заключението тези заключващи механизми като всяка една секретна брава могат да се отключат с помощта на шперц, пластини, шишове и други технически устройства.

Монтираните устройства в горния и долния край на дясното крило на плътната метална врата на шкафа представляват „Г“ образно свободно движещи се без секретни пластини и щифтове заключващи устройства, които се задействат със специални ключове. Тези устройства представляват „Г“ образно метално тяло, на което едното рамо е цилиндрично, а другото- плоско. Двете рамена са прикрепени неподвижно едно към друго. към цилиндричното рамо се монтира „патрон“, който с помощта на 2 метални пръстена се прикрепя към вратата, като работната му част е от външната страна на вратата. „Патронът“ също е цилиндричен като в центъра на цилиндъра има плътен цилиндричен метален щифт, а от двете страни има прорези. Ключовете за тези заключващи устройства представляват кухи цилиндрични метални тела, на които в единия край от страни има по един плътен метален объл щифт, а другият край е направен удобен за захващане с тъка. Задействането на заключващото устройство се осъществява като кухото цилиндрично тяло на ключа влиза върху плътния метален щифт от центъра на патрона, а плътните обли щифтове отстрани влизат в страничните прорези на патрона и след завъртане плоското рамо на устройството се завърта на 90 градуса и застопорява вратата към неподвижната рамка.

Ключ за подобно заключващо устройство може да се изработи много лесно според заключението на СТЕ от всяко лице, което разполага дори само с бегли технически познания, а също така това устройство лесно може да се отключи и с помощта на две плоски метални пластини или обикновена отвертка.

В долната част на лявото крило на втората метална врата на самите ел.табла с монтирани на нея стъкла (прозорчета) се намирали превключватели на автоматични предпазители. Върху дясното крило на тази врата е монтирана брава тип секретна, подобна на бравата, монтирана върху вратата на шкафа, но тук заключването не става посредством дълги метални шишове, а псоредством метален ригел, който трябва при задействане да застопори дясното крило на вратата към лявото. За да е заключена вратата, и за да не може да се отвори дясното крило преди да се застопори към лявото, последното следва да е застопорено към неподвижната рамка на таблото. В тази връзка и по принцип върху лявата половина в горния и долния край трябва да има монтирани 2 заключващи механизма тип резе, които представляват метална рамка, в която се движи пръчковидно обло метално тяло. Ако този механизъм е монтиран вертикално, облото тяло се движи нагоре и надолу, а ако се монтира хоризонтално, облото тяло се движи наляво и надясно. В конкретния случай двете резета били монтирани вертикално, ето защо и когато пръчковидното тяло на долното резе се придвижи надолу застопорява долната част на лявото крило към неподвижната рамка на таблото и обратното- когато пръчковидното тяло на горното резе се придвижи нагоре застопорява горния край на лявото крило към неподвижната рамка на таблото. По този начин лявото крило здраво се застопорява към таблото и когато се затвори и дясното крило и се задейства секретния заключващ механизъм, чрез ригела дясното крило се застопорява към лявото крило, като същевременно го натиска и по този начин цялата врата е заключена и не може да се отвори.

Вратите на портиерното помещение и това, в което се намирали ел.таблата с електромерите се заключвали с различни ключове. За портиерното помещение към 2015 г. ключове имали св.Р., св.Л. и чистачката. За вратата на помещението, в което се намирали ел.таблата ключ към онзи момент имали официално само св.Р., св.Л. и служители на ЧЕЗ. Към момента, в който подс.С. се нанесъл през 2015 г. да живее в апартамент 22 в блока, ключ от тези врати и в частност от вратата към помещението с ел.таблата нямали други живущи във входа. Практиката на Л. и на Р. във връзка с тези ключове била различна. Когато някой поискал ключ от вратата за помещението с електромерите-  било съсед, било служители на различните мобилни оператори, доколкото съоръженията на мобилните оператори също се намирали в това помещение, св.Р. лично слизал с лицето до помещението, за да го отключи и да даде достъп до него, макар и да не стоял през цялото време вътре, докато съответните лица от мобилните оператори си свършат работата. След това лично пак заключвал вратата на това помещение. През това време ключовете от вратите били в него. Не се било случвало св.Р. да дава ключ от това помещение на някой, който му го поиска и да оставя лицето само да отключва и заключва помещението. Не се било случвало, ако на някой съсед му падне бушона, св.Р., да оставя лицето само при таблото с електромерите. Винаги отивал и лично отключвал и заключвал вратата.

Точно обратното- св.Л. давал ключовете от помещенията, ако някой съсед му ги поискал и не слизал лично с него до тях, като оставял същия сам да отключи и заключи помещенията, след което да му върне ключа. Случвало се дори ключа да остава в лицето чак до следващия ден. На непознати лица- на служители от мобилните оператори, дори на служители от ЧЕЗ или на други лица, като например на такива от магазините, които се помещавали в блока, които по някакъв повод искали достъп до тези помещения, св.Л. не предоставял ключа, а отивал заедно с лицата, за да отключи, но и той като св.Р. не стоял през цялото време с  лицата в помещението, а се връщал да заключи същото след като лицата приключвали работата си там.

Откакто се нанесъл да живее в блока, нито подс.С., нито членове на неговото семейство били търсили от св.Р. и от св.Л. ключове било за портиерното помещение, било за това, в което се намирали електромерите, като нито единия от тях не бил давал такива на подсъдимия или на членове на неговото семейство.

Ключове от двете помещения често се случвало да искат от св.Р. лица, които се представяли за служители на ЧЕЗ, които по принцип трябвало да имат ключове от помещенията, но на няколко пъти ги губили и се налагало да им изваждат нови. В тези случай св.Р. отварял помещението с електромерите, като той лично не искал те да се легитимират, но и нямало случай, при който да му било направило впечатление  някое от тези лица да върши нещо нередно по таблата с електромерите, а и обикновено приключвали работата си в рамките на около 5-10 минути.

По отношение на металния шкаф, в който се намирали ел.таблата, както и по отношение на металната врата с „прозорчета“, намираща се зад плътната метална врата на шкафа, достъп и ключове от тези врати имали по принцип служителите на ЧЕЗ. Никой от живущите в блока, включително св.Р. и Л. нямали ключове и отключващи устройства за тези две врати. Св.Р. бил разговарял със служители на ЧЕЗ да не заключват първата метална врата на шкафа, в който били монтирани ел.таблата, за да може когато на някой живущ във входа падне предпазителя на електромера, да има възможност да го вдигнат без да се налага да звънят на ЧЕЗ. Не се установи по делото от кой момент е започнала тази практика и дали към този момент подс.С. вече е живеел на процесния адрес. При отворена врата на металния шкаф имало достъп до предпазителите на електромерите и до показателите на същите, но нямало достъп до самите електромери, които били монтирани зад втората метална врата с „прозорчета“. Всяка секция от ел.таблата се заключвала поотделно и в годините се случвало, св.Р. при отиване до ел.таблата да види, че освен плътната метална врата на шкафа е отключена и отворена и втората метална врата с „прозорчетата“. В този случай имало физически достъп до самите електромери. Когато бил констатирал подобно нещо, св.Р. нямал практика да звъни в ЧЕЗ и да подаде сигнал, респ. да иска да дойдат служители на ЧЕЗ, за да заключат вратата на съответната секция. Св.Р. нямал представа кой след това заключва тези врати, като предполагал, че това правят служители на ЧЕЗ, които единствено имали ключ от същите.

През 2016 г.- 2017 г. били образувани 2 бр. прокурорски преписки съответно №258/2016 г. и №9-44/2017 г. по описа на СГП- СЗ „А“ за установяване на достатъчно данни за извършено длъжностно и/или корупционно престъпление от страна на магистрат от СРП, които и с постановление от 10.03.2017 г. на прокурор при СГП били обединени в една пр.пр.№9-44/2017 г. по описа на СГП- СЗ“А“, по която било образувано ДП №160/2017 г. по описа на СГП- СЗ“А“. ДП било образувано срещу длъжностно лице- магистрат при СРП за това, че в периода 2013-2017 г. в гр.София в условията на продължавано престъпление нарушил служебните си задължения и превишил властта и/или правата си, с цел да набави за себе си и/или за другиго имотна облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в смущаване дейността на прокурорските и разследващите органи и сериозно разколебаване авторитета им и доверието в тях, като деянието е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение- л.282, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Видно от постановлението от 10.03.2017 г. на СГП повод за образуване на това ДП бил разпит, проведен на Е.Х. и М.Г. по ДП №4019/2017 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.234 от НК, по което заподозряно лице бил братът на св.Е.Х.- Б.Х., който впоследствие бил привлечен в качеството на обвиняем по това ДП и спрямо него била взета МНО- ЗПС.

С постановлението от 10.03.2017 г. на СГП било указано въпросните лица да бъдат разпитани като свидетели и по ДП №160/2017 г. по описа н СГП- СП“А“ с оглед събиране на конкретни данни за време, място и начин на искане, предаване и/или получаване от страна на К.С. на неследваща му се –парична или друга имотна облага за да прикрива дейността на братя Х.и на други лица във връзка с нелегално производство и търговия с акцизни стоки- тютюн и цигари и/или за да упражнява влияние върху други длъжностни лица- прокурори при СРП с цел да бъде осуетено наказателно преследване на Х., Б., Х.и други и/или за да останат последните ненаказани.

По повод на така дадените указания на 21.03.2017 г. бил извършен разпит на Е.Х. в качеството му на свидетел по ДП №160/2017 г. на СГП- СЗ“А“.

На 30.03.2017 г. и във връзка с проведения на Е.Х. разпит от 21.03.2017 г. по ДП №160/2017 г. по описа на СГП- СЗ“А“ било подготвено и организирано извършването на оглед на местопроизшествие и съставяне на протоколи за доброволно предаване на територията на жилищната сграда, в която живеел подс.С.. В тази връзка били изпратени искания за осигуряване за участие в качеството им на поемни лица на 2-ма курсанти от Академията на МВР, както и ЧЕЗ Р.Б.АД на експерти, които да участват и да окажат техническо съдействие на разследващите органи при проверка на ел.уреди с оглед установяване на тяхно евентуално манипулиране за отчитане на потребената ел.енергия в жилищна сграда, намираща се в гр.София, а именно- тази, в която живеел подс.С..

По този повод били осигурени като поемни лица, които да участват в ПСД свидетелите Н.Н. и Ц.И. от Академията на МВР, а св.Р.Я. и Р.Я.- и двамата работещи като техници ел.системи в ЧЕЗ Р.Б.АД- Нетехнически загуби (НТЗ) били изпратени да вземат участие и да окажат техническо съдействие на разследващите органи. Проверката била организирана от служители на ДАНС и разследващи органи при СГП- СЗ“А“, като на лицата, които трябвало да вземат участие в тази проверка предварително било казано, че е получен сигнал в СГП и въз основа на него трябва да бъдат проверени 2 електромера на адреса, за които има данни за евентуалната им манипулация при отчитането на консумираната ел.енергия.

За участие в проверката били осигурени да участват и членове на Федерацията на потребителите, избрани на случаен принцип, а именно- свидетелите  В.Г. и М.Б., чиято задача била да наблюдават дали се спазва процедурата по извършване на проверката, респ. за гарантиране спазването на същата в случаите, когато се открият нарушения, а абонатът не е открит на адреса към момента на проверката и същата се извършва в негово отсъствие. Правилото било първо да се направи проверката, тъй като обикновено се проверявали всички електромери, и ако и когато се установи някаква нередност във връзка с конкретен електромер, да бъде потърсен собственика на апартамента, чийто електромер е показал проблеми и ако не бъде открит тогава участващите в проверката членове на Федерацията на потребителите подписвали съставените в тази връзка констативни протоколи, като по този начин гарантирали, че процедурата е спазена, независимо, че заинтересованият гражданин не е присъствал.

Разследващите органи заедно с предварително осигурените поемни лица и в присъствието на представители на ЧЕЗ и федерацията на потребителите успели да влязат във входа на болка, която била заключена, като по делото не се установи кой и как е отключил и отворил същата на извършващите проверката. След това, и за да стигнат до помещението с електромерите, разследващите органи се обадили на телефоните, които били записани на вратата на портиерното помещение и по точно- обадили се на телефонен номер *******- този на св.К.Р. от ап.29, който им отворил двете помещения- портиерното такова и това, в което се намирали електромерите, но не останал да присъства на проверката. Металните шкафове, в които били монтирани електромерите били заключени. Заключени били и металните врати под тях, като специалистите от ЧЕЗ, които имали ключове и от двете отключили същите и извършили проверка на електромерите във всички секции на ел.таблото.

По време на самата проверка било установено, че два от електромерите дават значителни отклонения при отчитане на потребената ел.енергия и са манипулирани. Всички електромери били проверени с еталонен уред с фабричен №0507225 и свидетелство за калибриране №Е-347-3 от 30.03.2016 г. В секция, номерирана като трета- №III при проверката на електромер с фабричен №50254783, който обслужвал апартамент №22- т.е. този на подсъдимия С. било констатирано, че пломбите на капачките на клемния блок, пломбите на големия капак и холограмния стикер на електромера са нарушавани. С еталонния уред била измерена грешката, с която електромерът отчита консумираната енергия и било установено, че същият отчита с 81,21% минус- т.е. по – малко консумирана ел.енергия.

Установено било по време на проверката, че още един електромер отчита консумираната ел.енергия с грешка, а именно: електромер с фабричен номер **********, който се намирал в четвърта (IV) секция на ел.таблото и обслужвал апартамент 48, собственост на св.Л.. За този електромер било констатирано, че пломбата на капачката на клемния блок е нарушена. При измерването с еталонния уред било отчетено, че електромерът измерва ел.енергия с минус 89,86 %- т.е. по- малко ел.енергия.

Засичането на ел.енергията от служители на ЧЕЗ (отчетници) ставало ежемесечно, но въпросните служители не били с технически познания и не разполагали с технически възможности да установят нарушения в електромерите.

Двата електромера, обслужващи съответно апартамент 22 и апартамент 48 били демонтирани от служители на ЧЕЗ след което били поставени в плик, който бил запечатан с подписите на присъстващите поемни лица. На мястото на същите били монтирани нови, изправни електромери, като този, обслужващ ап.22 бил с фабричен №**********.

Служителите на ЧЕЗ направили справка за собствениците на апартаментите, за които било установено грешка в показанията на обслужващите ги електромери, като лицата, респ. техни близки и роднини били потърсени на адресите, на които живеели, но не могли да бъдат открити. Ето защо били съставени 2 бр. констативни протокола за проверката на 2- та електромера, които били подписани от присъстващите по време на проверката членове на Федерацията на потребителите.

Съставен бил и протокол за оглед на местопроизшествие, в който били описани действията на разследващите, респ. изземването на 2-та електромера.

Направени били и снимки на местопроизшествието.

На двата иззети електромера било извършено обследване за установяване на вмешателството в тях, на база на което същите отчитали в намалено количество потребената ел.енергия. В тази връзка била изготвена и Съдебно метрологична експертиза (СМЕ), респ. съставени били и констативни протоколи във връзка с обследването им, на база на която била изготвена и самата експертиза. Видно от същите установява се, че електромерът обслужващ апартамент 22 (този на подс.С.) и другият обслужващ апартамент 48 (собственост на св.Л.) имат необходимите означения и в този смисъл по принцип отговарят на изискванията на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване. И за двата електромера е установено, че нямат механични дефекти на кутията, клемния блок и на клемите. Установено е и по отношение на 2-та електромера, че е осъществяван достъп до вътрешните части електромерите и в този смисъл същите са манипулирани и не отговарят на изискванията на чл.44, ал.1 и ал.2 от Закона за измерванията- т.е. с тях не може да се извършва търговско плащане.

По отношение на електромера, обслужващ ап.22 (този на подс.С.) е констатирано, че холограмен стикер №S 2606386, разположен от едната страна на електромера по вертикала на същия, е унищожен. За да бъде унищожен стикера следва да се отвори капака, върху който той е бил залепен. Унищожени са също така фирмената пломба - № Дейзи тех/103 и метрологичната пломба №М15/089 06, като са с разширени гнезда на пломбажната тел. Самите пломби се намирали в долната част на електромера от двете му страни. Клемата била разположена по средата на електромера- в долната част на капака на електромера. Двете пломби, както и клемата били закрепени (монтирани) на т.н. пломбажни „уши“, като до всяко „ухо“ имало и по 1 болтче.

Въпросните пломби и стикери гарантирали, че електромерът е минал през метрологична проверка и отчита коректно потребената ел.енергия, като пломбите били поставяни от Държавната агенция по метрология и технически надзор, а холограмният стикер като допълнителна защита- от ЧЕЗ. Пломбите били предмет на задължителна метрологична маркировка. Електромерът бил произведен през 2007 г., като подлежал на задължителна периодична проверка на всеки 6 години, тъй като бил еднофазен тип. Метрологичният знак поставен на същия бил с номер №М15/089 06, но същият бил манипулиран. Според този знак въпросният електромер трябвало да е минал през метрологичен контрол през 2015 г. от оправомощено лице, което било отбелязано върху него и с поставянето на синя лепенка с надпис „2015„ над болтчето в долната част на електромера- в долната дясна частна електромера, погледнат фронтално.

Трифазният електромер, обслужващ ап.48 е произведен през 2013 г. и е трябвало да мине през задължителна последваща метрологична проверка през 2017 г.

И двата електромера имат унищожени пломби, като този обслужващ ап.22 – с фабричен №50254783 е с унищожена фирмена и метрологична пломба, както и с унищожени стикери, а този обслужващ ап.48- с фабричен №********** е с една унищожена от двете фирмени пломби и с изрязан отвор на гърба на кутията му, като  това е установено след разглобяване на електромера.

По отношение на електромера, обслужващ ап.22 е унищожена фирмената пломба (№Дейзи тех/103) и метрологичната пломба (№М15/089 06) са унищожени, чрез разширени гнезда на пломбажната тел. Същевременно във вторичната токова верига, върху електронната платка на електромера, изходите на два от електронните елементи нерегламентирано са присъединени едни с друг с електронен елемент с означение 417, като липсва лявото винтче за присъединяване на платката към корпуса на електромера. Така монтираният допълнително нерегламентиран електронен елемент, който според експертизата би трябвало да е резистор, е избран с такава стойност на съпротивлението си, че да отклонява консумираната ел.енергия, което в случая е с -81 %.

По отношение на електромерът, обслужващ ап.48 се установява, че е унищожена със следи от повторно стискане една от двете фирмени пломби- тази с №ZRA 06/13. Същевременно от задната страна е пробит нерегламентиран отвор в кутията с размер ф.1 мм, като същевременно е пробита и вторичната токова бобина на фаза Т. По този начин е вторичната токова верига на фаза Т е прекъсната. Така приблизително ½ от потребяваната ел.енергия не се отчита от електромера, като в конкретния случай е измерена стойност от вещите лица- 30,05%. Причината за тази съществена разлика в отклоняваната (неизмервана) ел.енергия не бе установена по делото, като не можа да се установи по какви причини на място при проверка с еталонния уред  е отчетена грешка от -89,86 %, докато при изпитването на електромера от вещите лица е отчетена грешка от -30,05 %.

Експертизата е категорична също така, че за манипулацията и на двата електромера може да се извърши само от лице, което отлично познава схемата на електромера и има добри познания по електротехника.  Самата манипулация може да се извърши на мястото на тяхната експлоатация, както и в друго помещение, като в конкретния случай няма данни къде точно е станало това. според заключението, да се отговори на въпроса за какъв приблизително интервал от време биха могли да се реализират манипулациите на електромерите е трудно, тъй като според заключението това е субективен процес. Вещите лица сочат, че за пробиването на вторичната токова бобина на фаза Т на електромера, обслужващ ап.48, чрез пробиване корпуса на електромера не е необходимо много време, особено ако лицето, извършващо манипулацията познава отлично схемата на електромера. За манипулацията, извършена на електромера, обслужващ ап.22 , чрез допълнителното монтиране на електронен елемент с означение 417 е необходимо малко повече време.

Вещите лица сочат, че няма съвпадение в манипулацията на двата електромера, тъй като самите електромери са от различен тип и на същите е въздействано по различен начин. Същевременно вещите лица не са могли да посочат приблизителната давност на извършените манипулации върху двата електромера, като отбелязват, че от техническа гледна точка е възможно това да е станало по едно и също време и от едно и също лице, но липсват обективни признаци, на база на които да се отговори на този въпрос.

От заключението на допълнително назначената в съдебна фаза СТЕ се установява, че механичните въздействия върху пломбите на електромера, обслужващ ап.22 са видими с „просто око“- т.е. деформациите по тях могат  да бъдат видени, като нерегламентираната манипулация върху електромерите не може да се извърши без да се засегне целостта на тези пломби и на холограмния стикер. Вещото лице е категорично, че в конкретния случай деформацията по пломбите и стикера са такива, че не могат да са в резултат на притискането им с капака на клемния блок.

От 01.07.2017 г. подс.С. прекратил договора за продажба на ел.енергия с доставчик ЧЕЗ Е.Б.АД и сключил нов такъв с доставчик АВВ Електрифициране ЕООД.

От изисканите и приложени по делото справки за различните периоди, се установява различно количество на потребената и съответно платена ел.енергия за ап.22, собственост на подс.С..

Така и видно от приложените по делото справки и фактури справка за отчетените показания за електромера, обслужващ ап.22 за 2015 г. за периода на отчитане от 11.09.2015 г. до 12.10.2015 г. потребената ел.енергия – дневна тарифа е в размер на 63 кВтч, а нощната- 23 кВтч. Към този момент подс.С. все още не е бил клиент на ЧЕЗ Е.Б.АД, тъй като договорът му с това дружество е от 14.10.2015 г.

За 2016 г. за същия отчетен период: 12.09.-12.10.2016 г. потребената ел.енергия за дневна тарифа е била в размер на 97 кВтч, а нощната- 28 кВтч, а сумата подлежаща на плащане за същата в размер на 23,39 лв.

За 2017 г. доколкото подсъдимият е имал сключен договор за доставка на ел.енергия с друго дружество, отчетния период е бил за времето от 01.09.-30.09.2017 г., за който отчетен период общата консумирана ел.енергия е 0,125 мВтч (=125 кВтч), за която е платена сума в размер на 25,14 лв.

II/Следващият отчетен период за 2015 г. е бил 12.10.-12.11.2015 г., когато е отчетена потребена ел.енергия на дневна тарифа- 490 кВтч, а нощна- 206 кВтч, като сумата, подлежаща на плащане общо за същата възлиза на 131,15 лв.

За 2016 г. за отчетния периода 12.10-11.11.2016 г. потребената ел.енергия е за дневна тарифа 173 кВтч, а за нощна- 59 кВтч, като сумата подлежаща на плащане възлиза на 42,77 лв.

За 2017 г. за отчетния период 01.10.2017- 31.10.2017 г. общата потребена ел.енергия е в размер на 0,410 мВтч (=410 кВтч), за която е платена сума в размер на 82,42 лв.

III/За 2015 г. периода 12.11-12.12.2015 г. е отчетена потребена ел.енергия- дневна тарифа 185 кВтч, а нощна- 75 кВтч, като е платена сума в размер на 47,12 лв.

За 2016 г. за периода 11.11-12.12.2016 г. потребената ел.енергия за дневна тарифа е 240 кВтч, а за нощна- 115 кВтч, като е платена сума в размер на 63,29 лв.

За 2017 г. за периода 01.11-30.11.2017 г. общата потребена ел.енергия е в размер на 0,263 мВтч (=263 кВтч), като дължимата сума възлиза на 52,88 лв.

IV/За 2015 г. за отчетния период 12.12.2015- 12.01.2016 г. потребената ел.енергия дневна тарифа е в размер на 288 кВтч, а нощна- 74 кВтч, като дължимата сума е била в размер на 68,30 лв.

За 2016 г. за отчетния период 12.12.2016- 12.01.2017 г. потребената ел.енергия дневна тарифа е в размер на 333 кВтч, а нощна- 151 кВтч, като дължимата сума е била в размер на 86,80 лв.

За 2017 г. за отчетния период 01.12.2017- 31.12.2017 г. общо потребената ел.енергия е в размер на 0,267 мВтч (=267 кВтч), като дължимата сума е била в размер на 55,28 лв.

След като била извършена проверката и бил сменен манипулирания електромер, обслужващ ап.22 /собственост на подс.С./ през следващия пълен отчетен период за времето от 13.04.2017 г. до 12.05.2017 г. отчетената потребена енергия дневна тарифа е в размер на 558 кВтч, а нощна- 128 кВтч, като дължимата сума била в размер на 131,54 лв. В сравнение със същия период за 2016 г.- 14.04.-14.05.2016 г. потребената ел.енергия дневна тарифа е в размер на 96 кВтч, а нощната- 26 кВтч., като дължимата сума е възлизала на 22,93 лв. За периода май месец 2018 г. /01.05.2018- 30.05.2018 г./ потребената ел.енергия е общо в размер на 0.222 мВтч (=222 кВтч), за която дължимата сума възлиза на 44,63 лв. Същевременно за предходния месец април 2018 г. потребената ел.енергия е общо в размер на 0,510 мВтч (=510 кВтч), като дължимата сума възлиза на 105,60 лв.

За периода 13.05.2017- 12.06.2017 г. потребената ел.енергия дневна тарифа е в размер на 418 кВтч, а нощната- 79 кВтч, като дължимата сума възлиза на 96,71 лв., докато за същия период на 2016 г.: 14.05.-14.06.2016 г. потребената ел.енергия дневна тарифа е в размер на 76 кВтч, а нощната- 23 кВтч, а дължимата сума в размер на 18,46 лв.

От заключението на приетата по делото в съдебна фаза СТЕ на бравите и ключалките на ел.таблата на процесния адрес се установи, че заключващите устройства на 4-те ел.секции на процесното ел.табло към момента на изготвяне на заключението- февруари месец 2019 г. са идентични със заключващите устройства на тези секции на ел.таблото към момента на извършване на проверката- 30.03.2017 г.- поне на база на техните външни белези.

На база заключението на тази експертиза се установи още, че към момента на изготвяне на заключението, втората метална врата с прозорчета на секция №III от ел.таблото (където се намира електромерът, обслужващ ап.22) и по- точно нейното ляво крило не може да се застопори към неподвижната рамка на ел.таблото, доколкото на това ляво крило няма никакво устройство, с помощта на което да стане това. Вещото лице е констатирало, че заключващите механизми тип резета, които трябва да са монтирани на лявото крило липсват, което води до невъзможност да се заключи втората метална врата с прозорчета на секцията на процесното ел.табло под №III. Същият е установил още, че около отворите с резба, където „резетата“ с помощта на винтове трябва да се прикрепят към вратата има отнета боя, което указва, че е имало монтирани резета, които са били демонтирани. Вещото лице уточни, че няма как да се определи давността на така извършеното демонтиране на тези резета. В съдебно заседание вещото лице уточни, че самата врата може да се заключи, но не може да се застопори към ел.таблото. Получава се така, че бравата е заключена, но самата врата- не, доколкото и поради липсващите резета, които трябва да са монтирани на лявото крило, и чрез които лявото крило да се застопори към таблото, когато се дръпнат двете половини на тази врата те излизат навън и в един момент ригелът се освобождава от лявата половина и вратата се отваря. Към момента на огледа, извършен от вещото лице, за да изготви заключението същото е установило, че вратите на втората метална врата на секции III и IV са отворени-незаключени, но едната има възможност да се заключи (вратата на секция IV), докато вратата на секция III, няма възможност да се заключи по вече описаните причини. Другите две секции от ел.таблото- под №I и II към момента на огледа от вещото лице били заключени.

По делото не се установи дали към момента на извършване на проверката на 30.03.2017 г. въпросните резета на ел.секция №III от ел.таблото са били налични или са били премахнати още към онзи момент.

През м.март 2017 г. подс.С. се изнесъл от жилището в кв.Манастирски ливади, тъй като се разделил с жената, с която живеел на семейни начала и се регистрирал на адреса на св.С.Г. в ж.к.Гоце Делчев, като пребивавал там само през седмицата, а за уикенда си пътувал до гр.Гоце Делчев, откъдето бил родом. Именно оттам подс.С. се познавал и със св.Е.Х., както и със св.Д.П.. Последният през 2016 г. бил приключил сериозна интимна връзка и се намирал в състояние на лека депресия, като имал нужда от нещо ново, което да му помогне да забрави предишната си приятелка. По този повод се съгласил да се види със св.А.С., с която се запознал, чрез св.Е.Х., с когото се познавал от магазин Винел, където работел преди това. Св.Х. му дал телефонния номер на св.С. и Д.П. решил да й се обади и да се срещне с нея. Отношенията между П. и С. продължили около 2-3 месеца, като св.П. бил наясно от това, което му казал св.Х., че А.С. е „по-леко“ момиче, но се съгласил да се види с нея и за известно време да поддържа някакви отношения, включително и сексуални такива със св.С.. След това преустановил връзката си с нея, тъй като не виждал бъдеще в същата. За отношенията си със С., св.П. не бил споделял с подс.С., като в последните години двамата все по- рядко се виждали и чували. Св.П. имал регистрирани търговски дружества на негово име, като към м.ноември  2018 г. само едното било действащо и чрез нея св.П. работел по програма „училищен плод“ на Министерство на земеделието и Държавен фонд земеделие. Подс.С. нямал никакво участие в това дружество

Св.Е.Х. бил кум на св.Х.Б., като същият запознал Б. и с подс.С., споменавайки пред него, че е известен прокурор от техния край- гр.Гоце Делчев. Отношенията между С. и Х. от една страна и тези между Б. и Х. от друга в един момент се влошили, което станало по повод задържането на брата на св.Х. за престъпление по чл.234, ал.1 от НК през месец януари 2017 г., респ. след задържането на самия Б. на територията на 01 РУ- СДВР отново във връзка с нарязан тютюн през месец февруари 2017 г., като дори се стигнало до сбиване между Х. и Б. през лятото на 2017 г.

Св.А.С. употребявала наркотични вещества, като на същата в тази връзка на ДП била изготвена СППЕ. Според заключението на същата С. страда от личностово разстройство, несистемна злоупотреба с психоактивни вещества. Към момента на постъпване на същата в затвора в гр.Сливен през месец юни 2017 г. е провеждано систематично лечение на същата, като към момента на изготвянето на това заключение според вещите лица не се е налагало медикаментозна терапия и/или други медицински мерки за състоянието й. Към онзи момент базовите психични възприятия на С. са били без нарушения и различията, констатирани в поведението й, вещите лица са отдали на ранния социален опит, средата, възпитанието и наследствените фактори при нея. Заключили са, че тя е със съхранена психическа годност за участие в наказателния процес и може да разбира свойството и значението на извършеното, респ. да ръководи постъпките си. за периода месец май- юни 2016 г. липсват документи и анамнезни данни за наличието на груби нарушения в базисните психични функции, качествени промени в психичния живот и разстройства в съзнанието, които биха нарушили възможността на същата да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

С оглед поведението на свидетелката по време на разпита й пред съда, бе допусната нова СППЕ на същата, от заключението на която се установи, че при нея е налице изразена личностова промяна от наркоманен тип; психоорганичен синдром с тежко нарушени когнитивни функции. При нея е налице трудова, семейна и социална дезадаптация. Същата се представя сервилна поради страх от неодобрение, неспокойна, дълбоко вътрешно несигурна, с белези на емоционален регрес /гримасничене с плачливост и безпомощност/. Мисловният процес е обстоятелствен, мисленето е тематично и смислово разкъсано, непродуктивно и некритично. В съдържанието се установяват данни за епизодични илюзорни възприятия и тактилни халюцинации за минал период, по повод на които има множество белези от самонаранявания по горните й крайници. Налице е и суицидна нагласа. Установяват се данни за тежко снижаване на когнитивни функции от органичен тип: вниманието е с лоши показатели за концентрация, устойчивост, превключваемост и обхват; паметовите функции са тежко нарушени в трите фази; фиксация /запомняне/, ретенция /задържане/ и репродукция /възпроизвеждане/. Интелектуалните й възможности са снижени до органичен тип. Видно от заключението при С. е налице зависимост км опиеви производни и психостимуланти, неконтролирана субституираща терапия с метадон. През различните периоди е била налице вредна употреба (злоупотреба без прояви на зависимост) на други групи психоактивни вещества, подробно описани в заключението. Въз основа на анамнезни данни се установява, че употребата на психоактивни вещества при нея е от ранна юношеска възраст с формирана зависимост към опиеви производни от 20-21 годишна възраст. През 2018 г. зависимостта й става комбинирана с психостимуланти.  Вещите лица посочват, че наркотичната зависимост не е психично заболяване, което да се приравнява към разстройство на съзнанието в юридическия смисъл на думата и не нарушава базисните й психични годности. На свидетелската й годност обаче се отразява психоорганичната симптоматика изводима от интензивната наркотична злоупотреба: тежко нарушените когнитивни функции и изразената органична личностова промяна в наркоманен стил, довела до дезадаптивно поведение в личен, семеен и социален план. Вещите лица в тази връзка са категорични, че към момента на освидетелстването й А.С. не притежава годността да възприема факти и обстоятелства от обективната действителност и да ги възпроизвежда адекватно, поради тежко нарушените паметови функции: фиксация, ретнеция и репродукция. Вещите лица посочват, че поради липса на медицинска документация не могат да отговорят кога масивната наркотична злоупотреба е довела при нея до установената при С. психоорганична симптоматика (тежко снижение на когнитивните функции, нарушенията на мисловния процес и органичната промяна на личността). Спомените й са откъслечни, неточни, не могат да бъдат възпроизвеждани в логическа свързаност и хронологичен ред. С. няма спомен, още повече диференциран за обстоятелствата по делото, за които е призована като свидетел, поради което приемат, че тя не притежава свидетелска годност и не може да дава адекватни свидетелски показания в наказателното производство.

В съдебно заседание вещите лица уточниха, че не са установили данни, на база на които да приемат, че поведението на С. е симулативно, респ. не смятат, че същото е в резултат на някакъв страх от участието й в наказателното производство. Подчертават, че по начало всяка ситуация, в която трябва да си спомни нещо конкретно я затруднява, тъй като трябва да положи усилия, на които не е свикнала, а освен това разказът й е нехронологичен и неподреден, информацията, която дава е несвързана и непоследователна. Вещите лица уточниха, че по принцип психоорганичната симптоматика е необратима, като дори и да настъпи някакво обратно развитие, то би било минимално. В повечето случай тази симптоматика са задълбочава с времето и С. няма как да стане отново пълноценна личност. Според експертите този процес при нея е започнал постепенно и датира може би повече от 1-2 години назад във времето, като особено се е задълбочил след излизането й от затвора, когато е живяла по улиците и е водила клошарски начин на живот. От друга страна вещите лица уточниха, че към 2017 г. състоянието на свидетелката не е било много по- различно от това, в което се намира към настоящия момент, доколкото към месец септември 2017 г. процесите при нея вече са били започнали- налице е била психоорганика, макар и не в степента, която е установена към момента на освидетелстването й в съдебна фаза. Подчертават, че С. може да бъде лесно насочвана, макар и да няма данни за това към момента на разпита й на ДП към септември 2017 г. Същевременно посочват, че към този момент тя не е взимала наркотични вещества, което може да е причината разказът й да е по- структуриран и най- вероятно е имала свидетелска годност, но до каква степен показанията й са били надеждни е трудно да се каже.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните гласни, писмени и веществени доказателства по делото събрани в хода на проведеното по реда на чл.371, т.1 от НПК съдебно следствие, а именно:

-показанията на свидетелите С.Г. и на свидетеля М.В., дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.371, т.1 вр. чл.283 от НПК; показанията на разпитаните в съдебна фаза свидетели, а именно: Р.В. (включително и тези дадени на ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, чрез прочитането им); на св.Р.Я. (включително и тези от ДП и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК); на св.Л.Л.; на св.К.Р., както и тези дадени от него по време на допълнителния му разпит пред съда; на св.В.Г.; на св.М.Б.; на св.Е.Х., включително и тези дадени от него по време на допълнителния му разпит пред съда, както и тези дадени на ДП пред орган на ДП и пред съдия, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК и по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК; на св.Х.Б.; показанията на св.Д.П.; на св.Ц.И.; на св.Н.Н.;

-писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на ДП и СП, а именно: писмо от ЧЕЗ Р.Б.АД изх.№**********/06.08.2018 г. с приложена към писмото справка за консумирана ел.енергия за периода 10.2015-03.2017 г. за аб.№**********; писмо от ЧЕЗ Е.Б.АД изх.№**********/13.08.2018 г. с приложена към писмото справка за потребени и заплатени ел.енергия за периода 10.2015- 03.2017 г. за клиентски номер 310224077534; писмо от РП- гр.Гоце Делчев изх.№979/2011 от 18.07.2018 г.; 11 бр. фактури издадени от АВВ Електрифициране ООД на името на подс.С. за периода септември 2017- септември 2018 г.; писмо от АВВ Електрифициране АД изх.№114/15.10.2018 г. с приложена към него хронологична ведомост аналитична; извадки от интернет относно годишни обобщения на температурите за периода м.септември 2015- м.август 2017 г.; справки за имотно състояние (папка 1 от ДП); копия от кадровото досие на подс.К.С. (папка 3 от ДП); копие от фактури за консумирана ел.енергия за апартаментите на К.С. и Л.Л. (папка 2 от ДП); определение на СГС по чл.61 от НПК; постановление на СГП за разделяне на наказателното производство; писмо от СО- район Триадица с приложено към него 2 бр. удостоверение за настоящ адрес на името на К.С. и 2 бр. адресна карта за настоящ адрес, декларация по ЗГР; нотариален акт от 28.12.2009 г. и нотариален акт за поправка от 22.01.2010 г.; приходна квитанция; постановление на СГП за образуване на ДП от 10.03.2017 г.; постановление на СРП от 15.02.20017 г.; искане по чл.234, ал.3 от НПК на СРП; писмо до РП- гр.Гоце Делчев във връзка с ДП №537/2011 г. по описа на РУ- МВР- гр.Гоце Делчев; писмо от РП- гр.Гоце Делчев във връзка с ДП №537/2011 г. по описа на РУ- МВР- гр.Гоце Делчев; писмо до СРП във връзка с ДП 15060/2017 г. по описа на 01 РУ- гр.София; писмо от СРП до СГП във връзка с ДП №225ЗМИП15060/2017 г. на 01 РУ- СДВР, пр.пр.№4331/2017 г. по описа на СРП; писмо до Академия на МВР; писмо до ЧЕЗ Р.Б.АД рег.№261/30.03.2017 г. екз.№2; протокол за оглед на местопроизшествие и препис о същия; протокол за доброволно предаване на 2 бр. електромера; констативен протокол №1017066 и констативен протокол №1017067; фотоалбум със снимки към протокол за оглед на местопроизшествие; констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №623/16.05.2017 г.; констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №612/15.05.2017 г.; писмо изх.№CD- DOC-3379/03.04.2017г.; писмо до Агенцията за обществените поръчки (АОП) във връзка с дружества Д.Т.ООД; ЕТ Д.П. ***, П.Т.ЕООД и И.-55 ЕООД; писмо от АОП изх.№11-00-170/12.05.2017 г.; писмо до ДФ Земеделие; писмо до МЗХ; писмо от ДФЗ с приложена към нея справка; протокол за разпит на П.Б.; писма до и от СРП във връзка с искания за копия от материали по различни ДП; справка за лице АИС- БДС за С.Г., за Г.Г. и Г.Г.; протоколи за разпознаване и фотоалбуми със снимки към тях;

Заключенията на експертизите допуснати и приети в СФ, а именно ДСМетрЕ; заключението на КСППЕ на св.С.; заключение на СТЕ; заключенията на изготвените на ДП Съдебно метрологична експертиза и КСППП, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.371, т.1 вр. чл.283 от НПК;

Веществените доказателства: 1 бр. СД със снимки, изготвени по време на огледа на местопроизшествие на ДП; фотоалбуми със снимки към протоколи за разпознаване, както и 1 бр. уред за търговско измерване на ел.енергия- електромер с фабричен (идентификационен) № 50254783.

На първо място следва да бъде посочено във връзка с обвинението по чл.155, ал.1, пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, че съдът не взе предвид и изобщо не намира за необходимо да коментира показанията дадени от А.С., разпитана в хода на СП, доколкото и на база заключението на изготвената в съдебна фаза КСППЕ на същата се установи, че към настоящия момент тя няма свидетелска годност и не може да дава показания като свидетел. Съдът кредитира изцяло  заключението на КСППЕ на св.С., изготвено в съдебна фаза, като намира същото за компетентно, мотивирано и обосновано, още повече, че и в съдебно заседание вещите лица аргументирано обосноваха своето заключение и подробно отговориха на поставените им въпроси без колебание и неясноти. Ето защо и съдът не продължи разпита на А.С. като заличи същата като свидетел по делото, респ. не прочете показанията й дадени на ДП, предвид невъзможността С. изобщо да бъде разпитана като свидетел към настоящия момент. С оглед на това съдът не намира за необходимо да коментира  както изявленията, направени от същата по време на първоначалния й разпит, когато все още не бе изготвено заключението на КСППЕ, така също и извършените от С. разпознаванията на ДП, доколкото и същите не носят никаква информация предвид невъзможността С. да бъде разпитана като свидетел, респ. да бъдат прочетени показанията й от ДП, за да се изясни и в каква връзка същата е правила тези разпознавания. С оглед на това и независимо дали разпознаванията са извършени съобразно правилата на НПК, съдът изключи същите от доказателствения материал по делото, както и заявеното от св.С. в съдебно заседание пред съда.

По отношение показанията на св.Д.П. съдът кредитира същите изцяло, като не намери основание да не се довери на тях, респ. да приеме че са недостоверни, тъй като не се опровергават от нито едно друго събрано по делото гласно и/или писмено доказателство и доказателствено средство, а освен това счита, че показанията на П. са и житейски логични. От друга страна, макар и да познава подс.С., не се установи св.П. да е в някакви по- близки отношения с него и с показанията си да се стреми да обслужи негова защитна версия. В показанията на св.Е.Х., дадени на ДП и касаещи обвинението по чл.155 от НК спрямо подс. С. (които показания като цяло съдът ще обсъди по- натам) не се съдържат никакви конкретни факти и твърдения, а единствено заявления на лицето за нещо споделено му от подс.С. без каквато и да е било конкретика. Освен това по делото не се събраха други доказателства, на база на които заявеното от Х. да бъде не само проверено, но и детайлизирано, поради което и показанията на св.Х. от ДП в тази им част съдът не кредитира, тъй като твърденията му почиват според самия Х. на неща заявени пред него от подсъдимия, каквито заявления не са правени от самия подсъдим нито на ДП, нито пред съда. Същевременно както съдът ще има възможност да коментира по- натам, тези показания на Х. от ДП следва да се преценяват твърде внимателно и в светлината на заявеното от него пред съда в допълнителния му разпит, че е давал показания срещу подс.С. на ДП, за да го вкара в ареста, за да види какво е там, така както той е вкарал брат му в ареста- с други думи с цел отмъщение.

Ето защо и доколкото показанията на Х. от ДП са твърде неконкретни съдът не ги взе предвид. От друга страна и независимо, че съдът кредитира изцяло показанията на св.П., прецени, че същите по никакъв начин не подкрепят обвинителната теза, поддържана спрямо подсъдимия във връзка с обвинението по чл.155 от НК, като даже напротив- я опровергават, а показанията на св.Х. от ДП по никакъв начин не разколебават показанията на П. дадени пред съда.

Показанията на свидетелите С.Г. и М.В., дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.371, т.1 вр. чл.283 от НПК, съдът кредитира като цяло, като и особено тези на св.С.Г. намира за изцяло неотносими към предмета на доказване по настоящето дело, а доводите на прокурора в тази връзка за несъстоятелни- каква е причината подс.С. да се регистрира адресно (с настоящ адрес) на адреса на св.Г., е абсолютно ирелевантно по делото- дали е направено поради влошаване на отношенията му с К.П., с която е живеел на семейни начала или поради необходимостта да запише децата си в съответните детски градини в района, в който е живеела св.Г., няма никакво значение за делото и предвид повдигнатите на подс.С. обвинения. Това е без значение и с оглед обстоятелството, че обвинението спрямо него във връзка с престъплението по чл.234в, ал.1 от НК е с инкриминиран период от време от 14.10.2015 г. до 31.12.2015 г., докато адресната регистрация на подс.С. на адреса на св.Г. е от март месец 2017 г. и поне съдът не вижда връзка с така повдигнатото на подс.С. обвинение по чл.234в, ал.1 от НК, тъй като тази регистрация става само десетина дена преди да бъде извършена проверката на адреса, на който е била до този момент регистрацията на подс.С.-***, и на който се твърди да е извършено инкриминираното деяние по чл.234в, ал.1 от НК.

По отношение показанията на св.М.В., видно от същите те не допринасят съществено за изясняване на обективната истина по делото, доколкото от показанията му, както и от тези на св.К.Р. и на св.Л.Л., към инкриминирания период- октомври- декември 2015 г., св.В.не е имал ключ от нито една от вратите, водещи към помещението, където са се намирали електромерите, респ. след като той е престанал да бъде домоуправител на входа заедно с Л. и Р., ключовете от въпросните 2 врати са били сменяни, като към този момент подс.С. все още не е живеел в блока- обстоятелства, които са видни и от показанията на св.Р.. Ето защо и доколкото показанията на св.Василев, дадени на ДП кореспондират по основните въпроси за това кой, кога и от къде е имал ключове за помещенията и вратите, водещи към стаята с електромерите, съдът кредитира в цялост неговите показания и прие, че същите са добросъвестни и достоверни.

Следва да се отбележи, че по тези въпроси показанията на Василев, Л. и Р. като цяло кореспондират помежду си, включително и по въпроса кой и как всеки един от тримата е предоставял ключовете от вратите на помещенията, водещи към електромерите, включително и по въпроса, за това, че нито един от тримата не е давал- било временно, било за постоянно, ключ от вратите на двете помещения- портиерското такова и това, в което са се намирали електромерите било на подс.С., било на членове на неговото семейство. Събраните по делото доказателства в тази връзка са еднопосочни и непротиворечиви и поради това и съдът кредитира показанията на тези трима свидетеля във връзка с тези обстоятелства. Съдът възприе и кредитира показанията на св.Л. и в останалата им част, като разбира се отчете факта, че единият от манипулираните електромери е обслужвал точно неговия апартамент, поради което логично и нормално е, ако той има някаква информация по този въпрос да се опита да прикрие същата, тъй като тя би била неблагоприятна за него. По делото обаче не се събраха каквито и да е било доказателства сочещи на това св.Л. да е знаел за така извършената манипулация, респ. не се събраха каквито и да е било конкретни доказателства относно това кога и кой я е извършил. Има логика, ако св.Л. знае нещо да твърди, че не е запознат и да прикрива не само факти касаещи него, но и подс.С.. Това обаче може само да се предполага, а видно е също така, че и прокуратурата не е успяла да събере каквато и да е било конкретна информация касаеща манипулирания електромер, обслужващ апартамента на св.Л., поради което е отделила материалите по делото в друго ДП. С оглед на това съдът даде вяра като цяло на показанията на св.Л., включително и по този въпрос.

Неговите показания, както вече бе отбелязано като цяло кореспондират и с тези на св.К.Р., включително и по въпроса дали металният шкаф, в който са се намирали електромерите, респ. плътната метална врата на същия, както и металните врати на отделните секции с прозорчета на тях са се заключвали или не. И двамата бяха категорични, че въпросните врати- на шкафа и на секциите са се заключвали по принцип и това е ставало с два отделни ключа, като и на база допълнителния разпит на св.Р. се установи и кой е имал или по- скоро дали някой от живущите в блока е имал ключ- отключващо устройство за тези врати. Заявеното от св.Р., че ключ от металните шкафове, в които са били монтирани електромерите, както и от металните врати с прозорчета на секциите, в които са били разположени електромерите са имали по принцип само служителите на ЧЕЗ  са и житейски логични, а и подкрепени макар и косвено от показанията на св.Р.В.- служител в ЧЕЗ Р.Б.АД, който в показанията си също заяви, че вратите на секциите по принцип трябва да имат брави, които именно служителите на ЧЕЗ да могат да отворят. В същата насока бяха и показанията на св.М.Б.- член на Федерацията на потребителите, която също заяви, че въпросните метални врати на металните шкафове по принцип се заключват, като техниците на НТЗ от ЧЕЗ, както и отчетниците- също служители на ЧЕЗ, имат ключове от тях. Отново макар и не с абсолютна категоричност, поради липса на ясен и конкретен спомен, бяха и показанията на св.Ц.И., участвал като поемно лице по време на извършения оглед на местопроизшествие на 30.03.2017 г., който заяви, че по спомени таблата са били заключени и че специалистите са ги отключили.

С оглед на това съдът възприе и кредитира показанията на св.Р., според които нито той, нито някой друг от живущите във входа е имал ключ от въпросните метални шкафове, респ. от металните врати на секциите, зад които са били разположени самите електромери. В този смисъл съдът прие, че по делото не се установи било св.Р., било св.Л., а още по- малко св.В.някога да са имали ключове от металните шкафове и от секциите на ел.таблата, респ. да са предоставяли такива на когото и да е било, включително и на подсъдимия.

Съдът прие, че няма основание да не даде вяра на показанията на св.Р. и по въпроса дали металните врати на шкафовете са оставяни отключени от един момент насетне по молба именно на св.Р. отправена към служителите на ЧЕЗ. Неговите показания в тази връзка бяха подробни, а от друга страна житейски логични, като не се опровергават от други събрани по делото доказателства. Даже напротив- вещото лице, изготвило СТЕ във връзка с механизмите и средствата за заключване на вратите на металния шкаф и на вратите на секциите, зад които са разположени електромерите на процесния адрес, за да даде отговор на поставените му въпроси е посетил на място адреса, като изрично в заключението си е отбелязал, че при пристигане на място металните врати на металния шкаф на секция III (тази, в която е бил разположен електромерът, обслужващ ап.22- собственост на подс.С.) са били намерени отключени- т.е. заключващите механизми са били в отключено положение, а самите врати притворени. Св.Р. обаче не можа да посочи точен период от време, считано от когато тези врати са оставяни отворени (незаключени) по негова молба отправена към служителите на ЧЕЗ, като от друга страна твърденията му, че е виждал периодично и вторите метални врати с прозорчета на самите секции отворени от време на време, без да знае кой и кога ги отваря и след това затваря, също според съда следва да се приемат за достоверни. Отново и от установеното от вещото лице, изготвило СТЕ по време на огледа, който е направил той, за да отговори на поставените му въпроси, металните врати с прозорчета на две от секциите- на III-та  и IV- та секция са били намерени от него отключени, а вратата на секция III, дори и само притворена, като същата не е могла да се заключи изобщо по причини описани от вещото лице в заключението и визирани по- горе, докато тази на секция IV по принцип е имала възможност за заключване, тъй като при нея заключващият механизъм тип „резе“ не е бил отстранен, както при вратата на секция III.

Вярно е, че става въпрос за обстоятелства, които са установени като такива след инкриминирания период, но те само потвърждават думите на св.Р. относно това, че макар въпросните метални врати по принцип да са се заключвали и ключ от тях да са имали само служителите на ЧЕЗ, имало е случаи, при които са оставяни отворени. Кога, колко често и към кой момент се е случвало това- по делото не се установи.

Съдът не кредитира единствено показанията на св.Р. в частта, в която същият твърди не той да е оказал съдействие и да е предоставил ключа от двете врати- тази за портиерното помещение и другата за помещението, в което са се намирали електромерите в деня на извършване на проверката и огледа- 30.03.2017 г. Макар св.Р. да бе категоричен да не е имало такъв случай, в който да е търсен от служители на ДАНС или полицията, за да оказва съдействие, той не бе категоричен всеки път да е бил наясно кои точно са лицата, които го молят за такова съдействие, като е разчитал обикновено на това, което те са му казвали за себе си, представяйки се например за служители на ЧЕЗ. Доколкото в конкретния случай не се установи кой точно е потърсил съдействие, кой се е обадил на мобилния номер на домоуправителя от ап.29, посочен на бележката, залепена за вратата на портиерното помещение, за да отключи вратите- дали това са били разследващите органи, дали са били служители на ДАНС или на ЧЕЗ, то съдът прие, че е напълно възможно св.Р. да е бил потърсен за съдействие от служителите на ЧЕЗ и той да не е разбрал, че се извършва такава проверка, макар и да е отключил вратите, още повече, че и по негови думи същият обикновено не е оставал докрай и не е присъствал обикновено на място, докато служители са си вършели работата, което е възможно да е станало и в този случай. За да приеме обаче, че именно св.Р. от отключил двете врати, съдът съобрази на първо място отразеното по този въпрос в протокола за оглед на местопроизшествие, където изрично е отбелязано, че е бил потърсен домоуправителя от ап.29 с посочен и мобилен номер, който и по твърдения на самия Р. е неговият мобилен номер. Същевременно твърдения за това, че именно лице живущо във входа на блока и то домоуправител на същия е отключило вратите на двете помещения, се съдържат и в показанията на почти всички лица, взели участие в самата проверка и огледа на местопроизшествието, а именно- св.Р.В. (служител на ЧЕЗ), който заяви пред съда, че по време на проверката някой се е обадил на единия от телефоните, записан на бележката и именно човек, живущ в блока е отворил. В същата насока са показанията на св.Р.Я.- служител на ЧЕЗ. За това, че на проверката е присъствал и домоуправител от входа сочи в показанията си и св.Н.Н., участвал като поемно лице по време на огледа. Св.В.Г.  (член на ФП) също посочи, че лице, живущо във входа е отворило, както и че изрично е отбелязал това обстоятелство в записките, които си е водил. Факта, че св.М.Б. (член на ФП) и св.Ц.И. (поемно лице) нямат конкретен спомен за тези обстоятелства и не можаха да посочат кой и как е отключил двете врати, по никакъв начин не оборва показанията на предходните свидетели, независимо, че нито един от тях, при това напълно нормално и логично, да не можа да си спомни и/или да посочи кое конкретно е било това лице, респ. независимо, че и св.Цв.И.  и св.Н.Н. не можаха да разпознаят в лицето на св.Р. (разпитан преди тях в едно и също съдебно заседание), дали именно той е отключил двете врати. Съдът отдава тези неточности, непълноти и в известна степен противоречия в показанията на свидетелите, както на изминалия период от време, така и на обстоятелството, че явно нито един от тях не е имал за цел да запомни конкретно това обстоятелство. Съдът прие също така, че твърденията на св.Р. във връзка със същото, не са израз на недобросъвестност от негова страна и на опит да скрие определени факти. Става въпрос според съда, за избледняване спомените на свидетеля с оглед на изминалия период от време. От друга страна съдът отдава това и на факта, че същият не е проявил интерес към онзи момент към случващото се, така, както и по негови твърдения и в други случаи, когато е молен да отключи вратите от лица, представящи се например за служители на ЧЕЗ, той не е проявявал интерес в каква връзка се иска това и респ. какво конкретно извършват тези лица в стаята с ел.таблата.

В заключение съдът кредитира като цяло показанията на св.Р., с изключение на онези, коментирани малко по- горе, като счете, че същите кореспондират с другите събрани по делото гласни и писмени доказателства, а и не се установява св.Р. да е причастен по какъвто и да е било начин към инкриминираното деяние и в този смисъл, не са налице основания да бъдат счетени показанията му за изначално недостоверни. Не се установи също така нито той, нито св.Л., още по- малко св.М.В.да се намират в някакви по- близки отношения с подс.С. и в този смисъл, съдът прие, че показанията им не обслужват по никакъв начин неговата защитна позиция по делото, а са дадени добросъвестно и непреднамерено, с уточненията, които съдът спомена по- горе относно св.Л..

Като незаинтересовани от крайния изход на делото и в тази връзка като лица, които дадоха изцяло добросъвестно показания по делото съдът възприе и свидетелите М.Б., В.Г. (членове на ФП); св.Р.В. и св.Р.Я. (служители на ЧЕЗ), както и св.Н.Н. и Ц.И.- участвали като поемни лица по време на огледа. Това становище на съда не търпи промяна, въпреки, че св.В. и св.Я. са служители на ЧЕЗ, както и независимо, че св.Н. и И. са били предварително определени да вземат участие в огледа на местопроизшествие като курсанти в Академията на МВР. Св.Н. и св.И. са избрани на случаен принцип както бе установено от разпита на същите, а същевременно не се установи някой, по някакъв начин да е оказва влияние на същите преди самия оглед, респ. не се установи някой да им е казвал какво конкретно ще се прави на място, още по- малко какво се очаква да се установи и да се „констатира“. С други думи свидетелите не са били предварително подготвени и в този смисъл не се установи да са предубедени към извършения оглед, респ. в частност към подс.С..

Св.Я. и В. макар и служители на ЧЕЗ, които имат интерес от това да установят по принцип, ако има  някаква манипулация върху електромерите и да се грижат за интересите на ЧЕЗ, не се установява да имат конкретен интерес да установят, че е извършена манипулация на точно определени електромери и в частност на този, обслужващ апартамента на подс.С.. В тази връзка свидетелите, участвали в някакво качество в извършения оглед на местопроизшествие бяха разпитани дали са имали предварителна информация за това какво конкретно се търси и проверява, за това дали проверката е била на точно определени електромери, дали някой им е казал да има данни за манипулация върху точно определен електромер или не, с оглед преценка дали същите по някакъв начин са били предубедени и дали дадените от тях показания са целенасочени и недобросъвестни. Следва да се отбележи, че твърденията на различните свидетели по въпроса (св.Г. и св.Я.) дали са имали предварителна информация за манипулиране на конкретен електромер, бяха твърде противоречиви, както противоречиви бяха и показанията им по въпроса дали при проверката е установено да е извършена манипулация на електромери, за които е имало предварителна информация за това или на други такива. А св.Б. отрече изобщо такава информация да е достигала предварително до нея. Всички еднопосочно обаче заявиха, че проверка е била направена на всички електромери и в 4-те секции на ел.таблото, като категорично също така посочиха, че манипулация е установена на 2 електромера, намиращи се в различни секции, както и че манипулацията на 2-та електромера е била различна. С други думи показанията на тази група свидетели като цяло по основни въпроси от значение за делото бяха еднопосочни, а наличието на известни противоречия досежно отделни факти, съдът отдаде на изминалия период от време, а не на недостоверност на техните показания, доколкото и не намери конкретна причина който и да е било от тази група свидетели, да е пряко заинтересован от крайния изход на делото, респ. да обслужва защитната версия на подсъдимия, когото нито един от тях дори не познаваше и не беше виждал до този момент. Ето защо и като цяло съдът кредитира показанията на тази група свидетели с уточненията, направени по-горе.

На база същите обаче, дори и съпоставени с протокола за оглед на местопроизшествие по делото не можа да се установи дали към момента на извършване на огледа металните врати на шкафа, в който са се намирали секциите с ел.таблата са били заключени, респ. дали към онзи момент е била извършена интервенцията върху втората, метална врата с прозорчета на секция III, в която се е намирал електромерът, обслужващ апартамента на подс.С.. Част от свидетелите, както вече бе коментирано по-горе посочиха, че металните врати на ел.таблото са били заключени и служителите (специалистите) от ЧЕЗ са ги отключили на място, респ. изразиха предположения, че това е станало точно така, тъй като така трябва да бъде по принцип, но като цяло спомените им не бяха много ясни и точни, респ. нито един от свидетелите не можа да уточни с какво са били отключени вратите на ел.таблото, както и кои точно врати са били заключение- дали тези на металния шкаф или/и тези на отделните секции. Нито един от тях също така не даде никаква информация за това да е установил и да е разбрал резето на втората метална врата на секция III от ел.таблото да е липсвало към този момент. Тези обстоятелства не са отбелязани и в протокола за оглед на местопроизшествие, поради което и по делото не можа да се установи, включително и на база заключението на СТЕ кога е премахнато това резе и какво е било състоянието на металните врати на ел.таблото, респ. на отделните секции към момента на огледа. Вещото лице посочи в заключението си, че заключващите устройства към момента на огледа са идентични с тези към момента на изготвяне на заключението, но изрично отбеляза, че това е само по външни признаци, тъй като и за да установи каква е причината бравата на металната врата на секция III да може да се заключи, но самата врата да остава отключена, вещото лице е изследвало вратата и от вътрешната страна, респ. съпоставило е същата с вратите на другите секции и едва тогава е могло да даде своето становище. Това означава, че от външен оглед и от снимки направени от външната страна на вратите (каквито в случая са направени по време на огледа на местопроизшествие) няма как да бъде установено това обстоятелство, поради което и то не е било констатирано още към онзи момент, респ. не е отразено и в протокола и не се вижда и от направените снимки. От друга страна напълно е възможно към момента на огледа  тази интервенция да не е била налице и поради това и да не е била констатирана. Касае се за пропуск, включително и на разследването на ДП, свързан най- вече с установяване как е била гарантирана сигурността на самите ел.табла и какви са били мерките, които са били предприети и налични, за да се предотврати достъпа на случайни лица, не толкова до помещението с електромерите, колкото до самите електромери. Този въпрос не е бил предмет на разследване, а няколко години по- късно е почти невъзможно това да се установи при липса и на подробно описание на състоянието на ел.таблото и на секциите в него в протокола за оглед. Тезата, заявена от св.Г., че след като вратата на помещението, в което са се намирали електромерите е била заключена, това означава според него, че тази врата защитава всички електромери, очевидно е била възприета като теза и от разследващите органи на ДП, респ. от наблюдаващия прокурор, които не са положили усилия да съберат доказателства относно това каква е била възможността за достъп до електромерите чисто физически, изследвайки не толкова кой има достъп до помещението с тях, а как са защитени същите от външно посегателство зад металните врати на металния шкаф и на секциите, в които са били разположени, тъй като е повече от житейски логично и нормално, достъп до помещението с електромерите да имат голям кръг от лица, особено живущите във входа, които имат право да видят най- малкото какви са показателите на съответните електромери, както и ако по някаква причина спре ел.захранването и се стигне до падане на превключвателите на автоматичните предпазителите на ел.таблото, същите да могат да бъдат вдигнати, за да се възстанови ел.захранването на съответния апартамент. Още повече, че достъпът до тези автоматични превключватели на предпазителите на ел.таблото не означава и достъп до електромерите като уреди, тъй като самите електромери би трябвало да се намират зад металните врати с прозорчета, за които и видно от заключението на СТЕ по принцип са предвидени специални заключващи устройства, които да предотвратят достъпа на случайни лица до самите електромери. Доколкото са подценили тези обстоятелства, органите на ДП не са разследвали тези въпроси, не са събрали своевременно необходимите за това доказателства, които и след толкова години вече е трудно да бъдат установени. В тази връзка и съдът не можа да установи какво е било състоянието на заключващите устройства и механизми, респ. на самите метални врати на металния шкаф, респ. на металните врати на отделните секции от ел.таблото, където са били монтирани електромерите, както към датата на извършване на огледа, така и още по- малко към датата на инкриминирания с ОА период- октомври- декември 2015 г.

Ето защо и независимо, че съдът кредитира като цяло показанията на тази група свидетели, както и протокола за оглед на местопроизшествие от 30.03.2017 г., включително и останалите събрани по делото писмени и веществени доказателства, прие, че същите не спомагат особено съществено за разкриване на обективната истина по делото най- вече и във връзка с установяване на това кога, как и по какъв начин е била извършена манипулацията върху двата електромера, респ. от едно и също лице ли е била направена, както и има ли и каква конкретно причастност към това подс.С.. Единствените данни за това се съдържат в показанията на св.Е.Х., дадени на ДП, които обаче и предвид редица обстоятелства съдът прие, че не може да кредитира и то особено по въпроса за това кога, кой, по чия инициатива и как е манипулирал електромера на подс.С..

На първо място от значение е това, че св.Х. отказа да дава изобщо показания по делото пред съда, като по този начин предотврати възможността да бъдат подложени на проверка показанията му от ДП и тяхната достоверност. Той аргументира този свой отказ със страх от подсъдимия за себе си, за своя живот и този на своите близки и роднини и с твърдения, че причината да се намира към момента на разпита му в ареста е именно подс.С., който като бивш служител на ГДБОП е „организирал“ акция, за да бъде задържан св.Х. и да бъде дискредитиран по делото пред съда. Същевременно обаче именно и по твърдения на св.Х. към момента на разпита му, той е бил задържан с МНО „ЗПС“ по водено спрямо него ДП за това, че е организатор на група, занимаваща се с нарязан тютюн, като изрично именно той посочи, че мярката му е била определена от състав на СпНС. Видно е също така от справка, получена по делото във връзка с призоваването на Е.Х. по делото като свидетел, че същият е задържан с МНО „ЗПС“ считано от 05.07.2018 г., определена му от АпСпНС. С други думи- друг съд е преценил, че са налице доказателства за най- малкото причастност на Е.Х. към инкриминираното деяние, за което му е било повдигнато обвинение и във връзка, с което му е била взета МНО „ЗПС“. Към момента на допълнителния му разпит, същият вече бе с МНО Домашен арест, определен му отСпНС считано от 16.11.2018 г. във връзка с повдигнато на същия обвинение по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.2 от НК.

С оглед на тези данни, твърденията на св.Х., че същият се намира в ареста, заради подс.С., който към този момент е бил дори отстранен и от длъжност, съдът прие за несериозни. Дори и от страна на прокурора при СГП не се поддържаше и не се твърдеше, че е налице подобно поведение на подс.С., за да дискредитира св.Х. по настоящето дело. От друга страна поставените от св.Х. условия, че ще говори и ще разкаже всичко, когато бъде пуснат от ареста съвсем не сочеха на това същият да се страхува по някакъв начин от подс.С., а единствено и само на опит на същия да се опита да „договори“ свободата си срещу даване на показания срещу подс.С.. Аргумент за това са дори твърденията на св.Х., че ако потвърди пред този състав на съда по настоящето дело, показанията, които е давал на ДП срещу подс.С. ще бъде задържан в ареста, при положение, че настоящето дело е образувано пред СГС през март месец 2018 г., същият за първи път е призован като свидетел по делото за съдебно заседание, насрочено за 19.06.2018 г., когато не е бил намерен на известния по делото адрес, като едва за следващото съдебно заседание- насрочено за 11.07.2018 г. той е получил лично призовката си по настоящето дело като свидетел, но не се е явил поради обективни причини- тъй като вече е бил задържан с МНО „ЗПС“ считано от 05.07.2018 г. С други думи, задържането на св.Х. по друго дело е станало преди той да бъде разпитан като свидетел по настоящето такова и това задържане в ареста не е било от полицията, а от друг съд, който е преценил, че са налице основания за задържането му. Ето защо и няма как да се приеме, че това задържане има нещо общо с разпита на св.Х. по настоящето дело, както твърди той, още по- малко с подс.С.. Не се потвърди и заявеното от св.Х. пред съда, че и св.А.С. се крие и се страхува от подс.С. и затова не иска да се яви по делото, въпреки, че е получила призовка за същото. Не се установи св.С. да пребивава при майка си на адреса в с.Нови хан и да се укрива, респ. да не иска да се яви като свидетел по делото, както твърдеше св.Х.. Същата бе открита, чрез майка й, с която деловодителят на състава се свърза по телефона, като св.С. се яви доброволно пред съда на 05.11.2018 г. и при опита на същата да бъде разпитана по делото се установи, че тя няма свидетелска годност, а вещите лица, изготвили КСППЕ на същата бяха категорични, че поведението й, респ. това, което тя казва или не успява да каже пред съда не се дължи на страх от участието й в наказателното производство и в частност от подс.С., нито е израз на симулация от нейна страна, а единствената причина е фактът, че тя не може да отговаря адекватно, спомените й са откъслечни и накъсани, поради наличието на тежка психоорганична симптоматика при нея. С други думи, твърденията на Х. се оказаха неверни и не се установи някой, още по- малко подсъдимият С. да е заплашвал А.С., респ. тя да отказва да се яви по делото, поради страх от него.

Същевременно и по време на допълнителния разпит на св.Е.Х. след като същият бе освободен от ареста и вече бе с МНО „домашен арест” той отново отказа да дава показания по делото, заявявайки, че не иска да е свидетел, но този път заяви, че това, което е разказвал и е твърдял за подсъдимия С. е във връзка с арестуването на брат му- т.е. заяви, че е всичко, което е казал е било с цел да „натопи” С. и да го вкара в затвора, за да види как е там, тъй като той е „натопил” брат му и заради него брат му е бил в ареста, като целта му е била да види подсъдимия С. какво е да си в ареста. Изрече и доста хули по негов адрес, от които стана ясно, че двамата не са в добри отношения, респ. че св.Х. има някакви причини да не харесва подсъдимия С., като макар и отговаряйки твърде пестеливо на поставените му въпроси, се отрече от показанията, които е дал на ДП. Изказа се и доста неласкаво за св.Б., с аргумента, че и той е „натопил” брат му.

В обобщение, от показанията на св.Х. стана ясно, че той е твърде пристрастен спрямо подсъдимия и има особено негативно отношение към него, а от друга страна и непоследователен в показанията си (макар и откъслечни такива пред съда) спрямо него. Наличието на личен мотив на св.Х. да злепостави подсъдимия С., поставя под съмнение достоверността на неговите показания като цяло, независимо, че по време на първоначалния си разпит Х. заяви, че това, което е казал на ДП е вярно и той не се отрича от него. Точно в обратния смисъл бяха твърденията му по време на допълнителния разпит. За да не приеме обаче показанията на св.Х. и за да прецени, че същите не могат да послужат за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия С., включително и тези, дадени на ДП, съдът взе предвид и следното: показанията на св.Х., дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им, съдържат редица твърдения, които не само, че не се подкрепят от други събрани по делото доказателства, а даже напротив- опровергават се изрично от други такива, събрани целенасочено именно и с цел проверка показанията на св.Х., касаещи подсъдимия С.. На първо място следва да се има предвид, че показанията на св.Х. от ДП са давани след като е бил задържан брата на същия- Б.Х. по друго ДП – ДП №15009/2017 г. по описа на 06 РУ- СДВР, пр.пр. №4019/17 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Това ДП е образувано на 19.01.2017 г. и по него е бил разпитан Е.Х. (видно от 2 бр. постановления на СРП на л.16 и л.18, т.1 от ДП). Едва тогава и с Постановление от 10.03.2017 г. е било образувано и ДП по настоящето дело, чрез обединяване на две отделни прокурорски преписки. Видно от постановлението за образуване на ДП по настоящето дело, е било възложено да бъде разпитан Ев.Х. като свидетел с цел събиране на гласни доказателства за извършено корупционно поведение от страна на подсъдимия К.С.- към онзи момент все още действащ прокурор при СРП, което поведение и според постановлението на СГП има казуална връзка с наказателно производство №4019/2017 г. по описа на СРП, а именно- поведение, свързано с искане, предаване и/или получаване от С. на неследваща му се парична или имотна облага, за да прикрива дейността на братя Х.и на други лица във връзка с нелегално производство и търговия на акцизни стоки- тютюн и цигари, респ. поведение изразяващо се в упражняване на влияние върху други длъжностни лица- прокурори при СРП с цел да бъде осуетено наказателно преследване срещу Х., Б., Х.и др. и/или за да останат последните ненаказани. Същевременно видно от постановлението на СГП от 10.03.2017 г., било е възложено събирането на доказателства за упражнявана от С. фактическа търговска дейност, прикривана де юре чрез Д.П., по който начин е прикрито участието на К.С. в процедури по възлагане на обществени поръчки за доставка на плодове и/или на други хранителни продукти в детски градини и учебни заведения, а също и покровителство и/или подпомагане на трафик на наркотични вещества от Австрия към България. Между впрочем настоящето наказателно производство е било образувано за престъпление по служба- такова по чл.282, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и то във връзка с подсъдимия С., като и на база показанията на св.Х., дадени на 21.03.2017 г. се е разследвало поведението на С. във връзка с твърденията на Х., че С. е съдействал по някакъв начин на Х.Б., който е бил задържан с 500 кг. нарязан тютюн и след това освободен, респ. с твърденията на Х., че наблюдаващ прокурор по делото е някаква жена от СРП, както и с твърденията му, че Х.Б. е заявил, че е освободен, тъй като се е оправил по някакъв начин. Разследван е също така във връзка с твърдения на Х. за фирми на бащата на подсъдимия С., който искал да се „отърве” от тези фирми, които по твърдения на Х. имали големи задължения към НАП и НОИ. Разследван е също така и във връзка с твърдения на Х. за участие на С. с търговска дейност, чрез фирми на Д.П. и участието на тези фирми в различни обществени поръчки. Не на последно място С. е бил разследван и във връзка с твърдения на Х. за това, че е образувал „измислено” наказателно производство спрямо лицето Ю.А., за да бъде осуетено предаването му на испанските власти във връзка с издадена спрямо него ЕЗА с аргумента, че в България срещу него има висящо наказателно производство, което е пречка за предаването на лицето. Като твърденията на Х. са били, че след като А.е оправил проблемите си в Испания, воденото спрямо него наказателно производство в България е било прекратено от С..

Събирани са, видно от материалите по делото доказателства- справки и разпити на свидетели във връзка с всички тези твърдения на св.Х., но поради неустановяване на достатъчно такива, въз основа на които да бъде повдигнато обвинение спрямо К.С., материалите по делото във връзка с тези твърдения са били отделени и е било образувано друго ДП, като и към настоящия момент няма данни, нито твърдения от страна на прокуратурата спрямо С. да е повдигнато обвинение за някакво друго престъпление във връзка с някои от другите твърдения на св.Х.. Изискана е била при това още на 27.03.2017 г. справка от РП- гр.Гоце Делчев и заверено копие от ДП №537/2011 г. по описа на РУ- гр.Гоце Делчев /преписка №00979/2011 г./ по описа на РП- гр.Гоце Делчев във връзка с твърденията за образувано нарочно наказателно производство спрямо лицето Ю.А. с цел осуетяване изпращането му в Испания въз основа на ЕЗА, респ. за прекратяване на това наказателно производство тук в България, след като А.е „оправил“ проблемите си в Испания (л.38, т.1 от ДП). Тази справка и копие от въпросното ДП е била получено по настоящето дело още с писмо от 06.04.2017 г. (л.39, т.1 от ДП), но по неясни причини към материалите по делото е останало само придружителното писмо, но не и копие от материалите по това дело. Вероятно това не е случайно, тъй като и видно от справката изготвена от РП- гр.Гоце Делчев (л.193, СФ) и изискана от съда, действително през 2011 г. е било образувано наказателно производство спрямо лицето Ю.А. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като производството по делото не е било прекратено- нито от подсъдимия С., нито от друг прокурор, а напротив- внесено е с ОА срещу А., изготвен именно от подсъдимия С. и внесен в РС- гр.Гоце Делчев на 20.01.2012 г., като с разпореждане съдът е прекратил съдебното производство поради наличие на противоречия между обстоятелствената и диспозитивната част на ОА и е върнал делото на ДП за отстраняване на тези противоречия. Делото след това отново е било внесено в съда с ОА, макар и вече от  друг прокурор, като след още едно връщане на същото на ДП, респ. внасянето му отново с ОА в съда, спрямо Ю.А. е била постановена присъда  от 13.12.2013 г., с която А.е признат за виновен за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК и във вр. с чл.218б от НК и на основание чл.424 от НПК делото е било изпратено на РУ МВР- гр.Гоце Делчев за налагане на административно наказание на А.. Присъдата е влязла в сила на 31.12.2013 г.

Тази справка на практика изцяло оборва твърденията на св.Х. във връзка с въпросното наказателно производство и в частност твърденията му за някакво неправомерно поведение във връзка с това производство от страна на подс.С.. С други думи, макар и подсъдимият С. да има нещо общо с въпросното наказателно производство, макар и то да е водено срещу лицето А.именно за престъпление по чл.206 от НК, не се установява, а даже напротив- опровергават се твърденията на Х. за извършени от С. неправомерни действия, за да бъде осуетено изпращането на лицето А.в Испания въз основа на ЕЗА.

Странно е обаче по какви причини информация за това производство не е оставена по настоящето дело, като единственото логично обяснение е, че тази информация не е обслужвала интереса на СГП във връзка с воденото разследване срещу подсъдимия К.С..

На следващо място с доста съмнителен характер е и информацията изнесена от св.Х. в неговите показания, дадени на ДП във връзка с отношенията и връзките на подсъдимия С. с лицето Х.Б. и с неговото освобождаване от ареста. Освен, че не са били събрани достатъчно доказателства за упражнено влияние от С. спрямо наблюдаващ прокурор по това дело /водено за престъпление по чл.234, ал.1 от НК първоначално срещу неизвестен извършител, а след това срещу М.Г. и брата на Е.Х.- Б.Х./, в която връзка и материалите са били отделени, най- малкото невярно е заявеното от св.Е.Х. в показанията му, дадени на 21.03.2017 г. по настоящето ДП, че наблюдаващ прокурор по делото е жена от СРП. Видно от приложените по делото 2 бр. постановления на прокурор при СРП във връзка с това дело, наблюдаващ прокурор по него е мъж- П.Б., който очевидно е бил и разпитван като свидетел по настоящето дело (л.142, т.1 от ДП), но поради липса на достатъчно доказателства в подкрепа твърденията на св.Х., материалите в тази връзка са били отделени по друго ДП, по което няма данни К.С. да е привлечен като обвиняем.

Не без значение е и факта, че по това дело Х.Б. е бил задържан, но след това като обвиняем по делото е привлечен не той, а брата на св.Ев.Х.- Б.Х., като Е.Х. твърди, С. и Б. да са натопили брат му по това дело, което до голяма степен обяснява и негативното отношение на св.Ев.Х., както към подсъдимия С., така и към св.Х.Б.. По настоящето производство обаче липсват доказателства в подкрепа на твърденията на Е.Х. по този въпрос.

Същевременно от разпита и на двамата (Х. и Б.) стана ясно, че и двамата таят едни спрямо друг изключителна неприязън, като видно от разпита и на двамата, това е свързано именно с въпросното производство, по което Б. е бил освободен, докато братът на св.Е.Х.- привлечен като обвиняем. И двамата се познават с подсъдимия С., тъй като са родом от един и същи град, като св.Х. категорично заявява към този момент да не е в добри отношения с него, за разлика от св.Б., който твърди да не е в никакви отношения с подсъдимия С. и да не е бил в близки такива с него никога, за разлика от св.Х., който не отрича да е бил в близки отношения с подсъдимия С. в миналото. С оглед тези твърде напрегнати отношения и най- вече предвид изключително негативното отношение на Х. към подсъдимия, съдът прие, че няма как да кредитира с пълно доверие и заявеното от него, че е получил заплахи от подсъдимия предадени му чрез св.Б., още повече, че последният отрича това, като от своя страна твърди Х. да е отправял спрямо С. заплахи, които е искал да достигнат до него, чрез Б.. Всеки един от тях твърди при отправянето на тези заплахи да не са присъствали други лица, а същевременно и всеки един от тях има очевидно интерес да представи другия в лоша „светлина”, като св.Х. има такъв интерес и спрямо подсъдимия С.. Ето защо съдът прие, че не може да даде вяра на твърденията на нито един от тях по този въпрос, като същевременно констатира, че св.Х. има или най- малкото имал е в някакъв момент интерес от неблагоприятен изход на делото спрямо подсъдимия С., когото очевидно ненавижда и спрямо когото изразява изключително негативно отношение. Предвид това съдът прецени, че показанията му следва да бъдат поставени под особено внимание, и за да бъдат кредитирани, особено в онази част, с която той твърди неизгодни факт и обстоятелства спрямо подсъдимия С., трябва да са непротиворечиви, последователни и подкрепени и с други достатъчно обективни и непредубедени доказателства по делото.

Извод, който следва най- малкото от това, че почти всичко, което св.Х. е заявил на ДП във връзка с подсъдимия С. и с твърдения за извършени от него неправомерни действия, макар и да съдържат доза истина, са почти изцяло надградени с факти, които се опровергават от други събрани по делото доказателства или най- малкото не се подкрепят от същите. Извод, който следва и от заявеното от св.Х. по време на допълнителния му разпит, че е искал да вкара и С. в ареста, както той е вкарал брат му там.

Видно, че между многото други твърдения на св.Х. във връзка с подсъдимия С., по време на разпита на същия на ДП от 21.03.2017 г. по настоящето ДП, той е разказал и за това как подсъдимият С. го е помолил да намери човек, който да манипулира електромера му, защото се отоплява на ток и искал да плаща по- малка цена. По този въпрос той е давал показания на два пъти- веднъж пред орган на ДП- на 21.03.2017 г. и втори път- пред съдия на ДП- на 20.04.2017 г. след извършения оглед на местопроизшествие на инкриминирания адрес. Прави впечатление на първо място, че св.Х. без никакъв страх от наказателна отговорност разказва за исканията на подсъдимия С. да му бъде манипулиран електромера, също така за своята роля в тази дейност по намирането на човек, който да извърши манипулацията, в запознаването на С. с този човек, но така и нито веднъж не дава повече данни за същия освен само едно малко име- М., по време на първия си разпит от 21.03.2017 г. Твърди по време на първия си разпит, че не знае други имена на лицето, както и че не разполага с телефонния му номер, макар преди това в разказа си да сочи, че е говорил с него неколкократно по телефона, за да го свърже с подсъдимия С. и за да се разберат кога и как да извърши манипулацията на електромера на апартамента на подсъдимия. По време на втория разпит- този пред съдия, проведен на 20.04.2017 г. св.Х. вече твърди да има координатите на това момче, но заявява, че то не искало да му се казва името, защото ставало дума за прокурор и го било страх, както и че едва, когато е разговарял с него наскоро и го е попитал дали може да каже, че той е манипулирал електромера, въпросният човек казал, че не иска, тъй като ще се уличи в престъпление. При тези противоречиви твърдения поставя се въпроса има ли такъв човек и изобщо знае ли св.Х. нещо по въпроса, както и дали същият давайки тези показания е бил с ясното съзнание, че уличава по този начин и себе си в извършване на престъпление и ако е така, то каква е причината да прикрива друго лице, а да не спестява неизгодни за самия него факти и обстоятелства, които също без съмнение уличават него самия в извършване на престъпление. За съда няма никаква житейска логика в едно подобно поведение, поради което и показанията на Х. досежно тези въпроси, съдът прие за съмнителни, особено и като се има предвид заявеното от него, че е искал да си „отмъсти“ на подс.С..

На следващо място видно е, наличието на доста противоречия между твърдения на Х., съдържащи се в двата му разпита по съществени въпроси свързани с обвинението по чл.234в, ал.1 от НК спрямо подсъдимия С., които противоречия нямаше и как да бъдат изяснени, предвид отказа на свидетеля да дава показания пред съда. От друга страна прави впечатление, че вторият разпит на св.Х.- този пред съдия, направен след извършения оглед на местопроизшествие на инкриминираното място, е доста по- подробен относно детайли, които детайли са могли да бъдат заявени от свидетеля само, ако той действително е бил на място и е възприел някои обстоятелства, но в този случай се поставя въпроса по какви причини същите не са споделени от него още в първоначалния му разпит- този от 21.03.2017 г.  Освен това някои детайли, които той заявява по време на втория си разпит са в рязко противоречие със заявеното от него при първоначалния му разпит. Налице са и други противоречия между двата разпита досежно обстоятелства, които нямат пряка връзка с обвинението, но които поставят под съмнение достоверността на заявеното от св.Х. като цяло по този въпрос.

Така първоначално св.Х. твърди, че неустановеното лице е казало на С. още в проведения с него предварителен разговор колко енергия може да му спести, а именно- 90 %, докато при втория си разпит твърди, че самият Х. му е казал, че може да му намери човек, който да му сложи чип с дистанционно управление, така че да му спести 90 % ел.енергията. На следващо място в първоначалния разпит Х. твърди, че неустановеното по делото лице е изказало притеснения, че ако направи тази манипулация хората от „Енергото” могат да се усъмнят, на което С. го е уверил, че това няма как да стане, тъй като до преди това този абонат не е ползвал ток и поради това няма как да се усетят. Впоследствие обаче Х. твърди, че С. е бил този, който се е притеснявал дали, ако дойдат на проверка от ЧЕЗ ще разберат, че електромерът е манипулиран, тъй като е разпломбиран, а неустановеното по делото лице е отговорило, че това няма как да стане, тъй като той слага истински пломби и няма как да се разбере. Между впрочем едва в този втори разпит след извършения оглед на място и след като е установено, че и двете пломби на процесния електромер са отваряни, за първи път в показанията си св.Х. говори за пломби и разпломбиране на електромера.

Изключително противоречиви помежду си са показанията на св.Х., дадени пред орган на ДП спрямо тези пред съдия на ДП по въпроса как тримата- С., Х. и неустановеното по делото лице са стигнали до адреса на С.- дали с автомобила на С. всички заедно или с два автомобила- този на С., в който са били самият той и Х., а след тях се е движело неустановеното лице с неговия автомобил. Първоначалните му показания са, че са отишли с двата автомобила, а след това твърди, че след като са се видели на Макдоналдс са преместили багажа на неустановеното лице в автомобила на пос.С. и са отишли на адреса само с автомобила на С.. Ако тези противоречия до тук могат да бъдат обяснени с избледнели спомени на свидетеля, то доста спорни в това отношения са следващите му твърдения по въпроса какво се е случило оттам насетне. В първоначалните си показания пред орган на ДП св.Х. твърди, че С. е завел неустановеното лице в стаичката с електромерите, която се намирала в ляво от входа, без да твърди как точно са стигнали до нея, заключена или отключена е била тази стаичка, кой и как евентуално е отворил същата и имал ли е подсъдимият С. ключ от въпросната стаичка или не. Едва в разпита си пред съдия на ДП след извършения оглед на местопроизшествие и след като на място е било установено, че стаята, в която се намират електромерите по принцип се заключва, св.Х. подробно е обяснил, че въпросната стаичка се заключва, като е посочил, че подсъдимият С. е извадил връзка с ключове и е отворил първата врата вляво на помещението с електромерите. Коя е обаче тази врата и как така тя се намира в ляво от помещението с електромерите, така и не става ясно от разпита на свидетеля, като не става ясно дали подсъдимият е отключил само една врата и колко такива е имало, респ. как е отключил втората такава, която обективно е установено, че е съществувала /една на портиерното помещение и една на стаята с електромерите/, респ. как са отключени двете врати- с два различни ключа или с един, при положение, че и от показанията на св.Р. се установява, че за двете врати, ключовете са били различни. Прави впечатление между впрочем, че дори в протокола за оглед на местопроизшествие са отбелязани две врати- една от ПВЦ, която е към портиерното помещение и една метална такава, която е към помещението с електромерите, като и за двете се твърди да са били заключение, но в протокола само за металната врата е отбелязано да е отключена от домоуправителя от ап.29 без д е посочено как и кой е отключил първата- ПВЦ врата. В своите показания св.Х. също говори само за една врата- тази към помещението с електромерите без изобщо да споменава за другата врата към портиерното помещение. След това и отново в показанията си дадени пред съдия на ДП св.Х. за първи път твърди, че подсъдимият С. е отключил не само вратата на помещението, в което са били електромерите, но твърди да е извадил втори ключ и да е отворил самото табло на електромерите. Подобни твърдения в първоначалните му показания няма. От друга страна същият не е разпитан на ДП по време на втория разпит какъв е бил този ключ, с който подсъдимият е отключил таблото с електромерите, а и доколкото св.Х. отказа да дава показания пред настоящия съдебен състав, нямаше как да бъдат проверени показанията му в тази част. Същевременно и от заключението на изготвената в съдебна фаза СТЕ (което съдът кредитира изцяло като обективно и безпристрастно) по несъмнен начин се установи, че вратите на шкафа на ел.таблата (за всички ел.секции) са оборудвани не с една, а с три броя заключващи устройства- едно по средата и две съответно в долния и горния край на дясното крило на вратата на шкафа, като заключващото устройство по средата е различно от заключващите устройства в горния и долния край на дясното крило на вратата на металния шкаф. Установи се също така, че тези заключващи устройства се задействат със специални ключове, представляващи кухи цилиндрични метални тела, на които единият край отстрани има по един плътен метален объл щифт, а другият край  е направен удобен за хващане с ръка.

В своите показания обаче Х. твърди подсъдимият да е използвал само един ключ, за да отключи таблото с електромерите без при това да уточнява какъв е този ключ, както и без да уточнява коя точно врата на ел.таблото твърди да е отключил С.- дали тази на металния шкаф или тази на самата секция- т.е. дали първата метална врата или втората метална врата с прозорчета, тъй като и тя се заключва с брава тип секретна, подобна на тази на вратата на металния шкаф и намираща се по средата на вратата, но с друг механизъм. По всички тези въпроси св.Х. не е бил разпитан, а и в самия протокол за оглед както бе посочено не е отбелязано как точно са отворени ел.таблата с електромерите и в тази връзка и няма как бъдат проверени твърденията на Х., че подсъдимият С. е отключил ел.таблото само с един ключ, още повече и при събраните по делото данни, че ключове за въпросните ел.табла- както за плътната метална врата, така и за металната врата с прозорчетата не са имали живущите във входа, а с такива са разполагали само служителите на ЧЕЗ. Тези показания няма как да бъдат проверени, доколкото той отказа да отговаря на въпроси пред съда, а от друга страна не са събрани своевременно доказателства за състоянието на вратите на металния шкаф и на секциите към инкриминирания период, което до голяма степен и предвид изминалия период от време, както и с оглед отказа на св.Х. да свидетелства, препятства възможността не само за проверка на показанията му, но и за изясняване на обективната истина по делото. Извод, който се налага и предвид заключението на СТЕ, според което ключ за тези врати не може да се направи от самото заключващо устройство, а само от оригинален ключ или от дубликат. Според заключението вратите са могли да бъдат отворени и с друго техническо средство като например отвертка, нож, шперц и други подобни, но Х. твърди подсъдимият С. да е използва ключ, а не друго техническо средство, при това не уточнява коя точно врата  на ел.таблото е отворил.

Много по- проблемни според съда са следващите твърдения на св.Х., тъй като те са в пълно противоречие помежду им при сравнение между двата разпита на свидетеля на ДП- този пред орган на ДП и този пред съдия на ДП. Става въпрос за твърденията на св.Х. по въпроса какво е направило неустановеното по делото лице след като е приключило с манипулацията на електромера. В разпита си пред орган на ДП, Х. твърди, че са оставили лицето да работи в стаичката, а двамата със С. са се върнали на Макдоналсд, като след около час въпросното лице се е обадило и е казало, че е готово, при което и след като Х. и С. са се върнали обратно на адреса са видели неустановеното лице да си изнася куфарчето и да го поставя в багажника на автомобила си. Очевидно е, че в тази част показанията на Х. са в синхрон със заявеното малко по- горе от него, че до адреса на подсъдимия С. са отишли с двата автомобила, респ. съответства на твърденията му да са влезли директно в стаята с електромерите без да твърди тази стая да се е заключвала. Интересното е, че в показанията на същия дадени пред съдия на ДП след извършения оглед на местопроизшествие, твърденията на Х. претърпяват драстични промени и той вече твърди въпросната стая да се е заключвала, а в съответствие с това са и твърденията му, че след като са отишли във въпросната стая, подсъдимият С. е заключил неустановеното по делото лице в стаята, за да работи, а двамата са отишли обратно на Макдоналдс, където е останал автомобила на момчето, като са се върнали обратно след около час и половина и подсъдимият С. е отключил стаята, в която е било момчето, за да го вземат оттам. С други думи тези му показания вече са съобразени с установения на място факт, че стаята се е заключвала.

Каква е причината за тази драстична промяна в показанията на Х., освен обективно установени факти по време на огледа на местопроизшествие, съдът не може да посочи, тъй като свидетелят отказа да дава показания по делото в съдебна фаза и нямаше как да бъдат проверени нито едни от дадените от него показания, независимо, че в първоначалния си разпит той твърдеше, че всичко, което  е казал на ДП, е вярно. Поставя се въпроса обаче, коя от версиите е вярна и коя е причината за промяната на същата.

Доста неточни, като може да се каже дори и неверни са твърденията на Х. във връзка с още две обстоятелства. Първото касае точното местонахождение на електромера, обслужващ апартамента на подсъдимия С.. Така в първоначалния си разпит пред орган на ДП св.Х. твърди електромерът, обслужващ апартамента на подсъдимия С. да се намира вдясно на една от долните редици електромери, твърдейки, че лично е видял къде се намира същият. Въпреки това, тези негови твърдения са доста общи, а и в някаква степен неверни, тъй като процесният електромер се намира на втората редица отгоре надолу, а под него има още  2 редици с електромери, поради което и твърденията, че се намира на една от долните редици, е невярно. Впоследствие обаче и по време на разпита на Х. пред съдия на ДП, той внася уточнения в своите показания по този въпрос като вече посочва, че електромерът се намира на втората редица отгоре надолу (което е вярно), но пък изцяло невярно е другото му твърдения, че електромерът се намира най- вдясно, тъй като и видно от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума със снимки към него, въпросният електромер действително се намира на втората редица отгоре надолу, но е на четвърто място от ляво на дясно, като след него има още два електромера. С други думи процесният електромер не се намира най- вдясно както твърди св.Х. в показанията си. Разбира се, възможно е, тази неточност да се дължи на изминалия период от време, на избледняване на спомените на св.Х., но странното е, че той прави категорични твърдения по този въпрос, а не споделя някакви свои спомени, като всеки път има някаква неточност в твърденията му и противоречие с първите твърдения, независимо от опита на същия да конкретизира и доуточни показанията си.

Както бе отбелязано напълно е възможно тези противоречия и неточности да се дължат на изминалия период от време и на избледняване спомените на свидетеля, но така и не се установява каква е причината за промяната в тях и затова всеки път да е „близо” до действителното местоположение на електромера, но да не го „улучва”.

Изцяло невярно се установи да е и следващото твърдения на св.Х., направено по време на разпита му пред съдия на ДП, където той заявява, че около 2 месеца след като подсъдимият С. е закупил апартамента, той е подал молба електромерът да бъде сменен, защото е разбрал, че на 5 години „енергото сменяли електромерите на всяко домакинство”, поради което е направил молба до ЧЕЗ да му монтират нов електромер с нов 5 годишен срок. На база тези твърдения на Х., СГП гради и своята обвинителна теза, като твърди в пледоариите си, че процесният електромер е бил монтиран на 16.10.2015 г., поради което и обективно не е имало как манипулацията на електромера да е станала преди тази дата. Същевременно и отново в пледоариите си, прокурорът при СГП пледира, че манипулацията е станала не по- късно от 13.11.2015 г., считано от когато потребената ел.енергия е спаднала чувствително спрямо предходния период, независимо от по- студеното метрологично време след 13.11.2015 г. По този начин прокурорът при СГП хем се позовава на показанията на св.Х., за да изгради своята обвинителна теза, хем от друга страна не се съобразява изцяло с тях и на практика влиза в противоречие със собствената си теза. Ако се приемат за достоверни твърденията на Х., дадени на ДП, които прокурорът настоява съдът да вземе предвид, излиза, че манипулацията на електромера е станала в края на годината- края на 2015 г. Така твърди Х. и в двата си разпита на ДП- пред орган на ДП и пред съдия. Това негово твърдение кореспондира и с другото такова, а именно, че подсъдимият С. е подал молба за смяна на електромера около 2 месеца след като е купил апартамента, а по делото това обстоятелство е безспорно установено и датата е 09.10.2015 г. Договорът с ЧЕЗ Е.Б.АД е от 14.10.2015 г., което и ако се приемат за достоверни твърденията на Х. от ДП (така пледира прокурорът), сочи, че манипулацията е могла да бъде извършена някъде чак през декември 2015 г. /след средата на месеца, тъй като няма никаква логика някой да иска да му бъде сменен електромера след като той вече е манипулиран/, докато в пледоариите си прокурорът уточнява, че тя е извършена не по-късно от 13.11.2015 г.

От друга страна въз основа на изисканата от съда справка от ЧЕЗ Р.Б.АД, по категоричен начин се установи, че подсъдимият С. нито лично, нито чрез пълномощник е подавал молба до дружеството с искане за подмяна на измервателен уред, най- малкото такава молба е подавана по надлежния за това ред. С други думи твърденията на Х. за това са изцяло неверни. Същевременно и видно от приложените справки от различните дружества, действително до 16.10.2015 г. електромерът обслужващ апартамента на подсъдимия С. е бил с фабричен №50204879, а считано от 16.10.2015 г. същият е с фабричен номер 50254783 (процесния такъв), но видно е, че той не е сменян по молба на подсъдимия С., както твърди св.Х., още по- малко 2 месеца след закупуването на апартамента от подсъдимия.

Какво е имал предвид свидетелят Х., твърдейки подобни неща и на база на какво е правил своите твърдения, така и не се установи по делото по вече многократно споменатата причина- отказа на същия да свидетелства пред настоящия съдебен състав, респ. поради категоричното оборване показанията му по този въпрос от събраните писмени доказателства по делото. Така оказва се, че почти всички твърдения на св.Х. от ДП, направени по време на разпитите му пред орган на ДП и пред съдия, касаещи подсъдимия С. са неверни и най- малкото са вътрешно противоревичи и непоследователни. При това положение поставя се въпроса защо съдът да даде вяра на тези негови показания, след като по основни въпроси те се опровергават или най- малкото не се подкрепят от други събрани по делото доказателства, а същевременно и са твърде променливи и непоследователни. Още повече и при заявеното от свидетеля по време на допълнителния му разпит пред съда, че е искал да навреди на подсъдимия С. с показанията си.

Както вече бе отбелязано по- горе неподкрепени от други събрани по делото доказателства са и твърденията на св.Х. от ДП, според които подсъдимият С. уреждал св.С. да прави секс с негови приятели срещу пари, като той си удържал от тях парите, които те й дължали за секса, тъй като тя от своя страна му дължала пари, а нямало от къде да ги намери. Тези твърдения, св.Х. прави единствено на база това, което твърди, че е чул от подсъдимия С., респ. не сочи конкретни имена на такива лица, чрез които да бъдат потвърдени думите му, поради което и същите се явяват твърде общи, неконкретни и недостатъчни, за да се приемат за доказани твърденията на прокурора в ОА в тази връзка особено и при липсата на възможност за разпит на А.С. като свидетел пред съда. От друга страна показанията на Х. не се подкрепят и от показанията на св.Д.П., който твърди да се е запознал със св.С., не чрез подсъдимия С., а чрез св.Х., като последният изобщо отказва да дава показания по този въпрос. В този смисъл и тези показания на св.Х. съдът постави под съмнение, като прие, че като цяло същият се явява компрометиран свидетел, на база на когото съдът не може да изгради своите фактически и правни изводи по делото досежно повдигнатото спрямо подсъдимия С. обвинение, независимо, че съдът кредитира показанията на Х. в една част, а именно относно познанството му с различни споменати от него по време на разпитите му лица, включително и с подсъдимия С., относно това къде се намира апартаментът на подсъдимия С., относно заеманата от него длъжност, управляваният от него лек автомобил и ползваният мобилен телефонен номер от подсъдимия. В останалата коментирана част, показанията на св.Х., макар и да съдържат „доза” истина са според съда надграждани, съчинявани и поради това неточни и неверни като цяло, освен, че са и вътрешно противоречиви и непоследователни, поради което и съдът не им даде вяра. Разбира се тук е мястото да се посочи, че по делото е установен като обективен факт манипулацията на електромера, обслужващ апартамента на подсъдимия С.. При това положение има логика и в твърденията на прокурора, че св.Х. няма как да знае това обстоятелство, ако не е бил очевидец на същото и няма как да пресъздава детайли, ако не ги е възприел лично. С малкото уточнение, че пресъздаваните от св.Х. „детайли”, както вече бе отбелязано, са твърде непоследователни и вътрешно противоречиви по съществени въпроси. Това противоречие се наблюдава в твърденията му преди и след извършения оглед на местопроизшествие, като се наблюдава тенденция към детайлизиране и „прецизиране” показанията на Х. след извършения оглед на местопроизшествие в сравнение с показанията и твърденията му от преди това. Обстоятелство, което поставя под съмнение за съда достоверността на неговите твърдения, респ. поставя под съмнение от къде и как той е придобил информация за редица факти и обстоятелства и кое от заявеното от него е истина и кое- не. Съмнения, които са провокирани и от още нещо- безспорно установен по делото факт е, че на процесния адрес- ул.******, бл.5 към 30.03.2017 г. /към момента на огледа на местопроизшествие/ са установени 2 манипулирани електромера, намиращи се в 2 различни секции на ел.таблото, като по отношение на секцията, в която се е намирал електромерът, обслужващ апартамента, собственост на подс.С. е установено, че към момента на разглеждане на делото пред съда, нейната метална врата също е била манипулирана- т.е. на същата е била извършена интервенция, чрез премахване на резето от вътрешната страна на лявото крило на вратата и тя на практика не е могла да се заключи. От кога е тази интервенция по делото не се установи. Същевременно и към момента на изготвяне заключението на СТЕ по време на съдебното производство, секцията, в която се е намирал другият манипулиран електромер- този на св.Л., макар и да е могла да се заключи по принцип, в този момент е била отключена- става въпрос за секция IV. Другите две секции- I и II, в които не са установени манипулирани електромери, и към момента на изготвяне на заключението на СТЕ в съдебна фаза, са били заключени- т.е. техните метални врати с прозорчета са били заключени. Какво е било състоянието на тази секция към момента на извършения оглед, по делото не се установи. От друга страна логично е най- голям интерес от такава манипулация да имат собствениците на съответните апартаменти, доколкото безспорно установено също така е по делото, че манипулацията на двата електромера е довела до отчитане в по- малко количество на потребената ел.енергия за тези два апартамента. Логично е също така извършената манипулация на двата електромера да е различна, тъй като и както посочиха някои от свидетелите и вещите лица, те са от различен вид- единият е еднофазен (този за ап.22), а другият- трифазен (този за ап.48). При това положение няма как да се установи само на база на така извършената манипулация на двата електромера, дали тя е правена по едно и също време и от едно и също лице или по различно време от различни лица. И двете версии биха могли да бъдат напълно верни, като това, че липсват конкретни твърдения за конкретно извършена манипулация от конкретно лице върху електромера, обслужващ апартамента на св.Л., не изключва възможността едно и също лице да е извършило и двете манипулации едновременно. Извод, който следва и от това, че разпитаните свидетели по делото- служителите на ЧЕЗ, членовете на ФП, както и поемните лица не можаха да уточнят /поради липса на ясни спомени/ каква е била предварителната информация и дали е имало предварително данни за манипулация върху конкретен електромер и за колко на брой електромера е ставало дума, респ. дали тази информация се е потвърдила на място или не.

Но колкото подсъдимият С. има интерес от тази манипулация, толкова и има и св.Л., а и последният отрича да знае нещо по въпроса. Същевременно на ДП св.Х. не е разпитван изобщо във връзка с другия манипулиран електромер, като не е събрана информация знаел ли е нещо и по този въпрос, ако да- от къде и как, като в хода на съдебното производство всички тези въпроси не можаха да бъдат изяснени поради отказа на Х. да свидетелства. С оглед на това и доколкото и като цяло показанията на същия бяха компрометирани и опровергани по редица обстоятелства /не само свързани с конкретното обвинение, а и във връзка с твърдения на Х. за други неправомерни действия на подсъдимия С./ съдът прие, че не може да даде вяра и на твърденията  му във връзка с това конкретно обвинение, още повече, че именно и по въпроси свързани с обвинението по чл.234в, ал.1 от НК- т.е. с това кой, кога и как е извършил манипулацията на електромера, показанията на св.Х. от ДП са твърде противоречиви и непоследователни във вече коментираните части.

Най- малкото и според съда не се установява времето, когато е била извършена тази манипулация и не се доказва по категоричен начин достоверността на твърденията на св.Х.по този въпрос. Последният твърди това да е станало края на 2015 г., като твърди подсъдимият да е подал молба за смяна на електромера около 2 месеца след като е придобил апартамента, което отново насочва към края – месец декември 2015 г., макар и по делото да се установи, че такава молба изобщо не е била подавана. От своя страна в пледоариите си, прокурорът стеснява периода, в рамките на който твърди да е извършена манипулацията до към 13.11.2015 г. с вече посочени аргументи, позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира като цяло всички събрани по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и заключенията на изготвените и приети експертизи, като намира същите за обективни, компетентни и безпристрастни, а писмените и веществени доказателства и доказателствени средства приема за достоверни и несъздадени с цел да обслужват нечия версия по делото. В този смисъл съдът кредитира изцяло и онези справки на база, на които се позовава прокурорът, за да изгради своята обвинителна теза.

Единствено по отношение на протоколите за разпознаване от ДП, макар и съдът да кредитира същите, счита, че няма как да ги използва като доказателствен материал по делото предвид невъзможността да бъде разпитана като свидетел А.С., извършила конкретните разпознавания, поради което и тези протоколи не носят друга информация освен това дали тя познава някое от лицата, съпоставени за разпознаване по време на тези процесуално следствени действия. В каква връзка и по какъв повод обаче тя е правила тези разпознавания, така и не можа да бъде установено.

Що се отнася до въпросните справки, цитирани от прокурора, следва да се посочи, че същите макар и според съда да се обективни, не сочат непременно и единствено на изводите, които той прави на база на тях.

Верни са твърденията му, че след 13.11.2015 г. се наблюдава рязко спадане на потребената енергия за процесния апартамент, собственост на подсъдимия С.- от 696 кВтч /общо дневна и нощна тарифа/ за периода октомври- ноември 2015 г., на 260 кВтч за периода ноември- декември 2015 г. Следващите два периода обаче- декември 2015- януари 2016, респ. януари 2016- февруари 2016 г. потребената общо ел.енергия е била в размер на  съответно на 362 кВтч и 352 кВтч., което съвсем не се равнява на 81 % от потребената ел.енергия за периода месец октомври- ноември 2015 г. Освен това от същите тези справки е видно, че за периода месец септември – октомври 2015 г. (към който период подсъдимият С. все още не е бил абонат на ЧЕЗ Е.Б.АД) потребената ел.енергия за процесния апартамент е възлизала общо на 86 кВтч; за същия период на 2016 г. тя е възлизала на 125 кВтч, а за почти същия период през 2017 г. (месец септември 2017 г., доколкото отчитането вече е било от 1-во до 30-то число на съответния месец, предвид различния доставчик)- т.е. след отстраняване на манипулирания електромер, потребената ел.енергия е била 125 кВтч- т.е. същата като количество, каквато е била за периода на 2016 г. /11 септември- 12 октомври/, когато се твърди апартаментът, да е бил обслужван от манипулирания електромер.

Подобни цифри се наблюдават и за периода 11 ноември- 12 декември 2015, респ. 01-30 ноември 2017 г.- потребената ел.енергия за първия период е 260 кВтч, а за втория- 263 кВтч, като най- висока е била за периода 11 ноември- 12 декември 2016 г. (когато се твърди електромерът да е бил вече манипулиран) и възлиза на 355 кВтч.

Същото движение се наблюдава и за отчетния период декември 2015- януари 2016 г., респ. декември 2016- януари 2017 г., както и декември 2017 г. За първия период потребената ел.енергия е в размер на 362 кВтч, за втория- 484 кВтч (това са периодите, когато според обвинението електромерът вече е бил манипулиран), докато за декември 2017 г. възлиза на 267 кВтч- т.е. много по- малко отколкото за времето, за което според обвинението електромерът е бил манипулиран.

Вярно е, че след 01.07.2017 г. подсъдимият С. е бил клиент на друг доставчик и отчетният период не е бил от средата на единия месец до средата на другия, а от 1-во до 30-то число на съответния месец, но въпреки това касае се за един и същи времеви период от годината, поради което и макар да има известно разминаване в периодите, същите са съпоставими. А тази съпоставка не води на изводите, които прави прокурорът, тъй като показва, че дори и след подмяната на манипулирания електромер с редовен такъв, потребената енергия за съответния сезон и период от годината, варира по начин, който не позволява да се правят категорични изводи в полза или срещу обвинителната теза за момента на извършване на манипулацията на процесния електромер, единствено и само на база потребената енергия, тъй като за едни и същи времеви периоди потребената ел.енергия за апартамента е приблизително еднаква, а понякога дори и по- малко в сравнение с период, за който се твърди, апартаментът да е бил обслужван от манипулиран електромер.

Вярно е също така твърдението на прокурора, направено на база изисканите и приложени по делото справки и фактури, че за следващите два пълни отчетни месеца след отстраняването на манипулирания електромер, количеството на потребената ел.енергия се е повишило многократно в сравнение с количеството потребена енергия за същия период на 2016 г., но сравнението направено по- горе на потребената ел.енергия в апартамента за други периоди от годината- съответно за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. не сочи на еднопосочна тенденция- т.е. наблюдават се различни данни, а не непременно твърдяното от прокурора увеличение на потребяваната ел.енергия за периодите след отстраняване на манипулирания електромер в сравнение с периодите, когато апартаментът е бил обслужван от същия. И това е напълно логично и житейски нормално като се има предвид, че потребената ел.енергия зависи не само от климатичното време, но и от това колко човека са живеели в апартамента през това време, отсъствали ли са, кога и за колко време и не на последно място какви и колко електроуреди са ползвали, включително и това дали са се отоплявали по принцип с ел.уреди или поради някаква причина не са използвали такива, респ. са използвали същите по- малко през съответните сезони.

В заключение и независимо, че съдът кредитира всички събрани по делото писмени и веществени доказателства, прие, че същите не подкрепят категорично и по несъмнен начин показанията на св.Х., дадени на ДП във връзка с обвинението по чл.234в, ал.1 от НК, поради което и не могат да служат като доказателства за обвинителната теза, респ. на база на същите съпоставени и с показанията на св.Х., не може да се направи категоричен извод за това кога, кой и по чия инициатива е извършил манипулацията на процесния електромер, а още по- малко за причастността на подсъдимия С. към тази дейност.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка и предвид анализа на доказателствения материал, преценен в неговата съвкупност, съдът счете, че по делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се изведе категоричен и несъмнен извод за това, подсъдимият К.И.С. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на двете инкриминирани престъпления, за които му е повдигнато обвинение и е предаден на съд по начин, време и място, така както му е повдигнато обвинение за същите по настоящето дело.

По отношение на обвинението по чл.234в, ал.1 от НК съдът прие, че не са налице достатъчно както надеждни, така и безспорни и непротиворечиви доказателства именно подс.С. да е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.234в, ал.1 от НК и то най- вече по начин и във време така, както му е повдигнато обвинението- чрез неустановено по делото лице да е осъществил неправомерно въздействие върху процесния уред за измерване на електроенергия и в инкриминирания в ОА период от време.

Единствените доказателства за това са показанията на св.Х., дадени на ДП пред разследващ орган и пред съдия, които освен, че са непоследователни и противоречащи си помежду си, съдът прие и за компрометирани и на друго основание- пристрастността на свидетеля в негативен план спрямо подс.С.; желанието на Х. да отмъсти на подсъдимия, ясно изразено от него по време на допълнителния разпит на Х., противоречивите изявления на свидетеля относно това поддържа ли показанията си от ДП или не, както и не на последно място установените по делото данни за недостоверност на множество негови твърдения касаещи подс.С. и уличаващи го в извършване на неправомерни действия.

Безспорен факт е, че електромерът, обслужващ жилището на подс.С. е бил манипулиран. Кога обаче е станало това и дали се е случило именно в инкриминирания с ОА период, според съда по делото не се установява по безспорен и несъмнен начин, като съображения в тази насока бяха изложени по- горе при анализа на събраните по делото писмени доказателства, съпоставени и с твърденията на св.Х. по този въпрос.

На следващо място под съмнение остана въпросът кой е манипулирал процесния електромер и дали едно и също лице или различни такива, са извършили манипулацията на процесния електромер и този, обслужващ апартамента на св.Л., респ. дали това е станало по едно и също време или по различно и има ли някаква връзка с това и св.Л., който както вече бе отбелязано има принципно интерес от подобна манипулация, а той е имал и необезпокояван достъп до самите помещения, тъй като е разполагал с ключ от тях, за разлика от подс.С.. В случай обаче, че няма нищо общо с това, то поставя се въпроса каква е причината и неговият електромер да е манипулиран.

Не се установи по делото как и по какъв начин, ако се приеме, че именно подс.С. е искал и поръчал манипулацията на процесния електромер, същият е осигурил достъп до електромерите и в частност до този, който е обслужвал неговия апартамент. Този въпрос остана неизяснен, доколкото се установи, че нито Л., нито св.Р., а още по- малко св.В.са предоставяли на подс.С. или на членове на неговото семейство ключ от вратите на двете помещения, камо ли от вратите на металните шкафове и от вратите на секциите, в които са се намирали електромерите, тъй като по принцип не са разполагали с такива. Установи се също, че специално по отношение на металните врати на шкафовете и тези на секциите, заключващите устройства на същите са такива, че няма как да се изработи ключ за тях на база отливка от самите заключващи устройства, а за тази цел е необходимо да е наличен оригинален ключ или дубликат на такъв, с какъвто не е разполагал и не е имало от къде да получи нито един от живущите във входа, включително и подс.С.. Разбира се и според заключението, тези механизми са могли да бъдат отключени и с други технически средства, но нито в ОА, нито в показанията на св.Х. се съдържат подобни твърдения, поради което и няма как съдът да прави предположения и да развива хипотези в тази връзка.

От друга страна установи се, че към момента на съдебното производство вратата на секцията, в която се е намирал електромерът, обслужващ апартамента на подсъдимия С. също е била манипулирана, но не се установява кога е станало това и има ли нещо общо с извършената манипулация върху електромера, още повече, че данни за това не се съдържат в показанията на св.Х.. Всичко това обаче поставя редица въпроси, включително кой е имал интерес от подобно отстраняване на елементи от заключващия механизъм на металната врата на секцията, в която се е намирал манипулирания електромер и ако това е станало по време на манипулацията на електромера, защо св.Х. не сочи нищо по въпроса, а ако е станало след това- с каква цел е направена, тъй като не са открити други манипулирани електромери в тази секция, но пък е установен такъв в съседната, заключващия механизъм на металната врата на която, не е повреждан.

Отново следва да се посочи, че всички тези въпроси останаха неизяснени по делото и пораждат редица съмнения и подозрения относно случилото се и причастността на подс.С. към това, като една от основните причини да не могат да бъдат изяснени е позицията на св.Х. в рамките на съдебното производство, а от друга несъбирането своевременно на необходимата за това информация, респ. на необходимите за изясняване на тези обстоятелства доказателства, чрез закрепване в протокола за оглед на местопроизшествие на състоянието на металните врати и заключващите устройства на шкафовете и секциите с електромерите, чрез разпит на свидетели за състоянието на същите по принцип и към момента на извършване на огледа, както и на един по- ранен етап и най- вече, чрез пропуск на разследващите да изяснят тези обстоятелства по време на разпита на св.Х. на ДП, ако се приеме, че дадените от него показания са достоверни и той е имал впечатление за тези обстоятелства към инкриминирания период. Последното обаче, според съда е най- спорният момент по делото предвид противоречивите му показания от ДП, предвид непоследователността на твърденията му, както и с оглед на редица заявени от него неверни твърдения, целящи да уличат подс.С. в извършване на неправомерни действия, които обаче твърдения се опровергават от други събрани по делото доказателства и не на последно място, констатираната от съда заинтересованост на свидетеля от крайния изход на делото и най- вече от уличаването на подс.С. в извършването на някакво престъпление и/или правонарушение с оглед да му отмъсти.

Въз основа на всичко това съдът прие, че по делото липсват доказателства, които да са с такава степен на категоричност, че да може да се приеме обвинението по чл.234в, ал.1 от НК за доказано по несъмнен начин, позволяващ постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия. Ето защо и като съобрази разпоредбата на чл.303, ал.1 вр. чл.304 от НПК съдът постанови и своята присъда като призна подсъдимия за невиновен и го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл.234в, ал.1 от НК.

Що се отнася до обвинението по чл.155, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК следва да се посочи, че същото остана изцяло недоказано както от обективна, така и от субективна страна, поради липса на каквито и да е било доказателства в подкрепа на фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА. Не случайно дори и прокурорът изготвил и внесъл ОА в съда не поддържа обвинението в тази му част. Следва само да се подчертае, че обвинението спрямо подс.С. изначално не е било за свождане към проституция, а за свождане към съвкупление, поради което и изявленията на прокурора в тази насока не следва изобщо да бъдат обсъждани.

Предвид това и поради липсата на каквито и да е било доказателства в подкрепа на обвинението за извършено от подс.С. престъпление по чл.155, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, както и доколкото според съда същото се явява изначално несъставомерно така както му е повдигнато обвинение, тъй като според съда липсва каквато и да е било обществена опасност на деянията по начина, по който те са описани в ОА, за да се приеме, че се касае за престъпно поведение. С оглед обаче изобщо липсата на доказателства за осъществяване на тези деяния от обективна и субективна страна от подс.С., не следва да се обсъжда изобщо въпроса за тяхната съставомерност по реда на чл.155, ал.1 от НК.

Ето защо съдът призна подс.С. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда изцяло и по това обвинение.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски, следва да останат в полза на държавата.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

С оглед разпоредба на чл.120, ал.1 от Закона за енергетиката, съдът постанови на ЧЕЗ Р.Б.АД да бъде върнат процесния електромер, а именно-1 бр. уред за търговско измерване на ел.енергия- електромер с фабричен (идентификационен) № 50254783.

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                    Съдия при СГС: