№ 129
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500239 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Агенция за публичните предприятия и контрол, чрез
процесуалния й представител гл.ю.к.Г.К., и подадена въззивна жалба от
Народното събрание на Република България, чрез процесуалните му
представители н-к отдел „Правни дейности“ Е.Ц. и гл.ю.к. М.Г., двете жалби
против съответните части от решение №1/06.01.2025г., постановено по гр.д.
№163/23г. по описа на СОС, с което: I/ са осъдени Агенция за публичните
предприятия и контрол и Народното събрание на Република България да
заплатят солидарно на „Владимир Дистилърс Къмпани“АД сума в размер на 2
801 060 лв., на осн. чл.2в от ЗОДОВ във вр. с чл.49 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на Европейския
съюз, изразяващо се в отчуждаването на следното недвижимо имущество,
собственост на „Владимир Дистилърс Къмпани“АД: 1/ Поземлен имот с
идент.№ 73496.501.2829, намиращ се в гр.Т., ул. „*“, с площ от 19 661 кв.м.,
ведно с намиращите се в същия поземлен имот сгради, както следва: 2/ Сграда
с идент. № 73496.501.2829.1, с площ от 607 кв.м. /промишлена сграда на три
етажа/; 3/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.2, с площ от 629 кв.м./промишлена
сграда на два етажа/; 4/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.3, с площ от
70кв.м./промишлена сграда на четири етажа/; 5/ Сграда с идент.№
73496.501.2829.4, с площ от 212 кв.м./промишлена сграда на един етаж; 6/
Сграда с идент.№ 73496.501.2829.5, с площ от 128 кв.м./промишлена сграда на
един етаж/; 7/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.6, с площ от 165
кв.м./промишлена сграда на един етаж/; 8/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.7,
1
с площ от 85 кв.м./промишлена сграда на един етаж/; 9/ Сграда с идент.№
73496.501.2829.8, с площ от 45 кв.м./промишлена сграда на един етаж/; 10/
Сграда с идент.№ 73496.501.2829.9, с площ от 261 кв.м. /промишлена сграда
на един етаж/; 11/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.10, с площ от 103
кв.м./промишлена сграда на два етажа/; 12/ Сграда с идент.№
73496.501.2829.11, с площ от 31 кв.м./сграда за енергопроизводство на един
етаж/; 13/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.12, с площ от 269
кв.м./промишлена сграда на едни етаж/, за удовлетворяване на вземане на
държавата от трето лице - бивш акционер на дружеството ищец, съгласно § 8
ПЗР на ЗПСК, заедно със законната лихва от 28.11.2023г. до окончателно
заплащане на задължението; II/ са осъдени Агенция за публичните
предприятия и контрол и Народното събрание на Република България да
заплатят на „Владимир Дистилърс Къмпани“АД сума в размер на 8 105 лв.
общо или по 4 052, 50 лв. всеки един от тях, представляваща направени от
дружеството разноски по делото пред тази инстанция, съгласно списък с
разноски по чл.80 от ГПК, който включва д.т. 25 лв., 1 000 лв. за
възнаграждение на вещи лица и 7 080 лв. за адвокатско възнаграждение,
съгласно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК или по 3 540 лв.
всеки един от тях; III/ са осъдени Агенция за публичните предприятия и
контрол и Народното събрание на Република България да заплатят на
Силистренски окръжен съд, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ, сумата от 6 215 лв., представляваща разноски по делото за
възнаграждения на вещи лица по експертизи или по 3 107, 50 лв. всеки един
от тях.
В жалбата си Агенция за публичните предприятия и контрол твърди, че
решението в обжалваната от нея част е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове против АППК искове бъдат
отхвърлени.Претендира разноски.В жалбата си Народното събрание на
Република България твърди, че решението против него е недопустимо, защото
законодателният орган, който съответно не е нито административен, нито
правозащитен орган, не е пасивно легитимиран да участва като процесуален
субституент на държавата в хипотезата на реализиране на отговорност за
вреди по реда на ЗОДОВ.Поддържа и, че от систематичното тълкуване на чл.7
от КРБ, вр. с чл.31 от ГПК и чл.2в от ЗОДОВ следва, че държавата е
единственият пасивно процесуално легитимиран субект, срещу който може да
бъде предявен иск за отговорността на публичен орган за вреди от
законодателна дейност, като държавата в процеса следва да бъде представлява
от министъра на финансите.Претендира решението да бъде обезсилено и
производството по делото против него прекратено.В условие на евентуалност,
твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в жалбата подробни
съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго,
с което предявените искове против Народното събрание на Република
България бъдат отхвърлени.Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Владимир Дистилърс Къмпани“АД, гр.Силистра, в
2
депозираните отговори по въззивните жалби в срока по чл.263, ал.1 от ГПК,
чрез процесуалния си представител адв.К.Г., поддържа становище за тяхната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „Владимир Дистилърс Къмпани“АД излага,
че на 16.05.1997г. между Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието и хранителната промишленост, в качеството му на орган по чл.3
от ЗППДОбП/отм./, като продавач, и „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД,
гр.София, като купувач, е сключен договор за продажба на 36 684 поименни
акции от капитала на ищеца „Владимир Дистилърс Къмпани“АД/тогава с
наименование „Винко“ЕАД/ срещу заплащане на цена от 1 220 000 000лв. в
сроковете и по начина, указан в договора.С договор от 02.11.2002г. „Владимир
Дистилърс Къмпани“ООД е прехвърлило придобитите по приватизационния
договор акции на „Владимпекс Хилдингс Лимитид“-дружество със седалище
във Великобритания, а на 29.12.2005г. акциите са последващо прехвърлени с
джиро на „Владимпекс Груп ЛТД“-дружество със седалище в Белиз.
При осъществяване на следприватизационен контрол за изпълнение на
поетите с договора за приватизационна продажба задължения АСК е
констатирала неизпълнение на договорни задължения от страна на купувача
„Владимир Дистилърс Къмпани“ООД.За вземанията на Държавата,
произтичащи от неизпълнение на посочения договор за приватизационна
продажба от 16.05.1997г., са издадени по посочените в исковата молба дела по
описа на СГС три изпълнителни листа, с които „Владимир Дистилърс
Къмпани“ООД е осъдено да й заплати общо 6 611 650, 73лв., ведно със
законни лихви върху съответните суми, считано от датите на подаване на
исковите молби до окончателното изплащане.
На 21.10.2008г. АСК е поискала вписване на законна ипотека на осн.
чл.166, чл.168 и §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, обн.ДВ, бр.72/01.09.2006г., върху
недвижими имоти, собственост на ищеца „Владимир Дистилърс
Къмпани“АД/предходно наименование „Винко“ЕАД/.По молбата е
постановено вписване на законна ипотека на 21.10.2008г., подновена по искане
на АПСК с вписване на 15.10.2018г.Въз основа на издадените изпълнителни
листи по посочените дела е образувано изпълнително производство през
2013г. в хода на което, след проведена публична продан, ипотекираните имоти
са възложени с влязло в сила на 25.12.2020г. постановление за
възлагане/поправено с постановление от 22.01.2021г./ на обявеното за техен
купувач дружество „Аким-стар“ООД за сумата от 126 300лв. без вкл.
ДДС.Получената от проданта сума е разпределена с протокол от 12.01.2021г.
Разпоредбата на §8 е създадена с преходните разпоредби на ЗИД на ЗПСК,
обн.ДВ, бр.72/01.09.2006г., и със същата е предвидено, че за заварените
приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения,
изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол,
съответно органите по чл.4, ал.2, могат да предприемат необходимите
действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача, а
в случаите по чл.25 и чл.35 от отменения Закон за преобразуване и
приватизация на държавни и общински предприятия - върху имуществото на
приватизираното дружество.Разпоредбата е отменена със ЗИД на ЗПСК,
обн.ДВ, бр.34/12.05.2015г.
3
Според формираната по тази разпоредба съдебна практика, съдържащата
се в §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК правна уредба създава предпоставки за
ограничаване на правата и интересите на акционерите, които са закупили или
след вписване на ипотеката ще закупят акции от капитала на приватизираното
дружество.Вписването на законна ипотека върху имуществото на
приватизираното дружество препятства косвено свободното упражняване на
правата на акционерите да решават как да се управлява недвижимото
имущество, обект на ипотеката, както и поставя акционерите пред опасността
да бъдат лишени от осъществяване на инвестиционните си намерения в
случай, че държавата кредитор пристъпи към упражняване на ипотечното си
право и насочи изпълнение върху имуществото на приватизираното
дружество за удовлетворяване на вземанията си към неизправния купувач по
договора за приватизационна продажба.
Провеждането на принудително изпълнение върху имуществото,
предназначено да служи за осъществяване на търговската дейност на
дружеството, прави невъзможно реализирането на положителни
икономически резултати от тази дейност и съответно постигането на целта,
която инвеститорът акционер е преследвал със закупуването на акциите.Като
се има предвид, че в закона не се съдържа изискване към момента на вписване
на ипотеката неизправният купувач, за чиито задължения е учредена
ипотеката, да е все още акционер в приватизираното дружество, с признаване
на специалното ипотечно право по §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК държавата се
поставя в привилегированото положение да може да удовлетвори успешно
частноправните си вземания към купувача, който е чуждо за дружеството
лице, за сметка на участващите в дружеството акционери, в т.ч. и инвеститори
от други държави членки, които са закупили акции в дружеството,
доверявайки се на гарантираната от чл.19, ал.3 от КРБ закрила на
инвестициите.
С оглед забраната за ограничение на свободното движение на капитали,
установена в чл.63 от ДФЕС, в съдебната практика е прието, че е недопустимо
разпоредбата на §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК да бъде прилагана от момента на
приемане на България за член на ЕС до законодателната й отмяна със ЗИД на
ЗПСК /Обн. ДВ, бр.34/12.05.2015г./.Същата ограничава свободното движение
на капитали по смисъла на чл.63 от ДФЕС и свободното право на
установяване по смисъла на чл.49 от ДФЕС.Действително разпоредбата е
приета преди присъединяването на България към ЕС, но същата е
съществувала в националното право и е отменена от НС едва през 2015г.От
своя страна АСК я е приложила след присъединяването на България към ЕС,
като на основание на същата по искане на агенцията е вписана законна
ипотека върху недвижими имоти, собственост на приватизираното дружество
ищец, и е проведено принудително изпълнение по отношение на същото
имущество за вземанията на Държавата.
С бездействието си да отмени нормата на §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, след
като България е станала член на ЕС, ответникът НС и с прилагането й АСК,
съответно АПСК, чийто правоприемник е ответната АППК, са допуснали
нарушения на правилото на чл.63 от ДФЕС за свободно движение на капитали
и на разпоредбата на чл.49 от ДФЕС относно свободното право на
установяване.Допуснатите нарушения на общностното право от двамата
ответници са достатъчно съществени, т.к. са в разрез с основни принципи на
4
общностното право-свободно движение на капитали и свободно право на
установяване.В пряка причинно-следствена връзка с допуснатите нарушения
ищецът е претърпял имуществени вреди от вида на претърпени загуби-
намаляване на имуществото му вследствие извършената публична продан на
собствените му недвижими имоти за погасяване задълженията на трето лице
към Държавата.Вредата на неправомерно отстранения от имота му
собственик, който е изгубил правото на собственост, е съизмерима с пазарната
цена, на такъв имот на същото място към момента на отстраняването.Ако
дължимото обезщетение не е изплатено в деня на падежа, собственикът търпи
вреда и от забавянето на изпълнение на паричното задължение, съизмеримо
със законната лихва, а ако действително понесената вреда е по-голяма - в
доказания по-голям размер.При промяна на пазарните условия преди
изплащането на обезщетението, довела до повишаване на цените на имотите,
вредата може да бъде съизмерена с пазарната цена към съответния по-късен
момент, като лихвата за забава в такъв случай ще се дължи от този по-късен
момент, към който е определена пазарната цена.В настоящия случай е налице
промяна на пазарните условия след датата на настъпване на
вредата/отстраняването от имота/ и понастоящем вредата възлиза на
1 500 000лв.
Предвид изложеното, претендира ответниците НС и АППК да бъдат
осъдени солидарно да му заплатят сумата от 1 500 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от допуснатото от
всеки от тях горепосочено достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и солидарно да му
заплатят сумата от 361 408, 20лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 1 500 000лв. за периода от 26.12.2020г. до 25.04.2023г.
Ответникът Агенция за публичните предприятия и контрол в депозирания
в срока по чл.131 от ГПК отговор и в хода на производството оспорва
предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че не е налице
незаконосъобразно действие, извършено от АППК/като правоприемник на
АПСК, а тя на АСК/, тъй като действията по вписване на законната ипотека
върху недвижимите имоти, собственост на ищеца, са извършени по законовия
ред, а именно по реда на чл.166, ал.1 и чл.168 от ЗЗД.Фактът на надлежното й
вписването в СВ-Тутракан е доказателство за законосъобразно предприети
действия от страна на административния орган.Ипотеката е вписана в полза
на АСК във връзка с вземания в размер на 6 611 650, 73 лв., произтичащи от
неизпълнение на сключения на 16.05.1997г. договор за приватизационна
продажба на акции от капитала на „Владимир Дистилърс Къмпани“ АД.За
АСК е съществувало задължение да изпълни задълженията си по ЗППДОП,
включително и да поиска учредяване на законна ипотека.Ищецът не
установява в производството реалното намаляване на имуществото му в
претендирания размер, вследствие на извършената публична продан на имота,
нито пряката и непосредствена причинна връзка между реално настъпила
вреда и незаконосъобразно действие на АППК.По образуваното изпълнително
дело, ищецът, макар да е разполагал със съответната законова възможност, не
е реализирал предвидената в ГПК защита и с това е допуснал вредоносния
резултат - публична продан на процесния недвижим имот.Могъл е да предяви
иск по чл.440, ал.1 от ГПК, както и да поиска спиране на изпълнението, за да
5
предотврати започналото принудително изпълнение върху собствения му
имот.Не е съществувала и пречка да участва в публичната продан и да заплати
продажната цена в размер на 126 300 лв., с цел да запази правото си на
собственост.Доколкото дружеството е разполагало с правна възможност да
запази собствеността си върху имота и с бездействието си е пропуснало да се
възползва от нея, липсва причинно-следствена връзка между действаща норма
от националното право, противоречаща на правото на ЕС и вредоносния
резултат.Възразява за изтекла погасителна давност, т.к. ипотеката е вписана
предвид действия от страна на АСК през 2008г.
Ответникът Народното събрание на Република България в депозирания
отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва
предявените искове.Твърди, че не е пасивно процесуално легитимиран да
отговаря по същите, т.к. националната правна уредба не предвижда
възможност да бъде ангажирана отговорността на НС във връзка с
осъществяване на законодателната му дейност, предвид особения характер на
органа и извършваната от него дейност.Отношенията между НС и останалите
гражданскоправни субекти, които възникват въз основа на извършената
публична нормотворческа дейност, не са частни гражданскоправни или
административноправни отношения, нито подлежат на съдебен
контрол.Процесуалната възможност за обсъждане на законосъобразността на
неговите актове от различни от Конституционния съд правораздавателни
юрисдикции, в т.ч. националните съдилища, е дефинитивно изключена.НС не
е процесуален субституент по реда на ЗОДОВ, т.к. не е нито административен,
нито правозащитен орган, като от систематичното тълкуване на чл.7 от КРБ,
вр. с чл.31 от ГПК и чл.2в от ЗОДОВ следва, че държавата е единственият
пасивно процесуално легитимиран субект срещу когото може да бъде
предявен иск за отговорността на публичен орган за вреди от
правоприлагането.В условие на евентуалност, ако бъде прието, че предявените
против него искове са допустими, поддържа становище за тяхната
неоснонователност.Така, защото разпоредбата на чл.63 от ДФЕС следва да
намери приложение само по отношение на движението на капитали между
държави-членки или между държави-членки и трети страни, но не и когато се
касае за вътрешна ситуация в една държава-членка, какъвто е и настоящият
случай, по който ищецът е дружество, регистрирано и осъществяващо
дейността си в РБ, претендиращо обезщетение от българската държава за
имуществени вреди, които твърди, че е претърпял поради несъвместимост на
българската правна уредба с правото на Съюза.Извън горното, НС и не е
нарушило, и то достатъчно съществено, норма на правото на Съюза при
осъщественото събиране на задължения към държавата поради неизпълнение
на приватизационна сделка, развило се изцяло в рамките на РБ.Не е налице
ограничение върху движението на капитали между държави-членки и между
държави-членки и трети страни, нито е допуснато ограничение върху
плащанията между държавите-членки и между държавите-членки и трети
страни.Няма никакви данни в резултат на осъщественото събиране на
задължения да е било ограничено трансграничното движение на капитали,
свързано с ищцовото дружество, както и доказателства за потенциален
интерес на евентуален инвеститор към „Владимир Дистилърс Къмпани“АД,
както и такива за възпиращо въздействие за инвестиции в дружеството, пряко
свързани с твърдяното нарушение.Неоснователни са наведените в исковата
6
молба твърдения относно обстоятелства, които обосновават „достатъчна
същественост“ на нарушението на двамата ответници.Дори и да се приеме, че
са били нарушени чл.63 и чл.49 от ДФЕС от НС чрез допуснато действие и
приложение на разпоредбата на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, както и
неотменянето й по законодателен път с цел да се спази правото на ЕС, то са
налице достатъчно правни гаранции тя да не възпроизведе ефект върху
конкретни правоотношения, т.к. законодателят с изрични норми е уредил
непосредствената приложимост на общностното право, неговия директен
ефект и примата му пред националния правен ред.Липсва и пряка причинно-
следствена връзка между нарушението и причинените вреди, т.к. по
отношение на законодателния орган тази връзка е прекъсната с оглед факти и
обстоятелства, настъпили след отмяната на процесната норма през 2015г., а
имено подновяване от АПСК на законната ипотека през 2018г. и извършване
по нейно искане на публична продан през 2020г.От своя страна ищецът се
позовава на бездействие от страна на НС, въпреки че самият той е
бездействал, като след отмяната на нормата не е използвал правните си
възможности за защита, като напр. предявяване на иск с пр.осн. чл.440 от
ГПК, или участие в публичната продан и заплащане на продажната цена с цел
да запази собствеността си.Възразява за изтекла погасителна давност - с оглед
твърдението на ищеца, че увреждащото действие от страна на НС се състои в
поддържането в националното право на разпоредбата на § 8 от ПР на ЗИД
ЗПСК и предвид нейната отмяна, обнародвана ДВ, бр.34 от 12.05.2015г., то
следва да се счете, че към датата на подаване на исковата молба през 2023г., е
изтекъл петгодишният срок по чл.110 от ЗЗД.
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при ОП-Силистра,
поддържа становище за основателност на предявените искове.
По искане на ищеца в писмена молба от 22.11.2024г. е допуснато от
първоинстанционния съд с протоколно определение от 10.12.2024г. изменение
на размера на исковата претенцията, като се счита, че същата е заведена за
главница в размер 2 801 060лв., заедно със законната лихва от момента, към
който е определен размерът на дължимото обезщетение.Според уточнението
на молбата за изменение на иска, направено в о.с.з. на 10.12.2024г./последното
проведено пред СОС о.с.з./ от процесуалния представител на ищеца,
касателно законната лихва, изменението е, че се претендира от момента,
когато съдът определи размера на обезщетението, като съображенията на
страната са били, че този момент принципно ще следхожда исковата молба,
защото според изслушаните по делото експертизи пазарната стойност на
имота е по-висока в периода 2023г.-2024г., а когато се определи обезщетение
за деликт към един по-късен момент, то й законната лихва ще следва да се
присъди от този момент, като така от представителя е посочена в това о.с.з.
датата 28.11.2023г.
Настоящата инстанция приема, че по същество не е искано изменение в
претенцията за законна лихва - тя е била, според исковата молба, от датата,
следваща датата на увреждащото действие, т.е. от 26.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, като при претенция за законна
лихва за обезщетение от деликтно увреждане страната не е длъжна да сочи
неин конкретен размер от увреждането до датата на исковата
молба.Посочването, че законната лихва се претендира от момента, към който е
определен размерът на дължимото обезщетение, касае уточнение на страната,
7
че в случай, че съдът намери, че размерът на дължимото обезщетение ще се
определи към един по-късен момент, то и законната лихва ще следва да се
присъди от този по-късен момент.Горното, обаче не съставлява изменение на
иска, защото този евентуален по-късен момент вече се явява включен в
претенцията по исковата молба/съставлява част от него/, която е от
26.12.2020г. до окончателното изплащане, вкл. страната не е посочила, че
оттегля или, че се отказва от претенцията си за законна лихва от 26.12.2020г.
до 28.11.2023г.В обжалваното решение обаче съдът не се е произнесъл по
претенцията за законна лихва за периода от 26.12.2020г. до 28.11.2023г., но в
срока по чл.250, ал.1 от ГПК не е направено искане от ищеца за неговото
допълване.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с пр.осн. чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 16.05.1997г. между Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието и хранителната промишленост,
в качеството му на орган по чл.3 от ЗППДОбП/отм./, като продавач, и
„Владимир Дистилърс Къмпани“ООД, като купувач, е сключен договор за
продажба на 36 684 поименни акции от капитала на ищеца „Владимир
Дистилърс Къмпани“АД/с предходно наименование „Винко“ЕАД/.С договор
от 02.11.2002г. „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД е прехвърлило
придобитите по приватизационния договор акции на „Владимпекс Хилдингс
Лимитид“-дружество със седалище във Великобритания, а на 29.12.2005г.
акциите са последващо прехвърлени с джиро на „Владимпекс Груп ЛТД“-
дружество със седалище в Белиз.
За вземанията на Държавата, произтичащи от неизпълнение на посочения
договор от 16.05.1997г., са издадени, съответно през 2005г. и 2006г. по дела на
СГС три изпълнителни листа, по които „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД
е осъдено да заплати на АСК общо сумата от 6 611 650, 73лв., ведно със
законни лихви върху съответните суми, считано от датите на подаване на
исковите молби до окончателното изплащане.По един от тях, а именно по
изп.лист от 25.04.2005г., издаден по т.д.№1214/04г. по описа на СГС, е
образувано първоначално изп.д.№1084/05г. по описа на СИС при СРС.
На 21.10.2008г. по искане на АСК/впоследствие АПСК, сега АППК/ е
вписана законна ипотека на осн. чл.166, чл.168 и §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК,
редакция към ДВ, бр.72/01.09.2006г., върху недвижими имоти, собственост на
приватизираното дружество „Владимир Дистилърс Къмпани“АД, а именно
ПИ с идентификатор 73496.501.2829 по КККР на гр.Тутракан, одобрени
2008г., целият с площ от 19 661 кв.м., при съответни граници, ведно с
находящите се в същия поземлен имот сгради, съответно с идентификатори
73496.501.2829.1, 73496.501.2829.2, 73496.501.2829.3, 73496.501.2829.4,
73496.501.2829.5, 73496.501.2829.6, 73496.501.2829.7, 73496.501.2829.8,
73496.501.2829.9, 73496.501.2829.10, 73496.501.2829.11 и 73496.501.2829.12,
за обезпечаване вземанията на АСК по трите изпълнителни листа към
купувача по договора от 16.05.1997г. „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД/от
2012г. ЕООД/.
По искане на взискателя АПСК от 22.10.2013г. изп.д.№1084/05г. е
8
изпратено на осн. чл.427, ал.2 от ГПК за продължаване на изп.действия на
СИС при ТРС предвид насочване на принудителното изпълнение от
взискателя към горепосочените имоти и образувано изп.д.№71/13г. по описа
на СИС при ТРС.По молба на АПСК е вписано подновяване на 15.10.2018г. на
законната ипотека, вписана на 21.10.2008г.По изп.д.№71/13г. са насрочени
множество публични продани на същите имоти, обявени за нестанали поради
неявяване на купувачи.С разпореждане от 19.08.2020г. е насрочена продан за
периода 21.09.2020г.-21.10.2020г., на която с протокол от 22.10.2020г. е обявен
за купувач „Аким стар“ЕООД, гр.Русе за сумата от 126 300лв./без включен
ДДС/, на което дружество имотите, след изплащане на цената, са възложени с
постановление за възлагане от 09.11.2020г., влязло в сила, според
отбелязването върху него, на 25.12.2020г.Получената от публичната продан
сума е разпределена с протокол от 12.01.2021г.
Разпоредбата на §8 е създадена с преходните разпоредби на ЗИД на ЗПСК,
обн.ДВ, бр.72/01.09.2006г., и със същата е предвидено, че за заварените
приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения,
изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол,
съответно органите по чл.4, ал.2, могат да предприемат необходимите
действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача, а
в случаите по чл.25 и чл.35 от отменения Закон за преобразуване и
приватизация на държавни и общински предприятия - върху имуществото на
приватизираното дружество.Разпоредбата е отменена със ЗИД на ЗПСК,
обн.ДВ, бр.34/12.05.2015г.
С изменението на ЗОДОВ, обн.ДВ, бр.94/29.11.2019г. от националното
право е нормативно установен редът за реализиране на отговорността на
държавата за вреди от достатъчно съществено нарушение правото на ЕС и
това е редът по ЗОДОВ - съгласно чл.2в от ЗОДОВ, исковете за вреди от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз се
разглеждат от съдилищата по реда на АПК-за вреди по чл.1, ал.1 от закона,
както и за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и на ВАС, и по реда на ГПК - в останалите случаи, като ответникът
се определя по реда на чл.7 от ЗОДОВ.Както е прието напр. в определение
№100/13.06.2022г. по ч.гр.д.№1566/22г., ВКС, I гр.о. и определение
№199/26.04.2021г. по ч.т.д.№50/20г., ВКС, II т.о. в нормата на чл.2в, ал.1, т.2 от
ЗОДОВ, за разлика от чл.1 и от чл.2в, ал.1 т.1 от същия закон, не е направено
разграничение от каква дейност са настъпили вреди от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз.Исковата молба е подадена след
влизане в сила на ЗИДЗОДОВ, обн.ДВ, бр.94/19г., съответно създаване
нормата на чл.2в от ЗОДОВ.
Според формираната константна съдебна практика - напр. решение
№14/15.02.2021г. по гр.д.№5165/16г., ВКС, IV гр.о., решение
№60175/09.09.2022г. по гр.д.№2415/20г., ВКС, І т.о., решение №37/30.06.2017г.
по т.д.№2637/14г., ВКС, І т.о., решение №147/27.01.2016г. по т.д.№3013/13г.,
ВКС, ІІ т.о., определение №60468/09.06.2021г. по гр.д.№3413/19г., ВКС, ІІІ
гр.о., определение №176/20.03.2020г. по т.д.№572/19г., І т.о. и др.
съдържащата се в §8, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗПСК правна уредба, предвиждаща
право за държавата да впише ипотека върху имущество на приватизирано
дружество за обезпечаване на неизпълнени в срок задължения на купувача по
заварен към 01.09.2006г. договор за приватизационна продажба, създава
9
предпоставки за ограничаване на правата и интересите на акционерите, които
са закупили или след вписване на ипотеката ще закупят акции от капитала на
приватизираното дружество.Вписването на законна ипотека върху
имуществото на приватизираното дружество препятства косвено свободното
упражняване на правата на акционерите да решават как да се управлява
недвижимото имущество, обект на ипотеката, и какви разпоредителни
действия да се извършват по отношение на него.Наред с това ипотеката
поставя акционерите пред опасността да бъдат лишени от осъществяване на
инвестиционните си намерения в случай, че държавата кредитор пристъпи
към упражняване на ипотечното си право и насочи изпълнение върху
имуществото на приватизираното дружество за удовлетворяване на
вземанията си към неизправния купувач по договора за приватизационна
продажба.Провеждането на принудително изпълнение върху имуществото,
предназначено да служи за осъществяване на търговската дейност на
дружеството, прави невъзможно реализирането на положителни
икономически резултати от тази дейност и съответно постигането на целта,
която инвеститорът акционер е преследвал със закупуването на акциите.Като
се има предвид, че в закона не се съдържа изискване към момента на вписване
на ипотеката неизправният купувач, за чиито задължения е учредена
ипотеката, да е все още акционер в приватизираното дружество, с признаване
на специалното ипотечно право по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК държавата се
поставя в привилегированото положение да може да удовлетвори успешно
частноправните си вземания към купувача, който е чуждо за дружеството
лице, за сметка на участващите в дружеството акционери, в т.ч. и инвеститори
от други държави членки, които са закупили акции в дружеството,
доверявайки се на гарантираната от чл. 19, ал. 3 от Конституцията на
Република България закрила на инвестициите.По този начин е придаден
приоритет на чисто икономическите интереси на държавата спрямо
конституционно защитените инвестиционни интереси на
акционерите.Предвиденото от закона приложение на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК
към заварени приватизационни договори създава несигурност и
непредвидимост за инвестициите на чуждестранните лица, които са
придобили акции от капитала на приватизирани дружества в Република
България преди приемане на посочената разпоредба след съобразяване на
имущественото състояние на конкретното дружество към момента на
извършване на инвестицията и на действащата по това време национална
законодателна уредба.В същата няма разпоредба, аналогична на § 8 ПР на
ЗИД на ЗПСК, която да поставя държавата в привилегировано положение
спрямо останалите частноправни субекти като й признава право да учреди
законна ипотека върху имуществото на приватизирани по реда на ЗППДОП
търговски дружества, за да обезпечи и при необходимост да удовлетвори
вземанията си към неизправните купувачи по приватизационни договори чрез
принудително изпълнение върху това имущество.Приватизираните дружества
не са носители на задълженията, поети от купувачите с приватизационните
договори, и по аргумент от чл.133 от ЗЗД имуществото им не обезпечава
изпълнението на тези чужди задължения.С оглед забраната за ограничение на
свободното движение на капитали, установена в чл.63 ДФЕС и свободното
право на установяване по смисъла на чл.49 ДФЕС, в цитираната практика е
прието, че е недопустимо разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК да бъде
10
прилагана от момента на приемане на България за член на ЕС до
законодателната й отмяна със ЗИД на ЗПСК /Обн. ДВ, бр. 34/12.05.2015
г./.Изразено е становище, че реализирането на такава възможност не може да
не засегне дейността на дружеството и е от естество да разубеди и да възпре
други лица да инвестират в съответната държава-членка.
Също константно в цитираната практика се приема, че отговорност на
Народното събрание съгласно чл.5, ал.4 на КРБ е съответствието на приетите
закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, които са част от вътрешното право на страната.Тази
отговорност го легитимира като процесуален субституент на държавата по
исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз,
произтичащо от приемането и поддържането на национален закон, който се
претендира да противоречи на правото на Европейския съюз и в тази връзка е
неоснователно твърдението на ответника НС за недопустимост на
предявените против него искове.
Прието е в цитираната практика и, че подобно на международното
публично право, което урежда отношения между държави, но може да уреди и
публичните отношения между държавите - страни по договора и техните
граждани/напр. ЕКПЧОС/ и подобно на международното частно право, което
намира приложение при частноправни отношения с международен
елемент/напр. Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки/, но може да уреди и частноправни отношения без международен
елемент/напр. Конвенцията на ООН за правата на детето/, така правото на
Европейския съюз, като част от вътрешното право на страната съгласно чл.5,
ал.4, изр.1 на КРБ урежда, както публичните отношения между държавата-
членка и нейните граждани в обществено значими области като свободата на
движение на хора, стоки, услуги и капитали, и др., така и частноправните
отношения с международен елемент/напр. в областта на съдебното
сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение/, но
също и частноправни отношения без международен елемент, напр. защитата
на потребителите.Допълнително, според решението на СЕС по делото
Frankovich, обстоятелството, че дадена разпоредба от общностното право
няма директен ефект не е пречка за ангажиране на отговорността на
държавата за причинените от нетранспонирането й вреди и в тази връзка е
неоснователно твърдението на ответниците, че няма нарушение на норма на
ЕС поради това, че нито ищцовото дружество като юридическо лице, нито
неговите акционери са със седалище на територията на някоя от страните-
членки на ЕС, поради което ищецът не би могъл да се позове на колизия
между правото на ЕС и националното ни законодателство - за наличието на
нарушение на правото на Европейския съюз е без значение дали потенциално
засегнати биха се оказали чуждестранни, или местни лица, предоставили
капитал на дружеството, тъй като правото на Европейския съюз е част от
вътрешното право.Показателно за значението на допуснатото нарушение е
обстоятелството, че е нарушено първично право на Европейския съюз,
уреждащо значими правоотношения - свободното движение на капитали и
свободното право на установяване, накърнението на тези права се състои в
тяхното непризнаване/а не напр. в приемливо затрудняване на реализирането
им/, както и обстоятелството, че отмяната на § 8 ПЗР ЗИД ЗПСК е приета от
11
НС като мярка в процедура за нарушение №2012/4002 за отстраняване на
констатираното от Европейската комисия несъответствие с разпоредбите на
ДФЕС.Налице е квалифициращият белег „достатъчна същественост“ по
отношение на нарушението на всеки един от ответниците, т.к. тъй като се
явява в разрез с основни принципи на общностното право - свободно
движение на капитали и свободно право на установяване.Оценена за
ответника НС, достатъчната същественост на извършеното от него нарушение
следва да бъде изведена вкл. от цитираната процедура на ЕК №2012/4002.Тук
следва да се посочи, че след отмяната на разпоредбата през 2015г. от НС е
допуснато нарушение на същите разпоредби, след като не са взети мерки с
изрична разпоредба да се поправят/преуредят/ последиците от нарушението,
което е дало възможност вече вписаната през 2008г. ипотека да доведе до
изнасяне на публична продан на ипотекираните имоти/определение
№60468/09.06.2021г. по гр.д.№3413/19г., ВКС, ІІІ гр.о./.Обстоятелството, че е
била подновена през 2018г. не изключва отговорността на НС, защото поради
липсата на преуреждане на отношенията, продължението на срока по реда на
чл.172 от ЗЗД е следствие само от вписването през 2008г., за което и
първоначално вписване от 2008г. НС не е преуредило последиците от
нарушението след отмяната на нормата през 2015г./отмяната на нормата за в
бъдеще не води до извод за това, че същата изначално не е съществувала и не е
пораждала действие/.
Неоснователно е възражението на ответниците, че настъпилото увреждане
е в причинна връзка само с поведението на ищеца, тъй като не е реализирал
предоставените му от закона възможности да предяви иск по чл.440, ал.1 от
ГПК или да участва в публичната продан на ипотекирания имот.Искът по
чл.440, ал.1 от ГПК би бил недопустим, защото между страните по
изп.дело/взискател и длъжник/ и от друга страна „Владимир Дистилърс
Къмпани“АД не е било спорно, че недвижимите имоти са собственост на
ипотекарния длъжник „Владимир Дистилърс Къмпани“АД, а не на длъжника
по изп.дело „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД и в тази връзка не би бил
налице правен интерес от предявяване на иск по чл.440, ал.1 от ГПК, чиито
предмет е само правото на собственост върху недвижимия имот, към който е
насочено принудително изпълнение за парично вземане, доколкото
уважаването му не би довело до приложение на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК,
защото изпълнението е било насочено към имотите не защото са собственост
на длъжника, а защото има вписана върху тях законна ипотека.Според
разясненията в т.3 от ТР №3/2004 от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, хипотезата
на чл.5, ал.1 от ЗОДОДВ е налице и държавният орган не отговаря, когато
поведението на увреденото лице е единствен каузален фактор за настъпване
на вредоносния резултат.В случая, настъпването на вредоносния резултат се
явява в необходимата причинно-следствена връзка с допуснатите от
ответниците нарушения на правото на ЕС, като не би могло да се приеме, че
неизползването на посочените от ответниците правни средства за защита от
страна на увреденото лице прекъсва причинния процес и може да има
значение на единствен каузален фактор за настъпване на вредоносния
резултат.Така и обстоятелството, че ищецът не е предприел участие в
проданта, за да изплати стойността на собствените си недвижими имоти.
Обезщетението, което държавата дължи, трябва да бъде равностойно на
претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на нарушеното
12
право.При липса на разпоредби в правото на ЕС по отношение на размера на
дължимото обезщетение се прилагат принципите на процесуалната
автономия, равностойността и ефективността.Съобразно разпоредбата на чл.4
от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.Съобразно установената практика обезщетението за
имуществени вреди се определя от пазарната стойност на съответното
имущество.РелЕ.нтната пазарна стойност в настоящия случай е тази към
момента на настъпване на увреждането.Увреждането за ищеца е настъпило с
изгубване на собствеността от него върху имотите в деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане.От този момент именно вредата е настъпила
окончателно, защото неговият патримониум е вече намален със стойността на
недвижимите имоти, които са излезли от патримониума му.Не се касае за
неимуществени вреди, при които увреждащото действие въздейства
еднократно върху личната сфера на пострадалия, но уврежданията, които са в
пряка причинно-следствена връзка с това действие възникват/проявяват се/
постъпателно по-късно във времето, когато и пълното обезщетение, което се
претендира, следва да се определи не към момента на извършване на
увреждащото действие, а към по-късния момент, когато уврежданията са се
проявили, в която и хипотеза обезщетението се определя към по-късен
момент, вкл. и до приключване на устните състезания, а законната лихва се
дължи също от този по-късен момент, когато е определено обезщетението.Не
се касае и за отстранен от имота купувач, който не е придобил
собственост/затова и е евинциран/, чиято вреда може да съставлява разлика
между платената от него цена по сделката, от която не е получил собственост,
и увеличената стойност на имота при съдебното отстраняване, поради
промени в пазарните условия, защото той, поради променените пазарни
условия, вече не може да придобие същия имот за стойността, която е дал на
продавача си първоначално, очаквайки да придобие собственост, но за която
стойност не е придобил собственост.Настоящият ищец не е отстранен от
имотите по см. на чл.189 и сл. от ЗЗД, а е бил собственик, който обаче е
изгубил собствеността си върху тях поради продажбата им на публична
продан на трето добросъвестно лице, до която продажба се е достигнало
поради допуснатите от ответниците горепосочени нарушения на правото на
ЕС.Неговата вреда е настъпила в цялост с влизане в сила на постановлението
за възлагане, защото тогава е изгубил окончателно собствеността си и
имуществената му сфера е намалена със стойността на имотите, и съответно
не настъпва в някакви по-късни моменти, когато увреждането да се
проявява.По търсената от него логика, но с обратен знак, би следвало, че ако
например след изгубване на собствеността, но преди предявяване на иска
вещта силно се обезцени и пазарната й стойност стане минимална, то
обезщетението ще следва да е тази минимална стойност, защото това е реално
проявеното във времето увреждане чрез изменението на патримониума му.За
пълнота следва се посочи, че в горецитираната практика на ВКС, вкл. решение
№14/15.02.2021г. по гр.д.№5165/16г., ВКС, IV гр.о., е прието, че дължимите
обезщетения са именно в размер на пазарната стойност на имотите към
публичните продани, приключили с постановления за възлагане.
По делото са изслушани заключение на СТЕ от 18.03.2024г., СТЕ
02.05.2024г. и тричленна СТЕ от 07.10.2024г. относно пазарната стойност на
13
имотите към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане и към
последващи дати.По делото е изслушано заключение и на тричленна СТЕ от
11.11.2024г., но същата е имала за задача да посочи само пазарната стойност
на имота към м.10-м.11.2023г., която, както се изложи не е релЕ.нтна.Всички
заключения са съобразени с обстоятелството, че част от сградите в поземления
имот, които също са били предмет на ипотеката, са били съборени преди
извършване на публичната продан и съответно не са остойностени от вещите
лица/така и по изпълнителното дело/.
Настоящата инстанция кредитира заключението на единичната СТЕ от
02.05.2024г. касателно посочената стойност на парцела към датата на влизане
в сила на постановлението за възлагане - 853 681лв./най-ниска стойност от
всички цитирани заключения/, като неоспорено от ищеца/изрично в о.с.з. на
14.05.2024г./ и от ответниците/в тази му част, оспорванията им в същото о.с.з.
касаят частта, с която е определена стойност към 2024г./, но същевременно
като базирано на достатъчен сравнителен материал за сходни имоти, находящи
се в същото населено място и в градове в близост до процесния/с прилагане на
съответния коригиращ коефициент/, с акцент върху метода на пазарните
аналози касателно парцела при съобразяване характеристиките му, и е
отчетено, че големината на парцела/19 661 кв.м./ не е обстоятелство, само
повишаващо цената му, защото теоретично в него могат да се построят много
промишлени сгради, а и такова, затрудняващо ликвидацията му.Досежно
пазарната стойност на сградите към датата на влизане в сила на
постановлението за възлагане кредитира тричленната СТЕ от 07.10.2024г.,
според която общата им стойност към тази дата възлиза на 19 360лв., защото е
съобразено, че наличните сгради /според всички заключения, строени 1968г./
са в лошо техническо и експлоатационно състояние, установено от вещите
лица, като според обясненията им в о.с.з. на 15.10.2024г. поради състоянието
на сградите, строителната стойност следва да има по-малка роля, а по-
съществено е обезценяването им поради строителните повреди и
недостатъци, вкл. сградите са с много ниска остатъчна стойност.
Така установена общата пазарна стойност/парцел и сгради/ към датата на
влизане в сила на постановлението за възлагане възлиза на сумата от
873 041лв., в който размер и съдът приема, че е действително претърпяната от
ищеца вреда и до който размер предявеният иск следва да бъде
уважен.Принципно сумата би се следвала ведно със законна лихва, считано от
26.12.2020г.-деня, следващ датата на влизане в сила на постановлението за
възлагане до окончателното изплащане, но доколкото СОС се е произнесъл за
лихва само за периода от 28.11.2023г. до окончателното изплащане и
решението не е допълнено, настоящата инстанция не би могла да се произнася
за периода от 26.12.2020г. до 28.11.2023г., още повече и при липса на жалба от
ищеца да влошава положението на жалбоподателите ответници като
присъжда лихва от по-ранен момент.
Възраженията на ответниците за изтекла погасителна давност са
неоснователни, защото вредата е настъпила с изгубване на собствеността на
25.12.2020г./исковете са предявени на 27.04.2023г./ и от тогава е започнала да
тече погасителната давност за вземанията, като съответно не е започнала да
тече нито от вписване на ипотеката през 2008г., нито от отмяната на §8 от ЗИД
ЗПСК през 2015г.
Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция, с
14
тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено в частта
му, с която е присъдено обезщетениe за претърпените имуществени вреди за
разликата над 873 041лв. до 2 801 060лв., ведно със законна лихва и вместо
него постановено друго, с което претенцията се отхвърли в тази й част.В
частта му, с която претенцията е уважена до размера от 873 041лв., ведно със
законна лихва от 28.11.2023г., решението следва да бъде потвърдено.Предвид
различния резултат следва да бъдат редуцирани присъдените на ищеца
разноски само досежно адвокатското възнаграждение/разноските за
държавната такса и вещи лица са изцяло дължими от ответниците и при
частичното уважаване на претенциите-чл.10, ал.3 от ЗОДОВ/.Присъденото от
СОС адв.възнаграждение възлиза на 7 080лв. и следва да се редуцира до 2 206,
71лв., като така общо разноските за ищеца ще възлизат на 3 231, 71лв., от
които 25лв. д.т., 1 000лв. възнаграждения за в.л. и 2 206, 71лв.
адв.възнаграждение, дължими по-равно от ответниците.Осъждането им за
заплащане възнаграждения на в.л., платени от бюджета на съда, следва да
бъде потвърдено, т.к. тези разноски, както се изложи, се дължат от тях и при
частично уважаване на претенцията.Пред настоящата инстанция разноски
претендират само ответниците, като всеки претендира разноски в размер на
заплатената от него държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско
възнаграждение.На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от НЗПП,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение за всеки от ответниците в
размер от 540лв.Така общо за всеки от тях разноските са 552, 50лв., от които
съразмерно с неоснователната част от исковата претенция им се следват по
380, 29лв.За първа инстанция по исканията на ответниците за разноски съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в същия размер, от който
съразмерно им се следват по 371, 69лв., или общо за двете инстанции
разноските на всеки от ответниците възлизат на 751, 98лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1/06.01.2025г., постановено по гр.д.№163/23г. по
описа на СОС, в частите му, с които: I/ са осъдени Агенция за публичните
предприятия и контрол и Народното събрание на Република България да
заплатят солидарно на „Владимир Дистилърс Къмпани“АД сумата,
представляваща разликата над 873 041лв. до 2 801 060 лв., на осн. чл.2в от
ЗОДОВ във вр. с чл.49 от ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, изразяващо се в
отчуждаването на следното недвижимо имущество, собственост на
„Владимир Дистилърс Къмпани“АД: 1/ Поземлен имот с идент.№
73496.501.2829, намиращ се в гр.Т., ул. „*“, с площ от 19 661 кв.м., ведно с
намиращите се в същия поземлен имот сгради, както следва: 2/ Сграда с идент.
№ 73496.501.2829.1, с площ от 607 кв.м. /промишлена сграда на три етажа/; 3/
Сграда с идент.№ 73496.501.2829.2, с площ от 629 кв.м./промишлена сграда на
два етажа/; 4/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.3, с площ от
70кв.м./промишлена сграда на четири етажа/; 5/ Сграда с идент.№
73496.501.2829.4, с площ от 212 кв.м./промишлена сграда на един етаж; 6/
Сграда с идент.№ 73496.501.2829.5, с площ от 128 кв.м./промишлена сграда на
15
един етаж/; 7/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.6, с площ от 165
кв.м./промишлена сграда на един етаж/; 8/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.7,
с площ от 85 кв.м./промишлена сграда на един етаж/; 9/ Сграда с идент.№
73496.501.2829.8, с площ от 45 кв.м./промишлена сграда на един етаж/; 10/
Сграда с идент.№ 73496.501.2829.9, с площ от 261 кв.м. /промишлена сграда
на един етаж/; 11/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.10, с площ от 103
кв.м./промишлена сграда на два етажа/; 12/ Сграда с идент.№
73496.501.2829.11, с площ от 31 кв.м./сграда за енергопроизводство на един
етаж/; 13/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.12, с площ от 269
кв.м./промишлена сграда на един етаж/, за удовлетворяване на вземане на
държавата от трето лице - бивш акционер на дружеството ищец, съгласно § 8
ПЗР на ЗПСК, заедно със законната лихва от 28.11.2023г. до окончателно
заплащане на задължението; II/ са осъдени Агенция за публичните
предприятия и контрол и Народното събрание на Република България да
заплатят на „Владимир Дистилърс Къмпани“АД сума, представляваща
разликата над 3 231, 71лв. до 8 105 лв. общо или по 2 436, 64 лв. всеки един от
тях, представляваща направени от дружеството разноски по делото пред тази
инстанция, съгласно списък с разноски по чл.80 от ГПК, който включва
сумата, представляваща разликата над 2 206, 71лв. до 7 080лв. за адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК
или сумата, представляваща разликата над 1 103, 35лв. до 3 540лв. за всеки
един от тях, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Владимир Дистилърс Къмпани“АД, ЕИК
*********, против Агенция за публичните предприятия и контрол и
Народното събрание на Република България искове в частите им за осъждане
на ответниците да му заплатят солидарното сумата, представляваща разликата
над 873 041лв. до 2 801 060лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, изразяващо се в
отчуждаването на следното недвижимо имущество, собственост на
„Владимир Дистилърс Къмпани“АД: 1/ Поземлен имот с идент.№
73496.501.2829, намиращ се в гр.Т., ул. „*“, с площ от 19 661 кв.м., ведно с
намиращите се в същия поземлен имот сгради/част от тях понастоящем
съборени/, както следва: 2/ Сграда с идент. № 73496.501.2829.1, с площ от 607
кв.м. /промишлена сграда на три етажа/; 3/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.2,
с площ от 629 кв.м./промишлена сграда на два етажа/; 4/ Сграда с идент.№
73496.501.2829.3, с площ от 70кв.м./промишлена сграда на четири етажа/; 5/
Сграда с идент.№ 73496.501.2829.4, с площ от 212 кв.м./промишлена сграда на
един етаж; 6/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.5, с площ от 128
кв.м./промишлена сграда на един етаж/; 7/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.6,
с площ от 165 кв.м./промишлена сграда на един етаж/; 8/ Сграда с идент.№
73496.501.2829.7, с площ от 85 кв.м./промишлена сграда на един етаж/; 9/
Сграда с идент.№ 73496.501.2829.8, с площ от 45 кв.м./промишлена сграда на
един етаж/; 10/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.9, с площ от 261 кв.м.
/промишлена сграда на един етаж/; 11/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.10, с
площ от 103 кв.м./промишлена сграда на два етажа/; 12/ Сграда с идент.№
73496.501.2829.11, с площ от 31 кв.м./сграда за енергопроизводство на един
етаж/; 13/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.12, с площ от 269
кв.м./промишлена сграда на един етаж/, за удовлетворяване на вземане на
държавата от трето лице - бивш акционер на дружеството ищец, съгласно § 8
16
ПЗР на ЗПСК, заедно със законната лихва от 28.11.2023г. до окончателно
заплащане на задължението, на осн. чл.2в от ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1/06.01.2025г., постановено по гр.д.№163/23г.
по описа на СОС, с което: I/ са осъдени Агенция за публичните предприятия и
контрол и Народното събрание на Република България да заплатят солидарно
на „Владимир Дистилърс Къмпани“АД сумата в размер на 873 041лв., на осн.
чл.2в от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
нарушаване на правото на Европейския съюз, изразяващо се в отчуждаването
на следното недвижимо имущество, собственост на „Владимир Дистилърс
Къмпани“АД: 1/ Поземлен имот с идент.№ 73496.501.2829, намиращ се в гр.Т.,
ул. „*“, с площ от 19 661 кв.м., ведно с намиращите се в същия поземлен имот
сгради/част от тях понастоящем съборени/, както следва: 2/ Сграда с идент. №
73496.501.2829.1, с площ от 607 кв.м. /промишлена сграда на три етажа/; 3/
Сграда с идент.№ 73496.501.2829.2, с площ от 629 кв.м./промишлена сграда на
два етажа/; 4/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.3, с площ от
70кв.м./промишлена сграда на четири етажа/; 5/ Сграда с идент.№
73496.501.2829.4, с площ от 212 кв.м./промишлена сграда на един етаж; 6/
Сграда с идент.№ 73496.501.2829.5, с площ от 128 кв.м./промишлена сграда на
един етаж/; 7/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.6, с площ от 165
кв.м./промишлена сграда на един етаж/; 8/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.7,
с площ от 85 кв.м./промишлена сграда на един етаж/; 9/ Сграда с идент.№
73496.501.2829.8, с площ от 45 кв.м./промишлена сграда на един етаж/; 10/
Сграда с идент.№ 73496.501.2829.9, с площ от 261 кв.м. /промишлена сграда
на един етаж/; 11/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.10, с площ от 103
кв.м./промишлена сграда на два етажа/; 12/ Сграда с идент.№
73496.501.2829.11, с площ от 31 кв.м./сграда за енергопроизводство на един
етаж/; 13/ Сграда с идент.№ 73496.501.2829.12, с площ от 269
кв.м./промишлена сграда на един етаж/, за удовлетворяване на вземане на
държавата от трето лице - бивш акционер на дружеството ищец, съгласно § 8
ПЗР на ЗПСК, заедно със законната лихва от 28.11.2023г. до окончателно
заплащане на задължението; II/ са осъдени Агенция за публичните
предприятия и контрол и Народното събрание на Република България да
заплатят на „Владимир Дистилърс Къмпани“АД сума в размер на 3 231, 71лв.
общо или по 1 615, 85 лв. всеки един от тях, представляваща направени от
дружеството разноски по делото пред тази инстанция, съгласно списък с
разноски по чл.80 от ГПК, който включва д.т. 25 лв., 1 000 лв. за
възнаграждение на вещи лица и 2 206, 71 лв. за адвокатско възнаграждение,
съгласно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК или по 1 103, 35 лв.
всеки един от тях; III/ са осъдени Агенция за публичните предприятия и
контрол и Народното събрание на Република България да заплатят на
Силистренски окръжен съд, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ, сумата от 6 215 лв., представляваща разноски по делото за
възнаграждения на вещи лица по експертизи или по 3 107, 50 лв. всеки един
от тях.
ОСЪЖДА „Владимир Дистилърс Къмпани“АД, ЕИК *********, да
заплати на Агенция за публичните предприятия и контрол сумата от 751,
98лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и
въззивна инстанция, на осн. чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА „Владимир Дистилърс Къмпани“АД, ЕИК *********, да
17
заплати на Народното събрание на Република България сумата от 751, 98лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна
инстанция, на осн. чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18